След решението на полския регулатор, който в прав текст каза на европейските компании, участващи в компанията Северен поток - 2 - Шел, ОМВ, Енджи, Юнипер и Винтерсхал, че или дъщерните им дружества участват в изграждането на газопровода или се прощават се с бизнеса си в Полша.
Проблемът не е толкова в значимостта на полския пазар в портфейла на тези компании, а в казуса и прецедента на активиран регулатор, който може да ги постави във фокуса на подобни разследвания в много други страни и в хипотезата "топката да се вдигне" до равнище Европейския комисия.
Полският регулатор UOKiK има железен аргумент - ако се построи Северен поток 2 - доминантната роля на Газпром на европейския пазар ще нарасне извън всякакъв контрол. Над 80% от газовия износ на Русия ще се концентрира само по един маршрут, което е тотална антитеза на всички усилия на ЕС за разпределение и управление на рисковете за енергийната сигурност. Дори ако изключим политическия фактор.
Северен поток -2 ще отнеме шансове за справедлива конкуренция на почти всички европейски проекти за пренос на газ, които целят диверсификация на маршрути и доставчици.
Казано по-сбито, свръхконцентрацията в тази част на европейския транзитен пазар ще блокира интеграцията към европейския газов пазар на останалите неинтегрирани части от пазара на Източна Европа, като оформи пермаментни "острови". В същото време ще усили текущите тенденции за нарастващи ценови спред на природния газ между "привилегированите" от предпочитанията на Газпром страни от Западна Европа и потребителите на руски газ от Източна, Централна и Южна Европа. При съществуващите тенденции това може да има дълбоки негативни последици за бъдещото на Европейския съюз.
При схемата при която Германия става супер разпределителен център на руски газ за Европа германските енергийни компании и потребители печелят за сметка на другите европейски компании и потребители. На първо място от това, че ще получават най-евтиния руски газ в ЕС. Второ, че партньорите на Газпром по Северен поток-2 в Германия ще получат значителни търговски премии при продажба на същия този газ на по-високи цени по-късно на в ЦИЕ и Южна Европа извън установените до този момент договори и отношения. Потребителите след Германия ще трябва чрез цената да изплатят и стойността на Северен поток-2, което е извънреден, не наложен от пазарна логика, разход към сега установените практики и ценови схеми. Чрез по-ниските цени на природния газ в Германия местните компании биха имали устойчиви непазарни предимства в горивната компонента на произвежданите стоки и услуги пред всички свои конкуренти, които потребяват руски газ след германската граница.
Показателно е, че страната се превърна от вносител в нетен износител на природен газ за последните три години, като за миналата година обемите на износ на природен газ са нарастнали на повече от 30 милиарда кубически метра. В същност всяка една от участвуващи в проектната компания енергийни корпорации - Шел, Юнипер, Енджи и ОМВ покриват отделните фрагменти на европейския пазар на природен газ, в които използват руския природен газ за усилване на пазарните си позиции, не рядко за сметка на алтернативни доставчици и конкуренти на Газпром.
Идеята, че руският газов монопол ще може сам да финансира и построи Северен поток граничи с екстремен оптимизъм, особено при сегашното състояние на продажби и кредитни възможности на компанията, която има отворени инвестиционни ангажименти по целия свят.
Остава хипотезата, която със сигурност ще бъде забелязана и от радетелите на газпромовските проекти в Югоизточна Европа, че Кремъл ще пренасочи усилията си върху изграждането на южен аналог на Северен поток в двете опции - Южен и Турски поток.
Това означава нова рязка ескалация в геополитическия ажиотаж на Русия в Турция, България и цяла Югоизточна Европа - с използване на целия арсенали от методи за силово въздействие. Доколкото нито България, нито Турция сами могат да осигурят реализацията на потоците през Черно море е много вероятно да станем свидетели на производна ескалация на напрежението между Украйна и Русия, породено от тупика на енергийната политика на заобикаляне на Москва.
Без решение по нерешими към днешния момент задачи - за съвместимостта на проекта с Третия енергиен пакет - за достъпът на трети страни и задължителното освобождаване на незает капацитет, за гарантирано потребителско търсене и инвеститорите в свързваща инфраструктура на територията на Европейския съюз, нови газопроводи през Черно море просто нямат икономически смисъл. Това е проблем на всеки нов значителен инфраструктурен проект, при това не само такива които дублират съществуващи маршрути през Украйна като Южен и Турски поток, но и свързващи нови находища с европейския пазар - като ТАНАП и ТАП.
Идеята, върху която стъпва Газпром, че след Турция ще се възроди проекта "Посейдон", за което се договориха преди време в Рим с италианската Едисън и гръцката Депа, също виси във въздуха без реални разчети. На фона на трудностите с осигуряването на финансирането на ТАП и преситения пазар на природен газ в Южна Италия е пълен абсурд да се намери икономическа логика за допълнителни милиарди разходи и кубически метра в свръхнаситен пазар.
За страните от Югоизточна Европа новите потоци не могат да бъдат със същия приоритет, с който са либерализацията на газовия пазар, интерконекторите и газосъхранителните мощности. Най-малкото защото не усилват конкуренцията, а фиксират съществуващо незадоволително положение на доминация на един участник.
Дори и в частта Турски поток, което теоретично изглежда по-възможно пред вид на значително по-голямата емкост на турския пазар на природен газ, икономическата логика също е прекалено насилена и прави възможна само една линия. На първо място, защото турската страна ще трябва да поеме върху себе си финансирането на съществена - до 50% част от строителството на морската и наземна част на този проект. Но без пълните обеми и изход към европейските пазари за Анкара няма особена логика на финансира дублираща схема за получаване на руски природен газ. Поток през Черно море отговаря на специфични руски стратегически амбиции - да се заобиколи Украйна. Но това не от първостепенна важност за Турция.
Щедростта "на думи" на турския президент по темата с финансовото съучастие в Турски поток със сигурност ще предизвика тревожни размисли в акционерите на ТАНАП, особено в СОКАР, която поема непропорционално висок дял от финансирането на изграждането на газопровода през Турция без сравним ангажимент от Анкара.
Дори да приемем ниската оценка за цената по изграждането на Турски поток, и то само на една линия - тази която ще обслужва турските потребители, логиката за похарчване на над 3 милиарда долара, които след това трябва да се изплатят от по-високи цени на природния газ за турски потребители без турската страна да натрупа ползи от преминаващ транзит, просто отсъства.
Това не означа, че темата ще падне от изявите на политиците или от медиите. Но от гледна точка на пазарите случаят с "потоците" приключи. Пазарите отново победиха политиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар