Не се гаси туй що не гасне - по повод на реакциите след речта на посланик дьо Кабан

Много интересни и най-вече показателни са опитите на различни кръгове от обществото да неутрализират ефекта от речта на посланик Дьо Кабан. Защото той направи непростимото - тръгва си и разбуни кошера. И то преди избори!!

Три са основните способа, в зависимост от източника на "контрата".

Медиите и политиците на кръга Пеевски освен реакциите тип Беновска /не им пука за естетиката в случая, тя изигра дребна пошла сценка/, започнаха да го иронизират заради назначението му в африканска държава. Нищо, че с това издават престореното или реално невежество по отношение на значението на Буркина Фасо за Франция. Елементарно вижте какъв е залогът там за Париж. Ако не друго в категориите на посланическите постове на Ке д Орсе рангът е най-малкото сравним със София. А това, че България по доходи и политически практики се измерва, дори отстъпва на африкански държави, това го отнесете към сметката на българския управленски елит. Не към Ксавие.

Същите кръгове не задават въпроса защото сме толкова ниско в ранглистата на Франция? Най-доброто обяснение е речта на посланик дьо Кабан. България е ненадежден и проблемен съюзник, в която управляват два клана - единия на Пеевски. Другият го знаете.

Макар, че е наивно да се очаква, че българите ще престанат да емигрират заради отговорността, че оставят страната си на Пеевски, призивът му дълго ще кънти в ушите ни. А това създава напрежение и дискомфорт за управляващите.

Втората линия на атака е класиката от времето на соцпропагандата: "А Вие защо биете негрите?". За хората, живели при социализма, няма нищо по-тъпо от подобен подход, но за новите хора може и да хване дикиш.

Третата е по-софистицирана, тя набляга на контраобвинения в прегрешения - реални или мними - на всички френски компании по целия свят. И то се стоварва в личното поле на полемизиране с френския посланик. Тук линията е и "зелена", но от този тип режисирана "зеленина", която ако разровиш ще намериш свързаност с горните "гнили" кръгове. Понеже няма как да убият ефекта на казаното се опитват да го размият като опитомят вълната на негативните последствия достигаща нашето съзнание. От дълги години наблюдам тези кръгове. В много от случаите тяхната мимикрия е съвършена - те са и атлантици, и пропазарни радикали и бизнесмени, често критикуват Русия - най-често абстрактно, без да включват в сметката реални лица и политики там. Проевропейската им реторика не отстъпва на най-добрите примери. Но стигне ли "ножа до кокала" - примерно да се засегнат преки материални интереси на клановете - винаги излизат на преден план за защитят Групата. То това им е функцията, при това не от скоро, а още от края на тоталитарното време, в което им създадоха легендата на "затворници" и "активни борци" срещу комунизма - именно заради възможността по-късно да използват авторитета им за защита на реинкарнираната соцолигархия. Не са много, но достатъчно вокални. Вероятно повечето ще се досетят за най-видния орбанист у нас, който активно използва политиката като поле за запалянковщина за да я защити от Запада.

Нека кажа и две думи за допустимостта на казаното от посланик Дьо Кабан от гледна точка на дипломатическия протокол, защото и тук се спекулира и то "на едро".

След влизането ни в Европейския съюз и доброволното предаване на част от суверенитета си, именно за да получат българите правото да пътуват, да работят, да изнасят стоки и услуги в европейското пространство, значителна част от "външните" до този момент работи станаха вътрешни. В този смисъл всеки посланик на страна член на Европейския съюз пое във портфейла си и отговорността да се грижи за колективното или съюзно здраве. В този смисъл предполага имплицитно право за намеса в нашите вътрешни, но станали европейски работи. Нима някой си прави излюзии, че небалансираните отношение и прекомерна зависимост от Русия на България, представлява заплаха за сигурността на другите страни членки на ЕС?

Дори без да сме членове на Шенген и на Еврозоната, вътрешните процеси в България засягат пряко материалните интереси на други европейски граждани. И техните посланици имат право да заемат позиция, както дискретно в комуникация с българските институции, така и в пряко общуване с българските граждани. За достигната степен на взаимно проникване и зависимост между страните в ЕС, най-красноречиво говорят трудностите при реалното активиране на процесите по Брекзита.

В този смисъл посланик дьо Кабан, както и всеки друг посланик на друга страна от ЕС имат пълното право да говорят по теми които касаят същностните интереси на европейските граждани и страни у нас, включително и по отношение на политики и процеси, които се смятат светая светих от родните политици.

Много силно възразяват срещу казаното от него по повод на българския комплекс с "признателността" към Русия и най-вече използването му за манипулация както във вътрешния политически процес, така и спрямо другите страни в ЕС и НАТО. Но той даде изключително прецизен пример с отношенията между Франция и САЩ. Французите са изключително признателни на американците за това, че са се били за свободата и независимостта на Франция в две световни войни, но това не им пречи да ги критикуват и да предприемат стъпки срещу интересите на Вашингтон.

Ако не виждате сравнима или подобна активност от български посланик в други страни от ЕС, то това не е по причина на друго, а че малкото от тях, които са способни да изнесат подобна лекция в съответните столици на базиране, още на другия ден ще бъдат подложени на критика, дори отзовани от собственото си правителство. Много по-малко вероятно е публичната активност да предизвика стрес в домакините им, особено когато е доминирано толкова ярко, както в речта на посланик дьо Кабан, от уважение и симпатия.

И накрая в категорията реакции попада и много интересния и достоен журналистически рефлекс на Клуб Z - редакционната статия. Действително Западът и Европа имат своята отговорност - на равнище отделните страни, европейски институции, ЕНП и ПЕС и т.н. за това, че често променят стандартите и флиртуват с български лидери, които пък използват това като карт бланш за стабилизация на статуквото. Не е тайна, че именно "конграчулейшънса" на Дейвид, Анжела, Никола - се представят пред българската публика като одобрение, да не кажем преклонение, пред управленските умения на лидерите ни.

Но това е повече от синдрома все да чакаме освождението си отвън. Стигнахме до класическата ситуация, описана от Ботев за всеки който наддигне глас да го смятат за луд, а те да емигрират или да търсят пътя към "пиянството" си. Стигнахме до ситуацията посланик на чужда държава да казва това, което българските лидери премълчават или нямат смелост да кажат, а българските граждани с мълчанието си ги окуражават. Да не говорим за промени, реформи, за изправарващи стратегии и т.н.

Истинският и първи адресат на тази редакционна статия са българските граждани, всички ние, които гледам пийп шоу по телевизията, които емигрираме навън или във вътрешна самоизолация. Дори вече и протести не вдигаме.

Спомням си през 1989 година, когато политици от Запада посещаваха България и търсеха "опозицията" и вътрешния протест, върху който да стъпи демократичното развитие на страната, но не това, което им предлагаха БКП и Луканов, а други извън тях, се оказа, че са малко автентичните, не могат да направят критична маса за промяна. Въпреки, че положих доста усилия да ги убедя в противното, след известно изчакване, те се съгласиха с версията на Луканов за власт и опозиция, която ни управлява и до ден днешен. От тогава не се занимавам с политика и с партии.

Благодарен съм на Ксавие не за това, което не каза, а за куража, неподправената и безкористна емоция към моята Родина - такава, каквато не виждам в българските политици.

За това преди да корим Запада и другите, да се обърнем към себе си и към своята несъстояла се отговорност към бъдещето на страната.

Да започнем с това - "аз искам да знам, дали казаното от Цветан Василев за клановете в България е вярно".