MIG-29 |
Имам добра памет и мога да уверя, че българската страна положи много усилия за да проучи и реализира опцията за модернизация на българските мигове. Водени са безбройни преговори, бяха осигурени средства, включително и по линия на дълга на Русия към нас, но се оказа, че в крайна сметка от руска страна нямаше кой да поеме отговорност за изпълнение на поръчката във вида, в който на нас ни беше необходимо.
Модернизацията постоянно висеше "във въздуха", подхранвана от местни радетели и заинтересовани страни, но винаги зависима от политическите настроения в Кремъл и духа на отношенията между Запада и Русия. Нима някой може да си представи в сегашната обстановка Русия да изпълни подобна поръчка и че ние трябва да продължаваме да залъгваме себе си и обществеността, че изобщо съществува руска опция за миговете?
Твърде тъжна е сагата на корпорацията МИГ, която през последните десет години загуби битката за милионите на Кремъл в конкуренция с групировката Сухой. Не, че Сухой постигнаха нещо значимо, но основните средства действително заобиколиха МИГ, което рязко влоши не само капацитета в новите разработки, но на практика разруши системата от подизпълнители и доставчици.
Казвам, го с тъга, защото ако не бяха самоналожените и други ограничения, конструкторското бюро на МИГ, в което имаше блестящи инженери и учени, можеше и до ден днешен да партнира на водещите производители в света.
Който не вярва да прочете статията в едни от последните броеве на вестник "Москоу Таймс"
Компанията,чийто самолети присъстват в бойните авиации на повече от 30 страни в света ,не е печелила никакви големи поръчки или търгове за нови проекти или доставка на самолети през последните години, освен ограничени партиди доставки за индийските и руските въоръжени сили.
Липсата на качествено нови разработки и нови поръчки, въпреки, че цената на нов модернизиран самолет е изгодна - около 30 милиона долара - предпоставя срив и в работата на поддръжката и ремонта на тази техника. На практика няма осъществена модернизация за самолети не толкова заради несъвместимост с натовските стандарти, а защото МИГ изостанаха с години в новите разработки и решения. Докато МИГ държи лицензите за ремонтни работи по ключовите системи, модернизацията трудно ще се извърши и от други страни и компании - освен ако не е на собствен риск, както правим сега с модернизацията в Полша.
Много български правителства опитваха да постигнат най-логичното решение - руска авионика с навигация натовски стандарти в нашите МИГ-ове - но се оказа, че на практика е невъзможно да се стикова работата на МИГ с работата на доставчици на западно навигационно и комуникационно оборудване. Това е цяла епопея от преговорите в тази насока. Без успех. Важни са крайните резултати - ресурсът на двигателите е изчерпан и все още не разполагаме със съвместими с партньорските и боеспособни самолети.
В статията ще прочетете, че изначално и в най-добрите съветски традиции - МИГ и Сухой са били предвидени да летят като нови до 10 години без поддръжка за да могат да бъдат заменени с нови. Но това предполага, че в двете корпорации съзнателно е допусната липса на капацитет за реализация на съвременния обем от услуги по поддръжка, ремонт и модернизация.
Прочетете статията и вижте какво е мнението на водещите експерти не само на Запад, но и в Русия по оценката за състоянието на "веригата за доставки" на МИГ и изобщо на руските бойни самолети. Военните бюджети и базираните на тях поръчки за нова авиация не са достатъчни за да се създаде и поддържа нужната корпоративна, търговска и индустриална култура в бойното самолетостроене.
Достатъчно е да споменем, че въпросът за модернизацията на руските МИГ вече 15 години е на масата на всякакви възможни преговори, но нито едно правителство не е могло да го реши. Време е да осъзнаем, че това е кауза пердута и трябва да се ориентираме към покупката на други самолети.
Ако искаме да имаме българска бойна авиация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар