От новия 108 брой - новия доклад за климатични промени, какво каза Пол Секстън от Тотал за предстоящото в блока Хан Аспарух и визитата на Миша Крутихин - какво предстои в сферата на природния газ

Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) лансира миналата седмица поредния доклад в сферата на климатичните промени, като за пореден път представи ключови „доказателства“ на своята теза, че човечеството влияе решително върху климата на земята. От тук и повтарящата се мантра, че промени в начина по който се държим и работим може да обърне неблагоприятните тенденции.

Представени бяха и научни доказателства, които някак странно спорят с други научни доказателства, изнесени от престижни международни научни институти през последната година. И най-странното е, че всеки има своето право  - зависи от историческия интервал и наблюдаваните параметри.

IPCC концепцията за климатичните промени е в основата на решението на върха в ЕС за новите амбициозни задачи в сферата на намаляването на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия /дела в крайното енергийно потребление/ – сфера в която Европа все още настоява, че е глобален лидер. Слава богу новите таргети не са издълбани в камък и са поставени под условие на икономически и социални ограничители, с които правителства и икономики могат да се справят.

ВЕИ и климатичните промени са двете страни на една и съща монета – в нея има както висок идеализъм и морални стойности, така и строго разчетени финансови и икономически интереси, които превръщат екологичните и климатични политики в действия на правителства и компании – съответно в пари и ползи за едни и щети и разходи за други.

Да се върнем на доклада 2014 на IPCC – той  пренебрегва ползващата се с нарастваща популярност през последните години теза, че съвсем не е доказано, че от човечеството зависи климата на Земята. През последните 15 години няма решителни и еднозначни доказателства, че има глобално затопляне, поне средните температури не се повишават с прогнозните темпове – които бяха предсказвани в първите доклади. Затова писаха водещи учени и политици, в това число и водещите световни медии.

Това е графика от списание Икономист, известно с покритието си на темата за климатичните промени. Сложните компютърни климатични модели се провалиха в предсказанията си и най-вече в доказване на тезата, че именно дейността на хората е причина за повишаване на температурите и за промяна на климата.

Да погледнем фактите – над 50% от въглеродния двуокис в атмосферата се емитира от световния океан, други близо 30% идват от вулканите в света, над 15% са растителност и само 5-7% могат да бъдат отнесени към човешката дейност. Нещо повече, в пресата бяха дадени шокиращи примери за ефекта от вулканична дейност през последните тридесет години – които в никакъв случай не са уникални за човешката история. При близо едномесечната си свърхактивност действащият исландски вулкан Ейяфятлайокутъл през 2010 година изхвърли в атмосферата повече въглероден двуокис, отколкото цялото човечество за цяла година. Друг вулкан – Пинатубо във Филипините, който избухна през 1991 година изхвърли в атмосферата за близо година активност повече въглероден двуокис в атмосферата отколкото цялото човечество през цялата му история !?

На този фон докладите за климатични промени и твърденията, че човечеството има контрол върху климата са в най-добрия случай насилие над истината.

Отделна тема е дали човечеството не трябва да ограничи своят въглероден отпечатък и облагороди намесата си върху околната среда. Но превръщането на климатичните промени в религия и яхването и от съвременни политици извън контекста на реалните възможности и най-вече на реалното въздействие остава пореден пример за конверсия на вяра и интерес във влияние и пари.

Също през седмицата в София се проведе интересна сесия на Петата регионална енергийна конференция, която модерирах. Много бяха интересните изказвания – но ще отбележа това на Пол Секстън, управител по сондажната дейност на Тотал България, който изнесе интересни данни за развитието на проекта в блока Хан Аспарух. Мнозина български политици бързат да „поемат“ отговорност за открития и много милиарди запаси от природен газ. Пол постави точките над и – във втората половина на 2015 година ще бъде направен първия проучвателен сондаж. След което, и ако данните са окуражителни ще има втори – за доказване на количества и търговска ренатбилност и чак тогава може да се пристъпи към добивни фази. От този момент ни отделят доста години – поне толкова, че да не можем да ги залагаме в прогнозните газови баланси.

Имах огромното удоволствие да бъда домакин на Михаил Крутихин, не само по мое мнение най-уважавания зад граница  анализатор на нефтогазовия пазар в Русия. Тези които присъстваха на презентациите в представителството на ЕК и в Центъра за изследване на демокрацията получиха ярка картина за случващото се Русия и за възможните последствия за Европа и България. Най-важното за мен – това бе и целта – че представителите на българските и чуждестранни компании, институции и посолства разбраха, че се откриват нови възможности за по-ниски цени на природния газ, за нови договори и за доставки на руски природен газ извън познатите схеми на Газпром. Получиха и ценна информация за влиянието на санкциите и за вътрешните процеси които ще определят развитието на този сектор в Русия – съответно ще определят приноса му върху бюджета и политиката на Русия.

И най-вече получиха изключителна ценна информация как да намалят цената, която заплащат за природен газ. Това още не означава, че ще го направят, защото у нас логичното и рационалното често отстъпва място на целесъобразното и най-вече на политкоректното.