Част 1: За историята, постиженията и ядреното гориво
Докато Русия на Владимир Путин губи позиции в Украйна и е все по-изолирана в международен план, президентът на България
Румен Радев по странен начин не забелязва това.
Служебният кабинет, който той назначи (и все още доминира), е зает с осъществяването на стратегически завой към Москва в областта на енергетиката. Това трябва да бъде осъзнато от българските
граждани (и от другите) като нещо, което се случва – което предполага да му се противопоставим.
Не е новина, че България има проблем с енергийната зависимост. Още по-малко е новина и това, че по-голямата част от този
проблем се състои в зависимост именно от руската енергия.
Винаги е разумно да застраховаме рисковете. А те не изглеждат много хеджирани в ситуация, в която внасяш цялото ядрено
гориво и 95% от природния газ, който използваш, от една страна доставчик; и в която същата тази страна доставя по-голямата
част от суровия ти петрол - който след това продължаваш да преработваш в съоръжение, единственото голямо, което имаш на
местно ниво и което е собственост на въпросната страна. Особено ако тази държава е известна с това, че е все по-изолирана и
е избягвана от учтивото общество заради такива провални решения като изпращане на войски на териториите на съседите си и
анексиране на части от тях.
Решения в тази ситуация има!
Последната „малка фриволност“ на Русия - нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. - изглежда събуди Запада и подейства като катализатор на процес на радикално преосмисляне и адаптация. Шокът подейства и най
-накрая въпросът за намаляване на зависимостта на Европа от руската енергия и премахване на заплашителното влияние, което тя дава на Кремъл, вече е с приоритет. Руският газов гигант "Газпром" също даде своя принос, като ограничи доставките по
газопровода "Северен поток", а в случая с България спря доставките по тръбата още през април, когато София отказа да се съгласи с ексцентричното изискване за плащане в руски рубли.
Така че всичко е наред.
В близко бъдеще предстоят трусове, но в края на процеса ще излезем по-силни и разумно диверсифицирани. Е, звучи прекалено благожелателно? Действително, особено, ако президентът Румен Радев, който в момента се възползва от безизходицата на българската политическа сцена, успее да реализира своите намерения.
Главните жалони
Трябва да започнем отнякъде и април 2021 г. изглежда най-подходящият момент. Тогава след парламентарни избори беше
сложен край на дългото управление на Бойко Борисов. Г-н Борисов и неговата партия "Граждани за Европейско Развитие на
България" (ГЕРБ), които бяха на власт от 2009 г., само с кратко прекъсване през 2013-2014 г. (когато социалистите в страната се
появиха, за да осигурят един от периодичните си признаци на значимост), бяха сменени.
По време на управлението на г-н Борисов не беше направено много за намаляване на енергийната зависимост. През
2013 г. беше подписан договор за доставка на газ от Азербайджан. Извършена беше и значителна работа (макар и
подозрително бавно и без реални резултати) по интерконектора Гърция-България (IGB). Това беше дълго обмислян и
дълго отлаган проект, който имаше за цел да улесни навлизането на газ от южната съседка на България, както на
тръбопроводен газ от маршрута TANAP-TAP (за азербайджански газ), така и на втечнен природен газ (LNG) от терминала за регазификация в Ревитуса и следователно на световния пазар на LNG. Това бяха добри вести, макар и все
още да нямаше реален газ. От друга страна, г-н Борисов изигра решаваща роля за улесняването на изграждането на
газопровода "Турски поток" - амбициозен проект за доставка на руски газ до България и до Европа през Турция (а не
през Украйна).
Така че ситуацията през април 2021 г. беше до голяма степен такава, каквато загатнахме по-рано:
- 100% зависимост от Русия за ядрено гориво, което се използва от единствената българска атомна електроцентрала
(АЕЦ), построена и оборудвана от Русия, - АЕЦ „Козлодуй“. Г-н Борисов не направи нищо, за да промени това положение (макар че, признавам, никой не е настоявал за промяна на този етап). И наистина, основният му принос в ядрената област беше неуспешният опит да се построи втора АЕЦ с руско оборудване в Белене;
- Силна зависимост по отношение на суровия петрол и капацитета за неговото преработване: петролът, който България използваше, беше внасян предимно от Русия под формата на суров петрол и преработван на местно ниво в рафинерията "Лукойл Нефтохим" в Бургас на брега на Черно море, която отново беше руска собственост;
- 95% зависимост от Русия по отношение на доставките на газ. Между другото, останалите 5 % от газа са азерски:
България никога не е добивала много собствен газ, а от 2016 г. насам на практика не добива никакъв - въпреки че
потенциалът й е значителен, а г-н Борисов не е направил почти нищо, за да го развие.
Като цяло, това не е кой знае каква отправна точка. Какво се е случило след това?
Три кабинета
Е, случиха се много неща от вътрешната политика (заедно с огромна международна криза).
След оттеглянето на г-н Борисов от правителството имаше два служебни кабинета, назначени от промосковски настроения г-н Радев след нерешителните парламентарни избори през април и септември 2021 г. - и двата оглавени от
неговото особено русофилско протеже Стефан Янев. Доста се говореше за диверсификация на енергийните източници, както и за значителни протести в нейна подкрепа. Но по отношение на реалния напредък, постигнат на практика
при тези два кабинета, ситуацията може да се обобщи с една дума.
А именно: "нула".
Третите избори, през ноември 2021 г., дадоха разнороден и несигурен редовен кабинет, оглавяван от реформистката и прозападна партия "Продължаваме промяната" (Produlzhavame Promyanata или PP). Лидерите на ПП, министърпредседателят Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев, се заеха да променят геополитическите котви на страната, но това беше огромно начинание.
Отчасти защото ПП беше в коалиция с някои доста сложни партньори, но най-вече защото целият енергиен елит на
България, и в трите области на зависимост, е руски обучен и обвързан с Русия - единствената и неповторима Русия -
чрез многобройни сантиментални връзки, лични връзки, лични интереси и в много случаи - чрез откровена корупция.
Както много други неща в съвременна България, това може да се проследи назад във времето на Съветския съюз
(СССР) и съветския блок. Тогава разделението на труда в рамките на блока, декретирано от Москва, означаваше, че
СССР е доставчик на нефт и газ за Източна Европа, където - с изключение на непокорството на Румъния при Николае
Чаушеску - съответните сектори бяха оставени слабо развити, а елитите на тези сектори бяха ориентирани към съветското икономическо и енергийно господство и към сътрудничество със съветския доставчик. Разбира се, СССР вече
не съществува. Но ако прочетете "руски" вместо "съветски", ситуацията в България три десетилетия по-късно се е
променила забележително малко.
2
Така че Петков и компания си бяха свършили работата. Въпреки това, само за осем месеца управление - и въпреки че
министърът на енергетиката е свързан не с ПП, а с една определено по-малко просветена групировка - кабинетът на
Петков постигна определено. Войната в Украйна, както и спирането на доставките на природен газ от страна на Газпром през април 2021 г., наложиха известна диверсификация на източниците на газ. При режима на г-н Борисов усвояването на газ от Азербайджан достигна едва една трета от договорения един милиард кубически метра годишно (1
млрд. куб. м/г.): той беше много по-евтин от руския газ, но задълженията към Газпром имаха предимство. При управлението на г-н Петков България започна да доставя цялото количество предлаган азерски газ. Това беше достатъчно,
за да започне Кремъл да се притеснява, че загубата на пазарен дял може да е необратима.
Зависимостите, които обвързват
С риск да се повторим, руското влияние в България, както и външнополитическите възможности на Русия спрямо
България като цяло, са пряка функция от енергийните зависимости и от обемите и цените на търгуваните енергийни
стоки. Ако Русия не доминира в секторите на петрола, газа и ядрената енергетика на България, тогава материалната
основа на лостовете за натиск на Кремъл ще изчезне. Оттук и геостратегическата стойност на запазването на тези
енергийни лостове.
Това уравнение има две страни. От едната страна стои Кремъл. А от другата са българските политици и свързаните с
него предприемачи, чийто статус и материално благополучие зависят от непрекъснатия поток на руски енергийни
суровини.
За Кремъл, при все това, загубата на влияние в България, а следователно и на дял от българския пазар, сама по себе
си и на пръв поглед не би била толкова сериозен въпрос.
В края на краищата, да погледнем към цифрите.
България потребява около 3 млрд. куб. м природен газ годишно. При рафинираните петролни продукти страната потребява еквивалента на 45 млн. барела годишно (45 млн. барела/г.) суров петрол и тъй като Лукойл Нефтохим извършва голяма част от рафинирането на тези продукти, това е по-изгодно предложение, отколкото просто да доставя
суров петрол. И накрая, в Козлодуй се използва ядрено гориво на стойност около 70 млн. долара годишно. През последните 12 месеца българските компании и потребители са платили около 7,5 млрд. долара за петрол и рафинирани
продукти, природен газ и ядрено гориво, като тази нетна сума е попаднала в Русия, или по-точно във военното ковчеже на г-н Путин - вероятно най-големият принос на която и да е членка на ЕС спрямо БВП.
Това са сериозни суми. Но те са доста малки като значение в контекста на цялостното европейско търсене на руска
енергия и на много по-големите активи, както по отношение на пазарните дялове, така и на политическото влияние,
които Русия изглежда губи при геополитическите сътресения, предизвикани от нейната украинска авантюра. Казано
направо: след като Русия си разруши привилегированите връзки с Германия, Франция и Италия, не е ясно защо г-н
Путин трябва да губи допълнително съня си заради България.
За русофилските - или по-точно кремлофилските - елити в България обаче отделянето от Русия стана екзистенциален
въпрос. Това е така и в индивидуален план, в смисъл на статут, лично богатство и т.н., но и в политически план. Загубвайки връзка с кораба-майка, тези елити биха загубили основната си противотежест срещу непреодолимото западно
влияние. Връзката с Русия е жизненоважна за поддържането на корумпирания и автократичен екзистенциален модел, върху който адептите на Кремъл процъфтяват. Без тази връзка техният начин на живот трудно би могъл да оцелее в геополитическата рамка на ЕС и НАТО. Пренареждането на списъка с приоритети на Москва - и някои доста
драстични преоценки на икономическия, военния и геополитическия потенциал на Русия - които бяха предизвикани
от войната в Украйна, карат българските русофили да стават все по-нервни и отчаяни.
3
За тях всичко е поставено на карта. Всичко. Ето защо рискът България да се върне към ситуация на близки
до монополни руски енергийни доставки нараства експоненциално. И източникът на този обрат няма да
бъде някаква външна криза или пазарни колебания. Ако това се случи, то ще е резултат от комбинация от
три фактора:
- Първо, решителни и координирани усилия на тримата ключови политически брокери в България - г-н
Радев, г-н Борисов и Делян Пеевски, ултрахлъзгавия политик-олигарх, който доминира в предимно етническо-турското Движение за права и свободи (ДПС);
- Второ, фактът, който е изключителен късмет за русофилите в страната, че въпреки
малкия си пазар, малка България изглежда, както ще видим по-късно, се намира в центъра на новата схема на Кремъл за ограничаване на щетите, нанесени от войната в Украйна на позицията на Русия като доставчик на газ за Европа;
- И трето, ужасяващо и късогледо примиреченство от страна на Запада. Което не бива да се случва и може
да не се случи, но предвид досегашната история трудно може да бъде изключено.
Трите измерения
Както беше отбелязано по-горе, България е зависима от руската енергия в три основни направления - ядрено гориво, нефт и природен газ. Балансирането и намаляването на рисковете, свързани с тях, играе
решаваща роля при определянето както на координатите на страната в глобалната геополитика, така и на
тенденциите във вътрешната ѝ политика. Затова нека разгледаме тези три измерения последователно - и
да видим с какво се занимават нашите български политически оператори и геостратези през последните
месец-два.
Измерение 1: Ядрено гориво
Както вече споменахме, ядрените мощности на България работят с руско оборудване и изцяло с гориво,
доставяно от Русия. Опитите на правителството на Кирил Петков да диверсифицира доставките на ядрено
гориво бяха посрещнати „на нож“ от повечето мениджъри и специалисти в ядрения сектор на България.
Докато Чешката република и Украйна вече подписаха договори с американската фирма Westinghouse и
френската Framatome, руското лоби в България успя да блокира предложения договор с Westinghouse
под претекст, че американското ядрено гориво не е подходящо за руските реактори ВВЕР от типа, инсталиран в българската АЕЦ "Козлодуй", по-специално за шести реактор.
Това беше потвърдено наскоро в проекта за решение по темата, която се появи миналата седмица при
третото и последно служебно правителство на г-н Радев - това, което беше назначено след свалянето на
кабинета "Петков" през юни. Този проект изрично затръшва вратата на американския доставчик на ядрено гориво. И то с очевидно убийствения аргумент, че "Уестингхаус" не е лицензиран от – почакайте за
малко - Курчатовския институт, главния руски център за ядрени изследвания!
Но това не е краят на сагата.
Санкциите, наложени в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, на практика дисквалифицираха Росатом - руския гигант в областта на ядреното производство и инженеринг, отговарящ за стратегическия
ядрен арсенал - като партньор на България в ядрени проекти. Агресията на Кремъл де факто направи безполезни двата реактора, които България беше закупила за Белене, планираната (преди) втора АЕЦ в страната. По същата причина, поради която правителството на г-н Радев иска руски институт да сертифицира
горивото на американските му конкуренти, никое българско правителство няма да може скоро да завърши АЕЦ с руски реактори без Росатом. А сега си представете как точно Росатом ще построи ядрено съоръжение в България в разгара на война. Това просто не би могло да се случи, особено в контекста на ядрените заплахи, които в момента заобикалят Запорожската АЕЦ в Украйна.
4
Защото при сегашните обстоятелства всяка АЕЦ се превръща в потенциална ядрена бомба, която само чака да
бъде взривена при нападение с конвенционални оръжия.
Така че посланието от заседанието на служебния кабинет миналата седмица е следното: забравете за американското ядрено гориво, оставаме с Русия. Със сигурност с руско гориво, доставяно чрез Framatome. Но никой
не казва нищо за политическия риск за тези "френски" доставки, за това какво ще се случи, ако Русия спре
доставките си на гориво за френската компания. Американското ядрено гориво, напротив, намалява този
риск, тъй като САЩ постоянно намаляват зависимостта си от доставките на уран от Русия и от капацитета за
обогатяване на уран в Русия.
С други думи, има много силен аргумент в полза на американското ядрено гориво за
намаляване на риска при доставките на ядрено гориво, поне отчасти. А аргументи- те
срещу него просто не работят. Да се твърди, че американското гориво е опасно, е очевидно абсурдно, тъй като Чешката република и Украйна вече го използват. А да се твърди, че е по-скъпо от руското гориво, също не е
солиден аргумент - ако се включат разходите за застраховка срещу политически риск.
Толкова за ядреното гориво. Във втората част на тази статия в две части ще видим дали има подобна закономерност и в другите две области на енергийната зависимост на България - петрола и газа.
Част 2
Дерогация и зависимости
В първата част на тази статия от три части разгледахме историята на българската енергийна зависимост от Русия и интересите, които я обуславят, ограничения напредък в съкращаването и, и ретроградното отношение,
заложено в неотдавнашния проект за решение на настоящия служебен кабинет по темата за ядреното гориво
- едно от трите измерения на тази зависимост. В втората част на нашия анализ разглеждаме друго измерение,
а именно петрола (включително рафинираните петролни продукти), и се питаме дали там действат същите
тенденции.
Второто измерение: петрола
Изглежда, че отговорът е "да": това, което се случва, е наистина много сходно.
В края на октомври служебният ни кабинет изготви още един проект за решение, който предвижда отмяна на
забраната за износ на горива, рафинирани от руски суров петрол, за "трети страни" - т.е. страни от и извън ЕС.
Предисторията е следната. По-голямата част от нефта, рафиниран в България (60-80 %), идва от Русия и почти
цялата суровина се преработва в рафинерията "Лукойл Нефтохим", която е руска собственост. За повечето
държави от ЕС вносът на руски суров петрол вече е забранен (след 5ти декември) със санкции, но през юни
Брюксел предостави на България изключение от тази забрана (или, на езика на ЕС, "дерогация").
Може да изглежда контрапродуктивно (да не говорим за безвкусица) това "Лукойл Нефтохим" да плаща на
Русия пари за използвания от нея суров петрол и да генерира печалби за руската компания майка в момент,
когато руските сили бомбардират украински градове. Но в действителност това има някакъв смисъл. Бургаската рафинерия е голям работодател; тя е и голям данъкоплатец (макар че, както ще видим, със сигурност не е
достатъчно голям); българският пазар зависи от нея за горива, които иначе би трябвало да внася, което оказва
известно влияние върху платежния баланс на страната; и още нещо – като хубав поетичен акцент - рафинерията непряко изнася голяма част от произвеждания от нея газьол за Украйна.
5
Всъщност правителството на Кирил Петков успя да постигне рязко увеличение на обема на преработваната там суровина, до 220 хиляди барела на ден, което позволи износът ѝ да покрие значителна част от
нуждите на Украйна от газьол (основно дизелово гориво, което се използва за тежкотоварни автомобили
и не се продава в обикновените бензиностанции). Това беше доста удобен формат, тъй като количествата
бяха основно за украинската армия.
И този факт беше важен за "продаването" на идеята за дерогация на Брюксел. Макар че и други държави
също получиха дерогации, но те зависят изключително от тръбопроводите от Русия за доставките си на
петрол. България беше единствената страна, с излаз на море, която получи такава
дерогация.
Малко по-късно - на 29 юли, точно преди да напусне поста си - правителството на Петков въведе забраната за износ за трети страни, която сега неговият наследник предлага да бъде отменена. Предвидена да
влезе в сила на 5 декември 2022 г. (като междувременно съответните ведомства бяха натоварени с изработването на подходящ механизъм), тя всъщност се отнасяше за износа на горива, рафинирани от руски
суров петрол, както за страните от ЕС, така и за тези извън Съюза, макар че сега служебният кабинет иска
да разреши само износа за "трети страни".
Забраната имаше за цел да затвори вратичка, която Лукойл можеше да използва, за да заобиколи санкциите на ЕС, използвайки тази дерогация на България. Може би по-важната и основателна причина за забраната обаче беше задълбочаващата се криза с дизеловото гориво, което Лукойл традиционно продава
извън България - и особено в Турция - чрез търговското си подразделение Litasco. Забраната имаше за
цел да блокира този износ и да задържи дизеловото гориво в България, което да е от полза за българските потребители, а не да увеличава печалбите на Лукойл (и пълни военната каса на г-н Путин).
В решението на Европейския съвет изрично се посочва, че дерогацията е временна и "следва да се предприемат всички необходими мерки за получаване на алтернативни доставки, така че да се гарантира, че
вносът по тръбопроводи на суров петрол от Русия ще бъде подчинен на забраните възможно най-скоро".
Кризата с дизела е международна - дори междуконтинентална - и в спекулативните сделки могат да се
спечелят доста пари, особено там, където суровият петрол по някаква причина е сравнително евтин и има
наличен капацитет за рафиниране. Какъвто е случаят в България: Миналата седмица руският суров петрол
Urals се търгуваше с отстъпка от 23-24 долара за барел, което го прави най-евтиният суров петрол в Европа. В същото време по бензиностанциите в България се увеличава разликата в цените между бензина и
дизела - тя вече достигна рекордните 45 стотинки за литър!
Правителството на г-н Радев обаче изглежда не се притеснява от това. Нито пък от задълженията на България към каузата на ЕС и партньорите ѝ в Съюза: Европейският съвет даде ясно да се разбере, че дерогацията на България - както и на други държави - е замислена като временна мярка и зависи от усилията,
които се полагат за диверсификация. И все пак няма и най-малък намек, че служебният кабинет прави
нещо подобно - например търси неруски петрол или притиска "Лукойл Нефтохим" чрез експроприация
или поемане на оперативен контрол чрез привличане на външен мениджмънт. Не, той прави точно обратното!? Използва претекста за зависимостта на Украйна от вноса от бургаската рафинерия, за да разшири дерогацията - и по този начин да разшири износа на рафинирани продукти на Лукойл Нефтохим за
трети страни. Изглежда, че основната лоялност на правителството е към руския "Лукойл", руския суров
петрол и руския тиранин. Не към българските потребители или ЕС.
Казано по друг начин, проектът за решение е на път да превърне една доста разумна и добронамерена
дерогация на ЕС относно нефта и рафинираните продукти в измама за трансформиране на санкциониран
руски нефт в санкционирани горива - под закрилата на българското правителство - и да помогне на един
руски енергиен гигант да генерира свръхпечалби. Доста добър алхимик сте, господин Радев!
6
Но нека бъдем справедливи. Президентът не е нищо друго освен последователен в действията си. Това е
същият Румен Радев, който се прочу с това, че отказа да разреши преки доставки на българско военно
оборудване за Украйна. Така че защо да не иска да осигури на приятеля г-н Путин допълнителни пари?
Между другото, доста допълнителни пари, както ще потвърдят няколко изчисления на гърба на плика.
Ако приемем обемите и средните цени от последните 12 месеца, въпросната сума изглежда е около 5,3
милиарда долара годишно. Тя се разпределя по следния начин:
- Приблизително 3,6 млрд. долара под формата на преки плащания за руски суров
петрол;
- 1 милиард долара, произтичащи от факта, че Лукойл Нефтохим (или по-точно Литаско) купува суров петрол на цените на Урал, но продава получените в резултат на това рафинирани продукти на пазарни цени,
които на практика са на базата на Брент;
- поне 700 млн. долара, неполучени данъци в българския бюджет (и в резултат на това отишли при г-н
Путин) поради игри с трансферното ценообразуване.
Последната точка се нуждае от малко обяснение, така че може би читателят ще извини кратко отклонение. Проблемът е, че Литаско контролира всички финансови потоци както на входа, така и на изхода на
рафинерията, като остава само с плащания за такси, които не отразяват пазарните критерии за разходите
за рафиниране. Всъщност разходите за рафиниране са се увеличили повече от три пъти след началото на
войната, тъй като в Европа има недостиг на рафиниращи мощности. Въпреки това (може би не е изненадващо), Litasco не е актуализирала адекватно споразумението си с рафинерията, за да отрази тези реалности. Едновременно с това рафинерията плаща по-високи от пазарните цени за стоките и услугите, получавани с посредничеството на Litasco. В резултат на това рафинерията реализира много по-малка печалба
- и следователно плаща много по-малък данък върху печалбата - отколкото би трябвало.
В известен смисъл обаче ситуацията е още по-лоша. Ако се съберат всички декларирани финансови загуби през последните 15 години, може логично да се каже, че настояването на България да играе с руснаците „меко“ е довело до загуби за българския бюджет, равни на стойността на самата рафинерия. Само помислете какво направиха румънците.
През 2015 г. прокурори към Апелативния съд на централния румънски град Плоещ - където се намира
гигантската рафинерия "Лукойл Петротел" - запорираха активи на "Лукойл" на стойност 2 млрд. евро в
рамките на разследване за предполагаемо пране на пари и укриване на данъци. В крайна сметка Лукойл
уреди делото извънсъдебно, но то показва какво може да се постигне с малко агресия.
Различните държави от ЕС са възприели различни подходи за минимизиране на последиците от забраната за внос на руски суров петрол и рафинирани продукти върху работата на притежаваните от Русия рафинерии в ЕС. Италианското правителство, позовавайки се на съображения, свързани с националната сигурност, и използвайки законодателството на ЕС, поиска от Лукойл да даде съгласие за прехвърляне на собствеността на рафинерията ISAB в Сицилия, за да не се застраши работата и в условията на санкции. Всъщност това изглежда единственият начин да се избегне компрометирането на 20-процентния дял на рафинерията на италианския пазар на горива. Защото след 5 декември ISAB няма да може да приема доставки
на руски суров петрол, но в същото време няма да може да финансира закупуването на неруски суров
петрол.
Като собственик на ISAB, Лукойл отхвърли предложенията за закупуване на рафинерията и изглежда се
насочва към пряка конфронтация с италианското правителство. Но независимо от резултата от тази битка,
въпросът за платежоспособността на рафинерията може да се окаже решаващ. Като дружество, на което
са наложени санкции, Лукойл ще продължи да изпитва непреодолими трудности при осигуряването на
достатъчно търговски кредити, което означава, че рафинерията няма да може да разреши проблемите си
с платежоспособността.
7
Как е в България?
Тук изглежда, че правителството на г-н Радев се опитва да разреши проблемите с финансирането на
"Лукойл", свързани със санкциите, като – о, почакайте! - позволява на компанията допълнителни маржове на печалба и парични потоци. Е, може би просто на нас, българите, ни липсва този огнен латински темперамент. Но може би проблемът е в това, че хората по върховете са непоправимо русофилски по форма
и корумпирани по съдържание.
„Лирично“ отклонение
Сега, горният аргумент повдига два интересни въпроса, единият от които се отнася до неутралността, а
другият - до данъчното третиране на фирмите в енергийния сектор. Може би читателите на Aлтернатива
& Aнализи ще ми простят, ако се отклоня за кратко от тях, преди (в последната част на тази статия) да продължим да разглеждаме темата за природния газ.
За неутралността: Един от въпросите, които възникват, е следният: дали не съм ли се отнасял несправедливо към позицията на нашия президент относно изпращането на оръжия в Украйна? Мисля, че не. Но
може би въпросът трябва да се аргументира. Така че ето какво ще кажа.
Г-н Радев, разбира се, твърди, че като се въздържа от предоставяне на военна помощ на Украйна, България се държи настрана от войната. Тоест: спазването на неутралитет ни предпазва от неприятности. Но
трябва да се запитаме: за какъв неутралитет иде реч?
По-горе отбелязахме, че през последните 12 месеца България е платила общо около 5,3 млрд. долара за
суров петрол и рафинирани продукти от Русия. Като прибавим и над 2 млрд. долара, платени за руски
природен газ, и около 75 млн. долара за руско ядрено гориво, получаваме нещо около 7,5 млрд. долара.
Това са плащания за енергийни ресурси, които България е можела да набави от другаде, ако е било взето
решение да не се финансира г-н Путин и неговата война. Наречете ме циник, но ми се струва, че е претенцията за неутралитет е фарс от човек, който допуска прехвърлянето на 7,5 млрд. долара от страна със
сравнително малък БВП за финансиране на военните усилия на агресора. И все пак точно това направиха
господата Радев, Борисов и Пеевски.
Относно данъците и субсидиите: Вторият ни въпрос се отнася до интересен контраст между начина, по
който се третират "Лукойл Нефтохим" и компаниите за производство на електроенергия (генерерищите
компании) по отношение на схемите за подпомагане на потребителите на техните продукти.
Подкрепата за българските потребители на електроенергия идва от Фонда за стабилност на енергийната
система, в който се внасят всички "излишни" печалби на държавните електропроизводствени предприятия. Държавната собственост в сектора е доста значима, така че към тях спадат АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания и Българският енергиен холдинг - които помежду си отчитат повечето
вноски във Фонда. В парламента имаше предложения - преди законодателният процес да бъде така грубо прекъснат от свалянето на правителството на Петков - за разширяване на "данъчната основа" за този
фонд, така че да включва всички електроцентрали, независимо от собствеността им. Това би включило и
някои печеливши компании, произвеждащи електроенергия на базата на въглища и възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър и т.н.) - при условие, че времената някога станат отново достатъчно нормални, за да може парламентът да приеме предложенията.
Сега сравнете ситуацията с моторните горива. В сектора на нефтопреработката няма аналогичен фонд:
признавам, че това не би било от особена полза, тъй като секторът се състои почти изцяло от "Лукойл
Нефтохим" и тъй като повечето от "свръхпечалбите" се падат на "Литаско", а не на "Лукойл Нефтохим" - и
тъй като "Литаско" не е в българската данъчна юрисдикция.
8
Не, механизмът за подпомагане на потребителите пред държавния бюджет, в този случай, е субсидия от
25 стотинки на литър, която в крайна сметка се оказва в търговците и рафинерията. Целта на този механизъм е да се поддържат ниски цени на бензиностанциите за многострадалните български шофьори. Но не
е очевидно, че това е така. Така че е трудно да се избегне впечатлението, че истинският ефект от субсидията е укрепване на балансите на рафинерията и на някои избрани търговци на горива. Вместо да плаща
данък върху свръхпечалбите, Лукойл Нефтохим е субсидиран от бюджета.
Читателите вече няма да се изненадат ако чуят, че доскоро в парламентарния законодателен поток нямаше предложения за коригиране на тази аномалия. И ако са склонни да се запитат
дали българските законодатели или длъжностни лица прилагат (или обмислят)
някой от международно утвърдените методи за справяне с триковете при трансферното ценообразуване
или като се разпрострат правата на дерогация само за местни данъчно задължени дружества, вероятно
ще трябва да признаят, че въпросът е риторичен...
Толкова по въпроса за ядреното гориво и петрола. Какво да кажем за природния газ? Това е темата на
последната част от тази статия в три части.
Част 3
Газови игри и меки точки
В първата и втората част на тази статия бяха разгледани историята и политиката на енергийната зависимост на България от Русия, както и неотдавнашните събития в две от трите области на тази зависимост -
ядреното гориво и петрола (включително рафинираните продукти). Видяхме, че сегашното служебно правителство, назначено след неубедителни избори от привърженика на Русия президент Румен Радев, направи малко за намаляване на тази зависимост и много за нейното засилване. Също така отбелязахме, че
по отношение на петрола това правителство се стреми упорито да поддържа устойчиви паричните потоци
в хазната на руския президент Владимир Путин и е забележително нерешително по отношение на Лукойл, руския собственик на единствената голяма рафинерия в България.
В тази част ще разгледаме "третото измерение" на тази енергийна зависимост.
Измерение 3: Природен газ
В дълбочина нещата не са толкова различни в областта на природния газ. Доминиращата роля на руския
държавен гигант Газпром повърхностно изглежда така, сякаш е намалена до голяма степен; всъщност тя е
намалена до известна степен; и много се говори за желанието тя да бъде намалена още повече. Връзката
между пазарния дял на руския газ и усилията на правителството да го поддържа е проста - колкото поголям е делът, толкова по-големи са паричните потоци, толкова по-големи са таксите за политическо посредничество. Под повърхността се полагат значителни усилия за поддържане на възможно най-висок
пазарен дял на руския газ. И решенията на служебния кабинет бяха важна част от тези усилия.
За чувства ли става дума?
Служебното правителство на г-н Радев прояви подчертана привързаност към търговете за доставка на газ.
На 20 септември то (или по-скоро неговите подчинени по върховете на държавния търговец "Булгаргаз")
обяви не по-малко от три такива, в които се обявяват оферти за доставки на газ, съответно
- За периода до края на тази година (т.е. през ноември и декември 2022 г.), с краен срок за подаване на
офертите 3 октомври, резултатите са обявени на 10 октомври) – печелят гръцките компании ДЕПА и Митилинеос;
9
- за цялата 2023 г. (резултатите ще бъдат обявени на 30 ноември 2022 г.); и
- За десетгодишния период 2024-2033 г. (наричан още "дългосрочен договор" или "ДДД"). Офертите за
него трябваше да бъдат подадени през март 2023 г.
Освен това правителството беше показало ентусиазма си за търгове скоро след встъпването си в длъжност на 1 август тази година. Още същия ден то обяви "криза" в доставките на газ и създаде
"антикризисна работна група". Най-яркото продължение беше отмяната на договор, който, макар и да не
беше възложен на официален търг, все пак беше потвърден като най-конкурентен
при сравнение с получените по-късно оферти. Става дума за споразумението с
американската компания Cheniere Energy, предвиждащо доставката на няколко товара втечнен природен
газ в периодите до края на 2022 г. и между януари и април 2023 г., което правителството на Петков сключи в последните си дни. Именно анулирането на това споразумение разчисти пътя за провеждането на
търговете през септември.
Сега може да кажете, че всичко това е добре. Това бяха бързи и решителни действия и номинално търговете изрично изключват участието на субекти, които са под санкции на ЕС. А г-н Радев и неговите подчинени просто демонстрираха похвално отношение към прозрачността, конкуренцията и много други светли и красиви неща, вместо да поддържат неизгодни сделки, сключени при закрити врати от напускащи
политици в полза на чуждестранни охранени бизнесмени. И евентуално на алчни, излишни посредници,
въпреки че договорът с Cheniere всъщност включваше директни доставки от компания производител
(както, между другото, и договорът с френската Total, важен сред няколкото споразумения за доставка,
сключени и изпълнени по време на правителството на Петков).
Но грешите. Някои от причините за това разгледахме в предишни публикации в рубриката "Анализи и
алтернативи" (A&A), затова тук ще бъдем кратки:
- Първо, сделката за седемте ВПГ товара на Cheniere представляваше някакъв вид сигурност за краткосрочното бъдеще (зимата) в един много несигурен момент. Това беше "птица в ръката" - по пословичен
начин струва две в храсталака;
- Второ, сделката всъщност беше доста добра. Тя беше обвързана с цените на базирания в САЩ Хенри Хъб
(HH) - най-ликвидния пазар на газ в света - а не с по-високите цени, преобладаващи на TTF, основната
борса за природен газ в ЕС. А това би компенсирало с повече от половината разходите за пренасяне на
втечнения природен газ през Атлантическия океан. Свидетелство за това е разликата между спотовите и
фючърсните цени на природния газ, като последните надхвърлят 110 EUR/MWh за януари, когато цената
на газа за доставка по DES е обикновено под 70 USD/MWh за дългосрочни договори за доставка на LNG
(цената по DES, или "delivered ex-ship", е тази, която се дава за LNG, доставен на крайна дестинация, като
по този начин включва разходите за транспортиране и застраховки);
- Трето, Белият дом имаше ключова роля в уреждането на сделката - като част от по-широк пакет за доставка на 15 млрд. куб. м втечнен природен газ от САЩ и ЕС - и разумността да се откаже приятелска помощ в такава сложна международна ситуация беше най-малкото съмнителна. Да не говорим за лошия
вкус, който можеше да остане в Cheniere, газ доставен на доказана от пазара най-конкурентна цена;
- Четвърто, въпреки всички нападки относно посредниците, товарите на Cheniere и Total, както се оказва,
сега се заменят с газ, доставен действителни посредници! Тоест от дружества, които не произвеждат газ,
а именно гръцките търговци DEPA и Mytilineos.
- И пето, за съжаление, не може да се приеме, че българските търгове са винаги прозрачни.
Накрая, разбира се, трябва да се зададе обичайният въпрос: "Cui bono?" Кой има полза? И в този случай
отговорът не е трудно да се намери.
10
Газпром използва търговци на входа
В началото на миналия месец доказахме по безспорен начин, че танкерът "Псков", който е заредил в началото на септември втечнен природен газ от терминала на Газпром за втечняване Портовая край Санкт
Петербург, се е озовал на 3 и 4 октомври, в гръцкия терминал за регазификация Ревитуса, като след това
газът му е влязъл в България през трансграничната връзка Сидирокастро-Кулата. Стана ясно, че откакто
"Булгаргаз" обяви търга си на 20 септември, танкерите за втечнен природен газ, превозващи газ от
"Газпром", разтоварват своите товари, а трансграничните потоци на разтоварения газ към България се
увеличават.
За да бъдем точни, въпросните газови потоци не се състоят само от регазифициран руски втечнен природен газ, а включват и тръбопроводен газ, който гръцките търговци DEPA и Mytilineos получават от Газпром
- който не е прекратил доставките за Гърция - и след това се транспортира обратно до България.
Според руски медии служебните министри на г-н Радев са успели да осигурят „бакхол“ – реверсивни зачетни потоци от Гърция, включително потоци от газ от "Газпром", през септември в размер на 4 милиона
кубически метра на ден (mcm/d) с посредничеството на същите две гръцки компании. Това е иронично.
Критиката за използването на посредници беше алфата и омегата на критиките на ГЕРБ срещу правителството на г-н Петков. Днес тези практики са в своя пик. И въпреки това енергийните гурута на г-н Борисов
мълчат. Оглушително мълчание.
За сведение, количествата руски газ, които се внасяха през септември - въпреки отмяната на директните
доставки през април - бяха по-големи от тези на азерския газ, който влизаше най-много по 3 млн. куб. м
на ден. Напоследък Булгаргаз се хвали, че цените на газа през октомври са били по-ниски от тези през
предходния месец. Но ако това е било вярно за октомври като цяло, то със сигурност не е било заради
тези руски доставки на втечнен природен газ, които са заменили газа от САЩ: Газпром продава на цени,
индексирани спрямо нивата на TTF за предходния месец, а цените на TTF за септември бяха значително
по-високи от тези на американския LNG. Твърдението за "ниски цени" може да се окаже вярно само за
края на октомври и началото на ноември поради изключителни метеорологични условия. Това обаче едва ли може да се разглежда като критерий за цените през зимата.
Сега търговците се питат какъв точно е смисълът на тези търгове на Булгаргаз. Това е справедлив въпрос,
тъй като изглежда очевидно, че "практичният" подход на правителството на г-н Радев към енергийните
политики е възстановил достъпа на Газпром до българския газов пазар. И не е чудно, че големите западни компании - тези, които се включиха в доставките на газ за "Булгаргаз" по време на кратката пауза на
Петков - сега все повече се колебаят дали да участват в тези търгове, тъй като те могат да бъдат използвани като параван за сделки с "Газпром" чрез гръцки (и турски) компании.
Тази година, следващата година...
Само един от трите търга е приключил досега - краткосрочният търг за доставка на газ през ноември и
декември. Резултатите от него бяха обявени на 10 октомври, като гръцките компании DEPA и Mytilineos се
оказаха победители, както можеше да се очаква според нашия общ анализ.
И също както се очакваше, ранните доставки по договора показват, че става въпрос предимно за газ от
Газпром.
От чисто търговска гледна точка е логично гръцките компании да контролират слотовете за разтоварване
на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и да посредничат при доставката на руски и всякакъв
друг газ за България и други части на Балканите.
11
От чисто търговска гледна точка е логично гръцките компании да контролират слотовете за разтоварване
на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и да посредничат при доставката на руски и всякакъв
друг газ за България и други части на Балканите. Напоследък "Газпром" го продава с рекордна отстъпка
от цените на TTF, така че маржовете на печалба, които могат да се получат от препродажбата му, са изключително високи. И това може да се случи в най-близко бъдеще, защото Газпром има поне три проблема:
- Първо, той изпитва затруднения да намери купувачи за газа, който не може да съхранява и потребява
вътрешно, след като газопроводът "Северен поток" е затворен за него;
- Второ, въпреки че очевидно разполага с няколко танкера, Газпром не разполага с флота от танкери за
втечнен природен газ, който му е необходим, за да продава на нови клиенти;
- Трето, 95 % от танкерите за втечнен природен газ в света са застраховани или презастраховани на Лондонския пазар, който е затворен за Газпром поради финансовите санкции.
Може да се спори доколко поучителен е резултатът и положителни последиците от краткосрочния търг.
Той не успя да докаже, че "Булгаргаз" и българските потребители ще получат най-добрите възможни
оферти при такава процедура. Ръководството на "Булгаргаз", което по принцип разполага с по-малко
опит, отколкото си мисли, се възползва в този случай повече от късмета, отколкото от уменията или добрата преценка. По-конкретно, то беше подпомогнато от топлото време и от драстичния спад на цените на
газа, тъй като свръхпредлагането съвпадна с намаленото търсене. По-специално, ниските цени позволиха
значителен спад на средната цена на газа, съхраняван в подземното газохранилище в Чирен, което вече е
запълнено над 94 % от капацитета си в навечерието на студените зимни дни.
С това търгът за краткосрочно предлагане на газ се изчерпва като тема. Що се отнася до средносрочния
търг за 2023 г., очакваме подробна информация за участниците (17 ноември е крайният срок за подаване
на обвързващи оферти) и за победителя (вероятно ще бъде обявен на 30 ноември). Но вече има една
важна информация.
Годишният търг за резервиране на слотове за капацитета на терминала за втечнен природен газ Revithoussa се проведе в Атина в последния ден на октомври - и Булгаргаз не успя да резервира значителни
слотове. Неговите резервации са извън сезона (април и октомври), възлизат на капацитет от едва 2 милиона MWh - по-малко от 190 млн. куб. м, или 6,3 % от общото годишно потребление на газ в България. Това
означава, че каквото и друго да планира "Булгаргаз", той няма да може да осъществява директен внос на
втечнен природен газ от Гърция. Така че най-вероятно базираните в Гърция компании, които са резервирали слотове за разтоварване на товари, ще посредничат при доставката на газ за Булгаргаз през 2023 г. И
вероятно това ще включва руски газ и по-високи такси за посредничество.
Толкова за "избягването на посредниците"...
По дългият път
А дългосрочният, десетгодишен търг за доставка? Ами, най-непосредственото нещо, което прави впечатление, е мълчанието. Не е имало никакъв дебат по този въпрос. Нито в Парламента, нито в медиите.
Единственият път, когато президентът Радев засегна въпроса, беше по време на консултативна среща с
ГЕРБ - част от дългия процес на съставяне на правителство след неубедителните избори. И, както ще видим, най-промотирания енергиен експерт на ГЕРБ (и бивш министър на енергетиката), Делян Добрев,
беше застрашително пестелив по темата, която самият той повдигна на срещата.
12
Така че, в отсъствието на публичен дебат, Aлтернативи & Aнализи ще зададе няколко от въпросите, които
трябва да бъдат зададени.
Въпрос 1: Защо сега?
Да, дългосрочния договор за доставка (LTC) ще бъде заместител на сегашния (макар и веченедействащ)
LTC с Газпром, който изтича в края на 2023 г. Какъв LTC – за тръбопроводен газ или втечнен природен газ?
Международният пазар на газ е изключително нестабилен в днешно време, тъй като зашеметяващия коктейл от войни, климатични политики и множество кризи генерира непреодолими
рискове. Този въпрос има два аспекта:
- В дългосрочен план продължаващото развитие на втечнения природен газ и произтичащата от това глобализация на газовия пазар ще направят дългосрочните договори за доставка на тръбопроводен газ все
по-неподходящи като базисни договори през следващото десетилетие. И това ще е така, въпреки че в
краткосрочен план втечненият природен газ няма да може да се противопостави на загубата на руски газ
в Европа през 2023 г. и евентуално 2024 г., което ще постави в центъра на вниманието търсенето.
- В средносрочен план и в по-регионален план ще бъде необходимо да се справим с огромната - и засега
непредвидима - промяна на конфигурацията (тръбопроводен газ срещу втечнен природен газ), която със
сигурност ще последва войната в Украйна (когато и да приключи тя, което също е непредвидимо).
И в двата случая е много съмнително дали десетгодишната дългосрочна лицензия е полезна в момента,
дори ако е била добра идея в миналото.
Правенето на дългосрочни залози в условията на криза и изключителна волатилност на пазара е свързано
с висок риск, тъй като незабавно регистрираните печалби лесно могат да се превърнат в загуби отвъд не
много далечен времеви хоризонт. Пазарът трябва да се стабилизира, преди да се вземат предвид дългосрочни мерки, които да надхвърлят режима на управление на кризата. И, в крайна сметка, преди да се
вземе разумно принципно решение за това какви дългосрочни мерки, колко дългосрочни и дали изобщо
трябва да се мисли дългосрочно.
Забавяне на процеса - отлагане на нещата с три или четири месеца, отвъд непосредствения зимен рисков
хоризонт има смисъл. Със сигурност през есента на 2023 г. ще знаем повече за дългосрочните тенденции,
отколкото знаем сега или отколкото ще знаем през март.
И дори ако се окаже невъзможно - или нежелателно - да има подписан договор до края на 2023 г., какво
лошо би имало в още един годишен договор, който да покрие 2024 г., преди хипотетичният LTC да започне да действа в началото на 2025 г.? Дотогава, разбира се, ще знаем още повече...
Въпрос 2: Защо да се инициира от служебен кабинет?
Вторият въпрос е свързан с избора на време. Трябва ли служебен кабинет да стартира подобен търг? В
крайна сметка служебният кабинет трябва да бъде краткосрочен и да изпълнява функциите си толкова
дълго, колкото е необходимо на политиците в страната да се съвземат и да съставят редовно правителство, което да е жизнеспособно от гледна точка на парламентарната подкрепа - поне засега. Ако те не успеят да направят това в рамките на два месеца (а според последните данни може и да не успеят), ще има
нови избори, евентуално последвани и от служебен кабинет - макар и не идентичен. Тогава защо един
толкова временен орган (и между другото толкова безотговорен пред парламента), какъвто е временното правителство, решава за договора за доставка на газ за следващото десетилетие?
Очевидно алтернативата е търгът да бъде отложен до момента, в който ще може да бъде председателстван от редовно правителство. Всъщност това беше предложението, направено от г-н Добрев по време на
консултациите на неговата партия ГЕРБ с президента.
13
Г-н Радев имаше отговор: редовно правителство ще има до март 2023 г., за да завърши търга; междувременно неговият ключов мотив бе процесът да не се отлага. И това беше достатъчно, за да затвори веднага устата
на г-н Добрев, което казва много и за това кой командва в момента, и за таланта на бившия енергиен министър зо пантомима - и за плановете на ГЕРБ.
Както и да е, трябва да се отбележи, че аргументът на г-н Радев не беше много убедителен по три причини.
Едната е, че, както беше посочено по-горе, спешността на търга в никакъв случай не е толкова голяма, колкото предполагаше президентът. Другата е, че неотдавнашната политическа безизходица предполага, че не е
предрешено, че дотогава със сигурност ще има редовен кабинет. И третата причина е, че дори и да има редовен кабинет, той няма да бъде със развързани ръце.
Последната точка се нуждае от допълнително пояснения.
Редовният кабинет не би могъл да направи почти нищо, ако до март 2023 година, големите конкуренти на
"Газпром" се откажат и единственият избор, който остане, е между различни руски пълномощни търговци
на газ в Гърция или Турция, доставящи чрез предложения Европейски газов хъб в Турция или чрез терминали за втечнен природен газ.
И все пак точно това е ситуацията, която вероятно ще се развие дотогава. Защото търгът за дългосрочни доставки е многоетапен процес:
- Той започва с покана за изразяване на интерес;
- След това се провежда предварителен подбор, при който се прави кратък списък на кандидатите;
- Тези кандидати след това изготвят свои собствени проекти на рамкови споразумения, в които се разглеждат теми като обеми и цени (и принципи за коригиране или промяна на двете) и дали да се включи клауза
"вземи или плати";
- След това се провеждат консултации;
- След това, в светлината на тези консултации, изменените проекти се включват в обвързващи предложения;
- Едва след това се пристъпва към оценка на офертите и избор.
Това са много етапи, включващи много възможности за преценка и доста по-малко за прилагане на ясни
критерии. Достатъчно е да се каже, че в крайна сметка Булгаргаз трябва да оцени и избере между оферти,
базирани на HH и TTF, и между тръбопроводен газ и LNG, където двата борсови репера играят напълно различни роли. И до март 2023 г. повечето от етапите ще бъдат преминати, всички или повечето под надзора на
служебното правителство. Не е необходимо и човек да е прекалено подозрителен, за да предвиди, че крайният срок за приключване на дългосрочния търг през март може да се впише добре в планираното от г-н
Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган време за стартиране на Европейския газов хъб в Турция.
Разбира се, аз имам свои идеи за посоката, в която може да се упражни тази свобода на действие, но поважното е, че някои от западните големи компании, които доставяха втечнен природен газ на България по
време на (и след) правителството на Петков, се замислят за България и се съмняват в безпристрастността на
процедурата и на нейните надзорници.
И ако мощните западни компании мислят по този начин, няма причина да очакваме, че те ще участват в дългосрочния търг - и всички основания да оставят да го спечелят „посредниците“.
Което, разбира се, вероятно е точно това, което искат българските пълномощници на Газпром. Хората на
президента настояват търгът за LTC да се проведе толкова рано, защото колкото по-рано се проведе, толкова
по-сигурно той ще може да сложи своя отпечатък върху процеса и да гарантира, че окончателният избор ще
бъде направен по предварително определен начин.
14
Въпрос 3: Защо само един партньор - и кой партньор?
Третият въпрос всъщност е комбинация от два въпроса:
Първият е следният: от условията на търга става ясно, че резултатът от него ще бъде LTC с един партньор.
Защо? Със сигурност благоразумието изисква да се намерят двама доставчици. Ако не и повече от двама.
Другата е следната: ако искате да имате дългосрочна и солидна гаранция при доставки с един партньор,
по-добре е да сте сигурни, че този партньор е надежден и стабилен - и че ще остане надежден и стабилен в дългосрочен план. И така, има ли такъв партньор? Ами
ако западните големи партньори бъдат прогонени, кой остава? Способни ли са гръцките и турските търговци не само да осигурят конкурентни условия на потребителите на газ - и, което е по-важно, да намалят
руския политически риск - в дългосрочен план, ако всичко, което правят, е да посредничат при доставката
на газ от "Газпром", заобикаляйки евентуалните санкции на ЕС? Едва ли. И между другото, ако искате
илюстрация на това, не е нужно да търсите по надалеч от историята на Германия като такъв посредник
през Северен поток!
Последният въпрос, който правителството трябва да разгледа, е следният. В крайна сметка нещата могат
да се успокоят дотолкова, че внезапното прекратяване на доставките от газопровода на Газпром за България през април тази година да бъде разгледано от международен арбитражен съд. И как тогава ще изглеждат всички тези задкулисни сделки с Кремъл? И как това ще се отрази на уреждането на спора?
Накратко, видът на предвиденият договор за дългосрочни доставки на природен газ изглежда доста рискована идея за България. Но тя би била много добра идея за г-н Радев и за онази част от бизнес елита на
страната, която се възползва от търговията с газ с Русия, тъй като един дългосрочен договор би направил
чудеса за намаляване на индивидуален риск на политическите брокери у нас - рискът, т.е. рискът от загуба на политическите комисионни за посредничество при несигурните по-краткосрочни доставки на газ.
В перспектива
Толкова по въпросите ни. Но все още не сме приключили с газа. В последната част на тази статия от четири части ще разгледаме някои "гайки и болтове" в дългосрочните договори, които изглеждат вероятни в
перспектива, след което ще се отдръпнем на дистанция, за да разгледаме общия контекст в българската
политика и в цялостната стратегия на Газпром. И ще завършим с констатация на това, което до този момент би трябвало да е станало очевидно: че замисленият LTC при служебното правителство на Радев не
трябва да бъде допуснат - и че усилията на триото на Газпром Радев-Борисов-Пеевски и неговите приятели да увековечат енергийната зависимост на България от Русия трябва да бъдат категорично отхвърлени.
15
Част 4
За гайките, болтовете и голямата стратегия
Първите три ( 1, 2, 3) части на тази статия от четири части разгледаха енергийната зависимост на България
от Русия, нейната история и политика, както и последните развития в трите ѝ основни области или
"измерения" - ядрено гориво, нефт и природен газ.
Видяхме по-специално как сегашното служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, направи всичко възможно да засили тази зависимост и по този
начин да поддържа паричните потоци на изток, подкрепяйки по този начин военните усилия на руския
президент Владимир Путин срещу Украйна.
В последната част на статията анализирахме няколкото търга за доставка на газ, обявени от правителството, и по-специално търга за дългосрочен договор, който критикувахме като неподходящ и необмислен по
различни причини - и като предпоставен, предназначен да доведе до предварително определен резултат.
А именно: ситуация, в която договор с турски или гръцки посредник действа като прикритие за десетгодишно споразумение за доставка с руския държавен газов гигант Газпром, монополен (или почти монополен) доставчик на газ за България от десетилетия насам.
Болтове и гайки
Но не избързваме ли малко, като говорим за Газпром и за договор чрез посредник? Възможен ли е такъв
договор, осъществим ли е? И как точно би работил той?
Разбира се, никой не казва изрично, че дългосрочен договор за доставка (LTC) ще включва само доставка
на газ с произход от Газпром или че това ще бъде на практика непряк договор с Газпром. Но неотдавнашните дейности на гръцките DEPA и Mytilineos, всяка от които има дългосрочен договор за доставка на газ
по тръбопровод с Газпром и спечели търга на Булгаргаз за доставки през ноември-декември, по-скоро
подсказват, че това може да е моделът.
Що се отнася до начина, по който ще се осъществи, това изисква малко повече аргументи. Дали няма да
има правни или политически трудности при приемането на такъв дългосрочен договор от Европейската
комисия (ЕК)? Може ли това да противоречи на санкциите?
В известен смисъл вероятно не, тъй като е малко вероятно на равнище ЕС да бъдат приети санкции за
руския газ, аналогични на тези за руския петрол. Унгария се закани да ги блокира. Има и основателна причина: ако такива санкции влязат в сила, Виктор Орбан ще загуби предполагаемата си политическа премия
в отношенията с Кремъл.
Правени са опити за ограничаване на цените на руския газ или за въвеждане на общоевропейски модел
на единния купувач (ЕПК) на газ, за да се увеличи влиянието на ЕС при преговорите. Досега обаче тези
усилия са били безрезултатни.
ЕК и Съветът на ЕС като цяло настояват за по-нататъшни принудителни стъпки за диверсификация в светлината на заплахите на Кремъл за "замразяване на Европа". Като се има предвид, че Кремъл превърна
търговията с газ в casus belli, с всички страни от ЕС, включително и с България, се очаква те да сведат до
минимум прекия внос на газ от "Газпром" (в случая на България това вече се случи, тъй като "Газпром"
прекрати всички доставки през април).
16
ЕК и Съветът на ЕС като цяло настояват за по-нататъшни принудителни стъпки за диверсификация в светлината на заплахите на Кремъл за "замразяване на Европа". Като се има предвид, че Кремъл превърна търговията
с газ в casus belli, с всички страни от ЕС, включително и с България, се очаква те да сведат до минимум прекия
внос на газ от "Газпром" (в случая на България това вече се случи, тъй като "Газпром" прекрати всички доставки през април). Така че директните сделки, ако не са направо невъзможни, то поне са свързани с висок политически и бизнес риск, поради което разходите за тях могат да се считат за практически политически и икономически непосилни, когато към цената се добавят разходите за допълнителна застраховка срещу политически
риск. Оттук последва и опитът да се заобиколят ограниченията чрез брокери в Турция и Гърция.
От практическа гледна точка не би било трудно да се създаде ситуация, при която Газпром да бъде скрит (или
полускрит) бенефициент на такъв търг на стабилна основа. Тя би била постигната чрез договори "back-toback": когато турска или гръцка компания спечели LTC, тя ще подпише договор с Газпром, евентуално за равностоен период от време или за по-кратък период.
Въпреки това, непряко, но публично признат дългосрочен договор за доставка с Газпром би бил политически
неудобен за българското правителство; и дори би могъл да стане повече от неудобен, срещу евентуални съдебни спорове в арбитражен съд. Освен ако г-н Радев и неговите нови политически съюзници (и стари съучастници) - партията ГЕРБ на Бойко Борисов и Движението за права и свободи (ДПС), доминирано, макар и формално не оглавявано от олигарха Делян Пеевски - не пожелаят да поставят България на едно ниво с Унгария
на Виктор Орбан. Което вероятно не искат, тъй като това би означавало да се сбогуват с лелеяните си планове
за присъединяване към еврозоната, Шенгенския блок и ОИСР.
И този принцип важи не само за газа, доставян на България, но и за руския газ, изнасян за ЕС като цяло. Ето
защо идеята за "газов енергиен хъб на ЕС" е толкова важна за г-н Путин и г-н Ердоган: влизайки в Турция, руският газ престава да бъде национално идентифициран (или във всеки случай може да се твърди, че не е руски
или не е само руски). Той се смесва с азерски, ирански, турски, иракски и евентуално дори израелски газ - да
не говорим за количества втечнен природен газ - и се превръща в някакъв сорт марка "турския газов хъб",
който след това може да бъде продаден на Европа без излишен шум. Трудно е да се каже какъв олко значим
елемент. Турция използва повече от 50 млрд. куб. м годишно, така че много руски газ може да бъде дискретно "изпиран" в рамките на това количество и изнасян като "част от турската вътрешна смес".
В крайна сметка става въпрос за сертифициране: процесът позволява на посредниците да предоставят на купувача, "Булгаргаз", прикритие под формата на сертификат за произход, който не е издаден от "Газпром". Тази схема вече беше изпробвана през октомври и ноември тази година, когато втечненият природен газ на
"Газпром" беше "изпран" в Гърция чрез посредника Mytilineos, който препродаде газа на "Булгаргаз" като
"неруски", т.е. с норвежки сертификат за произход от предишна доставка. И изглежда, че това е проработило.
Как всичко това се отразява на политиката?
Действаме локално, мислим регионално
Това, което се вижда, е само върхът на геополитическия айсберг, с който българските политици ще трябва да
се справят. Неособено святата троица от господата Радев, Борисов и Пеевски няма да се задоволи с това да
гарантира, че руските газови доставки имат значителен, но не преобладаващ дял - да речем 50 % - на българския вътрешен пазар. Това едва ли ще бъде достатъчна основа за конструкцията на корупцията, която досега е
държала щастливи политиците, олигарсите и висшите мениджъри в енергийния сектор. Като начало, те ще
искат много по-голям пазарен дял от сегашния. Но по-важното е, че те ще искат да бъдат част от схемата на
Путин и Ердоган за "разширен Турски поток", чието значение се простира далеч отвъд България - и чийто потенциал за изгоди е съответно по-голям.
17
Сега, когато г-н Путин и г-н Ердоган се договориха "по принцип" да изградят в Турция Енергийния хъб,
който ще пренася десетки милиарди кубически метри нов руски газ до Европа, "малка" България е в центъра на вниманието. Тя е незаменимата връзка, без която всички планове на царя и султана ще пропаднат. Това означава, че натискът на Русия и Турция върху България ще се засилва. Но също така означава,
че наградите, които се предлагат на българските политически покровители, ще са много по-големи. И по
двата въпроса борбата на българската политическа сцена ще стане още по-ожесточена през следващите
няколко години.
В момента Кремъл влага огромни финансови и политически ресурси в Турция и
България, за да гарантира изпълнението на плановете си за нов "супер хъб", в който вижда единствената възможност за износ на руски газ за ЕС след провала на "Северен поток".
Така г-н Путин на практика залага всичко на Турция, преглъщайки гордостта си и сдържайки високомерието си. В тона на Кремъл настъпи забележителна промяна в съответствие с изтеглянето му от Херсон и
внезапното натрапване на темата за мирните преговори. Преди този тон беше властен и директен: "Ще
ми плащате само в рубли!" с неоспорима забрана за реекспорт на руски газ. Сега посланието е примирително и косвено: "Няма да имате проблем да продавате газ на Газпром като турски, азерски, ирански,
нигерийски....".
Междувременно Кремъл е съвсем прав в предположението си: всъщност няма алтернатива на този вид
"смяна на идентичността" на руския газ в Турция, като се има предвид пълният срив в енергийните отношения между ЕС и Русия. А България е ключът към успеха на плана на Путин и Ердоган "зад гърба", защото подробната схема за заобикаляне на санкциите на ЕС - и по този начин осигуряване на финансиране за
войната на Кремъл - трябва да осигури свободен пропуск за руския газ в Европа през България. Така че г-н
Радев и г-н Борисов отново са в бизнеса, превръщайки заобикалянето на санкциите в доходоносно предприятие за милиарди под формата на комисионни, което може масово да раздуе мащабите на корупцията в България и всички други страни по маршрута на газа на "Газпром". Равнището на предполагаемата
голяма корупция, изчислено на базата на нетните ползи за замесените, при всички случаи ще надхвърли
приходите от помощи, предоставяни по програмите на ЕС.
Г-н Борисов има необходимите качества за заобикаляне на европейската и американската бдителност,
поради което и г-н Путин, и г-н Ердоган го смятат за изключително важен за "продаването" на модернизирания вариант на "Турски поток" като съвместим с политиките, правилата и ценностите на ЕС. Представа
за начина, по който ще действа г-н Борисов, може да бъде представена чрез цитат от пресконференцията,
която той даде през януари 2020 г., след като се завърна у дома от церемонията по откриването на
"Турски поток", на която присъстваше заедно с г-н Путин, г-н Ердоган и сръбския президент Александър
Вучич. "Откриването на "Турски поток" е велик ден за българо-американските отношения", заяви г-н Борисов пред репортерите - които не можеха да повярват на ушите си. Това наистина беше доста поразителен пример за демагогия. Още по-поразителен може би беше фактът, че никой не му противоречеше.
Дори посолството на САЩ в София.
Сега е съвсем очевидно, че тройката Борисов-Радев-Пеевски няма никакъв интерес тези схеми да излязат
наяве под парламентарен или международен контрол. Може би обаче няма да им се наложи да се притесняват твърде много, поне във вътрешен план. Политическата нестабилност в България и безизходицата в нейния парламент вероятно ще оставят г-н Радев да управлява чрез служебни правителства, без парламентарен контрол, в продължение на няколко месеца. А това ще помогне на плана. Но дори когато (и
ако) бъде сформиран редовен кабинет, почти сигурно е, че енергийните ресори ще бъдат под споделения
контрол на тази "неособено свята троица ", което ще осигури политическа защита на газовия коридор на
Газпром от Турция и Гърция.
18
Заключение: всичко зависи от нас
В заключение, президентът Румен Радев, в тандем с Делян Пеевски и бившия премиер Борисов, прилага
серия от мерки, за да помогне на Русия да заобиколи европейските санкции върху продажбата на енергийни суровини, за да финансира войната си в Украйна. Тези мерки имат за цел също така да запазят (или
възстановят) най-високите възможни при тези обстоятелства нива на енергийна зависимост на България
от Русия и в трите посочени области - нефт, газ и ядрено гориво - заедно със свързаните с тях корупционни парични потоци. Нанесените щети се измерват не само с милиардите, изгорени на олтара на "вечната
братска корупция" с Русия, но и с разрушената репутация на България в ЕС и НАТО.
От известно време Западът е прекалено толерантен към девиантното поведение на г-н Радев и г-н Борисов. Войната в Украйна придава на това съвсем различен контекст, като се има предвид какъв е залогът за
НАТО и ЕС. Въпреки това би било грешка да се очаква, че ЕС и НАТО ще свършат работата на българското
общество и проевропейската част от българската политическа класа. Това е опитвано - многократно и в
продължение на много години - и не е сработило. Българите трябва сами да свършат тази работа.
Послепис: Не толкова директни проливи за Лукойл Нефтохим?
Неотдавна обявените от турските власти застрахователни ограничения за транзита на руски суров петрол
през Босфорските проливи ще засилят пазарните позиции на "Лукойл Нефтохим" като почти уникална и
определено най-голяма руска рафинерия, действаща и с достъп до пазара на ЕС, в Черноморския басейн.
В част 2 на тази статия в четири части разгледахме подробно позицията на руския "Лукойл Нефтохим" в
близост до българското черноморско пристанище Бургас и съмнителните стъпки, с които служебното правителство се опитва да подкрепи позицията му, да увеличи печалбите му и да използва дерогация от ЕС,
за да заобиколи ограниченията за износ на продукти, получени от руски нефт.
Сега вече можем да съобщим за продължение в тази сага.
Турското правителство даде ясно да се разбере, че от 1 декември за транзита на руски суров петрол през
Босфора ще се изисква "валидна застраховка". Това не е ново изискване. Всъщност възможността за разлив на нефт или инцидент в този изключително натоварен и чувствителен воден път означава, че всички
подобни товари - руски или други - трябва да бъдат застраховани по този начин. Но фактът, че това се
уточнява в допълнителни подробносит в момента, е много важен.
"Застраховането" по принцип включва и валидно презастраховане. И макар че руските застрахователи
редовно покриват руски товари със суров петрол, презастраховането е нещо различно: над 95 % от световното презастраховане в тази област се извършва в Лондон, на Лондонския застрахователен и презастрахователен пазар. Това е пазар, от който руските фирми са изключени или достъпът им е силно ограничен поради западните финансови санкции, наложени след инвазията на г-н Путин в Украйна. Струва си да
се отбележи, че съгласно санкциите на ЕС и Обединеното кралство руските танкери, превозващи петрол,
все още ще могат да получат стандартно застрахователно покритие, в случай че транспортираният петрол
е закупен под ценовия таван, който предстои да бъде определен от ЕС, САЩ и Обединеното кралство.
От това следва, че занапред ще бъде невъзможно - или поне много трудно и изключително скъпо от гледна точка на застраховката или цената на петрола - да се изнася руски петрол с руски танкери през Босфора, един от основните маршрути, използвани досега.
Това е добра новина, поне за онези, които обичат Украйна и демокрацията и одобряват общия принцип
да не се нахлува в съседни държави без провокация.
19
Това е и част от общия процес на затягане на примката на руския износ на петрол, който продължава от
няколко месеца. Например натискът от страна на САЩ и в крайна сметка сътрудничеството от страна на
гръцкото правителство ограничиха (макар и може би не напълно) неприятния навик на някои гръцки корабособственици да използват прехвърляне от кораб на кораб, за да прикрият руския произход на петрола. А в началото на декември влизат в сила по-строги ограничения за вноса по море на руски нефт и рафинирани продукти от страните от ЕС. Износът през Босфора, който е много удобен за Суецкия канал, беше
важен за продажбите на руски петрол с големи отстъпки на пазари извън ЕС като Индия.
Фактът, че по този повод Турция се движи в същата посока като Запада, трябва да
бъде окуражен, въпреки че не е ясно как точно се вписва в доста сложната и двусмислена игра, която играе г-н Ердоган.
Не е очевидно обаче, че този ход вреди на "Лукойл Нефтохим" - или пък намалява причините, поради
които русофилските елити на България трябва да се стремят да защитават аномалните привилегии и вратички, разгледани във втората част на тази статия. Всъщност е точно обратното.
Пазарните позиции на "Лукойл Нефтохим" ще се засилят, защото сега тя е почти единствената европейска
рафинерия извън Русия, която може да преработва руски суров петрол, и със сигурност е рафинерията с
най-голям капацитет за това в Черноморския басейн. Тази пазарна позиция се засилва още повече от настоящия международен недостиг на дизелово гориво и очевидния апетит за такова гориво на огромния
турски пазар. Между другото, това може да е една от причините, поради които турските власти се стремят
да не допуснат руски суров петрол да напусне Черно море.
Но когато съществува такъв търговски потенциал, можете да бъдете сигурни, че българските политици ще
са наясно с възможностите за посредничество, за улесняване на пътя на руските енергийни продукти към
изгодни дестинации - а може би и към самия ЕС. Г-н Путин несъмнено ще съжалява, че Босфорът е затворен за него и неговия петрол. Но, както се казва, това е лош вятър, който не вещае никому добро.
Вятърът обаче, както обикновено, ще е лош за българския народ. Залогът е толкова голям, че уверено
може да се прогнозира ожесточена политическа борба – пряка и чрез проксита - в центъра на която е
"Лукойл Нефтохим"
