Преди три месеца бе
направен поредния опит за реално навлизане на съдебния процес по атентата в
Сарафово в режим на реална работа. Отново с променлив успех. Единственото
сигурно върху което можем да се спрем е обвинителния акт, който разкрива важни
страни за взаимодействие между политика и съдебна власт у нас, между
професионализъм и политическа целесъобразност.
Най-големият абсурд в обвинението е, че то е повдигнато срещу конкретни индивиди, без изобщо да се потърси системният маркер или принадлежността им към организация. Внушава се версията за поредните самотни вълци, които на своя отговорност, със свои сили и средства са замислили, подготвили и осъществили терористичния акт.
Забележете, и двамата министри на вътрешните работи по време и след атентата - Цветан Цветанов и Цветелин Йовчев - еднозначно известиха света за това, че разследващите разполагат с доказателства за
съпричастността и отговорността на Хизбула
Създадени са очаквания и нагласи в световното обществено мнение и роднините на загиналите и пострадалите, които сега вземат съвършено друга посока.
Ето и конкретните думи.
Цветан Цветанов: " Установени са три лица, съпричастни с атентата. Две от тях са живели в Ливан от 2006 г. Те са принадлежали към военното формирование на "Хизбула". Финансирането на операцията е било проследено до Ливан". Това е казано още 2012 година.
Доказателствата на българското разследване на атентата дори доведоха до това ЕС да включи военното крило на "Хизбула" в черния си списък.
Цветелин Йовчев: "Има ясни следи, че Хезбулах стои зад атентата в Бургас". Това е казано през 2013 година, като оценката си министър Йовчев потвърждава и след като ЕС включва организацията в списъка с терористични организации.
Разбира се, българските официални лица си запазиха правото на ревизия на оценката, като функция на разследването, което се води от прокуратурата.
И така до втората половина на 2017 година и сегашните развития около делото, когато главният прокурор Сотир Цацаров заявява, че няма как да се свържат атентаторите с Хизбула. Доводите са изключително "правни" - прокуратурата можела да повдигне обвинения само срещу конкретни лица!? Сякаш няма организирани престъпни групи, мрежи и организации, сякаш и сега няма терористични организации, доказаната принадлежност към които е достатъчно основание за повдигане на обвинение.
Това, според Цацаров, била логиката на наказателното право "навсякъде по света". Сякаш живеем с него в друг свят.
Но нека се върнем към причините за промяна в позициите на българската държава и доминацията на тезата на прокуратурата, която както вероятно не е толкова нейна собствена теза, колкото
внушена отвън
Първо, твърдението на обвинението, че престъплението в Сарафово е достатъчно разследвано и изяснено с разкриването на конкретните лица атентатори, без да се разкрият мрежите от ресурси и влияние, които са използвани и са част от отговорността, са меко казано странни. Разбирам притесненията на прокуратурата, че вкарването в съдебния процес на Хизбула като отговорна организация, усложнява в пъти задачата на обвинението. Но без разкриване на системната логика в това престъпление, няма правосъдие. Нито едно от обвинените лица не би могло да реализира и една стотна част от стореното, без да използва мрежите на тези терористични организации, без да действа като част от тези структури. Не става въпрос само за оръжия, взривове, паспорти, но и цялата логистична и комуникационна преди, по време и след престъплението, включително изтеглянето от България на двамата заподозряни - ливанеца с австралийски паспорт - Мелиад Фарах и ливанеца с канадски паспорт - Хасан ел Хаджи Хасан. Това, че се крият в Ливан и ливанските власти са безсилни да изпълнят съдебната поръчка, не е паднало от небето, а е работа на Хизбула. Това, което Цацаров казва е вярно само в частта, в която винаги в световната история, когато искат да скрият "гората" на престъплението, извеждат на преден план отделни личности, като им придават свръхестествени сили. Няма значимо престъпление или терористичен акт в Европа, в който зад конкретните извършители да не се търсят и намират организатори, подбудители, финансиращите структури, ръководителите и други заинтересовани страни.
Второ, за мнозина няма да има съмнение, че промяната в позицията на българската страна, изразено през обвинителния акт на прокуратурата, отразява близкото взаимодействие и свързаност между българската и руска прокуратура, която действително отразява външнополитически
интереси на Кремъл
в този регион. А Хизбула е съюзник на Москва в Сирия и в целия Близък Изток. Трудно е да се предположи, че мотив може да бъда някакъв интерес, който българската прокуратура отразява от Иран - прекалено отдалечена и "тънка" е нишката на свързаност между София и Техеран.
Нормално е българските политически представители да се изказват внимателно по темата Хизбулах, но има граници на съобразяването и нюанси в публичните оценки, които не могат да бъдат пренебрегнати. Както се казва, всичко е в детайлите.
Защото става въпрос за атентат на българска територия, за идентификация и терапия на рискове за сигурността на българските граждани, които не могат да бъдат заметени по височайща целесъобразност. Ако Хизбула и нейните атентатори са имали дързостта да убиват еврейски граждани на българска територия, това вече не е работа на отношенията между Израел и Хизбула, а наша работа, защото Сарафово е наш дом и ние сме гарантирали гостоприемство и сигурност на туристите. Да не говорим, че загина и български гражданин, а 40 души са ранени. Това ни прави още по неотменимо и пряко засегнати.
Истинските служби и правосъдие преследват дръзналите да ни ударят на наша територия навсякъде, докато не получат възмездие. Абсурд ще бъде, ако българската прокуратура, предпочете да се занимава с дипломатически опаковки на тезите си, а не с оценката и наказанието на престъплението в неговата цялост. Ако не преследвате системата в организацията на този атентат и не посочите организацията, как може да сте сигурни, че пак няма да го направят. Утре ще бъдат други лица, други схеми, но мрежата зад тях ще си остане същата. Защото това не е битка на отделни личности в Ливан с Израел - те не атакуват нито израелските нито българските въоръжени сили, а мирни беззащитни граждани на българска територия. И сега българската държава чрез своя съд и прокуратура се правят на разсеяни за източника на опасността!?
Дължим го на паметта не само на петимата граждани на Израел и на българския граждани, но най-вече на тези, които
не трябва да загиват в бъдеще
Близкият изток, с който сме съседи, ще остане източник на заплахи и опасности за сигурността на българските граждани, но те не се терапират със "снишаване" на българското правосъдие.
Още повече, че Хизбула разширява присъствието си не само в България, но и в целите Балкани, а заедно с това нараства и рискът от нови терористични атаки и активиране на много "спящи" клетки. Мотиви винаги ще има - всяка нова ескалация на напрежението в Близкия изток с участието на Хизбула е повод за стрес на нашите служби за сигурност.
За това българските институции, българската правосъдна система, българските граждани трябва да имат ясното съзнание за реалните рискове за националната сигурност от липсата на последствия от съдебното дело за атентата в Сарафово за военното крило на организацията Хизбула.
Най-големият абсурд в обвинението е, че то е повдигнато срещу конкретни индивиди, без изобщо да се потърси системният маркер или принадлежността им към организация. Внушава се версията за поредните самотни вълци, които на своя отговорност, със свои сили и средства са замислили, подготвили и осъществили терористичния акт.
Забележете, и двамата министри на вътрешните работи по време и след атентата - Цветан Цветанов и Цветелин Йовчев - еднозначно известиха света за това, че разследващите разполагат с доказателства за
съпричастността и отговорността на Хизбула
Създадени са очаквания и нагласи в световното обществено мнение и роднините на загиналите и пострадалите, които сега вземат съвършено друга посока.
Ето и конкретните думи.
Цветан Цветанов: " Установени са три лица, съпричастни с атентата. Две от тях са живели в Ливан от 2006 г. Те са принадлежали към военното формирование на "Хизбула". Финансирането на операцията е било проследено до Ливан". Това е казано още 2012 година.
Доказателствата на българското разследване на атентата дори доведоха до това ЕС да включи военното крило на "Хизбула" в черния си списък.
Цветелин Йовчев: "Има ясни следи, че Хезбулах стои зад атентата в Бургас". Това е казано през 2013 година, като оценката си министър Йовчев потвърждава и след като ЕС включва организацията в списъка с терористични организации.
Разбира се, българските официални лица си запазиха правото на ревизия на оценката, като функция на разследването, което се води от прокуратурата.
И така до втората половина на 2017 година и сегашните развития около делото, когато главният прокурор Сотир Цацаров заявява, че няма как да се свържат атентаторите с Хизбула. Доводите са изключително "правни" - прокуратурата можела да повдигне обвинения само срещу конкретни лица!? Сякаш няма организирани престъпни групи, мрежи и организации, сякаш и сега няма терористични организации, доказаната принадлежност към които е достатъчно основание за повдигане на обвинение.
Това, според Цацаров, била логиката на наказателното право "навсякъде по света". Сякаш живеем с него в друг свят.
Но нека се върнем към причините за промяна в позициите на българската държава и доминацията на тезата на прокуратурата, която както вероятно не е толкова нейна собствена теза, колкото
внушена отвън
Първо, твърдението на обвинението, че престъплението в Сарафово е достатъчно разследвано и изяснено с разкриването на конкретните лица атентатори, без да се разкрият мрежите от ресурси и влияние, които са използвани и са част от отговорността, са меко казано странни. Разбирам притесненията на прокуратурата, че вкарването в съдебния процес на Хизбула като отговорна организация, усложнява в пъти задачата на обвинението. Но без разкриване на системната логика в това престъпление, няма правосъдие. Нито едно от обвинените лица не би могло да реализира и една стотна част от стореното, без да използва мрежите на тези терористични организации, без да действа като част от тези структури. Не става въпрос само за оръжия, взривове, паспорти, но и цялата логистична и комуникационна преди, по време и след престъплението, включително изтеглянето от България на двамата заподозряни - ливанеца с австралийски паспорт - Мелиад Фарах и ливанеца с канадски паспорт - Хасан ел Хаджи Хасан. Това, че се крият в Ливан и ливанските власти са безсилни да изпълнят съдебната поръчка, не е паднало от небето, а е работа на Хизбула. Това, което Цацаров казва е вярно само в частта, в която винаги в световната история, когато искат да скрият "гората" на престъплението, извеждат на преден план отделни личности, като им придават свръхестествени сили. Няма значимо престъпление или терористичен акт в Европа, в който зад конкретните извършители да не се търсят и намират организатори, подбудители, финансиращите структури, ръководителите и други заинтересовани страни.
Второ, за мнозина няма да има съмнение, че промяната в позицията на българската страна, изразено през обвинителния акт на прокуратурата, отразява близкото взаимодействие и свързаност между българската и руска прокуратура, която действително отразява външнополитически
интереси на Кремъл
в този регион. А Хизбула е съюзник на Москва в Сирия и в целия Близък Изток. Трудно е да се предположи, че мотив може да бъда някакъв интерес, който българската прокуратура отразява от Иран - прекалено отдалечена и "тънка" е нишката на свързаност между София и Техеран.
Нормално е българските политически представители да се изказват внимателно по темата Хизбулах, но има граници на съобразяването и нюанси в публичните оценки, които не могат да бъдат пренебрегнати. Както се казва, всичко е в детайлите.
Защото става въпрос за атентат на българска територия, за идентификация и терапия на рискове за сигурността на българските граждани, които не могат да бъдат заметени по височайща целесъобразност. Ако Хизбула и нейните атентатори са имали дързостта да убиват еврейски граждани на българска територия, това вече не е работа на отношенията между Израел и Хизбула, а наша работа, защото Сарафово е наш дом и ние сме гарантирали гостоприемство и сигурност на туристите. Да не говорим, че загина и български гражданин, а 40 души са ранени. Това ни прави още по неотменимо и пряко засегнати.
Истинските служби и правосъдие преследват дръзналите да ни ударят на наша територия навсякъде, докато не получат възмездие. Абсурд ще бъде, ако българската прокуратура, предпочете да се занимава с дипломатически опаковки на тезите си, а не с оценката и наказанието на престъплението в неговата цялост. Ако не преследвате системата в организацията на този атентат и не посочите организацията, как може да сте сигурни, че пак няма да го направят. Утре ще бъдат други лица, други схеми, но мрежата зад тях ще си остане същата. Защото това не е битка на отделни личности в Ливан с Израел - те не атакуват нито израелските нито българските въоръжени сили, а мирни беззащитни граждани на българска територия. И сега българската държава чрез своя съд и прокуратура се правят на разсеяни за източника на опасността!?
Дължим го на паметта не само на петимата граждани на Израел и на българския граждани, но най-вече на тези, които
не трябва да загиват в бъдеще
Близкият изток, с който сме съседи, ще остане източник на заплахи и опасности за сигурността на българските граждани, но те не се терапират със "снишаване" на българското правосъдие.
Още повече, че Хизбула разширява присъствието си не само в България, но и в целите Балкани, а заедно с това нараства и рискът от нови терористични атаки и активиране на много "спящи" клетки. Мотиви винаги ще има - всяка нова ескалация на напрежението в Близкия изток с участието на Хизбула е повод за стрес на нашите служби за сигурност.
За това българските институции, българската правосъдна система, българските граждани трябва да имат ясното съзнание за реалните рискове за националната сигурност от липсата на последствия от съдебното дело за атентата в Сарафово за военното крило на организацията Хизбула.
Няма коментари:
Публикуване на коментар