сряда, 4 март 2020 г.

Alternatives & Analysis: The story behind the reduction of Gazprom gas prices for Bulgaria

Gazprom has finally agreed to reduce gas prices and insert spot pricing in the price formula that would lead to a claimed 40% drop in prices to Bulgargaz? The PM and many experts insist this is a special blessing bestowed upon us thanks to the unique negotiating skills of the Bulgargaz team?
Fact-Check - Gazprom prices to Bulgargaz, even if reduced by 40 percent, would not make them the lowest in the EU or the CEE region. Nor is this true if considered for Gazprom gas sold to clients.
Although long-term supply contracts are a heavily guarded secret - gas price sales at Gazprom's own Electronic Trading Platform - in February have averaged $ 137/ Euro 124 per 1000 cubic meters or  11,9 Euro per MWh - well below the 13,5 Euro per MWh claimed by the CEO of Bulgargaz.
Conclusion - there is nothing exceptional with gas prices for Bulgargaz.
This wave of dramatic concessions by Gazprom has started at the beginning of the year, and the main motive is fear of market share loss.
Note that the average price for Gazprom in 2019 was $ 169 per 1000 sq m., which is 44% below Gazprom's price for Bulgargaz in the same year. 
The lowest price for natural gas at the moment in Europe is in Spain - Euro 8.5 per MWh - and the country does not import any Russian pipe gas and depends heavily on LNG imports.
The conclusion - Gazprom's gas hegemony is not a prerequisite for cheap gas, on the contrary.
Another statement by the CEO of Bulgargaz of yesterday also deserves a closer look and should be heavily discounted for PR and propaganda. While the April 1st price for Bulgargaz might sink to Euro 13,48 for Mwh, the backdated monthly price revisions to August 5, 2019, would not feature the same 40 percent drop. On average, for the whole retroactive period - the price reduction could vary between 25 and 30 percent.
On the overall, despite this contract and lower price, that should enable the state trader to actively sell and buy gas in the region as there is no destination clause attached, will continue to act at a trade office of Gazprom, rather than an independent major gas trader.
Bulgargaz concern that Azeri gas would not be able to compete at this new price level is unfounded, at least until it tries to align the Socar contract with new market realities and introduce competitive price formula to the one agreed with Gazprom.
Many savants wonder why the Kremlin chose to act now on the gas contract. The answer could be traced to two planes
The first is the EU level - the threat of reopening the DG Comp Gazprom file, risking billions in fines. It makes sense to spend 70-80 million USD in order to avoid penalties worth billions.
The second is more critical and is geopolitical - the end of the cordial relations between Turkey and Russia.  Putin failed miserably to block the entry of alternative gas supplies to the SEE and CEE region from Turkey. Azeri gas is flowing into Turkey, so is gas from Iran and Iraq, to say nothing about LNG. Russian gas, despite three pipes / Blue and Turk Stream 1 and 2/ with 48 billion cubic meters in capacity, is losing market share shrinking from 66 to under 43 percent just in two years. The future for Gazprom seems even bleaker against current tensions between Ankara and Moscow and the lack of meaningful progress in gas talks between Gazprom and Botas.
Henceforth - the Kremlin goes back to the South Stream times willing to block competitors in Bulgaria by offering cheap gas as an incentive and a teaser. The idea is to secure control on capacities leading to Serbia, Hungary /Turk Stream/ Romania, and Ukraine /Trans-Balkan Pipeline/.



Alternatives & Analyses : Европейската комисия освободи България от газовия диктат на Газпром

Газпром кандиса накрая на цената не заради изключителните умения на Борисов или още по-малко на Павлов, а заради Европейската комисия и наблюдаващия за спазването на споразумението. Това не пречи на Кремъл да играе "добрия" цар, за което помогна и премиера. Той пропусна да отбележи решаващата роля на Европейската комисия, но отбеляза добрата воля на "колегите" от Москва.
Смяната на формулата, и то с "преобладаване" на спот цената е добра вест, както и ежемесечните периоди на преглед на цена.
Няма данни да е намален процента на задължително купуване и плащане от сегашните 80 процента. А това е най-голямата гаранция за запазване на пазарния дял на Газпром.
Руският газов монопол просто нямаше друг избор, тъй като без по-ниска цена, Булгаргаз и Газпром щяха да продължат да губят дялове и комисията можеше да рестартира наказателната процедура. Това трябва да е пределно ясно.
Ретроактивността също е добро постижение, но остава висящ въпроса - защо изгубихме почти две години, след като ЕК наложи задължения на Газпром по договорите, които оставяше да се оформят като изменения?
Защо и преди това не отнесоха споровете по ценовите формули в арбитраж, както направиха други компании в ЕС и спечелиха стотици милиони не само за себе си, но и за клиентите си?
Защо и сега Булгаргаз няма да потърси правата си за надплатени суми извън срока на сегашната ретроактивност, въпреки че вече имаме де факто признание от Газпром с подписването на измененията?
Да припомня, Европейската комисия наложи на Газпром задължения по договорите за доставки от 24 май 2018 година, тоест като минимум това трябваше да бъде датата от която да се отчита ретроактивността, а не 5 август 2019.
Има несъответствие между уверенията на Павлов, че ще върнат на клиентите си 150 милиона лева, но в тази сума се включват и ДДС, тоест нетната сума е 125 милиона лева. Но ако наложим количествата, които са купени от Газпром след август до края на февруари, а това са приблизително половината от годишния обем, т.е. около 1,2 милиарда кубически метра, по разликата между текущата цена и новата цена, т.е. възприемем тези 40 процента дисконт или за реалност, то се получава много по-голяма отстъпка за Булгаргаз от порядъка на 270 милиона лева с ДДС, от горепосочената. Тъй като КЕВР одобрява допустими разходи, контролира приходи, подобни разлики няма как да се обяснят и да останат в търговеца. Вероятно ще излязат с някакви обяснения, но накрая със сигурност ще видим как голямите заглавия за 40 процента по-ниска цена ще преминат неусетно за средни равнища на намелението между 25 и 30 процента. Важното е пиарът да е свършил работа.
Булгаргаз можеше да потърси правата си поне 4 години назад, в началото на установеното от ЕК нарушение. А всяка година сме надплащали между150 и 200 милиона долара на година?! Това провинение също трябва да се добави към контекста на "професионализма" и добре свършената работа на преговарящите.
Още по-важен въпрос е защо изобщо правим Турски поток? Нали той уж беше крайгълния камък на проекта за хъб, а Газпром отказа изобщо да търгува количества газ на него? Защо всеки друг продавач на природен газ у нас, е длъжен да продаде през газовата борса, а за Газпром има други правила?
Защо за Газекспорт има едни цени на транзит, а за всички останали, включително за Булгаргаз, други, по-високи?
Защо Газекспорт владее монопол върху входните и изходните мощности не само на тръбата за Сърбия, но и де факто контролира изходните капацитети на Транс-Балканския газопровод, без да транзитира нужните количества?
Тъй като конграчулейшънса тези дни ще тече на макс, и в значителна степен той ще бъде логичен, макар и закъснял, имаме нужда от този по-общ контекст.
Дори само 45 процента да бъде компонентата на нефтоиндексация в ценовата формула, това пак означава, че крайната цена пак ще бъде по-висока в останалата част от Европа, защото на спот пазарите връзката е "газ към газ".
За сведение на холандската борса TTF цената на 2 март е 9,3 eвро за МВтч. А новата цена, която тепърва ще получаваме е близо 13,4 евро за МВтч. Трябва да изчакаме и да видим отражението в крайните цени, защото предполагам, че клиентите на Булгаргаз няма да се възползват от целия ефект на по-ниските цени.
Трудно можем да оставим без внимание и факта, че след координация между Москва и София, "добрата" вест от Русия пристигна точно на 3 март, което говори за преднамерен пиар и политически подтекст. Тази година няма висш руски политик на празненствата, но има послание за "новото освобождение".
Да обобщим - намалението на цените на природния газ е, извън съмнение, много добра новина, която ще остави повече средства в българските фирми и граждани. Но тази стъпка има и своята скрита цена - става за сметка на диверсификация и либерализация на газовия пазар, но принуждава Газпром да се конкурира за правото да доставя природен газ на Булгаргаз, макар все още в екслузивна роля.
Българската държавна търговска компания просто ще плаща само 40 процента в повече отколкото плащат купувачите с репер холандската борса. Българските политици е крайно време да влязат в час - не е работа на нито един от тях да преговаря за цената на природния газ. Има си пазари за това. Иначе беше ясно, че шефът на Булгаргаз Николай Павлов, който беше служебен министър на енергетиката на Румен Радев стоеше зад телефонния разговор на Борисов и Путин. Истината е, че в Москва се уплашиха, че ще загубят позиции на региноалния пазар на природен газ. А няма ли продажби на газ, няма и влияние, включително ресурси за поддържане на меката сила и русофилите.
Достойната стратегия бе, като не искат и не отговарят на инициативата за преглед на цени и ценови формули, минаваме на други доставчици. Това е диверсификация. Но нали направихте Турски поток, заради което уж щяхте да получи по-евтин газ? Единственото, което стана че България сега ще бъде залята от руски газ и преобладаваща опция за клиентите е пак Газпром?
И пак да питам - какво ви пречеше да го направите досега - две години след споразумението? Отговорът го знаете.

понеделник, 2 март 2020 г.

Alternatives & Analyses: Проблемите на Ердоган в Сирия са и на ЕС, и НАТО

Ердоган направи поредица от грешки, поради които сегашната му изолация се оценява като самопричинена. Вместо да спечели повече съюзници за неоосманската визия "а ла Тръмп" - „да направим Турция отново велика“, той избра геополитическо партньорство с Русия, пренебрегвайки гравитацията на историята. Смяташе, че в Сирия може да се справи сам, без подкрепа на партньорите си от Запад. В момента не само се сблъсква с екзистенциални проблеми, но излага на риск и властта си в Турция.
Къде сбърка?
Русия и Турция са били съперници и въпреки че игра против историята, Ердоган най-накрая бе принуден да стигне до същото заключение, до което са стигнали предшествениците му - интересите на Русия противоречат по своята същност на тези на Турция.
Ако Путин, например, трябва да избере между стратегическо партньорство с Турция и пълния контрол над Сирия, който е от съществено значение за позициите му изобщо в Близкия изток, ще се изправи срещу Турция, без да рискува голяма война. Когато е възможно да се противопостави, ще го прави дискретно и непряко, оставяйки по-голямата част от работата на Асад, но без да изпуска контрол върху ситуацията.
Две руски фрегати, оборудвани с крилати ракети „Калибър“, преминаха през Босфора към Средиземно море, ден след като Ердоган заплаши, че ще затвори пролива. Така Путин изобличи блъфа на турския президент, с което изпрати силен сигнал, че ако реши да преговаря, то ще го направи от позиция на силата.
Турският президент сгафи като купи руските зенитни комплекси С-400, които са безполезни срещу руснаците. Той все още разчита за тях на руски технически персонал, поради което не може да ги използва при защита на войските му от въздушни нападения на руски или асадски самолети. Основният му мотив за покупката бе да разполага с независим капацитет срещу западен тип самолети, включително срещу собствените си военновъздушни сили. Сега Ердоган е с 2,5 милиарда долара и със загубата на живота на много турски войници назад и далеч от целта.
Системата за противовъздушна отбрана на НАТО все още защитава въздушното пространство на Турция от юг. Но това не покрива сирийското въздушно пространство и е малко вероятно членовете на НАТО да се съгласят да воюват с Русия извън границите на НАТО без изричен мандат и цел. Подкрепата на САЩ е критично важна, но едва ли президентът Тръмп ще промени мнението си в изборна година, освен ако не види полза за себе си, като помогне на Турция зад кадър с оръжия и технологии. Или като нареди видимо присъствие на американски бойни единици в района. Американският президент може да използва това в кампанията си, за да се противопостави на обвиненията, че е човек на Путин.
Това е възможно, но далеч не сигурно развитие. Поне на този етап.
Ердоган отчужди и ЕС в търсене на някакъв имагинерен статут на незаобиколим фактор, на властелин на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Възстановяването на доверието не е нито лесен, нито подразбиращ се процес.
Турция поиска от Северноатлантическия съвет, който включва посланиците на всички 29 съюзници по НАТО, спешни консултации по ситуацията в Сирия, позовавайки се на член 4 от Вашингтонския договор. Получи подкрепа, но само вербална. Макар да е вярно, че всяка заплаха за териториалната цялост на една държава от НАТО представлява заплаха за всички страни-членки, е малко вероятно НАТО да се ангажира в Сирия, дори за да се предотврати бежанската криза.
Русия няма да рискува конфронтация с НАТО, но вероятно ще се опита да задържи позициите си в Сирия, като се опита да защити Асад в опитите му да изхвърли извън страната остатъците от сирийската опозиция. Нов наплив на бежанци към Европа върши прекрасна работа на Путин. Но трябва да е ясно, Путин по-скоро ще жертва Асад, отколкото да влезе в голяма война с Ердоган.
Обратният ход в турско-руските отношения не е нито лесен, нито праволинеен процес. Путин ще върви по тънък лед, като се опитва да избягва открити конфликти,  но най-трудното е да излезе от ситуацията с печеливши ходове. Най-лошите сценарии за война между Русия и Турция са малковероятни. Царят в Кремъл, незамвисимо от мачовата му поза, ще гледа да избяга от пряк сблъсък с Ердоган, защото няма ресурс да води война с Турция в Сирия. Руският и турския президент обичат да се правят да "здрави момчета", но има да губят много повече, отколкото да спечелят.
Телефонните разговори могат да бъдат полезни в процеса на деескалация, но това е само една от възможностите. Това, че Лавров излезе лично да обясни за разговора на медиите, означава, че ситуацията е напрегната и е над равнището на Песков. Съболезнованията, изразени от руския външен министър за смъртта на 33 турски войници, могат да бъдат интерпретирани от Анкара като добавка на унижение към бедата.
Меденият месец обаче приключи.
Най-важните прогнози - Турция ще преразгледа отношенията си с Русия, включително по отношение на покупката на руски оръжия, ще има отражение и в енергийната сфера.  Непосредственото въздействие може да бъде проследено в газовите преговори между Боташ и Газпром, както и върху съдбата на Турски поток. Турция ще закупи по-малко природен газ от Русия, което ще принуди Кремъл да търси пазари на север.
Ще има последици и за региона, включително за Черно море, тъй като напрежението в отношенията между Москва и Анкара, ще даде допълнителни аргументи на НАТО да балансира нарастващата агресивност на Путин.
Турция ще се опита да изиграе картата с бежанците срещу ЕС, но по-скоро медийно, защото не може да си позволи да антагонизира ЕС.
Въпреки че турският президент заслужава остра критика, той е прав, че кризата в Идлиб е голяма хуманитарна катастрофа, а Западът е недопустимо пасивен.
ЕС и САЩ не направиха много за да изобличат като геноцид бомбардировките на руските и сирийските правителствени самолети и масовите убийства на цивилни, които предизвикаха новата бежанска вълна. Липсата на реакция окуражи Асад, представлява морален и политически провал на Запада.
Най-голямата заплаха за Путин от навлизането на турските войски в Сирия е ако Ердоган успее да фиксира ситуацията около Идлиб, защото това ще опровергае основната теза на кремълската пропаганда, че сирийската кампания е тотален успех, а не капан. Ако остави Асад сам срещу Ердоган, кризата в Сирия ще навлезе в нова фаза и фрагментацията на страната ще бъде доведена до край.
Влошаването на отношенията между Турция и Русия ни връща към обичайното им положение на съперничество преди сътрудничеството, което ще се отрази и върху Балканите. Москва повече не може да разчита на Анкара за общи действия.