сряда, 6 ноември 2019 г.

Интервю пред Радио Фокус: В Москва направиха публичен демарш, в който да унижат ръководителите на държавата ни

Водещ: Руският президент Владимир Путин награди с орден „Дружба“ обвинения през септември в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов. Говорителят на президента Дмитрий Песков предупреди да няма преследвания заради награждаването на председателя на Движение „Русофили“. С изключение на главния прокурор Сотир Цацаров, който часове преди церемонията предложи на Инспектората към Висшия съдебен съвет да провери работата на съдията от спецсъда Антон Миталов, дал на Малинов разрешение да пътува до Русия за награждаването, други реакции от държавни институции до този час няма. Какво означава безпрецедентната ситуация, при която обвиненият по член 105 от Наказателния кодекс Николай Малинов да се окаже за дни в столицата на страната, заради която е обвинението, че е извършвал шпионаж и да му бъде връчен орден от президента на тази държава? Как да разчетем и мълчанието на българските институции? Въпросите отправяме към бившия посланик в Русия Илиян Василев. Господин Василев, ситуацията е безпрецедентна. Поне аз не се сещам за друг подобен случай, но въз основа на вашия опит като посланик вие може би да имате повече впечатления?
Илиян Василев: Не, такъв случай няма. Този начин на общуване – със заплахи за последствия в случай, че българското правосъдие не трябва и не може да си свърши работата по дело, което в момента тече,  и то изказано от най-високо място в Русия. Има аналогии в историята, това е със сигурност, но в последно време – това излиза извън всякакви рамки.
Водещ: А как се оказа така, че обвиненият за шпионаж Малинов отива в държава и го награждава президентът й, а срещу него се води дело, че е шпионирал за тях и има забрана да напуска страната?
Илиян Василев: Ами много просто – троен, двоен, всякакъв различен аршин. Господин Цацаров, разбира се, побърза, защото той в това отношение доста умело влияе с пиар техники, побърза да се разграничи и да потърси отговорност от съдията. Само че странна работа, по делото на Джок Полфрийман съдията постанови той да може да пътува и да излезе от България, прокуратурата го блокира, отне му паспорта и забрани излизането. По същата схема във вторник се разви и скандален казус със спиране на председателя на УС на Движение „Боец“ Георги Георгиев, който трябваше да пътува с жена си за операция по трансплантация, в която той беше потенциалният донор, и прокуратурата, една прокурорка от Видин, на която дори не й знам името, тя блокира господин Георгиев да може да отиде с жена си да извършат животоспасяваща операция. Тоест деградацията е толкова повсеместна, липсата на принципи, на правила вече е отвъд мислимото дори, бих казал.
Водещ: Какво ни казват Владимир Путин и неговият говорител с действията си?
Илиян Василев: Знаете ли какво казват? Казват, че следващия път, когато някой иска да осъди, да обвини или каквото и да е някого, трябва първо да се пита Руското посолство, дали случайно този български гражданин не попада в списъка на привилегированите или защитените от руския цар, в случая повелителя на Кремъл. Тоест ние имаме ограничен суверенитет. Като имате предвид, че тази история дори и медиите омаловажават. Ето, аз току що гледах новините по Националната телевизия, както и по другите медии – те пропуснаха да споменат най-унизителната за българската страна част, в която предупреждава говорителят Песков, а Песков по принцип никога не говори извън нещата, за които е инструктиран „отгоре“. Песков когато каже нещо на пресконференция, той винаги го обработва, тъй като има задължителни неща, които трябва да каже, и едно от тези задължителни неща, които е трябвало да каже, са именно тези думи за Малинов. В тях той казва две неща. Първо му дава имунитет с това, че е награден, тоест орденът „Дружба на народите“ му дава имунитет, тъй като няма никакво значение, че производството срещу Малинов има история преди датата на награждаването, той вече е награден, следователно имунизиран. В този смисъл, всяко действие на българската прокуратура или на която и де е друга институция у нас ще се разглежда от руската страна като действие, което накърнява нейните интереси. Забележете, това е по отношение на български гражданин. Аз от това по-голямо унижение не мога да си представя. Вие сигурно знаете, как се третират в Русия действията на подобни на господин Малинов в България. Там за най-малкото нещо, примерно изказвате мнение и се финансирате отвън, първо, веднага ще ви забранят организацията; второ, ако достигнете това равнище на активност в услуга на чужди интереси, колонията ви в Сибир е сигурна. Неотдавна едно момче го пратиха за 3-4 години за това, че било оказало съпротива на органи. И това момче работеше за една неправителствена организация, която имаше удоволствието да изказва различни от общоприетите от Кремъл съждения. Затова казвам и слушателите трябва да направят важната разлика: едно е русофилското движение в България да остава на своята идейна "висота" и да се бори за утвърждаване на интереси, добрите отношения между двата народа, културни връзки и т.н. Друго е в момента, в който руската държава започне да финансира дейност, която пряко води до действия, които нарушават националната сигурност на България, тъй като, забележете разликата – ако русофилите искат да си направят партия и тази партия иска да извади България от НАТО и от Европейския съюз, при това го прави без да прибягва до средства на руската държава, на руски олигарси и въобще на ресурси, които са под контрола на Кремъл, това е допустимо и легитимно действие. 
Когато обаче това действие се финансира отвън и извън политическия процес, това вече е наказуемо действие и то попада под клаузите на НПК. Затова казвам, че още по-притеснително е, ако направите сравнения с начина, по който българските институции, дори ако си спомняте, това беше почивен ден, в който реагираха дори на лошия превод, те дори не можаха да си преведат думите на френския президент Еманюел Макрон, но колко бързо всички се възмутиха, ноти щяха да пращат, изобщо страшна работа. Ето, в момента часът е 18:20, минали са около 8 часа от времето, в което Песков направи своето изявление. Никаква реакция. 
Обясненията са две. Първото: не знаят как да реагират. Второто обяснение: договарят с Русия тип реакция, която да не доведе до ескалация на напрежението. Има и трето: опитват се да реагират по начина „малко да се наведем да отмине бурята“. Тоест забавеното действие, то винаги е свързано със снишаване. И от цялата тази работа, аз пак казвам, никога до сега не е имало подобно нещо, следя българо-руските отношения от най-ново време – то не бяха разрешения за прелитане на самолети, ето сега ще пусна скоро информация за това, как стои въпросът законово, тъй като има закон, който урежда тези работи и никакви наредби, които са подзаконови актове, не могат да го отменят. Тоест там има доста голям проблем с легитимността на тези действия. Крият се, правят се някакви тотално разчетени действия и под егидата на това, че ние сме много зависими от Русия. Нищо подобно. В момента го казвам с цялата отговорност на опита, който имам, знанията, които имам и професионалната си посветеност на темата – в момента България не е по-зависима от Русия, отколкото Русия е зависима от България. Тоест няма неща, с които те да могат да ни изнудват.
Водещ: Как да си обясним обаче това предизвикателно поведение? Ето, Николай Малинов се е върнал от летището, преди минути той е дал интервю в телевизионно предаването, в което е разказал освен за ордена, и за срещата си с генерал Леонид Решетников в Москва. Генералът го бил изкушил със сланина и ракия, двамата били на руска баня, заради изкушенията на Решетников отишли да се изповядат, изповядал ги руският патриарх Кирил, видял се и с бизнесмена Константин Малофеев. Тук чуваме имена, които бяха замесени в шпионския скандал от септември. Подиграват ли ни се?
Илиян Василев: Ами това е режисирано поведение. Все пак имайте предвид, че и Малофеев, особено Решетников, това са много опитни хора, които са работили у нас.
Водещ: Точно затова питам, защо е необходима тази провокация?
Илиян Василев: Аз ви казах. Първото нещо, за Малинов, разбира се, това е режисирано поведение, в което той ни занимава с битовизми, за да загубим стратегическия план на неговите действия и онова високо ниво, на което опасността от неговите действия се тълкува и трябва да се тълкува в България. Просто, ако си спомняте, ние изгонихме един дипломат, след това си позволихме… и то изгонихме условно казано, в смисъл голям зор беше с изгонването – имаше противоречива информация, ама той е тука, ама не е тука и т.н. Забележете, че тогава руската страна не реагира, което аз поне го свързвам с това, че има избори и те не искат чрез решението си да влияят на изхода от изборите. Но Русия по принцип не обича, когато България, която тя не третира като равноправна държава, а като държава от сферата на влияние от миналото и от сферата на влияние сега, не обича България да си позволява действия, които Русия да приеме като нарушаващи интересите и. За Русия ние не сме равни на това, което може да си позволи една Турция, или една Гърция, или дори една Румъния. Ние сме в друг режим. В този смисъл, това, че те са решили през Песков да заплашват с последствия, ако се предприемат каквито и да било действия от прокуратурата срещу Малинов, това просто означава, че Кремъл е преценил степента на своето влияние и най-вече възможността за нареждане. Те много добре познават нашите ръководители – и Радев, и особено Борисов, те знаят на какво те са способни като реакция. И вероятно в тази преценка се е наложило мнението, че не е зле да направят публичен демарш, в който да унижат ръководителите на държавата ни, тъй като вие разбирате, че това е унизително. 
Формално всичко е около Малинов, но това да ви заплашват с последствие, ако прокуратурата извърши действие, това е повече от скандал. Ако бяха така добри, трябваше да го направят, както той е руски гражданин, да му дадат дипломатически статут, да го назначат в посолството, но и тогава не беше сигурно, че ще може да бъде назначен, тъй като по принцип всички дипломати минават през процедура на агреман и то е съгласие на приемащата страна – и тогава не би трябвало да има. Но Малинов не е един, това са доста хора. Това Движение е от над 35-40 хиляди души. И това е големият проблем. Ние си затваряме очите за проблема с русофилията. И, пак казвам, няма проблем с нейната идейна и идеалистична част. Проблемът е, че това са хора с организация, с пари, с дублиращи институциите структури и най-вече ползващи се с вето, в смисъл, те винаги могат да отидат в Москва и да получат орден или санкция, което е равностойно на имунитет, заради което българската държава не може да им посегне.
Цоня Събчева

събота, 19 октомври 2019 г.

Интервю пред Радио Фокус: За автомобилния завод на Фолксваген и поредния проект на Борисов за главен прокурор

Водещ: България е готова да удвои субсидиите, които ще получи Volkswagen, ако германската компания дойде в България и направи тук новия си завод. Според бившия президент Росен Плевнелиев, който е председател на Автомобилен клъстер България, страната ни предлага на Volkswagen Group вместо 135 млн. евро 250 до 260 милиона евро държавна субсидия. Засега Фолксваген отложи за неопределено време крайното официално решение, къде ще бъде локализиран новият завод на компанията, заради нахлуването на турската армия в Северна Сирия. Отмъква ли България с удвоената държавна субсидия завода на Фолксваген от Турция? Следва анализът на Илиян Василев, член на УС на Центъра за балкански и черноморски изследвания, бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Г-н Василев, в публикуван през юли ваш анализ вие прогнозирахте, че инвестицията на Фолксваген в Турция неизбежно ще бъде изправена пред значителни и потенциално ескалиращи политически рискове, които трудно могат да бъдат управлявани и смекчени и вероятността тя да се осъществи е минимална. Въпросът е: увеличават ли се шансовете за България?
Илиян Василев: Не непременно. Не непременно, тъй като в състезанието или въобще като алтернатива на Турция България не е единствената страна, Румъния също се разглежда. Изобщо винаги трябва да гледаме в по-широк план на тази възможна перспектива. През юли посочих, че подобни големи стратегически инвестиции, особено свързани с това, че основната част от производството в този завод, който трябваше да се разположи в Турция, трябваше да се продава в ЕС, и тогава логиката някак си ставаше прекалено "тънка". Ако Фолксваген визира пазара на Близкия Изток за да продава – да, локализацията в Турция на този завод е окей. Но да се продава в Източна Европа и изобщо в цяла Европа от Турция, и там да се локализира завод, за който германски производител фокусира избора си върху субсидиите, които страна извън ЕС може да си позволи, а в ЕС не може да си позволи, това просто нямаше как да се случи. Имайте предвид, че веднага ще стане въпрос за трансфер на тъй наречената държавна помощ. Има и много, много други проблеми, които технически стоят пред тази инвестиция. 
Но вашият въпрос дали ако не стане инвестицията в Турция, тя автоматично ще стане в България, пак казвам, стоят много големи, принципни въпроси и рискове на такава инвестиция, свързани с България, които са си типично наши, местни. 
Една част от тях могат да се решат в контекста на специално обслужване, внимание към тази стратегическа инвестиция от министерства, т.нар. "фаст трак" на Агенцията по инвестиции, на правителството. Но друга част от проблемите много трудно може да се компенсират. Тук визирам институционални дефицити, като например проблемите в съдебната система. Този завод няма да попадне в изкуствена среда. Ще трябва да консумира всички плюсове и минуси на институционалната среда. Само си представете, какво огромно количество от контракти, договори, взаимоотношения ще има.  И когато една система като съдебната не функционира ефективно и бързо, когато реакциите на местно и на централно равнище е мудна, защото няма електронно правителство или защото обмена на документи е бавен, а реакциите на всякакви други нива не са адекватни и бързи, когато нямате достатъчна квалифицирана работна ръка и нещата се натрупват. Практически този завод с 4-5000 души, няма къде да се разположи освен край София.  Такова количество работна ръка няма къде да се намери на друго място. И тогава какво излиза? Значи ние отново ще привлечима хора към София, като създадем изкуствени регионални дисбаланси, миграция на квалификации. Стана известно, че специално ще се открие техникум за нуждите на този завод. Изобщо ще правим специално обслужване, но ако макросредата не е много адекватна, плюс отсъстващата инфраструктура, която трябва да се създава, въпросите стават много . 
Има неща, които са решими, и това, че сега в момента ги нямаме, не е толкова страшно, тъй като те могат да се построят. Проблемът е в осъзнаване от правителството, че проблемите не трябва да се решават само заради този институционален  инвеститор германски, а заради всеки друг инвеститор, в това число и български. Защото „Фолксваген“ са големи, те си имат зад тях германски посланик, германско правителство, но за другите, които нямат тези специални условия да развият своята дейност, няма кой да се застъпи. 
Да не забравяме това, което го писах и в статията, което е много важно и тук някак се пропуска. Основният лобист за инвестицията да бъде в Турция, а не в България, е бившият германски канцлер Шрьодер, който изпълнява мисия, възложена му от Кремъл, да помогне на новия приятел на Путин Ердоган. Тази тема някак си изчезна от българските медии и никой не си дава сметка, че всъщност битката не е, това не е състезание, което да е честно. Тук има много скрити козове и конци, които се дърпат зад кадър, и не на първо място стои равнището на субсидиите.
Водещ: А какво е състезанието с Турция, техническо,  пазарно, политическо? Геополитическо?
Илиян Василев: Всъщност състезанието е в много аспекти. 
Първо, ние трудно може да се състезаваме с Турция по отношение на мащабите на икономиката и на работната ръка. Защото не забравяйте, че този завод все пак най-накрая една част от производството му ще се реализира на местния  пазар. 
Сега състезанието, което печелим, обаче пак не го използваме като хората, големият недостатък на Турция, както написах в статията, са политическите рискови, които са неуправляеми от който и да е стратегически инвеститор. Защото утре примерно ще се наложат санкции, вече има такива санкции от Европа, на двустранна основа. Ще се наложат санкции от Щатите и този западен или европейски инвеститор в Турция ще трябва да пренасочва и да управлява този риск със санкциите. Защото няма как заводът да остане изолиран от този режим на санкции. 
Те ще се разпространят върху доставчици, върху турски политици, лица, министри, компании. Това няма как да се управлява. В тая част България е много добре ситуирана. Но пак ние имаме една такава политика, която тук минава за голямо достойнство в политиката – ние да не се караме с Турция, това не е лошо, защото по повод на „Фолксваген“ ние няма как да се скараме с Турция. По-скоро това е състезание на двама мачовци. Като единият мачо Ердоган е толкова уверен в победата си, че дори не обръща внимание на другия мачо, който иска да привлече инвестицията. 
В интерес на истината, докато Ердоган лично дърпа инвестицията към Турция, тук Борисов не е толкова очеваден в ангажимента си. По-скоро основното роля се игра от бившия президент Плевнелиев, който използва контактите си в Германия да неутрализира влиянието на Шрьодер, но невинаги успява сам.
Водещ: Затова ли се избягва фокусирането върху ролята на Герхард Шрьодер в тази сделка и  задкулисното участие на Кремъл?
Илиян Василев: Ами то това е проблемът, че ние перманентно не смеем да се обадим и се снишаваме, колчем стане въпрос да кажем, че да, в случая Кремъл работи срещу българските интереси през проксито си, лобиста Шрьодер. Ако го кажем явно и в прав текст, само ще усилим позицията си. Изобщо има някакво тотално сбъркано отношение и представа за Кремъл, че ако ние се снишим, огънем, някак си ще ни се размине. А там уважават само силния и изправен човек. Такива сгънати хора минават в съвършено друга група.
Водещ: Как ще завърши сагата със завода на „Фолксваген“?
Илиян Василев: Какво да ви кажа. Слушах изказването на сегашния шеф на Агенцията по инвестиции. Не бих говорил така на негово място. 
Първо, да речем, че тази агенция беше понижена като статут, от когато аз бях шеф на агенцията на инвестициите, тя беше към МС и това й даваше възможност да реализира дейност, която да засяга всички министерства, а не само Министерството на икономиката, на както е подчинена. 
Второ, той може би е прав в това да реагира, но не може и не би трябвало да има разминаване между това, което той казва, и да се явява в публичното пространство, само за да опровергае или поне да допълни президента Плевнелиев в негативен контекст относно размера на субсидиите. Трябва да има единно говорене, да има, и Външно министерство да се намеси, тъй като много политика. В голямите инвестиции има много политика. 
Всъщност силните черти на България, контрастират на фона на рисковете и недостатъците на конкретната среда в Турция, а не са общовалидни обективни преимущества. Тоест слабостите в Турция са най-силния ни коз и те са дългосрочни, устойчиви, които не могат за бъдат прогнозирани като рискове за развитие от която и да е страна, камо ли от бизнес конгломерат като „Фолксваген“.
Водещ: Ползвам възможността, че сте наш гост, за да ви попитам за още една ваша прогноза. Преди седмица написахте, че предстои пътуване на главния прокурор и неговия заместник до САЩ. Прокуратурата потвърди за започналото преди три дни посещение, като в делегацията са и тримата ръководители на службите у нас. Противодействието на корупцията, организираната престъпност, прането на пари, както и действията в защита на националната сигурност са обяснимо сред темите на разговорите. Посещението има ли друга цел и каква би мога да бъде тя? Питам ви в контекста на недостатъците ни по „Фолксваген“.
Илиян Василев: Не, във връзка с „Фолксваген“ това посещение няма отношение.
Водещ: Нямам предвид за инвестицията на „Фолксваген“, а за недостатъците ни като държава, които стоят пред тази и всякаква друга инвестиция – съдебната реформа, борбата с корупцията.
Илиян Василев: Това посещение е по линия на ФБР. Има особености в американската политика в този момент във Вашингтон, която позволява на отделните ведомства да не провеждат координирана политика. А поради особеностите на тези тримата – Цацаров, Гешев и Георгиев, от гледна точка на ангажимента и опасностите, всъщност начина, по който те тримата ще интерпретират резултатите от това посещение. Те затова и заминаха, три дни стоят там и не дадоха предварителен анонс. Тази секретност може да  издава само две неща – първото нещо, че самата американска страна е държала това посещение да не бъде предмет на публичност или да се използва от тримата за PR, защото няма никакво съмнение, че дискретността на домакините по никакъв начин няма да попречи на Гешев или на Борисов да го използва за политически цели. Премиерът организира между другото това посещение, в смисъл той е ключов фактор, той инструктира и даде насоки. След завръщането на групата, ще заработят про-правителствените медии, за да представят посещението като едва ли не легитимиране или приемане на Гешев като нов главен прокурор от Вашингтон. 
Такова нещо няма от американска страна, но бъдете сигурни, че по този начин ще го интерпретират. 
Второто нещо, това са опитите на тримата да „продадат“ в САЩ тяхната версия за борба с корупцията, за борба с контрабандата, за борба с руското влияние. Но тъй като нямат достоверни резултати, ще се опитат да покажат по-скоро интерпретации, отколкото на реалност. 
Ето, примерно тази история с русофилите като шпиони, за тъй нареченото "зловредно влияние". Тя е несъстоятелна, защото в Америка много добре знаят, какви са реалните маркери на борбата с руското влияние. Това са: резултатите да ограничат руската агентурна мрежа, да изгонят дипломати и такива, които не са дипломати, да хванат, да осъдят реалните руски агенти. Нищо подобно няма. 
Имаме едно PR  събитие, което е много по силите на Борисов, защото той ги владее тези неща. Разиграхме сценката с шефа на русофилите, като най-големия руски агент, което е смешно. 
Другата страна е контрабандата, знаете, че ние постоянно имаме проблеми с контрабандните канали на цигари особено по линия на Пеевски, както и на наркотиците. Това също е тема, която, разбира се, професионално трябва да се обсъди между съответните американски домакини и тримата. Там очевидно Гешев ще се опита да прокара и да убеди домакините си в това, че той е човекът, който има реални намерения да се бори с корупцията. 
Това според мен е най-слабата част в спектакъла, защото нищо от това, което той до този момент е правил, не доказва, че иска и може да се справи с корупцията по високите етажи. Нито има капацитетът да го направи, нито има решимостта. Да не говорим, че в по-голяма част интерпретациите на тримата как се бори корупцията винаги опират до тяхната избирателност и използването на разследванията като бухалка срещу политически неудобните противници. Това опровергава самия засмисъл и самата вяра в това, че тези трима могат да направят нещо значимо и противоречащо на природата им. 
Разбира се, отделям господин Георгиев като шеф на ДАНС от господата Цацаров и Гешев.
Водещ: Можем ли да очакваме арести на политици за корупция след местните избори? Поне такива догадки се прокрадват в медийни публикации.
Илиян Василев: Очевидно ще има шоута, както имаше шоута пред 2013-та, през 2014-та. Изобщо ние сме много силни по създаване на изкуствен драматизъм. Както беше при Иванчева. Там цялата история е в същност версията на Цацаров, какво представлява съдебната реформа и борбата с корупцията. Значи, вкарвате телевизиите с камери, които да заснемат арестуването на някой посочен. Шум, шум, шум, след това дълги години готвене на обвинение, и вече, когато обвинението влезе в съда, имате два варианта: единият дали, ако е в Специализирания съд, който прокуратурата вече контролира, то стана ясно, там могат да изкарат всеки виновен. 
В редовния съд обвиненията пропадат и заглавията от първите страници на медиите, когато арестуват, са големи. Заглавията след провалите на прокуратурата са малки или ги няма. Това беше основният въпрос, абсолютно законен въпрос на Лозар Панов към Гешев. Хубаво, ние ви избираме, ние, всички българи трябва да приемем Гешев и да му дадем някакво доверие на този човек. ВСС не живеят във вакуум, техните действия така или иначе трябва да получат публична оценка и одобрение, тъй като прокуратурата има одобрение 10%. С 10% тя не може да си върши работата, и ние трябва като избиратели да кажем: „Ето, имаме качествен човек“. 
Ама този човек трябва да има зад гърба си дълг списък от обвинители актове, които да е спечелил, да е вкарал някой в затвора, а не както сега става : „В бъдеще време ние ще арестуваме.“ Ами хубаво, какво им пречеше тези години, докато бяха на власт, да арестуват някой, да се справят, и каква е вероятността, че след като не са го направили в миналото, сега ще го направят? И тук опираме до вярата и доверието. За това казвам: ако един път те излъжат, втори път те излъжат, трети път те излъжат, как да им вярваш на четвъртия път? Защото става въпрос за едни и същи герои.
Цоня Събчева

сряда, 11 септември 2019 г.

Защо и този път няма да успеят да намерят схема за реализация на АЕЦ „Белене“?

Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa толкова много, че е изненада изобщо обсъждането на неговото подновяване. Правителството настоява, че е длъжно да продължи по пътя, тъй като са похарчени много пари – над 3 милиарда лева. Това е точно така, но въпросът е, дали ако до този момент си правил грешка или поне си вземал неоправдани решения, трябва да продължиш на инат, без да имаш печеливш бизнес план.
Защо АЕЦ „Белене“ си остава търговско и пазарно несъстоятелен проект?
Първо, нищо от икономиката на проекта не се е променило за последните десет години. Разходите му само са се увеличили. Оценката на крайната сметка не може да бъде поставена без да имаме обвързващи договори за изпълнение и доставки. Актуализацията ще върви не само с обичайните инфлационни индекси, но и с рязко нарасналите стойности по покриване на по-високите стандарти за сигурност, включително към оборудване и изпълнение на работите, по-високата стойност на работната ръка. Да не говорим, че всеки стратегически инвеститор, при толкова много отворени променливи в разходната структура ще трябва да повиши рязко и размера на непредвидените. Така например, разходите за ядрената централа в британския АЕЦ Хинкли Пойнт са 6,875 евро за киловат инсталирана мощност, при близо двойно увеличаване, спрямо първоначалното, на цената за задължително изкупуване на електрическата енергия. В АЕЦ „Белене“ цената за киловат инсталирана мощност е 5,500 евро, но при цени от 2011 година.  Всяка друга опция за устойчива генерация на електроенергия е по-евтина и реално банкируема без помощ от държавата. Ядрената не е.
Второ, единственото положително развитие за ядрените централи е натиска на климатичните цели и политики, които в контекста на българската енергетика се стремят да закрият въглищната енергетика, без да развият газовата и така оставят ядрената единствената възможна базова енергетика. Но тя пък не може да играе пълноценно и ефективно ролята на балансираща ВЕИ енергетика. Казано с други думи, преди да се тръгне към реализацията на ядрения проект, трябва да се изпълнят едновременно две условия – първо, да се затворят енергогенериращи мощности равностойни на тези на АЕЦ „Белене“ – 2200 мегавата /приблизително ТЕЦ-овете от Марица Изток/ и второ, нишата на ядрената енергетика да не бъде запълнена от евтиния природен газ. Ядрените проекти в САЩ тотално потънаха в момента в който цената на природния газ се срина, от което става ясно, че за да стане АЕЦ“ Белене“ не трябва да се случи нито един значителен проект за нови газгенерационни мощности у нас.  Не виждам как това може да се забрани, макар че може да се отложи.
Трето, финансирането на проекта е невъзможно през финансовите пазари. Единствената опция остава в рамките на онова което руската, китайската и българската държава могат да сметнат за оправдан споделен суверенен дълг от приблизително 11 милиарда евро. Не виждам вариант при който този дълг най-накрая да не се появи като външен публичен дълг на България, която ултимативно ще трябва да поеме преки или непреки гаранции.
Пред вид на рязко съкратените възможности на руската компания да осигури финансиране на ядрен проект в чужбина, пред вид огромния списък на поети ангажимент за финансиране на строителната програма на Росатом зад граница и рязкото съкращаване на размера на бюджетната подкрепа, сега цялата надежда лежи върху китайската CNNC. Да го кажа еднозначно – без китайско финансиране АЕЦ“ Белене“ не може да стане.
Вероятно мнозина ще побързат да ни успокоят с аналогии с участието на китайски финансиращи институции в ядрените проекти в Обединеното кралство и в други проекти в Европа. Приликите подвеждат – в Хинкли Пойнт развойната и съфинансираща компания е европейска – EDF , което балансира както геополитическия, така и бизнес и финансовия риск. Въпреки признаците за усилване на заинтересоваността от сътрудничество с китайски компании в сферата на инфраструктурата, Европейският съюз ясно и недвусмислено премести Китай в категорията „конкурент“, който ползва практики на нелоялна конкуренция и непозволена в ЕС държавна помощ. Преценката дали АЕЦ „Белене“ влиза или не в тази категория определено ще бъде дадена не в София, а в Брюксел.
В този смисъл проектът представлява преди всичко значителен и в много отношение неуправляем политически риск за България, който Русия и Китай ще се съгласят да споделят само ако бъдат удовлетворени други техни държавни интереси. Ако няма достатъчно гарантирани бизнес ползи, а това е сигурно, то тогава те ще трябва да получат други ползи – или в рамките на конкретния проект, или други свързани и несвързани проекти, които се реализират от или чрез българската държава.
Четвърто, чисто геополитическия риск на проект АЕЦ „Белене“, чието управление просто не е по силите на българското правителство. В опростен и изчистен вид, той се изразява в това, стратегическият инвеститор самостоятелно или в партньорство, да може да неутрализира натиска срещу правителството, ако проектът се реализира с конкуренти и опоненти на съюзите в които членува – ЕС и НАТО.
Всеки ядрен проект в ЕС и НАТО, в който Росатом има водеща роля е стратегически риск за тези съюзи. Не само защото руската компания има не само цивилно, но и военно поделение, като двете са свързани по неразривен начин. Когато правите бизнес с гражданската част от компанията, никога не знаете, дали изпълнители или бенефициенти на средствата които плащате не са военните ядрени програми.
Всяка ядрена централа представлява „черна дупка“ в системата за сигурност на съответната страна, като потенциална цел на стратегически удар.
У нас защитата на ядрените централи, макар и топ приоритет на националната система за сигурност, е сериозно компрометирана. Дори да приемем, че похарчим над милиард долара за да осигурим надеждна противоракетна и противосамолетна защита от типа Пейтриът – което е перо, неотчетено в сегашните сметки – пак няма да имаме сто процентна защита. От гледна точка на военната оценка за заплахата от удар срещу АЕЦ нещата стоят точно така – всеки успешен удар срещу ядрена централа – ще ни постави на колене. Не сме в състояние да преодолеем последствията от инцидент  в следствие на военен удар или на техногенна катастрофа. Нито икономиката ни, нито бюджетът може да покрие преки или косвени щети. Не е сложно за калкулиране – аварията във Фукушима доведе, по непълни оценки, до щети в размер над 120 милиарда долара, като по-малко от 5 милиарда долара бяха поети от компанията ТЕПКО и корпоративните механизми за застраховане на риск. Всичко друго дойде от бюджета на страната и за сметка на компаниите и гражданите.
Дори да приемем по-снизходителни оценки за размера на риска от ядрен инцидент у нас, за България с БВП на стойност 57 милиарда долара и бюджет 14 милиарда долара това ще бъде национална катастрофа. Нито НАТО, нито ЕС могат да помогнат съществено, да не говорим че като страна по международните договори в сферата на ядрената енергия, ще трябва да поемем обезщетение за трансгранични щети.
У нас покритието за ядрения риск е най-ниското в ЕС – около 100 милиона долара, за това буквално всичко ще се стовари върху бюджета и нацията. В този смисъл всеки нов ядрен проект е тотален риск, който не може да бъде управляван от което и да е българско правителство. И това ще бъде така, докато икономиката и богатството на страната стигнат до равнища, на фона на които потенциални щети да не изглеждат като катастрофични.
Пето, опитите за китайско-руско сътрудничество при реализирането на стратегически проекти зад граница, определено набира сила. Вън от съмнение е, че правителството има желание да предостави възможност АЕЦ „Белене“ да бъде подобен проект.
На срещата на Владимир Путин и китайския му колега Си Цзин Пин през месец юни т.г., страните постигнаха глобална договорка за сътрудничество в почти всички сфери, от инфраструктурата до електронната търговия. В момента се тестира възможността за синергии между двете страни във възстановяването на Сирия, включително чрез използване на руски и европейски логистични канали, под руска военна закрила. Няма съмнение, че китайската компания самостоятелно не може да реализира проекта АЕЦ „Белене“. Вървят преговори за координация на действията между Росатом и CNNС и България съвсем не е единствената страна, в която се реализират съвместни проекти. Още през миналата година бе постигната договорка за съвместна работа по проектите на Росатом в Латинска Америка и Африка.  Разбирам, че има разбирателство за разширяването на географията на това сътрудничество и за включване на Европа в тях.
Вън от съмнение, че китайската компания ще се възползва от мрежите за руско геополитическо влияние, които са в пъти по-силни от собствените и. И все пак, пътят до структурирането на проекта по начин, който допълва интересите на Китай и Русия не е нито автоматичен, още по-малко подразбиращ се. Логично е да се предположи че с времето силните карти ще преминават в ръцете на китайските ядрени компании.
АЕЦ „Белене“ се реализира не с износ на китайска, а на руска технология, което априори ограничава обхвата и характера на изгодите за китайската CNNС в конкретния проект, без да допълни интересите си с участие на китайските строителни компании. Реализацията на ядрен проект в ЕС вън от съмнение ще усили позициите на Китай в европейската ядрена енергетика.
Задължително и неотменимо условие за участието на китайската ядрена компания все пак остават задължителните държавни гаранции, най-малкото защото нужните финансови средства се отпускат след политическо решение на най-високо равнище. А то идва само след като са налице държавни гаранции и междуправителствени споразумения.
Както вече посочихме, всякакви форми на държавни гаранции, на скрита или явна държавна помощ, включително гарантирани цени на изкупуване, ще трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. А това е силно съмнително, въпреки че ще бъдат направени всички опити казусът да бъде представен от българска страна в рамките на катастофични предизвикателства за националната енергийна сигурност и безалтернативност по отношение постигането на климатичните цели. 
Колкото повече време минава, толкова повече се откроява единственото възможно продължение по казуса АЕЦ „Белене“ – продажбата или инвестирането на блоковете в други проекти. Единственият начин за удостоверяване на реален интерес е реална открита и състезателна процедура. Всички други приказки за липса на интерес са сугестии от лица, които действително нямат интерес.

Why they won’t succeed again with the Belene NPP?

There are so many problems embedded in Bulgaria’s oldest infrastructure veteran that it comes as a surprise that a new resuscitation attempt is undertaken. The government stubbornly insists it is obliged to continue, since a lot of money has been already spent – over BGN 3 billion. While true, the issue is still, if previous failed attempts have been a flop and decisions made so far found erroneous, why persist without a reasonable chance for a different outcome? 
Why does Belene NPP remain a commercially unviable project?
First, nothing in the project’s economy has changed over the last ten years. Its costs have only increased. An estimate of the final tally cannot be made unless binding contracts are signed – construction, procurement, etc. The current project cost update will not account only for the usual inflation indexation but also incorporate increased costs associated with higher security standards, covering equipment and performance, higher labor costs, etc. With so many open variables in the cost structure, any strategic investor will have to dramatically increase the contingency provisions. For example, the cost of a nuclear power plant in the UK’s Hinckley Point Nuclear Power Plant is € 6,875 per kilowatt installed capacity. The fixed price power purchase contracts had to be executed at roughly double the original estimate. At Belene NPP, the cost per kilowatt of installed capacity is € 5,500, but at 2011 prices. In the meantime, all other options for base load electricity generation have become cheaper and projects are usually bankable without the need for government assistance. Nuclear energy is in a different league of its own.
Second, the only positive development concerning nuclear power plants is that the pressure on climate goalss and the relevant policies, in the context of the Bulgarian energy sector, mounts leading an earlier than expected closure of coal generation, skipping the cheap gas craze elsewhere in the world, leaving nuclear power the only possible base energy. However, nuclear power is unable to balance off intermittent RES energy.
Before embarking on a new nuclear project, two preconditions must be met concurrently – first, a generation capacity gap should open that roughly corresponds to the 2200 MW of the NPP Belene (approximately Maritza East TPPs) and second, that niche should be reserved for nuclear power sparing competition from cheap natural gas. Nuclear projects in the United States have almost completely sunk with the cheap shale gas. Therefore, in the Belene NPP case, no significant projects for new gas generating facilities have to happen. Although it is hard to see how this could occur under market rules, the government could always play a crucial hand if and when needed.
Third, financing nuclear power projects remains impossible through the financial markets, then and now. The only funding option is should the Russian, Chinese and Bulgarian government decide to intervene and share the credit risk of approximately € 11 billion. The debt could be shared by Rosatom or CNNC, at least in principle, but the ultimate underwriter, either directly or indirectly, would be the Bulgarian state, adding to Bulgaria’s external public debt.
Given the sharply curtailed ability of the Russian state company to secure financing  for its huge backlog of nuclear projects abroad, given commitments made to Rosatom’s overseas construction program and the drastic reduction in budget support, now all hope lies with China’s CNNC. To put it bluntly – without Chinese funding, Belene NPP cannot be done.
Many will probably be quick to refer analogies involving Chinese funding in nuclear projects in the UK and elsewhere in Europe. The similarities are misleading  though – at Hinckley Point the developer  and co-funding sponsor is European – EDF, which insists it can manage geopolitical as well as business and financial risks. Despite indications of an increased interest in cooperating with Chinese funding agencies and infrastructure companies, the European Union has clearly and unequivocally drawn a red line, placing  China in the ‘competitor’ category by accusing Beijing of unfair competition practices and unfair state aid. The judgment whether the NPP Belene fits into this category will be definitely made in Brussels, not in Sofia, regardless of assurances to the opposite.
In this sense, the project remains a significant and in many ways an unmanageable project risk for Bulgaria, which Russia and China could agree to share only in the event of overriding state interests. If the business case is not rock solid and the benefits guaranteed, then both Moscow and Beijing will need to be compensated elsewhere – – either within the scope of the specific project, or in other related and unrelated projects in Bulgaria.
Fourth, the purely geopolitical risk of the Belene NPP project, i.e. its footprint to EU/NATO relations with China and Russia, is simply beyond the grasp of the Bulgarian government. Put in simplest terms, any strategic investor, either on its own or in partnership, should be able to help Bulgaria’s government pitch the case with the EU and NATO alliances 
Every nuclear project in the EU and NATO in which Rosatom has a leading role constitutes a strategic risk for these alliances. Not only because the Russian company does not only have a civilian leg but also a military one, both of which are inextricably intertwined. When one does business with the civilian division in the company, he can never be sure whether money paid for equipment or services do not end funding Russia’s strategic nuclear weapons’ program.
Each nuclear power plant opens a vulnerability “black hole” in the country’s defense system, as it becomes a potential target for a strategic strike.
In Bulgaria, the defense of nuclear power plants, although a top priority in the national security system, is seriously compromised. Even assuming Bulgaria spends over fresh billions to buy sophisticated missile defense and anti-aircraft type system of the ‘Patriot’ type – which is not covered for in the current NPP Belene’s costs – we won’t have a hundred percent protection. From the point of a military threat assessment regarding potential a strike against a nuclear power plant, things are straight forward – any successful strike against a nuclear power plant will put us on our knees. Bulgaria is incapable of overcoming the aftermath of a strike or technogenic disaster in any of its nuclear reactors – neither the size of its economy nor of the budget can afford to cover direct or indirect loss and claims. It’s not rocket science to add the numbers – the Fukushima accident has resulted in a rough estimate of more than $ 120 billion in total damages, with less than $ 5 billion of it covered by the operator Tepco via the standard corporate risk insurance mechanisms. The bulk of the difference came from Japan’s state budget, while corporate and household losses were never recovered.
Even accepting more lenient estimates of the magnitude of the risk in a potential nuclear accident in Bulgaria, it will become a national catastrophe for Bulgaria with its GDP at $ 57 billion and budget at $ 14 billion. Neither NATO nor the EU can help significantly, not to mention that Bulgaria will be liable to compensate cross-border public liability, material damage and business interruption claims.
The coverage of catastrophic risks and in particular of industrial and technological risks in Bulgaria is the lowest in the EU – the cap is at maximum $ 100 million. Any major insurance event will have to recourse to the budget and the taxpayers. In this sense, a new nuclear project is a total liability well above Bulgaria’s grade. That will be the case until and unless the country’s economy and wealth grow significantly in size, to be able to accommodate a higher loss level.
Fifth, Sino-Russian nuclear cooperation in strategic projects abroad is definitely gaining ground. It is beyond doubt that the Bulgarian government is willing to test the Belene NPP within this geostrategic paradigm.
At a recent meeting in June between Vladimir Putin and his Chinese counterpart, Xi Jinping, the two countries reached a global agreement on cooperation in almost every area, from infrastructure to e-commerce. Synergies are currently being tested between the two countries in Syria’s reconstruction, with the use of Russian and European logistics channels, under Russian military protection. There is little doubt that the Chinese CNNC company alone cannot see through with the Belene NPP project. Negotiations are underway to coordinate actions between Rosatom and CNNC and Bulgaria is by no means the only country where joint projects are considered. An agreement has already been reached to cooperate on Rosatom projects in Latin America and Africa. There is an understanding to consider on ad hoc base other opportunities including Europe.
No doubt, the Chinese company could benefit from the networks of Russian geopolitical influence that are far stronger in the EU than their own. Yet, success in structuring the NPP Belene project in a way that complements the interests of China and Russia is neither automatic, nor forgone. It is logical to assume that over time, the strong deck will pass into the hands of the Chinese nuclear companies.
As Belene NPP does not involve import of Chinese, but by Russian technology, which a priori limits the Chinese CNNC’s benefits in the specific project, we might see more Chinese construction companies involved. The successful completion of a nuclear project in the EU will undoubtedly enhance China’s track record and role in Europe’s nuclear energy.
A sine qua non for the participation of a Chinese nuclear company remains state guarantees, not least of all because funding arrangements are secured at a highest political level in China. Therefore any involvement of CNNC will have to be preceded by state guarantees or intergovernmental agreements.
Any form of a state guarantee, hidden or explicit state aid, including fixed price purchase contracts, will have to be approved by the European Commission. This is highly unlikely, despite the expected narrative to come on the pending threats to Bulgaria’s national energy security and lack of alternatives to meet climate goals.
As time passes, the only exit from the Belene NPP quagmire stands out more and more – the sale of the equipment or its investment in other project both inside and out of Bulgaria. The only way to verify the potential interest for such an option is a genuine open and competitive procedure. All the talk about lack of interest for such an option comes from people that do not have an interest.

понеделник, 10 декември 2018 г.

Газекспорт информира че спира транзита през България - какво следва?

Неотдавна Булгартрансгаз, по твърдение на ръковоството му, бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония.
Сумарните количества през годините са варирали около 16-17 милиарда кубически метра, както и приходите от 80 до сегашните 107 милиона долара, или 185 милиона лева, по сегашен курс. Те представляват над 64 процента от приходите на БТГ, което на практика я поставя пред екзистенциална криза, доколкото транзитните услуги силно надвишават услугите, които предоставя по националната преносна система.
Не вярвам да има изненадани, този ход на Москва се очакваше, макар че не съм сигурен, дали уведомлението носи задължителните правни атрибути за прекратяване на ползването на услуга по сега съществуващия договор за пренос.
Какво направи досега БТГ за да неутрализира, в степента на възможното, тази заплаха?
Почти нищо, или поне не толкова колкото можеше да направи за да разнообрази географията и разнообразието на своя портфейл от услуги, както в страната /чрез инвестиции в разширяването на мрежата/, така и зад граница - участие в мрежи в Западните Балкани и свързани услуги.
Сега, вече в режим на кризисно реагиране, след толкова проспани години, се правят опити за представяне на крайни и спешни решения, които трудно могат да намеря бързо и най-вече безусловно одобрение.
Мнозина разчитаха на "свещенния" характер на договора за транзит, който е валиден до 2030 година и включва клаузата "ship or pay" - "пренеси или плати". Проблемът, който изникна и за който поредица от ръководства на Булгарнтрансгаз, на Българския енергиен холдинг и на Енергийното министерство са си траяли през годините, е че правната защита на този договор е близка до нищожна. Договорената през 2006 година под ръководството на Румен Овчаров арбитражна клауза е убийствена - при спор двете страни отнасят спора до ....... Арбитражния съд на Руската Търговско-Промишлена Палата в Москва, тогава ръководена от Евгений Примаков.
Ако си спомняте, предоговарянето на договорите за доставка и транзит между Булгаргаз и Газекспорт стана по изричното настояване на руската страна, като това беше една от причините да помоля да не ми продължават договора за посланик в Руската Федерация през май 2006 година. Още тогава беше ясно, че отказът от обвързване на цената на доставка с цената на транзита не е в наш интерес и че ще загубим много пари. Не знаех тогава точно колко, но беше ясно че ще бъдат много. Сега знаем, че щетите са за повече от 1 милиард долара само от по-високата цена на природния газ, който сме платили! В допълнение са щетите причинени от субсидираните изкуствено по-ниски тарифи за пренос са Газекспорт, който са между 30 и 70 процента по-ниски от среднопазарните за региона. За тези 12 години това прави нови между 400 и 900 милиона долара.
Оказва се, че щетите нямат крайна дата и днес продължаваме до консумираме плодовете на "енергийния шлем" на Първанов и Овчаров. Нали разбирате, че шансовете за справедлив арбитражен съд в РТПП, са близки до нула и това се е знаело още тогава, когато са подписвали договорите. След 12 години никой от министрите и шефовете на енергийните компании, включително на БТГ не е сметнал за нужно да предоговори тази явна несправедлива клауза. Това е предателство извън всякакви условности на партийни, политически и човешки пристрастия.
Но да се върнем към практичното поле в рамките на което БТГ може да намери компенсационна политика.
Първо, приходите на БТГ, като оператор на националната газопреносна система, би трябвало да зависят най-вече от потреблението в страната и от развиване на мрежата. Потреблението на природен газ на глава от населението у нас е далеч под средните равнища, което предпоставя огромен неизползван потенциал за свързване на нови населени места към мрежи за дистрибуция на газ. Което е още по-негативно, че дори и там докъде има изградени мрежи, потреблението на природен газ е нищожно, основно поради ниската цена на електрическата енергия. Има икономическа логика, пред вид на устойчивата тенденция за ръст на цената на електроенергията, особено в контекста на диктума на климатичните промени, да се предполага, че отоплението и ползването за битови нужди на газ ще бъдат не само изгодни, но и необходими, за да не покрият по-високите нива на енергийна бедност.  Не е достатъчно само да правим умозрителни прогнози за ръст на потреблението до 5-6 милиарда до 2030 година, трябват синхронизирани бизнес планове - на търговци, потребители и БТГ.
Второ, вместо да хвърля всичките си усилия в руско направление, крайно време е БТГ да разгледа по-широки възможности за обслужване на транзитни потоци през страната извън тези на Газпром. Като имаме пред вид, че силно субсидираните тарифи на Газекспорт генерират 107 милиона долара, т.е. средно 6,7 долара на 1000 кубически метра пренесен газ, а новите входно-изходни тарифи са значително по-високи /между 2 и 3 пъти/, то може да се предположи БТГ може да постигне сравними приходи при много по-ниски равнища на използване на транзитната си мрежа.
Идеята, че след писмото на Газекспорт, трансбалканския газопровод ще остане празен е абсурдна, не само защото в ЕС няма празен газопровод, а защото още сега могат да се идентифицират различни значими потребители на транзитни услуги, както в посока север-юг - от Украйна, от Румъния - офшорния добив в Черно море, така и особено посока юг-север - от Южния газов коридор и нов вход на Втечнен природен газ през терминали в Турция и Гърция. Прогнозните количества са достатъчни за да осигурят плавен преход, дори при прогнозиран неуспех при арбитражни спорове с Газекспорт в Москва. Да припомним, че Газекспорт е силно зависим от намирането на продължение на Турски поток през България, което трудно може да се реализира през Гърция по трасето на ТАП, защото италианския пазар е преситен.
Още повече, като се отказва от договора за транзит през България от Украйна, Газекспорт губи и привилегированите си тарифи за транзитен пренос и ще трябва да се съобразява с текущия входно-изходен модел.
По-големият проблем на БТГ е, че нагласата на ръководството и на компанията е да обслужва пренос по-дългосрочни договори за пренос, докато основния пазар ще бъде за търговия с краткосрочни капацитет и продажби на природен газ. А това изисква съвършено друга нагласа.
В този смисъл стратегията за развитие на компания, трябва по-прецизно и плътно да отчита пазарните сигнали и тенденции, а не да обслужва пост-травматичните терзания на неслучилия се Южен поток и паниката по загубата на преноса на руски газ.
Добър индикатор за това са и добрите резултати от необвързващите оферти по пазарния тест по проекта за газов хъб Балкан. Играчи, които искат да работят на българския пазар, има достатъчно. Въпросът е да инвестираме само там, където има доказан пазарна логика и икономически смисъл.

Когато военното разузнаване стане повече политическо, отколкото военно

Кончината на шефа на руското военно разузнаване Игор Коробов едва ли изнeнада някой. Особено след последните гръмки провали на агентите на Генералното управление на Генералния щаб или както е по-известно ГРУ. Да не говорим в контекста на внезапните кончини на редица висши военни и служителите на руското разузнаване. Особено смъртоносна е работата в ГРУ по времето на Елцин, така и особено сега при Путин. Като се започне от 1996 година - генерал Ломанов, 1997 година - генерал Шипилов, 1999 - генерал Шалаев, през 2002 - генерал Колесник, 2010 - генерал Юрий Иванов, 2014 - генерал Гудков, 2016 - Генерал Сергун, като бройката на генералите от армията е в пъти по-голяма.
ГРУ е най-силното звено на руското разузнаване в света, най-многобройно, най-финансирано и най-мащабно представеното - както във видимия, така и в по-малко видимия спектър.

Поредицата от провали на ГРУ с разкритата операция по отравяне с нервно-паралитичен газ "новичок" на семейство Скрипал, както и шумния провал със залавянето на четирима агенти при операция за проникването в информационните системи на Организацията за забрана на химическото оръжие, а преди това замесването им в операции по спасяване на "честта на нацията" след разкритията за масови допингови измами по време на Зимните олимпийски игри, издават тенденция за дългосрочна и хронична криза. 

Военните разузнавачи на Русия все повече изпълняват политически поръчки, включително "мокри",

 и все по-малко се занимават с класическата ми работа, да търсят и намират военни тайни, заплахи и да информират за тях ръководството на Русия.

ГРУ и структурите, които се занимават с кибер атаки, станаха визитната картичка на новия тип военно разузнаване. За класическия тип военни разузнавачи звучи странно да се занимаваj с проникване в информационните системи на Демократическата партияq за да намерят злепоставящи информация на един от претендентите за избори в САЩ. Поръчката идва от най-високото ниво на Кремъл, което определя новите акценти в работата на ГРУ.
В най-добрите традиции на Путин, Коробов се изпраща с почести, като герой на Русия. Още от началото на управлението на Владимир Путин, което дойде след няколко операции на специалните служби - терористически взривове /не е тайна за никой в Москва кой стои зад тях/ с идеята, че от една страна ще стреснат народа, а от друга ще дойде Спасителят. По странен начин започнаха да загиват видни политици и военни, с потенциал за независима от новия цар позиция. Спомням си генерал Александър Лебед, който започна да "стърчи" над общия пейзаж и беше с голям авторитет в армията, стотиците случаи на странна смърт на "предатели" зад граница - от Борис Березовски до Литвиненко, за което се подозират агенти на ГРУ.
Ако мислите, че новите власти в Русия са измислили ползването на агенти за мокри поръчки дълбоко се лъжете. Още от времето на убийството на Троцкий в Мексико от агент на НКВД през 1940, и особено убийствата и изпращането в лагери на руски генерали и офицери през 30-те и 40-те години - в руската политическа традиция е изпадналите в немилост

 да бъдат отстранявани по "естествен начин"

Путин наруши основен принцип в битката между разузнаванията по време на Студената война - веднъж разменени или с разрешение да емигрират, агентите се оставят на мира. Той си позволи да нареди демонстративно отстраняване на "предателите" с оръжия за масово поразяване, които поставят под заплаха и други мирни граждани - Литвиненко с радиоактивен полоний, а Скрипал с нервно-паралитичния газ - новичок. Преди това, Путин изпробва подобно химическо оръжие у дома, при атака срещу терористите в театъра "Норд-Ост".

Не искам да спекулирам относно причините за смъртта на Коробов. Напълно е възможно всички версии да са достоверни и коварната болест и унищожителният стрес на срещата с Путин в средата на месец септември да са комбинирали своето действие. След посочената сеща по сведения на журналисти, шефът на ГРУ вече не е бил на себе си.
Прави впечатление, че в руската столица се лансират взаимно изключващи се версии, включително едновременно скоропостижната и внезапна кончина и продължителната болест. Но това е в реда на нещата, когато става реч за Русия и Москва.
Със сигурност обаче този терминален екзит на шефа на ГРУ беше предизвестен. Още от времето, в което той след едномесечно забавяне зае поста от предишния ръководител - Игор Сергун. Краят на Сергун беше обвит в недоисказаност, след като стана ясна версията, че е загинал по време на тайна операция в Бейрут. Въпреки това, Москва пусна свои вариант за скоропостижна смърт в Москва.
Това стана в началото на 2016 година, когато операцията по намесата в изборите в САЩ е в пълен разгар. Кибергрупите на ГРУ добиват компрометираща или чувствителна информация, изпращат я на Джулиан Асандж за разпространение през Уикилийкс или предават като "услуга" на заинтересовани политици и посредници. 
Още в онзи момент, ГРУ знаят, че рано или късно, операцията им ще бъде разкрита, защото кибер възможностите на САЩ и Русия са несъизмерими. Но Кремъл иска резултати, днес и сега, без да се смятат жертвите и страничните щети.
Друг генерал от СВР, известен с операциите си на Балканите, Леонид Решетников, в интервю за Царьград ТВ, даде да се разбере, че стратегическото ръководство и планове на задграничните операции се 

контролират и решават единствено и само в Кремъл,

 от хората на Путин, които държат цялата информация и знаят цялата картина. Различните клонове на разузнаването просто реализират своите задачи, като използват своите канали и реализират волята на "царя", включително по скрити и открити бизнес /частни армии, частни разузнавания/ и дипломатически канали. 
Не е тайна, че ангажират ГРУ в изпълнение не само на "тайни" операции като Скрипал, но и по проникване в тайните на ОЗХО или на допинг лаборатории, но и в реализацията на бизнес задачи на определени олихархични групи, през които действа Кремъл. 

Още от началото на своето управление, стана ясно, че Путин ще заложи на специалните служби, най-вече на ФСБ, защото авторитетът му сред военните, включително военното разузнаване, по данни на руските медии, не беше особено висок. За това, поставяше начело на министерството на отбраната свои доверени лица, извън армията. До идването на Сергей Шойгу, контролът му не беше стопроцентов, включително и спрямо ГРУ. Мнозина смятат, че провалите на военното разузнаване са предизвестени, защото агентите се хвърлят в нетипични за тях задачи.
Факт е, че при разкриването на последните провали, западните служби демонстрираха превъзходство и способности за тотален мониторинг и проследяване.
Именно виждайки, че плановете му ще бъдат разкрити, и може да се стигне до публично унижение в сфера, която е архичувствителна за егото на Владимир Путин, той изпрати през месец февруари тази година в САЩ всички шефове на специалните си служби - на ФСБ, на СВР и на ГРУ, за да се опитат да стъпят върху темата за борбата с тероризма и да убедят своите колеги, че ползата от сътрудничеството е по-голяма от ползата от съперничеството. Преценката на Путин бе, че неговите планове за сближаване с Тръмп нямат да имат никакъв шанс, докато американските специални служби не бъдат опитомени и са по петите на неговите хора и операции. Именно опитите за договаряне и изолиране на американските спецслужби, колкото и това да изглежда наивно, се провалиха при тази среща. И последваха санкциите. Тъй като господарят на Кремъл не може да бъде виновен по принцип, отговорността отнесоха тримата шефове на спецслужби и особено Коробов, доколкото основните операции в САЩ бяха под негово ръководство.
Друга вина на Игор Коробов, бяха 

частните армии и спецформирования, 

включително разузнавателни компании, които свършиха огромна работа при анексията на Крим, и които като идея и реализация изцяло бяха под контрола на Кремъл. Но зачестиха провалите, включително загубата на стотиците частни войници от военната групировка Вагнер в Сирия. Това по никакъв начин не намалява очакванията на руското ръководство към ГРУ, както към открити операция на спецназ частите за завладяване на територии по модела на анексиране на Крим, така и в реализацията на операции зад граница, включително при изпълнение на стратегически планове за подпомагане на съюзници, както е случая в Либия.
Но и това не е новост, спецназът на ГРУ взема най-активно участие във войната във Виетнам, след това в операция "Дунав" - при нахлуването в Чехословакия през 1968 година те извършват ключовите акции при овладяване на инфраструктура, в Ангола - през 70-те, през 1979 година при овладяване на двореца на Хафизула Амин в Афганистан, в 1985 година в Ливан. За цялото време на съществуването на спецназа на ГРУ театър на бойни действия са били десетки страни в Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и разбира се Европа. Последните по-известни видими операции бяха в Грузия 2008, Украйна 2014, Черна гора 2016, в САЩ 2016 и Англия 2017. Да припомним, че при операцията за сваляне на правителството на Черна гора и за убийство на президента, бяха задействане агенти през четири държави, включително и България. У нас агенти на ГРУ, действащи в Пловдив, по информация от прокуратурата в Подгорица, бяха доставили комуникационната техника.
ГРУ контролира почти всички частни военни групировки, които в края на 2016 година са повече от 10. Операциите му са особено 

активни на Балканите и в Централна и Източна Европа

Намесата на ГРУ припокрива почти във всички случаи операции по хибридни атаки в казуса Брекзит, в Испания, Германия, както и последните протести във Франция. Именно през агентите на ГРУ бяха финансирани и използван софтуер за кампании за влияние през социалните мрежи, през известна руска нефтена компания, при изборите за президент на Чехия. Има достатъчно доказателства, че този софтуер вече се използва в България.
У нас и в Централна и Източна Европа в рамките на операциите на ГРУ се изграждат и тренират редица паравоенни групировки, чиято задача е да бъдат използвани както в мирно време - като мрежа за организирани на анонимни акции - несвързани с партии и без ясен идентитет на лидери и организационни връзки. В тях все по-голяма роля играят частни бизнес структури, НПО, и частни инвеститори /в имоти/. 
През киберструктурите на ГРУ, които атакуваха САЩ, беше атакувана и България няколко пъти, включително сайтове на ключови институции, и то в критични етапи като референдума за електронно гласуване, за да демонстрира неговата ненадежност. Вън от съмнение и че сегашният консенсус в парламента между всички партии издава свързаността между Русия и модела на контролирана демокрация през избори, които поддържа сегашния елит на власт. И в този процес агентурата на ГРУ, която е проникнала на почти всички нива на властта е гарант, че промяна не трябва да има.
Особено опасна е мрежата за влияние и спящите клетки, включително паравоенни структури, влиянието на ГРУ в армията и специалните служби. ГРУ е ангажирана в битката срещу модернизацията на българската армия и ВВС. Сами можете да разпознаете "говорителите". 
Хакерските атаки на кибервойниците на ГРУ у нас не нанесоха значителни щети, но демонстрираха безнаказаност и потенциал. В допълнение, много под радара на обществено внимание минаха подобни "опипващи" хакерски операции на ГРУ срещу обекти на инфраструктурата, включително енергетиката, както на нива генерация, така и мрежите за пренос както в Украйна, така и други страни на Източна Европа, включително и у нас.  Няма никакво съмнение, че при това равнище на контрол от Кремъл върху реализирания чрез руските спецслужби бизнес зад граница, почти на всяко място където има значителна руска инвестиция от инвеститор, който зависи от руската държава, или местни свързани с руски интереси компании, мрежите за влияние, включително и на ГРУ действат.   

В края на 2016 година в Русия действаха вече повече от 10 частни военни групировки, които номинално са в мрежата на ГРУ. Но някои излязоха извън контрол. И сега върви процес на дисциплиниране, който винаги е свързан с повишена леталност.
По-голяма част от обществото не свързва повишените нива на активност на киберструктурите на ГРУ с разрастващото равнище на конфликтност, на пропагандни и идейни битки, които разделят обществото през фейк информационни потоци. Пропагандата, обаче не е просто дезинформация, тя е диверсия, подривна дейност, особено когато е допълнена от грандкорупция, шпионаж и игри с национализма и етническите малцинства. 
Само слепец може да си помисли, че гранд корупцията или разкритите депа на оръжия не са свързани с някакво външно съзнателно усилие, организация и план за действие. Очаква се паравоенните структури да бъдат събудени за истинска дейност в случай на рязко повишаване на напрежението, на открити военни действия на Русия срещу страни на НАТО, включително в случай на война в Украйна и при по-широк конфликт, за да се извършват диверсии в "тила" на врага, да се блокират възможностите за използване на военни активи на алианса разположени и опериращи от територията на България. .
В плановете на ГРУ влизат и операции по използване на спецназ за завладяване на чужди по модела „Крим” и повторение на това, за което много известни дейци на наследниците на комунистическата партия желаят:

 нов 9-ти септември и нов Народен съд

Подобни планове за мобилизиране на руската пета колона е имало винаги, защото България не е излизала от сферата за влияние на Москва. Но никога равнището на присъствие не е било толкова значимо, толкова всеобхватно и толкова всепроникващо.
Посоченото по-горе не трябва да се приема нито като сензация, нито като новост. Проблемът е, че ръководството на страната отрича да има проблем, службите не работят - почти всичко, което се разкрива не е плод на местни разработки, а информация по каналите на обмен с партньорските служби. Нещо повече, няма яснота дали българските топ политици възлагат задачи на службите да работят за неутрализиране на влиянието на руските спецслужби на територията на страната, за опазване на суверенитета ни, включително при икономическото разузнаване и киберпрестъпността, а в срещи с лидерите на западния свят отричат изобщо да има заплаха от Русия. 
Представете си каква може да бъде реакцията на западен ръководител, който е добре информиран от своите служби и дипломация за състоянието на нещата при подобно отричане на очевидното - в добрия случай - снизходително мълчание, в най-вероятния - оценка за степента на плененост и зависимост, което срива доверието и снижава рязко обмена на чувствителна информация.
И в двата случая проблемът не е толкова ГРУ, колкото системите за разпознаване и терапия на заплахите, което руските служби, представляват за националната сигурност. 
Иначе в Русия след странния край на двама игоровци, начело на ГРУ е поредния Игор.