От новия 110 нюзлетър:Само Украйна ли заобикаля Южен поток? Защо намалява налягането по тръбата?

Темата Южен поток е широко обсъждана, но твърде малко анализирана в дълбочина и цялостен контекст на последствията, които може да има тема. Обичайното клише е, че това е руски проект, който цели на заобиколи „нестабилната“, „опърничава“ и наспоследък „фашистка“ Украйна за да даде топлина и сигурност на европейските домове. Този мотив се възпроизвеждаше безспирно и от българските поддръжници на проекта, които освен материалните си интереси, не пропускаха да известят населението за сполетялото ги морално озарение, че „на първо място поставят българския интерес, а не този на украинците“.

Много пъти съм се опитвал, с променлив успех да убедя своите събеседници, че подобни проекти, за да бъдат оптимални като решение, задължително трябва да бъдат съпровождани от анализ за въздействие и рискове – както икономически, социални, екологични, така и геополитически или външнополитически. Не бе направено и този път, а това щеше да спести част от текущите и типични за нас крамоли и позволи да определим вектора на възможното и успешното в поведението ни спрямо Европейската комисия, Украйна, Русия и другите участници в проекта.

Какво пропуснахме да забележим зад нарастващо негативната реакция на Европейската комисия спрямо проекта? Южен поток е въплощение на кремълската стратегия за разделяне и торпилиране на Европейския съюз чрез манипулиране на индивидуалните членове едни срещу други. Тези дни станахме свидетели на едно изключително остро изказване на шефа на словашката газотранспортна компания Eustream Томаш Маречек, който рязко разкритикува проекта Южен поток, като нарече изграждането му „враждебен акт“.

Нашите домашни стратези пропуснаха да забележат, че като заобиколя Украйна, Южен поток ще заобиколи и Словакия и следващите обслужващи сегашния транзит страни от ЕС, като доведе до срив в техните доходи и сигурност. Ръководителите на тези страни съвсем няма да са радостни от загубата на близо милиард долара от транзититни такси. Просто казано - Москва се опита и успя да ни настрои един срещу друг – ние да спечелим, Украйна и Словакия да загубят. Келепирът на първо място, солидарност след това.

Някой си мисли, че в стъкления дом наречен Европа може да скрие тази зле прикритата корупционна мотивация зад последното форсиране на подготовката на Южен поток. Това стана особено очевидно след навлизането на тръбополагащия кораб на компанията Сайпем в Черно море и убеденото говорене в Москва, че започват полагането на тръбите до края на годината. Последният акорд в корупционната мотивация е свръхсделката с имота на ПИБ за над 100 милиона евро – по над 660 евро на кв.м. за горски масив!?. Сделката не е осъществена чрез Южен поток България, а чрез Южен поток Транспорт, за да докаже и най-вече покаже неотменимостта и непреходността на поетите ангажименти при различни правителства, в това число оправдае законодателния ентусиазъм на депутатите Таско Ерменов и Явор Куюмджиев да изведат газопровода в териториални води и на сушата извън юрисдикцията на Европейския съюз. Да се чуди човек ПИБ толкова ли няма проблеми да се набива медийно или информационно с подобна посредничска роля, зад която прозира Кой?. Вероятно разчита, че новия и корпулентен клиент, след като потопи предишната „обслужваща“ Южен поток банка, ще бъде милостив към „новата обслужваща“ банка. Също е сигнал, че Южен поток транспорт е получила уверение, че може да строи и е изчистила с българските власти откритите въпроси по целия морския участък - плюс частта в териториални води и до входа в наземната част на Южен поток и националната газопреносна система в разпределителната точка Провадия. Назрява нов мегаскандал - както предупредих - идва деня на истината - парите са взети, сега местните момчета ще трябва да осигурят "зелената" светлина за проекта през България или поне до Провадия без значение какво казват Еврокомисията, съюзниците и здравия разум.

Но този път ще трябва да обясняват защо работим срещу интересите не само на Украйна, но и на други страни членки на Европейския съюз като Словакия.

Междувременно останаха „между редовете“ съобщенията за устойчиво намалено налягане в тръбите на Газпром по всички тръби минаващи през Украйна и Беларус.

Намалява добивът в газонаходища в Западен Сибир – находището Надим-Пур-Таз, като за месец октомври съкращението е с безпрецедентните за началото на активния сезон 9,7 процента. Доставките, измерени на словашко-украинската граница, са съкратени драстично от близо 160 милиона кубически метра дневно до 48 милиона. Въпреки значителните неустойки Газпром продължава да не спазва договорения график и съзнателно подкопава способността на европейските страни да се запасят с природен газ преди сезона. Намаленото налагяне намалява и доставките за почти всички страни в Централна и Източна Европа, в това число и България.

Едно от дадените обяснения е с „технически причини“ при добива, тъй като по Северен поток постъпващите количества са без промяна – защото основно се захранва от находището Бованенково в Ямалския полуостров.

„Техническото“ обяснение е възможно достоверно в частта, в която значителна част от преминалите пика си находища на Газпром имат нужда от интензификация, а технологиите и сервизните компании зад тях напускат Русия. Другото обяснение е желанието на Кремъл да изолира „новите членове“ на ЕС от Централна и Източна Европа от съвместни акции в помощ на Украйна /реверсивни доставки на природен газ/.

При всички случаи проблем има и за него никой не говори. Всички искат и получават по-ниски цени на природния газ от Газпром. Само у нас искат повишение на цените за вътрешния потребител, защото с трепет очакват Южен поток и корупционните кешови потоци.

Свобода и цени. Или по-скоро липса на свобода и високи цени - най-кратката характеристика за състоянието на българската енергетика.