сряда, 24 август 2016 г.

Balkan Insight Interview: По темата за българската политика спрямо Турция

Balkan Insight - англоезичното издание на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). 

1.       Как оценявате последните ходове на България в двустранните ни отношения с Турция? Разумно ли е, от стратегическа гледна точка, „всячески да угаждаме” на Ердоган (по думите на Борисов)?

​Тези ходове на премиера Борисов не са най-силните ходове в историята на българската дипломация и в отношенията с Турция. По принцип изговарянето на подобна мотивация - "да угодим" е лоша политика, защото поканва следващата силова операция от страна на Ердоган - щом силата въздейства. Получава се нещо като самоизпълняващо се предсказание, че Анкара ще бъде още по-агресивна, защото има кой да "се върже" на ходовете и. 
Примерите, по които българският премиер са ориентира в своето поведение са Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. Така разбира нуждата от "балансиране" или "лавиране", което обаче не трябва да те оставя без гръбнак. Няма нищо стратегическо в неговите последни ходове - това си е чиста проба - кризисно реагиране  с тактическа цел.​

2.       Какви знаци виждате в поведението на българските управляващи спрямо все по-авторитарния режим на Реджеп Ердоган?

​Неувереност, дори страх, които макар и оправдани, са лош знак за състоянието на българската политика. Оправдани, защото е лесно да се репчите на Ердоган от Виена, Берлин или Будапеща, когато съзнавате, че между Вас и Турция има много страни-буфери. Друго е от София.​ 
 
​Борисов твърди, че си струва и ни призовава да почакаме визитата му в Анкара за да получи резултати. Но доколкото действията му се определят от медийния имидж, ще трябва да дисконтираме за пиар елементи това което ще ни бъде представено като "успех" от посещението в Анкара, за да отсеем нетната му текуща стойност. При всички случаи, обаче, който и да е на негово място не може да си позволи да се държи като унгарски или австрийски лидер с Турция. И по отношение на децибелите и по отношение на тоналността.​ И това не е слабост, а рационалност. 
Важни са съществителните, а не прилагателните които определят българската външна политика. 

3.      Какво рискува България, отстъпвайки от фундаментални за организациите, в които членува, принципи, в името на добросъседските си отношения с Турция? Може ли казусът „Бююк” да се превърне в практика?

​България рискува да бъде възприета като "слабо звено" в системата на ЕС и НАТО - както от своите съюзници, така и от своите противници. Междусъседските отношения са ценност, но връзките с ЕС и НАТО са фундаментален приоритет. 

Относно дали може казусът "Бююк" да се превърне в практика - не е изключено. Борисов не обича да определя "червени линии", за него всичко е текуща целесъобразност. Хората си мислят, че в това което си случва е плод на "чиста" политика и взаимодействие на лидерско его. В същност става дума за много "реална" политика - за материални и бизнес интереси, включително за сътрудничество, което се очаква от българските власти при неутрализиране на политическите противници на Ердоган както в самата Турция, така и зад граница. Иде реч за заграбване на бизнес мрежата на Гюлен от Ердоган, при това не само в Турция, но и зад граница. Става дума за милиарди долари, които той иска да прибере. Има и доста съпътстващи български бизнес интерес в и основно през Турция, които Борисов отчита. ​
 
По отношение на оценката на партньорите по ЕС и НАТО - те получават този Борисов, който сами създават - ако Европа и САЩ на са достатъчно солидарни при отразяване на заплаха от бежанци и ислямизираща се Турция,ако не дават ясен знак на София, че ще застанат зад европейско решение на проблемите на България и Гърция с Турция, Борисов и всеки друг на негово място ще потърси индивиуални пътища и пряко договаряне. И никой в България няма да го упрекне. Но това е и големия шанс на Европа да погледне на границата с Турция като своя защитна бариера.


4.       Какви са очакванията ви за предстоящата среща между Борисов и Ердоган на 24 август? Формално темата на разговорите между двамата лидери са енергийните проекти в региона, но реално, с какви резултати може да се прибере Борисов в България?


​От време на време в медиите се пускат всякакви екстравагантни идеи - последната от които е Турция да строи АЕЦ "Белене". Не искам да влизам в подробности, но отговорът е предизвестен.  Ще бъде полезно, ако на срещата се обсъдят начините по които двете страни - България и Турция - не допускат трети страни да ги противопоставят. Не е тайна, че визиите на Борисов на Ердоган по темата "потоци" се конкурират, а това е напълно излишно и двете страни губят позиции. Съдбата на потоците не зависи нито от България, а още по-малко от Турция, а най-вече от ЕС и европейските потребители. Дори Турция да реши да си направи "поточе" то ще свързва само двете страни и няма да има никакво отношение към европейските газови баланси. Би било добре да се договори подписването на междусистемни споразумения между Турция и България, по примера на вече подписаните между системните оператори на България и Гърция, както и между България, Румъния и Украйна. Това ще отвори Трансбалканския газопровод за риверсна и виртуална търговия през Турция и ще даде възможност да оптимизираме достъпа на всеки газ, който се намира в Турция до пазарите на страните от Югоизточна и Централна Европа, с произтичащите от това насрещни ползи за турските компании.​
 
​Голямата тема по време на визитата на Борисов разбира се ще бъдат бежанците. Проблемът е, че България и Борисов не могат да направят компромисите и дадат решенията от които Ердоган има нужда. Двустранно споразумение и решение на бежанския въпрос е невъзможно. Но българският премиер разчита на благоразположението на турския лидер - който ако реши да играе с тази карта, може да я насочи към друга страна. Не е особено добра политика, но от гледна точка на българския премиер единствената - защото нито Юнкер, нито Меркел му помагат, според собствените му признания, за да изгради европейски щит срещу бежанците на българска територия.​ Класическо спасение по единично.

5.       Какво ще струва на България едно двустранно споразумение с Турция в областта на миграцията и до колко то може да бъде ефективно, особено ако отношенията на Турция с ЕС и НАТО продължат да се влошават?

​Подобно споразумение, трудно може да се подпише извън стандартите на рамковия договор между ЕС и Турция. Ердоган няма нужда от споразумение, ако реши да "наказва" отделните ЕС страни - в случая Гърция или България. Той ще упражни сила чрез бежанците, само ако е сигурен, че кризата която ще последва  ще провокира напрежение в ЕС, което ще изстреля Юнкер и Меркел в Анкара с поредния багаж от компромиси и пари. Турският президент е убеден, че Брюксел разбира само езика на силата. 
Но турският лидер надценява своите възможности. Бежанската карта е като ядреното оръжие. Тя е силна не когато се изиграе или употреби, а когато се държи в резерв и с нея се плаши. Веднъж пусната в действие тя ще провокира мащабна ответна реакция, която със сигурност ще завърши зле за Ердоган - с бежанци и с лоши отношения, без пари и съюзници. 

​ЕС е бавна и тромава организация, но тя има достатъчен ресурс да се справи с подобни предизвикателства. Особено когато става дума за проблеми, които се решават с пари.​ Докато Путин все пак има няколко европейски лидери, с които поддържа привилегировани отношения, Ердоган няма излишък от приятели сред европейските ръководители. Това е важна предпоставка за консолидирано действие на ЕС срещу него и за посреднически мисии на Борисов.

Balkan Insight: Bulgaria Pays the Price for Friendship with Turkey

Bulgaria complied with demands for extraditions of opponents of the Turkish government, hoping to prevent Ankara unleashing a new refugee influx, but Sofia is risking its relationships with Western allies, experts warn.
By Mariya Cheresheva
Bulgarian leaders have been showing "insecurity and fear" in their recent dealings with the Turkish President Recep Tayyip Erdogan, which - even if justified, is "a bad sign for the state politics", Ilian Vassilev, а Bulgarian diplomat and former ambassador to Moscow, told BIRN.
Vassilev said that after the failed coup in Turkey and the subsequent government crackdown on its alleged adversaries, Bulgaria is understandably acting very cautiously towards its southern neighbor.
"It is easier to snarl at Erdogan from Vienna, Berlin or Budapest, when you know that there are many buffer countries between you and Turkey," he said. "For Sofia, it is different."
Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov is preparing to meet Erdogan in Istanbul on Friday to discuss joint energy projects and other bilateral issues.
After the latest developments in Turkey as well as the worsening relations between Erdogan’s regime and the EU and the US, Bulgaria has found itself in a difficult and vulnerable position.
On one hand, the Bulgarian government has shown its commitment to maintain warm relations with Turkey, fearing the risk of Ankara flooding the country with refugees. On the other, Bulgaria - as an EU and NATO member country - needs to remain in line with its Western allies.
"We are facing a huge crisis between Turkey and the EU... the whole of Europe is surrounded by fences," Borissov told NOVA TV on August 12.
Borissov warned that Erdogan had threatened to “flood Europe with refugees”, which actually meant flooding Bulgaria with refugees.
He was referring to a statement in May by Burhan Kuzu, a former adviser to Erdogan and a senior member of the Turkish ruling party AKP, who said on Twitter that if the European parliament takes “the wrong decision” about lifting visa requirements for Turkish citizens, Ankara will “send the refugees”.
In February meanwhile, the Greek news website euro2day published a copy of minutes of a meeting between the Turkish president and EU leaders during which Erdogan also allegedly threatened to flood Europe with migrants.
Borissov admitted that he was "extremely worried" about the possibility and explained that his aim was "to act so that Turkey treats Bulgaria differently from any other country in Europe".
He also pledged to keep "the best possible relations with Turkey" - but Bulgaria has already had to pay a price for this.
The cost of friendship
On August 10, the Bulgarian authorities handed over to Turkey a man called Abdullah Buyuk, a supporter of Fethullah Gulen, the US-based Islamic cleric who Ankara accuses of being responsible for the failed coup.
Buyuk had sought political protection from Bulgaria in 2015 after being charged with terrorism over his relations with Gulen's Islamic movement.
Buyuk's extradition, officially because of his lack of valid documents, provoked outrage in Bulgaria, as it took place the despite the fact that two courts - the Sofia City Court and the Sofia Court of Appeal - had refused to send him to Turkey because the argued that a fair trial was not guaranteed.
The extradition was carried out covertly, without the police even notifying the Ombudsman and relevant non-governmental organizations, as stipulated by Bulgaria’s Law on Foreigners.
It drew public attention in Bulgaria only after it was broadly covered by the Turkish media.
The case was largely condemned by legal experts, who have described it as contrary to the rule of law and an example of Bulgaria submitting to the demands of its powerful neighbour.
Buyuk’s expulsion contradicts the constitution as well as Bulgarian and international law, Bulgaria’s National Ombudsman Maya Manolova protested.
Even Borissov admitted that the extradition of the 43-year-old owner of a software business was "on the edge of the law", but at the same time noted that Bulgaria has returned 25,000 illegal migrants to Turkey since the beginning of the year.
In Turkey, the deportation of Buyuk, who Ankara accuses of being Gulen’s financier, has been welcomed warmly.
A few days afterwards, on August 14, Turkish media reported that two other Turkish citizens, alleged members of the Kurdistan Workers Party, the PKK, which has been fighting the Turkish state for the right to self-determination, were handed over to Turkey by the Bulgarian police.
President Erdogan named Bulgaria as a possible example for the US, which has refused Turkey’s extradition request for Fethullah Gulen, over a lack of solid evidence that the exiled cleric’s organization, which Ankara calls the Gulenist Terror Organisation, or FETO, was behind the coup attempt on July 15.
"Sooner or later America will have to decide. Either the terrorist FETO or the democratic state of Turkey. It will have to make a choice," Erdogan told a rally in Ankara on August 10.
These extraditions have apparently achieved the desired effect in Turkey.
Two days afterwards, the Turkish government's press service announced that Prime Minister Binali Yaldirim has proposed a bilateral agreement on migration to his Bulgarian counterpart Borissov.
According to the Bulgarian Telegraph Agency, BTA, Yildarim said that the implementation of the EU-Turkey deal on migrants and visa liberalisation was Ankara’s top priority.
"But before such a stage is reached, I propose that our two countries, which have a common border, start a mechanism for bilateral cooperation on this question," the BTA quoted Yildarim as saying.
He also said that the extradition of Buyuk was a "good example" for Turkey's "friends and partners".
Bulgaria’s government has confirmed that Borissov has spoken to Yildirim, but refused to reveal the details of their telephone conversation.
Relations between the two neighboring countries will be tested again on Friday, when Borissov meets Erdogan. The two leaders will discuss common energy projects, especially in the light of the recent improvement in relations between Turkey and Russia.
Experts expect that the migration deal between the EU and Turkey, which currently appears to be stalled if not seriously threatened, will also be among the topics of conversation.
Right after his visit to Turkey, Borissov is meeting German Chancellor Angela Merkel in Berlin on Saturday together with the premiers of seven other countries – Denmark, the Netherlands, Finland, Sweden, Slovenia, Croatia and Austria – to discuss Europe’s refugee crisis.
Bulgaria’s balancing act
Unlike Turkish officials, many Bulgarian experts and analysts have been more cautious about Bulgaria’s compliant gestures towards Turkey.
Tayfur Hussein, a deputy editor-in-chief of the Bulgarian edition of the Zaman newspaper, which is linked to the Gulen movement, warned that the Buyuk case is also been used as an instrument for internal political propaganda by the Turkish government.
"Erdogan personally offered up Bulgaria as an example of an obedient neighbour and his media elaborated on the thesis that [Bulgaria] is ready to do anything it is asked for," Hussein said.
Dimitar Bechev, director of the Sofia-based Institute for European Policies, also said that Bulgaria cannot afford to criticise Turkey because “as a neighbour it has an interest in smooth relations”.
But both Bechev and Vassilev agree that Bulgaria’s policy of making compromises with the Turkish regime does not provide any effective guarantees against Borissov’s biggest fear - that Erdogan will break the deal with the EU, allowing a massive influx of refugees into Europe.
"Bulgaria risks being considered as a weak part of the EU and NATO – both by its allies and by its opponents. Neighbourly relations are an asset, but connections with the EU and NATO are a fundamental priority," Vassilev said.
He did not dismiss the possibility that after the controversial extradition of Buyuk, Bulgaria would continue to do what Turkey wants.
But at the same time he argued that the EU and NATO need to show more solidarity and to demonstrate that they will back a Europe-wide solution to Bulgaria and Greece’s issues with Turkey over the refugee and migrant crisis.

"Otherwise Borissov or some other [official] will seek individual solutions and direct negotiations [with Turkey], and no one could blame him for that," Vassilev said. 

понеделник, 22 август 2016 г.

Bulgaria Analytica: The South, Turkish and Nord Stream demise. Case closed. Politicians defeated by Markets.

Following its decision, the Polish regulator bluntly informed the European companies involved in the company Nord Stream 2: Shell, OMV, Engie, Uniper and Wintershall, that if their subsidiaries are involved in the construction of the pipeline, they can bid farewell to their business in Poland.
 The problem is not so much the importance of the Polish market to these companies’ portfolios, but that what has occurred, including the precedent of activating a regulator over such a sensitive topic, could put them in the sights of similar investigations in many other countries. Moreover, the issue could hypothetically be coming to the attention of the European Commission.
The Polish regulator UOKiK has an iron-cast argument: if Nord Stream 2 is built, the dominant role of Gazprom on the European market will grow beyond any reasonable limit. Over 80% of Russia’s gas exports would be concentrated in just one route which is a complete antithesis of all EU efforts to distribute and manage risks to energy security and this without even considering the political factor.
Nord Stream 2 will take away the chance of fair competition from almost all European projects for gas transmission aimed at diversifying routes and suppliers.
To summarize, the over-concentration in this segment of the transit market would block the integration of the remaining non-integrated segments of the East European market. At the same time, it would strengthen the price spread of natural gas between Gazprom-privileged West European countries and consumers of Russian gas in Eastern, Central and Southern Europe. Under existing trends, this could have profound negative consequences for the future of the European Union.
In the scheme under which Germany becomes a hub of Russian gas for Europe, German energy companies and consumers would benefit at the expense of other European companies and consumers. Firstly, they would get the cheapest Russian gas in the EU. Secondly, the German Gazprom partners in Nord Stream 2 would receive substantial commercial premiums on further sales of the same gas in CEE and Southern Europe, outside of the established contracts and relationships. Therefore, through the added price for transit, those consumers would also be paying the cost for building Nord Stream 2. This on itself is an extra cost, imposed neither by market logic, nor by established practices and price schedules. Conversely, lower prices for natural gas in Germany would provide local companies with non-market advantages in the fuel component of manufactured goods and services to all its competitors who consume Russian gas after the German border.
Significantly, in the past three years Germany has turned from an importer into a net exporter of natural gas and last year the export volumes of natural gas exceeded 30 billion cubic meters. All of the above-mentioned energy corporations, participating in the project, cover various fragments of the European market for natural gas, using Russian natural gas to enhance their market position and frequently doing so at the expense of alternative suppliers and competitors of Gazprom.
One of the assumptions – of the Russian gas monopoly financing Nord Stream on its own – borders on extreme optimism, especially in the current state of the investment commitments, income and credit rating of the company.
Another hypothesis remains that will surely be noticed by promoters of Gazprom projects in Southeast Europe – that as a compensation for the failure of Nord Stream 2, the Kremlin could refocus its efforts on the construction of its kin in the South in two versions – South and Turkish stream.
This means new sharp escalation of pressures and Russia’s geopolitical maneuvers in Turkey, Bulgaria and throughout Southeast Europe, putting into use its entire arsenal of power tools. Since neither Bulgaria, nor Turkey alone can ensure the realization of the Streams in the Black Sea, we are likely to witness a new round of tensions between Ukraine and Russia, caused by the dead end of the Kremlin’s policy of circumvention.
Without resolution of the current pressing issues – compatibility with the Third Energy Package (for third party access and mandatory release of unused capacity), guaranteed consumer demand and the availability of investors in connecting infrastructure within the European Union, the new pipelines across the Black Sea make no economic sense. This is a problem of every new major infrastructure project, not just those that duplicate existing routes through Ukraine as South Stream and Turkish Stream, but also those connecting new gas fields to the European market, such as TANAP and TAP.
Moreover, the new Streams cannot have the same priority for Southeast European states as gas market liberalization, system connectivity, interconnectors and gas storage capacities, not least because they do not enhance competition but prolong the existing unsatisfactory market domination by one participant only.
The idea that the Poseidon project could be resurrected beyond the Turkish border, as agreed some time ago in Rome between Gazprom, Italy’s Edison and Greece’s DEPA, is also hanging in the air without any actual timescales or even estimates. Against the backdrop of the difficulties in securing funding for TAP and the oversupply of natural gas in southern Italy, it is impossible to find any business logic for the additional costs for providing billions of cubic meters to an already supersaturated market. 
Even in the part of Turkish stream envisioned for the European region of Turkey and thus theoretically more feasible in view of the significantly larger capacity of this gas market, economic logic is also stretched as the Turkish party would have to undertake a significant chunk of the financing – up to 50% of the construction of the subsea and onshore parts of the project, for one line only. Still, without full volumes and without the benefits of transit to European markets, there is no obvious reason for Ankara to duplicate an arrangement for obtaining Russian natural gas. A Stream via the Black Sea would of itself meet Russia’s strategic ambition of bypassing Ukraine. However, this is not an essential issue for Turkey, especially at the cost of over $3 billion.
Erdogan’s generosity of words about Turkey’s financial participation in Turkish stream will surely alarm TANAP shareholders, namely SOCAR with its disproportionately high share in the financing of the pipeline in Turkey without a matching commitment from Ankara.
As a reminder, the current cost of work on the complex South Corridor project amounts to over $40 billion, including work on Shah Deniz 2 for $23 billion, the transmission infrastructure in Turkey included (TANAP: $ 9.3 billion), plus $ 6 billion for TAP and the expansion of the South Caucasus line. The discouraging reactions by capital markets and banks have already forced the Azeri company, struggling with its revenues, to turn to institutional investors – the World Bank, European Investment Bank and the European Bank for Reconstruction and Development. Thus the financing of TANAP and TAP has not yet been finalized. Against this background, Erdogan’s generosity towards Putin raises more questions than answers.
This does not automatically imply that these Streams will be dropped from the agenda of politicians and the media, but from a market perspective, this subject is closed.
Yet once again markets have defeated politicians.

Bulgaria Analytica: Северен, Южен, Турски поток - случаят приключи - пазарната логика победи

След решението на полския регулатор, който в прав текст каза на европейските компании, участващи в компанията Северен поток - 2 - Шел, ОМВ, Енджи, Юнипер и Винтерсхал, че или дъщерните им дружества участват в изграждането на газопровода или се прощават се с бизнеса си в Полша.
Проблемът не е толкова в значимостта на полския пазар в портфейла на тези компании, а в казуса и прецедента на активиран регулатор, който може да ги постави във фокуса на подобни разследвания в много други страни и в хипотезата "топката да се вдигне" до равнище Европейския комисия.
Полският регулатор UOKiK има железен аргумент - ако се построи Северен поток 2 - доминантната роля на Газпром на европейския пазар ще нарасне извън всякакъв контрол. Над 80% от газовия износ на Русия ще се концентрира само по един маршрут, което е тотална антитеза на всички усилия на ЕС за разпределение и управление на рисковете за енергийната сигурност. Дори ако изключим политическия фактор.
Северен поток -2 ще отнеме шансове за справедлива конкуренция на почти всички европейски проекти за пренос на газ, които целят диверсификация на маршрути и доставчици.
Казано по-сбито, свръхконцентрацията в тази част на европейския транзитен пазар ще блокира интеграцията към европейския газов пазар на останалите неинтегрирани части от пазара на Източна Европа, като оформи пермаментни "острови". В същото време ще усили текущите тенденции за нарастващи ценови спред на природния газ между "привилегированите" от предпочитанията на Газпром страни от Западна Европа и потребителите на руски газ от Източна, Централна и Южна Европа. При съществуващите тенденции това може да има дълбоки негативни последици за бъдещото на Европейския съюз.
При схемата при която Германия става супер разпределителен център на руски газ за Европа германските енергийни компании и потребители печелят за сметка на другите европейски компании и потребители. На първо място от това, че ще получават най-евтиния руски газ в ЕС. Второ, че партньорите на Газпром по Северен поток-2 в Германия ще получат значителни търговски премии при продажба на същия този газ на по-високи цени по-късно на в ЦИЕ и Южна Европа извън установените до този момент договори и отношения. Потребителите след Германия ще трябва чрез цената да изплатят и стойността на Северен поток-2, което е извънреден, не наложен от пазарна логика, разход към сега установените практики и ценови схеми. Чрез по-ниските цени на природния газ в Германия местните компании биха имали устойчиви непазарни предимства в горивната компонента на произвежданите стоки и услуги пред всички свои конкуренти, които потребяват руски газ след германската граница.
Показателно е, че страната се превърна от вносител в нетен износител на природен газ за последните три години, като за миналата година обемите на износ на природен газ са нарастнали на повече от 30 милиарда кубически метра. В същност всяка една от участвуващи в проектната компания енергийни корпорации - Шел, Юнипер, Енджи и ОМВ покриват отделните фрагменти на европейския пазар на природен газ, в които използват руския природен газ за усилване на пазарните си позиции, не рядко за сметка на алтернативни доставчици и конкуренти на Газпром.
Идеята, че руският газов монопол ще може сам да финансира и построи Северен поток граничи с екстремен оптимизъм, особено при сегашното състояние на продажби и кредитни възможности на компанията, която има отворени инвестиционни ангажименти по целия свят.
Остава хипотезата, която със сигурност ще бъде забелязана и от радетелите на газпромовските проекти в Югоизточна Европа, че Кремъл ще пренасочи усилията си върху изграждането на южен аналог на Северен поток в двете опции - Южен и Турски поток.
Това означава нова рязка ескалация в геополитическия ажиотаж на Русия в Турция, България и цяла Югоизточна Европа - с използване на целия арсенали от методи за силово въздействие. Доколкото нито България, нито Турция сами могат да осигурят реализацията на потоците през Черно море е много вероятно да станем свидетели на производна ескалация на напрежението между Украйна и Русия, породено от тупика на енергийната политика на заобикаляне на Москва.
Без решение по нерешими към днешния момент задачи - за съвместимостта на проекта с Третия енергиен пакет - за достъпът на трети страни и задължителното освобождаване на незает капацитет, за гарантирано потребителско търсене и инвеститорите в свързваща инфраструктура на територията на Европейския съюз, нови газопроводи през Черно море просто нямат икономически смисъл. Това е проблем на всеки нов значителен инфраструктурен проект, при това не само такива които дублират съществуващи маршрути през Украйна като Южен и Турски поток, но и свързващи нови находища с европейския пазар - като ТАНАП и ТАП.
Идеята, върху която стъпва Газпром, че след Турция ще се възроди проекта "Посейдон", за което се договориха преди време в Рим с италианската Едисън и гръцката Депа, също виси във въздуха без реални разчети. На фона на трудностите с осигуряването на финансирането на ТАП и преситения пазар на природен газ в Южна Италия е пълен абсурд да се намери икономическа логика за допълнителни милиарди разходи и кубически метра в свръхнаситен пазар.
За страните от Югоизточна Европа новите потоци не могат да бъдат със същия приоритет, с който са либерализацията на газовия пазар, интерконекторите и газосъхранителните мощности. Най-малкото защото не усилват конкуренцията, а фиксират съществуващо незадоволително положение на доминация на един участник.
Дори и в частта Турски поток, което теоретично изглежда по-възможно пред вид на значително по-голямата емкост на турския пазар на природен газ, икономическата логика също е прекалено насилена и прави възможна само една линия. На първо място, защото турската страна ще трябва да поеме върху себе си финансирането на съществена - до 50% част от строителството на морската и наземна част на този проект. Но без пълните обеми и изход към европейските пазари за Анкара няма особена логика на финансира дублираща схема за получаване на руски природен газ. Поток през Черно море отговаря на специфични руски стратегически амбиции - да се заобиколи Украйна. Но това не от първостепенна важност за Турция.
Щедростта "на думи" на турския президент по темата с финансовото съучастие в Турски поток със сигурност ще предизвика тревожни размисли в акционерите на ТАНАП, особено в СОКАР, която поема непропорционално висок дял от финансирането на изграждането на газопровода през Турция без сравним ангажимент от Анкара.
Дори да приемем ниската оценка за цената по изграждането на Турски поток, и то само на една линия - тази която ще обслужва турските потребители, логиката за похарчване на над 3 милиарда долара, които след това трябва да се изплатят от по-високи цени на природния газ за турски потребители без турската страна да натрупа ползи от преминаващ транзит, просто отсъства.
Това не означа, че темата ще падне от изявите на политиците или от медиите. Но от гледна точка на пазарите случаят с "потоците" приключи. Пазарите отново победиха политиците.

неделя, 21 август 2016 г.

В пленената държава на пленените хора оптимизмът емигрира

Почти свикнах с примерите на мутренски цинизъм - горят складове, пожарникари наблюдават почти "на живо" подвалвачи, медиите предават, керванът си върви.
Пленената държава от мутри, олигарси и чалга политици.
Примери в изобилие. Спомняте ли си разрушаването на Хотел Вероника в Слънчев ден? Тъй като нямаше как да се освободи терен за ново строителство, изпратени хора разрязаха колони с флекс. Четирима загинаха за да възтържествува мутрокапитализма у нас. Сградата премахната - заръката на левият капиталист Гергов изпълнена. Виновни няма или дребните посредници. Днес Гергов е още по-главен вожд - държавата му подарява панаир, избран е във висшето ръководство на основната опозиционна партия БСП. Непоклатим и незаобиколим фактор. Държавата е негова, не наша.
В центъра на София част от културното богатство - къщата с ягодите я чака същата съдба.
Ами Захарна фабрика? Списъкът е безкраен - продължете го сами с Ваши познати и близки примери.
Тютюневите складове в Пловдив - архитектурно богатство, но пречи на мутрокапиталистите. За да се освободи терен трябва сградата да се саморазруши, най-добре самозапали за да се освободи терен за нова строителство. Представям си в какъв архитектурен шедьовър биха превърнали на Запад подобна историческа архитектурна основа. Богаство от историята превърнато в богатство за историята.
Тук гледаме безлики квадратните метри, текущия келепир, масовия поп който произвеждат молове и чалга. И следващите мутробаровци и бедност, защото построеното днес изчезва като стойност след 40-50 години за да отвори място за поредната чалга..
Давали ли сте си сметка защо когато отидете в Италия и виждате красота, хармония, пропорции, не само в общото, но и в детайли, всичко е органично и естествено, дори за самите Вас, които идвате от България с разрушената история. Там старата архитектура не се боядисва с нови бои, патината на времето грижливо поддържа наследството, за да не променят оригиналната естетика на предците си. Влезте в местния градски музей и виждате изключителни картини и предмети на изкуството, на които нашата Национална галерия ще завиди. Защо са лидери в света в дизайна, в архитектура, в изкуството, в културата, защо градовете им привличат най-много туристи, защо на местно занаятчийско изложение виждате изделия от които Ви спира дъха - често много над онова което Ви предлагат глобалните дизайнерски къщи.
Защото миналата и съхранена красота ражда бъдещата красота. Защото миналото богатство ражда бъдещото богатство.
А ние така и не убихме духа на хуните у нас - разрушаваме като езичници, без да сме направили ново и по-красиво.
Мрънкаме, че България е бедна на архитектурни паметници - крепостите и църквите разрушени, след толкова векове робство, градовете ни запалени.
А днес продължаваме да разрушаваме и малкото от историята върху които можем да стъпим за да се възродим. И като нация и като самочувствие. Назначени богати собственици, които ни диктуват какво да виждаме и какво да харесваме. Дори най-кадърния ни художник и естет не въздейства върху обществените стандарти за красиво и естетично, колкото един посредствен богат човек, който строи молове и се прекланя пред потребителския Версаче. Нито съд, нито прокуратура, нито правителство или парламент имат власт над тях.
Хотел "Маринела" - отново собственици рушат обект на световното архитектурно наследство на архитекта Кишо Курокава. И строителството продължава. Такива били законите, които "нашия" парламент приема.
Ако някой може, да сметне каква е бъдещата историческа стойност на оригинала на Курокава и каква ще бъде тя след намесата на колосите на съвременната българска естетика - Ветко и Маринела.
Нашият мулти министър на културата и Институт, който регистрира и пази културните и исторически паметници, удобно пасуват за да могат циничните собственици да тероризират обществото със своята посредственост и чалга манталитет. Ако го засегнеш на естетическо чувство - нали са скулптори и ваятели - ще вдигнат вой до бога. Но са по-ниски от банкнота ако трябва да отстояват обществения интерес пред меценатите си. Такава е и кохортата им, която също се издържа или разчита на тях.
Какво ще получим в замяна - обекти на потребителската архитектура с нулева историческа стойност?.
Къде е държавата? С олигарсите или в миманса.
Къде сме ние? Пишем безопасно за олигарси и властници - във Фейсбук. Възмущаваме се у дома, пред телевизора. И постепенно ставаме съучастници. Съгласихме се мутри да ни управляват и определят живота ни.
Сега ще спретнат някакъв кризисен пиар - както във Вероника - четири човешки живота си отидоха за да има един олигарх политик нов хотел.
Страх от Бога нямат - заради парите им хора загинаха.
Ще платят и напълнят удобните медии с истории от паралелната реалност.
И Гергов, Арабаджиев и сие ще си купят държавата. На живо предавано събитие като реалити по основните канали, със съответните клакьори. Сега Гергов си има и кандидат за президент. Има си и правителство.
Ние гледаме и псуваме, но ни смятат за безопасни за властта.
Никога не съм мислил, че ще напиша толкова песимистичен пост. Вече съм готов да премина закона в гнева си и да се саморазправям защото няма власт и съд. Струва ли си да търпим докато умираме бавно, неусетно почти.
Затова децата ни няма да бъдат до нас когато си отиваме, а ще бягат с всички сили, без да се обръщат.
Защото мълчахмe и се съгласявахме. И когато понечихме да изкрещим се оказа, че в дългото си мълчание сме загубили гласа си.

събота, 20 август 2016 г.

Отговори за Капитал пред посещението на Борисов в Турция

Има ли България последователна и консистентна политика към Турция и Русия и какво й пречи да има?

Краткият отговор е - няма или поне не такава, която да се нарече устойчива и последователна. България по-скоро има реактивна политика - реагира на стратегическите разработки и ходове и на руската и на турската дипломация. Има все пак разлика - докато по отношение на Турция имаме известна имунна достатъчност и диалогът се води в преобладаваща степен между институциите в София и Анкара, в отношенията с Русия много малка част от тях се реализират на официално, междудържавно равнище - по-голямата част от динамиката във взаимодействието между интересите на Русия и на България се реализират на полето на отношенията между най-общо проруските кръгове у нас и нашите държавни институции - т.е. това вътрешен процес. Анкара или не може или не допуска от нейно име да говорят представителите на протурските партии у нас. Същото не важи за проруските. Проруските кръгове, които не са хомогенни, включват не само традиционните русофили, но и кръгове с устойчив интерес - т.н. "пета колона" - хора, които реализират своя личен или групов интерес предимно през призмата на това, което Русия може да направи. Към тази група спада и бързо нарастващата диаспора от рускоговорящи у нас, които са достатъчно много за да мотивират руското държавно ръководство да изпрати за свой представител у нас именно висш дипломат с подобен профил.
Докато българските турци в трудни мигове винаги са доказвали своята лоялност към българската държава, много от проруските среди слагат пред лоялността си към българската държава интересите на властимащите в Кремъл, а не толкова на Русия. Обяснението е, че през свързаността с разполагащите с властови ресурс в Русия те получават материална изгода, докато се стопяват хората с идеалистичните представи за Освободителката, за Дядо Иван, за славянските и православни братя. Почти идентична е картината на влияние на Турция у нас. Докато ислямизираща се Турция се възприема като опасност от по-голяма част от европеизираните български турци, то путинизираща се Русия се възприема като упование от проруските кръгове у нас.
Каква трябва да бъде българската политика към Турция и Русия? Къде са ЕС и НАТО в нея?

Равнодистанцирана, с уважение и достойнство, но с гръбнак и твърдост. Комплексите за малоценност които ни внушават и протурските и проруски среди, че сме относително малки и беззащитни, не почиват върху реалните възможности за реакция и защита на нашите ценности. Именно принадлежността на България към колективни системи за сигурност и развитие каквито са ЕС и НАТО ни дава възможност да мобилизираме външен мрежов ресурс, който да ни позволи да противостоим и неутрализираме много по-големи заплахи от тези, с които само и в изолация можем да се справим. Именно затова ако сте забелязали голяма част от хибридните агенти у нас гарнират изявите с голяма доза анти-европейски и анти-атлантически национализъм. За да имаме силна външна политика трябва да имаме силен тил - затова е напълно недопустимо да позволяваме на чужди агентски мрежи да развиват дейност у нас. Вижте сайтове на паравоенните формирования, чуждите инструктори, които го обучават. Мълчанието на властите издава не само комплекс, но и престъпно бездействие и дори съучастие. Какви са дългосрочните интереси на България към Турция и Русия?

Не е толкова сложно - развитие, сигурност и добросъседство. В наш дългосрочен интерес е чрез политиката си спрямо тези държави да защитаваме не само вътрешните и на съюзите, в които членуваме, интереси, но и с такт и дипломатичност да насърчаваме тенденции във вътрешното развитие на тези страни, които да допринесат за постигане на горните цели. Докато Лавров се чуди в медиите, как българите търпят Борисов - което дори и по гъвкавите московски стандарти се смята за груба намеса във вътрешните работи - наши официални лица се страхуват да заявят открито своето несъгласие с отделни черти на политиката на Путин и Ердоган. Дори се опитват да сервилничат като критикуват ЕС и НАТО, че не са достатъчно справедливи към Москва /за санкциите/ и към Анкара /за визите/.
Авторитарните тенденции на управление не вещаят нищо добро не само защото сами по себе си са коренно отрицание на нашите ценности, но и поради факта, че за да оцелеят Путин и Ердоган постоянно генерират около себе си радикализъм - политически и религиозен, национален егоизъм и конфликти. В този смисъл отговорът за дългосрочният интерес на България към Турция и Русия е не само в съдържанието на това, което България трябва да направи на държавно и обществено равнище, а в ефективността на проектирането на собствените ни интереси през глобалните мрежи - в това число ЕС и НАТО върху политиката на тези съюзи към Турция и Русия. България не може да има успешна политика спрямо Москва и Анкара ако там не не усетят, че сме решителни и че зад нас стоят съюзниците ни.
За това висша ценност на българската политика е евроатлантическата ни ориентация, но не разбрана като фасадна политкоректност и политическата целесъобразност - не такава каквато свикналата на всякакви метаморфози номенклатура демонстрира ежедневно, а дълбоко осъзнатата потребност да се държим, да мислим и да действаме като евроатлантици, защото това е наш осъзнат материален интерес и идеална цел.

петък, 19 август 2016 г.

Bulgaria Analytica: The Limits of rapprochement between Putin and Erdogan

'Pessimism becomes a self-fulfilling prophecy; it reproduces itself by crippling our willingness to act.'
Howard Zinn

Following the freeze in the relations between Russia and Turkey and the affluent geopolitical context of Putin and Erdogan's personal diplomacy, some analysts were quick to affirm that the bilateral relations are heading towards an unprecedented era of strategic partnership. The story went further to passing alarmist concerns that the two leaders could be acting in tandem commanding considerable weight and shifting fragile balances in the international system, including eroding from within the internal cohesion within the EU and NATO.
This is a entirely false assumption, that ignores blatant facts. As a hypothesis it provides ample ground for manipulative interpretations and even self inflicted wounds.
The truth is that the seemingly perfect match of the imperial genetic type of both Putin and Erdogan, the commonality of opponents - real and imaginary - do not determine by default the likelihood of the strategic partnership option. While this does not refer to the underlying potential of the strategic partnership play for PR and propaganda that go with this, their tangible net value and overall impact are contentious at best. 
The success of either leader in most instances invites a potential loss for the other - the classic zero sum game along the interface of the two countries interests - from China to Central Asia via the Balkans to West Europe and the US, in Africa and the Middle East. The assumption, that immediately following the Putin- Erdogan meeting that two leaders will jump start master plans for coordinated action in different spots on the global map, including in Bulgaria and the Balkans, although theoretically possible,  is a self-deception with grave consequences.
Both Russia and Turkey are in the midst of an escalating turbulence and instability, that warrant desperate attempts to generate virtual substitutes to tangible policy resources , in order to impress and where possible to scare the world. 
The existing degree of mutual trust and the poor record of institutional cooperation between Ankara and Moscow does not imply a sense of irreversible or a natural trend for relations' upgrade to the level of strategic partnership.
Turkey and Russia enjoy wide area of potential match of interests, even whole spheres that could generate mutually beneficial deals and policy transactions, although most of them would qualify under damage control in a competitive interaction or remedial action to remove existing trade and administrative barriers. Ultimately most of what the two leaders could generate as policy directives would go to compensate unfavorable externalities limiting their power reach. 
Quick analogies between Erdogan, on one side, and western leaders like Berlusconi and Schroeder, on the other, are misleading. 
While president Putin has persevered in his dedication to translate political gains into business deals, as of late, his skills and powers have been very limited. At present Putin has little of substance to offer Erdogan on scale of previous deals with his favorite Western leaders.
Turkey, on its part, is no Italy - neither as geopolitical, nor as industrial and commercial match to the needs of the Russian economy. 
Following the sanctions Russia imposed on Turkish business operating in the country most of the the Turkish companies changed ownership with Russian nationals at the helm. Any reverse movement will be neither quick nor easy or risk-less. It is not by accident that President Putin while ordering normalization in trade relations and lifting of sanctions passed a warning shot that most of the niches left by the Turkish business have been filled by competitors. 
The restoration of charter flights although underway drags on at a slow pace and without overwhelming enthusiasm on the Russian side. 
For Turkey tourism is a leading industry employing 8 % of the workforce. The weight of Russian tourists on the scale in the industry could hardly be ignored. According to data provided by the Russian Union of the Tourist Industry Turkey has lost 19% of its Russian tourist in 2015, with the forecast for 2016 upping the figure to a 71%. 
The meeting in St. Petersburg could hardly dramatically improve the fundamentals for the outbound Russian tourism to Turkey with the total numbers drastically down. The Russian middle class, which is the largest source of tourists, has seen its wings substantially clipped in the deepening economic and financial crisis in the country. To make things worse, the Kremlin embarked on the course of promoting and subsidizing Crimean tourism at the expense of external destinations. 
The two presidents pursue almost identical authoritarian governance models, featuring the same contempt for European values and standards, including human rights and media freedom. Both of them display the same messianic zeal and pretense to lead other people and to define the fate of the world.
This could hardly translate into a lasting "brotherhood of arms", as the leadership match does not stem from a shared or harmonized vision of the world even less out of respect for established international order and security system. 
Authoritarian rulers enjoy the privilege of challenging and defying order when and where they please including at the expense of each other.
It is hardly a coincidence that both the Russian and the Turkish presidents demonstrate an almost identical sense of insecurity, stemming from their failures in the economic, internal and foreign policy, that drives the shift of focus away from home towards internal and external enemies, mostly perceived. The logic behind the rapprochement between Putin and Erdogan - their shared distrust of western modernity with an accent on religion and nationalism as instruments to govern and exert power -, is extremely volatile.
To the extent Saudi Arabia and Russia are able to partner in global oil and gas markets, Turkey and Russia could achieve strategic coordination based on their shared imperial and anti-Western policies. In both instance the results do not impress. 
New "pure" national governance doctrines like Putinism and Erdoganism with a global reach pretense, with identical blend of authoritarianism and radical religion base, excel when it comes to their claim on their right to deny, even to destroy in the name of proving their exclusive status. Unpredictability and scare tactics bordering on blackmail are the prime features and immanent core of both doctrines. What Putin does to Ukraine Erdogan tries to test with the refugee weapon against Europe.
After the failed coup and the ensuing purge, far beyond the range of the rational and the justifiable, Erdogan can not afford a direct military confrontation with Russia as the Turkish army and the security forces are in disarray that will be difficult to mend  in the short term. This has brought a softer tone tactic and appeasement with the Kremlin.
Putin, in turn, finds himself in ever deepening isolation with sanctions taking their toll. In 2017 the reserve funds will be depleted with the Russian state, banks and companies having a restricted access to global capital and financial markets. This will compel him to trim costs in the sacred cows areas of the Russian budget - the military, the secret services, the state apparatus and in the social sphere. Facing harsh economic and financial reality - the Russian President can hardly afford to maintain for too long in hot phase his current military engagements in Syria and Ukraine.
Ankara is in no position to help him compensate the deficits of his rule of Russia. As far as Turkish businesses ultimately rely on the export of funds from Russia to Turkey - via commercial, business and tourist channels - Turkish interest run counter to the current priorities of the Kremlin.
Moscow drags its closest allies into its rapidly descending orbit, which forces them to act. This explains the motives behind Kazakh president Nazarbayev mediation between the two leaders that led to the meeting in St. Petersburg.
Putin and Erdogan both have their personal cohort of businessmen as part of the personal financial entourage sustaining their hold on to power. This in turn explains why members of the closest business circles on both sides joined in to restore the dialogue at the highest level. Their role in the process however should not be overstated as both presidents are alpha leaders of imperial type - intolerant to any business dictating them as they trust to be the ultimate CEO and majority owners of the respective corporate entities - Russia and Turkey.
Shrinking exports and growing payment deficits, rising dependence on domestic consumption, foreign, mostly western investments amidst emerging political instability in both countries, all troublesome developments against which the mutual loss of the markets has been rightly considered a frightening prospect for both leaders. 
The loyalty of the inner business circles is neither unconditional nor guaranteed by default, notably within the context of limited access to shrinking public resources. Erdogan and Putin reached a red line in their final battle for survival wherein they inevitably turn against some of their closest allies. Putin sacked Ivanov, with a looming conflict with Sechin waiting denouement while purges among senior military and government circles are in full swing - without rules, without apparent system or logic.
Erdogan dealt with Davutoglu and took advantage of the botched coup to clean the house not only from enemies and opponents, but to take full control of their business and financial sources. 
The sky high popularity figures and high public ratings offer little consolation to both leaders as history tells us.
No different is the reading of the impact of the St. Petersburg meeting in the prime main field of suspected shared interest - the energy sector.
Whatever is being said in Moscow or elsewhere, the underlying strategic interest of Turkey is to make the best possible use of its geography by offering transit services to energy suppliers and raw materials providers that compete with Russian counterparts. This basic anchor of Turkish policy can not be changed. While the Kremlin is doing everything possible to block or impede the access of competitors to the EU markets via entry points in the Southeast and Southern Europe, Turkey would continue to capitalize on its geostrategic value to the West to Caspian andMiddle East countries by letting them compete with Russian companies on its territory. This a core line in Ankara's foreign policy epitomizing its regional leadership aspirations in the Black Sea, the Caucasus, the Caspian Sea and Central Asia, the Middle East and the Mediterranean. This main line comes into direct affront with Russian core interests. A more salient attempt by Moscow to play strategic mediation between Azerbaijan and Armenia, while offering Baku and Ankara tradeoffs for agreeing to coordinate energy policies with Russia and Iran will change little or nothing.  
The prospects for substantive agreements and coordination between Russia and Turkey on the Syrian crisis seems equally evasive. Turkey supported the anti-Asad nationalist opposition - the group Ahrar al-Sham and other nationalists who played a key role in breaking the siege of Aleppo. Erdogan continues to insist that Assad is not an option for long-term solution to the problems in Syria, that begs for compromise president Putin is not ready to consider.
The Turkish authorities are extremely sensitive on the issue of the deep penetration of Russian intelligence among the Kurds - both in Turkey and in Syria. Ankara does not hide its frustrations against Moscow's interplay with the Democratic Union Party (PYD) of the Syrian Kurds, who control areas alongside the border with Turkey. Last autumn Russian aviation bombed areas near Azaz, which allowed the military wing of the Democratic Union - YPG to take over territories held by Turkey supported opposition forces. Soon after, Moscow insisted on the inclusion of a representative of the Syrian Kurds at the Geneva talks, which was interpreted as a hostile act in Ankara.
To use a historic analogy, that is naturally far from perfect, at  present Russia and Turkey are in the situation of the Soviet Union and Germany before the signing of the Molotov-Ribbentrop pact. Attempts by the like minded dictators - Stalin and Hitler - to end up as strategic allies ended with the war between them. The foundation of peace between them was ultra thin, while the core contradictions run deep.
The partnership between Putin and Erdogan is neither sincere nor based on objective, sustainable and long-term overlap of interests. The common anti-Western rhetoric can hardly turn into a positive vector of cohesive action. Not only because this connotes a negative and self-destructive energy, but due to the fact that both countries have an overwhelming interest to sustain solid relations with the West.
Without NATO, especially with its weakened armed forces, Turkey would find it difficult to guarantee its security in its own. It has no alternative to NATO's shield against nuclear and missile attack.
The energy cooperation perspectives are hardly more optimistic. A partnership between two countries, that concurrently sink in debt and turbulence, lacking serious economic outlook, is doomed.
The depreciation of the Russian currency and the lack of funds could seriously impede the implementation of "strategic" projects such as the Turkish stream and nuclear power plant in Akkuyu. Rosatom has a commitment under an intergovernmental agreement to provide 100% of the needed project funding under a BOOT scheme. Moscow has been long seeking to engage the Turkish government in talks to co-invest in the project substantial amounts without secure returns. In the Akkuyu NPP the bill comes to nearly $ 25 billion and inquiries have been floated testing Turkey's readiness to share the costs. Rosatom has offered to sell 49% of the project company, but so far Ankara has remained cool. The financial risk is too great, even for Chinese investors - the CNG, who are supposed to finance the British nuclear plant at Hinkley Point.
Russia and Turkey imitate "cordial friendship" for consumption by third parties, to service current short term expediency and mostly a non-aggression pact between the two leaders targeting the West.
The lack of content and solid foundations of the rapprochement between Putin and Erdogan is offset by virtual reality and parable creation. The poker game both leaders seem to enjoy is only as good as the integrity and the resolve of players to call opponents' bluffs.
Even when considering both countries ultimate argument in their stand off with the West - the strategic nuclear triad of Russia and the refugee weapon of Turkey - both have a double bottom. Neither Moscow nor Ankara can afford to play their trump card - as its is a double edged sword with overwhelming risks for them. Even if they can threaten with first nuclear strike or refugee onslaught on EU borders - once played the strong card becomes useless, exhibiting their immediate vulnerabilities.
At this stage the process of normalization of relations between Russia and Turkey can hardly turn into lasting strategic partnership.