The Freedom to experiment is the most fundamental of all human liberties
Ако Европа е изправена пред загуба на
конкурентноспособност заради шистовата революция, какво да каже последната в
класацията България? Ако всички признават, че фракингът е най-значимото събития
в световната икономика и политика за второто десетилетие на 21 век каква роля и
място си избираме – на революционери или на контрареволюционери?
При равнището на енергийна
интензивност, българският БВП е свръхчувствителен към цената на
електроенергията и на природния газ. Цената на въглищата в България е отделена
от глобалния пазар – у нас цената се регулира и повишава, докато в света пада.
Цената на нефтените деривати е извън нашия контрол. Остава само природния газ –
но тук сме с мораторуим. Не се заблуждавайте, докато има мораториум и си
позволяваме да отменим даден лиценз при честно спечелен търг, при тоталното
оттегляне на държавата от защитата на
интересите си – ще се повтори историята от миналата година – когато никой не се
заинтересува от търговете за лицензиране на проучването и добива в новите
блокове.
Забраната за използване на методи за интензификация на нефто и
газоводобива чрез фракинг касае не само добива от шистови формации, а целия спектър от проучване и добив на нефт и газ. Тази
пренебрегвана с години сфера на икономиката (дори не
присъства равностойно в енергийната стратегия) – е едно от
малкото, ако не единствено направление за оживление на икономиката, за решаване
на демографските проблеми и проблемите с безработицата, и за устойчиво ниски
цени на енергията. Това ще позволи да пренасочим на средствата с които внасяме
енергоресурси към вътрешното си развитие, а това е истинска революция –
непозната по мащаби в следвоенната ни история. Нито азерския газ или който да е
друг може да ни даде конкурентно предимство, нито който и да друг фаворизиран
енерго източник – най-малкото възобновяемите източници.
Енергийният сектор и икономиката на България имат шанс само и единствено
ако от център на световната контрареволюция срещу шистовия газ се превърнем в
икономическа зона свободна от идеологически предрасъдъци, от държавна намеса и
тромави регулаторни въздействия, зона стимулираща иновациите и технологическо
развитие и най-вече ефективното управление – публично и корпоративно, в което
си смятаме парите и ползите извън диктата на заинтересовани егоистични групови
интереси.
Нека предоставим на хората цялата информация, и суверенът да реши.
Веднъж вечеч го направихме за АЕЦ „Белене“ – тема, която се спрягаше за недостъпна за
широката публика. От 80% за ядрената енергетика и потенциално за нова ядрена централа на референдума активно за гласуваха само 12%. Защото
хората бяха информирани, започнаха да смятат и .... се отказаха да гласуват
„за“. Това е и нашата цел и задача – да информираме, да аргументираме, да
даваме фактите и дадем трибуна на хората, които знаят и могат за да се балансира
влиянието на хората, които имат ограничени знания, но специфични интереси и
налагат мнението си като истина от последна инстанция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар