Да помислим още веднъж за безплатното саниране на блокове

Програмата за саниране на панелни блокове, обявена от правителството провокира няколко тревожни размисли.
Първо, 100% покриване на разходи е непремислено и се ориентира върху къс хоризонт. Както при компаниите е недопустима държавна помощ, така и при граждани подобна дискриминация е не само контрапродуктивна, но и потенциално подлежаща на съдебна санкция.
Второ, как точно определиха 36 апартамента за линията на решение - защо блок със 30 блока да не може да се ползва от тази привилегия? В същност най-големият проблем с топлоизолацията на сградите има по селата, много от къщите са неизмазани, със стара дограма и лоша топлоизолация. Те няма да бъдат покрити. Защо тридесет и шест къщи да не могат да формират сдружение с единно управление, а 36 апартамента да могат. Тук се нарушава основния принцип - държавата да не измества отговорността и правата на собствениците при управлението и стопанисването на техните имоти. Държавата трябва да бъде равно дистанцирана спрямо своите граждани.
Трето, какво в същност искаме да направим като приоритет ? Да усвоим едни пари или да решим един проблем? Предупреждавам това не са тъждествени понятия. В този си вид нещата могат и да потръгнат защото за българина келепира е повече от мотив за действие, но ще останат проблемите за взаимодействието между публичното управление и личната/колективна отговорност.
Четвърто, пълното покриване на разходите по обем дейности който преминават от фасадна топлоизолация до капитален ремонт (при панелките за това става дума) е потенциална сфера за злоупотреба със средства, защото в значителна част от случаите става въпрос за ремонтни, в голяма степен, оставащи скрити работи и респективно за трудни за контрол. А тук става въпрос за европейски средства, последствията от злоупотребата с които може да окаже непропорционално значимо влияние и върху други програми и средства.
Безусловната субсидия е социализъм в действие и прерапределителен процес без прецедент в най-новата ни история.
Разбирам да се даде безлихвен многогодишен заем и при изпълнение на условията той да бъда частично или напълно опростен, но безплатните обяди развращават. Абсолютно и необратимо.
Пето, след подобна финансова инжекция държавата прехвърля върху собствениците ползите изразяваща се нараснала пазарна стойност на тези имоти и бъдещи спестявания от енергосметки. Именно последните спестявания стоят в основата на кредитите отпускани по договорите ЕСКО. Защо тези спестявания да не отиват за покриване на заема? С други думи държавата дава пари на калпак. Не е толкова трудно да се прецени, че келепирът за едните ще роди отрицание у други, а вторите са огромно мнозинство.  И пак разделения сред обществото.
Не съм сигурен точно какви и за кого могат да бъдат електоралните ползи.
Шесто, разбира се строителните фирми ще спечелят, но и там нещата не стоят добре. Мой познат от страната, който си има фирма и е алпинист - занимава се точно с това ми сподели, че нямат никакъв шанс защото парите се разпределят в София и местни фирми не могат да се вредят. Трябва да помислим кой точно ще разпределя и управлява този ресурс, така, че стандартите да бъдат единни, но местните фирми също да имат възможност да се възползват и получат договори. Вероятно за това се търси мащаб на сделката, за да се улесни управлението и контрола. 
Седмо, и сега има действащи програми, по които е възможно санирането на блокове и апартаменти. Не сработи идеята банките да посредничат при отпускането на евросредствата, защото вместо да насърчават и увеличат използването на евросредства, банките вкараха евроресурса в собствения си портфейл и го управляват по стандартите на общите кредити - само с малка разлика в лихвените равнища и условията на договорите - в това число и изискванията за обезпечения. В същото време банките са свръхликвидни и поради още по-строгите изисквания към обезпеченията затягат и условията по ползването на свързаните евросредства. Както е известно няма безплатен обяд - и в случая със средствата за саниране на блоковете - същото ще се появят "естествени разходи" - по обслужване на кредитите и договорите - правно, счетоводно, по управление на проектите, по контрола и отчетността. Ще се учудите колкото от тези "странични" разходи тежат върху "безплатния обяд" - без всякакво съмнение могат да стигнат над 15-17% от стойността на "безплатните средства".
Осмо, липсата на собствени средства за да бъдат покрити 25% + собствено финансиране не е единствения проблем. Много по-значим е проблемът с ефективното функциониране на режима на етажната собственост и самоуправлението и най-вече способността към солидарни действия. Ако топката е в правното поле, трудно може да се очаква, че безплатния обяд ще привлече всички около масата. В блок на мои познати - ключовия проблем е в това, че в повечето апартаменти не живеят собственици и е цяла мъка да се установят контакти с наследниците, голяма част от които са в чужбина. 
Девет, в момента действат поне четири подобни програми, които таргетират решението на подобен проблем - не е ясно какво отражение ще окаже върху тях. Не и изключено интересът към безплатните средства и договори да доведе до срив в другите програми и нетния ефект от привлечените и използвани средства да не е много по-голям от текущия.
Повтарям идеята е добра, защото тези панелки вече представляват системен риск при това не само за живеещите в тях, но и за държавата но едва ли наливането на средства и безплатни обяди е единственото, още по-малко оптималното решение. Колкото и да санирате панелка - тя ще си остане санирана "панелка" далеч от нормите на съвременното жилище с ограничен времеви хоризонт.
Ще видите, че средствата, които ще се вложат за ремонт и саниране ще бъдат много близки като нива до средствата за строителство на ново жилище с новите стандарти. Няма начин да се строят безплатни жилища, но има начин да се стартира програма за ниско лихвени и привилегировани кредити с които да се заменят панелките с нови жилища. Трябва да се гледа стратегически и с визия, а не само в полето на текущата целесъобразност. Това струва по-малко пари - при всички случаи.
Да не говорим колко жилища не мога да си намерят купувачи и тази тенденция ще става все по-страшна.
Най-големият проблем за България не е в това, че енергийната ни ефективност е все още на много ниски равнища - това е теза, която макар и вярна в общото подлежи на квалификация, а че между енергийната ефективност, цените на енергията и състоянието на енергетиката няма синхрон на политики и цели.  Още по-малка е обвързаността между социална и енергийна политика.
В този смисъл най-голямата заплаха пред това и следващите правителства е неизбежното повишаване на цените на тока, които ще изкара на улицата всички, които нямат алтернатива за своето отопление освен електрическата енергия. Докато тези които са газифицирани и са на парно отопление могат да посрещнат относително по-спокойно повишаването на цените на електрическата енергия, защото ще реализират значителни икономии от по-ниската цена на природния газ и топлинна енергия, то тотално зависимите от електрическа енергия ще получат шоков ценови удар. В този смисъл европейските средства, трябва да бъдат максимално усилени чрез лоста на допълнителни държавни ресурси - гаранции или кредити, като се насърчава и допълва частната инициатива и отговорност.
Ако предвидените за "безплатно" саниране средства от държавния бюджет и по линия на европрограмите се оптимизират при съучастие на заинтересованите, при комбинирани схеми и оптимално структуриране с максимално разтеглен във времето финансов ефект,  можем да постигнем значително повече, като разпрострем ползите върху много по-широк кръг от хора. Безплатните обяди никога не са били безплатни, още по-рядко са давали значим, траен, системен и справедливо социално балансиран ефект.
Не е важното да дадем риба и да нахраним хората за един ден, важното е да ги научим как да се изхранват сами като ловят риба.
В този си вид програмата за саниране на жилищата оставя много отворени въпроси. Да помислим още веднъж.

****

При препечатване или възпроизвеждане позоваването и даването на линк към сайта е задължително