Да изнесеш концерт

Анна Гурина

В една студена вечер през 1950 г. в музикалното училище в Нижни Тагил влиза изнемощяла жена с лагерно палто и подковани обувки. На лош руски език тя помолила да я придружат до пианото, за да "изнесе концерт". Тя седнала пред инструмента, дълго гледала клавишите, после вдигнала ръце и... от актовата зала се разнесли мощни акорди, изпълнени с неистов темперамент, които разтърсили старата едноетажна сграда. Учители и ученици, изоставили занятията си и се втурнали в залата. Една странна непозната седял на пианото и с изкривени от артрит пръсти свирела Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен. Погледът ѝ бил вперен в безкрайността, а лицето ѝ светело от вдъхновение. "Коя сте вие?" - попита директорката веднага щом непознатата свършила. "Казвам се Вера Лотар-Шевченко - отвърнала тя със силен чужд акцент, - и свиря тази музика от тринадесет години!"

Неведнъж Европа и Америка я аплодирали, а Ромен Ролан я нарекъл "най-изявената пианистка на XX век". Вера не се интересувала от славата. Най-важното нещо за нея била музиката. Тя била нейното щастие, нейният живот и Вера ѝ се отдавала без остатък, съчетавайки в себе си взискателността на учител и вечното усърдие на ученик.

Вера Лотар е родена на 10 март 1901 г. в Торино в семейството на италиански математик и испанска пианистка. След това баща ѝ получава място като професор в Сорбоната и семейството се премества в Париж. На 6-годишна възраст Вера е записана в музикално училище, а на 12 години вече изнася рецитали. Един ден тя си проправя път до Тосканини зад кулисите и иска да свири в неговия оркестър. Взискателният Тосканини отказва. Тогава Вера седнала на пианото и изсвирила Лист по такъв начин, че великият диригент се разплакал. Вера обикаля света с неговия оркестър. Две години по-късно, на 18-годишна възраст, тя започва да изнася рецитали. Ромен Ролан, познавач на Бетовен, бил шокиран от изпълнението ѝ. Тя свири за американския президент, свири в Бъкингамския дворец, обикаля Европа и Америка. Stеinway ѝ подарява роял и я превръща в лице на кампанията си. Пътят напред е осеян с рози. Слава, богатство, почитатели - изобщо всичко, което може да си пожелае. Но всичко това предотвратява... любовта.

В средата на 30-те години Вера се запознава с Владимир Шевченко - руски емигрант и производител на цигулки, когото в Париж наричат "руския Страдивари". Това е любов от пръв поглед. Владимир е по-възрастен от нея, той има двама сина, но това не спира Вера и през 1936 г. тя се омъжва за него. А след това се влюбва за втори път - в Русия, за която й разказва съпругът й, и се запалва да се премести в тази прекрасна страна, където живеят прекрасни хора. Двамата пишат молба до посолството. След няколко месеца на Владимир е разрешено да се върне. Щастливата двойка се премества в Ленинград. Междувременно в календара се появява страшната 37-ма година ...

Живеят зле. Стая в общежитие, обща тоалетна и кухня, недостатъчно пари, Вера продава парижки тоалетни. Но след няколко месеца, благодарение на покровителството на пианистката Марина Юдина, Вера получава работа като солистка в Ленинградската филхармония. Съпругът ѝ си намира работа. Изглежда, че най-трудното е приключило. Но една нощ към общежитието се задава черна фуния. Владимир е арестуван по донос. Дават му 10 години без право на кореспонденция.

Вера се втурва в защита на съпруга си. С неистовия си темперамент тя минава от инстанция на инстанция и доказва, че съпругът ѝ е обичал Русия, че е патриот, но нищо не помага. Тогава тя губи търпение и изкрещява: "Тогава арестувайте и мен!" И, разбира се, веднага я арестуват за "сътрудничество с врага". Следователят от НКВД по време на един от разпитите бавно, с наслада, счупил всеки от пръстите ѝ с дръжката на пистолета. Така че тя не можела повече да свири.

Вера излежава присъдата си "от звънец до звънец". Тя сменя шест лагера. Реже дърва, цепи дърва за огрев, работи в кухнята. Съпругът ѝ ще бъде застрелян, но тя ще разбере за това много години по-късно. Децата ѝ ще попаднат в сиропиталище, където най-големият ще загине при бомбардировка, а тя ще срещне най-малкия чак двадесет години по-късно. Тя никога не докосва пиано в лагера. Но един ден двама затворници й изрязват клавиатура от шперплат. И на този "лагерен Стенуей" тя свири през нощта целия си богат репертоар. А гледайки осветеното ѝ лице, жените в бараките си мислят, че чуват безсмъртна музика.

Освободена е през 1950 г. Забранено ѝ е да живее в големите градове. Тя само мечтаела да седне на пианото и затова поискала да отиде във всеки град, където има музикално училище. В музикалното училище в Нижни Тагил тя свири в продължение на няколко часа, без да спира. А в коридора мълчаливо плачат учителите. 

В училището я взели като илюстратор за часовете по музикална литература. Тагилските ученици имали голям късмет - слушали известната пианистка два пъти седмично. Но не само те имали късмет - късмет имал и целият град. Вера изнасяла безплатни концерти в местния Дом на културата, получила работа в драматичния театър като музикален оформител, а след това взела и ученици. Обичала да преподава. Първо слушала как детето свири, а после казваа: "Изсвири го ето така", а след това им показвала. Съседите и, захвърлили всичко, тичали на този импровизиран концерт. Една от нейните ученички, Татяна Константиновна Гускова, си спомня: "... тя живееше в някакъв особен свят, беше абсолютно непрактична в светските и ежедневните дела.  

Музиката я изпълвала без остатък, беше смисълът на съществуването, на живота и щастието".

Говорейки за концертите. Те били изключителна рядкост, а Вера Августовна, възвърнала формата си, мечтаела за големи зали. Най-близкият голям град бил Свердловск /днешен Екатеринбург/. Но тя не се задържала дълго в Свердловската филхармония - към нея се отнасяли крайно подозрително. Тя била "аутсайдер", "бивша затворничка", и свирела по начин, различен от този в руската школа. Давали ѝ малко концерти, а ако ги правела, те били предимно в селата. Като не издържала на пресата, Вера се премества в Барнаул. Давала концерти в полупразни студени зали, много студени и страдала от това. Но един ден на концерта ѝ случайно дошъл кореспондентът на "Комсомолская правда" Симон Соловейчик. Той бил потресен от изпълнението ѝ и на следващия ден целият Съветски съюз научил за Вера Лотар-Шевченко.

През последните 16 години от живота си Вера Августовна изнася концерти в Москва и Ленинград и никой не казвал, че свири "някак неправилно". Живее в Новосибирск, в Академигород. Почитателите на нейния талант по всякакъв начин и с всички средства й осигуряват двустаен апартамент, купуват мебели и роял "Бекет". Вратата на апартамента винаги била полуотворена и съседите слушали как тя свири, докато седели на стълбите.

Тя била напълно непрактична в къщи, не умеела да готви, можела да забрави вечерята на котлона, да седне на пианото и после да се събуди, когато от кухнята излиза дим. Учениците от местното училище я покровителствали - чистели къщата ѝ, купували хранителни продукти, изпълнявали поръчки. По същото време - някъде в края на 60-те години - дошло писмо от френското посолство: извикали я обратно. Предлагат да се възстанови концертната дейност, обещават турне в Европа и Америка, условия на живот и хонорари, несравними със съветските. Но Вера... отказва. "Заминаването ми би било предателство към онези съветски жени, които ми помогнаха да оцелея в лагерите." Не без основание Вера е сравнявана с библейската Рут - родината, която убива съпруга ѝ, става нейна родина. На концертите ѝ никога не се продават билети за първите редове. Тези, които са преминали през лагерите заедно с нея, идват на тях безплатно.

Понякога била палава. Веднъж след един концерт в Новосибирск тя хожелала да отиде да се "забавлява" с приятелите си. Искала да пият шампанско и да свирят на пиано. Таксиметровият шофьор ги закара в едно забутано питейно заведение. Син дим, небръснати лица, разговори на жаргон, почти никакви жени. "О...", зачудила се Вера Августовна, но "тук няма пиано?". Взела две бутилки водка и помолила мъжете да донесат инструмент. Час по-късно полупияните мъже докарали на камион концертен роял. В продължение на няколко часа алкохолиците, крадците и престъпниците слушали Моцарт, Бетховен и Бах в тишина, свалили шапки.

Вера Августовна умира на 10 декември 1982 г. Погребана е в гробище в Новосибирск. Целият град последвал ковчега ѝ. На гроба ѝ е издигнат бял паметник, на който са гравирани собствените ѝ думи: "Животът, с Бах в него, е благословен".

Колко жив е Путин?

 

Последната среща в Сочи на 4 септември

Слуховете за смъртта на Путин, които тръгнаха от известното предаване на Дмитрий Гордон, са невъзможни за потвърждение, колкото и достоверни или недостоверни да изглеждат, защото той има двойник, който може да се появи на публично място, когато това е необходимо. Винаги могат да го опровергаят като психооперация на украинските служби - и точно това прави Кремъл. Дори проявяват високомерие като принизяват както източниците, така и интерпретациите.

По-важният въпрос е какво се случва с Русия след Путин?

1. Идеята, че някой извън най-близкото обкръжение на Путин и по-точно на силовия блок около Патрушев и Съвета за сигурност, може да замести Путин е наивна. Но войната в Украйна дава своя отпечатък и там има много специфики и натиска на олигарсите срещу силовиците ще се засили.

Тези, които следяха какво става с истинския Путин, намериха доказателства, че той е жив при една от последните му срещи с Ердоган, в началото на септември. Срещата се уговаряше дълго, защото турския президент отказваше да се срещне с "двойника" и така се наложи вместо обявената визита на двойника в Турция, Ердоган да лети към Русия за среща с истинския Путин.

2. Не за пръв път на постсъветското пространство всичко зависи от сценария за предаване на властта. Ако не могат да се разберат за наследника, то двойникът, ако действително Путин е починал, може да остане достатъчно дълго на власт, включително да участва и следващата година в изборите. Но това е крайна хипотеза.

3. Косвени данни могат да се търсят много, всички разузнавателни служби сега следят за движението на най-близките до него олигарси, но ситуацията много наподобява разпада на Съветския съюз - дори да знаят в Пекин, Минск, Вашингтон но за тях е по-важно да няма трусове в Москва, които да увеличат глобалния риск. И за това мълчат.
Що се отнася до войната в Украйна - въпросите са повече от отговорите, но следете събитията в Близкия изток, операцията на Израел в Газа и най-вече реакциите на Иран. Техеран няма да се реши на нищо радикално ако знае, че няма да има подкрепата на Русия на Путин.
Военните действия и атаките в Украйна ще продължат - отново с идеята, който и да е след Путин /отново ако е истина смъртта му/, да се постигне мир от позиция на силата.
Но си мисля, че това дълго не може да продължи. Рано или късно - липсата на истинския Путин ще стане явна, защото само той можеше да балансира между отделните боляри. Онзи ден Набиулина си позволи ярка критика на Кремъл, а това не е типично.

Терминалът за ВПГ в Александруполис закъсня. Изненада няма.

 Пускът на ВПГ терминала в Александруполис се отлага и няма да бъде готов, както бе обещано, до края на 2023 година. Разбира се, по обективни причини. Посещението на акционерите, включително на шефа на БТГ, в Сингапур, бе ритуално, тъй като конверсията на съоръжението в плаваща платформа в корабостроителницата Keppel бе договорено много късно, едва в началото на тази година. Сегашната визита има за цел да оповести публично този факт. Има много прилики между факторите, които играха роля, при умишелното забавяне на проекта за интерконектор България – Гърция, които сега сработват и при забавянето на пуска на първата в Гърция плаваща платформа за съхранение и регазификация (FSRU) на ВПГ. Отново целта е да се забави входът на ВПГ от Гърция, за да се даде време на Русия да организира входът на руски газ от Турция през проекта за Турски газов хъб. Газпром и Кремъл просто активираха лостовете си за влияние в Гърция, включително инициатора на проекта – компанията Газтрейд на свързания с Газпром гръцки магнат Копелузос.

Ако терминалът в Александруполис тръгне на 1 юли 2024 година, ще е добре, но има съмнение, че и тази дата може да се прекомерно оптимистична, ако се затегне реализацията на Турския газов хъб, съответно Газпром ще има нужда от допълнително време. Остават открити въпросите защо Булгартрансгаз трябваше да става акционер, а не БЕХ, така и никой не разбра, освен знаещите. Ролята на Булгартрансгаз при определяне на българската газова политика е рещаваща, и тази компания реализира основните насоки и в отношение на големите енергийни проекти с Турция и Русия /Турски поток и сегашният ъпгрейд с Турския газов хъб/, които имат ясен приоритет пред гръцките проекти. Проблемът на този тип едностранна политика е, че като играем с Русия и Турция за сметка на Гърция, южните ни съседки ще активират байпаса на България през Албания и Северна Македония. За сега годишният капацитет на връзката Гърция – Северна Македония е "само" 2,8 млрд. кубически метра, но скоро може да нарастне рязко. Сърбия и Гърция вече работят за продължение към Сърбия.

Will Prigozhin's coup succeed?

The harsh tone in Putin's statement regarding Prigozhin's coup attempt may prove ineffective as it comes too late and lacks impact. While the strong rhetoric is appropriate, it may not deter Prigozhin. Putin has always responded resolutely under pressure, but this time is different as he no longer holds all the power.

The coup attempt has been brewing for some time, particularly after Putin and Shoigu ordered PWC Wagner to come under the control of the Ministry of Defense by the end of June. This directive from the top effectively aimed to strip Prigozhin, a key player in the power struggle for Putin's legacy, of his sole advantage.

PWC Wagner, funded by Russian oligarchs and the defense ministry's budget, naturally grew into a formidable force during the military operations in Ukraine. The rivalry between Prigozhin and Chief of the General Staff Gerasimov created insurmountable problems in managing offensive and defensive operations. No army could withstand the complications arising from dual subordination and command issues.

Like corruption, which was Putin's most successful export commodity abroad, it has now returned to haunt him and significantly undermined the economic and financial foundation of his grip on power. Notably, it has also hampered his ability to sustain weapons and munitions production at a rate sufficient to support ongoing operations in Ukraine. Private armies initially designed for covert operations, evading restrictions on official Russian troops, have become a nightmare threatening their creator.

What are Prigozhin's chances?

He has already succeeded by dealing a devastating psychological blow to Putin, from which the latter will be unable to recover. It's worth noting that this blow didn't come from the "liberal opposition" or the imprisoned Navalny but from a "war hero" who captured the attention of ordinary Russians and the patriotic elite, albeit at the cost of tens of thousands of casualties among Wagnerites. Today, pro-Kremlin propagandists argue that these casualties were criminals, but that label did not hinder their deaths in Putin's name during operations in Bakhmut.

Can Prigozhin succeed despite being outnumbered by hundreds of thousands?

It's not solely a matter of numerical balance but rather a comparison of motivation, determination, and who holds the initiative, including control over the media. Prigozhin and his followers express the discontent those fighting in Ukraine felt due to the widespread corruption, abuses, and a complete breakdown in operational management. Yes, Putin can mobilize hundreds of thousands of supporters in Moscow, but there are factors to consider:

• Putin will inevitably face challenges when using force against his people on home soil. There remains some degree of public tolerance, and any semblance of a civil war in Russia will tarnish his power status and be seen as an admission of failure.
• The loyalty of the FSB (Federal Security Service) and Rosguard (National Guard) is questionable; their allegiance, like any bodyguard, may shift with changes in power. The FSB alone cannot control the military.
• Prigozhin is a 'turbo' patriot, and his coup offers the Russian elite an opportunity to escape the impasse in Ukraine, which is unlikely under Putin's leadership. There is a growing weariness among Russians, as many yearn for victory but even more so for an end to the conflict.

It is essential to monitor the situation closely. If Prigozhin advances after Voronezh, Putin will have to negotiate with him, resulting in the downfall of Shoigu and Gerasimov. Putin may then assume a role similar to Gorbachev after the Yeltsin putsch.

По повод "приятелския огън" - разочаровани и разочароващи

 ОК - Промяната. Та твърдите, че Промяната била станала Подмяна?! Няма да споря, няма смисъл. Кога стана Промяната, та усетихте, че е станала Подмяна. Говорите за очаквания, за бъдещи вероятни, но несигурни събития, и въпреки това, още днес отрязвате рязко - излъгаха ме, анатема.

Този пост е плод на печалните наблюдения от неделя, когато една малка група, платени и загубили образ и приличие човекоподобни, насилиха информационно и физически голяма София и софиянци останаха по къщите си вместо да ги изпратят по живо и здраво по домовете им. И МВР на Радев се направи на разсеяно, и кметството.
Сега организираме марш в полза на ЕС и НАТО - като контрапункт - за върнем Вярата на София. Избираме дата, час и място. Не го правя сам, защото не ми е това силата, но си казах, че не мога да чакам да ме организират. Прекалено много закъснявам в реакцията по обуздаването на Копейкин. Но посланието е еднозначно - типичният образ на българската очаквана, но несъстояла се Промяна - всички чакат някой друг да я стори, наблюдаме от трибуните и след това заклеймяваме дръзналите, които обаче не отговарят на естетическите ни критерии за протести и правят нещата "несъвършено" - ние зрители, с пръста на горе или надолу, те - политическите гладиатори на арената, които се борят до политическа смърт.
Съзнателно се отказах, още преди години, от политиката и партиите. Единствената, в която съм членувал е БЗНС, и то до 1990 година, и само защото алтернативата беше БКП, иначе проблеми в работата. Не разбирам партийността и нуждата от това да бъдеш част от някаква организация, и да подчиниш личното в полза на колективното, особено когато не сме излезли от демократичния централизъм - централизмът е ясен, но демокрацията е отвън. Уважавам политиците, при все това, защото вършат народната работа и влизат в калта на човешки отношения, която повечето от вас трудно ще изтърпите.
Днес чух клетви и заклеймявания от хора, чието единствено право, пред вид дълбочината на проблемите и кризата у нас, е правото на смирение, защото всички сме съучастници в блатото, дори и да сме били в опозиция.
Хората правят Промяната. Тя не е природно явление, а плод на съзнателно усилие. Ако не искаш да помогнеш, не пречи, защото, ако изобщо се състави този редовен кабинет, в края на пътя няма нито слава, нито радост. Такава е съдбата на малкото честни и морални политици у нас които познавам, които не си тръгнаха от властта като мултимилионери и не предадоха обещанията си. За тези хора няма да има високи държавни отличия - както нямаше за най-големите ни демократи политици от прехода. Вижте лауреатите на най-високото ни държавно отличие - орденът "Стара Планина" - само двама са политиците от демократическите сили - Неделчо Беронов и Петър Дертлиев /но нито един, който в момента да е жив/, които са получили това отличие през последните двадесет години. За сметка на това Тодор Батков, Доган, Пирински, Ирина Бокова и т.н. са в списка. За политиците на Промяната, след като вече не са на власт, няма да има достъп до медии, покани за концерти, добра дума. Ще ги хулят до последно. Както хулят Иван Костов и Петър Стоянов.
За това, поне днес не хулете "отиващите на смърт", преди да са тръгнали по Пътя. Замълчете. Поне за миг. Защото в хора на клеветата на ПИК, Блитц, Барековци, Трудоваци, Часовникари и сие, се включвате и вие, съмняващите се, разочарованите и разочароващите.
Слушайте Лозан Панов, защото той може да различи подмяната. Има такива хора ориентири, но не позволявайте неудоволтворението да произведе от вашата енергия стрела срещу ближния, вместо атака срещу врага.
Вместо гняв - ви каня да се присъедините към Марща за ЕС и НАТО и към това да бъдем Общественото Око и Надзор на редовното правителство. И когато политиците на власт направят нещо добро да ги похвалим, и чак като стъпят накриво да ги критикуваме и да сваляме.
Запазете си патроните на разочарованието и гнева, защото и без това на бойното поле няма нужда от тях - задкулисието стреля с несъразмерна за шансовете за успех на нероденото правителство, огнева мощ, след която остава България като един голям Бахмут. Разрушения навсякъде, и хуните на Възраждане.

Сръбски Телеграф: Сенчестите сделки на Драган Шолак в България: Основният партньор на United Group под санкциите на САЩ!

Ключовият сътрудник на Драган Шолак в България е Делян Пеевски, който беше санкциониран от американците през 2021 г., а от британците през тази година * Пеевски е обвинен в организирана престъпност, корупция, медиен рекет и потискане на свободните медии * United Group купи телевизионната мрежа Нова за 290 млн. евро, а българските им партньори са платили преди това 185 млн., което говори за пране на пари.

След разкритието, че един от ключовите хора на United Group дълги години е пряко свързан с руски олигарси и политици, както и че луксозните сгради на компанията SBB действително са собственост на този "банкер на Кремъл", нови доказателства излизат наяве, че претенциите за проевропейска и прозападна ориентация на компанията на Драган Шолак са само измама и лъжи.

Както първи съобщиха разследващи журналисти в Словения, Волфрам Куони, известен в родната си Швейцария като "консултант" на руски олигарси и заместник-председател на банка "Газпром" в тази страна, е бил президент на компанията на Шолак United Media Network в продължение на седем години. и близък до Кремъл.

Тогава стана известно, че Шолак официално отстранява Куони от United Group само за да измами Запада, но връзката им остава силна: този проруски спекулант, чрез компанията, която пряко контролира, все още притежава офис сградите на компанията на Шолак SBB в Нови Белград . Освен всичко това бизнес партньорът на фондацията SBB на Шолак е проруска неправителствена организация, чийто основател е Мария Куони, съпруга на Волфрам Куони, също много тясно свързана с кръгове, близки до Кремъл.

За мътните дела на Шолак и компанията му обаче няма законови, морални и държавни граници.

А именно: Драган Шолак, United Group и притежаваните от тях медии имат дългогодишни най-тесни бизнес връзки с лица от разузнавателните и престъпни среди в България, като главният сред тях Делиян Пеевски е под санкциите на Съединените американски щати и Великобритания!

Освен това бизнес партньорите и компаниите на Шолак са обвинени от неправителствения сектор в тази страна в задушаване на медийните свободи, за които United Group и нейните медии Nova S и N1 уж държат толкова много в Сърбия.

Това е резултат от подробни и внимателни анализи на публично достъпни източници на информация за бизнес ходовете на United Group и нейния шеф Драган Шолак в България.

Особено интересното е, че сътрудничеството на Шолак с престъпни и дори шпионски кръгове в България започва преди десет години и то заради бизнес в Сърбия.

През април 2013 г. беше официално обявено, че Direkt Medija, най-голямата сръбска агенция за търговия с рекламни площи в медиите, е закупена от неизвестния български бизнесмен Красимир Гергов. За тази работа той плати 17,7 млн. евро на предишния собственик Мултиком холдинг. Скоро медиите в България обявиха кой е Гергов - новоизпечен магнат и бивш служител на българското разузнаване! В същото време, като Шолак, е страстен голфър и дългогодишен президент на Голф асоциацията на България. 

Закупуването на Директ Медиа е извършено по особено сложен начин - сръбската компания е закупена чрез регистрираната в Холандия фондация CEE Media, на която Гергов е бил директор и упълномощено лице. За целта CEE Media получи заем от 9,5 милиона евро от компанията Sierra, а неин собственик е компанията Salvador от екзотичните Сейшели.

Според публикации в медиите от този период Гергов е получил допълнителни 8,2 милиона евро за Direct Media от (ето го отново) Волфрам Куони, един от най-близките съратници на Драган Шолак. 

Спекулациите, че Красимир Гергов е само параван на Шолак, скоро се оказаха основателни - през 2014 г. United group започна да купува "на парче" дялове в Direct Media чрез различни свързани компании, а през 2018 г. стана формален собственик. 

След това започва дълго подготвяната експанзия на United Group в България. През януари 2021 г. новината, че групата на Драган Шолак е купила българската телевизия Нова, превръщайки я във водеща медийна компания в страната, гръмна като гръм от ясно небе.

Хората, от които Шолак купува Нова, са магнатите Кирил и Георги Домусчиеви, зад които стои политикът и богаташ Делян Пеевски, известен с близките си връзки с тогавашния български премиер Бойко Борисов. Всъщност сделката между Юнайтед Груп и Нова се осъществи, докато в българската общественост течеха дебати и се чуваха обвинения, че Нова обслужва шефа си Пеевски за изнудване, рекет и клевета срещу политически опоненти на Борисов.

Само половин година по-късно, през юни 2021 г., САЩ обявиха "индивидуални икономически санкции" срещу Делян Пеевски, а Великобритания направи същото през февруари тази година! Причината: участие в случаи на голяма корупция, включително злоупотреба с медиите за престъпни дейности.

Особено внимание привлича следният факт: Драган Шолак и United Group платиха 290 милиона евро за покупката на Nova Peevski през януари 2021 г., а той и братята Домусчиеви купиха същата Nova за 185 милиона евро през февруари 2019 г. Като се има предвид, че стойността на компанията не можеше да се увеличи с цели 105 милиона евро за две години, изглежда най-логично този бизнес да обслужва Шолак и Пеевски за пране на пари!

Но има нещо повече в партньорството между Драган Шолак и Делян Пеевски. Също през януари 2021 г. United Group купи цяла вестникарска верига в България - шест ежедневника и списания, чийто едноличен собственик, този път съвсем официално и без "паравани", беше Пеевски.

От това може да се направи изводът, че с превземането на Нова и вестникарската верига Шолак и Юнайтед груп спасяват имуществото на Пеевски от американските санкции, които той очакваше и последваха скоро.

Връзката на Шолак с руснаците и в България!

Експанзията на United Group в България започна още преди сделката с Nova: Политико-медийният октопод на Шолак с централи в Амстердам и Люксембург купи медийната компания Vivakom през август 2020 г. от предишните собственици, които са тясно свързани с руските власти! Бившият директор на Vivacom Спас Русев притежаваше 46% от компанията, а две руски компании, VTB Bank и държавната Delta Capital International, държаха по 20%. ВТБ сега е атакуван от западни санкции поради близостта си с режима на Владимир Путин, а Делта Капитал, освен че е собственост на руската държава, е свързана и с проруските власти в България по онова време, чрез бившия финансов министър Милен Велчев.

Между другото, споменатият Спас Рустев стана собственик на телекомуникационния оператор Булсатком през септември 2022 г. United Group всъщност е дала пари на Русев за придобиването на Булсатком, но не е уведомила за това съответните регулаторни органи в България, поради което конкуренцията е подала официална жалба, която в момента се обсъжда.

Как групата United задушава свободните медии

Решението на българския регулаторен орган да позволи на Драган Шолак да закупи двете най-големи медийни групи Vivacom и Nova в рамките на едва шест месеца стана обект на голямо внимание на независимата общественост в страната. Имаше обвинения, че Обединената група, в сътрудничество с Делян Пеевски и неговия екип, е отговорна за масова корупция, политическо участие на медийния пазар, нарушаване на антимонополните регулации и като цяло задушаване на свободния медиен пазар и свободната журналистика.

Подобно се случи, когато Пеевски и братя Домушиеви станаха собственици на Нова телевизия през февруари 2019 г. Регулаторните органи в България преди това не позволиха на чешкия милиардер Петър Келнер да върши същата работа, за същата сума пари, но затова веднага получиха зелена светлина. А когато Делян Пеевски и Домушиеви дойдоха в Нова, те уволниха голям брой "неподходящи" журналисти и вместо тях наеха журналисти от прорежимната телевизия Канал 3, също собственост на партньора на Шолак - Пеевски.

Подхлъзване и за Левски

Освен всичко споменато, Драган Шолак възнамеряваше да закупи известния столичен футболен клуб Левски в България, чрез компанията Sport Republik, на която той е съсобственик. Опитите да поеме Левски продължиха месеци, докато през февруари 2023 г. самият Шолак не потвърди в писмено изявление пред българските медии, че се е отказал от работата.

Рецептата на Борисов - всички във властта. Кой ще бъде в опозиция?

 ГЕРБ и Борисов, донякъде успешно, се опитват да прехвърлят отговорността за съставяне на правителство на ППДБ, и медиите като папагали повтарят тази мантра - демек криза, дълбока, ужас и трябва всички да се обединят. Всички на власт, никой в опозиция.

Защо това е перверзия и логическа и политическа, да не говорим морална и ако стане би довело да смъртта на демокрацията у нас и в частност на ПП и ДБ?

Идеята на всеки избор е избирателят да избере по-добрата според него версия, кой да бъде първи и да състави правителство, но да остави и някой в опозиция за да го контролира и докато е в опозиция на развива алтернатива? И ГЕРБ бяха избрани /отделна тема доколко честни и легитимни бяха техни избори/ именно защото народът избра тяхната версия за начин на управление, повече стабилност и повече пунтамара като Промяна, и като личности, и като заявление и политики, и като морал, ако щете. Помните "кадрите" на Борисов от екрана как громяха ППДБ и казаха, че са аматьори, че не разбират и че само те могат. Е, избирателят им повярва /отново повтарям в рамките на нечестни избори/, и им каза, вие можете, действайте. Лейтенантите на ББ не казаха, че на всяка цена искат да работят и да споделят отговорността с "аматьорите", напротив - могат всичко сами.

В този смисъл въпросът е може ли и трябва ли ГЕРБ да бъде освободен от отговорност да състави правителството, което може /защото няма съмнение, че извън ППДБ всички други партии в Парламента са склонни да работят с него и така се получава мнозинство от 176 гласа !? или всички трябва да кандисат на Борисов и да се състави мнозинство, което той иска /като в някакво предаване за политически ерген/, за да може да изпере имиджа си и да приключи темата с отговорностите - и така да ликвидира завинаги шанса България да се измъкне от блатото на Системата, която той наложи и която се обслужва от всички власти - съдебна, политическа, бюрократична, ако щете дори манталитетна, скрепена с корупция на всички нива. Да напомня ставащото у нас и корупцията не са картина, която може да съзерцаваме от страни, а вирус, който ни убива и въпросът е или умираме или лекуваме.

Борисов не предлага лечение, предлага да преминем в тълкуването на корупцията от пандемия в епидемия, или по-скоро хронично заболяване, което постоянно да източва сили и ресурси в развитието ни, за да храни паразитите. Той предлага всички да бъдат в кюпа на властта и да се заметат под черга греховете и пороците. С това хронично заболяване ни се гарантира последно място по всички показатели в ЕС, което е доказано от годините му на управление.

Дори да приемем, че той е искрен и иска да управлява този път честно и почтено /на това над 65 процента от населението би се изсмяло - така тръгнаха и протестите/, кажете ми кой от истинските си партньори в задкулисието ББ е готов да загърби в името на новата "честна" коалиция. Да, да загърби, защото иначе всичко ще бъде неискрено, пошло, дори подло, - Доган и Пеевски ли, Гешев ли, Радев ли, Кирил Добрев ли, Таки ли, Маджо ли, Пашата ли? Бракът с Борисов върви с тези тежести и "деца" от миналите му бракове, които си остават негова отговорност и същност.

Само "кръгъл" идиот може да повярва в подобно прераждане. Докато официално се бракосъчетава с ППДБ /ако стане неговото/, ще си поддържа каналите и ще реализира схемите, които вече имат продължение - готвят Турски поток 2 /през Турция да внасят руски газ/, готвят дерогация за Росатом, ще пазят Лукойл в момента в който корупционните потоци отново потекат към тях. Нямате идея с колко мафията в момента забогатява от контрабандата на руски стоки през България и тези канали са същите и същите хора ги управляват както са канали за трафик на наркотици, хора и прането на пари.

Вие искали да живеете в този кошмар?

И какво предлагат на ППДБ, да играят ролята на Ванка Дурачок и на димна завеса.

Запомнете веднъж и завинаги - проблемът на България, поради който тя не може да продължи в развитието си по модела Борисов, е че е прекалено голяма паразитната и егоистична класа, която използва общите ресурси и усилия, за лично или групово облагодетелстване. Няма баланси в управлението, няма противожест на Борисов, и ако се лишим от ППДБ като антитеза, отиваме на дъното за дълго, ако не завинаги.

Тоест ББ иска сега да се съгласим на неговия политически рекет, да свикнем, да продължим с неговите преразпределителни мрежи на благоденствие и сигурност, които родиха най-голямото социално разделение в Европа и най-голямата бедност. Това ли искате?

Именно защото в българския политически живот няма противожест на Системата - тя контролира партиите в Парламента извън ППДБ, в съдебната система - прокуратурата която просто блокира изчистването на организма от гнили части / и ББ е върховния жрец на тази Система, няма сила, която да го накара да и изневери, и да се лиши от Гешев или такива като Гешев/, от калинките в държавната администрация и медиите, които държи на къс повод.

Относно изборите, също трябва да се каже - защото в покварата си те лишиха и изборите от легитимност, особено след като вкараха хартиените катализатори на манипулацията за да получат този резултат. Виждате какво стана - вижте им секционните протоколи, вижте контролирания вот, който вкара в последния момент ИТН, който преля към ГЕРБ за да може да изпревари ППДБ, и т.н. Това честни и легитимни избори ли са според вас?

Ако сега не кажем на висок глас, че "царят е гол" и изборите не са честни, от което следва че са нелегитимни, следващият път ще направят същото, само че в по-големи размери. За това е важно да се тегли червената линия на допустимост и търпимост. Баста!

Иначе изборите стават поредния елемент от парламентарната декорация, която възпроизвежда Тяхната власт и обрича България.

Eто защо Борисов трябва на всяка цена да има опозиция, за да го контролира и него, и мрежите му на влияние. Това е държавническото и отговорно поведение към България и българските граждани.