България Аналитика: Междусистемните споразумения и Транс-Балканския газопровод - промяна в играта

Линк към оригинала

Диверсификацията на маршрути и потоци на природния газ в Югоизточна Европа отдавна бе смятана за невъзможна мисия.

Газпром е безспорен монополен играч, който до този момент успешно осуети всички подкрепяни от ЕС и САЩ опити да се вкарат конкуренти при доставките и трасетата. Най-видимият успех на Русия в тази насока бе краха на проекта Набуко. Алтернативните доставки на газ към пазара на Централна и Източна Европа от Югоизточна Европа и обратно, включително и към Украйна, изобщо не бяха в плановете. До тази година.

Бавно развиващи се събития през последните години доведоха до промяна в играта, след премахването на критични бариери пред пълната интеграция на газопреносните системи на Гърция, България, Румъния и Украйна. В разстояние само на няколко седмици през юни и юли т.г., респективните национални ТСО подписаха междусистемни споразумения, които разчистиха пътя за реверсивните потоци и виртуална търговия със стратегически кратко и дългосрочни последствия.

Въпреки, че споразуменията влизат в сила след 1 октомври тази година, ще могат да се осъществяват тестови доставки, което ще позволи в реално време да се проверят балансирането и изравняващите сметки, което ще даде представа на операторите и товародателите да разберат действителния потенциал за виртуална търговия, включително разходите, при различните входни и изходящи точки.

Търговците, поне на теория, могат да разгледат възможността да доставят втечнен природен газ през терминала в Ревитуса, близо до Атина за клиенти в Украйна и Централна Европа. Препъни камъните по трасето, включително тапата на границата при граничния преход Сидерокастро-Кулата, бяха отстранени и реверсивните доставки станаха възможни, макар и на умерено равнище от 3 милиона кубически метра на ден.

Много бяха факторите, които направиха възможна тази драматична промяна – сред тях не бива да се пренебрегва визитата на комисаря Вестагер, която успя да дисциплинира реакциите на националните ТСО в рамките на провежданите разследвания срещу тях за препятстване достъпа на трети страни – доставчици на природен газ – до националните газопреносни системи.

Двата договора за транзит по Трансбалканския газопровод – единият на българската компания Булгаргаз, другият на Газекспорт, за румънския участък, изтичат в края на 2016, което освобождава капацитета за нови играчи.

Трите ТСО плюс гръцката ДЕСФА би трябвало да са в състояния да предлагат твърд и прекъсваем капацитет в права посока и прекъсваем в обратна посока от входна до изходна точка в цялата газопреносна мрежа на страните от Централна и Източна Европа. Важността на подобно развитие трудно може да капацитета – над 20 милиарда кубически метра капацитет. Поне 5 милиарда от тях могат да бъдат незабавно предложени на нови товародатели, а Трансбалканския газопровод може да бъде разширен с допълнителни синергични и мултипликационни ефекти на всички входящи и изходящи точки, което реално ще интегрира газовите пазари по коридорите Север-Юг и Южния газов коридор.

Подобни развития не само вероятно ще увеличат конкуренцията и ликвидността в последния сегмент на газовия пазар на ЕС, който остана изолиран от благодатта на пренасищанетона глобалния пазар с газ, но могат да променят геополитическите уравнения в региона във вреда на Русия и Газпром.

Трансбалканският газопровод свързва двата най-големи национални пазари в региона – украинския и турския – като допринася за по-висока пазарна динамика и бизнес логиката на търговията с газ в права и обратна посока от нови и традиционни играчи.

Новите междусистемни споразумения могат да раздвижат търговията с транспортни игазосъхранителни капацитети, включително като доведат до предоставянето наконкурентноспособни услуги в сферата на транспорта за добивни компании, които се очаква да започнат да извличат газ от офшорните полета в черноморската зона на Румъния, Украйна, Турция и България.

Постоянните опити на Газпром да маргинализира Трансбалканския газопровод, а заедно с това и страните през които минава, доведоха до съществено съкращение на транзитираниягаз през последните 13 години, а заедно с това увеличи мотивацията им да потърсят алтернативни ползватели на бездействащи капацитети. След като първата линия на Син поток влезе в експлоатация през 2003 година, транзитираните обеми през ТБГ намаляха до 14 милиарда кубически метра. Стигна се до положение, при което Газекспорт започна да предлага своите договори за пренос на газ на други крупни международни партньори, докато раздроби големия си договор за доставка на газ на Турция с Боташ, на множество по-малки договори с частни вносители.

Перспективата за пълно спиране на транзита на руски природен газ през Украйна направи картината за бъдеща запълняемост на Трансбалканския газопровод още по-мрачна. Газпром не губеше никакво време за да изиграе силните си козове, като възобнови говоренето за възобновяване на Турски или Южен поток. Това само по себе си бе достатъчно за да провокира силна ответна реакция от страна на ЕК и на правителствата на Гърция, България, Румъния и Украйна, включително в търсенето на опции за интегриране на техните газопреносни системи.

Ако Трансбалканския газопровод се превърне в магистрала за газ в района на Югоизточна, Централна и Източна Европа – то страните ще имат по-малко основания да се страхуват и повече, че ще спечелят. Докато се фокусираше прекомерно върху Турция и рекетиране на страните от ЮИЕ с традиционната дипломация на „моркова и тоягата“, Москва недооцени възможността за алтернативно използване на съществуващата и освободена от Газпром преносна инфраструктура в региона.

Със своя номинален и потенциален преносен капацитет, в това число и стратегическо местоположение, ТБГ стои изключително добре в сравнение с останалата преносна инфраструктура, включително газопровода ТАР и интерконекторите. Транс-Балканският газопровод е изплатен, в добро състояние, а преносните тарифи, при равни други условия, могат да бъдат по-ниски от аналогичните в инспирирана от Газпром нова заобикаляща инфраструктура, която трябва да прекоси Черно море. Тепърва чрез тарифите трябва да се изплатят по-високи капиталови разходи.

Докато интерконекторите в района, извън всякакво съмнение, ще допринесат за повишаване на сигурността на регионалните енергийни системи, най-вече благодарение на газовите потоци в права и обратна посока, те нямат сравнимата стратегическа стойност, която Трансбалканския газопровод може да донесе за енергийните пазари в ЕС.

Подобно развитие може да обезсили „твърдите“ подходи на Газпром към националните системни оператори и което е по-важно ще позволи на природен газ от Южния коридор да навлезе в „задния двор“ на Газпром – пазарът на страните от ЦИЕ. Крайният ефект ще бъде по-висока конкуренция, по-голяма ликвидност и по-ниски цени на природния газ за клиенти от ЦИЕ.

ЕС и САЩ заедно изиграха ключова роля при окуражаването на системните оператори, което добави срочност към целесъобразността, след години на злоупотреба от страна на Газпром с доминантната си позиция.

Промените, които касаят Трансбалканския газопровод, ще добавят достоверност към търсенето на нови транспортни и газосъхранителни капацитети в свързана инфраструктура, като терминалите в Турция и Гърция, както и интерконектора Гърция-България от доставчици на газ от Каспийския, Близкоизточен и Източно Средиземноморски район. Това ще насърчи инвестициите и повиши стойността на ангажираните в пренос и съхранение активи.

Новините за междусистемните споразумения идват на фона на критично важни етапи в развитието на газовата връзка Гърция-България. Очаква се в началото на следващия месец да бъде лансирана втората част на процедурата за получаване на обвързващи оферти за наемане на капацитет.

Развойната компания на интерконектора се намира под въздействие на сблъсъка на конфликти визии – от една страна Газпром калкулира възможността да използва интерконекторавреверсивен режим за транспорт на руски газ към Италия (ревитализирания проект Посейдон) – което стои в основата на подписания тристранен меморандум за разбирателство между Газпром и акционерите в IGB – гръцката ДЕПА и италианската компания Едисън. От друга, визията на ЕСи САЩ за използване на интерконектора в базисната му „права посока“ като маршрут за каспийски и всеки друг газ преминаващ през Южния газов коридор към Централна и Източна Европа.

Отварянето на Трансбалканския газопровод ще увеличи шансовете компаниите, които са заявили интерес в предварителните фази на пазарния тест на интерконектора Гърция-България, да потвърдят интерес и в обвързваща фаза.

Прекалено рано е да се заключи, че всички пречки са премахнати и са налице пазарни условия – включително отсъствието на функционални търговски платформи на капацитети, механизми за освобождаване на капацитети и за предлагане са още в прохождаща фаза. Различните ТСОработят при различни тарифни режими – в единия случай – на вход и на изход, а в другия на пощенската марка. Компаниите все още имат нужда от квоти за износ на природен газ от Украйна.

Европейските газови компании не са особено очаровани от политиката на украинското правителство по отношение стойността на тарифите и достъпа до газохранилищата и до транспортната инфраструктура на Укртрансгаз при търговията със Словакия (през връзката Будинце), с Унгария и с Полша.

Подобни рестрикции върху износа на газ съществуват и в Румъния. Липсата на свързани тарифи прави транспортните разходи забранителни при продажба на природен газ на клиенти в Украйна и други страни на Централна и Източна Европа. Газпром все още ползва привилегировани тарифи по дългосрочните договори с купувачи и ТСО, повече от които подпечатани с междуправителствени споразумения, които е трудно да бъдат прекратени.

При все това влакът напусна гарата.

Клиентите от Централна и Източна Европа вече имат достъп до глобалния пазар на втечнен природен газ през терминала в Швиноусчие в Полша. Интегрирането на съществуващите и изграждането на нови терминали в Гърция, Турция и Хърватска осигурява входящи точки за доставки на ВПГ и на тръбопроводен газ от Каспия, Близкия изток и Източното Средиземноморие като потенциално успешен бизнес казус по целия газов коридор Север-Юг.

Трансбалканският газопровод може да осигури незабавен достъп на конкурентни цени докато проектите на Газпром за „потоци“ има нужда от години и милиарди за да бъдат изградени, в допълнение към трудно за изчисление съзвездие от фактори – повечето от които извън контрола на Кремъл.

Дори ако Русия се опита да придвижи или ускори изпълнението на проекта Турски поток за да „пресуши“ транзита през Украйна, респективно през Трансбалканския газопровод, няма да мине много време преди нови играчи да ангажират освободените капацитети за пренос на свой газ на север и на юг.

Възможностите свързани с капацитета на ТБГ, които се отварят за алтернативна употреба на капацитета са относително имунизирани от влиянието на събитията в Турция. Въпреки, че Трансбалканския газопровод пренася руски газ за европейската част на Турция, интерконекторътс Гърция и новите връзки могат да осигурят на товародателите възможности да заобикалят проблемни зони в инфраструктурата при неблагоприятен развой на събитията.

Историята се случи. Малцина забелязаха.