четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Сърбия получава комплекс за противовъздушна отбрана "Панцир - С1" - Борисов позволява прелитане.

Посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу по-рано тази седмица в Белград привлече вниманието към доставката на системата за противовъздушна отбрана „Панцир-C1“. Според сръбски и руски медии това трябва да се случи до 22 февруари.
Товарът може да бъде транспортиран по въздух само по три възможни маршрута - България, Румъния и Унгария. Унгария и Румъния отказват не за пръв път достъп до въздушното си пространство на руски военни товарни самолети.
България отново бе избрана от Москва като слабото звено в щита на НАТО и тя за пореден път даде разрешение за прелитане на военния карго самолет, което поражда загриженост за дългосрочната й надеждност като партньор.
Не се заблуждавайте - решението не се взема на ниво Министерство на отбраната - отговорността се носи единствено от премиера Борисов.
Няма съмнение, че Вашингтон и НАТО ще реагират. Санкциите са възможни, но са малко вероятно, поне в непосредствен хоризонт, тъй като САЩ се опитват да промотират ролята си на посредник в преговорите между Сърбия и Косово. Правителството на Борисов ще добави още една неудовлетвореност у партньорите в дългия си архив от политически актове с двойно дъно, включващи Турски поток, АЕЦ "Белене" и поредица едностранни стъпки, предназначени да успокоят Русия за сметка на общите политики на НАТО.
Няма съмнение, че доставките на оръжие по въздуха, които засягат баланса на силите в региона, са безспорен въпрос за НАТО.
Проблемът произтича не толкова от факта, че Сърбия купува руски смъртоносни оръжия, които "случайно" от време не време се ползват за сваляне на цивилни самолети, а от стратегията, която стои зад този ход на Москва. Посланието от посещението на министър Шойгу в Белград бе, че Сърбия ще продължава да бъде стратегически аванпост на Русия в тила на НАТО.
Ръководството на страната е готово да закупи нови руски оръжия, включително онези, които могат сериозно да подкопаят регионалната сигурност - като C-400.
Неотдавнашна статия в New York Times обръща внимание на факта, че системата "Панцир-C1" се доставя в "нестабилен" регион в деликатен момент. Всички нови големи доставки на оръжия могат да провокират регионална оръжейна надпревара. Натрупаните във времето арсенали са склонни да започнат да стрелят самостоятелно, особено когато са смесени с експлозивен микс от традиционните недъзи на региона - национализъм и шовинизъм. С други думи, вносът на руско оръжие с голяма вероятност ще дестабилизира района, и това е преднамерен и умишлен акт от страна на Кремъл.
Сръбското правителство изпраща притеснителен знак за изместване на приоритетите - вместо да се занимава с въпросите на своята национална сигурност чрез преговори и сътрудничество, включително интеграция в ЕС и програми за партньорство в НАТО, позволяващи на държавите да намалят разходите си за отбрана и да пренасочват ресурси към икономически и социални цели, то прибягва до закупуване на скъпи оръжейни системи, подкопавайки увереността и като позволява региона да се върне към предишните времена на игри на великите сили.
Значението на вноса на противовъздушния комплекс "Панцир-C1" трябва да се изведе и от поредицата дестабилизиращи събития в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, които имат Сърбия като общ знаменател. Това също предполага, че Белград счита съседите си от НАТО за противници и потенциална заплаха, което води до съответното военно офанзивно планиране. Когато получаваше подаръка на Русия 6 МИГ-29, сръбският министър на отбраната Вулин заяви, че военната цел на страната е „постигане на превъзходство във въздуха“. Доставките на "Панцир-С1" е стъпка в тази посока, която не може да остане без последствия.
По-късно днес или утре, руски товарни самолети, превозващи системата "Панцир-C1", ще прелетят над България, потвърждавайки едно от най-големите опасения - правителството на Борисов няма намерение да пречи или по някакъв начин да блокира стратегическия военен, енергиен или политически съюз между Русия и Сърбия. Турски поток е още едно доказателство.
Каква промяна от 1999 г., когато опитите на Русия да изпрати войски до летището в Прищина бяха блокирани от правителството на Костов !?

Alternatives & Analyses: Serbia receives the "Panzir - C1" air defense complex - Borisov allows flyover.

The visit of the Russian Minister of Defense Sergei Shoigu earlier this week to Belgrade attracted attention to the delivery of the "Panzer-C1" air-defense system. According to Serbian and Russian media, this was supposed to happen until February 22th.
The cargo is likely to be transported by air with only three possible routes - Bulgaria, Romania, and Hungary. Hungary and Romania have denied access to their airspace of Russian military cargo planes.
Bulgaria has once again been picked by Moscow as the weak spot and has granted the necessary permit, raising concern of its long-term reliability as a partner.
Make no mistake - the decision is not made at the Ministry of Defense level - responsibility should rest solely with Prime Minister Borisov.
There is no doubt that Washington and NATO will have to respond. Sanctions are possible but are unlikely, at least in the immediate horizon, as the US is trying to project its role as an intermediary in the Serbia - Kosovo negotiations. Borisov's government will add one more frustration to its long record of double bottom policy acts, involving the Turk Stream,  the NPP Belene and a sequence of steps meant to appease Russia at the expense of NATO's common policies.
There is no doubt that airborne arms deliveries that affect the balance of power in the region are a shared concern within NATO.
The problem stems not so much from the fact that Serbia is buying Russian lethal weapons, that enjoy the habit every now and then to shoot down civilian planes, but from the strategy behind this move by Moscow. The message from the visit of Minister Shoigu to Belgrade was that Serbia will continue to be Russia's strategic outpost in a NATO region.
The country's leadership is ready to buy new Russian weapons, including those that could seriously undermine regional security - such as the C-400.raws attention
A recent article in the New York Times draws attention to the fact that the Panzer-C1 ends up in an "unstable" region in a delicate moment. Any new major arms shipments invoke a potential for a regional arms race. The accumulated arsenals in time tend to start firing on their own, notably when blended with an explosive mix of the region's traditional ills - nationalism and chauvinism. In other words, the import of Russian weapons is likely to destabilize the area denoting a deliberate and premeditated act on the part of the Kremlin.
The Serbian government is sending a worrisome sign of shifting priorities - instead of addressing security issues through negotiations and cooperation, including EU integration and NATO partnership programs, which allow countries to lower defense spending and redirect resources to economic and social ends, it resorts to buying expensive weapons systems, undermining confidence and resorting to past Great Power interplays.
The significance of the import of the air-defense complex "Panzer-C1", should be judged against a set of destabilizing recent events in Bosnia and Herzegovina, Kosovo and Monte Negro, which have Serbia as a common denominator. It also implies that Belgrade regards its NATO member neighbors as opponents and a potential threat.  This further leads to respective military offensive planning. Serbian Defense Minister Vulin, when receiving Russia's gift of 6 MIG-29, said that the country's military goal is to "achieve air superiority."
Either later today or tomorrow Russian cargo planes carrying the Panzer-C1 system will fly over Bulgaria, confirming one of NATO's greatest concerns - Bulgaria's government has no intention of hampering or in any way blocking the Russia-Serbia strategic military, energy or political bridge. The Turk Stream is one more proof.
What a change from 1999 when Russia's attempts to send to troops to the Prishtina airport were blocked by the Kostov government.

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Putin's Yalta-2 blackmail - meet or fight

Putin's proposal, better known as Yalta-2, made during his recent trip to Israel to commemorate the 75th anniversary of the Holocaust, provided him with a platform to repeat his interpretation of the causes of WWII and made headlines across the globe. The Russian leader invited the leaders of the UN Security Council to attend the celebrations in Moscow on May 9th and discuss how to restore the World Order. His words were immediately picked up by Russian agents of influence around the world. Recently there have been several interventions in Bulgarian mainstream media reflecting Kremlin gameplan on Yalta-2.
Analogies are striking with the rising expectations for a "friendship" between the US and Russia in a new Yalta format, immediately after Trump's election as President of the United States. Russophiles joined en masse Trump societies across Bulgaria in the expectation that Putin The Boss had struck a deal. Today most of these societies are dormant or closed.
Putin's proposal for redivivus of the Yalta meeting 75 years later is a desperate attempt to break the post-Crimea isolation, regain the initiative, and stop the geopolitical loss following the failure of his bypass strategy with Ukraine and the collapse of North and Turkish Streams. The Russian President is aware that the deepening crisis at home will not allow him to sustain aggressive policies for long. Therefore, he seeks to capture the momentum, cash in perceived geopolitical gains, fix them in another Yalta -2 format.
On the one hand, Putin destabilizes and threatens to destabilize many countries. His negative power is second to none. Once the target feels the impact, the Kremlin steps in with a "solution" - a classic form of blackmail. Once the pressure and the perception of the Russian negative might become general knowledge - the issue is brought to the attention of the other great powers. The one-time offer is simple - while the rest of the world watches let us redraw the map of spheres of influence and restore the old World order when Russia and the Soviet Union mattered.
This pitch is nothing new. The current offer is direct and has an 'or else' part. If Putin's plan is not accepted, then war will be inevitable and the slide towards it irreversible.
For the first time during his tenure, Putin has dared to be so blunt - either the invitees come to Moscow and jointly reinvent Yalta or  Russia will further destabilize the world and military conflicts will follow.
The position of France and Macron is a return to the classic De Gaulle policies of Great power deals, and he will persist with the need for the EU to strike deals with the Kremlin in the name of peace, which Putin threatens himself. Putin has very accurately assessed and plays on the vanity of the French President to be a member of the exclusive world club of the new Yalta-2. In retrospect, Macron is not much different from Jacques Chirac's arrogant comment some years ago that the East Europeans had 'missed the chance to shut up' while defending vital national interests.
The chances for a new Yalta format meeting are zilch. Putin's initiative is already hanging in the air, though one should not preclude a meeting in Moscow. But the countries invited are unable to make decisions that could echo the ones made by Stalin, Churchill, and Roosevelt in Yalta 75 years ago. There is no war, even less so of global nature. Russia is not an ally of the West. Russia is not winning; there are no winners and no losers. Spheres of influence are a relic of the past, as geographic borders; hence any pre-determined exclusively exterritorial rights irrelevant in a world of trade, economic, security, and financial networks - where Russia's global weight is negligible.
However, Putin's threat that he is ready for war should be weighed not so much against the GDP or the size of his military budget, but judged against his ability to gamble and sacrifice Russian soldiers' lives, well above that the West can deem acceptable. If he feels cornered and his grip on power in Russia is questioned a consequence of his failure to impress the rest of the world with his global ' visions' - war is always an option. Not a global one - he can't afford one, but a limited regional conflict at Russia's borders. The Kremlin is incapable of projecting its military power in faraway from Russia areas.
Putin and Macron share one thing in common - the gap between ambitions and resources.

Алтернативи и Анализи: Ще има ли Ялта - 2, както Путин предложи?


Изказването на Путин в Израел и предложението му, по-известно като Ялта-2, свързано с неговата интерпретация за причините за ВСВ и отбелязването на 75-та годишнина на края на Втората Световна Война, с поканата към лидерите на страните от СС на ООН да присъстват на честванията в Москва на 9-ти май, веднага бе подхванато от руските агенти на влияние по целия свят. И у нас имаше няколко спешни интервенции на познати лица, които озвучават политиката на Кремъл.
Почти по същия начин се развиха и свръхочакванията за „дружба“ между Путин и Тръмп, веднага след избирането му за президент на САЩ. Направиха се и Тръмп общества, в които влязоха най-видните русофили. Сега тези общества бездействат или са закрити.
Речта на Путин и предложението за среща на страните членки на СС на ООН в формат близък до Ялтенския след 75 години е отчаян опит на руския президент да си върне инициативата и спре загубата на геополитическа тежест след договора с Украйна по транзита и краха на Северен и Турски поток. Той осъзнава че задълбочаващата се криза у дома няма да му позволи дълго да финансира агресивна политика. Поради това се стреми да фиксира натрупаните ползи до този момент и ги кодифицира чрез нещо като Ялта -2.
От една страна дестабилизира, от друга предлага „решения“ с които света да се върне към договарянето между великите сили, докато малките наблюдават по телевизора как решават съдбата им.
Това не е ново. Новото, на което обръщаме внимание е пряката, макар и прикрита, заплаха от страна на Путин, че ако не го послушат, следва война – неизбежна и необратима.
За пръв път, толкова пряко е обвързан „моркова“ – поканата за среща, с тоягата „война“.
Прави впечатление позицията на Франция и на Макрон. Путин много точно преценява суетността на френския президент да бъде част от екслузивен световен клуб на новата Ялта. От гледна точка на близката история Макрон не е много по-различен от високомерието към Източна Европа, което прояви Жак Ширак, станал скандално известен с фразата си „страните от Източна Европа пропуснаха възможността да замълчат“, по повод на защита на техни изконни интереси.
Шансовете за нова Ялта са нулеви. Инициативата на Путин вече увисна във въздуха, макар че не е изключено в Москва да се съберат някои от сега поканените. Нито една от тези страни не може да вземе решения от типа, който са вземали участниците в Ялта. Няма и война, нито пък Русия е съюзник, няма победители, нито победени. Няма как да се очертаят нови сфери на влияние, най-вече защото сегашните сфери не минават по географски граници е през мрежи за икономическо развитие, финансови и капиталови пазари, енергийна и друга инфраструктура – изобщо там където Русия е образно казано „страна от друга категория“.
Но заплахата, която Путин отправя за война, която според него ще се самослучи, ако не бъдат взети неговите мерки, трябва да се третира с пълна сериозност. Ако няма друг начин да остане на власт и да бъде забелязан той ще предизвика поредната ограничена война, но на границите си. Няма нито сили, нито възможност да проектира военната си сила по-далеч, особено в сферата на действие на НАТО.
А инициативите на Макрон ще си остане поредния пример за несъразмерност на амбиции и възможности.


сряда, 5 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses Подгответе се за последствията от коронавируса - най-трудното предстои

Реакцията на много правителства по света за последствията от китайския коронавирус тепърва ще се усещат. Светът свикна с идеята, че за всичко си има отговор в Китай и за стоки, и за суровини, и за пазар. Да, но не. Оказа се, че епидемията предизвика експоненциално нарастващи щети, при това не само за Китай, но и за глобалната икономика.
Китайските власти отчаяно се опитват да ограничат щетите като ограничават вътрешните пътувания, но заедно с тях, ограничават и потока на хора, на стоки, суровини. Затрудненият оборот, се превръща в срив в производството, по-малък износ, по-малък внос. На практика много от инвестициите се отлагал, просто поради невъзможност процесът да реализацията им да се осъществи нормално.
Макар и мерките и заразите да не са разпростренени в цял Китай, пораженията са значителни и засягат касае цялата страна. Правителството постоянно удължава ваканцията и празненствата, но не може да го прави безкрайно.
Отдавна вирусът премина границите и се разпространяве по начин, които може и да им аналог, но от това не става по-леко никому. Паниката се усили и поради отсъствието на адекватна реакция от СЗО, която в първите дни успокояваше, че няма особен проблем и отказа да обяви глобална опасност. Е, вече нещата са други, но междувременно бе пропуснато ценно време за да балансират реакциите. Като закъснееш и бедата те завари неподготвен склонността към хиперреакция е почти естествен резултат.
Ще бъдат засегнати не само преките търговско-икономически връзки с Китай, но и с други страни, доколкото случаи на заразени има вече в много страни. Тоест ефектът на снежната топка става закономерна и задължителна прогноза. Ограниченията в пътуванията стават неизбежни.
Без да има закономерна причина, но рационалното мислене не е първата опция при кризи. Имат призиви да се избягват всякакви китайски стоки, или контакт с хора от страни със заразени болни.
За това и българското правителство, вместо да отсъства от дебатите в обществото и от реакциите на информациите от цял свят, трябва системно и убедително да търси и намира рационалния път между задължителните предпазни мерки и анти-истеричната терапия, защото в противен случай последствията може да се окажат много, много сериозни и дългосрочни.
Всяка зараза има своя пиков момент, след което може да се смята че нещата имат шанс да бъдет взети под контрол. Този пик, за коронавирусът 2019-nCoV тепърва предстои.
Падат цените на основните стратегически стоки, което е добра новина, тъй като България е в по-голямата си степен вносител. Но ще пострадаме при износа на метали, отново поради фактът че Китай рязко понижи потреблението.
В същото време доколкото Китай ще престане да генерира глобално предлагане в познатите мащаби, много от стоките могат да поскъпнат. Всяка страна трябва да направи своята оценка и прогноза за последствията, в каква степен и с какви мерки те могат да бъдат управлявани.
Във всяка беда има надежд, във всеки риск възможност.
Не съм сигурен, че правителството ще може да се справи със задачата, но поне да опита.Защото не е далеч възможния ден на заразени и у нас. Истерията е най-лошия съветник. Най-важно е доверието, не съм сигурен че то е естествен продукт на сегашното управление.

петък, 31 януари 2020 г.

Alernatives & Analyses : Българската енергетика в режим на свободно падане - диктатът на Зелената сделка

Откъс от новини - "Вносът на електроенергия за първите 26 дни на тази година се увеличи с 86,92%; износът намаля с 34,39%. В сравнение със същия период на миналата година потреблението на електроенергия спадна с 4,67%. Производството, потреблението, износът на електроенергия и делът на базовите централи от началото на годината до 26 януари проследяват същата отрицателна тенденция ".




От един от големите износители на електроенергия в региона България се превърна в основен вносител. Основната причина за сегашното състояние на свободно падане в енергийния сектор в България - са политиките на ЕС за изменение на климата, които усилват дефицитите в политиката и управлението. Никой не е изчислил разходите и последствията на тези форсирани политики. Това, което изглежда логично и осъществимо в технологично напреднала и просперираща Германия и в другите страни от Западна Европа, може да се превърне в самоубийствен план в изоставащата на дъното на ЕС България.
Българските енергийни компании губят в конкуренцията със съседите си в Турция, Гърция и региона като цяло. Едно от обясненията е, че България няма газови електроцентрали като значителен дял в своето производство. Цените на природния газ в повечето страни на ЕС и в региона се сринаха, което направи енергията, генерирана от газ, по-конкурентоспособна в сравнение с производената от въглища в България, която бе засегната от рязко повишените разходи по разрешителните за емисии, довело до рязко повишение на цената на произведената енергия. Не в малки проценти, в пъти. 
Ситуацията изглежда мрачна и извън контрол. Властите сякаш се отказаха от всяка намеса коригиране или дори не се надяват на самозатихване на неблагоприятните последици. Генерирането на електрическа енергия от газ покрива пиковото търсене и обира скота в цените при късата търговия, което го прави незаменим за балансиране на системата и цените.
България изглежда обречена да внася повече енергия и да затваря активите си за производство на електроенергия, неспособна или нежелаеща да се съпротивлява на политиките на ЕС в областта на климата.
Вицепремиерът Дончев предположи, че страната ще трябва да инвестира повече от 20 милиарда евро за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., като по-голямата част от финансирането ще отиде за АЕЦ „Белене“. Това едва ли е окончателната цифра - тъй като нетният ефект ще трябва да отчита разрушената стойност по пътя към въглеродния неутралитет - първоначално всички ТЕЦ на въглища, след това газови ТЕЦ-ове и на края всички фосилни горива, използване при транспорта. Окончателната сметка ще бъде значително по-висока - поне 3-4 пъти повече, при това само като се отчитат преките щети. За икономика от 53 млрд. евро БВП това може да бъде твърде много и твърде бързо. Ако към "хесапа" включим и непреките разходи и други сигурни щети (непроизведен БВП, стоки и услуги, които не са продадени или изнесени поради по-ниска конкурентоспособност спрямо  компании и държави, които не са станали жертва на колективната лудост по изменението на климата), крайният резултат може да бъде национална катастрофа без прецедент в историята на България. Добавена към демографската криза това изглежда като некролог на една държава на 1300 години.
Пропастта, която ще трябва да покрием в преходният процес към целите за декарбонизация, е умопомрачителна. Един поглед върху ежедневната инфографика на оператора на енергийни системи може да даде представа за предстоящия и вече случващ се шок - по обяд днес делът на генерираната енергия от ВЕИ мощностие под 15%. В 20:00, когато е върховото потреблението - той се понижава под 4%. За да бъде новото декарбонизирано състояние на енергийния сектор устойчиво, преходът трябва да покрие цялата разлика между сегашните 4% и целта от 50% през 2030 г. !? Съпоставете усилията, финансирането и мащаба между 2010 година и сега, и това което предстои следващите 10 години, ако не спрем тази лудост.
Обърнете внимание, че българското правителство не пожела да поиска допълнителните 15 години чрез собствена схема за механизми за капацитет, което поставя индустрията в крайно тежко, почти безнадеждно състояние.
Най-лошата част от тази история е, че изглежда правителството приема това състояние на свободно падане, като божествен акт и разчита да прехвърли вината на ЕС.
Поради превземане на енергийния сектор от олигарси - балансирането на ВЕИ чрез хидроенергия е илюзия, тъй като "богатите" се фокусират основно върху "далаверата" със субсидиите и оставят на държавата по-малко доходоносните и генериращи загуби елементи на енергийната верига. Водните ресурси се управляват неправилно, усилвайки недостига на питейна вода с прекалено слаби и неустойчиви водни потоци към ВЕЦ, неспособни да посрещнат устойчиво нуждите от хидроенергия. През повечето време - водноелектрическите централи бездействат. Водните ресурси се възстановяват бавно - сухите сезони водят до спад на дяловете от хидроенергията в енергийните сектори - повече внос и по-високи цени за пикова мощност. ТЕЦ „Марица-изток - 2“ поема основната част от балансирането на енергийната система, но въпреки това й бяха отказани фондовете по студен резерв, които "паркираха" "случайно" при олигарсите - Ковачки, Доган и Домусчиев, шампиони по неефективност и лошо управление.
Същите среди натискат за прекратяване и на договорите с "американските" централи, съзнавайки, че това са ефективни производства и след това идва разрухата.
Електрическата енергия енергия от маришките централи е изключително скъпа поради 500+ милиона лева плащания за квоти за емисии. Нито един от тези шокове не е функция на пазарен процес, всички са резултат от свръхголеми амбиции на политици и политики на равнището ЕС, които използват деца като Грета Тунберг за да продават своите илюзии.
Но не е само ЕС виновна. Докато е вярно, че производителите на електроенергия в Турция се ползват с "привилегията" да не са член на ЕС и да не се съобразяват с политиките на ЕС за изменение на климата, то Гърция е пълноправен член на ЕС. И все пак енергийният й сектор е в много по-добра форма поради евтиния газ и по-адекватни и проактивни политики.
Българските политици изглеждат безпомощни и наблюдават кончината на енергийния ни сектор отстрани - нехаещи за крайностите в политиката за климата, очаквайки да дойде „неизбежното“.
Брюкселските бюрократи провеждат екстремна екологична политика, която не оставя шанс на по-малко привилегированите в ЕС, да компенсират въздействието на енергийния преход върху икономика и общество, като балансират ползи и загуби.
Диктатът на изменението на климата, воден предимно от политическата целесъобразност, а не от логика и трезви оценки, вместо да включи пазара и конкуренцията, води до непознато по мащаби социално неравенство, преразпределение на богатство и унищожаване на стойност във вреда на отделни лица и компании.
Фондовете, от които ще се обезщетяват пострадалите от прехода са неадекватни за размера на щетите. По линия на компенсационните фондове, свързани със Зелената сделка, България ще има право на около 400 милиона евро. Сумата е приблизително равна на преки и косвени загуби, които страната претърпява за една  година от тези нелегитимни, негласувани от никого, плащания по политиките във връзка с изменение на климата - квоти за емисии, други преки или косвени такси, принудителни разходи по ВЕИ балансиране. Ако цената на квотите за емисии скочи до 40 евро на тон, а това не може да се изключи, след като спекулантите навлязаха на този пазар, фалитите стават неизбежни, което ще изпрати енергийната не система в кома.
Основната причина за негативните процеси в българския енергиен сектор, все пак, е неадекватната и пасивна държавна политика, която прави най-лошите сценарии да изглеждат като базови.
Цените на газа на местния пазар остават високи, 60 процента над цените на газовите пазари в ЕС. Договорът на Булгаргаз с Газпром пък лишава българските потребители и индустрия от шанса за по-ниски цени на газа и по-мек преход към въглероден неутралитет чрез използване на природния за производство на електрическа енергия.
В сегашния си вид политиките на ЕС за изменение на климата  имат най-разрушителни последствия за по-бедните страни-членки на ЕС. Това предполага по-висока социална и икономическа цена за промяната, измерена през БВП, по-малки възможности за финансиране на прехода и по-малко оптимален микс от технологии. Подобен  комбиниран шоков ефект със сигурност ще се отрази негативно върху текущата сметка, ще понижи икономическия растеж, повиши инфлацията и ерозира жизнения стандарт, разбивайки надеждата за сближаване и конвергенция в ЕС.
Благочестивите зелени политики на Брюксел не оставят шанс за догонване в развитието по начин, при който страните  едновременно да растат и да стават по-зелени. Вместо да оставят мениджърите и заинтересованите страни в конгломерата Марица-Изток да изберат най-добрия начин да се справят с предизвикателствата, свързани с изменението на климата - политиците в Брюксел и София им диктуват да затварят и да си тръгват.
Докато в страните, които не са членки на ЕС, енергийните компании се ползват с пълния набор от възможности за енергиен преход от въглища към газ (водород и метан) към природен газ и възобновяеми енергийни източници, Зелената сделка на ЕС едновременно и шоково отрича използването на въглища, ядрена енергия и природен газ? Подобна шокова терапия със сигурност ще намали рязко конкурентоспособността в ЕС спрямо икономиките извън него. Крайният ефект ще бъде масово обедняване, структурни дисбаланси, които ще усилят центробежните тенденции в ЕС.
В теорията на промяната, ако по пътя от състояние А към състояние Б, една система - компания или икономика - се лишава от своята устойчивост, като губи повече, отколкото печели - матрицата за промяната или прехода се счита за порочна, а самият преход става проклятие.
На крайната спирка - „пациентът“ пристига „зелен“, но „мъртъв“.
От това следва, масова емиграция на умения и работна ръка, този път не само от България в други части на ЕС, но от Европа в други части на света, незасегнати от тази „колективна лудост" по изменението на климата“. Това пък ще означа провал на европейската демокрация в опитите и да се справи с егоистични специализирани групови интереси.
Държавите и хората ще започнат да търсят по-конкурентни глобални алтернативи на проекта на ЕС.
Другото го знаете.

четвъртък, 30 януари 2020 г.

Alernatives & Analyses :Bulgarian Energy Sector in a tailspin - the diktat of the Green Deal

News excerpt - "Electricity imports for the first 26 days of this year increased by 86.92%; exports decreased by 34.39%. Compared to the same period last year, electricity consumption dropped by 4.67%. The production, consumption, export of electricity, and the share of baseload power plants since the beginning of the year till the 26th of January track the same negative trend"."

From one of the major exporters of electric power, Bulgaria has turned into a major importer. The main reason for Bulgaria's energy sector's current freefall - are EU climate change policies, which expose domestic policy and management deficits. No one has calculated the costs and impact of these forced policies. What might seem doable in technologically advanced and prosperous Germany and other countries of Western Europe, looks masochistic in lagging Bulgaria.
Bulgarian based energy companies are losing ground to competitors in Turkey, Greece, and the region in general. One of the explanations is that Bulgaria does not have a significant share of its generation in gas-fired power plants. Natural gas prices elsewhere in the EU and the region have plunged, making gas generated power more competitive, compared to Bulgaria's coal-fired generation, which has been hit by emission permit skyrocketing prices. The situation looks bleak, and the authorities seem to have given up any hope of redressing the case or at least dampening the adverse effects. Gas generation covers peak demand and mitigates price extremes, making it indispensable for balancing the energy system.
Bulgaria seems doomed to import more power and to shut down power generation assets, unable or unwilling to resist or adapt to EU's climate policies.
Vice PM Dontchev suggested the country will need to invest more than Euro 20 billion to accomplish carbon neutrality by 2050, with most of the investment allocated to NPP Belene. This is hardly the final tally - as the net effect will have to account for the destructed value on the way to the carbon neutrality, initially all coal-based TPPs, then gas-fired CC plants and the end of the fossil fuel-based transportation. The final costs will be substantially higher - at least 3-4 times more, direct costs only. For an economy of Euro 53 billion GDP, this might seem too much, too soon. If indirect costs and other collateral damage are included (GDP not produced, goods and services not sold or exported due to lack of competitiveness to other companies and states that have not fallen prey to the climate change folly)  the end result might qualify for a national catastrophe of unknown proportions in Bulgaria's history. Adding this to the demographic one sounds are writing an orbituary to a 1300-old state.
The gap that the transition process to decarbonization goals will need to cover is mind-boggling. A glance at the Energy System Operator's daily infographics could give an idea of the pending shock - in midday, the share of the power generated in the RES sector at its peak is below 15%. At 8 pm, when consumption peaks occurs - it dips below 4%. When are most needed, renewables leave the room. For the new decarbonized state of the energy sector to be sustainable, the range of the transition has to cover the distance between that 4 % and 50% as the 2030 target!?
Note that the Bulgarian Government has intentionally failed to file for an exemption and 15 years more of transition for its coal-fired energy generation, just to open space for a new nuclear power plan, which puts the TPPs in a terminal state.
The worst part of this story is that the Government seems to accept this freefall state as a divine act, laying all the blame on the EU.
Due to the oligarchic capture of the energy sector - balancing the RES via hydropower is a fiction. The get-rich-quick businessmen focus only on the subsidies and leave the less lucrative and loss-generating elements in the energy value chain to the state. The water resources are mismanaged, coupling drinking water shortage with lower water flows to the HPPs. Most of the time - hydropower plants are idling. Water resources are slow to recover - dry seasons result in dipping shares of hydropower in the energy sectors mix - leading to more imports and higher prices for peak power. The TPP Maritza-East - 2 does most of the energy system balancing, yet it has been denied cold reserve funds, which have ended with the oligarchs - Kovachki, Dogan, and Domuschiev, champions of inefficiencies and mismanagement.
The "American" TPPs in the Maritza-East area are asked to leave, with the government aware that if this happens this will mean a downspiral and the end.
Electric power is prohibitively expensive, due to BGN 500+ million payments for emission allowances. None of these shocks are market-driven, all are the result of oversized climate change ambitions by politicians at the EU level, using kids like Greta Thunberg as their salespersons.
While it is true that electricity producers in Turkey enjoy the privilege of not being an EU member, thereby in no need to comply with EU climate change policies, Greece is a full member of the EU. Yet, its energy sector is in much better shape due to the cheap gas and more relevant policies.
Bulgarians politicians seem helpless watching the demise of the energy sector - awed by climate policies extremities, waiting for the 'inevitable' gloom to happen.
Brussels-based bureaucrats have forced through a Green Deal, which leaves no chance for the less privileged in the EU to offset the impact of the energy transition shocks by balancing gains and losses.
The climate change diktat, driven by political expediency, instead of market and competition, results in unmatched value destruction and damages to individuals and companies.
Compensation funds are a laughing stock. Under the Green Deal related compensation funds, Bulgaria will be eligible to Euro 400 million. The sum roughly equals direct and indirect losses the country suffers each year on this illegitimate (not voted by anyone) climate change policies - emission quotas and other direct or indirect charges. Should the price of emission permits jump to 40 Euro per tonne - bankruptcies will follow immediately, sending the country's energy system into a coma.
The main reason for the downward trend of the Bulgarian energy sectors is the inadequate and passive government policy that makes worst-case scenarios look like basic.
Gas prices on the local market remain high, 60 percent over gas markets in the EU. Bulgargaz's contract with Gazprom denies Bulgarian consumers and industry the chance for low gas prices and a softer transition to carbon neutrality using gas-fired generation.
In their present form, EU climate change policies and the Greed Deal have a particularly destructive potential in less wealthy EU member states. This implies a relatively higher cost of the change per GDP unit, fewer options for funding transition, and less optimal technology mix. In their entirety, such combined shock effects would disbalance current accounts, increase debt levels, lower economic growth, fuel inflation and destroy living standards, shattering the hope of convergence in the EU.
Brussels' pious green policies leave no chance for catching up economies and countries to both grow and remain green. Instead of letting the managers and the stakeholders in the Maritza-East conglomerate pick the best way to cope with the climate change challenges - politicians in Brussels and Sofia order them to shut down and leave.
While in non-EU member countries, energy companies enjoy the full range of options for an energy transition from coal-to-gas (hydrogen and methane) to natural gas and renewables, the EU's Green Deal simultaneously discourages coal, nuclear and natural gas use? Such a shock therapy is bound to downgrade competitiveness in the EU versus non-EU economies. The end effect will be mass impoverishment, structural disbalances, fueling centrifugal forces in the EU.
In the theory of change, if on its way from state A to state B, a system - a company or an economy - loses more than it gains - the change/transition matrix is considered flawed, and the transition itself becomes a bane.
At the final destination - the 'patient' arrives "green" but "dead."
Mass emigration of skills and labor will follow, this time not only from Bulgaria to other parts of the EU but from Europe to other parts of the world, fleeing from this "collective Climate Change folly." and the failure of Europe's democracy to contain egoistic dedicated group interests.
Countries and people will start looking for more competitive global alternatives to the EU project.