Той беше избрал да бъде от човешката страна на Църквата, от другата бяха преситения и натруфен със скъпи одежди и символи на земната суета висш духовен клир. Той не ги критикуваше, просто правеше както смяташе, че е богоугодно.
Никога няма да забравя чувството, след като си се помолил пред иконите в Храма, на излизане да срещнеш истннски светец. Иконите ще забравиш, светецът не.
Дядо Добри направи повече за Вярата, за Надеждата и Любовта към Господа и към Човека отколкото целия Свети Синод взет заедно. Слава богу, че Патриархът се поклони пред тленните му останки.
Да, той просеше. В известен смисъл всички сме просяци, но се срамуваме да го признаем. Разликата е в това, което оставяме за себе си и в даването - кому и колко.
Той целувяше ръцете на децата, защото са ангели и пратеници на Господа, символ на непорочността и добротата. Колко от нас са целували ръката на собственото си, да не казвам на чуждо дете?
Сякаш идваше от друго време, за да ни напомни, че колкото и технологии и удобства да създаваме и ползваме, най-важното е човешкото уравнение и изборите, които правим - всеки ден, всяка минута.
Не, не назидавам, говоря със себе си - и виждам колко е трудно да бъдеш като дядо Добри, но колко е по-важно да осъзнаваш, че е потребно. По този път н
Прекарайте през това духовно сито възторзите и паденията си през деня - новините от екрана, "главните" герои и техните постъпки. Не се отчайвайте и съхранете себе си с мисълта за белокосия старец, за това, че смирението е Пътя.
Борете се и правете трудните избори, за да останете хора.
Ще мине време и разказите за него ще започнат да изглеждат като притчи, като приказки за един неземен човек. А той беше обикновен човек, който живя сред нас и ни докосна по начин, по който друг не го е правил, защото той беше живото доказателство за достъпността на висшите добродетили и божествената сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар