Лидери и депутати от управляващата коалиция се появяват в медии с лентичката на сепаратистите в Украйна и на тези които превзеха Крим. Законодатели лобират, при това твърде несръчно, за интересите на руския газов монопол. Не е трудно да се разберат схемите и подбудите дори без писмата, които очакваме от Министерството на икономиката и енергетиката. Всеки професионален консултант ще ви каже, че за тази цел е достатъчно да се прочете текста на предложения закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Нали не си представяте господата Куюмджиев и Ерменков, или експертите в МИЕ да разполагат с такова прозрение и най-вече тънко познаване на сложна юридическа материя, че да изведат като първостепенна необходимост в дневния си ред именно дефиницията на понятието морски газопровод. Това е по силите само на скъпоструващите юридически кантори, които съветват Газпром. Известно е, че от известно време компанията е наела цяла армия от топ юридически консултанти в битката си срещу Европейската комисия, като атакува Третия либерализационен пакет пред СТО, подготвя арбитражни искове и се организира за битка по цялия фронт на проблематика във връзка с предстоящото решение на ЕК по разследването за злоупотреба с монополно положение срещу Газпром. Подробностите са все още тайна, но няма съмнение за посоката на съждение на комисията.
Част от тази група взривоопасни проблеми е и проектът Южен поток и България се намира в епицентъра на тази битка. След изготвените зад граница юридически формулировки, нужни на Газпром в противостоенете срещу Европейската комися, е останало да се наемат местни изпълнители. Правителството, логично, е предпочело да остане в сянка за да не бъде обвинено с пряко ангажиране с лобистка дейност в полза на Газпром. За това са възложили законодателната поръчка на двамата матросовци, които днес носят георгиевски лентички.
В известен смисъл съм благодарен на носителите на тази символика на чужда армия, както и на предизборния клип на руския националист Сидеров. Предпочитам откритите опоненти, отколкото мимикриращите фасадни евродемократи. Защото тяхната откровеност разкрива размера и характера на бедата, която може да сполети и вече разрушава България отвътре. Досега проруските активисти - от тази група изключвам хората които държат на равноправните отношения с Русия - някак си успяваха да се разтворят в общата маса и да управляват прехода скрити зад еврожаргон и демократична реторика. След Крим и Украйна тези остриета на руските интереси получиха кураж, съзряха своя дългоочакван шанс Русия да развие инициативите си в Балканско направление и решиха да излезнат на светло.
Поддържам контакти с различни хора в Русия, САЩ и Западна Европа по силата на професионалните ми ангажименти и за пръв път в последните 25 години съм обезкуражен от това което се формира като мнение за политиката и пътя на развитие на страната ни. Без никакво преувеличение съществува пряка опасност страната ни да бъде поставена във фризера, защото и на Запад и в Русия виждат системност в усилията за преориентация в евразийска посока и за атакуване на всичко и всеки, който е свързан с евроатлантическата ни ориентация. Нека не се заблуждаваме, Путин няма нужда от ново гърло за хранене, достатъчно му е да ни контролира като анклав в чужда територия.
Атаката срещу чуждестранните инвеститори в енергетиката, постепенното им изтласкване или недопускане в стратегически сектори в икономиката, в това число при помощта на местни банки и финансови групировки са част от цялостна схема за "анексиране" на България към евразиийската схема на руския президент. Преценете сами - големи западни компании, които до този момент заобикаляха страната ни, опитаха без успех и сега се изтеглят от проучване и добив на нефт и газ - сфера, критична за енергийната ни сигурност. Остават само дребните, които могат да бъдат склонени да се договорят с Газпром.
Намаляват чуждестранните инвестиции, а тези които влизат у нас са рециклирани български. В енергетиката се атакуват на практика всички западни инвеститори за да се отвори място за дегизирани като местни руски инвестиции. Чрез генериране на дългове или компрометиране на приходите от продажби, в това число и чрез инициирани от Русия грандпроекти на практика на практика се подчини цялата българска енергиката. Очакват се само финалните акорди на конверсията дълг срещу собственост. Заявката вече е направена, но истината се спестява от българските управляващи.
Основната опозиционна партия - ГЕРБ, също поддържа "топла" руската си връзка като атакува властта за Южен поток, но не защото проектът е безпрецедентна грандкорупционна схема, която е клин в отношенията ни с ЕК, а защото правителството се забавило с реализацията на тази сделка!? При такова единодушие между власт и опозиция по ключов антиевропейски проект, човек се чуди кой у нас ще защитава европейските ценности.
Президентът е единствената "бяла" врана, но атаките срещу него не спират - веднъж чрез Конституционния съд, втори път през Парламента.
Политиците и политическите запалянковци, които днес се кичат със символиката на чужда армия - георгиевските лентички - са потенциалните наши бъдещи сепаратисти, които ще са първите които ще си сложат и качулки, за да минат в безнаказана и безотговорна анонимност. Те и днес манипулират избори и организират референдуми с контролиран вот. Мислите, ли че няма да призоват на помощ Кремъл или да ползват неговите ресурси ако са защитени властовите им интереси тук? Путин едва ли ще се ангажира открито и военно, защото все още важи гаранцията на НАТО. Но това едва ли е пречка, защото доктрината на руския нашизъм предполага вадене на горещите кестени с чужди, основно местни ръце и най-вече наемници. За тази цел има достатъчно националисти, заинтересовани бизнескръгове и политици у нас.
Тези кръгове нямат шанс да спечелят в открити демократични избори - пробваха много пъти. Българските граждани имат изграден проевропейски стойностен рефлекс. Въпреки постоянното напомпване на носталгия по миналото и внушения за исторически дълг - мнозинството българи никога няма да гласуват за смяна на курса в североизточна посока. Но винаги може да се спретне една телевизионна сепаратиска революция като политически бизнес проект.
Волен Сидеров, разбира се ще предпочете да се освежава по европейски дестинации. За него дори няма значение, че днес Атака няма особен шанс да представлява България в Европейския парламент. Той и Бареков са изключително успешни политически бизнес проекти, в който няколко лидери разполагат с огромни финансови ресурси далеч над законово определените и над това което могат да генерират сами. С тях провеждат скъпи дестабилизиращи и антиевропейски кампании. Макар и не многобройни като политическа представителност те могат да осигуряват кворуми, чрез които да държат в зависимост правителствени малцинства и най-вече далеч от властта прозападните кръгове. Тези нашистки шпицкоманди успешно демонстрират безнаказаност и вседозволеност, не защото сами по себе си са силни с политическата си тежест, а защото прокуратура и специалните служби се страхуват от реакцията на техните външни покровители.
Нашите органи за сигурност са на практика политически обезоръжени и блокирани в способността си да отразят заплахи, свързани с експанзионистическия курс на Кремъл. Това важи както за откритите и видими прояви на обслужване на чужди интереси - като изборните клипове или билбордове, които манипулират, насаждат омраза на расов, етнически, религиозен, сексуален принцип - т.е. на практика разделят нацията, така и за по перфидни форми - чрез прецизно таргетирани финансови потоци към обществени и политически групи, които мотивират за раздухване на евроскептизицъм и антизападни настроения.
България е на кръстопът, на който трябва да избере дали да остане интегрирана в Европа или да се върне във васалната си зависимост от Русия, която изключва възможност за изравняване с европейските жизнени стандарти. Няма никакво съмнеиие, че именно вътрешните и външни ограничения в модела на прехода и най-вече постоянното изтичане на значителен финансов ресурс към Русия, стоят в основата на устойчивата ни бедност и нереализирани европейски перспективи.
Проектът Южен поток е симптоматичен за външната ни зависимост, която се очертава като ключов геополитически ограничител на разватието ни. Ако проектът не се реализира ще пресъхнат финансовите потоци и сгромоляса текущия модел на управление на страната. Неговите архитекти отчаяно се борят за своето оцеляване като обслужват стратегическите нужди на руския газопровод както у нас, така и в ЕС. Техният стратегически план е вграждане на съмнения и отрицание на Запада, изгонване на чуждестранните инвеститори, които отказват да подхранват корупционния модел. По този начин се разчита върху носещата конструкция на примитивния, провинциален тип национализъм постепенно да ни откъснат де факто и де юре от ЕС и НАТО. За радетелите на българската управляема демокрация членството ни в тези организации бе част от техният групов бизнес проект, който обаче предполага постоянни финансови инжекции от Русия. Спирането на Южен поток застрашава политическия им бизнес, поради което те няма да се поколебаят да ни извадят от НАТО и ЕС. Няма граници за тяхното родоотстъпничеството. Те ще бъдат против санкции срещу Русия, дори ако Кремъл завладее Европа или ако руски войски пресекат границата за да ни "освободят" за пореден път. Тези хора изобщо не са в състояние да дефинират българския национален интерес освен като производен или подчинен на руския национален интерес. В този смисъл те представляват постоянна и кървяща рана в тялото на българската национална сигурност.
Не се залъгвайте - конфронтацията между Запада и Русия тепърва ще се задълбочава тъй като става дума за системна несъвместимост и дългосрочно разминаване на същностни интереси. В този процес трябва избираме дали да останем със сегашните ни партньори в Европа или ще ни прикрепят като георгиевска брошка към ревера на поредния руски император.
Ако не действаме днес и не излезнем от дрямката на прехода, като гласуваме, не се очудвайте ако лишените от финансиране проруски кръгове се трансформират в сепаратисти и наденат маските.
Следващите поколения българи дори могат да нямат шанса да емигрират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар