Клуб Z: Харесва ли Ви тази България? Ако не, променете се

Къде сме 25 години преход в свободата и независимостта на медиите, на публичния диалог, на институции? На дъното. И мълчим.

Публикува се писмо на опален олигарх, в който той разкрива механизмите на контрол и мрежите на зависимост, които ни управляват. Самият следствен, но по закона на мафията - няма как да знаеш, докато някой от кухнята не се разприказва. Медиите мълчат групово, най-силно централните електронни и печатни. Нито дума!? Да Ви напомня това за едни други времена, които уж решително бяхме загърбили?! Дори е по-лошо, защото тогава официално се водехме тоталитарен режим.

Тогава бяхме под репресии и мълчахме. Сега сме в декоративна демокрация и пак мълчим.

Тогава имахме "извинение". Днес не. Гротеската е, че ще чуете повече хора да спорят, често до последна капка милост, за това какво е станало преди 30, 40 години, но това, което се случва днес е извън фокуса и патоса на съвременния българин.

Прекършен воля, пленени хора.

Руски сайт, очевидно добре информиран за механизма на сделката около Виваком и "странното" бездействие на премиера Борисов пуска материал, в който директно го обвинява в подкуп от 50 милиона долара. Зная достатъчно по сделката за да твърдя, че който е писал статията е имал първокласна информация, не за самия подкуп /това не мога да зная, но за сделката/. Няма страна, повтарям нито една страна, в истинските демокрации, в които централните медии ще пропуснат да отразят новината за обвинение в подкуп на техен премиер или президент. Да, задължително ще направят собствени засичания, ще проверят със свои източници, след това задължително ще дадат контекст, ще отразят, че това може да бъде компромат, защото идва от страна, която е известен недоброжелател на управлението - т.е. ще се постараят да балансират от всички страни, но ще дадат новината. И коментари и мнения.

Дали ще имаме генерален секретар на ООН, съотнесено като значимост към посочените по-горе дълбоки язви в организма на българската държавност, няма особена тежест? Гордостта на заем е ефимерна. Колкото имате реална полза за Вашето здраве от това, че някой наш представител е станал световен или олимпийски шампион, толкова ще усетите ползите от това българин да бъде номер едно в световната дипломация. Уж се радваме, но с чувството, че употребявате захарен памук - огромен обем и нищожно съдържание - като свърши представлението се връщате към своите болежки и задачи.

Ако има съмнение, че шефът на корпорацията България не е чист, за какво изобщо можем да говорим като доверие между управлявани и управляващи!? Същото толкова важно е, ако някой го компрометира и това се докаже - да се посочат опасностите и да си защитим лидера ? Но сляпа вяра и доверие никому. Както казваше Роналд Рейгън - доверявай се, но проверявай.
Така утре може всичко да се случаи - убийство, предателство, дори конфликт и няма кои да ни информира. Както стана с преминаването на руски транспортни самолети на път за Сирия над наша територия, когато разрешението беше дадено след навлизането им в нашето въздушно пространство. Защото щяло да започнем Трета световна война.

И пак гробно мълчание - по-тоталитарно от това здраве му кажи. Контролирани медии, контролирани журналисти, контролирано общество в контролирана демокрация. След 25 години стигнахме до тук.

Нито една централна електронна и печатна медия, нито един "популярен" водещ, дори такива които иначе са много смели и призовават да бъдем "гневни"!?
Винаги ми е правило впечатление, че в редките случаи, когато съм канен да коментирам /тези случаи стават все по-редки и защото аз все по-често отказвам/, водещите винаги търсят баланс на това което ще кажа. Защото приемат моята нормалност за крайна.
Да виждате подобен баланс, когато се изказват държателите на статуквото?

Убиват ни с нищожни теми и реалити. Няма време за детайлно разработване на темата Македония и войнишки паметници, а правят преки мостове с някакъв си Миленко - посредствен сърбоман от Македония, който в прайм тайм ни занимават с неговите терзания.

Казват, че по качеството на медийната и информационна среда най-добре се съди за качеството на демокрацията ни. А огромната част от българските медии и журналисти тръпнат, защото не могат да си позволят свободно и независимо да критикуват текущите властимащи или новите властискащи, защото от тях им зависят субсидиите и рекламните договори. Най-много някой "изпаднал от милост" да влезе във фокуса и след санкция "от горе" да го "разкъсат" пред камери.

Най-лошото е, че и президентските кандидати не засягат тези теми - като, че има мълчалива договореност да не се клати лодката на статуквото и да не се преминават червените линии на политкоректността.

Тези дни получих доста упреци за статията си в Булгариа Аналитика, посветена на главните отсъстващи теми в медиите и в публичния дебат - грандкорупцията и пленената държава. Спорехме с мой приятел, чието мнение много ценя. Не приемаше някои оценки и особено тезата, че покрай пленената държава съм казал, че и НПО сектора е пленен.

Прав е, защото всякакви обобщения са вредни и априори неточни. Но какво направихме след 25 години писане на доклади за корупция, за свободата на медиите, за тяхната независимост, за отговорността на лидерите ни? Колко струват всичките изписани страници и изговорени думи, ако днес се намираме на кота в която гранд корупцията и пленената държава са толкова вездесъщи, че се смятат за нова нормалност и никой не ги забелязва.
И тъй като докладите и препоръките са истински, остава да сме сгрешили в начина по който сме ги направили достояние на максимална част от обществото, в който сме принудили институциите да се съобразяват, а не да се заиграваме с тях и най-вече в превръщането им в осъзнат интерес и действия на повече хора от обществото.
Кой може да каже с ръка на сърце, че е свършил работата си, когато докладите и препоръките не раждат действие или промяна? На фона на значителни средства, които бяха усвоени по най-различни линии. Но днес средства няма, защото властимащите контролират всички източници. Още по-тревожно е, че направиха "свои" неправителствени организации, а другите "независими" организации тръпнат в очакване на договори и поръчки с публични средства. Как да бъдат докрай независими и откровени, да говорят истината и да се борят за промяна, когато утре може да останат без пукнат грош? На кого да разчитат? На симпатизиращият им български бизнес, който колчем отпусне някакви средства, тутакси ще бъде посетен от данъчни органи.
Извинете, но да бъдеш личност с характер, да останеш с изправен гръб днес е много по-лесно отколкото преди 25 години, но "светлите" примери като че ли не изобилстват. Спорим за това кой какво е правил преди 25 години, каква роля е заел в процесите по време на прехода, какви отговорности е поел - изобщо спорим за историята, а изпускаме днешния ден, който ще определи бъдещето ни. Няма никакъв друг репер за измерване на текущата ни адекватност като хора освен конкретно стореното днес.
Колкото и история да натоварите в съзнанието си, тя не струва грош, ако замъгли преценката Ви за днешния ден и пропуснете да действате за да промените средата.

Пак питам - харесва ли Ви тази България?

Но не винете само тези "горе" - всеки има своята отговорност.

За това започнах своята лична революция срещу статуквото чрез промяна на начина по който говоря и пиша, и начина по който действам. Призовавам Ви и Вие да направите равносметката - без значение на какви години сте. Ако не Ви харесва средата - започнете промяната от себе си.
Започнете да забелязвате случващото се около Вас и управлявайте личния си принос за статуквото.
Спомнете си за великите, но прости думи на Мартин Лутър Кинг : "Истинската мяра за всеки човек е не какви позиции е заемал в моменти на комфорт и удобство, а какво е правил по време на предизвикателства и противоречия"
За тази сила на духа, за издигането над блатото, в което сме позволили да бъдем вкарани, ще продължавам да пиша, да се надявам и да действам.