сряда, 24 май 2023 г.

По повод "приятелския огън" - разочаровани и разочароващи

 ОК - Промяната. Та твърдите, че Промяната била станала Подмяна?! Няма да споря, няма смисъл. Кога стана Промяната, та усетихте, че е станала Подмяна. Говорите за очаквания, за бъдещи вероятни, но несигурни събития, и въпреки това, още днес отрязвате рязко - излъгаха ме, анатема.

Този пост е плод на печалните наблюдения от неделя, когато една малка група, платени и загубили образ и приличие човекоподобни, насилиха информационно и физически голяма София и софиянци останаха по къщите си вместо да ги изпратят по живо и здраво по домовете им. И МВР на Радев се направи на разсеяно, и кметството.
Сега организираме марш в полза на ЕС и НАТО - като контрапункт - за върнем Вярата на София. Избираме дата, час и място. Не го правя сам, защото не ми е това силата, но си казах, че не мога да чакам да ме организират. Прекалено много закъснявам в реакцията по обуздаването на Копейкин. Но посланието е еднозначно - типичният образ на българската очаквана, но несъстояла се Промяна - всички чакат някой друг да я стори, наблюдаме от трибуните и след това заклеймяваме дръзналите, които обаче не отговарят на естетическите ни критерии за протести и правят нещата "несъвършено" - ние зрители, с пръста на горе или надолу, те - политическите гладиатори на арената, които се борят до политическа смърт.
Съзнателно се отказах, още преди години, от политиката и партиите. Единствената, в която съм членувал е БЗНС, и то до 1990 година, и само защото алтернативата беше БКП, иначе проблеми в работата. Не разбирам партийността и нуждата от това да бъдеш част от някаква организация, и да подчиниш личното в полза на колективното, особено когато не сме излезли от демократичния централизъм - централизмът е ясен, но демокрацията е отвън. Уважавам политиците, при все това, защото вършат народната работа и влизат в калта на човешки отношения, която повечето от вас трудно ще изтърпите.
Днес чух клетви и заклеймявания от хора, чието единствено право, пред вид дълбочината на проблемите и кризата у нас, е правото на смирение, защото всички сме съучастници в блатото, дори и да сме били в опозиция.
Хората правят Промяната. Тя не е природно явление, а плод на съзнателно усилие. Ако не искаш да помогнеш, не пречи, защото, ако изобщо се състави този редовен кабинет, в края на пътя няма нито слава, нито радост. Такава е съдбата на малкото честни и морални политици у нас които познавам, които не си тръгнаха от властта като мултимилионери и не предадоха обещанията си. За тези хора няма да има високи държавни отличия - както нямаше за най-големите ни демократи политици от прехода. Вижте лауреатите на най-високото ни държавно отличие - орденът "Стара Планина" - само двама са политиците от демократическите сили - Неделчо Беронов и Петър Дертлиев /но нито един, който в момента да е жив/, които са получили това отличие през последните двадесет години. За сметка на това Тодор Батков, Доган, Пирински, Ирина Бокова и т.н. са в списка. За политиците на Промяната, след като вече не са на власт, няма да има достъп до медии, покани за концерти, добра дума. Ще ги хулят до последно. Както хулят Иван Костов и Петър Стоянов.
За това, поне днес не хулете "отиващите на смърт", преди да са тръгнали по Пътя. Замълчете. Поне за миг. Защото в хора на клеветата на ПИК, Блитц, Барековци, Трудоваци, Часовникари и сие, се включвате и вие, съмняващите се, разочарованите и разочароващите.
Слушайте Лозан Панов, защото той може да различи подмяната. Има такива хора ориентири, но не позволявайте неудоволтворението да произведе от вашата енергия стрела срещу ближния, вместо атака срещу врага.
Вместо гняв - ви каня да се присъедините към Марща за ЕС и НАТО и към това да бъдем Общественото Око и Надзор на редовното правителство. И когато политиците на власт направят нещо добро да ги похвалим, и чак като стъпят накриво да ги критикуваме и да сваляме.
Запазете си патроните на разочарованието и гнева, защото и без това на бойното поле няма нужда от тях - задкулисието стреля с несъразмерна за шансовете за успех на нероденото правителство, огнева мощ, след която остава България като един голям Бахмут. Разрушения навсякъде, и хуните на Възраждане.