От новия 114 брой: Хъбове, разрешения, търгове за проучване в дълбоките води, високите цени на природния газ – шансове и контекст

В последният брой на 2014 година не бих искал да анализирам спорни теми, но времената са такива – шансовите идват и си отиват, а ние все оставаме на брега на нереализираните си мечти.

Сагата Южен поток

Виждаме изключителна активност – поне медийна и политическа – по проекта Южен поток. Дадохме разрешителни  и в това има значителен смисъл. Защото прехвърляме топката в полето на Газпром и чакаме формалното прекратяване на договора – първо по линия на междуправителственото споразумение. В Москва смениха тона и вече се успокояват, че нямало опасност да бъдат предявени претенции за пропуснати ползи от страните, през които трябваше да мине проекта Южен поток. Хубавото в предприетия от премиера Борисов ход е, че дори най-отявлените привърженици на руските грандпроекти ще разберат, че Русия няма пари за  да го построи. Това касае както сегашния маршрут, така и турския – през европейската част на страната - и всички свързани гранд идеи за хъбове и огромни количества транзитиран газ. Винаги е възможно да се прекара нова линия на проекта Син поток – но това е друг мащаб и друга приказка.

В информационния поток между пропагандандата и информационното претоварване по темата Южен поток, обаче прозират по-важни и нетолкова забележими елементи. За тях говорихме с Васко Начев на брифинга миналата седмица. Опасността за нас идва не от това, че ще ни заобиколи виртуалният Южен поток, а от това, че силите, които успяха - поне на теория - да накарат азерския газ да заобиколи Централна и Източна Европа сега са мобилизирани за да накарат и потенциалните нови количества от азерски газ /от находището Абшерон/, иракски, ирански и прочие алтернативен газ отново да мине по южния маршрут и да излезе в Южна Италия, като остави руския газ без конкуренция на пазара на ЦИЕ. 

Този път обаче ще им бъде по-трудно.

Търговете за проучане в блокове Силистар и Терез – нов шанс за България

С интерес се очаква търга за проучвателен лиценз в двата блока – Силистар и Терез. Радостното е, че българската страна изглежда решена да си извлече поуки от предишните провалени търгове и да направи възможното да проектира националния интерес върху корпоративния дневен ред на големите енергийни компании в света.

Има доста неща, които вероятно би трябвало да се променят – особено пред вид влошената обстановка със спадащите цени на суровния нефт и силно свитите инвестиционни програми за 2015 година. Не престават и постоянните опити за вкарване на „бъгове“ в тръжните процедури и неизпълними условия, които могат да откажат енергийните грандове. Ниските и спадащи цени на петрола едва ли могат да окажат решаващото значение, което политическия риск, регулаторната и законодателна рамка и най-вече институционалния капацитет, могат да имат. Защото пътя от търга до добива е много дълъг и предполага устойчива рамка на взаимно сътрудничество където публичните и корпоративни интереси намират своята оптимална свързаност.

Бъдете сигурни, че ще има атаки и срещу сондирането и проучването в дълбоки води. Надявам се този път, правителството да отстои позициите си и националния интерес. Със сигурност ще има компании, които да заяват интерес и да закупят тръжните книжа – остава да направим всичко възможно те да подадат обвързващи оферти.

За цените на природния газ у нас

Не искам да бъда на мястото на ДКЕВР, защото са попаднали в незавидната роля да посредничат между политически амбиции по проекта Южен поток и нормалното обществено очакване за съществено съкращаване на цената на природния газ – каквито са явните тенденции в Европа. Ако не вярвате, вчера изтече новината, че Гърция намалява цените на природния газ от 1 януари с 5% - т.е. ше се установи приблизително на равнище от 375 долара, а от 1 март с още 20% или около 300 долара за хиляда кубически метра /хкм/!?! А те са след нас по тръбата с руски газ, но имат диверсификация, алтернативи и политики.

Има много обяснения – веднъж в нежеланието на Булгаргаз да търси по-ниски цени /да сте чули сегашното ръководство да е поискало такива от Газпром?!/ и най-вече желанието на свързаните с Южен поток политици и бизнесмени да не „клатят лодката“ на Газпром за да не застрашат интересите си в проекта Южен поток. 

Кой беше казал, че Южен поток ще ни излезне безплатно?

Сметнете сами – в момента цените, които плащаме за природен газ, са най-малко с 30-35 долара/хкм (за хиляда кубически метра)  върху количество от 2.6 милиарда кубически метра или около 80 милиона долара. Тези милиони могат да бъдат спестени и да се отразят в по-ниски енергийни сметки и да облегчат трудното финансово положение на Булгаргаз и на Топлофикациите. Пазят се обаче "по-висши" интереси по Южен поток – който така или иначе няма да се състои. Гоним дивото, изпускаме питомното.

Слава богу от следващата година преставаме да се занимаваме с гранд проекти и с мечти за милиарди долара ползи. Дано се заемем с малките проекти с конкретни ползи за обикновения потребител, за енергийните ни компании, за бюджета, за регионите.

Това Ви желая през следващата година – малки, но реални ползи. Да слезнем на земята. 

И бъдете здрави.