Сделката с бойните самолети – рубиконът на самоопределението ни

Последните новини за разкрити агенти на ГРУ в Западна Европа и САЩ, контрастират с тишината по същата тема у нас. Може да останете с измамното усещане, че у нас нещата са различни и тук е царството на разбирателството и уважението към националната ни сигурност. Защото службите мълчат, премиерът отказва да се присъедини с оценка и действие към вълната от разкрития и санкции срещу Кремъл заради кибератаки, отравяния с химическо оръжие и намеса в демократичните процеси. 

Сякаш не бяхме кибер атакувани в деня на избори, не бяхме и не сме атакувани почти ежедневно чрез армии от тролове, за да се промени общественото мнение, да се спират и блокират значителни и важни политики и проекти за националната сигурност. Да не говорим за безпредела на действие на руските специални служби на наша територия. Никой не каза и дума от "службите" за разкритията, че от наша територия агентите на ГРУ са доставили комуникационното оборудване на групата, която се опита да организира преврат и убие президента на Черна гора. Нито дума, грозно и страхливо мълчание. Няма разследване, няма разкрития, прокуратурата е на Бахамите.

Но всичко случило се до този момент ще бледнее пред това пред което сме изправени, особено до края на годината. 
Изцепките на Марешки в Парламента с искането за референдум е само началото. От тук нататък ще се излее такава помия, каквато трудно може да си представите. Поне три са

темите - от съдбоносна важност и за Кремъл, 

които включват последствия от решения на българското правителство или институции: проекти в енергетиката, модернизацията на армията, особено самолетите и разбира се - форсираният разкол в световната православна църква заради автокефалията на Украйна.

Всички активи на проруската политика у нас ще бъдат мобилизирани до краен предел. Причината е, че ако изберем американски самолети, това ще маркира преминаването на важен Рубикон  - откъсване от зависимостите на Русия, при това от светая светих за руската неоимперска политика - военната индустрия. Това би завършило прехода от съветската към западната цивилизационна орбита.

След самолетите ще дойде и индустриалното сътрудничество, което ще откъсне ВПК от зависимостта от технологии, резервни части и оборудване от Русия. След това ще дойде и покупката, наема или разполагането на зенитно-радарни комплекси и ще стане невъзможно или поне крайно рисковано за руските самолети да се тестват реакциите на българските и натовски системи за отбрана.

Не се чудете, че шахматистът-политик Анатолий Карпов вече успя да претопли Примаковата препоръка 

да излезем от НАТО и останем неутрални

След това ще ни обещаят вечно евтин газ и че Русия няма да ни напада със стратегически оръжия. Количеството фейк, което ще се излее около тази тема, ще е без прецедент. 

Вече започнаха - били стари самолетите /дори и чисто нови, пак за тях ще са стари/. След това е клишето: "много са скъпи, по-добре да не харчим за отбрана, а да даваме пари за социални нужди" или за нещо друго - за стадион, за ремонт на чинията на Бузлуджа, за каквото се сетите. Ако не могат да предрешат вота срещу Ф-16/18, ще се опитат да приложат стария трик с блокирането на сделката до "неуточнено бъдеще време" - това е тактиката на референдума. Вече повече от десет години отлагаме модернизацията на армията - още няколко години няма да попречат. 

Ако и това не помогне, ще опитат открити диверсии и номера със сплашването и истеризацията на масовото съзнание от времето на анти-шистовите диверсии - с всички класически характеристики на антиамериканизма и противопоставянето на ЕС и САЩ.

Да, това са чисто диверсионни похвати, приложени от целия спектър от влияние на Кремъл - от леви и екорадикали, до "десни" олигарси, платени от бюджета, пряко от Кремъл чрез някой от каналите за финансиране на кампании за влияние у нас - Фонда „Горчаков”, РИСИ, Фонд „Руски мир” и най-вече през структури на руския бизнес у нас.

Нямат сили за битка на улицата, за това ще се потопят там, където им е силата - задкулисните интриги и маневри - националистите, православните, олигарсите, медиите, корумпираните, прокуратурата, депутатите в Парламента. Съотношението между откритите форми на защита на кремълската политика и скритата картинка на операции за влияние е стряскащо - вероятно под едно към десет.

Ето и инициативата на "народния" герой  Марешки с референдума. Неговият политически капитал беше заработен чрез скрито финансиране през евтини горива, благодарение на което той стана първо "народен", а след това и "герой". Въпреки всичко 

той е приключен проект, просто "догаря"

и харчи последните си стотинки политически капитал. Уж се бори срещу картела в горивата, а гласува лобистки закони в негова полза. По същия начин стои и притчата за "народния търговец" на лекарствата. Но тя е напълно недостатъчна, за да го съхрани "на вода" като политик без горивата. Колко си мислите, че ще продължи с горивата, след като вече не им е потребен? 

Идеята на активирането му от страна на Кремъл е да компенсира ограниченията, които официалният статут на "управляващ" налагат върху поведението на Сидеров. Не случайно „Атака” се клонира, за да освободи периметър за действие, за да заложи на участие във властта при всеки вариант. 

В момента Кремъл инвестира в нови проекти за агенти за влияние, някои от които лесно се разпознават. Други са по-трудни, защото 

Москва просто купува хора с репутация на демократи, 

на прозападни хора, чрез които тихо и под сурдинка прокарва своите интереси. Не, тези хора няма от утре да започнат да критикуват Путин, те просто ще започнат да се съмняват в отделни аспекти на политиката на ЕС, ще се орбанизират, ще започнат да се вайкат, че доларът и западната финансова система ще се разпаднат, че България не трябва да влиза в еврозоната и Шенген и прочие хибридни опорки.

Ето и трите конкретни цели - енергетиката - проектите Южен поток Лайт и АЕЦ "Белене"; Българската православна църква да се присъедини към РПЦ в конфликта с Вселенската Патриаршия по темата автокефалия на Украйна /зад ъгъла е автокефалията и на Македонската православна църква/ и най-важната битка - осуетяването на покупката на американска военна техника след търговете за модернизация на армията и по-конкретно на самолетите Ф-16/Ф-18. 

Премиерът Борисов  се надява да успее да балансира, давайки на изток и на запад на всекиго по нещо - на Русия Южен поток Лайт, ремонта на СУ и МИГ, на САЩ - сделка със самолетите. Моите познания за руската военно-политическа мисъл изключва "договаряне" от този тип. Дори и официално да обещаят и да се въздържат, ще активират "частното" равнище - през частните разузнавателни структури, чрез бизнес, през агенти на ГРУ /те ще са най-активните, особено със "спящите си клетки"/, местни политици от русофилското крило /само 

наблюдавайте как БСП ще се радикализира

за отрицателно време по темата самолети и т.н. 

Сидеров вече маневрира зад кадър, включително с искането да получи министерството на вътрешните работи, но ще ескалира реакцията си публично само когато има конкретно движение в посока избор на самолет. 

Повтарям, за Кремъл всякакъв друг избор, освен американски самолет, е приемлив. Защото паниката е промяната в балансите на силите в небето над Черно море - днес американски самолети, утре индустриално сътрудничество, могат да се появят и технологично по-нови самолети и радари. Само по себе си това е технологично предизвикателство във военно отношение към Русия, качествено нов капацитет над сегашното равнище на българските ВВС и противовъздушна отбрана. Може и самолетите да не са много, но това което руските военни стратези си мислеха, че могат да направят спокойно - да прелетят над България, без да се съобразяват с възможностите на българските ВВС, остава в историята. Да не говорим, че идеята за военно-стратегически мост със Сърбия увисва във въздуха - просто защото при никакво обстоятелство руските самолети няма да могат да разчитат на прелитане над територия на натовска държава. Дори "приятелят" Орбан няма да помогне, защото там Украйна пречи.

Русия просто реално ще загуби възможността да проектира военна сила в Югоизточна Европа, да заплашва Балканите в момента, в който се затвори "мекия" вход в НАТО през България. 

Крайно време е да осъзнаем, че не сме сами в отблъскването на руските хибридни атаки, нито че за да ги избегнем трябва да се снишим. Едно е да се признаят права на руските компании да се конкурират на българския пазар по правилата на глобалната пазарна конкуренция, за да спечелят българския потребител, съвършено друго е да се правим на слепи за използването на същия този бизнес за прикритие на агенти на влияние, за реализация на операции на руските специални служби. Недопустими са институционални и политически заслони, като отделни политици в правителството и в Парламента, които открито се поставят в служба на тези диверсионни действия срещу националната ни сигурност. Накрая губим и в политическо отношение /независимост/, губим и икономически /от субоптимални решения и липса на конкуренция/ и като общество - защото оставаме на опашката на ЕС като доходи и перспектива. 

Може би ще се учудите, но именно такива са залозите в сделката със самолетите - много над търговските им измерения. В известен смисъл, изборът, който ще направим, е един от най-важните крайпътни камъни по пътя към скъсването с постсъветските зависимости и усвояването на пълния потенциал на интеграцията ни в ЕС и НАТО.