Казаното от Цветан Василев действително би трябвало да предизвика трус в страната. Ако има някакви остатъци от нормалност и институции.
Първият въпрос е дали трябва да му вярваме?
Със сигурност не е безгрешен. Има достатъчно доказани прегрешения, някои от които са и престъпления, за които трябва да отговаря. Но картината, която разкрива е истинска и шокираща. Не, че не сме имали догадки за дълбочината на проказата, обхванала България, но никога човек от кухнята не е вадил мръсното бельо на показ. В този смисъл, шансът обикновените хора да разберат какви хора ги управляват е уникален. Още по-голяма е вероятността този път трусът да предизвика промяна, която да бъде истинска, защото няма медии на света, които могат да скрият фактите и усещането за несправедливост, които разкритията на Цветан Василев още веднъж доказват.
Веднага бяха възобновени медийните атаки срещу Василев, че е престъпник, който трябва да бъде изолиран от средства за комуникация с общество, да мълчи, което беше и първоначалното намерение на Пеевски и прокуратора, но не се получи.
По време на форсираната атака срещу КТБ се появиха редица експерти, които обслужиха тезата, че в банковата сфера всичко е спокойно.
Острието на атаката се крепеше върху внушението, че единствен Цветан Василев е виновен, че той е център на злото и премахването му ще възстанови спокойствието и равновесието в Системата.
Но не би, защото джинът излезе от бутилката и на всички стана ясно, че кризата около КТБ разкрива не толкова и само рискове свързани с управлението на банката, колкото доминиращ и невъзможен за управление политически риск, в следствие на непрогнозируем политически елит, чийто интереси могат да провокират разрушения далеч отвъд талвега на рационалността. За този риск, никакви стрес тестове не могат да помогнат, защото няма равнище на капиталова адекватност, което да се справи с политическа, институционална и медийна атака.
И описаният от Цветан Василев механизъм при който политическата класа сама настоява да бъде корумпирана, защото в противен случай обръща държавната машина срещу отказалия да я корумпира е точно така.
По време на форсираната атака срещу КТБ се появиха редица експерти, които обслужиха тезата, че в банковата сфера всичко е спокойно.
Острието на атаката се крепеше върху внушението, че единствен Цветан Василев е виновен, че той е център на злото и премахването му ще възстанови спокойствието и равновесието в Системата.
Но не би, защото джинът излезе от бутилката и на всички стана ясно, че кризата около КТБ разкрива не толкова и само рискове свързани с управлението на банката, колкото доминиращ и невъзможен за управление политически риск, в следствие на непрогнозируем политически елит, чийто интереси могат да провокират разрушения далеч отвъд талвега на рационалността. За този риск, никакви стрес тестове не могат да помогнат, защото няма равнище на капиталова адекватност, което да се справи с политическа, институционална и медийна атака.
И описаният от Цветан Василев механизъм при който политическата класа сама настоява да бъде корумпирана, защото в противен случай обръща държавната машина срещу отказалия да я корумпира е точно така.
Вижте съдбата на Трайчо Трайков. В момента, в който отказа да играе играта на кръга около Първанов, Станишев и Борисов, веднага бе отстранен. В темата горива, влиза и темата за стратегическия резерв, за акцизните складове и за тези близо милиард лева, за които говори групата "За справедливи цени на горивата", които всяка година се отнемат от потребителите и данъкоплатци за да се разместят по различни джобове на вертикала на властта - от горе до долу.
Но най-важното, което прави с откровенията си Цветан Василев е, че той форсира развръзка по линията Борисов - Пеевски, а заедно това и процесите в ендшпила около президентските избори и опитите за стратегическо и властово препозициониране.
Зад последните скандали в медиите с дипломатическия клуб "Бояна" и царските конюшни прозира сянката на Доган и Пеевски. Спомнете си, Пеевски изигра ключова роля при свалянето на Борисов от власт през 2013 година. Прави и го днес, като прилага схемата, по която разруши КТБ и извади Цветан Василев от уравнението.
Корпулентният влиза в КТБ за да получи информация, да си изплете кошницата, като придобива активи със заеми от банката, докато пасивите се трупат на сметката на управляващия КТБ Василев. Откъдето и да погледнете отговорността за всички сделки, включително без обезщетение, извън стандартните процедури, е на управляващите банките. Пеевски е от страната на този, който яде зелника.
Точно по същата схема и от години, Пеевски се доближава до Борисов, оплита го в мрежите си от сделки с мрежа от посредници, част от които след това ще привлече на своя страна. И отново по същата схема в критичния момент, той задейства от дистанция медийни мини като сделките за Дипломатическия клуб и Конюшната, сделката с Виваком или другите спешни придобити от Пеевски активи, което насочват стрелите на публичното недоволство срещу премиера - нали той е на власт и на върха. Поне формално.
Забележете сделките си вървят - Пеевски и кръговете свързани с него, нон-стоп придобиват нови активи, докато политическото ресто остава у "ортака" - Борисов.
Това, че Цветанов по дефиниция атакува реформаторите за да отклони внимание, е част от схемата.
Дали Цветан Василев говори истината във всеки детайли или манипулира не е без значение, но не е най-важното. Достатъчно е, че звучи достоверно относно представената схема за разделение на властта в България между кланове, магистрати, политици, бизнесмени и кръгове. Пеевски е зад кадър и силите зад него са достатъчно мощни, за да "гипсират" реакцията на Борисов и да го държат под контрол и в страх. Пред публиката и пред закона отговорността на "корпулентния" е несравнима с тази на премиера Борисов, който по презумция е отговорен за всичко - и за действията на министри, на областния управител в София, и на Агенцията по приватизация, и на кметовете на ГЕРБ и за депутати - замесени в скандални сделки.
Пеевски и силите, които стоят зад него, без значение дали е Доган, или "кръга Монтерей" или руската връзка, които могат да действат и в координация, използват особеностите в характера на Борисов - неговата нерешителност и колебания, минали и настоящи грехове. Той се огъва под стрес и прави грешки. Премиерът си мисли, че си е осигурил тила, като им е позволил да си вземат "своето", а излиза, че по законите на мафията, той е с постоянно негативно салдо и има "да дава".
Олигархичната или кланова солидарност в света на Пеевски са мит. Ето защо отново дойде времето кръговете около Пеевски да дестабилизират Борисов, като умело насочат общественото недоволство срещу него, разчитайки на неспособността му да се еманципира и да излезе извън зададената му роля и мащаб.
Това, че премиерът е продукт на същите тези кръгове, които лансират Пеевски, не е новина. Ключовата грешка на Борисов бе, че остана зависим, продължи да се съобразява, вместо да измъкне жилото и обезсили схемите на Доган.
В пленена от олигархични интереси държава, не винаги премиерът може да разчита на "пленените" институции, за да си върне независимостта. Той имаше една единствена и важна опора - недоволните от Кой? широки кръгове, които жадуваха и настояваха за реформи, включителни новия и несвързани с бившата комунистическа номенклатура бизнес.
Вместо това, Борисов продължи да участва в схемите за разпределение на ползи и блага, като остана глух за рекета, който упражнява Пеевски и свързани с негови кръгова, за да запазят и увеличат активите си.
Но най-важното, което прави с откровенията си Цветан Василев е, че той форсира развръзка по линията Борисов - Пеевски, а заедно това и процесите в ендшпила около президентските избори и опитите за стратегическо и властово препозициониране.
Зад последните скандали в медиите с дипломатическия клуб "Бояна" и царските конюшни прозира сянката на Доган и Пеевски. Спомнете си, Пеевски изигра ключова роля при свалянето на Борисов от власт през 2013 година. Прави и го днес, като прилага схемата, по която разруши КТБ и извади Цветан Василев от уравнението.
Корпулентният влиза в КТБ за да получи информация, да си изплете кошницата, като придобива активи със заеми от банката, докато пасивите се трупат на сметката на управляващия КТБ Василев. Откъдето и да погледнете отговорността за всички сделки, включително без обезщетение, извън стандартните процедури, е на управляващите банките. Пеевски е от страната на този, който яде зелника.
Точно по същата схема и от години, Пеевски се доближава до Борисов, оплита го в мрежите си от сделки с мрежа от посредници, част от които след това ще привлече на своя страна. И отново по същата схема в критичния момент, той задейства от дистанция медийни мини като сделките за Дипломатическия клуб и Конюшната, сделката с Виваком или другите спешни придобити от Пеевски активи, което насочват стрелите на публичното недоволство срещу премиера - нали той е на власт и на върха. Поне формално.
Забележете сделките си вървят - Пеевски и кръговете свързани с него, нон-стоп придобиват нови активи, докато политическото ресто остава у "ортака" - Борисов.
Това, че Цветанов по дефиниция атакува реформаторите за да отклони внимание, е част от схемата.
Дали Цветан Василев говори истината във всеки детайли или манипулира не е без значение, но не е най-важното. Достатъчно е, че звучи достоверно относно представената схема за разделение на властта в България между кланове, магистрати, политици, бизнесмени и кръгове. Пеевски е зад кадър и силите зад него са достатъчно мощни, за да "гипсират" реакцията на Борисов и да го държат под контрол и в страх. Пред публиката и пред закона отговорността на "корпулентния" е несравнима с тази на премиера Борисов, който по презумция е отговорен за всичко - и за действията на министри, на областния управител в София, и на Агенцията по приватизация, и на кметовете на ГЕРБ и за депутати - замесени в скандални сделки.
Пеевски и силите, които стоят зад него, без значение дали е Доган, или "кръга Монтерей" или руската връзка, които могат да действат и в координация, използват особеностите в характера на Борисов - неговата нерешителност и колебания, минали и настоящи грехове. Той се огъва под стрес и прави грешки. Премиерът си мисли, че си е осигурил тила, като им е позволил да си вземат "своето", а излиза, че по законите на мафията, той е с постоянно негативно салдо и има "да дава".
Олигархичната или кланова солидарност в света на Пеевски са мит. Ето защо отново дойде времето кръговете около Пеевски да дестабилизират Борисов, като умело насочат общественото недоволство срещу него, разчитайки на неспособността му да се еманципира и да излезе извън зададената му роля и мащаб.
Това, че премиерът е продукт на същите тези кръгове, които лансират Пеевски, не е новина. Ключовата грешка на Борисов бе, че остана зависим, продължи да се съобразява, вместо да измъкне жилото и обезсили схемите на Доган.
В пленена от олигархични интереси държава, не винаги премиерът може да разчита на "пленените" институции, за да си върне независимостта. Той имаше една единствена и важна опора - недоволните от Кой? широки кръгове, които жадуваха и настояваха за реформи, включителни новия и несвързани с бившата комунистическа номенклатура бизнес.
Вместо това, Борисов продължи да участва в схемите за разпределение на ползи и блага, като остана глух за рекета, който упражнява Пеевски и свързани с негови кръгова, за да запазят и увеличат активите си.
Вижте съдбата на много отказали да сътрудничат български и чуждестранни бизнесмени, които буквално бяха унищожени, чрез координирани атаки от Пеевски и подчинението му институции със съгласието на правителството.
Казаното от опалния банкер звучи достоверно и защото за Василев единствената останала линия на защита е прозрачността и информацията.
Обществото има интерес да го слуша и да действа въз основа на чутото - с гняв, с искания за повече разкрития, ако щете с бунт.
Обществото има интерес да го слуша и да действа въз основа на чутото - с гняв, с искания за повече разкрития, ако щете с бунт.
Борисов и този път ще остане излъган, защото няма "гръбнак" и се вързва на блъфове. Предпочита да се договаря, вместо да се бори с демоните на прехода, като постепенно се превръща в един от тях.
Не изключвам вариант, именно поради близките връзки на Цветан Василев с Москва, той да е решил да отвори сейфа с медийните мини и скандали, именно когато Борисов е много уязвим - след отказа на Москва да преговаря за поток към България, след неоценените от Кремъл флиртове на българския премиер с "мирните инициативи" срещу НАТО в Черно море. Още повече, че Москва е силно раздразнена от последния "удар" - правителството потвърди позицията си, че е против премахването на санкциите.
Със сигурност го има и този елемент, но Борисов отдавна трябваше да знае, че за неговите партньори в ЕС и НАТО има предел, отвъд който никакви негови флиртове, фойерверки или други "стратегически" маневри, т.е. съображения от по-висок порядък, не могат да компенсират лавината от откровени безобразия, които се натрупват с бездействието, с активното или пасивно съучастие на лица свързани с властта - без значение от коя партия или с чии протекции са.
Да, съюзниците и партньорите на Борисов и в България и зад граница ценят неговите умения да държи страната "в курса", като осигурява българското участие и подкрепа за критичните за ЕС и НАТО решения. Но те не са слепи, имат достатъчно информация за да знаят, че именно благодарение на неслучилите се реформи, на неспособността на властта да се изправи и реши проблемите на гранд корупцията, страната бавно и постепенно "потъва", като се превръща в "дупка" в сигурността на ЕС и НАТО. Още по-недопустимо за тях е Борисов да си измива ръцете с "дефицитите" на солидарност от Брюксел и да насочва гнева на местното недоволство към ЕС и НАТО.
Вместо да използва подадената му от Цветан Василев "топка" с разкритията, Борисов предпочете да се сниши и да продължи да обслужва кръга, който го издигна във властта. Предпочете да изпълни задачите си и да приложи поредната шокова доза анестезия и да отклони вниманието от скандалните разкрития с отклоняващи новини и "скандали".
В последната сметка всеки избира съдбата си. Борисов не е изключение.
В последната сметка всеки избира съдбата си. Борисов не е изключение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар