Мениджър: Да затворим кранчетата от които изтича националното богатство

Линк към Мениджър

От това какви ще бъдат цените на енергийните ресурси, но не толкова в глобален мащаб изобщо, а за конкретните индивидуални и индустриални потребители у нас зависят темпоевте на икономически растеж и приходите в хазната. Вече няма съмнение, че факторите, които обусловиха низходящата тенденция в цените на суровия петрол са устойчиви и ще бъдат с нас още дълго време. Няма никакви изгледи в краткосрочна перспектива предлагането на суров петрол да не продължи на надвишава системно търсенето. Вижте диаграмите за прогнозния внос на суров петрол в Европейския съюз – независимо от спадащия местен добив – прогнозират запазването на равнището на потребление и спад в хоризонт до 2040 година.

Съдете сами – нито една от крупните добиващи петрол страни няма изразено намерение да намали добива. Саудитска Арабия заложи на изместването на конкуренцията чрез заливане на пазара с максимални количества от евтин свой петрол на рекордно високи равнища. Русия също достигна рекордите от времената на Съветския съюз. Канада и другите страни от залива добиват на предела. Дори малък Оман мина гросмайсторската граница от милион барела на ден.

Новините за броя на сондажните платформи показват, че по-ниските цени действително играят сдържащо въздействие, но не толкова, че да се отрази негативно на добиваните количества. Производителността на сондажите в САЩ, която на годишна база расте с близо 20% благодарение на новите технологии, позволява на американските компании да оцеляват дори при по-ниски цени около и под 50 долара на барел. Не всички, разбира се оцеляват, но фалитите на "слабите" само укрепват резистентността на сектора като цяло.

И накрая – в пазарното уравнението, което ще определя цената на суровия петрол в бъдеще още не са отчетени всички допълнителни фактори, които могат да натиснат цената още надолу – Иран и САЩ.

Все още се третира като неизвестност дали Конгреса на САЩ ще одобри сделката с Иран, но шансовете за отхвърлянето и на този етап не са за предпочитане или поне очевидни.

И накрая – САЩ до края на годината се очаква да трасират и своя път за износ на нефт и газ, като постепенно премахват забраната за износ на суров петрол, с което допълнително ще наклонят везните в полза на устойчивото превишаване на предлагане над търсене на глобалните пазари. При това не само и не толкова на леките фракции от шистов нефт, колкото на втечнения природен газ, защото именно по-високите международни цени на природния газ могат могат да подобрят икономиката на добива на шистов нефт и газ у дома.

По-високите цени на природния газ в Европа и Азия в сравнение със САЩ също не са даденост, особено при устойчивото превишение на предлагането пред търсенето. Само Газпром по европейското направление има неангажиран капацитет от 180 милиарда кубически метра, който с времето ще нараства. А към него трябва да добавим и охладнелия ентусиазъм на Китай към източносибирския газ. В допълнение на глобалния пазар на ВПГ до 2020 година ще излезат над 200 милиона тона ВПГ, а данните за ръст на потреблението съвсем не са повсеместни и видими. Азиатският пазар още тези дни се повлия значително за азиатския пазар на втечнен природен газ, особено след обявеното решение на Япония да рестартира ядрените си реактори. Търгуваният за септември газ със спот маркер Платс - Южна Корея - Япония е в рамките на 240-250 долара за хиляда кубически метра, което практически изравнява цените в Европа и Азия.

И накрая – какви са последствията за България?

Крайно време е да разберем, че тези близо 5 милиарда долара годишно, с които плащаме за внос на нефт и газ, можем като минимум да разнообразим доставчиците, да спестим няколко милиарда и като максимум да развием местен добив, който да усили местната част във веригата на добавената стойност. Това няма да стане ако продължаваме да бъдем в пасивна позиция и чакаме някой отвън да свърши собствената ни работа - да подготви кадри, да спечели обществеността за каузата на местния добив, да подготви адекватни като качество и обхват на услуги местни подизпълнители - както при суровия нефт, така и при природния газ. Каквито и стратегически проекти за транзит да омайват съзнанието ни и пълнят бъдещи виртуални кесии, няма нищо по-устойчиво и по-значимо от ангажирането на местни и най-вече на международни компании за проучване и добив в разработване на местните ни находища.

Съпротивата обаче е огромна, защото срещу тази политика са всички, които и в момента са хранителната верига в ролята си на политически или бизнес посредници на вноса на тези суровини от Русия. Значението на тези 5 милиарда долара, в това число и за Кремъл, само ще нараства, особено на фона на свиващите се дялове от европейския пазар и най-вече на приходите от продажби. Без битка просто няма да минем. Битката и на търговското поле, за инвестиции, битки в арбитражни съдебни разбирателства и институционално - стратегии, политики, търгове.

Ако диверсификацията на доставките на природен газ у нас е достатъчно сложна и трудна задача, диверсификацията на доставките на суров петрол е още по-трудна. Тук не е от значение толкова физическата диверсификация, колкото оптимизацията на стойностната верига, натоварване на преработващите мощности и усилване на местната добавена стойност, включително оставащите средства в бюджета.

Ниските цени на суровия нефт, особено ако се задържат под 45-50 долара на барел, не са благоприятна инвестиционна среда, защото дълбоководните проучвания и добив са скъпи и рискови – и доста компании, включително тези, които очакваме да играят на търга за Силистар и Терез, както и тези от консорциума за Хан Аспарух – вече обявиха съществено съкращаване на инвестициите в нови сондажи и проучвания по целия свят през 2015 година и се очаква да направят същото през месец септември за 2016 година.

Наследството на форсираната раздяла с Шеврон – най-голямата нефтена компания работила някога в България – не е позитивно. Защото те бяха поканени от българската държавата за участие в обявена от нея процедура. И когато възникнаха трудности и стартира кампанията срещу Шеврон – българското правителство се измъкна „по терлици“ през задния вход.

Никак не са случайни „невинните“ опити за затрудняване на работата на нефтогазовата индустрия– което бе потвърдено и от историята с мъртвите делфини на плажа Корал в навечерието на крайния срок на търга. Тяхната смърт бе пряко обвързана с проучванията за нефт. Не изключвам вероятността, конкретно въвлечените еколози да са действали от най-чисти подбуди. Но медийното усилване – като по команда и в дълбочина – това не е случайност, нито по подразбиране, а координирана акция. Дълбоко се лъжат онези, които обясняват лесно и бързо всичко с дългата ръка на Газпром. Задкулисието и странни "съюзи" се много по-мощен ограничител на енергийната ни независимост отколкото откритите действия и акции на руския газов монопол или на руската държава.

И това едва ли ще бъде края – ще има нови провокации и опити за очерняне на индустрията, на институциите и на стандартите за безопасност. Защото залозите са неимоверно високи - нито повече, нито по-малко а 5 милиарда долара.

И затова българското правителство трябва много внимателно да прецени каква роля ще избере този път да играе – ролята на страничен наблюдател и регистратор на събитията или ще включи своите ресурси за да разкрие подбудителите и механизма на кампаниите срещу местния добив на нефт и газ. Те пряко подриват суверенитета ни в енергийната област и националната сигурност в условията на открита хибридна война срещу нас. Време е да се замислим дали не трябва да съинвестираме като държава в проектите за проучване и добив, особено когато това ще намали и сподели инвестиционния риск на международните ни партньори и ще предопредели дали да има проучвания и сондажи или не.

Мултипликаторният ефект на инвестираните средства в проучване и добив и най-вече на спестените или диверсифицирани разходи по техния внос от един единствен доставчик може да даде отговора на въпроса как да се оттласнем от последното място на развитие в ЕС. 

Просто трябва да затворим кранчетата по които изтича националното ни богатство.