Предстоящата среща на Г-20 и реакциите на кризата в Азовско море разкриха степента на отклонение на западните лидери от базисните ценности, които характеризираха западните демокрация в продължение на десетки години, по време и след Студената война. Достатъчно е да се спрем на анализа на реакциите на Доналд Тръмп, Емануел Макрон и Анжела Меркел на азовския инцидент, като го съпоставим с техните велики предшественици - Рейгън,Тачър и Кол.
Важни са не само вербалните измерения - какви думи избират за да характеризират действията на руските власти. Направи впечатление, че първата реакция и на ЕК и на европейските правителства, беше доминира от дипломатическата опаковка, липса на категоричност или ясен изказ, които са типични за неувереност вследствие на недостиг на достатъчно информация и детайли - призивът и двете страни да не ескалират ситуацията. Франция, Германия и Европейската комисия не счетоха за нужно да квалифицират действията на руската страна в категорични термини. Макар че ситуацията не е от типа "черен лебед", защото бе предшествувана от прецеденти и постепенна ескалация на агресивното поведение на Русия. Тя изгради мост в международни води, с което едностранно промени режима на навлизане в пролива Керч и Азовско море. След това даде да се разбере, че влизането и излизането от Азовско море ще бъде предмет на уведомление, след това контрол и на практика прекрати свободния достъп за украински кораби до украинските пристанища Бердянск и Мариупол.
И тук тръгват големите разлики.
Меркел търси тих начин за деескалира ситуацията. Тя поиска среща с Путин.
На икономическата среща Германия-Украйна в Берлин, тя се задоволи с общи констатации за това, че липсва военно решение на проблемите. В същност, за Меркел кризата я поставя в изключително неловка ситуация, тъй като е във финалната фаза на пуск на Северен поток-2 и агресивните действия на Москва, включително пленяването на украинските кораби и ареста на моряците, на практика я поставя в неловка ситуация едновременно да защитава стратегически проект на Путин и да убеждава, че подкрепя Украйна. В тази шизофренна ситуация Доналд Тръмп допълни утежни шизофренната позиция на Меркел, като "натовари" Меркел с мисията да умиротвори ситуацията, съзнавайки че тя трябва да избира между Северен поток -2 и подкрепа на Украйна. Междувременно Порошенко покани кораби на НАТО в пристанище Маруипол. И Меркел нямаше ход, освен да откаже.В тази партия на политически шах със съкратена контрола Тръмп отказа среща на Путин на Г-20, като го уведоби с туит, като изтъкна като причина факта, че украинските моряци не са освободени.
Можете да критикувате Доналд Тръмп от сутрин до вечер, но показа характер и класа в общуването с Путин. Първо, принуди Кремъл да се изпусне информация за срещата между лидерите на САЩ и Русия, като анти-кризисен пиар по азовската криза. В смисъл вие критикувате Путин за арестуването на корабите и моряците, но ние сме се разбрали с Тръмп и Киев не може да стори нищо. Оказа, че Доналд Тръмп има ход и го направи точно, когато бе най-болезнено за Москва.
Обратно, Макрон и Меркел поискаха да си говорят с Путин. Отново с идеята да се договорят, да поискат милост за украинските моряци и кораби от руския президент. Както Саркози по време на грузинската криза. Но накрая Грузия загуби огромни част от своята територия, благодарение на посредничеството на тогавашния френски президент.
Сега Меркел поисква среща с Путин, потвърждава подкрепата си за Северен поток-2 , отказва да даде военна подкрепа на Киев, потвръждава срещата с руския президент в Буенос Айрес и накрая остава в безтегловност като лидер на Европа. За да "балансира" позицията си, ще предложи някакъв бизнес или утеха на Украйна, без да разбира, че когато става реч за защита на честта и цялостта на една държава, единственото което има значение са реалните действия, с военна сила и военна подкрепа. Порошенко иска подкрепа от Меркел, а получава общи фрази.
Макрон също потвърди срещата си с Путин.
Отказът на Тръмп от срещата с Путине не е доказателство само и толкова за личните му предпочитания или политики, а на това че в Америка има разделение на властта, има институции и железобетонни демократични традиции, които са в състояние да се противопоставят на всякаква хибридна атака на Путин. Което не може да се каже за ЕС, за Германия и Франция, ако се съди по реакциите на техните лидери.
В аналите на историята ще остане само кратък запис - американският президент Доналд Тръмп отмени срещата си с Владимир Путин в знак на солидарност с Украйна и нейните моряци. Макрон и Меркел се срещнаха.
Това казва всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар