От 93 брой на инфобюлетина: Литовски уроци за България и Булгаргаз по диверсификация и енергийна независимост

Няколко новини от изминалата седмица си струва да бъдат отделени от общия поток и анализирани, защото крият в себе си един от ключовете за разгадаване на привидната загадка защо едни страни в ЦИЕ се борят и постигат енергийна независимост, а други, като България, съзнателно се самоограничават - с всички произтичащи от това последствия за потребители, данъкоплатци и икономика.

Съветът за конкуренция на Литва – техния КЗК – осъди Газпром да заплати близо 48 милиона долара защото руския газов монопол чрез Газпром Експорт е попречил за реализацията на суапова сделка на един от крупните литовски потребители на природен газ. Малко преди това – в средата на месец май т.г. – Газпром се съгласи да намали цената на природния газ за Литва с 20% - което обаче не му спести наложената санкция от литовския орган по защита на конкуренцията.

За капак Газпром вдигна белия флаг и на друг фронт. Ръководството на Газпром реши да продаде своите акции в газовата компания на Литва Lietuvos Dujos, което упорито отказваше да стори дълго време, въпреки изричните разпореждания на Газовата директива на ЕС.

Литва в продължение на години провежда пълноценна и многостранна стратегия за усилване на позициите си в преговорите с Газпром, които я  доведоха до желания резултат.

Мотивът не бе и не остана само необходимостта от привеждане на съответствие с евродирективите на структурата на собственост в Lietuvos Dujos, в която Газпром държи контролен пакет акции.

Страната съзнателно и системно усилваше преговорните си позиции, за да дойде до положение при което, максимално използвайки „вятъра в платната“ от евродирективите, стигна до положение да диктува условия на Газпром и да получи „своето“ само в рамките на последните два месеца.

Но преди това инвестира в диверсификация, като поръча и построи за повече от 300 милиона долара танкер за втечнен природен газ с борден регазификационен терминал, наречен „Независимост“ – за да не губи Москва време за превод на посланието.

След това намери реални оферти за доставки на природен газ на цени, които бях под високите оферти на Газпром – в това число и от норвежкия Статойл, който от години предлага спот доставки.

Правителството на Литва насърчи ключовия потребител на газ в страната Литвус Енерджи да разработи и реализира реална сделка по газов суап. Идеята не е сложна – компанията закупува природен газ в Западна Европа на значително по-ниска цена от тази, която Газпром предлага, като предлага на Газпром да замени тези количества с аналогични от тръбата, по която руския монопол доставя природен газ за Литва. Газпром експорт отказа или по-скоро „се направи на ангажиран“, което доведе до логична реакция чрез литовския Съвет за конкуренция и санкция от 48 милиона долара. Много се съмнявам, че Газпром експорт ще се реши да оспорва решението на литовския орган или правителство в международен арбитраж.

Виждате ли разликата с България – в Литва използват европейското законодателство в свой интерес - за да получат по-ниски цени и разширят преговорните си позиции, като сами налагат санкции на Газпром. У нас нашите играят срещу Европейската комисия и получават санкции от нея, защото чакат изгода от Газпром.

Факт е, че ключова роля за тази нова решителност на литовските власти, които иначе пипат много внимателно в отношенията си с Русия изигра арогантното отношение на самия Газпром, който в продължение на години просто наказваше Литва с по-високи цени от тези в съседите. И това въпреки притежавания контролен пакет в националната газова компания Lietuvos Dujos. Както и в редица подобни случаи, Газпром се опита да увеличи своя дял в компанията мажоритарен чрез „ценови“ или „дългов“ натиск, с което да принуди литовските власти да последват примера на молдовските, арменските и белоруски власти. В тези страни, властите се огънаха под натиска на Газпром и предадоха националните си газови активи под контрола на Газпром – в очакване на по-ниски цени за потребителите си. Сами можете да се убедите доколко успяха – цените все още зависят от политическите решения на Кремъл, а активите са извън националния контрол.

Газпром продължава да отказва правото на вносителите на руски газ да реализират суапови сделки. Въпреки, че поделението на Газпром – Газпром Маркетинг ънд Трейдинг – реализира суапови сделки по целия свят. При това не от вчера – още през 2009 година Газпром правеше подобни суапове с френската EDF между американския и европейския пазар. Всяка година подобни сделки Газпром прави с британски, холандски, германски, френски и други фирми. Но това което Газпром признава за себе си като право, отказва на компаниите от Централна и Източна Европа.

Казвам всичко това, защото литовския урок е важен за българските управници, за газовите и други енергийни компании – потребители на природен газ.

Няма да навлизам в техническите или правни подробности – защото сделките не са съвсем тривиални – защото работя от доста време по темата. Но от години слушам едно и също обяснение от мениджърите на Булгаргаз и БЕХ – Газпром „не дава“ – следователно ние „не можем“ да правим суапови сделки.

Моята теза, която продължава да бъде валидна е, че не само можем /поне разполагаме с нужната експертиза в България и в наши партньори /, но и трябва, защото докато сме хипнотизирани от милиардните „вероятни“ и отдалечени в неясното бъдеще „ползи“ на Южен поток – пропускаме да направим цената на закупувания природен газ по-ниска с 10-15% или в преки преговори с Газпром да европеизираме условията на договорите като ги изведем извън политическите капризи на Кремъл.

Суаповите сделки са най-прекия път към алтернативни доставки и диверсификация. Проблемите не са в отсъствието на обективна възможност или пречките,които Газпром може да създаде /литовския пример е повече от красноречив/, а в липсата на желание и най-вече в проспаните от БЕХ и Булгаргаз години, в които компаниите трябваше да развият търговски капацитет – самостоятелно или с партньорска мрежа – за реализацията на целия спектър от реални възможности за алтернативни доставки на природен газ.

За скептиците, че диверсификацията на доставките на природен газ е изгодно и възможно дело, ще отбележа, че Литва бе по-зависима от България от руски газови доставки /100% срещу 90%/. Нашата възможност за "лесна" диверсификация се опроделя от достъпа до азербайджанските доставки, за което трябваше да направим интерконектор или да проведем търг за проучване и добив в Черно море, където други инвестират на собстевн риск. Правителството във Вилнюс трябваше само да си проправи пътя към енергийната си независимост чрез инвестиции и политически действия.  Разликата между България и Литва е в политическата воля, решимост и икономическите ориентири.