Като прочетох, че вместо реално и незабавно членство и външен надзор
на системните банки у нас от ЕЦБ по линия на членството в Единния
Надзорен Механизъм на Европейския банков съюз разбрах, че задкулисието
се е раздвижило и спешно се опитва да съхрани върховенството на надзора на БНБ - която
пряко контролира. Идеята на министър Горанов за
"засилено сътрудничество" вероятно трябва да се разглежда в този контекст.
Предложението
на Иван Искров за избор на Димитър Костов за шеф на банковия надзор е
допълнителен шрих, но се вписва изцяло в този план за действие..
Защо сега и защо "близкото сътрудничество" изглежда заменя членството в ЕНМ на ЕБС.
Вероятно
се уплашиха, че ако ЕЦБ поеме пряко надзора върху българската банкова
система ще пострадат старите и нови дарлинги в
банковата система, които разчитат на държавната "любов" и приспания
надзор на БНБ.
Приложените за фалита на КТБ методологии за оценка на риска при
кредитите крият
смъртна опасност за други банки, които са много по напреднали в
свързаността между депозитите на гражданите и личната изгода на
ограничена група лица. Това означава, че могат да светнат
нови "свързаности"и "още по-фрапантни" от КТБ "креативни" практики.
Външен одит от ЕЦБ може да хвърли светлина именно върху толерирания от
българския банков надзор процес, при който свързани лица притежават и
управляват банки, получават депозити, които
превръщат в кредити и от там в лично богатство. Ако приложените за
фалита на КТБ методологии се използват от външни надзорници по линия на
ЕЦБ като мяра за тяхното здраве и за връщане на
получената държавна помощ - нещата със сигурност ще излезнат извън
контрол.
Външният надзор от ЕЦБ ще обезсили БНБ като
"покрив" над схемите в БГ банковата система и особено на свързаните
кредити по линия власт, икономика, корупция, както и случаите на нерегламентирана държавна помощ чрез вливане на
"държавна" кръв в привилегировани банки.
Отказът на Иван
Искров и този УС да подадат оставка е гаранция за управляемост на
процесите от задкулисието в българската банкова система - за да останат
нещата на ръчен контрол от БНБ и извън прекия и непосредствен надзор на
ЕЦБ и ЕК. Едно е да си задължен по линията на близкото сътрудничество да
съдействаш и предоставящ информация, друго е надзорните функции на ЕЦБ
да се изпълнят без да бъдат опосредствани от БНБ. Затова същите хора,
които стоят зад замяната на "членството" в европейския банков съюз с
"близко сътрудничестов" не могат по дефиниция да ни вкарат в Еврозоната.
Затова сагашният управител бърза да предложи Димитър Костов за шеф на надзора за
да гарантира приемственост и влияние за "контролиращата" група в
банковата система и закрила от "неприятен" пряк външен ЕЦБ надзор.
Затова
вероятно сега влезна в употреба термина "засилено сътрудничество"
като опит за "меко и елегантно изплъзване" от обещанието за членство в
Единния надзорен механизъм на ЕБС и за външен пряк надзор от ЕЦБ. И двете
са свързани с трансфер на суверенитет от БНБ към надционалните органи в
ЕК и ЕЦБ, който "контролиращата група" не иска да губи.
Не е толкова трудно да се стигне до горните изводи. Важното е дали някой ще забележи.
Може и да греша, но между номинацията на Димитър Костов и новината" за"близкото сътрудничество" има пряка връзка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар