През последните месеци и в епицентъра на Украинската криза се наблюдава засилена активност на Москва по цялото трасе на "енергийните надежди" на Европа за диверсификация на енергийните доставки - от Баку, през Тбилиси и Анкара, в Атина, София и Белград.
През последните месеци и в епицентъра на Украинската криза се наблюдава засилена активност на Москва по цялото трасе на "енергийните надежди" на Европа за диверсификация на енергийните доставки - от Баку, през Тбилиси и Анкара, в Атина, София и Белград.
Не е тайна, че постоянен вектор на руската газпломация е осуетяването на алтернативни газови доставки от Каспийския регион – цел на която бяха посветени както Синия, Южния и последвалия ги нов Турски поток. Особени надежди се възлагат не толкова на единични успехи в някоя от столицити по трасето, а на преливния ефект и информационно усилване на сигнали за проблемност и размиване на ентусиазма на съответните политически елити. Известни шансове за има силовата контраигра на Москва срещу Баку, която поставя пред Илхам Алиев избора – или запазване на властта си или енергийни приходи. В контекста на острото противопоставяне между Запада и Русия залозите за Путин не могат да бъдат по-големи.
Традиционно Москва винаги е спекулирала със заплахата от "цветна революция" и заиграване с опозицията за авторитарния режим на Алиев. Не за пръв път висши приближени до азерския ръководител атакуват подкрепяни от Запада неправителствени организации, ограничават медийни и политически свободи.
Новото е, че недоволството на управляващия бакински елит се разпространява върху външната политика на Вашингтон и отговорността му за кризата в международните отношения и най-вече за сривът в цената на суровия петрол – често повтарян рефрен и от Москва. Повече от критичните изявления на азерските ръководители се правят и разпространяват на руски език, което е недвусмислен сигнал, че имат за цел да бъдат забелязани в руската столица.
В средата на месец декември офисът на радиостанция "Свободна Европа", която се финансира от Държавния департамент и няколко свързани неправителствени организации, бе атакуван от спецчасти на азерските служби за сигурност. През 2014 година бяха арестувани над 100 опозиционери, а тенденцията е възходяща. Надеждата на Баку, че Западът ще признае привилегирован статут на Азербайджан като единствен до скоро алтернативен източник на нефт и газ за Европа, като го принуди да приглушава критиките си в сферата на човешките права и политическите свободи, не е гарантирана даденост.
Дългоприеманата мантра бе, че без активното участие на Азербайджан няма как да се случат основните проекти за диверсификация в Югоизточна Европа - ТАНАП и ТАП. Икономическата целесъобразност на инвестициите в газова инфраструктура отслабва във връзка със спада на цените на суровия петрол и природния газ, несигурния пазар и слабо търсене от крайни потребители.
Азърбайджан днес трябва да се конкурира с други възможни алтернативни доставчици, в това число и с доставките на втечнен природен газ – в това число и от Америка.
В своята опозиция срещу азерските маршруги през Турция, Русия не е сама – тя се опитва да взаимодейства с Китай, Казахстан и Иран - в това число и като предотврати достъпа на туркменски газ през Транскаспийския газопровод до Европа.
При тези обстоятелства Баку постепенно осъзнава, че не е незаменим, поне до степен да принуди Запада престане да подкрепя опозиционните сили.
Илхам Алиев е твърде уязвим от позицията на Москва в конфликта с Армения. Русия трудно може да разреши, но може успешно да играе на противоречията между Ереван и Баку. Това налага азерският президент да поддържа прагматична линия към северния си съсед и най-вече да не тества границите на търпение на Русия в условията на ескалираща конфронтация на Путин със западните му партньори.
Още повече, че САЩ и ЕС отказват реална и значима военна помощ на страните от постсъветското пространство - свидетелство за което бе ненамесата в конфликта в Грузия и сега в Украйна.
Тази геополитическа парадигма вероятно обяснява и сключения договор за внос на въоръжения и бойна техника от Русия на стойност над 1 милиард долара, както и засиленото сътрудничество между руските и азерски служби за сигурност в противодействие на "цветни" заплахи.
В приблизително подобно русло се развиват и не особено силно информационно осветяваните преговори между ръководствата на Русия и Грузия.
В Тбилиси проруския елит се чувства обнадежден от по-агресивното поведение и позиции на Русия в Украйна и Азърбайджан, както и от потенциалните проблеми през реализацията на транзитни проекти с неруски газ, които привързват Грузия към Запада.
Традиционно Москва винаги е спекулирала със заплахата от "цветна революция" и заиграване с опозицията за авторитарния режим на Алиев. Не за пръв път висши приближени до азерския ръководител атакуват подкрепяни от Запада неправителствени организации, ограничават медийни и политически свободи.
Новото е, че недоволството на управляващия бакински елит се разпространява върху външната политика на Вашингтон и отговорността му за кризата в международните отношения и най-вече за сривът в цената на суровия петрол – често повтарян рефрен и от Москва. Повече от критичните изявления на азерските ръководители се правят и разпространяват на руски език, което е недвусмислен сигнал, че имат за цел да бъдат забелязани в руската столица.
В средата на месец декември офисът на радиостанция "Свободна Европа", която се финансира от Държавния департамент и няколко свързани неправителствени организации, бе атакуван от спецчасти на азерските служби за сигурност. През 2014 година бяха арестувани над 100 опозиционери, а тенденцията е възходяща. Надеждата на Баку, че Западът ще признае привилегирован статут на Азербайджан като единствен до скоро алтернативен източник на нефт и газ за Европа, като го принуди да приглушава критиките си в сферата на човешките права и политическите свободи, не е гарантирана даденост.
Дългоприеманата мантра бе, че без активното участие на Азербайджан няма как да се случат основните проекти за диверсификация в Югоизточна Европа - ТАНАП и ТАП. Икономическата целесъобразност на инвестициите в газова инфраструктура отслабва във връзка със спада на цените на суровия петрол и природния газ, несигурния пазар и слабо търсене от крайни потребители.
Азърбайджан днес трябва да се конкурира с други възможни алтернативни доставчици, в това число и с доставките на втечнен природен газ – в това число и от Америка.
В своята опозиция срещу азерските маршруги през Турция, Русия не е сама – тя се опитва да взаимодейства с Китай, Казахстан и Иран - в това число и като предотврати достъпа на туркменски газ през Транскаспийския газопровод до Европа.
При тези обстоятелства Баку постепенно осъзнава, че не е незаменим, поне до степен да принуди Запада престане да подкрепя опозиционните сили.
Илхам Алиев е твърде уязвим от позицията на Москва в конфликта с Армения. Русия трудно може да разреши, но може успешно да играе на противоречията между Ереван и Баку. Това налага азерският президент да поддържа прагматична линия към северния си съсед и най-вече да не тества границите на търпение на Русия в условията на ескалираща конфронтация на Путин със западните му партньори.
Още повече, че САЩ и ЕС отказват реална и значима военна помощ на страните от постсъветското пространство - свидетелство за което бе ненамесата в конфликта в Грузия и сега в Украйна.
Тази геополитическа парадигма вероятно обяснява и сключения договор за внос на въоръжения и бойна техника от Русия на стойност над 1 милиард долара, както и засиленото сътрудничество между руските и азерски служби за сигурност в противодействие на "цветни" заплахи.
В приблизително подобно русло се развиват и не особено силно информационно осветяваните преговори между ръководствата на Русия и Грузия.
В Тбилиси проруския елит се чувства обнадежден от по-агресивното поведение и позиции на Русия в Украйна и Азърбайджан, както и от потенциалните проблеми през реализацията на транзитни проекти с неруски газ, които привързват Грузия към Запада.
Няма съмнение, че победата на радикално лявата партия Сириза в Гърция ще
даде допълнителен импулс на проруските сили по цялото протежение на трасето на
алтернативния газ от Каспийско море до крайните потребители в Италия и
Централна и Източна Европа.И най-вече шанс да се реализира неслучилия се вход на Южен поток на територията на ЕС през Гърция - вече през Турския поток и свързващата инфраструктура на европейската част на Турция.
Алексис Ципрас не крие намерението си да се възползва от различията между
САЩ и ЕС от една страна и Русия от друга за да отслаби влиянието и натиска на Германия. Отношението му към Ердоганова Турция е много по-меко, което предполага, че
независими от Анкара и скъпи проекти за транзит като газопровода от Израел и
Кипър към Гърция вероятно ще имат по-нисък приоритет. Трудно е да се допусне,
че правителството на Ципрас ще пренебрегне гръцките интереси при реализацията
на нови ВПГ терминали на Егейско море – за които лобират ЕС и САЩ, но е също
толкова сигурно, че Атина ще се опита да извлече максимум от ползите за себе си
при ръчно управление на техния напредък.
Украинската криза провокира мащабно пренареждане на картите в сферата на
енергийната сигурност в района на Черно море и Каспийския регион. Много от
значителните инфраструктурни проекти за пренос на енергийни суровини – особено
на природен газ от Каспийския регион и на Балканите могат да бъдат забавени или
ускорени в зависимост от геополитическата конюнктура, като Москва съхранява
значителни възможности за противодействие и „размиване на ентусиазма“ на
политическите елити в транзитните страни.
Без системна и цялостна ангажираност на водещите страни в ЕС и особено на
САЩ за позитивно управление на политическия риск в големите инфраструктурни
проекти с цел диверсификация на енергийните потоци, без акцент върху тяхната
пазарна и бизнес състоятелност, много от тях ще останат на хартия – започнали и
завършени като политическа амбиция.
Никой не може да смята своите интереси за сигурно защитени, а ролята си на
основен фактор – газов или политически хъб – за гарантирани. Нито Баку, нито
Анкара, нито Атина или София могат да се смятат за незаменими.
Динамиката на процесите е толкова значима и границите на невъзможното в
условията на развиващата се украинска криза толкова широки, че втречването в
географските карти и в собствените претенции може лесно да отведе всеки политик
или страна до невъзстановими стратегически загуби или пропуск на справедлива
полза.
Високото говерене в тази сфера не винаги издава увереност, още по-малко е
гаранция за по-висока чуваемост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар