Новините за нови находища - малки, по-големи, свръхголеми - не престават да заливат световните новинарски ленти. Не направи изключение и находището, което италианската компания Ени откри в египетски води. И пак по традиция тръгнаха супер коментари достойни за мащаба на супер находището. По традиция се включиха и геополитическите анализатори, които предвещават едва ли не прекрояване на геополитическата карта на Източното Средиземно море, в това число кошмарни дни за находищата открити до този момент в крайбрежието на Израел, Кипър и Палестина.
Това, че Египет ще спечели, е вън от съмнение. При това далеч преди да започнат да текат газовите потоци от находището към страната и за износ. Със сигурност компанията Ени ще спечели най-много и най-рано от всички още в момента в който вероятни и възможни запасите станат доказани и се наместят на баланса на компанията.
Няма да влизам в подробностите, който са обичайни за анализи, които правим за клиенти, защото тук детайлите не са толкова важни.
Ще се спра да темелните фактори и изводи, които да позволят на читателите да се ориентират при всяка следваща новина и да отсеят "плявата от сеното".
Първо, находището е действително доста голямо, щом е над трилион кубически метра. Но ще минат най-малко 5-7 години, докато първите количества природен газ стигнат до европейския пазар. Ако разбира се приемем, че той е естествената цел. Дотогава всяко друго находище, което може да развие и доставя реален газ в битката за пазарна ниша в Европа ще има предимство пред египетското находище, особено ако е покрило първоначалните си развойни разходи. Тези които идват на пазар, който образно казано деградира, по-късно ще имат все по трудни битки за клиенти.
Второ, читателите трябва да си дават сметка, че най-голямото находище в света - Парс - което се разделя между Иран и Катар, също на практика бе открито за глобалния пазар след свалянето на санкциите срещу Техеран. Днес е не по-малко предизвикателство от това да откриеш голямо газово находище, да реализираш рентабилен добив и да осигуриш дългосрочни договори за изкупуване. Затова производителите купуват "на едро" или обменят активи с индустрия, която консумира големи количества природен газ.
Трето, най-големият проблем при прогнозиране на европейския и глобалния газов пазар е невъзможността да се докаже устойчив и съзизмерим с откритите нови находища в света и региона аналогичен ръст в потреблението. Напротив - още днес превишението при това само за Европа е огромно - Газпром няма къде да реализира над 180 милиарда кубически метра от възможния за добив газ в Европа. Големите планове за осигуряване на близо 100 милиарда на китайския газов пазар - си остават само планове - нито западния /Алтайския/ нито източния /Силата на Сибир/ маршрут реализират някакъв напредък. Което означава, че в обозримо бъдеще, особено в хоризонта на текущи и бъдещи открития на газови находища фундаментално значение ще има битката за достъп до пазар и осигуряването на продажби. Което поставя купувачите в привилегировано положение и без остра нужда да се обвързват с когото и да било - особено дългосрочно и за фиксирана цена.
Пълна илюзия е, че както досега неудачите в газовия добив ще се компенсират от съпътстващ добив на суров петрол. При нефта прогнозите за добив, потребление и цени се не по-малко неутешителни.
Четвърто, откритието в египетската икономическа зона, ще засили битката за контрол върху преносните трасета - за осигуряване на капацитет и достъп по Южния газов коридор до Южна и Югоизточна Европа. Ако плановете на Израел за допълнителни икономически дивиденти от продажбите на природен газ за съседите от находищата Тамара, Левиатан и другите ще пострадат, то какво да кажем за добивания природен газ в Иракски Кюрдистан и Азербайджан? Не случайно в Баку изпитват нарастващите притеснения.
Сгъстяват се облаците за добиващите компании - особено за Газпром в нашия регион, тъй като най-динамичните промени на европейския газов пазар са свързани с разкрити и възможни значителни нови газови потоци към Европа от юг, от югоизток /Иран, Катар и Ирак/ и от изток - Азърбайджан и Туркменистан /транскаспийския газопровод/.
Утешението на Газпром, че ще успее да си осигури дялове на пазара - в това число спотовия - в Северозападна Европа чрез разширение на Северен поток - 2, с което да компенсират загубите по Южния коридор и блокирането на Турски поток, са повече от илюзорни. Не са далеч от истината анализите, които свързват военната намеса на Русия в Сирия с желанието и да проектира военна сила в региона, там където губи битката за енергийните трасета и пазари.
С или без Турски поток - Газпром няма шанс да устои на пазарния натиск на такива мощни и по-евтини производители на газ от юг, още повече, че дори в най-големия пазар има спад - Турция расте по-бавно икономически, а заедно с това и потреблението и на природен газ. Никъде в Европа, с изключение на Централна и Източна Европа /за да измести руския газ до нормалните равнища на балансирания пазар/ не се очертава нови ниши за продажба на значителни количества нов газ, които да бъдат съпоставими с откритите количества в Средиземно море, Близкия изток и Каспийско море. Именно за да запази монополните позиции Газпром реализира в момента концепцията за управляема или "насочена" диверсификация на пазарите на Централна и Източна Европа в която контролирано "отстъпва" свои дялове на свързани с него стратегически партньори в Европа, такива като Винтерсхал. Целта е да не се допуснат в региона външни играчи - от Каспийския регион, Близкия Изток, Средиземно море и Северна Америка.
И накрая - всички тези входящи потоци ще трябва да се преборят и с местния добив на природен газ в Черно море и естествения национален протекционизъм /пример Румъния/. Количествата може и да не са толкова мащабни като тези в Средиземно море, но са напълно съизмерими с равнището на потребление, а разходите по доставката несравнимо по-ниски.
Именно революцията в технологиите лиши природния газ от възможността да бъде използван като външнополитически актив. Това което важи за Газпром важи с още по-голяма сила за всеки нов играч на газовия пазар. Времената на радост и възклицания, които съпътстваха всяко ново откритие отдавна отминаха - пазарът е на купувачите и на конкурентните производителите.
Напълно е възможно голяма част от откритите трилиони кубически метра природен газ в Средиземно море и и на други места да останат под земята още дълго време. Ако Европа не реши да заложи на природен газ за стимулиране употребата му в икономиката си, ако не разшири използването му в нови сектори и сфери, редица находища ще се окажат неконкурентни - особено при устойчиво ниски цени на горивото около и под 200 долара за хиляда кубически метра. Особено ако трябва разчитат на нова скъпа инфраструктура до клиентите.
В тези глобални процеси Югоизточна Европа има своето потенциално значимо място, но само ако разшири собственото си потребление, складовите са капацитети и ако най-вече работи координирано и заедно за да предложи конкурентни условия за транзит до големите газови пазари в Европа. Което изключва скъпи гранд проектите, особено преди да са използвани всички възможности за пренос през съществуващи газопреносни системи. Битката за най-ниска цена на доставка и пренос до клиента ще принуди всички по веригата да изчистят разходните си структури от излишни несъщностни харчове.
Когато следващия път прочетете новина за поредното голямо находище някъде близо до нас, се поставете на мястото на "спечелилия" - твърде рано е за еднозначни изводи и най-вече за радост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар