Южен поток - развръзката тепърва предстои

Много са коментарите и анализите на възприеманото като "внезапно" решение на премиера Орешарски да спре Южен поток. Както винаги се избързва с прилагателните и се отделя малко внимание на контекста и детайлите.

Първо, не бързайте да отписвате Южен поток като централна мисия на това правителство в контекста на решението на премиера Орешарски да замрази проекта. Както отбелязах, подобно решение или няма или не е възможно във вида, в който се тиражира в медиите. Слушайте внимателно какво казва министър Стойнев. Все пак той е принципал на енергетиката, на БЕХ и неговите разпореждания имат пряк ефект върху действията на българските енергийни дружества и компанията Южен поток България. Премиерът без изрично решение на Министерски съвет не може да заобиколи своя министър и най-вече не може да действа вместо него. Няма никакви изгледи министърът да е издал разпореждане до българските представители в съвместната българо-руска компания, която реализира българския сегмент в проекта, да се спрат работите. Компанията се ръководи от своите управителни органи, в които българските представители няма право на еднолични решения и няма как думите на премиера или министър да имат пряко следствие в работата на компанията. Не случайно до този момент Газпром мълчи. Как си представяте, че ако реално са им спрели проекта господата Милер и Медведев няма да реагират?

Второ, нищо или малко в този проект е това което изглежда или това за което се представя. Най-големия удар българското правителство получи не от ЕК или от САЩ, а от шефа на Газпром и ноторно известния с „мечешката си дипломация“ посланик Чижов, които провокативно заявиха, че Европейската комисия – разбирай Европейският съюз – "не може да спре Южен поток". Скритият подтекст в заявлението бе, че Кремъл е достатъчно уверен, че е постигнал двустранна договореност с България по начин, който да обвърже българските власти и то до такава степен, че да не могат да „мърдат“. Двамата видни руски представители вероятно са говорили чрез медиите на Европейската комисия, но гърмът удари в София като изправи Орешарски до стената, след като му отне всякакво пространство за маневриране в усилията му да представи проекта Южен поток като съгласуван и отговарящ на изискванията на евродирективите. С партньор като Газпром в тези условия не ти трябват врагове. Сега пост фактум се отчита, че българското правителство нямало добра и ефективна комуникативна стратегия и лоби, в което има зрънце истина. Големият проблем е, че и най-добрата комуникационна стратегия и лобисти не могат да компенсират дефицитите в съдържанието на политиката и на проекта.

Трето, като слушам и гледам коментарите, особено на политиците, които обясняват всичко с визитата на тримата сенатори ми идва наум перефраза - на крив проект, геополитиката му пречи. Разбира се, че събитията в Украйна са мултипликатор на влияния и интереси, но моля отговорете си на въпроса: Кое от посоченото в Южен поток отговаря на Третия либерализационен пакет - разделянето на собствеността ли /Газпром достава газ, строи и притежава газопровод и най-вече оперира този газопровод/, гарантирания достъп до тръбата на трети лица /от наша страна има необвързващо пожелание като политически текст - без реални правни механизми и процедури разписани като ангажименти на оператора/ или прозрачни тарифни структури /в които да е видно, че те отразяват пазарни репери и не дават предимства на Газпром/? Сега всички се втурнаха да обясняват поврата на Орешарски с "геополитически ветрове", а истината е, че проектът просто не отговаря на изискванията на Третия либерализационен пакет.

Четвърто, правителството демонстрира за пореден път /след провала на другите проекти по Големия шлем/ тотално неумение и незнание за условията и изискванията, в рамките на които подобни инфраструктурни проекти могат да се случат. Достатъчно е да споменем критериите за банкиране на подобни проекти, които вече са задължителни независимо дали участват публични финанси. Едно от тези изисквания е, че тъй като подобни проекти са с преобладаващ или значим обществен интерес инициаращите компании или правителства за задължени да осигурят максимална прозрачност както на основанията за предприемането на подобни проекти, така и за ползите и рисковете от тяхната реализация. Неотменимо условие е и проучването за социално-икономическо въздействие и неговото широко обсъждане. Логиката е проста - инфраструктурата винаги засяга интересите на огромно количество хора и за да не се спира по средата на пътя при граждански протести и вълнения от "работа на тъмно" – е по-добре и рационално да имаш обществеността на своя страна – добре информирана и ангажирана. А у нас правителството едва ли не се крие зад търговската тайна и интересите на партньора за сметка на българските избиратели. Съществуват и задължителни стандарти за проектно управление, в това число наличие на сертифицирани и подлежащи на външен контрол системи за вътрешен контрол и управление на проекта. И така нататък. Газпром сметнаха, че след като имат договореност с основните политически сили - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака - проектът им е в кърпа вързан. Да, ама, не - както казва класикът Петко Бочаров. Не го превеждайте на английски - няма да се получи. 

За съжаление българските управляващи, участващите компании и лицата, които стоят зад форсирането на проекта в името на личната си изгода, го потопиха в блатото със своето неумение и непрофесионализъм.

Не се изненадвайте, ако засиленият интерес на Европейската комисия към проекта Южен поток доведе до нови разкрития и нови процедури във връзка с корупционни практики, злоупотреба с монополно положение, нерегламентирана държавна помощ в допълнение към сега тиражираните казуси за несъответствие с третия либерализационен пакет.

При всички случаи – вторичните трусове от проблемите с проекта Южен поток върху българската политическа сцена тепърва ще стават по-мащабни и по-дълбоки. 

В края на този процес България ще излезне по-европейска и по-свободна от зависимостите на прехода.И най-вече ще осъзнае смисъла на своя избор да членува в Европейския съюз и НАТО.

Илиян Василев