събота, 28 януари 2017 г.

За дясното, за реформаторското и антикорупционото и за просветения популизъм

Надявам се, че накрая ще има разбирателство в дясно.
Не нападайте "Да, България" толкова яростно и най-вече емоционално с класическата за десницата смес от менторски тон и претенция за непогрешимост. Опитайте да се поставите на тяхно място.
Още не са регистрирани и се очаква, че в ход са опити за въздействие, контрол и търгове с тях от много страни. От това дали ще получат регистрация зависи в каква роля и позиция не само ще участвуват, но и с какви послания и какви канали за комуникация ще използват. Те имат своя електорат и това са хора, които не държат непременно на самоопределението десни, да не говорим, че в българския вариант на това понятие то е доста хибридно. И ГЕРБ привличат десен електорат, и СДС, ДСБ и ДБГ.
Става дума за избори в Парламент, а не за конкурс по "дясност" в който градските момчета ще направят бутик парти. Иде реч за конкурентна и най-вече иновативна партийна дейност в хибриден свят, без ясни идеологически темели. Работа която да превърне желанието за реформи и борба в корупция в гласове. Не съм свързан с ДАБГ и това което пиша за тях е това което предполагам, а не от вътрешна информация.
По показателя години на власт и най-вече способност за оказване на решително влияние върху развитието на страната, десните се провалиха с гръм и трясък. Управлението на ГЕРБ не е типично дясно, както и НДСВ - те по-скоро са свързани и имат един общ корен - желанието за управляема българска демокрация. Извън този период - кратък период на Филип Димитров и правителството на СДС. В същото време и БСП и особено ДПС, никога не са преставали да имат влияние върху властта и да извличат съответните ползи, най-вече за да запазят ресурсите за собственото си възпроизводство.
Разбира се, че враговете бяха много, но още по-вярно, че лидерите на дясното се оказаха или неподготвени или недостатъчно упорити или и двете. Колкото и да обяснявате неуспехите в дясно с лидерите на БКП, с ДПС или ГЕРБ и задкулисието - нещата опират до липса на достатъчно ефикасен конкурентен отговор. Спрете да хленчите, това е България, друга няма.
Шансовете на Нова Република да промени ситуацията не са високи - там има много опит, има и знания, но има и прекомерна рутинност, а изглежда и нямат търпение,смирение и самокритичност.
В подходите има дежа вю, има и ново, но то не изпъква, особено в реакции. Да си представим как би реагирал на новите послания на НР потенциално възможния да бъде привлечен "съмняващ" се електорат - тези двадесет процента, които постоянно гравитират около дясното пространство и търсят своята представителност, ако изобщо решат да гласуват. Ще премахнат НСО - изключително точна мярка, но обикновеният човек само непряко ще се облагодетелствува - защото той не е охраняван контингент. Значи първо трябва да стигнат до сърцата и умовете с общите послания, а чак след това да проектират отделни детайли.
От гледна точка на този избирател какво послание виждат в снимката с дванадесетте "апостола" на новото, всички до един с костюми и вратовръзки, изглеждащи досущ като тези от статуквото. Дори в тези външни белези има послание - не случайно Сириза нарочно свалиха вратовръзките. Новите тръгват по джинси и якета, и всячески търсят да изглеждат различно, да говорят различно и да се държат различно. Ходят пеш, говорят ярко и провокативно. Въпросът е да изглеждат и се държат различно от тези които отрицават.
Вижте снимката на дванадесетте и ще видите същото и при ГЕРБ и при БСП и при ДПС. Не става дума за мен или за Вас, които знаем, че Радан, Трайчо, Методи са качествени и честни политици и могат да правят реформи, а за другите, които са били облъчени от всякакви медии и се съмняват и трябва да успеят да видят различието. С костюми революции не се правят - а битката срещу корупцията и за реформи не е нищо по-малко от революция.
Много малко са хората, които ще повярват на принципа "давам пет небити за един бит". Макар че това е самата истина - тези хора са ценни, защото са минали по пътя и градят визията си за бъдещото върху своите разочарования.
Към тези които обвиняват "Да, България", че нямат ясен идеологически профил, задавам въпрос - представете си излиза Христо Иванов и казва, ние сме десни. И какво от това? Какво очаквате да стане - изведнъж към неговата партия да потекат хиляди симпатизанти, извън електората на ДСБ? У нас десни колкото искаш, дори повече от електората си.
Също и леви. В БСП - партията на бедните, на пролетариите и на пенсионерите има повече милионери, при това в пъти повече, отколкото в партиите в дясно. Погледнете само висшите органи на БСП и ДПС - милионер до милионер. Вижте и водещото им списание "А-спекто" интелектуалния център в ляво. По-скъпо, по-луксозно и по-субсидирано издание няма на пазара, да не говорим, че самото списание е малка част от "страничната" дейност. Лява, милионерска работа. Погледнете левия експрезидент Първанов и сравнете с десните Стоянов и Плевнелиев - кой има хотели?
След това се поставете на мястото на членовете на ръководните органи на "Да, България". Какви са били мислите им като са видели този вид "иновативно" послание на "Нова Република" през медиите: ние от снимката на Новата република сме готови депутати - да се обединяваме и да влизаме в Парламента.
А в тази млада партия със сигурност има млади хора, които също имат амбиции и планове, при това не всички свързани с парламент, но не и безразлични към това кои лица ще ги представляват като реформатори и борци с корупцията. В тази битка за България трябват и опит и дързост, ако щете лудост и хулиганство - несъобразяване с правилата на Кой?
За това по-внимателно с децибелите и говоренето през медиите.
Единственото, което сега за десните има значение е осигуряването на достатъчна електорална подкрепа в следващия Парламент за реформи и премахване на корупцията. Иначе ще правят реформи по домовете и в офисите си.
Срещу корупцията и за реформи са повече от 80 процента от електората, но за реални реформи партиите, които реално могат да ги направят получават под 5-7 процента!? Това значи, че с класическите послания и познатите лица в политиката нещо не е наред - желание за реформи има, гласове на избори няма
Много можете да говорим за Кой?, за схемите на прехода, за неразградената мрежа за влияние на БСП и ДС и който искате друг дежурен виновник. Факт е, че след толкова години на анти-ДС, анти-БКП и анти-ДПС говорене електоратът още гласува за тях, означава, че нещо с блендата или "ваксата" не сме улучили. Трябва и още нещо и то съществено. Трябва визия и убедителен отговор за пътя по който ще се изведе България в бъдещето на сигурността и благоденствието.
Ако говорите абстрактно за реформи, но не ги преведете на езика на ползите на конкретния човек -значи нищо не сте направили. Ако громите корупцията по големите етажи на властта и говорите за милиардите загуби по Белене, но не го прекарате през джоба на конкретния гласоподавател пак няма да стане промяната.
Ако не сте просветен популист - този което обещава много, но знае как да го постигне - пак няма да спечелите.
Ето един пример - да речем обещаем безплатно и свободно за всички метро. Едни ще кажат - невъзможно, популизъм, левичарство. Твърдя, че не само е възможно, но и има логика и начин да се реализира тази сделка. Зависи как изчисляваме ползите. Не веднага, защото системата ще се срине - но в рамките на пет години. Ще започнем първо с това, че ще намалим билетчето на лев. От това по ярък начин за борба с замърсяването на въздуха няма. Касае не само метрото разбира се, но и целия електрически транспорт. Ако съберем на едно място всички аспекти на ползите, локализираме печелившите и обложим причинителите, като обратно проследим начините по които можем да финансираме като бленда от субсидии, от приходи, които в момента не се реализират /свързани продажби и т.н/, дори ако трябва накрая да увеличим приходите през екоданъците за замърсителите и насочим към целта - пак ще се върже сметката. Въпрос е на преходен период и на сметка. Ето Ви просветен популизъм. Левите не могат нито да го измислят, нито да го реализират защото при тях уравнението спира при харченето, но в приходи и балансирането на операцията ги няма хич.
Проблемът е, че търсенето и намирането на вътрешен /другия десен/ или външен враг, като отговорни и виновни за бедите на прореформаторските и антикорупционните сили, не решава нищо. Кой? и БСП успяха ефективно да неутрализират както антикомунистическата, така и прореформаторска и антикорупционна мотивация не защото са умни, а защото десните сили направиха всички възможни грешки. Не е въпрос само на пари и на медии, а на умение да се намери пътя към сърцата на хората с нови послания и нови политици, с нови подходи.
Вие можете от сутрин до вечер да разкривате "пъклените" замисли на Кой? и сие, но от това нов електорат няма да привлечете, защото всичко минава в рубриката партийни кавги.
Един практически въпрос, който е и към Радан и към Христо. Ако не попаднете в парламента как ще борите "отвън" корупцията и ще правите реформи? Не е сложно.
Повтарям, не става с декларации по медиите - трябва и пряко и смирено и най-вече просветено и самокритично поведение. В момента натискът върху ДАБГ предполагам е огромен. Кой? със сигурност прави опити да контролира ситуацията чрез свои хора и медии и да опитоми енергията на промяната. Но това не означава, че ще успее, освен ако не продължите да играете ролите, които е предположил за Вас Кой?.
След и ако се реши проблемът с представителството на реформаторските и антикорупционни сили, ще трябва да се решава и проблемът с прореформаторските мнозинства в Парламента, а там "историческите" компромиси са неизбежни. Кажете го още сега на своите хора и обяснете защо това не е предателство, а управленска неизбежност. Това е като гравитацията. Няма морално чисти състояние в политиката - всичко е въпрос на умения да се абстрахираш от маловажното за да постигаш крайната цел - да промениш България и я освободиш от плена на Кой?
Накрая ще бъдеш намразен и оплют, дори от своите. Но целта ще е постигната. Малко ли е като награда?

Няма коментари:

Публикуване на коментар