събота, 13 октомври 2018 г.

Сделката с бойните самолети – рубиконът на самоопределението ни

Последните новини за разкрити агенти на ГРУ в Западна Европа и САЩ, контрастират с тишината по същата тема у нас. Може да останете с измамното усещане, че у нас нещата са различни и тук е царството на разбирателството и уважението към националната ни сигурност. Защото службите мълчат, премиерът отказва да се присъедини с оценка и действие към вълната от разкрития и санкции срещу Кремъл заради кибератаки, отравяния с химическо оръжие и намеса в демократичните процеси. 
Сякаш не бяхме кибер атакувани в деня на избори, не бяхме и не сме атакувани почти ежедневно чрез армии от тролове, за да се промени общественото мнение, да се спират и блокират значителни и важни политики и проекти за националната сигурност. Да не говорим за безпредела на действие на руските специални служби на наша територия. Никой не каза и дума от "службите" за разкритията, че от наша територия агентите на ГРУ са доставили комуникационното оборудване на групата, която се опита да организира преврат и убие президента на Черна гора. Нито дума, грозно и страхливо мълчание. Няма разследване, няма разкрития, прокуратурата е на Бахамите.
Но всичко случило се до този момент ще бледнее пред това пред което сме изправени, особено до края на годината. 
Изцепките на Марешки в Парламента с искането за референдум е само началото. От тук нататък ще се излее такава помия, каквато трудно може да си представите. Поне три са

темите - от съдбоносна важност и за Кремъл, 

които включват последствия от решения на българското правителство или институции: проекти в енергетиката, модернизацията на армията, особено самолетите и разбира се - форсираният разкол в световната православна църква заради автокефалията на Украйна.
Всички активи на проруската политика у нас ще бъдат мобилизирани до краен предел. Причината е, че ако изберем американски самолети, това ще маркира преминаването на важен Рубикон  - откъсване от зависимостите на Русия, при това от светая светих за руската неоимперска политика - военната индустрия. Това би завършило прехода от съветската към западната цивилизационна орбита.
След самолетите ще дойде и индустриалното сътрудничество, което ще откъсне ВПК от зависимостта от технологии, резервни части и оборудване от Русия. След това ще дойде и покупката, наема или разполагането на зенитно-радарни комплекси и ще стане невъзможно или поне крайно рисковано за руските самолети да се тестват реакциите на българските и натовски системи за отбрана.
Не се чудете, че шахматистът-политик Анатолий Карпов вече успя да претопли Примаковата препоръка 

да излезем от НАТО и останем неутрални

След това ще ни обещаят вечно евтин газ и че Русия няма да ни напада със стратегически оръжия. Количеството фейк, което ще се излее около тази тема, ще е без прецедент. 
Вече започнаха - били стари самолетите /дори и чисто нови, пак за тях ще са стари/. След това е клишето: "много са скъпи, по-добре да не харчим за отбрана, а да даваме пари за социални нужди" или за нещо друго - за стадион, за ремонт на чинията на Бузлуджа, за каквото се сетите. Ако не могат да предрешат вота срещу Ф-16/18, ще се опитат да приложат стария трик с блокирането на сделката до "неуточнено бъдеще време" - това е тактиката на референдума. Вече повече от десет години отлагаме модернизацията на армията - още няколко години няма да попречат. 
Ако и това не помогне, ще опитат открити диверсии и номера със сплашването и истеризацията на масовото съзнание от времето на анти-шистовите диверсии - с всички класически характеристики на антиамериканизма и противопоставянето на ЕС и САЩ.
Да, това са чисто диверсионни похвати, приложени от целия спектър от влияние на Кремъл - от леви и екорадикали, до "десни" олигарси, платени от бюджета, пряко от Кремъл чрез някой от каналите за финансиране на кампании за влияние у нас - Фонда „Горчаков”, РИСИ, Фонд „Руски мир” и най-вече през структури на руския бизнес у нас.
Нямат сили за битка на улицата, за това ще се потопят там, където им е силата - задкулисните интриги и маневри - националистите, православните, олигарсите, медиите, корумпираните, прокуратурата, депутатите в Парламента. Съотношението между откритите форми на защита на кремълската политика и скритата картинка на операции за влияние е стряскащо - вероятно под едно към десет.
Ето и инициативата на "народния" герой  Марешки с референдума. Неговият политически капитал беше заработен чрез скрито финансиране през евтини горива, благодарение на което той стана първо "народен", а след това и "герой". Въпреки всичко 

той е приключен проект, просто "догаря"

и харчи последните си стотинки политически капитал. Уж се бори срещу картела в горивата, а гласува лобистки закони в негова полза. По същия начин стои и притчата за "народния търговец" на лекарствата. Но тя е напълно недостатъчна, за да го съхрани "на вода" като политик без горивата. Колко си мислите, че ще продължи с горивата, след като вече не им е потребен? 
Идеята на активирането му от страна на Кремъл е да компенсира ограниченията, които официалният статут на "управляващ" налагат върху поведението на Сидеров. Не случайно „Атака” се клонира, за да освободи периметър за действие, за да заложи на участие във властта при всеки вариант. 
В момента Кремъл инвестира в нови проекти за агенти за влияние, някои от които лесно се разпознават. Други са по-трудни, защото 

Москва просто купува хора с репутация на демократи, 

на прозападни хора, чрез които тихо и под сурдинка прокарва своите интереси. Не, тези хора няма от утре да започнат да критикуват Путин, те просто ще започнат да се съмняват в отделни аспекти на политиката на ЕС, ще се орбанизират, ще започнат да се вайкат, че доларът и западната финансова система ще се разпаднат, че България не трябва да влиза в еврозоната и Шенген и прочие хибридни опорки.
Ето и трите конкретни цели - енергетиката - проектите Южен поток Лайт и АЕЦ "Белене"; Българската православна църква да се присъедини към РПЦ в конфликта с Вселенската Патриаршия по темата автокефалия на Украйна /зад ъгъла е автокефалията и на Македонската православна църква/ и най-важната битка - осуетяването на покупката на американска военна техника след търговете за модернизация на армията и по-конкретно на самолетите Ф-16/Ф-18. 
Премиерът Борисов  се надява да успее да балансира, давайки на изток и на запад на всекиго по нещо - на Русия Южен поток Лайт, ремонта на СУ и МИГ, на САЩ - сделка със самолетите. Моите познания за руската военно-политическа мисъл изключва "договаряне" от този тип. Дори и официално да обещаят и да се въздържат, ще активират "частното" равнище - през частните разузнавателни структури, чрез бизнес, през агенти на ГРУ /те ще са най-активните, особено със "спящите си клетки"/, местни политици от русофилското крило /само 

наблюдавайте как БСП ще се радикализира
за отрицателно време по темата самолети и т.н. 

Сидеров вече маневрира зад кадър, включително с искането да получи министерството на вътрешните работи, но ще ескалира реакцията си публично само когато има конкретно движение в посока избор на самолет. 
Повтарям, за Кремъл всякакъв друг избор, освен американски самолет, е приемлив. Защото паниката е промяната в балансите на силите в небето над Черно море - днес американски самолети, утре индустриално сътрудничество, могат да се появят и технологично по-нови самолети и радари. Само по себе си това е технологично предизвикателство във военно отношение към Русия, качествено нов капацитет над сегашното равнище на българските ВВС и противовъздушна отбрана. Може и самолетите да не са много, но това което руските военни стратези си мислеха, че могат да направят спокойно - да прелетят над България, без да се съобразяват с възможностите на българските ВВС, остава в историята. Да не говорим, че идеята за военно-стратегически мост със Сърбия увисва във въздуха - просто защото при никакво обстоятелство руските самолети няма да могат да разчитат на прелитане над територия на натовска държава. Дори "приятелят" Орбан няма да помогне, защото там Украйна пречи.
Русия просто реално ще загуби възможността да проектира военна сила в Югоизточна Европа, да заплашва Балканите в момента, в който се затвори "мекия" вход в НАТО през България. 
Крайно време е да осъзнаем, че не сме сами в отблъскването на руските хибридни атаки, нито че за да ги избегнем трябва да се снишим. Едно е да се признаят права на руските компании да се конкурират на българския пазар по правилата на глобалната пазарна конкуренция, за да спечелят българския потребител, съвършено друго е да се правим на слепи за използването на същия този бизнес за прикритие на агенти на влияние, за реализация на операции на руските специални служби. Недопустими са институционални и политически заслони, като отделни политици в правителството и в Парламента, които открито се поставят в служба на тези диверсионни действия срещу националната ни сигурност. Накрая губим и в политическо отношение /независимост/, губим и икономически /от субоптимални решения и липса на конкуренция/ и като общество - защото оставаме на опашката на ЕС като доходи и перспектива. 
Може би ще се учудите, но именно такива са залозите в сделката със самолетите - много над търговските им измерения. В известен смисъл, изборът, който ще направим, е един от най-важните крайпътни камъни по пътя към скъсването с постсъветските зависимости и усвояването на пълния потенциал на интеграцията ни в ЕС и НАТО.

четвъртък, 4 октомври 2018 г.

Bulgaria Analytica: Тайните във визитата на Бургмистрова и Медведев в София


Линк към оригинала
Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.
Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.
Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за постигнатото. Този път те трябваше да се „потопят“ дълбоко, за да избягнат рисковете обществеността да научат за какво си говорят. Поуките от провала на „Южен поток“ и търканията по отговорността между Москва и София още отекват в пространството.
Първата линия на размисъл защо „Газекспорт“ се активира, макар и тайно, идва с решението на международни акционери в „Газпром“ да предявят съдебен иск срещу топ мениджмънта на компания за лошото управление на проекта „Южен поток“, което е довело до загуби от 2,2 млрд. долара, които трябваше да бъдат отписани. Това развитие добре обяснява защо г-жа Бургмистрова и г-н Медведев демонстрират такова пристрастие към проучването на възможностите, за поправяне на грешките от миналото, чрез съживяване в олекотена версия на Южен поток – South Stream Lite, именно през България, доколкото страната е незаобиколим фактор.
Вторият ред на мисли, който допълва мотивационната база на най-високо равнище в „Газпром“, е решението на компанията чрез дъщерното си дружество „Газпром Трансгаз Краснодар“ да отпусне заем от 1,9 млрд. долара на друга дъщерна структура – холандска компания „Газпром“ – „Южен поток“ Транспорт BV, която трябваше да реализира „Южен поток“. Това е ясен знак, че Кремъл форсира крайната фаза на намирането на решение за продължение на Турския поток.
Двете събития, разгледани във взаимовръзка, свидетелстват за повишените залози, които обясняват желанието за тайно посещение, включително за липсата на каквато и да било официална информация от разговорите на корпоративно и правителствено равнище в София. Списъкът с „мини“, пред които е изправен проектът за продължение на Турски поток през България до Сърбия, едва ли може да бъде по-стряскащ. Българската страна от своя страна също се нуждае от дискретност, тъй като задълженията, които трябва да поеме по олекотената верния на Южен поток, трябва да бъдат предварително изчистени с Европейската Комисия. Съгласно последните промени в законодателството на ЕС, всяка нова основна трансгранична инфраструктура за транзит на газ в ЕС се нуждае от задължително предварително съгласуване с Брюксел. Съдбата на оригиналният „Южен поток“ подхранва органичен песимизъм, тъй като ангажиментите, поети от българското правителство тогава, не бяха изпълнени.
Южен поток Лайт се нуждае от зелена светлина и от Вашингтон, тъй като заплахата от американските санкции все още виси над двата „потока“ на „Газпром“.
Българското правителство на премиера Борисов изглежда упорито вярва, че има по-добри позиции, ако успее да обвърже закупуването на американски изтребители за българските военновъздушни сили с по-снизходителен подход от американското правителство към „Южен поток Лайл“. Той не успя да говори по тези „горещи“ въпроси със самия президент Тръмп, но имаше шанс за по-дълъг разговор с държавния секретар Помпео. Изходът от тези разговори не е ясен, но секретността на посещението в София на топ мениджърите на „Газекспорт“ може да послужи за индикатор, че Вашингтон не е бил очарован от идеята.
Възможно е г-жа Бургмистрова и г-н Медведев съзнателно да са пренебрегнали посещението на главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов в Санкт Петербург, където са го приели по-нисши длъжностни лица, за да се отклони вниманието от по-критичното за тях посещение в българската столица.
Подписаните анекси към договора за доставка между „Газпром“ и „Булгаргаз“ са инициирани от „Газпром“. Те са буквално предварително запълнени формуляри за съответствие с поетите от задължения от руска страна, договорени в рамките на антитръстовото споразумение между ЕК и Газпром. Да припомним, че на руската компания бе даден шест месесечен срок за да предостави доказателства за съответствие, т.е. че е изпълнила ангажиментите. Анексите, посочени в прессъобщението на „Булгаргаз“, са точно това и нищо повече. По другите съществени условия  – няма съществена промяна в договора.
Новите преговори, по същество, са насрочени за месец ноември.
Газекспорт е, както обикновено, активната страна. Той вече е предложил собствен план за заместване на нефтоиндексираната формула на цената в договора, с микс от три репера на цена руския природен газ на три граници в ЕС – Франция, Италия и Германия, и три газови хъба – TTF, NBP и Baumgarten. Това е несръчен опит да се подмени нуждата от диверсификация на източниците и конкуренция на българския газов пазар, с диверсификацията в цената с монополния доставчик.
Това, което се представя като постижение – промяната в пунктовете за доставка, което бе старо желание на „Булгаргаз“, повтаря подобен документ, изпратен от Министерството на енергетика в края на месец април 2017 година, когато служебен министър е Павлов, до ЕК в отговор на искане на ГД „Конкуренция“ за становище по проект на „Газпром“ за уреждане на антитръстови дела.
Когато става дума за ценови нива, картината е още по-неясна. Макар да е вярно, че цените на природния газ на Газпром за България са сред най-ниските в ЕС (малко над 21,2 Eur / MWh) за 4 тримесечие на 2018 г., те не отразяват цялата картина на „даване и вземане“ между Булгаргаз / Булгартрансгаз, от едната страна и Газекспорт, от друга.
За разбирането на крайния ефект и съвокупния монетарен ефект, който по същество представлява нетната „цена“ на природния газ на Газпром, трябва да се отчетат различни фактори.
Именно целия баланс на тези отношения, който се пази в тайна от българското общество, показва че нетния резултат винаги е оцветен в „червено“ и се плаща от българските данъкоплатци и потребители. Което не може да се каже за конкретно ангажираните по цялата верига на стойността на руския природен газ до крайния клиент.
Какво ни спестяват от цялата картина?
  • А. Булгаргаз е една от малкото държавни газови компании в Централна и Източна Европа, която отказва да подаде иск срещу „Газпром“ за надплатени суми, заради по-високи от пазарните цени за природен газ от 2012 г. насам. До 2014 г. ценовата разлика между цените на германска граница (използвана като бенчмарк в арбитражните случаи), в определени моменти, надхвърляха $ 100 /хкм), което означава, че потенциалните претенции биха могли да бъдет измерени в стотици милиони долари надплатени суми. Повечето компании от Централна и Източна Европа и от ЕС, които преследваха тази линия на действие, успяха да получат значителни компенсации, които намериха израз в ценови отстъпки за бъдещи доставки. Тоест спестените искове към Газекспорт, са били не само задължителни, но почти рутинни като способ за постигане на по-ниски цени на природния газ. Тези надплатени суми също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • Б. Газекспорт се радва на безпрецедентна ниска тарифа за транзита на своя газ през България – най-ниската в ЕС. Докато Газекспорт плаща за трансграничния си транзит през България по старата тарифна система за пощенска марка около $ 6 за хиляда кубически метра до гръцка, македонска и турска граница, всички други компании, транзитиращи газ, включително „Булгаргаз“, плащат по новата тарифна система „вход-изход“. На базата „при равни други условия“ – едни и същи обеми, годишен срок – това прави разлика от най-малко $ 12 за хиляда кубически метра. Паричният еквивалент на тази изключителна „привилегия“ за Газекспорт, оценен като загуба на приходи за бюджета и компанията, надвишава сумата на общите годишни приходи на оператора на газопреносна система – „Булгартрансгаз“. Ето още стотици милиони неполучени приходи всяка година, които също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • В. Накрая – Газекспорт получава третиране „червен килим“ и пълен 100% пазарен дял на газовия пазар в България – благодарение на постоянния отказ на Булгаргаз да купува газ от други източници – дори когато цените са конкурентоспособни. Този изкуствено поддържан монопол на Газпром, също има своите финансови измерения, които трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ у нас.
За да обобщим – макар и да е вярно, че цените на Газекспорт да са сред най-ниските в Европейския съюз – на нетна кумулативна основа – при отчитане на целия спектър от взаимоотношения – „даване и вземане“, включително неполучени приходи, в допълнение премия на монополното положение, стигаме до категоричен извод – цените на Газпром в България са минимум 25% над номинално обявените и са най-високите в ЕС.

За разликата между Тръмп и Рейгън

Без съмнение цените на суровия петрол престанаха да проследяват ключовите пазарни вектора - търсене и предлагане.  САЩ , Русия и Саудитска арабия добиват на рекордни равнища. Но цените се движат нагорe - до 87 щатски долара на барел. След премахването на забраната за износ на суров петрол от САЩ през 2015 година, дневния добив достигна 11 милиона барела, което позволи на САЩ да станат най-големия производител в света.
Цените обаче продължават да стоят високо - изключително под въздействието на политически фактори, сред които се откроява политиката на Тръмп.
Заблудата е да се твърди, че някой може да претендира, че се бори с Русия, докато предприема действия, които водят до наливането на допълнителни милиарди в касите на Кремъл. Това е голямата и фундаментална разлика между Рейгън и Тръмп. За да подчини и в разруши Съветския съюз - Рейгън просто срина цената на суровия петрол. Останалото бе следствие.
Не става дума само за санкциите на САЩ срещу Иран. Политиките на Тръмп определено нанасят щети в ЕС, като принуждават европейските потребители да плащат значително повече за енергия, отколкото техните американски конкуренти. Свидетелство за това е постоянно високия спред между Брент и WTI - водещите сортове на американския и европейския пазар..
Белият дом, очевидно не се притеснява да се конфронтира на много фронтове, но е добре да помисли върху обстоятелството, че освен парите, Путин ще получи и славата, защото веднага използва възможността да се представи като световен партньор и приятел на потребителите на енергия, като човек, който иска да намали сметките за енергия, докато Тръмп ги качва.
И това послание със сигурност ще бъде чуто от потребителите
в много страни.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Референдумът в Македония не е нито провал, нито успех - просто етап в съзряването на страната

Както посочих в предишната си статия, провал на референдума в Македония би бил пагубен за цялостта на страната, но резултатите трудно могат да се определят еднозначно като провал. Дяволът не е само в детайли, а в различния знителен и аналитичен ъгъл. 

Първо, както казах резултатите не са еднозначни - в тях няма нито провал, нито труимф. Просто за пореден път се доказва тезата, че етапите в съзряването на една "ферментираща" нация, като Македония, трудно могат да се прескачат. Но точката на пречупване, т.е. началото на нейния разпад, бе отложена. Поне за известно време. 
Надеждите за "чиста победа" бяха откровено нереалистични - просто нямаше начин да се съберем активност над 50 процента, при положение, че противниците възприеха тактиката на бойкота, а привържениците не бяха хомогенни. След десетки години на югославизация и македонизация на съзнанието на македонските граждани, промяна за няколко месеца не е възможна. Още по-малко полезна, защото създава измамното усещане, че за Македония може да намери кратки пътища за влизане, като мимикрира европеизъм, докогато е дълбоко потънала в миналото. Номерът с политическото приемане в ЕС е тотално и окончателно изчерпан. 
Второ, шансовете за гласуване в парламента на поправките за името в конституцията не са нищожни, но отново, дори да минат, няма да променят най-важното обстоятелство - пътят на страната ще бъда труден и обратим на отделни участъци. В същност "югославия" в съзнанието на значителна част от северните македонци им попречи да изпреварят Сърбия по пътя към ЕС и НАТО, какъвто шанс Северна Македония имаше.
Трето, мнозина у нас силно желаеха бърз хепиенд - процесите там да се случат бързо и внезапно, но насила хубост не става. Всичко изисква своето време. Ние приемаме, че всички етнически албанци, също ще подкрепят по дефолт референдума. Но и сред тях има мнозина, които все още бленуват за Велика Албания, а влизането на страната в ЕС и НАТО означава край на тази мечта. Те не бяха сред гласувалите "против", а сред въздържалите се.
Въпросът е какво да се прави?
Политиката на мълчание е оптимално поведени, особено когато имаме работа със силно променливи обществени настроения и политическа среда. Дори и най-добрите подбуди и чисти помисли, могат да бъдат изкористени, особено ако попаднат в среда на крайно противопоставяне - каквато е ситуацията между управляващите и ВМРО-ДПМНЕ. Влизането в ЕС и НАТО, за добро или зло, не може да бъде само партийна кауза, тя трябва да бъде национална, а това на този етап е трудно постижимо пред вид на почти рефлексивното взаимно отрицание между двете най-големи политически партии.
Ориентирите на българската политика трябва да бъдат дългосрочни, защото конюнктурата в Македония не е самостойна, тя е част от променящата се среда в Западни Балкани, което я прави органично негативна - неизгодните събития се самослучват, докато позитивните изискват време, отрезвяване и търпение. Заблуда е, че трябва да говорим само със Заев - политиката ни трябва да бъде инклузивна на базата на принципи, не на целесъобразност.
Тъй като руската хибридна кампания ще използва резултатите от референдума, за да ги интерпретира като успех, който окуражава още по-радикални и по-активни действия срещу членството в ЕС и НАТО, включително чрез координирани действия със сръбските националисти и православна църква, е нужно постоянна ориентация на реакциите по общоевропейското и атлантическо равнище. С отчитане на мрежите за влияние на Москва вътре в ЕС и на първо място на орбански тип национализъм, който се родее с македонизма. Политиката на "на една ръка разстояние" от Македония е задължителна, особено в острата фаза на ферментация на настроенията.
Без корекция в отношенията ни с Русия и Сърбия, с оглед на подкрепата им за македонизма и противопоставянето на членството на страната в ЕС и НАТО, както и взаимодействие с регионалните ни партньори ще е трудно и невъзможно да провеждаме изолирана и самостоятелна политика.
Трябва да е ясно, че проблемът на избора на Пътя в Македония може и ще се реши, но без да се насилват процесите, а като са отдаде дължимото време за съзряване на ситуацията и за формиране на нужните обществени реакции. 

вторник, 18 септември 2018 г.

Постпротестърски размисли – управление на енергията на промяната


Започвам с уверения, че това по-долу не е критика, а размисъл и покана за такъв. Очаквах повече хора на митинга в подкрепа на журналистите, защото каузата не е партийна, а морална и принципна. Не липсата на хора бе основния проблем – а липсата на организация, която сви ефективността, а в по-общ план смисъла. Трябваше да има озвучителна техника, ярки оратори, възгласи, свирки, енергия – нищо. Събрахме сме, поговорихме си, тихо и .... си тръгнахме.
Минах покрай "другия" митинг след това, този заради който в последния момент се измести мястото на срещата ни пред съдебната палата. Видях хора, които съм виждал на предишни "общи" митинги и си зададох въпроса как така стана, че отново има разнопосочие, разделение и подозрения, че зад кадър има задкулисие. Постоянно търсим кусури, изявяваме претенции, намираме основания да не правим едно или друг, но рядко пътя към общото действие. Този тип манталитет изигра решаваща роля за разделение на дясното и прореформиското. Роиха се лидери, роиха се партии, роиха се консерватори и либерали, патриоти и реформисти, протестъри и контрапротестъри. Забележете - „другият“ митинг не беше контрапротест, а просто друг протест, в който имаше доста лозунги и послания, които могат да бъдат припознати като общи.
Доста от „потенциалните“ не отидоха нито на единия, нито на другия митинг, а предпочетоха да останат на дивана.
Покрай булевард Дондуков, до Министерски съвет, бяха паркирали повече от десет микробуса на жандармерията, в които седяха огромно количество защитници на властта. Изводът е еднозначен – властта се страхува от този протест. Няколко кордона полицаи бранеха МС от народа. Изкараха ги превратаджии, по същия начин по който утре могат да ги изкарат терористи. Това е запазена марка на всеки авторитарен лидер да подменя реалността, както му е удобно. Не случайно Ердоган разви до съвършенство изкуството да громи противника чрез етикетиране. Определя неудобните за „терористи“, без съд, без присъда, и от там насетне всички пречки падат. След подобни етикети гледат на вас като на прокажени. Така работят пропагандни центрове на властта не само у нас – сееш съмнения, подозрения, разделяш и блокираш опозицията.
Така изкараха Николай Колев-Босия радикал, извън нормата, различен, защото прави гладни сатчки и замеря Парламента с домати. По новите „стандарти“ вече е и превратаджия. По същия начин изкарват Демократична България "жълтопаветни" либерали за да не могат да разпространят влиянието си сред по-широк кръг и да не пипнат електората на ГЕРБ.. Маргинализация чрез етикетизация, усилена през контролираните медии.
Не случайно в МВР има повече хора от армията, защото опасността от вътрешния враг е много по-голяма от външния. И за всичко това плащаме ние, данъкоплатците. За да не се съпротивляваме, трябва да бъдем държани разделени, озлобени и подозрителни към съседа.
Това е ахилесова пета на демократичните, на реформистките, на антикорупционните сили – всеки се фиксира върху детайла и дребното, но забравя за общата картина и контекста. Ако са трима условно десните, ще направят четири партии. След което ще вкарат цялата си енергия в това в по-по-най сравнения със съседа, докато реалните им противници и проблеми са извън ежедневен обсег на внимание. С времето тази страст към взаимно-гарантирано унищожение отслаби както привържениците на евроатлантизма, така и прореформистките сили, до степен сега да ни управляват хора, които са майстори на манипулации, но двойкаджии по публично управление.
Омайват ви със стабилност и с голям ръст на икономиката. Но този ръст на икономиката по никакъв начин не е тяхна заслуга. Напротив, липсата на активна публична инвестиционна програма, от която се раждат тези изкуствени излишъци, лишава икономиката от реалния потенциал на развитие. Вместо да се оттласнем от последното място в ЕС с темпове над 6 и 7 процента, ние реализираме ограничен растеж, който се случва по инерция, извън волята на управляващите. Така се опитват да представят корупцията и посегателството върху правата ни едва ли не като легитимни разходи по българската демокрация.
Да, сред тези хора на "другия" митинг има със сигурност мнозина, в който ако се взрете ще намерите основание да се разграничите, Това упражнение може да се случи и в обратната посока. С голяма вероятност има такива, които са свързани с Цветан Василев, с Николай Колев-Босия, с други сили към които може и да нямате симпатии. Има и тези, които бяха сред протестиращите през февруари 2013 година, когато Борисов хвърли бялата кърпа.
Не търсете зад всичко "дългата ръка" на Москва, защото това се превръща в обцесия, в мания. Вярно е, че основен елемент на руската политика е противопоставянето и разделението между различни групи на обществото. Но вярвайте ми - Кремъл постигна своето във всяко отношение и повече няма какво повече да желае. Това правителство е готово да му поднесе и АЕЦ „Белене“ и лекия вариант на Южен поток /за това четете в края на седмицата анализът ми в България Аналитика/. Москва контролира тотално Парламент и другите етажи на властта. На Борисов му е изгодно в навечерието на визитата в Ню Йорк и фото-сеансната среща с Тръмп да изкара, че е под атака от Москва за да продаде на Запад своя виртуален атлантизъм, докато прокарва реални руски интереси. Това също може да е мотив, който да накарал някой да помогне за организацията на „другия протест“.
Версията със заплахата от Москва, при тази управляваща коалиция и присъствие на отявлени проруски сили, е толкова вярна, колкото разпространения от самия премиер слух за покупката на гръцкия остров, с който се постара да убие информационно истинската новина от къщата в Барселона.
Когато има неудобна истина, Борисов или я подминава или я дублира с удобен фейк. Така в продължение на години мълчи за тайната си среща с Решетников в Министерски съвет в края на февруари 2016 година, на която бяха договорени съдбоносни за България стъпки, които ни лишиха и от избираема и обща кандидатура на ГЕРБ, блокираха Плевнелиев и поднесоха на тепсия този Парламента – де факто без ярки атлантици. Полезни „идиоти“ в дясно колкото искаш, но разковничето е именно в тази среща на Борисов с Решетников, за която и много хора в ГЕРБ не знаят или по-точно не искат да знаят. Не бих писал за това, ако нямаш стопроцентови гаранции.
По принцип Кремъл работи с всички у нас. Не му трябва толкова стабилна власт, а взаимно конкуриращите се и подозиращите се фрагментирани политически сили, които по отделно да могат да бъдат манипулирани. Ще насърчава Радев срещу Борисов, Борисов срещу Радев, Борисов срещу десните, Нинова срещу Борисов, десни срещу десни, леви срещу леви, за да могат да бъдат изолирани и слаби. Само ДПС и патриотите остават постоянна величина в уравнението на Кремъл, като допълват недостигащите гласове.
Очаквайте огромно напрежение и по линия на разкола между Вселенския патриарх Вартоломей и руския Кирил, в който БПЦ просто няма да бъде оставена да пасува и ще продължи да бъде канал за влияние на Москва.
Борисов напълно устройва Путин – дава му всичко, за което може да мечтае. България няма боеспособна армия, което я изважда от уравнението на противопоставянето между НАТО и Русия в Черно море. Проникването на руския капитал в България и неговата защита от властта няма нито прецедент, нито аналог. Не зная дали си давате сметка, но минимум една трета от българската икономика се контролира от руски или свързани с руски капитали. Нито в един друг член на НАТО или ЕС Русия няма подобно влияние, нито контрол върху институции. Това сме ние – пленена от руски интереси и оплетена в руски зависимости държава – номинална членка на НАТО и ЕС.
Главната и основна задача на Москва сега е обезсилването на опозицията и блокиране на перспективата за промяна на статуквото, защото по-благоприятен вариант от сегашния просто няма. Ако Нинова и Радев дойдат на власт няма да провеждат много по-различна политика от сегашното правителство, защото има установени рамки на публична политика извън които не могат да прекрачат. И Радев и Нинова ще гласуват за продължаване на политиката на санкции срещу Москва. Президентът вече го прави.
Борисов постигна мечтите на Кремъл - анестезира обществото, блокира протестния потенциал, а прозападните сили са извън правителството. Не е сигурно, че Радев и Нинова няма да провокират нова антируска и проатлантическа вълна.
Но да се върнем на протестите. Вън от съмнение е, че трябва да се държи на моралната висота на протеста, на ясните и точни цели, на организацията, на защита от манипулативни въздействия и интерпретации. Но в повечето случаи подозренията на нечистоплътност са по-скоро съмнения, подхранване от недоброжелателите на протестиращите, отколкото реалност. Обвързват лошия протест с Цветан Василев, с други олигарси, но и на децата е ясно, че той не е активен фактор в разграбването днес. В този смисъл не е проблем, а по-скоро паралелно заинтересовано лице в битката срещу разграбването на активите на КТБ и превръщането на Пеевски и Доган в мултимилионери. Нито един от вас няма да има шанс да направи подобни сделки, като придобиването на ТЕЦ „Варна“ от Ахмед Доган. Ако опита да стори една десета от това, ще лежи до живот в затвора. Но не виждам особени протести срещу това и ако случайно някой се опита да организира, отново на преден план ще излезе вечния въпрос „кой организира“ и как да се разграничим.
Медиите са притихнали, само от време на време някой „експерт“ се прехласва по изключителния ум и енергийна проницателност на господаря на Сараите.
Ако не намерим път да обединим останалото здраво евроатлантическо, пропазарно и продемократично ядро в обществото, като наблегнем върху това, което ни обединява, а не това което ни разделя, никога няма да излезем от кръга на политически и интелектуално значимото действие.
Ако с днешните аршини мерехме онези огромни митинги на СДС през 90-те години, те никога нямаше да се случат. Да, формално БКП падна, но нейните метастази не са излизали от властта и не са давали възможност за реална смяна на Системата.
Забравяме да отдадем дължимото на управленците демократи, които на кантара на историята, със сигурност ще стърчат, поне мнозина от тях, като качествени управленци и политици, особено на фона на сегашните политици - олигарси.
Пиша отново по тази тема, защото разделението обезсилва енергията и възможността за промяна и води до фрагментация и обезличаване на антиавторитарните и прореформистки сили у нас.
Поучете се от Патриотите - които цял ден точат ножове един срещу друг, но при Борисов всички се обединяват. Вижте и ГЕРБ как потискат всяка центробежна тенденция. Да не говорим в ДПС.
Не виждам как с тази политическа и идейна изключително, с фрагментирана, нефокусирана или водена от примата на общи интереси обществена енергия, може да се надделее и победи стегната от корупционна солидарност власт, която на всичко отгоре харчи вашите пари за борба срещу вас.
Това е огромния тест за политическа зрялост, който участниците в двата „протеста“ изглежда няма да могат да преминат.
Иначе няма проблем да намерите основание за това да не вярвате на другия до вас на този или на друг митинг – винаги можете да бъдете изкаран соросоид, да монтират до вас тип с надпис СССР на фланелката, да пуснат слух, че сте гей, съден, богат, агент, неверен съпруг, лош баща и прочие от арсенала на съвременния хибриден воин.
Нещата са толкова зле, че дори БСП не смеят да направят протест, което е сигурен признак, че вървим с бързи крачки към диктатура.
Броят на полицейските камионетки и охраняващите полицаи само го потвърждава.

понеделник, 14 май 2018 г.

Наркотикът Белене - нова ударна доза за лобистите - скритите рискове

Темата "Белене" е като ударна доза наркотик за лобистите у нас. Политиците също са на първа линия, защото това им е бизнесът - да превръщат власт в пари.
Ето Ви няколко ключови щриха.
Първата, че има логическа обвръзка между оборудването, което вече е платено и бъдеща ядрена мощност. Водеща хипотеза за китайската страна е изкупуването на оборудването и използването му в техен проект в Китай или на друго място. В този смисъл отказът да разглеждаме като равностоен вариант просто продажбата на оборудването е чисто нашенско дело, не изискване на китайската страна. Ако продадем оборудването, всички лобисти остават "на сухо", защото всички планове за бъдещи комисионни и договори се изпаряват.
Така или иначе не би трябвало да има разлика между цената, която ще дадат китайците за него в различните хипотези - и да строят и да не строят Белене, защото те са заявили, че въпросът за новите реактори е отделен от този за наличния реактор. Продажбата, включително на кредит /там може не само да се постиген по-висока цена, но и да съучастваме в изграждането, ако е в трета страна/, е най-чистия вариант, и да се приключи с тази тридесетгодишна мъка.
Второ, че трябва отмяна на мораториума на НС за да се водят принципни преговори. Няма никакъв проблем да се водят преговори и получат необвързващи или под условие /на отмяната на мораториума/ предложения - т.е. да се навлезе детайлно в темата. Тази неточност върви ръка за ръка с другата неточност - че ще се обяви задължително търг. С един кон търг не може да има, още повече че тогава може да се получи, поне на теория, и руска оферта. Руснаците винаги са настоявали, че искат да финансират, притежават и експлоатират ядрена централа в ЕС, т.е. АЕЦ "Белене". Защо за китайците да може, а за руснаците не? Защото китайците да могат да притежават мажоритарно или напълно ядрена централа, а руснаците не ?! Това е клопката която Овчаров и Манчев са заложили, защото не е сигурно, че имат договорки с китайците за лобизъм или подизпълнение, но с Росатом нещата са отработени и то от години. И тогава ... Трудно може да се намери логика, но това няма значение за ангажираните. Важното е да текат едни договори и едни пари.
Трето, и в двете предусловия - да няма държавни гаранции и да няма дългосрочни договори за изкупуване има скрити уловки. Може да има скрити държавни гаранции, достатъчно е да поемем ангажимент да изградим и финансираме свързващата инфраструктура. Това са близо два милиарда. Другата уловка, за която Борисов загатна - да дадем гаранции и изведем от експлоатация въглищните централи, като "гарантираме" дефицит, т.е. място на пазара, към 2027 година. От това по-голямо предателство, здраве му кажи. Ще заменим местен източник с вносен - прекрасен ход укрепващ националната енергийна сигурност?! Ако ще заместваме въглищните централи, то трябва да го направим внимателно и постепенно, а най-вече да ги заместим с друг необвързан с геополитика и такъв голям риск източник, наличен на местния пазар. Ще нанесем "ядрен" икономически удар върху област Стара Загора и Хасково, като затворим основния работодател и генератор на доходи, за да решим нечие персонално бизнес уравнение.
И последно - трябва много внимателно да пипаме по темата, за да не влезем в менгеме - не е лошо да прочетат писмото на 28-те посланици на страни от ЕС в Пекин. И да си направят изводи. Срещата 16 плюс 1 е интересна възможност, но има доминиращ геополитически контекст, която следва да се отчита. Отношенията между ЕС и Китай са сложни и едва ли предполагат безпроблемни ядрена инвестиция от китайска страна.
И последно, от над десет години твърдя, че въпросът за ядрената централа не е само на политици или на ядрени инженери, в него има макроикономика ,бизнес, финанси, и геополитика. Всички тези, хора които искаха презглава да реализираме проекта и които нанесоха милиардни финансови щети на държавата, днес отново дават съвети.
Колко пъти човек трябва да се удря в една и съща стена, пред да разбере, че през нея брод няма!?
Бойко слуша Румен Овчаров. Колко ядрени или каквито и да централи е построил, инвестирал и върнал парите, за да има изобщо правото вместо лобист да се нарича експерт.
Най-лошото е, че действително има интерес от китайска страна, но умишленото форсиране на преговорите само в предпочитаната от лобистите посока за лично облагодетелстване, може да затвори възможността за продажба на оборудването и да принуди поредния сериозен инвеститор да се оттегли.

сряда, 9 май 2018 г.

T shirt

Този елемент бе предолжен за добавяне, като силна графика защо Европа е различна от Азия. Мисля, че трябва да се доработи с още една чертичка 2014 година - Крим


 1.

2.