петък, 12 май 2017 г.

Фактор: Приватизацията забранена - назад към времената на Г-13 и Мултигруп


Линк към оригинала във Фактор

Ако още си мислите, че казаното от новият министър на икономиката е случайност, дълбоко се лъжете. То отразява стратегическо направление във философията на управление на настоящето правителство, или поне на патриотичната му част, което води своето начало от ранните години на 90-те, в мисленето на назначените за милионери от БКП и ДС кръг хора.
Тогава те бяха заявили в прав текст - "България е за българите", т.е. приватизацията е само за вътрешно тяхно ползване в обеми и темпове, които тях ги устройва. Чуждите инвеститори не са добре желани или там къде влизат да не създадат конкуренция на тяхния бизнес.
Отправени бяха и груби заплахи към сигурността на чуждестранните мениджъри и семействата им.Това роди и Българската Асоциация на Международния Бизнес - БИБА - като организация за самозащита от мутри и мутренска държава.
Тогава набра сила и се реализира моделът Мултигруп, чиято концепция се реализира и днес, с видимо лице Пеевски. Основната идея беше номенклатурата - партийна, военна, полицейска, съдебна, ДС и т.н. - да създаде паралелна държава - власт в сянка, чрез която да контролира основните икономически и финансови лостове - гарантиращи възпроизводство на публичната власт.
Всички или почти всички основни играчи в сегашното властово съзвездие имат своите проекции в онова време - те реализират мисия и колективно дейстиве, което е съгласувано, координирано и не допуска радикални отклонения от доктрината на Мултигруп.
Ако си мислите, че цялата формална власт е и реална - дълбоко се лъжете.
Не е Бойко Борисов властелинът на пръстените в това правителство, не само защото няма този ресурс и абсолютна власт, но и защото системата на прехода не предвижда да има един всесилен, а много формални центрове на власт, които се конкурират и неутрализират, но действат в рамките на зададена мрежова матрица с ключови външни контролни точки.
Стана ясно, че ще спират приватизацията, която и без това я няма никаква. Това е друг начин да Ви кажат, че държавната собственост им е скъпа и нужна. Не им трябва конкуренцията на чуждестранни инвеститори или прозрачни пазарни механизми, които да излагат олигарсите на ненужни рискове и отговорност на собствеността.
Както виждате чуждестранните инвеститори достатъчно масово водят арбитражни дела срещу държавата и още по-масово обмислят изнасяне от България. Европейската Комисия е на път да ни глоби с едни 200 милиона евро, защото не искаме да приватизираме.
На стоящите на входа и на изхода на държавинте предприятия не им трябва конкуренция от легитимния и нормален български бизнес, защото, за разлика от тях, той е възникнал от нищото и може да управлява по-ефективно своята собственост. А това създава публичен дискомфорт на политическите олигарси.
За Тях държавната собственост и особено държавните монополи са източник на неограничен властови и финансов ресурс, което автоматично прави приватизацията и демонополизацията неприемливи.
Едва ли ще чуете тези думи. Ще Ви кажат, че тази държавна собственост е критично важна за националната сигурност, за достойнството на нашата нация, за гордостта на децата и т.н. Чуете ли тези "ключови" думи - бъдете сигурни - става дума за много, много пари за източване. Точно както в Русия - моделът на управление зависи от достъпа до публични ресурси, включително през частни ръце.- справка руските олигарси, които са получили на концесия от Властелина отделни части от държавната собственост за управление.
Ако не сте усетили, вече беше задействана психооперацията за промяна на публичните нагласи срещу приватизацията, като Ви разказват фейк или хибридни истории за сделките по раздържяваването и най-вече Ви подлагат на коктейл от ежедневен стрес - убийства, катастрофи, насилие, от една страна и националистическа пропаганда, неувереност, дори страх и недоверие към съседи и партньори от друга..
Приватизацията, тази анонимната и абстрактната, твърдят мултаците, била ограбила прехода, а не конкретните посочени в списъци висши кадри на номенклатурата и службите. Огромната маса от тези хора нямаха и продължават да нямат и понятие от корпоративно управление, което би и причината да загубят много или всичко от нашите пари.
В същност истниският проблем на прехода не бе  в липсата на желаещи да станат собственици, а в отсъствието на достатъчен брой качествени корпоративни управленци с опит в пазарна конкуренция. Вместо темата за качеството на управление на държавните активи, номенклатурната класа се погрижи преди всичко да реши в своя полза въпроса за собствеността.
Не случайно дадох пример с Г-13 от 90-те години. Нито един от новите олигарси не бе самонаправил се човек - всички до един бяха назначени за милионери. Те нямаха и продължават да не търсят конкуренция на пазарна основа, каквато откритата и прозрачна приватизация предполага. Ако си спомняте формулата на техния успех бе проста - контрол на на входа и изхода на предприятието. Собствеността е държавна - приходите за тях, загубите за бюджета.
Много критикуват, често с основание, правителството на СДС за начина по който протече приватизацията. Разбирането на отговорността на синьото правителство е невъзможно без контекста на това което предшествуваше по време на правителствата на Беров и Виденов, пък и преди това. Накратко - финансовият ресурс вече беше преминал от държавата и държавните предприятия в частни ръце, т.е. тези които можеха да участват и да придобиват държавни активи като собственост вече бяха назначени. В допълнение и за да няма никаква възможност за алтернативно поведение, правителството на Иван Костов пое България, която практически беше лишена от икономически суверенитет - всичко се движеше под диктовката на МВФ и Световната банка, които поставяха, в замяна на единствено възможните траншове от финансова помощ от тях, списъци и срокове за приватизация на ключовите държавни предприятия. "Не"-то не беше опция за отговор.
Ако някой мисли, че е било възможно да не се изпълнят препоръките на двете международни финансови институции, спешно трябва да посети лекарски кабинет. Не изпълняваш, няма следващ транш и държавата спира. Смея да твърдя, че единствената причина, поради която номенклатурата и службите допуснаха това правителство, беше нуждата някой друг да извади горещите кестени от огъня и да поеме отговорността за форсираната продажба на активи, които пак същата тази номенклатура изкупи.
Не се наемам да твърдя, че е нямало користни сделки, но те винаги са били функция на три основни групи порока на приватизацията, които сега удобно се премълчават.
Първата е че много от предлаганите активи бяха престанали да бъдат жизнени, т.е приватизацията беше вместо погребение - прекалено късна мярка. Вместо приватизация трябваше да има процедури по фалит. Дори в началото на приватизационната процедура да държавните активи от тези предприятия да имаха някаква стойност, влизането им във фризера на приватизационната процедура, ограниченията върху разпореждания със собственост и инвестициите на практика унищожаваха и малката останала стойност. Справка - авиокомпания "Балкан", която често влиза в политическите дебати като христоматиен пример за "златно" предприятие продадено за "жълти" стотинки. Няма как, ако продаваш актив с огромни дългове, да търсиш мащабно инвестиционно търсене. Факт е, че в конкретния случай не случихме на инвеститор и на приватизиращи, но основната беда бе в системното лошо управление на компанията и натрупания дълг.
Втората, качеството на приватизационната среда, в която се продаваха активите на държавата. Пак поради посочената причина по-горе - новите олигарси, зад които стояха бившите комунистически величия и специалните служби - не можеха да спечелят в открита и прозрачна конкурентна борба с чуждестранни инвеститори. Затова много от активите бяха продадени чрез спорни, непрозрачни и откровено нагласени процедури, включително и по схеми на работническо-мениджърска приватизация, без в тях да има никакви мениджъри или работници. Спомнете си колко много убити имаше, свързани с приватизационните сделки, включително висши политици.
Такава бе и процедурата за приватизация на Булгартабак, нагласена, договорена предварително, включително и с участието на чужди служби и компании. Не Бритиш Америкън Табако да участва в началото и да приватизира, като ползите отидат в държавата, а Пеевски да го вземе в комбинация с мрежа от Остап Бендеровци, които след това да го препродадат и кешират премиите. България - минус, Пеевски - плюс - публиката гневна на приватизацията.
Третата причина приватизацията да не се възприема като явление с положителен резултат е, че като форсирана мярка тя не можеше да породи балансирано търсене. По същото време, в което България продаваше своите активи, цяла Централна и Източна Европа изкараха на тезгяха своето "семейно сребро". За съжаление, повечето страни от региона можеха да си позволят лукса да не бързат да предлагат "всичко и веднага", а да структурират по-добре сделките по начин, който да не издава припряност и спешност. Все обстоятелства, които работят в полза на купувачите и намаляват цените. В повечето случаи стойността на тези активи, особено тези чийто основен пазар е българския, е пряка функция от стойността на пазарния им дял. А каква е стойността на този дял измерен през инфлационен и валутен шок, със сринато и най-вече непредсказуемо потребление?. Прогнозите за бъдещите приходи са изкуствено занижени, а заедно с тях потъва и цената на приватизираните активи.
Можехме ли да забавим този процес? Категорично не. Защото просто МВФ и Световната банка щяха да престанат да финансират държавата. Тази част на уравнението на истината удобно се премълчава.
Защо сега отново повдигат популистки въпроса за забрана на приватизацията?
По същите причини поради която през 90-те години - няма нищо по-лесно от това да източваш публичен ресурс през държавни активи. В хода на прехода България създаде една огромна непроизводителна сила - т..н класа на посредниците, която не произвежда нищо освен власт и преразпределение. Тя изисква за своето съществуване все повече и повече средства. А държавните компании дават все по-малко и по-малко. Дълго време гранд проекти и публичния ресурс в пътната и комунална инфраструктура покриваха жизнената им сметка. Но дойдоха трудни години - парите от Брюксел все по-трудно се "усвояват". На всичкото отгоре пак Брюксел настоява за приватизация на енергийните дружества, а това е "червена линия" защото се губи реалния контрол върху паричните потоци и много схеми.
Но не само заплаха от съкращаване на преразпределяните пари мотивират забраната за приватизация. Огромната посредническа класа не може да се лиши от възможността да кадрува в тези предприятия и чрез "кадрите" да ги източва.
Факт е, че има забранителен списък. Част от компаниите в този списък трудно могат да бъдат причислени към пазарните икономически субекти, защото съществуват за да обслужват основно публична потребност - примерно армията, полиция или други държавни институции. Забрана за приватизация е безсмислена, защото те трудно могат да излязат от забранителен списък, така или иначе.
Друга част от тези активи - като НЕК, Булгаргаз или Булгартрансгаз - действуват в пазарна среда - т.е. те губят своите привилегии или сигурни пазарни ниши. При тази обстановка да се твърди, че те могат да оцелеят при силна външна конкуренция, без ефективен корпоративен мениджмънт, без стратегия и инвестиции - които държавата не може да им осигури е пълно безумие. Тоест тази "патриотарска" забрана е или откровена глупост или зле прикрита корист. Ако някой си мисли, че със закон или вътрешен акт ще може да отмени изискванията на общоевропейски регулации и закони, значи не е в час.
Много по-важния проблем е обаче е за ефективното управление на държавните активи - а това е неразривно свързано с преструктуриране на държавната собственост по начин, който да вкара и най-добрите управленски практики, включително за отчетност, и да изолира корпоративните лидери от политически рискове.
При това управление да се очаква подобно развитие е просто наивно.
Затова и съдбата на подобен напън на новия министър на икономиката, който между другото управлява и Банката за развитие, е словесен фойерверк, призван да впечатли не толкова политическата класа, колкото публиката.
Има и още една причина, поради което приватизацията или раздържавяването не могат да бъдат отнемени, забранени или спряни. По силата на обективни процеси държавата, поне тази която е нормално функционираща, постоянно придобива активи, от които трябва да се освобождава. В нормална държава, тя трябваше да сложи ръка върху всички активи на КТБ или Виваком, да ги придобие за известен период и след това продаде. Подобна схема става все по-вероятно и когато държавата придобива активи, когато спасява банки или предприятия.
Полезната стойност на историята със забраната е, че тя дава изключително добра, макар и тревожна представа, за мисленето на управленците ни.
Те казват, че така сме гласували и за това имат право. 

сряда, 26 април 2017 г.

Мнение на лаик по избора на нова бойна машина във ВВС

Мнение на лаик по избора на нова бойна машина във ВВС 
Пилотите били на мнение, че Миг-29 били по-добре от Ф-16 !? - Това случайно дали не са пилоти на Миг-29 и особено един който смени адресната си регистрация напоследък?
Когато правиш избор на самолет гледаш в бъдещето и си купуваш бъдещи щети или ползи. 
Днес всички купуват следващо поколение - Ф-22 или Ф.35 - това би било идеалното. Но нямаме пари. Когато купуваш толкова скъпа играчка си мислиш какво става след време. Ако се движиш в посока утре да купиш това което днес не можеш да си позволиш, тогава какво правим ако утре трябва да преминем от Грипен на Ф-22 и какво ако преминем от Ф-16 на Ф-22 или по-новия.
За да бъдем коректни - тогава си мислим, че Юрофайтър ще имат техни аналози, както и Грипен.
И тук трябва да си отговорим - дали и кога Юрофайтър и Грипен ще извадят аналозит Ф-22 и Ф-35? Не за друго - вижте кой е готов да инвестира от държавите инвестирали в Юрофайтър в неговия ъпгрейд или нова машина. Ние готови ли сме да инвестираме в Юрофайтър - не става само с пари, а с предварителни поръчки и предварително плащане, както правят държавите членки на НАТО в Западна Европа? И моля по възможност да не мислите само в категория ние сме бедни - защото става реч за инвестиция за следващите двадесет години. Най-малко.
Последно - вървим към обща или по-скоро споделена евроармия в рамките на НАТО.
Защо заедно с румънците и гърците или съюзници от НАТО не си направим общи ВВС - поне част от тях там където разходите са огромни!? Мислете в тази посока, кое би било най-оптималното - в каква посока ще се развие тази армия, да не излезе, че в общия парк нашите машини ще бъдат бутик.
На времето спорехме по проекта Белене - тогава Овчаров и Манчев твърдяха, че само ядрени инженери и изобщо от бизнеса имали право на мнение и решение по темата. Така се роди и АЕЦ "Белене" и тези три милиарда отлетяха.
И тук при избора на самолет мнението на летци не може да бъде водещото. Кой от тях е летял на машината, която се предлага? Кой от тях я е поддържал?
А знаете ли кое е най-тъжното. Дори да решим да си купим и няколко Ф-35, няма да ни ги продадат - защото не ни вярват. Но си струва да се мисли в тази посока.

четвъртък, 20 април 2017 г.

Кому вярвате в спора Цацаров - Дончев? Стратегията на Кремъл и местните политически и бизнес олигарси в тандем

Това и очаквах - моята дума /на Цацаров/ срещу твоята /на Сашо Дончев/.
Хайде да направим допитване с един единствен въпрос - кому вярвате в този случай - на Цацаров или на Дончев? Вярвам, че резултатът на Цацаров няма да бъде по-висок от рейтинга на главния прокурор от 7 процента.
Да напомня, главният прокурор натиска Дончев /вероятно вече тече прокурорска проверка, защото друг прочит на заплахата "няма да позволя никой да се постави над закона!?"/ включително и заради мераците на Пеевски да стъпи в газовия бизнес.
Няма как едновременно да бъдат вярни и тезата на Сашо Дончев, че е бил привикан, за да му се търси обяснение и версията на Цацаров с внушението, че шефът на Овергаз и БСК е поискал срещата и там е поставил въпроса за недопустима намеса на прокурори.
Тема "Овергаз" и интересът на Пеевски към газовата сфера, започна преди година и нещо, в края на 2015 година, с внезапното спиране на природния газ от Газпром за Овергаз. По казуса в момента тече арбитражно дело между Овергаз и Газпром.
След като руснаците сами се отказаха от доставка на природeн газ за своята компания, в която държат 50%, то може да се направи обосновано предложение, че са им предложили в замяна нещо на което не са могли да откажат?
Тези които са запознати с отношенията в газовата сфера у нас знаят, че след като Булгаргаз и правителството по никакъв начин не са давали гласност на свои оплаквания или жалби от Газпром, вариантът българските бизнес партньори на корпорацията Кремъл, включваща български политици и бизнесмени - от Доган, през Пеевски до Цацаров, да са притиснали с нещо руския газов монопол и той да действа по принуда, остава нищожен, на практика невъзможен. Остава политическо договаряне с Кремъл на най-високо равнище. Тук времето съвпада идеално с хоризонта на приемане и задвижване на цялостния план на РИСИ за България, който е одобрен от президента Путин и приведен за изпълнение с участието не само на Решетников - той остава координатор, но и на всички други служби и канали за въздействие на руската държава.
Групата Доган-Пеевски-Цацаров и демонстративно пасивната роля на Борисов са интегрална част от договорките.
От тук тръгват и приказките за стабилност, за единство, за сигурност, с които Ви заливат от Парламента.
След като българсите участници са имали слаби козове в договорките с Кремъл, нека се опитаме да разсъждаваме, какво е това, от което Газпром и топ политиците в Русия не са могли да се откажат, след като стана ясно, че Южен поток не може да стане?
Да започнем с вариантите и хипотезите, като предварително предупреждавам не е задължително да са били формализирани в чистия вид, в които са изложени:
А. България няма да предявява претенции за преразглеждане на условията на договорите на Газекспорт и ще гарантира дела на Газпром у нас поне до 2022 година. Булгаргаз няма да разглежда или приема други предложения и да допуска конкуренти на Газпром на своя пазар. Ако Булгаргаз задържи монопола си върху вътрешния пазар на газ, другото е функция на договорката на Булгаргаз с Газпром.
Вие съдете колко е вероятно това - след като в този момент зависимостта на България от Газпром е рекордна висока - 100 процента. Руският монопол чрез българския монопол Булгаргаз контролират тотално българския газов пазар, дори извън това, което новите формални свободи, които Газпром уж ще предостави по линия на споразумението с Европейската Комисия. Повечето от "новите свободи" са отдавна налични, други са неизбежни с или без споразумение, но "скритите" бариери и механизми за контрол на пазара и за недопускане на конкуренцията са в добро здраве.
Б. България няма да сътрудничи по активен начин на Европейската Комисия по делото срещу Газпром и няма да заема активна позиция по предложението за ангажимент на Газпром и целия казус. От представеното от Булгаргаз и Булгартрансгаз становище в Министерството на енергетика, трудно може да се добие увереност, че България има намерение да внесе сериозни корекции или да се възползва от "прозореца на възможност", отворено от предолженото от Газпром решение по извънсъдебно споразумение. От една страна, няма експертен капацитет, от друга няма желание.
В. Атаката срещу Овергаз, вероятно е била част от сделката - пари срещу влияние - и скрития план на Решетников за България - в който кръгът атакуващ КТБ /там темата "банкови гаранции за изпълнение" на фирмите на Пеевски в проекта Южен поток отключи конфликта Пеевски - Цветан Василев/ са се разбрали с Кремъл да фалират КТБ, да преразпределят собствеността и активите в енергетиката и газовата сфера и подсигурят пазарните ниши на Газпром за времето в което руския газов монопол няма да може да упражнява своя привилегирована позиция. Тук е схемата с прекъснатите без предизвестие доставки към Овергаз за да влошат рязко финансовото положение на компанията, като е поставят на ръба на финансовата и състоятелност, т.е. тя да стане удобен повод за враждебно придобиване от подходящите. Както това стана с активите на КТБ. Срещу това, което ще получат местните български партньори по схемата, те пък се задължават да осигурят медийно, политически и финансово другите части от планът на Кремъл за България - операцията "Президент" /спирането на Плевнелиев от участие и избора на Радев/ и операция "Парламент" /избирането на партии, които са приятелски насторени към Кремъл.
Ще кажете - конспиративни теории!? Вижте кой Ви е президент, какъв е състава на Парламента и кой се готви да управлява енергетиката?
Дори няма да споря - действителността изглежда като конспирация.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Фактор: Назад към 1989 година - да си довършим работата и осъществим промяната на Системата

Линк към статията във Фактор
Системата не може да бъде победена, ако играете по нейните правила.
Изборите в този им вид не могат да родят промяна.
Системата е модернизирана, с еврофасада, но със съветско съдържание. Шансът за успех е нулев, равен на този с избори да разчиташ да смениш Путин. Институции са пленени, контролът е пълен. На практика, първите три партии са част от Системата и няма сила, която да може да ги пребори през изборни механизми.
Ето сега налагат "двойката ГЕРБ-БСП" във всички формати на изборни дебати, в които виждате само "главни" герои. Ще ги гледате докато ги харесате.
Разбира се, че ще отричат страстно и до край, че никога няма да управляват заедно. И действително, вероятно няма да им се наложи, защото винаги има резервни варианти, особено с т.н. правителства на малцинствата, при които пазарлъкът е издигнат във върховен символ на властта.
Няма не искам. Системата действа независимо от това дали гласуваш и как гласуваш.
"Тапата" върху Вашето недоволство и върху желанието да гласувате за промяна, т.е. за извънсистемните, които медиите определят за лузъри или маргинали е поставена. Като не ги виждате на екрана, значи ги няма като реалност и алтернатива.
Неудобни въпроси, неудобни хора, няма.
Крехките надежди за смяна на модела, на неговите крепители, като партиите в дясно са винаги под условие, поне докато партиите на "промяната" се боричкат за трохите от изборната "софра" с малките проценти, без никакъв шанс да достигнат критичната маса на представителност, която образно казано да "премести планината".
Виждате, че много "десни" се държат като зомбирани и това не е генетична предразположеност, а придобито заболяване в процеса на балансиране между това да бъдат или да не бъдат. Разбрахте ли с какви аргументи ДаБГ отказаха да играят заедно с новите републиканци в изборите? Аз разбрах само, че така е решил Органът. Някакъв смислен аргумент да чухте? Но затова, човекът на Любен Гоцев в РБ2 похвали Христо Иванов за правилното решение да не се обединява с Новата Република.
Аргументът, че не играят за една и съща публика е валиден, но нали именно за това се правят коалиции за избори - различни партии с различен фокус и избиратели се обединяват за да реализират една обща цел. Никой не очаква от тях да заличат идентичността си.
А сега си представете как Христо Иванов, след изборите реализира съдебна реформа - защото нали това му е заявената житейска и политическа мисия?
Без протести и натиск от улицата, с 3 процента резултат на изборите или в най-добрия случай с десет депутата в Народно събрание как си представяте неговия успех ? Точно никак. Ще го показват още няколко месеца или година по студията като поредния несъстоял се реформатор, като доказателство, че реформи извън позволеното от държателите на статуквото са невъзможни.
Изборите, при сегашните условия, ще раждат винаги един и същ Парламент - охраняващ Системата и никакви случайно попаднали малцинствени партии или радиални реформатори няма да могат да пробият Стената.
Знаете ли кога СДС щеше да дойде на власт през 1997 година, ако не беше обществената енергия и вълна на улицата? Точно никога.
След това "пазителите" на модела Луканов-Лилов ликвидираха "експеримента" СДС, но тъй като това не можеше да се реализира през БСП, повикаха на помощ магията Сакскобурготски. След това дойде проектът ГЕРБ за да даде "цивилизована", разбирай контролирана алтернатива на лошите улични "десни", но винаги с мисълта да не допуснат улицата и кошмарите на масовото обществено недоволство от края на 1996 и началото на 1997 година.
Експертите от лабораторията на Сурков и Решетников са се настанили за постоянно у нас и предават "челния" си опит по неутрализация на общественото недоволство и контрол на политическия и избирателен процес. Тяхен е приноса с "контрапротестите" - за това в Москва първо създадоха "нашистите" - винаги готовите улични отряди на властта.
Уж сме в Европейския съюз, а всичко у нас е "постсъветско".
У нас няма европейска, а съветска левица. Няма европейски, а пленен от страх от Русия и предразсъдъци към Запада електорат и лидери.
Проектът ГЕРБ успя да подмени и опитоми енергията на промяната. Нали не си представяте Борисов или Цветанов да излязат на улицата, начело на демостранция. Да бъдат радикални и изобщо опоненти на статуквото, да реализират радикални реформи. Това им е противоестествено, те мразят протестърите и издигат като абсолютна ценност договарянето и "балансирането". Нито Борисов, нито Цветанов виждат някакъв конкретен проблем с гранд корупцията, нито виждат олигарси. ГЕРБ не виждат нужда от смяна на съдебната система /освен ако не е съгласувана с главния прокурор/. Играят си дребни игрички с Пеевски, с Доган, с Овчаров в рамките на механизмите за преразпределение на публичен ресурс и власт.
Мисията "балансьор" на ГЕРБ на български означава да опитомиш деструктивния гняв или вкараш енергията на протеста и промяната в безопасно русло, което да предотврати излизането на улицата на стотици хиляди хора всеки път когато има крещяща несправедливост. Да си спомняте ГЕРБ да са стояли зад някой протест, да са насърчили протеста срещу Пеевски?! Не, няма да и са спомните. Няколко пъти, по заповед "от горе" се организираха няколко контролирани и медийно режисирани митинги, на които веднага след обращение на лидерите, хората си разотиваха.
"Воля" на Марешки е следващия допълващ ГЕРБ проект. Спомняте ли си, преди години имаше хора, които излизаха на улицата и протестираха срещу високите цени на горивата?
Днес, вместо протестиращи хора на улицата, които да поискат разследвания, присъди, демонополизация като контролират "от улицата" промяната в действията на КЗК, на НАП, сега се радват на "новини", че някъде имало няколко бензиностанции, няколко евтини магазини, които продават по-евтино. Философията на опитомяването на протестната енергия не е много по-различна от "стратегията" за купуване на вот чрез кебапчетата - илюзията, че получаваш нещо реално и значимо, но междувременно си продаден.
"Воля" няма да промени нищо, защото е органична част от Системата, въпреки медийните постановки и режисираните "визити" от ГДБОП в компании на Марешки. Веднага на следващия ден му дават телевизионен ефир в прайм тайм, а това е невъзможно за извънсистемен играч.
Последният значим протест беше срещу Орешарски.
Днес протестърите са опитомени, имат си партия, момчетата смениха джинските с костюми. Казват, че са опитали всичко и затова влизат в политиката. Не подозират, че по този начин признават "опитомяването" си.
Има няколко значими протестърски групи - едните са профсъюзите, но те никога не са били системно предизвикателство. Други са десните "жълтопаветници", които обикновено, реагират най-спонтанно. Но и те вече имат политическо и партийно представителство - основно в Нова Република, ДаБГ и РБ2. Приеха играта и се стремят да влязат в Парламента, но за всеки случай, цялото им внимание, по метода на контролираните външни стресови - вътрешни интриги, организирани медийни атаки, постоянно държане на "ръба" ги вкараха в безопасното русло на предизборната "битка". Заедно трудно могат да оргинизират каквото и да било, след като се замерят от сутрин до вечер с епитети и "принципно" отрицание. Разбира се, че е важно дали ще влязат, тъй като отсъствието на представителство на десните в Парламента, отново ще извади публичната политика от естествените си баланси в законодателната, изпълнителна и съдебна власт. Главното е, че Кой? отне енергията на протестните гласове, на недоволните, на прореформастките гласове, които можеха да превърнат огромния процент на избиратели, които са за реформи и против корупцията, в реална политическа представителност.
Вие виждате ли някой на хоризонта който изобщо мога да изведе хората на улицата? Нямало поводи? Към он.
Не е ли повод, че се готвят да вкарат България в поредната схема на кражби чрез мегапроекти без да са дали отговор за КТБ, за Белене, за Южен поток. Без изобщо да са понесли отговорност за кражбите от държавата и потребители при горивата, които буквално Ви изваждат от джоба по един милиард лева годишно, а общия данък корупция всяка година е над 10 милиарда. Не го чувствате? Моля вижте си доходите, вижте хилядите причини поради което младите се изнасят - за да не бъдат окрадени и лишени от перспектива.
За това и нацията загива и демографски.
Убиват духа, пречупват волята. Доходите се повишават и икономическите мотиви постепенно и вероятно ще отстъпят своето място в движещите фактори за емиграция, но отсъствието на законност, на правила, на корупция, на ксенофобия, на кражби на всички нива със сигурност ще насочва към Терминал 2 все повече и повече млади българи.
Тъй като не могат да изключат сетивата Ви за да не видите откровената демагогия, откритите лъжи когато Ви обещават, манипулират съзнанието чрез пост истини и алтернативни факти - докато стигнете положение, при което от фейк окръжаваща среда престанете да усещате къде, защо, и как живеете, не разпознавате добро от зло, истина от лъжа.
Забелязвате ли, че пак точно преди активната фаза на избирателната кампания, водещите ТВ канали отново стартират най-популярните си реалити формати. За да Ви държат пред телевизорите отпуснати, безволеви, аполитични.
Ако не знаете, да Ви кажа - едва ли ще има машинно гласуване. Никога не са имали пред вид да има. Няма да има и електронно гласуване, пак по същата причина. Това е все едно да чакате от това или следващото правителство да диверсифицира зависимостта си от Газпром или Лукойл.
Няма начин, защото по веригата е засегнат интереса на толкова много политици, партии и олигарси.
За сметка на това ще има повече от "класиката" в жанра - купуване на гласове, игра с избирателните списъци, с протоколите - до степен Вашия вот и воля да нямат никакво значение. Ще Ви сервират поредната порция избори като реалити шоу, а Вие ще легитимирате политиците като телевизионни герои.
Анестезират нацията - в най-добрите традиции на Тодор Живковия режим по схемата : нахрани протестиращите, изгони недоволните, вкарай в затвора непокорните.
Не искам да Ви плаша, но същите служби, които бездействат по всички линии на заплахите срещу националната сигурност, включително срещу атаките срещу ключова преносна инфраструктура. "Случайните" аварии в електроенергийната системи и топлоподаване не са Божествена сила, а операция по дестабилизация. Вместо към реалните "герои" зад кадър Ви пращат в глух коловоз и тривиални обяснения - липсата на поддръжка и несвоевременни ремонти.
Гранд корупцията убива, доказателство за което е убийството в тунела "Ечемишка". Откраднатите милиарди обясняват отсъствието на подновено осветление, на ремонтирани топло и електропроводи, на повече магистрали, на реформирано здравеопазване, на увеличени пенсии. Вместо това Ви опаковат медийно историята за невинно загиналата жена с "героизма" на строителите.
Но ако утре тръгнете да протестирате, бъдете сигурни, че на улицата ще има поне толкова жандармерия, която да предотврати кошмарния им софийски "майдан". Момчетата в униформи ще бъдат там за да охранява властта от гнева на протестиращите. Може армия да нямаме, но жандармерия имаме в повече. Защото на Тях не им пука за външните врагове, но виж за вътрешния - за протести, които могат да ги поставят в положението на Добрев и Първанов от 1997 година, със сигурност им пука.
Не е въпрос на "десни" и "леви", а на осъзнаване, че всички сме от едната страната на бариерата - на губещите, на пленените, на упоените.
Антикомунизмът не е самодостатъчно средство - защото той помага на олигарсите да държат левия електорат в сляпо подчинение.
Арогантността на БСП стигна до там вече да не крие, че няма много общо с традиционните леви идеи, със защитата на бедните и за социална справедливост. Богатите и олигарсите, контролират напълно партийния живот - те искат власт за да станат по-богати.
Предложих да направим независим одит на политическите и икономически програми "на живо", пред избирателите.
Знаете ли колко партии ще се съгласят? Максимум една - два, и то от втория ешалон.
Големите със сигурност няма да посмеят, защото това означава да им се зададат трудни въпроси, такива, каквито в студията на контролираните медии никой журналист няма да зададе.
Дори и да не се съгласят от трите големи партии и от трите големи телевизии, можем да направим публичен и открит одит, като ангажираме хора - експерти, които да представят и защитят тезите на партии - нещо като адвокати. Нека тогава да отсъстват - и без тях ще съмне.
Излезте от анестезията - това, че Ви грабят не е новост, но отнемат бъдещето Ви - Вашето, на Вашите деца, на нацията.
Промяната ще дойде не с постове във Фейсбук, не пред телевизорите и реалитите форматите. Запазете енергията на своя протест, недоволството си за "улицата". От там ще започне промяната, не от изборите.
Назад към 1989 година - да си довършим работата.

сряда, 8 февруари 2017 г.

Фактор: Подменената България

Живеем в паралелен свят на привидности, в който трудно можем да намерим отправната точка на истината и познанието.
Веднага след началото на прехода партийната номенклатура взе мерки, за да лиши от възможността скритите страници на историята да се превърнат в нови котви на нормалност и справедливост. Подмениха символите, знаците, жалоните в Историята.
И когато започнахме да разкриваме истината, се погрижиха отново Те да бъдат на „входа“ и на „изхода“, и да контролират съзнанието по не по-малко ефективен от тоталитарния режим метод.
"Библиотекарите" на ДС приватизираха един от символите на независимата българската политика - Стефан Стамболов. Върху паметта и историята на неговото управление можеше и трябваше да се изгради новото самочувствие на българския държавник и способността му да се изолира от външни влияния. Вместо това от ДС и БКП му направиха паметник, но не такъв като на чуждата ни Съветска Армия - да доминира над околното пространство и да внушава сила, а разцепена глава, която да е предупреждение към новите желаещи да бъдат Стамболов. Недвусмислено предупреждение, че ще ги застигне същата съдба.
Нещо повече - учредиха и раздават награди с неговото име. Самите те получават награди от руския премиер Медведев за заслуги спрямо Русия - страната, която поръча физическото му убийство. А целта е ясна - да лишат образа на опълчилия се срещу Петербург български държавник от съдържанието, да изпразнят делото и посланията му към бъдещите поколения, за да не го повторят.
Държат духа му в затвора на своето удобство и целесъобразност, обграден с фалш и престорено почитание.
Подобен е примера и с Тракийските дружества, начело на които застана виден деец на БКП-БСП и от тази позиция развива политическа дейност. Ако питате - какво са сторили за каузата на тракийците, ако щете само да поддържат будно съзнанието на съвременния българин по тази болезнена за родната история "потисната" тема - едва ли ще намерите адекватен отговор. Но днес използват без никакъв свян паметта на Тракийското национално освободително движение за текущи политически цели на поредните коминтерновци. Уж общонационално и обединяващо дело, а се оказва пленено и оплетено в егоистични партийни сметки.
Същата схема се прилага и за много дружества, организации, комитети, които носят имената на националните ни герои и чиято дейност е издевателство над паметта им
Името на Дякона носят организации, които се ръководят от видни русофили, дори има полувоенни организации, които са на пряка финансова издръжка на Москва. Тези дни същите тези хора покриха с венци и цветя паметника на прекия виновник за обесването на Апостола на свободата - граф Игнатиев. Това не е само раболепие или комплекс за малоценност, а съзнателно поддържана паралелна реалност, за да се предотврати всяка възможност за проникване в масовото съзнание на завещаното от Васил Левски - задължителна дистанция от Освободителката
И тогава и сега.
Днес имате като символ на предаността към поредния руски цар - Партия на българските социалисти и коленопреклонението на нейните лидери пред желанията на Кремъл. Но нито на този, нито на следващите конгреси няма да прозвучи истината - защо в нея не продължават традициите на Благоев, а на чуждия нам Коминтерн. Да, на същия дядо Благоев, който нарече русофилството "грубо политическо суеверие, култивирано сред народните маси". И никой няма да си спомни на тези конгреси, че същата тази партията искаше да наложи "македонска" нация и да разруши българската нация, като ликвидира български граждани, които отказаха да се подчинят на диктата на Москва и да се признаят за македонци.
Колко от Вас са чували думите на другия голям лидер на социалистите в етапа, когато партията е била европейска - Георги Кирков. Думите му за нуждата от създаване на независима Украйна като "буфер между Руската империя и европейските държави"? Това са същите хора, които днес отричат правата на Украйна върху Крим, признават правото на Русия на намеса в своите съседки. Това е същата партия, която в днешното си издание, въпреки че е излъчила свой човек за шеф на европейските социалисти, си остава дълбоко коминтерновска.
И пак наследниците на тази Партия търсят Вашето доверие все със същите стари "номера" - те са нови, истински, и ще възцари всеобщото благоденствие и социалната справедливост.
Докато за пореден път разберете, че поредните й ръководители са станали поредните милионери, а Вашите джобове за пореден път са изтънели.

неделя, 5 февруари 2017 г.

Партиите като скоростен асансьор - партийния човек срещу икономическия човек

БСП обеща промяна. Този номер със смяната на поколения, като символ на промяната в БСП и АБВ, е прекалено прозрачен и откровено скучен. Особено изречен от хора с фиксирани в съзнанието ни представи. Като не могат да променят съдържанието на политиката, сменят лицата. Уж млади, пък тотално индоктринирани.
Лидерите на БСП възпроизвеждат модела на ДПС - те са търговци - търговци на вяра, на надежди, и на реални бизнес проекти, за които трябва власт. Представен като символ на промяната млад човек /Зарков?!/ пламенно защитава "новата" линия и по съвсем "нов" начин представя древната теза, че не Белене е грандкорупционен проект, който е източил от държавата в посока Русия и джобовете на олигарси и приближени, милиарди лева общи пари на българските граждани, а сме сгрешли защото сме пропуснали да го реализираме!?. Това е новия партиен човек, с новото мислене.
Подмяна, фейк, лъжа.
И БСП "вдигнаха" темата корупция, но само тази на битово равнище, защото почти всички милионери спечелили от грандкорпуция са свързани с БСП или ДПС. Нинова и Гергов са въплъщение на тази тенденция. Станишев също. Първанов също. Кой от лидерите на истинската десница е станал олигарх или мултимилионер от пребиваването си на власт? Затова пък в ляво и в ДПС - всички са такива. И все в името на бедните. И този път БСП пробват традиционния за годините номер.
Посветиха време и на съдебната реформа, със стряскащото откритие, че мониторингът от Европейската комисия е причина за отсъствието на реформа в съдебната власт, а не пленената от партийни и олигархични интереси система на правораздаване. Няма дума - новаторски подход, без всякакво съмнение.
БСП е корпорация, за нея няма значение друго освен достъпа до власт, чрез която политиците и правят пари, за да може да се оправдее модела през който единствения сигурен път да успееш е чрез партията. Тя зависи и се възпроизвежда през този модел.
Затова тези партии - като ДПС, БСП, АБВ, а и ГЕРБ са скоростен асансьор към житейска и професионална реализация. Как иначе се става министър, депутат или висш държавен служител без опит и квалификация под и на 30 години!? И така теглят поколение след поколение по индийската нишка на мафията - кадри, след кадри, конгрес след конгрес, избори след избори.
Докато БКП и БСП не бъдат разградени България не може да бъде нормална, защото в тези партии е закодирана цялата предпоставена обреченост на българската демокрация и развитие.
За това и раздялата с топ партийна позиция в БСП е болезнена, особено за несвоевременно ориентирали се в новата обстановка кадри с илюзиите за "лявото" пролетарско и социално справедливо начало.
Алтернативите на партийния асансьор за младите партийци са много по-трудни, много по-рискови и с неясен край. Затова и на времето НДСВ министрите направиха бързо кариери, които осребриха във високи постове и почти никой от тях не се върна към бизнеса навън. Затова и сега млади и успешни хора с кариери и добро образование, получено в чужбина, влизат в партии за да успеят, а не тръгват по пътя на собствената си реализация чрез бизнес и проекти извън държавата.
Идват новите поколения на про/под/мяната, които няма да имат един работен ден извън партии и парламент!? Homos Politicus вземат решителен превес над Homos Economicus и това е рецепта за бедствие в държавата.

събота, 28 януари 2017 г.

Bulgaria Analytica: Violence – the glue that holds together Russia

“Russia holds together as a whole country only thanks to force. Only through the suppression of freedom. Only with violence and the imposition of artificial consensus. The nation has no internal bonds, its own raison d‘étre and desire to live together. In order to hold together it needs external challenges and threats.”
Alfred Koch, Russian politician

The Russian State Duma is discussing an amendment to a law that would decriminalize cases of domestic violence, which allows observers to draw a nearly perfect psychological portrait of the nature of power in Russia. The portrait is not just of Russia’s current rulers, but of the set of values that form the base of Russian despotism – whether it be tsarism, Stalinist repression or even the more refined forms of “soft” violence exerted today on the Russian people, both as individuals and a group.
The right to hold and exert power using violence reflects its rise as the supreme value for the Russian political class and the glue that holds together government and people within the single state with the largest territory.
The new draft legislation would if adopted legitimize violence in the family, this embodying the the cult of violence and contempt for human rights and basic Christian moral values. Violence generates further violence both up and down the causal chain – man over woman, children against children, students against students, soldiers against soldiers, citizens against citizens and so forth upscale in the social hierarchy. According to data of the Ministry of Interior, more than 40% of all crimes in Russia are committed in families.
Finally, violence at home naturally crosses Russia’s national borders and translates into violent acts against other countries and people, against political and business partners, building up a bullying tradition, including denial of established international norms and standards of conduct. Under the proposed changes it would be perfectly legal to use violence at home, which extends the right of the state to use force against its citizens protesting on the street. The use and the threat of use of force and violence are the ubiquitous power standard and the plane at which the political elite rule. It is not only and mostly the use of obvious and harsh physical force, but also any form of psychological violence.
The long-term effect of systematic and widespread violence on people’s minds leaves much more severe and lasting consequences when done contemporaneously via multiple channels of controlled media and aided by mass corruption or administrative arbitrariness.
There is marginal difference between acts of violence at home and invading foreign territory — crossing physical boundaries of weaker neighbors in order to administer the regular dose of national pride to the Russian people, on the one hand, and the virtual borders of private life and virtual space from the TV screen or computer.
The Russia media offer various seemingly credible technical reasons behind the recent draft legislation on family violence. Although to outsiders it may seem strange that it is co-authored and promoted by women – both in the State Duma and the Senate – this is trivial for Russia’s domestic Byzantine political scene. The main motive is “protection of the base social cell – the family”. It is true that Russian courts are overwhelmed with cases of domestic violence, yet more the 97% of all acts of violence in families never reach court. The amendment should help relieve courts of domestic violence cases, which amount to an overwhelming number despite representing just 3 percent of the problem. The ruling United Russia party would then claim to have warded off the problem of domestic violence and declare Russian families safe and sound.
Statistics in this area are quite depressing – more than 2,000 children commit suicide trying to flee from violence at home, with another 26,000 kids being beaten by their parents. And so in one fell swoop, the motion could help solve several problems. There are most likely cases of legal abuse with the provision in the law, as there are in many other countries. In the Russian case, however, there is a further complication when considering family violence and the role of the offender and the weaker sex – for a number of reasons specific to Russia.
What amazes most in this case is the decision of the Kremlin to make full use of its resources and push through such a contentious draft law in the eyes of Western and international public opinion.
This bill marks the widening gap between the European and Russian sets of values (not sure that in this case it is appropriate to use Eurasian) at a critical junction in the relations between the West and Russia. This revelation should serve a sobering shower to Bulgarian sympathizers of the Kremlin in their search for their own identity. It is hard to find a stronger and more vivid example of the rift between the Russian world and European civilization.
The demarcation line as set out in the amendments between sanctioned and unsanctioned violence runs through whether or not the victim ends up in the hospital. Anything short of this seems to be perfectly permissible under the bill, unless one can prove a systemic nature – which is an even higher barrier. Although Russia holds premier positions worldwide in domestic violence cases, the number of unreported and unregistered cases in house violence is even higher  – more than 60% – with victims preferring to keep the matter private for the sake of the family or for fear of retribution and lack of commitment by institutions. A similar bill, if and when enacted, would further discourage reporting and encourage offenders both at home and on the street.
The truth is that violence long ago became the glue of social cohesion under President Putin. Initially he started with “soft” and tacit power, gradually mastering control of the media and the public, pushing dissenters into internal or external emigration. With coffers full with petrorubles he was at liberty to suppress any civil disobedience, discouraging alternatives to his power. When the soft approach did not yield results, he resorted to brutal violence by his proxies resulting in the killings of journalists, politicians, writers and activists who contributed to Russian civil society. Then came the invasions of Georgia and later Ukraine.
This act of the Russian Parliament gives further indisputable proof that Russia is undergoing kadirovization, i.e. the norms and values of Kadyrov’s rule in Chechnya are gradually being adopted by the Kremlin and then spread nationwide. Such an attitude towards family violence and women and children exists only in countries of Islamic fundamentalism – with the textbook example being Saudi Arabia, where husbands have the right to beat and even kill their wives and children. For all its posturing as a beacon of modern humanism, courts in the Third Rome of Christianity would differ little from Sharia courts and law in their treatment of domestic violence?
Violence is almost a religion and a daily routine in Russia. I recall my first May 9 in 2000, as ambassador, standing up at the Red Square, watching the parade formation passing by. I tried to imagine the figure of Russian casualties in the Chechnya wars – which then stood around 10 thousand – translated into those marching lines of soldiers and felt goosebumps. The blocks consist normally of 200 soldiers and that meant that it would have taken the whole parade to make up for the lost souls. Now juxtapose these numbers with 12,000 women who die and more than 36,000 beaten each year in family violence in Russia, and you will get the drama in the level of tolerance and the extremely high threshold of pain of Russian society, which can take almost any violence for granted.
For most EU countries that would have been an unthinkable degree of violence in nominally peaceful times. Yet for Russian – that is almost normal and is taken as the cost of greatness – for keeping the country together. Against this background of a history of extreme violence, an amendment to decriminalize family violence seems trivial. When one compares what the then-Chechen president Aslan Maskhadov was looking for, and the sacred status Chechnya has under Ramzan Kadyrov – with 86 percent of the republic’s budget coming as subsidy from the federal center – one wonders who is laughing last.
The family rules for violence are closely following Putin’s presumably conservative personal value set, which instead of consolidating families often brings chaos and destruction both at the personal and national level. The cult of force is instrumental, and imperial thinking comes as a natural spin off. The first and utmost concern of any new leader coming to the Kremlin is to secure his grip on power through the mechanism of violence. He enjoys almost unrivaled freedom of action when compared to EU leaders who can hardly resort to open and brutal violence to remain in power. While Western politicians have to account for and accommodate public concerns and comply with a basic code of ethics, the Russian public under President Putin will be ready to accept whatever storyline comes along justifying the casualties and the policies. The Russian audience will always be ready to accept more lost souls or agree with Kremlin for the sake of protecting the “family honor” or to punish disrespect for Russia’s interests in the near abroad.
Although in the short span the tactical gains of Putin resorting to violence might seem to overweigh losses, in the long-term there is less welfare and less security. Pyrrhic victories give birth to anger both at the family level and national level and to retribution, sooner or later.
Today it is hard to find a single marker of the rift between Europe and modern Russia more appropriate and more blatant than this bill in the State Duma, which in line with recent acts of denial of international norms and law (worth noting is the decision of the Constitutional court ‘allowing’ Russia’s government to disregard the decisions of the European Court of Human rights).
What is of greater concern is that in some EU countries the Russia-EU values mismatch translates into internal conflicts and dividing lines between parts of society that echo Mr. Putin’s strongarm policies and dependence on violence and the majority of people who stick to human rights at international, national, family and individual levels. While there is some merit in ignoring news on extremes in Russian political and social practices, the bill decriminalizing violence should serve as a red light and an alarm for the acquiescent European public that believes it can insulate itself from the harsh realities in modern Russia.