сряда, 11 септември 2019 г.

Защо и този път няма да успеят да намерят схема за реализация на АЕЦ „Белене“?

Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa толкова много, че е изненада изобщо обсъждането на неговото подновяване. Правителството настоява, че е длъжно да продължи по пътя, тъй като са похарчени много пари – над 3 милиарда лева. Това е точно така, но въпросът е, дали ако до този момент си правил грешка или поне си вземал неоправдани решения, трябва да продължиш на инат, без да имаш печеливш бизнес план.
Защо АЕЦ „Белене“ си остава търговско и пазарно несъстоятелен проект?
Първо, нищо от икономиката на проекта не се е променило за последните десет години. Разходите му само са се увеличили. Оценката на крайната сметка не може да бъде поставена без да имаме обвързващи договори за изпълнение и доставки. Актуализацията ще върви не само с обичайните инфлационни индекси, но и с рязко нарасналите стойности по покриване на по-високите стандарти за сигурност, включително към оборудване и изпълнение на работите, по-високата стойност на работната ръка. Да не говорим, че всеки стратегически инвеститор, при толкова много отворени променливи в разходната структура ще трябва да повиши рязко и размера на непредвидените. Така например, разходите за ядрената централа в британския АЕЦ Хинкли Пойнт са 6,875 евро за киловат инсталирана мощност, при близо двойно увеличаване, спрямо първоначалното, на цената за задължително изкупуване на електрическата енергия. В АЕЦ „Белене“ цената за киловат инсталирана мощност е 5,500 евро, но при цени от 2011 година.  Всяка друга опция за устойчива генерация на електроенергия е по-евтина и реално банкируема без помощ от държавата. Ядрената не е.
Второ, единственото положително развитие за ядрените централи е натиска на климатичните цели и политики, които в контекста на българската енергетика се стремят да закрият въглищната енергетика, без да развият газовата и така оставят ядрената единствената възможна базова енергетика. Но тя пък не може да играе пълноценно и ефективно ролята на балансираща ВЕИ енергетика. Казано с други думи, преди да се тръгне към реализацията на ядрения проект, трябва да се изпълнят едновременно две условия – първо, да се затворят енергогенериращи мощности равностойни на тези на АЕЦ „Белене“ – 2200 мегавата /приблизително ТЕЦ-овете от Марица Изток/ и второ, нишата на ядрената енергетика да не бъде запълнена от евтиния природен газ. Ядрените проекти в САЩ тотално потънаха в момента в който цената на природния газ се срина, от което става ясно, че за да стане АЕЦ“ Белене“ не трябва да се случи нито един значителен проект за нови газгенерационни мощности у нас.  Не виждам как това може да се забрани, макар че може да се отложи.
Трето, финансирането на проекта е невъзможно през финансовите пазари. Единствената опция остава в рамките на онова което руската, китайската и българската държава могат да сметнат за оправдан споделен суверенен дълг от приблизително 11 милиарда евро. Не виждам вариант при който този дълг най-накрая да не се появи като външен публичен дълг на България, която ултимативно ще трябва да поеме преки или непреки гаранции.
Пред вид на рязко съкратените възможности на руската компания да осигури финансиране на ядрен проект в чужбина, пред вид огромния списък на поети ангажимент за финансиране на строителната програма на Росатом зад граница и рязкото съкращаване на размера на бюджетната подкрепа, сега цялата надежда лежи върху китайската CNNC. Да го кажа еднозначно – без китайско финансиране АЕЦ“ Белене“ не може да стане.
Вероятно мнозина ще побързат да ни успокоят с аналогии с участието на китайски финансиращи институции в ядрените проекти в Обединеното кралство и в други проекти в Европа. Приликите подвеждат – в Хинкли Пойнт развойната и съфинансираща компания е европейска – EDF , което балансира както геополитическия, така и бизнес и финансовия риск. Въпреки признаците за усилване на заинтересоваността от сътрудничество с китайски компании в сферата на инфраструктурата, Европейският съюз ясно и недвусмислено премести Китай в категорията „конкурент“, който ползва практики на нелоялна конкуренция и непозволена в ЕС държавна помощ. Преценката дали АЕЦ „Белене“ влиза или не в тази категория определено ще бъде дадена не в София, а в Брюксел.
В този смисъл проектът представлява преди всичко значителен и в много отношение неуправляем политически риск за България, който Русия и Китай ще се съгласят да споделят само ако бъдат удовлетворени други техни държавни интереси. Ако няма достатъчно гарантирани бизнес ползи, а това е сигурно, то тогава те ще трябва да получат други ползи – или в рамките на конкретния проект, или други свързани и несвързани проекти, които се реализират от или чрез българската държава.
Четвърто, чисто геополитическия риск на проект АЕЦ „Белене“, чието управление просто не е по силите на българското правителство. В опростен и изчистен вид, той се изразява в това, стратегическият инвеститор самостоятелно или в партньорство, да може да неутрализира натиска срещу правителството, ако проектът се реализира с конкуренти и опоненти на съюзите в които членува – ЕС и НАТО.
Всеки ядрен проект в ЕС и НАТО, в който Росатом има водеща роля е стратегически риск за тези съюзи. Не само защото руската компания има не само цивилно, но и военно поделение, като двете са свързани по неразривен начин. Когато правите бизнес с гражданската част от компанията, никога не знаете, дали изпълнители или бенефициенти на средствата които плащате не са военните ядрени програми.
Всяка ядрена централа представлява „черна дупка“ в системата за сигурност на съответната страна, като потенциална цел на стратегически удар.
У нас защитата на ядрените централи, макар и топ приоритет на националната система за сигурност, е сериозно компрометирана. Дори да приемем, че похарчим над милиард долара за да осигурим надеждна противоракетна и противосамолетна защита от типа Пейтриът – което е перо, неотчетено в сегашните сметки – пак няма да имаме сто процентна защита. От гледна точка на военната оценка за заплахата от удар срещу АЕЦ нещата стоят точно така – всеки успешен удар срещу ядрена централа – ще ни постави на колене. Не сме в състояние да преодолеем последствията от инцидент  в следствие на военен удар или на техногенна катастрофа. Нито икономиката ни, нито бюджетът може да покрие преки или косвени щети. Не е сложно за калкулиране – аварията във Фукушима доведе, по непълни оценки, до щети в размер над 120 милиарда долара, като по-малко от 5 милиарда долара бяха поети от компанията ТЕПКО и корпоративните механизми за застраховане на риск. Всичко друго дойде от бюджета на страната и за сметка на компаниите и гражданите.
Дори да приемем по-снизходителни оценки за размера на риска от ядрен инцидент у нас, за България с БВП на стойност 57 милиарда долара и бюджет 14 милиарда долара това ще бъде национална катастрофа. Нито НАТО, нито ЕС могат да помогнат съществено, да не говорим че като страна по международните договори в сферата на ядрената енергия, ще трябва да поемем обезщетение за трансгранични щети.
У нас покритието за ядрения риск е най-ниското в ЕС – около 100 милиона долара, за това буквално всичко ще се стовари върху бюджета и нацията. В този смисъл всеки нов ядрен проект е тотален риск, който не може да бъде управляван от което и да е българско правителство. И това ще бъде така, докато икономиката и богатството на страната стигнат до равнища, на фона на които потенциални щети да не изглеждат като катастрофични.
Пето, опитите за китайско-руско сътрудничество при реализирането на стратегически проекти зад граница, определено набира сила. Вън от съмнение е, че правителството има желание да предостави възможност АЕЦ „Белене“ да бъде подобен проект.
На срещата на Владимир Путин и китайския му колега Си Цзин Пин през месец юни т.г., страните постигнаха глобална договорка за сътрудничество в почти всички сфери, от инфраструктурата до електронната търговия. В момента се тестира възможността за синергии между двете страни във възстановяването на Сирия, включително чрез използване на руски и европейски логистични канали, под руска военна закрила. Няма съмнение, че китайската компания самостоятелно не може да реализира проекта АЕЦ „Белене“. Вървят преговори за координация на действията между Росатом и CNNС и България съвсем не е единствената страна, в която се реализират съвместни проекти. Още през миналата година бе постигната договорка за съвместна работа по проектите на Росатом в Латинска Америка и Африка.  Разбирам, че има разбирателство за разширяването на географията на това сътрудничество и за включване на Европа в тях.
Вън от съмнение, че китайската компания ще се възползва от мрежите за руско геополитическо влияние, които са в пъти по-силни от собствените и. И все пак, пътят до структурирането на проекта по начин, който допълва интересите на Китай и Русия не е нито автоматичен, още по-малко подразбиращ се. Логично е да се предположи че с времето силните карти ще преминават в ръцете на китайските ядрени компании.
АЕЦ „Белене“ се реализира не с износ на китайска, а на руска технология, което априори ограничава обхвата и характера на изгодите за китайската CNNС в конкретния проект, без да допълни интересите си с участие на китайските строителни компании. Реализацията на ядрен проект в ЕС вън от съмнение ще усили позициите на Китай в европейската ядрена енергетика.
Задължително и неотменимо условие за участието на китайската ядрена компания все пак остават задължителните държавни гаранции, най-малкото защото нужните финансови средства се отпускат след политическо решение на най-високо равнище. А то идва само след като са налице държавни гаранции и междуправителствени споразумения.
Както вече посочихме, всякакви форми на държавни гаранции, на скрита или явна държавна помощ, включително гарантирани цени на изкупуване, ще трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. А това е силно съмнително, въпреки че ще бъдат направени всички опити казусът да бъде представен от българска страна в рамките на катастофични предизвикателства за националната енергийна сигурност и безалтернативност по отношение постигането на климатичните цели. 
Колкото повече време минава, толкова повече се откроява единственото възможно продължение по казуса АЕЦ „Белене“ – продажбата или инвестирането на блоковете в други проекти. Единственият начин за удостоверяване на реален интерес е реална открита и състезателна процедура. Всички други приказки за липса на интерес са сугестии от лица, които действително нямат интерес.

Why they won’t succeed again with the Belene NPP?

There are so many problems embedded in Bulgaria’s oldest infrastructure veteran that it comes as a surprise that a new resuscitation attempt is undertaken. The government stubbornly insists it is obliged to continue, since a lot of money has been already spent – over BGN 3 billion. While true, the issue is still, if previous failed attempts have been a flop and decisions made so far found erroneous, why persist without a reasonable chance for a different outcome? 
Why does Belene NPP remain a commercially unviable project?
First, nothing in the project’s economy has changed over the last ten years. Its costs have only increased. An estimate of the final tally cannot be made unless binding contracts are signed – construction, procurement, etc. The current project cost update will not account only for the usual inflation indexation but also incorporate increased costs associated with higher security standards, covering equipment and performance, higher labor costs, etc. With so many open variables in the cost structure, any strategic investor will have to dramatically increase the contingency provisions. For example, the cost of a nuclear power plant in the UK’s Hinckley Point Nuclear Power Plant is € 6,875 per kilowatt installed capacity. The fixed price power purchase contracts had to be executed at roughly double the original estimate. At Belene NPP, the cost per kilowatt of installed capacity is € 5,500, but at 2011 prices. In the meantime, all other options for base load electricity generation have become cheaper and projects are usually bankable without the need for government assistance. Nuclear energy is in a different league of its own.
Second, the only positive development concerning nuclear power plants is that the pressure on climate goalss and the relevant policies, in the context of the Bulgarian energy sector, mounts leading an earlier than expected closure of coal generation, skipping the cheap gas craze elsewhere in the world, leaving nuclear power the only possible base energy. However, nuclear power is unable to balance off intermittent RES energy.
Before embarking on a new nuclear project, two preconditions must be met concurrently – first, a generation capacity gap should open that roughly corresponds to the 2200 MW of the NPP Belene (approximately Maritza East TPPs) and second, that niche should be reserved for nuclear power sparing competition from cheap natural gas. Nuclear projects in the United States have almost completely sunk with the cheap shale gas. Therefore, in the Belene NPP case, no significant projects for new gas generating facilities have to happen. Although it is hard to see how this could occur under market rules, the government could always play a crucial hand if and when needed.
Third, financing nuclear power projects remains impossible through the financial markets, then and now. The only funding option is should the Russian, Chinese and Bulgarian government decide to intervene and share the credit risk of approximately € 11 billion. The debt could be shared by Rosatom or CNNC, at least in principle, but the ultimate underwriter, either directly or indirectly, would be the Bulgarian state, adding to Bulgaria’s external public debt.
Given the sharply curtailed ability of the Russian state company to secure financing  for its huge backlog of nuclear projects abroad, given commitments made to Rosatom’s overseas construction program and the drastic reduction in budget support, now all hope lies with China’s CNNC. To put it bluntly – without Chinese funding, Belene NPP cannot be done.
Many will probably be quick to refer analogies involving Chinese funding in nuclear projects in the UK and elsewhere in Europe. The similarities are misleading  though – at Hinckley Point the developer  and co-funding sponsor is European – EDF, which insists it can manage geopolitical as well as business and financial risks. Despite indications of an increased interest in cooperating with Chinese funding agencies and infrastructure companies, the European Union has clearly and unequivocally drawn a red line, placing  China in the ‘competitor’ category by accusing Beijing of unfair competition practices and unfair state aid. The judgment whether the NPP Belene fits into this category will be definitely made in Brussels, not in Sofia, regardless of assurances to the opposite.
In this sense, the project remains a significant and in many ways an unmanageable project risk for Bulgaria, which Russia and China could agree to share only in the event of overriding state interests. If the business case is not rock solid and the benefits guaranteed, then both Moscow and Beijing will need to be compensated elsewhere – – either within the scope of the specific project, or in other related and unrelated projects in Bulgaria.
Fourth, the purely geopolitical risk of the Belene NPP project, i.e. its footprint to EU/NATO relations with China and Russia, is simply beyond the grasp of the Bulgarian government. Put in simplest terms, any strategic investor, either on its own or in partnership, should be able to help Bulgaria’s government pitch the case with the EU and NATO alliances 
Every nuclear project in the EU and NATO in which Rosatom has a leading role constitutes a strategic risk for these alliances. Not only because the Russian company does not only have a civilian leg but also a military one, both of which are inextricably intertwined. When one does business with the civilian division in the company, he can never be sure whether money paid for equipment or services do not end funding Russia’s strategic nuclear weapons’ program.
Each nuclear power plant opens a vulnerability “black hole” in the country’s defense system, as it becomes a potential target for a strategic strike.
In Bulgaria, the defense of nuclear power plants, although a top priority in the national security system, is seriously compromised. Even assuming Bulgaria spends over fresh billions to buy sophisticated missile defense and anti-aircraft type system of the ‘Patriot’ type – which is not covered for in the current NPP Belene’s costs – we won’t have a hundred percent protection. From the point of a military threat assessment regarding potential a strike against a nuclear power plant, things are straight forward – any successful strike against a nuclear power plant will put us on our knees. Bulgaria is incapable of overcoming the aftermath of a strike or technogenic disaster in any of its nuclear reactors – neither the size of its economy nor of the budget can afford to cover direct or indirect loss and claims. It’s not rocket science to add the numbers – the Fukushima accident has resulted in a rough estimate of more than $ 120 billion in total damages, with less than $ 5 billion of it covered by the operator Tepco via the standard corporate risk insurance mechanisms. The bulk of the difference came from Japan’s state budget, while corporate and household losses were never recovered.
Even accepting more lenient estimates of the magnitude of the risk in a potential nuclear accident in Bulgaria, it will become a national catastrophe for Bulgaria with its GDP at $ 57 billion and budget at $ 14 billion. Neither NATO nor the EU can help significantly, not to mention that Bulgaria will be liable to compensate cross-border public liability, material damage and business interruption claims.
The coverage of catastrophic risks and in particular of industrial and technological risks in Bulgaria is the lowest in the EU – the cap is at maximum $ 100 million. Any major insurance event will have to recourse to the budget and the taxpayers. In this sense, a new nuclear project is a total liability well above Bulgaria’s grade. That will be the case until and unless the country’s economy and wealth grow significantly in size, to be able to accommodate a higher loss level.
Fifth, Sino-Russian nuclear cooperation in strategic projects abroad is definitely gaining ground. It is beyond doubt that the Bulgarian government is willing to test the Belene NPP within this geostrategic paradigm.
At a recent meeting in June between Vladimir Putin and his Chinese counterpart, Xi Jinping, the two countries reached a global agreement on cooperation in almost every area, from infrastructure to e-commerce. Synergies are currently being tested between the two countries in Syria’s reconstruction, with the use of Russian and European logistics channels, under Russian military protection. There is little doubt that the Chinese CNNC company alone cannot see through with the Belene NPP project. Negotiations are underway to coordinate actions between Rosatom and CNNC and Bulgaria is by no means the only country where joint projects are considered. An agreement has already been reached to cooperate on Rosatom projects in Latin America and Africa. There is an understanding to consider on ad hoc base other opportunities including Europe.
No doubt, the Chinese company could benefit from the networks of Russian geopolitical influence that are far stronger in the EU than their own. Yet, success in structuring the NPP Belene project in a way that complements the interests of China and Russia is neither automatic, nor forgone. It is logical to assume that over time, the strong deck will pass into the hands of the Chinese nuclear companies.
As Belene NPP does not involve import of Chinese, but by Russian technology, which a priori limits the Chinese CNNC’s benefits in the specific project, we might see more Chinese construction companies involved. The successful completion of a nuclear project in the EU will undoubtedly enhance China’s track record and role in Europe’s nuclear energy.
A sine qua non for the participation of a Chinese nuclear company remains state guarantees, not least of all because funding arrangements are secured at a highest political level in China. Therefore any involvement of CNNC will have to be preceded by state guarantees or intergovernmental agreements.
Any form of a state guarantee, hidden or explicit state aid, including fixed price purchase contracts, will have to be approved by the European Commission. This is highly unlikely, despite the expected narrative to come on the pending threats to Bulgaria’s national energy security and lack of alternatives to meet climate goals.
As time passes, the only exit from the Belene NPP quagmire stands out more and more – the sale of the equipment or its investment in other project both inside and out of Bulgaria. The only way to verify the potential interest for such an option is a genuine open and competitive procedure. All the talk about lack of interest for such an option comes from people that do not have an interest.