неделя, 17 септември 2017 г.

От Тодор Живков към Борисов - трансформациите на Режима

С Борисов, Пеевски, Цацаров, с цялата тази система от пози, фейкове и зависимости, България не може да се надява нито на Шенген, нито на Еврозоната, нито на отлепване от дъното. 
Който е имал илюзии да погледне назад - минаха осем години. Това време е било достатъчно да се прояви всичко, на което Борисов е бил способен. Няма друг да е управлявал повече в изпълнителната власт. Тогава, през 2009 година, имахме илюзии за промяна, днес имаме истината. 
С тези хора няма нито реформи, нито борба с корупцията, нито надежди. 
Колкото и да произведем като ново богатство, като нова енергия, като нови надежди, то ще бъде откраднато, ще бъде "преразпределено" с помощта на тяхната държава. Ако не изцяло, то поне в степен да ни обезсърчи и да започнем да се мразим, че се примиряваме. 
Колкото и деца да се родят, като пораснат ще се погнусят от несправедливостта, от лъжата и покварата и ще напуснат. Ще избягат. Без да се обръщат.
Какво значение има дали сте десни или леви, русофили или русофоби, граждани или селяни, бизнесмени или безработни, когато общия ни дом - България - загива. Не, не, управленците - те са окей.
Онзи ден се върнах "на село" - там където минаваше цялото лято като деца. Няма никой. Всички ни деца, внуци, сестри, братя БЯГАТ. 
За тази България говоря, защото друга няма. Другото по жълтите павета и ресторантите е абстракция, която може да намерите навсякъде по света.
Като човек, който се занимава професионално с проблемите на еми- и ими- грацията мога да Ви кажа неутешителната вест - напусналите няма да се върнат. Не заради разликата в доходите, това е най-малкия проблем. Вече имаме недостиг на работна ръка, заплатите ще се повишат. У нас можеш да имаш сравним със западния стандарт на живот с два пъти по-малки приходи.
Но това, което не се променя или се променя към по-лошо е отсъствието на справедливост, на ред и сигурност, на уважение и спазване на закона, на елементарен морал в управлението. Осем години по-късно е ясно като бяп ден ние не скъсяваме дистанцията и не се движим към Европа, а към автокрациите и свръхкорумпираните системи на управление, към това което с пълно основание може да се нарече РЕЖИМ, примитивно модернизиран Живков. Нищо повече. При това различни негови версии, всички са представени в Парламента.
Неговите внуци и правнуци Ви убеждават, че сте пропуснали да забележите "достойнствата" му.
На това място правителството ще отчете успехи, ръст на млеконадоя или на БВП, спад на инфлацията, стабилност на лева, а пропагандистите ще го усилят до самолетни децибели. Но от това нищо няма да се промени.
И в основата е съгласието ни да търпим и да бягаме, когато трябва да се борим.
И сега виждаме, че ни готвят поредния "премиер", поредния "главен прокурор", поредния "Пеевски", поредната "ГЕРБ" - пред очите ни. Дори не се крият.
И пак бягаме и пием. Пием и бягаме, търкаме билети на щастието, гледаме реалити шоу.
Казвам Ви, няма разлика с наркоманите, редовно си получаваме дозата.
Докато един ден тръгнем в последния си път. А в същност сме умрели много по-рано.
Не ми харесва. Ще го променя, поне себе си. Каквото и да ми струва.
Stay tuned.


събота, 16 септември 2017 г.

Българското училище като бастион на Статуквото - за невъзможната образователна реформа


Линк към оригинала във Фактор
Отдавна не пиша по повод на първия учебен ден. Децата пораснаха, а за детето в мен всеки ден е учебен. Този път реших да е различно. По две причини и по два повода, не само заради самите тях и конкретните детайли, но най-вече заради системната им значимост и тревогата, които прозират.
Първата причина са събитията в Софийската Математическа Гимназия.
Мой познат, който работи на запад от дълги години и е випусник, свързваше носталгията към страната и с спомените за "неговото училище". По признание на различни авторитети СМГ е топ училище не само в у нас, но и в региона, и в света. 

Мерилото е просто - не приказките, а пътят на випусниците
Ако ги чакат с отворени врати и в много случаи със стипендии топ университети в света - значи и училището е "на върха". Вярно, в друга лига - средното образование, но и това е изключително признание.
Отделно стои въпросът - защо нямаме топ университет в света. Като човек, който по странно стечение на обстоятелствата се опита да убеди преди близо десетина години тогавашното ръководство на Софийския Университет в необходимостта от възприемане на глобалните репери за добро управление, което да позволи на СУ да влезе с реален рейтинг в различните класации на университети в света, мога да Ви уверя, че всички тези проблеми имат общ знаменател. Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило. Тя има нужда от своето първично или просто възпроизводство, за да осигури стабилност за участниците. Другият вид стабилност и устойчивост при динамични промени - равновесие в движение - са анатема.
Помня реакцията на университетското ръководство като им представихме карта с пътя и грубата картина на това, което трябва да се промени. Събраха се, поговориха и отсякоха - това не е за нас. И днес нито един българския университет няма реален рейтинг. Софийският университет е групиран заедно с 50 университета около 500-то място и то само по една класация, само защото е държавен университет.
От тук и въпросът - може ли радикално различно цвете, като Софийската математическа гимназия, да оцелее в отровна среда. Имате готов продукт, на световно равнище, и вместо да го мултиплицирате, като вземете рационалното и изключителното, като го възпроизведете в другите училища в страната и вдигнете общото равнище, сега имате реалната перспектива да смъкнете СМГ до средностатистическите нива на образователната ни система. 
Дори не са толкова важни мотивите и конкретно замесените лица, защото със сигурност на дъното ще се окажат пак някакви материални интереси - то ли на частните учители, то ли на разпределителите по някакви проекти. Но се обзалагам, че не става въпрос за спор между две школи на мислене, на преподаване, на управление. 
Всичко е фейк история - уволняват директора, защото той уволнил учителка, за това, че не защитила интересите на учениците на това училище. Доказан факт. Вкарват нов директор, който уволнява трима учители, а уж идеята бе да няма уволнени.

Перпетум мобиле на глупостта и посредствеността

Като извадиш една система от равновесие, след това дълги години може и да не намери стабилното си състояние. Никога. 
Сигурно пак става реч за едни хиляди, сто хиляди, дори милион лева - не повече. А разрушават стойност или по-скоро ценност, градена с години, която струва много повече. Умножете броя на възпитаниците на тази гимназия, които са намерили реализация в чужбина по това, което дават на обществото като добавена стойност - материална и интелектуална, да не говорим за капитала на репутацията и ще видите, че се губят десетки, дори стотици, дори милиарди лева, долари, евро. Оставете паричния израз - разрушава се доверие, разрушава се "лепилото", което държи хората заедно - солидарността и вярата, че силата е в съединението.
Другата причина за тези редове, е симптоматичният отказ на директорката на столичното 36-то училище да възстанови името на генерал Иван Колев, което то е носило до 1952 година. 
Тази директорка не е изключение, тя е 

въплащение на Системата, която ще произведе следващата подобна директорка

Не се залъгвайте, не става въпрос за някакъв реален демократичен процес на обсъждане на аргументи, на алтернативи, на анализи за ползи и разходи. Става въпрос за диктат и единоначалие.
За тези, които сега включват телевизорите, училището носи името на Максим Горки. За съвременните поколения той не значи много, но при социализма той беше стълб в образованието по литература, най-вече защото се спрягаше за основоположник на социалистическия реализъм. Не търсете негови последователи днес. Правото си да бъде включен в учебниците по руска литература той завоюва не толкова с достойнствата на произведенията, а защото бе председател на Съюза на писателите при Сталин. Като такъв носи пряка отговорност за мълчанието си, докато съветският диктатор разстрелва милиони интелектуалци, включително членове на ръководения от него съюз. Преди да стигнем до качествата на писателя Горки, задължително трябва да си представим човешките качества и морал на човека Алексей Пешков с псевдоним Максим Горки, който е стоял по трибуни, държал е пламенни речи в защита на Сталин и е осигурявал интелектуалната опора на репресиите. Ако не знаете, Сталин е убил повече руски интелектуалци, отколкото са загубили всички страни през Първата и Втора световна война. Това ли е името, достойно да стои като патрон и име на съвременно софийско училище? 
Да минем към писателя Горки, който се смята за основополжник на социалистическия реализъм.  Ако не беше съветският режим и окупацията на страната от Съветската армия, в условията на която е наложено и името на съветски генерали, вождове, писатели, учени на много улици, институции, включително училище, днес нямаше да имаме проблем. Съветизирането на околната среда изискваше именно поставянето на подобни маркери за принадлежност към съветската система, каквото е името на съветски писател, дадено на българско училище. 
Няма нищо друго, което да свързва Горки с България, нито със София, нито със Стара Загора. 

Директорката на училището брани руския сталинистки писател Горки от българския генерал Иван Колев, 

защото така охранява своята зона на комфорт, своята територия, в която се чувства значима. В нейните граници тя налага и утвърждава собствените си ценности, нещо като Джурасик Парк на социалистическия реализъм. Не се чудете, че в това училище децата няма как да се учат на балансирана (изчистена от идеологеми и с възстановената памет за репресирани и забравани герои на България) история, щом училището носи името на чужд и наложен от Съветската армия авторитет - на шефа на писателския съюз при Сталин.
Тези прояви на крайно съветофилство, са също толкова груби и арогантни знаци на инстуционалния плен на нацията, като Паметника на Съветската армия, който доминира над всичко българско, колкото стряскащите новите поколения имена на всички централни улици на руските генерали, царе, дипломати - много от които с откровена и доказана антибългарска дейност.
Още по-страшен е патосът, с който директорката на 36-тно училище, отказва на Инициативния комитет да възстанови името  на Иван Колев, с "убийствения" аргумент, че всички 67 преподаватели са на нейна страна!? 
Така печелеше и Тодор Живков - в избори без избор

Тази труженица на директорския труд дори не си дава сметка за това колко абсурден е не само отговорът, но и отказът от диалог и обсъждане на темата. Защото е сигурно, че за това няма да има санкция и с ясното съзнание, че тя не е изключението, а е Системата. Зад нея ще застанат не само подчинените й учители, но и хората от районния инспекторат и по-високите началнически нива в образователната система. Охранявайки нея, те охраняват и себе си.
За това пък, ако стърчиш над посредствеността като бившия директор на СМГ - уволнението ти е в кърпа вързано.
Този бъг не е типичен само за образователната система, той е вездесъщ. Затова и реформи при сегашната властова система не може да има, както и не може да се води борба с корупцията. Защото няма как корумпирани да се борят срещу себе си, а заинтересованите от съхраняването на статуквото и Системата да я променят и реформират.
Слава богу! Днес образованието не зависи вече само от подобни учители или директори. Границите са отворени и младите бягат от същата тази Система.
Не излезе много празнично, нали? Но затова пък е вярно.





Отдавна не пиша по повод на първия учебен ден. Децата пораснаха, а за детето в мен всеки ден е учебен. Този път реших да е различно. По две причини и по два повода, не само заради самите тях и конкретните детайли, но най-вече заради системната им значимост и тревогата,които прозират.
Първата причина са събитията в Софийската Математическа Гимназия. Мой познат, който работи на запад от дълги години и е випусник, свързваше носталгията към страната и с спомените за "неговото училище". По признание на различни авторитети СМГ е топ училище не само в у нас, но и в региона и в света. Мерилото е просто - не приказките, а пътя на випусниците. Ако ги чакат с отворени врати и в много случаи със стипендии топ университети в света значи и че училището е "на върха".
Вярно, в друга лига - средното образование, но и това е изключително признание. Отделно стои въпросът защо нямаме топ университет в света. Като човек, който по странно стечение на обстоятелствата се опита да убеди преди близо десетина години тогавшното ръководство на Софиийския Университет в необходимостта от възприемане на глобалните репери за добро управление, което да позволи на СУ да влезе с реален рейтинг в различните класации на университети в света, мога да Ви уверя, че всички тези проблеми имат общ знаменател. Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило. Тя има нужда от своето първично или просто възпроизводство за да осигури стабилност за участниците. Другият вид стабилност и устойчивост при динамични промени - равновесие в движение - са анатема.
Помня реакцията на университетското ръковдство като им представихме карта с пътя и грубата картина на това, което трябва да се промени. Събраха се, поговориха и отсякоха - това не е за нас. И днес нито един българския университет няма реален рейтинг. Софийският универсистет е групират заедно с 50 университета около 500-то място и то само по една класация, само защото е държавен университет.
От тук и въпросът може ли радикално различно цвете, като Софийската математическа гимназия, да оцелее в отровна среда. Имате готов продукт, на световно равнище, и вместо да го мултиплицирате,като вземете рационалното и изключителното, като го възпроизведете в другите училища в страната и вдигнете общото равнище, сега имате реалната перспектива да смъкнете СМГ до средностатистическите нива на образователната ни система.
Дори не са толкова важни мотивите и конкретно замесените лица, защото със сигурност на дъното ще се окажат пак някакви материални интереси - то ли на частните учители, то ли на разпределителите по някакви проекти. Но се обзалагам, че не става въпрос за спор между две школи на мислене, на преподаване, на управление.
Всичко е фейк история - уволняват директора, защото той уволнил учителка, за това, че не защитила интересите на учениците на това училище. Доказан факт. Вкарват нов директор, който уволнява трима учители., а уж идеята бе да няма уволнени. Перпетуум мобиле на глупостта и посредствеността.
Като извадиш една система от равновесие след това дълги години може и да не намери стабилното си състояние. Никога.
Сигурно пак става реч за едни хилядя, сто хиляди, дори милион лева - не повече. А разрушват стойност и по-скоро ценност градени с години,  които струват много повече. Умножете броя на възпитаниците на тази гимназия, които са намерили реализация в чужбина по това, което дават на обществото като добавена стойност - материална и интелектуална, да не говорим за капитала на репутацията и ще видите, че се губят десетки, дори стотици, дори милиарди лева, долари, евро. Оставете паричния израз - разрушава се доверие, разрушава се "лепилото" което държи хората заедно - солидарността и вярата, че силата е в съеднинението.
Другата причина за тези редове, е симтоматичния отказ на директорката на 36-то училище да възстанови името на генерал Иван Колев, което то е носило до 1952 година.
Тази директорка не е изключение, тя е въплощение на Системата, която ще произведе следващата подобна директорка. Не се залъгвайте, не става въпрос за някакъв реален демократичен процес на обсъждане на аргументи, на алтернативи, на анализи за ползи и разходи. Става въпрос за диктат и единоначалие.
За тези, които сега включват телевизорите, училището носи името на Максим Горкил За съвременните поколения той не значи много, но при социализма той беше стълб в образоваиието по литература, най-вече защото се спрягаше за основоположник на социалистическия реализъм. Не търсете негови последователи днес. Правото си да бъде включен в учебниците по руска литература той завоюва не толкова с достойноствата на произведенията, а защото бе председател на Съюза на писателите при Сталин. Като такъв носи пряка отговорност за мълчанието си, докато съветския диктатор разстрелва милиони интелектуалци, включително членове на ръководения от него съюз. Преди да стигнем до качествата на писателя Горки, задължително трябва да си представим човешките качества и морал на човека Алексей Пешков с псевдоним Максим Горки, който е стоял по трибуни, държал е пламенни речи в защита на Сталин и е осигурявал интелектуалната опора на репресиите. Ако не знаете, Сталин е убил повече руски интелектуалци, отколкото са загубили всички страни през първата и втора световна война. Това ли името е достойно да стои като патрон и име на съвременно софийско училище?
Да минем към писателя Горки, който се смята за основополжник на социалистическия реализъм. Ако не беше съветския режим и окупацията на страната от съветската армия, в условията на която е наложено и името на съветски генерали, вождове, писатели, учени на много улици, институции, включително училище, днес нямаше да имаме проблем. Съветизирането на околната среда изискваше именно поставянето на подобни маркери за принадлежност към съветската система, каквото е името на съветски писател на българско училище. Няма нищо което да свързва Горки с България, нито със София, нито със Стара Загора.
Директорката на училището брани руския сталинитски писател Горки от българския генерал Иван Колев, защото така охранява своята зона на комфорт, своята територия, в която се чувства значима. В нейните граници тя налаги и утвърждава собствените си ценности, нещо като Джурасик Парк на социалистическия реализъм. Не се чудете, че в това училище децата няма как да се учат на балансирана /изчистена от идеологеми и с възстановената памет за репресирани и забравани герои на България/ история, щом училището носи името на чужд и наложен от Съветската армия авторитет на шефа на писателския съюз при Сталин.
Тези прояви на крайно съветофилство, са също толкова груби и арогантни знаци на инстуционалния плен на нацията, като Паметника на Съветската армия, който доминира над всичко българско, колкото стряскащите новите поколения имена на всички централни улици на руските генерали, царе, дипломати - много от които с откровена и доказани антибългарска дейност.
Още по-страшен е патосът, с който директорката на 36-тно училище, отказва на Инициативния комитет да възстанови името на училище на Иван Колев, с "убийствения" аргумент, че всички 67 преподаватели са на нейна страна!?. Така печелеше и Тодор Живков - в избори без избор.
Тази труженица на директорския труд дори не си дава сметка за това колко абсурден е не само отговора, но и отказът от диалог и обсъждане не темата. Защото е сигурно, че за това няма да има санкция и с ясното съзнание, че тя не е изключеинето, а е Системата. Зад нея ще застанат не само подчинените и учители, но и районния инспекторат и по-високите началнически нива в образователната система. Охранявайки нея, те охраняват и себе си.
За това пък ако стърчиш над посредствеността като бившия директор на СМГ уволнението ти е в кърпа вързано.
Този бъг не е типичен само за образователната система, той е вездесъщ.
Затова и реформи при сегашната властова ситсема не може да има, както и не може да се води борба с корупцията. Защото няма как корумпирани да се борят срещу себе си, а заинтересованите от съхраняването на статуквото и Системата да я променят и реформират.
Слава богу - днес образованието не зависи вече само от подобни учители или директори и че границите са отворени и младите бягат от същата тази Система.
Не излезе много празнично, нали? Но затова пък е вярно.
.

сряда, 13 септември 2017 г.

За доклада по националната сигурност и определянето на Русия като заплаха

Министерски съвет одобри доклад по националната сигурност, който бе представен от българските специални служби.
Нормален за всяка страна членка на НАТО и ЕС, още повече ще колективните ни органи вече са одобрили и то отдавна подобни доклади с подобни оценки.
У нас мнозина приемат доклада като изненада, особено на фона на реалната политика и "действия" на правителството и министър председателя.
Няма нищо екстремно в оценките в доклада - както казах, те са стандарти, дори тривиални за всяка страна членка на НАТО. У нас нещата са различни само защото сме управлявани от официално признати в ЕС най-антизападни партии и цялата политиката на правителството - т.е. конкретните действия никак, ама никак не пасват на оценките на спецслужбите. Да припомним:
- докато Външната служба на ЕК - колективното ни Външно министерство тревожно тръби, че български медии се използват за проруска пропаганда и разпространяване на фейк новини, българското правителство насърчава използването на публични средства, включително от еврофондове, за финансиране на същите проруски медии, като Блиц, ПИК и др, които са близки до Пеевски.
- докато укрепваме отбранителната ни способност и отлагаме модернизацията на армията ни, привличаме руски военни поръчки /ремонт на хеликоптери, на кораби/
- реализираме руски стратегически интереси чрез транзитен газопровод обслужващ продължението на Турски поток на българска територия, като в допълнение създават дискриминационни условия за конкуренти на Газекспорт при ползване на газопреносната мрежа на страната, включително и Булгаргаз, като разликата е близо 12 долара на хиляда кубически метра, плащани от български потребители.
- активно работим за рестарт на проекта АЕЦ "Белене" - макар и не факт, посоката и публичните внушения, които се правят в тази посока не оставят съмнения, който ще отвори нови договори и поръчки към Русия и ще фиксира допълнително каналите на енергийната ни зависимост от Русия.
- противопоставяме се на изграждането на общи натовски сили в Черно море с наше участие и базирани частично и на наша територия, чиято единствена цел е да компенсират националните военни дефицити пред руската заплаха. Помните "лодките и платноходките" и то при положение, че в доклада ясно се казва, че Русия засилва военните си способности в региона!? и съзнаваме, че няма с какво да противодействаме.
- правителството и премиерът осигурява лична протекция на най-значимия канал за руско влияние в България - дейността на Лукойл, включително при доказано нанесени щети за бюджета и потребителите за много милиарди, които надвишават стойността на самата рафинерия и на ритейл операциите /такива изчисления бяха направени вече многократно/
- премиерът провежда тайни срещи с генерал-лейтенат Леонид Решетников, на които става реч за за постепенна, тиха изолация на прозападния елит, включително чрез прокуратурата и тотален контрол през съдебната власт.
- премиерът направи заслон на операциите на ВТБ в страната, включително по придобиването на Виваком
- остана пасивен при очевидните атаки срещу предприятия от ВПК, зад които прозират конкурентни интереси на кръгове свързани или представляващи руския ВПК
Това е списък минимум.
За какво тогава ми е такъв доклад, след като не е идентифицирал и начертал стратегия за изолация рисковете за сигурността на страната? След като тези, които го приемат, са част от рисковете.
Прилича по-скоро на кризисен пиар, на ритуално жертвоприношение в името на политкоректността и за замазване на очите на съюзниците ни в ЕС и НАТО, но в съдържателната част отсъства както намерение, така и воля за преминаване от думите към дела. Остава впечатление за един неискрен доклад. Или службите искат да покажат, че повредата не е в техния телевизор, а в политиците.

сряда, 6 септември 2017 г.

Клуб Z: Защо имаме нужда от разкритията на Цветан Василев

Още от първия момент, в който атакуваха КТБ през юни 2014 година, аз, както и много други мои познати и колеги, се изправих пред дилемата - как да се отнасям към Цветан Василев. Още повече, че неговата банка и лично той се бе превърнал в синоним на задкулисие, рейдърство и манипулативни схеми с политическа драматургия. Ясно беше, че играе ва банк и силно се надценява, след като бе тръгнал да прави партия, с която да контролира политическия си риск. Но беше осъзнал, че няма защита срещу политиците и срещу пленените институции. 
И тогава, и сега водещ при оценката на собственото ми отношение си остава публичният интерес - този на данъкоплатците и на редовите граждани. Пред очите ми се разрушаваше стойност за милиарди лева и то не толкова от него, а от хора, които не можеха да приемат "не" за отговор, и искаха своя дял от "плячката".
Винаги съм смятал, че е нормално, дори задължително да имаме български банкери и собственици на банки. Защото това е бизнес с голяма отговорност и със системна значимост за развитието на страната. Въпросът е какви са собствениците и най-вече каква е системата в рамките, на която можеш да реализират банкова дейност. Ако от мен зависи, щях да забраня на собствениците на банки да имат друг бизнес, за да се избегне текущия конфликт на интереси, при който правиш банка за да финансираш собствения си бизнес. 
И тук трябва да направим разграничение, когато обвиняваме Цветан Василев за греховете му като банкер. Каква част от неговите простъпки са функция на Системата, изобщо можеше ли да се направи българска банка по друг начин? У нас банковият лиценз е универсален, тоест нищо не му пречи - нито на него, нито на всички други българските собственици на банки да се занимават с инвестиционно банкиране.

Няма нищо ново в модела "КТБ"

Моделът му на действие не е нито уникален, нито изолирано явление. Това, в което той сега ни убеждава, че е бил принуден "да пази банката" и да се съобразява, адаптира, ако щете прекланя пред силните на деня чрез система от привилегии за силните, не е негова пъклена инвенция, родена от безделие, а реално отчитане на потребностите на средата. Дори схемата със специалните дружества не е уникална, а той я представя като застраховка срещу политическия риск в Системата. Грешките му идват от личните му преценки и несъразмерните амбиции, които са допринесли за проблемите в банката - не само негови, но и на вложителите. Самият факт, че банката е стигнала дотук, означава, че се провалил като банкер. 
Защото е ясно, че политическият фактор, който в последна сметка разруши КТБ, е съзнателно поканен от самия Цветан Василев. Той сам се е съгласил на съюз с политическия Мефистофел в името на това да бъде най-големият, най-значимият банкер у нас (за това получаваше и награди). И сега е изгнаник в Белград, защото Мефистофел е поискал обратно вересиите си.
Но за греховете на банковата ни система, той не е нито първопричина, нито главно действуващо лице, не е нито архитект, нито дизайнер, нито драматург в този театър на сенки и на византийска "откровеност".  
Няма никаква разлика между схемите на ПИБ за кредитиране на изкупуването на активите на "Кремиковци" (които са пример за лоша сделка) и сделките в портфейла на КТБ (в повечето от които има доста бизнес смисъл). Като правило, сделките на Цветан Василев в по-голямата си част имат здрава бизнес логика - купуват се стресирани или проблемни активи на ниска цена, с добър бизнес хоризонт и скрит потенциал за ръст на стойността. 
Тоест проблемът с ограничаването на правата на собственик на банка да бъде инвеститор с чужди пари е проблем на Системата, а не е измислен от Цветан Василев. И когато лицемерно го съдите,  отчитайте и йерархиите, и съподчинеността на процеси и изпълнители.
Да, в България има много чуждестранни банки, с добра развита мрежа и банкиране на дребно. Но има цели отрасли, които по ред причини, тези банки отказват да кредитират или кредитират с ограничения. Примерно военната индустрия или хотелиерството по морето. 
Ако хвърляме постоянно вината върху българските банкери, те няма да станат нито по-добри, нито по-лоши от българските политици или от българските бизнесмени. Да не говорим, че в много отношения не са по-лоши и от чуждестранните банкери. Достатъчно е да сравним броя на фалити и дълбоки кризи в редица банки-майки с клонове у нас с тези в българските банки. 
Никак не е лесно да си български банкер, когато не сме в Еврозоната и нямаме пряк достъп до финансов ресурс от ЕЦБ. Затова да не бъдем крайни в оценките. 
На фона на общото състояние на икономиката и на публичните финанси, постоянно растящите печалби на банките и то не от основната им дейност кредитирането, а от различните такси и плащания, не са привилегия толкова и само на банките с българска собственост. 

В банката потънаха не само парите на Василев, а и вашите пари

Директната намеса на прокуратурата и Пеевски в разрушаването на банката, което се споделя като оценка от огромното мнозинство от българската общественост - над 76%, не е просто проява на лична вендета. Това е атентат срещу държавността и банковата ни система. Затова диагнозата на проблема и терапията му имат такова огромно значение.
Щетите от този удар не бяха хирургически прицелени, за да засегнат само Цветан Василев, тези "хуни" унищожиха стойност за над четири милиарда лева, в която личната загуба на Василев не е основната. Тоест получи се - изгориха му плевника, за да изгорят домовете на много хора - вложители и данъкоплатци. Ето това се опитвам упорито да отстоявам - случаят КТБ не е равнозначен на Цветан Василев. КТБ - това са парите и състоянието на много български граждани, компании и институции, които първо бяха обезценени, след това бяха откраднати от #Кой. Пеевски и кохортата му станаха по-богати не за сметка на парите на Цветан Василев, а за сметка на парите - реални или като възможни за възстановяване от квестори и синдици, т. е. на вашите пари. И за да не забележите тази кражба, на тях им трябва удобно да имат един, единствен виновник.
Загубени бяха работни места, семейства се разделиха с доходите си - при това не само пряко свързани с КТБ и с обслужваните от нея компании, но и по веригата на свързаност – цели отрасли изпитаха шок. Шокът за вложителите бе успокоен за сметка на парите на данъкоплатците, т. е. с вашите пари. С елементарни счетоводни трикове ви лъжат най-безсрамно, че някога тези пари ще се върнат в бюджета. Така си купиха социалния мир и вашата пасивност... или поне се опитаха.
Още тогава настоявах, че най-добрият начин за справяне с кризата е влизането на държавата по простата схема - ликвидна подкрепа срещу кризисно управление. При това без да се спира дейността на банката, като се направят нужните проверки, докато се установи реалното състояние на банката, преоценят активите - но не в условия на блокирана и поставена във фризера банка, а на действуващо предприятие. Ако се беше установила загуба на стойност, първите потърпевши щяха да бъдат акционерите - собствениците. Така Цветан Василев щеше да плати за грешките си със собствените си пари, а всички други щяха да бъдат защитени. 
Убеден съм, че "щетите" от лошите политически инвестиции на Цветан Василев в медии, политици, сиви схеми и т. н. не са превишавали няколкостотин милиона, срещу които е стоял негов собствен капитал - т. е. имаше с какво да си плати сметката. 
Но атаката дори не беше толкова за да се унищожи Василев (неслучайно и прокуратурата, както той твърди, е предлагала сделка срещу 15 милиона евро), нито да му отнемат възможността да бъде банкер, а да откраднат в буквалния смисъл активи за 4 милиарда, като предварително ги легендират като "дупка", причинена от него, след което се възползват от извънредните и на практика безконтролни правомощия на квестори и по-късно синдици. Накрая през ръчно управление да бъдат насочени активи на многократно по-ниски цени към правилните собственици. Как иначе може да се нарече отказ да се приемат вноски по погасяването на кредити от квесторите веднага след поставянето на банката под особен надзор? Или тоталното безхаберие на квестори и синдици по отношение на всякакви произволни цесии, при които изчезват огромни проценти от стойността при обезценките на дълга, при положение, че това са активите на банката, заедно със замитане на следите на отговорните и на печелившите. Ето тук е дупката от тези милиарди "изпарила" се стойност, която се появява след като Цветан Василев вече няма никаква възможност да влияе върху процесите в банката. 

Пеевски и Василев са различни порода

Не е сложно - вижте как за една и половина година Пеевски стана милиардер, а неговата кохорта - милионери. Може би са "пораснали" в богатство "органично" - като своеобразен наш Стив Джобс - идеи-кредити-риск-печалби-растеж. 
Тук ще направя важно уточнение – къде е разликата между Цветан Василев и Пеевски, а зад него Цацаров. При всичките му кусури, Василев е правил бизнес, инвестирал е, рискувал е, управлявал е корпорации, фирми с ясни лица и собственост.. Неслучайно има доста хора, които са му били признателни за съдействието, за помощта, за спонсорството, за подкрепата. Заедно с това е тъпкал, мачкал, силово придобивал с помощта на Кой, но в баланса между добро и злото, което е сторил може да се оформи представата за един типичен пример за съвременния амбициозен български бизнесмен.
Да сте чували Пеевски да е спонсорирал когото и да било, да е направил явен бизнес, да е излязъл с лицето си, да се държал като нормален бизнесмен? Той и като депутат остава зад кадър. Повтаря поведението на Доган, като мълчи и остава "на тъмно", защото дневната светлина не му изнася. Той управлява задкулисие, по законите на мафията - придружен от по-голяма охрана отколкото на президента и премиера, от някакво тайно, поне за широката общественост място, без изобщо да се появява в медиите, защото не му пука за мнението на хората. Той е извън обсега на родното правосъдието. Има своята сделка с Дявола - пари и власт срещу грях - примирил се е, че няма да стане популярен и до края на живота ще бъде в сянка и в несигурност.
Дори смятаното за едно от най-успешно начинение - игрите на хазарта и "Лафка" - се крепи на качествата на екипа около Васил Божков в игрите на щастието. Пеевски просто осигурява мълчанието на държавните институции, включително по темата за флагратното погазване на закона, който забранява рекламата на подобни хазартни игри. И сега се опитват да купят и да си имат и собствена банка. Нали не си представяте, че хората в БНБ не са подложени на огромен натиск по същата схема, по която беше фалирана КТБ?
Просто разликата между Цветан Василев и Пеевски, че последният е политически олигарх, типичен представител и олицетворение на класата на посредниците и паразитите, които не произвеждат добавена стойност за обществото, а я преразпределят в своя полза чрез властовите си позиции.

Борбата трябва да е срещу Системата, не Василев

Та да се върнем на основния въпрос, който определи и моите позиции по отношение на Цветан Василев - какъв е публичният интерес? При всички случаи не да го сатанизираме, когато прави разкрития, които му костват нови репресии, като се вторачваме в неговите качества или недостатъци. Той е зрънцето, гайката, механизма, а не Системата, която се олицетворява от Пеевски и Цацаров и чието разграждане е първостепенна цел на всеки здравомислещ българин. 
Същата тази Система днес изглежда непоклатима, готова да изяде не само Цветан Василев, но и всеки друг дръзнал да ѝ противоречи. Ако не бъде обуздана, тя ще купи банки, ще фалира други, ще ви кара да търкате картончета, като ви обира парите и с тях финансира корупцията, като  стартира всякакви нови свръхпроекти, за да източи публичните и лични финанси. Само пълен наивник може да смята, че заедно с КТБ е изчезнал и политическият риск в банковата ни система. Там където никакви стрес тестове или високи равнища на капиталова адекватност не могат да помогнат. 
Системата, която поддържа огромната медийна мощ, но не като плаща със свои пари, а чрез кредити от банки за медийни "милионери", кредити, които никога няма да бъдат върнати, чрез целенасочени "вливания" като реклама или проекти на публични, включително европейски средства от държавни институции. Тези същите медии биха фалирали тутакси, ако нямаха тези постоянни инжекции. На практика те са престанали да се занимават с журналистика и информация, а само и единствено с пропаганда и медийно обслужване на Пеевски, Цацаров и кохорта от политици. Ако има някакви остатъци от новини и информация, то това е само за да поддържат легендата за медия.
За това твърдя, че разкритията, които Василев продължава да прави упорито, го поставят в друга категория на обществен интерес - този на т.н. whistle blower, но вътрешният човек, който разкрива тайните механизми, задкулисието, което може да помогне на мен, на вас, на всички да намерят противодействие и да отслабят Системата. Това е моята изгода, затова имам интерес от неговите интервюта.

Може ли да го направим без него? 

Вероятно да, ако чакаме да стане революция, която да помете много повече от КТБ, някъде там в отдалеченото бъдеще, когато чашата на търпението ни прелее. Защото знаете, че гневът на търпелия дълго човек е особено разрушителен. Но при сегашното разположение на силите и най-вече при тотално пленените институции, които са в състояние да смажат и състоятелен човек като Василев и семейството му, нашите с вас шансове, в индивидуален порядък, са нищожни. 
Разликата е в сравнението на потенциалната опасност от днешния Цветан Василев, прокуден в Белград, лишен от значителна част от финансовата си мощ, търсещ закрила навсякъде, от една страна и преследващия го #Кой, който набира все по-голяма арогантност и сила, власт и възможност, и който представлява пряка екзистенциална заплаха за страната. 
Не е проблем това, че той не говори достатъчно, а това, че системата е глуха и думите му не предизвикват действие. На този фон неговият опит да крещи и да бъде чут, дори в Америка, е нормална и отчаяна реакция на самозащита. Въпросът към постоянно мрънкащите е : къде им е публичният интерес, като оправдават пасивността си с това, че Василев е "мафия" и трябва да ги оставим "да се разберат" - тоест да го унищожат, защото е ясно, че атаката срещу него е тотална, с ангажирането на всички институции.
Ако олигарх като Василев няма шанс срещу системата, какъв шанс има обикновеният човек? Бил съм свидетел на атаките срещу Браудър и най-вече Ходорковски, когото познавах добре. Точно това сработи там, властите го унищожиха, хвърлиха в затвора по измислени обвинения, докато Кремъл се фокусираше върху несправедливото му забогятаване и всякакви измислени и приписани грехове, включително убийства. Докато милиардите на Ходорковски бяха виртуални, подплатени от оценките за неговата дейност на западните инвеститори, политическите олигарси в Кремъл станаха свръхмилиардери и тотално ограбиха същите тези хора, които предпочетоха да пасуват и да вярват на версиите на Кремъл. 
Да, в процеса на калибриране на точните реакции на обществото има много различия и разноговорене. Има много гласове, които са откровено против всичко, което Василев казва, поради натрупаното в тях отрицание от миналото и лично приживяното. Тях мога да разбера. Но да пасуваш и да призоваваш за пасуване, когато се разкриват данни за престъпления на прокуратурата, а централни и други медии организирано мълчат, е престъпление. 

Мнозина предпочитат хората да се гневят "тихо" и "на място",

да гледат отстрани сеир, което убива и малкото шансове за гражданско общество.
И вие се представяте какво става у нас с борбата с корупцията, особено в контекста на фейк страстите по фейк законодателството от последните дни. 
Не Цветан Василев е виновен, че малко разкрива, а ние, гражданите, че се съгласяваме тихо и мълчаливо да съучастваме в игнорирането на всички сигнали, които той подава. Разбира се, като отделяме личните му битки от системно значимите за нашата борба факти. 
Ако предаванията на Би Ай Ти, на малкото сайтове на Икономедия, Медиапул, Клуб З и други ви се струват свръхфокусиране върху темата КТБ и Цветан Василев и изобщо обръщат внимание на интервютата му, то е защото другите медии мълчат така, както и при Живков не са мълчали. 
Това, което би трябвало да бъде мейнстрийм журналистика у нас, е изтикано в ъгъла и звучи като едва ли не като краен екстремизъм, като терористично действия срещу статуквото.
Спрете се един ден на някоя будка за вестници и вижте какъв избор имате по темата. Ако по "плурализма" на вестникарските будки се съдеше по напредъка на България по времето на прехода, изводът щеше да бъде катастрофален и неутешителен. От печатните издания, с изключение на вестниците на Икономедия, Сега, Банкер, в редките случаи, в които изобщо ги има, всичко друго се контролира от #Кой и защитава неговите тези. Тук дори няма медийно сражение, което да ни дава възможност "да гледаме сеир". Има саморазправа. Както по времето на главния секретар на МВР Бойко Борисов, когато се избиваха различни мутри. Тогава пиарите на "главния" препоръчваха - какво ви интересува, нека се стрелят?. А това, че бяха нечии синове, че бяха използвани и кукловодите ги настройваха един срещу друг, за да се избиват, нямаше значение. Долу -горе същото ни препоръчват и сега. Стойте си у дома и не се месете - Василев, каквото и да говори, е престъпник.
И какво излезе, хората, които банкерът най-много преследваше и които загубиха много пари (спомнете си силовото отстраняване на тогавашните собственици на часовите издания, или постоянните му атаки срещу собственика на "Капитал"), сега са след малцината, които без да оправдават действията му, се застъпват за правата му да се защити, да изложи своята гледна точка, включително като предлага на обществото да изнесе част от тайните на закрития кръг, за да се защити от медийно осъждане преди съда.

Всички имаме нужда от разкритията на Василев

Питам тези с публичния интерес - това ли ни препоръчват - да регистрираме крошетата, които Цацаров и Пеевски нанасят, докато правителството на Борисов отброява нокдауна на Цветан Василев. Докато чоплим семки и отпиваме от халбата с бира? И най-вече ни призовават да си обърнем главата в друга посока, докато Пеевски придобива поредния актив чрез рейдърство с помощта на държавата? 
Всеки български данъкоплатец, всеки български гражданин има нужда от разкритията на Цветан Василев. Освен да информират, предизвикат обществена енергия и протести, те нямат друго очевидно полезно приложение. Побесняха, когато той сезира американските власти по закона Магнитски и най-вече, че засили публичните си изяви във време, в което те разчитаха да осигурят медийно затъмнение, докато се опитат да се саморазправят в съда, вече с новите правомощия на прокуратурата след промените в НПК. Защото по правилата на мафията, размяната на удари трябва да остане в "семейството". 
Нормално е да не вярвате на всичко, което Цветан Василев казва в тези интервюта, защото в желанието си да се защити е много вероятно да премодулира истината.  Още по-сигурно е, че няма да каже всичко, или поне не всичко важно. Все пак битката му не е едноактна пиеса. Срещу себе си има опонент, който няма никакви скрупули. Помните ли, че изфабрикуваха обвинение в опит за убийство на Пеевски? Те могат всичко, включително да преследват всички членове на семейството с европейски заповеди за арест. Могат дори да спретнат покушения и атентати.
В САЩ Цветан Василев, без да има никакви гаранции за успешен край на процедурата, ще бъде изслушан, а събитията в България ще бъдат осветени и оценени. Решението ще бъде взето извън обсега на влияние и контрол както на Цацаров (той самият е обект на разследването), така и на Пеевски, и на българските власти. За никого в Европа не е тайна, че българските институции са пленени от задкулисието, а това със сигурност ще "тежи", когато се взема решението в САЩ.
Първият и основен въпрос, на който ще отговарят и в Държавния департамент и Министерството на финансите, както и в комисиите на Конгреса, е : "Има ли шанс той да получи справедлив съд в България? И отговорът е оглушително "не".  Но това "не" не касае само съдбата на Василев, а на много други български граждани, чиито "малки" съдби и казуси никога няма да се издигнат до глобално публично внимание. Следователно решението на американските власти засяга не само съдбата на конкретния жалбоподател, а на всички онези онеправдани с отнет бизнес, с нарушени права и отнети свободи. 
Това е главният въпрос: не дали и колко Цветан Василев е грешен или не, а дали може да получи справедлив съд!? 

"Да не вярваме на Цветан Василев" прави заслон на Пеевски

В България пиарите на Пеевски и Цацаров искат да насочат гнева на хората срещу "богатия" Василев, който е престъпник априорно, само заради богатството. Тъжна е констатацията, че у нас все още има много хора, които мразят богатите, защото те самите не са успели или не са богати. И затова търкат талоните на Пеевски. 
В Америка обществото отдавна е преодоляло този първичен инстинкт.
На този фон да ме призовават да пазя неутралитет и правя заслон на Пеевски, защото тези призиви - "да не вярваме на Цветан Василев" имат точно този ефект, е признак не само на малодушие, но и на престъпно безхаберие, ако не става въпрос за нещо по-тежко - обвързаност. Защото колкото и да демонизираме Пеевски, той не е сам, нито изолиран. През годините той изгради свои мрежи, в които попадат много пасуващи хора - както управляващи, така и опозиционери.
Затова светлина, повече светлина, върху казуса КТБ, повече свобода на словото и информираност от всички страни по това дело. 
Разкритията около казуса КТБ, в това число и в интервютата на Цветан Василев, носят огромен пречистващ заряд и дават енергия за промяната и действие, които са дефицитни в българското общество. Ако не съумеем да ги използваме, толкова по-зле за нас.
Ако днес си затраете и обърнете гръб на казаното от Цветан Василев, значи сте преминали вътрешната си граница на приличие и на изтръпване, отвъд която няма нито спасение, нито просветление. 
Станали сте неусетно Статукво.

понеделник, 4 септември 2017 г.

Bulgaria Analytica: The Balkan Gas Hub - a reality check


THE BALKAN GAS HUB - A REALITY CHECK


Ilian Vassilev, August 24th, 2017 BulgariaAnalityca
 Quod licet Jovi, non licet bovi
The Balkan Gas Hub – the Russian paradigm
The Balkan gas hub has become synonymous and in many ways a substitute for Bulgaria’s energy policy in the field of natural gas. In order to avoid speculating about the concept’s different variations, hereinafter is the official project draft, as presented by the national TSO, Bulgartransgaz, with a price tag above USD 2 billion.
Although this might not be the latest update, as it does not fully accommodate developments from Turkish Stream, the map is a fine departure point for an analytical exercise, explicitly demonstrating the virtues and the shortcomings in the conceptual design and implementation phase.

The key question is – what does Bulgaria strive to achieve?
To begin with, the country’s energy policies should not be exhausted with the overriding perception that Bulgaria’s role should be confined to mediation of others countries’ plans to transact with energy resources, focusing on a short segment in the mid and mostly downstream of the gas industry, ignoring the upstream and a range of opportunities in gas-fired power generation, chemical industry, transport and trade.
Ab initio, state institutions are tasked with securing basic consumer gas demand at competitive and affordable prices. No one expects the state to prioritize doing business with gas and earn profits trading energy via state-owned companies (SOEs).  This should transpire as the red thread in the governance philosophy in the area of natural gas – encourage competition between suppliers, supply routes for a liquid and functioning gas market and provide ample choices to consumers at all times.
The fact that natural gas trade is more important than transit is further testified by the respective financial flows implied – below $100 million for Bulgartransgaz’s (BTG) transit business and between $0.6 and $1.4 billion in gas imports by Bulgargaz. The direct and indirect benefits for public finances from transit and trade proceeds also trail an identical pattern. This has little relevance to the asset base – as BTG’s assets are worth more – not that trade can happen without transport. But it is a fact that once infrastructure reaches a critical point of minimal capacity sufficiency, adding new infrastructure against lowering occupancy rates, engaging in capital-intensive billions of euro investment programs, projects become exponentially riskier and less bankable.
That’s why the Balkan Gas Hub (BGH) is worth a preliminary bird’s eye overview and a “reality check” – juxtaposing conceptual metaphysics with the gravity of market basics. Moreover, the Bulgarian government, the companies involved and the public in general deal with a wide range of probables and variables – there are no fixed contracts and guaranteed revenues for transit and capacity take-up that warrant planet-stricken project enthusiasm. Sales of gas and transport capacity add uncertainty shifting from long-term and fixed to short-term and spot markers.
Let’s take a look and weigh in the assumptions made that reflect on the project’s viability.
On the project inputs – assumptions on quantities.
There is no chance for a new “stream” of Russian natural gas – 62 billion cubic meters – coming in directly from the Black sea. Gazexport could in theory change the delivery terms or threaten to terminate the contract. It should concurrently release capacity in the TBP. However, this is not a fact yet – all statements made at political or corporate level in Russia carry no legal weight until procedures are activated.
Russian gas for Bulgaria will for the time being continue to be delivered to the point specified in the supply contract – Isaccea. As for the transit contract – Negru-Voda via Trans-Balkan gas pipeline (TBP).
Unless Bulgaria agrees to shift the delivery point of the supply contract – Gazprom might end up in arbitration court with substantial penalties and loss in market shares. Releasing capacity in key transit infrastructure invites competition and alternative shippers. Bulgargaz has strong cards if it chooses to play hard ball, which is less likely, if it opens up to alternative supplies from northern and southern routes. Gazexport loses substantial market shares. Regrettably, the latest exchange between Gazprom and the Bulgarian authorities alludes to an arrangement where Bulgaria would offer not to contest the shift in the delivery point in the supply contract to Turkish-Bulgarian border in exchange for vague promises for hypothetical transit via Bulgarian territory of 15.7 billion cubic meters (on the map above 20 billion) of Russian gas to Serbia and Romania.
Forecasts for incoming gas from Turkey, do not perceive any volumes that could par the current transit of Russian gas through Bulgaria, even if Sofia honors Moscow’s wishes. Unless Gazprom’s monopoly falls, and the other Russian companies start making up for the loss of market share and capacity take-up, there is little chance that the transit of Russian gas via Bulgaria will reach levels anywhere near the ones indicated in the Balkan Hub chart.
Despite attempts to present Commissioner Canete’s recent letter as validating the EC’s consent to allow any quantities of Russian gas to enter the EU in Bulgaria, regardless of entry points, the reality is somewhat different.
The problem with securing free flow for Russian gas within the EU is beyond the command and control of the Bulgarian authorities, well into the domain of the direct EC-Gazprom dialogue. The European Commission has not passed any final judgement so far. It will certainly greenlight an interconnector with Turkey to assist cross border gas flows, helping to create balance in both systems. When the project talk assumes a mini-Nabucco format, considering mainly Russian gas and volume levels well above interconnector parameters, nothing should be taken for granted.
The Balkan gas hub, in many ways, justifies its own existences on the credibility of the assumptions on the quantities entering Bulgaria from the east and the southeast. At the moment when 15 billion cubic meters of Russian gas seek to enter the EU market at the Turkish border with Bulgaria, then the EU regulations take precedence and the TPA and 50% capacity cap rule become a must.
There have been speculations that the gas at Turkey-Bulgaria Interconnector (TBI), although sourced from Turkish Stream, should not be treated as Gazprom, but will feature new owners – Turkish companies, EU partners of Gazprom (watch President Macron’s visit for French ones), even Bulgarian companies. This is theoretically possible but not probable.
Gazprom can’t easily swap its national for an EU hat, using its subsidiaries – WIEE, Wingas, WIEH or European partners in key states. Compliance with EU directives takes more than place of registration and touches on control.
In the case of the Turkish stream, Gazprom has made a deliberate effort to relinquish ownership in its Turkish subsidiaries, serving a strong notice that it is unlikely, at least for the moment, to allow Turkish, Greek or Bulgarian companies the same right it has awarded German and French companies in Nord Stream to broker its gas in the Turkish stream.
„What is permissible for Jove is not permissible for the bull“
We should make a clear distinction when referring to regulatory compliance and the ‘greenlight’ in Commissioner Canete’s letter between the import of Russian gas for Bulgaria’s own needs – where the Commission would not mind – and the transit of Gazprom gas destined to the EU. When delivery points for transit changes from the Romanian-Bulgarian to Turkish-Bulgarian border, the EC regulatory compliance procedure starts from scratch.
The case for shifting the delivery point of Gazprom’s 3 billion cubic meters of gas imports to Bulgaria, reflects the gas mix and the self-imposed 100% dependence levels on Russian gas. Sofia could easily translate this into arguments for exemption from the capacity cap and TPA restrictions, citing national energy security grounds. The transfer of five times larger gas flows, owned by Gazprom, to Bulgaria’s Serbian or Romanian borders is a somewhat different case.
The shift in delivery points has already been contested in the letter of the interim government to the DG COMP at the end of April. The new energy team in the government of Boyko Borissov has left the door deliberately open.
It is logical to expect that should Gazprom’s natural gas export monopoly fall, other Russian gas exporters could step in as ‘third parties’ in the North, Turkish and Blue streams, making full use of the spare capacities in the transit system of Ukraine and the TBP. These scenarios should also be accommodated in the Balkan Gas Hub concept as their probability ratios are in incremental mode.  For now, it seems that the Kremlin would keep Gazprom’s pipeline gas export monopoly, while allowing Russian LNG exporter Novatek access the EU market. Things could change – one man decides at the Kremlin.
The main question while assessing the virtues of the BGH concept is whether it will use Gazprom mainly or only pivot in design and planning phase, determining the investment size, routes, extensions, expansions, etc. in the development plan of the transit and transit network of the country, or try to balance it off with a non-Russian paradigm.
Despite reassurances that gas re-export bans will be lifted, Gazprom officials have repeatedly stated that they do not plan to use a Bulgarian-based company to trade gas in the region beyond their short-term excess gas, which might emerge on their balances. This should come as no surprise. Neither Bulgargaz nor Bulgartransgaz have demonstrated the will and the ability to build up on their national champion claim and expand into the regional realm. Both companies have consistently demonstrated a lack of character, against an overwhelming practice in CEE, backed by the EC, to seek compensations for gas overpricing by Gazprom – where the estimate goes above USD 1.5 billion (Bulgargaz) or artificially low transit tariffs – the underpayment ranges over USD 650 million (BTG). A small fraction of these geopolitical bonuses, which Gazprom receives on a regular basis, returns to Bulgaria to ‘oil’ the leniency of the top management and politicians, sustaining the perception in Gazprom headquarters that “when it comes to Sofia, anything goes” and “they do not have a capacity to act as regional partners”.
Gazprom’s strategic partners in the EU have well established trading networks and client base across Europe, including the CEE region. Bulgargaz has not sold a single cubic meter of gas outside the country. How credible could be its potential pledge to Gazprom that it could safely trade all or part of the 15 billion cubic meters of Russian natural gas that BTG could help transit from the Turkish border?
This is a key assumption for the BGH team when trying to sift the content for substance. The other option is for Bulgaria’s domestic gas demand to grow to match the offering – which is unlikely.
Unless some of the EU majors agree to consolidate regional market demand in SEE and partner with Gazprom, Turkish Stream’s extension into the EU seem implausible, hence the Balkan Gas Hub project would be perceived as unrealistic with the dominance of Gazprom gas.
The Balkan Gas Hub – a bridge or barrier to the Southern Gas Corridor?
The need to move beyond the Balkan Gas Hub “Russia-only” or “Russia-mainly” paradigm seems indispensable if the ‘hub’ project – in the broad sense – has any chance.
The talk of billions of cubic meters of natural gas from non-Russian sources deserves a serious look to the north, but mostly to the south – The Southern Gas Corridor.
The likelihood of non-Russian gas emerging both at the Bulgarian borders with Turkey and Greece is both imminent and substantial, yet is seems unaccounted for in the BGH scheme. Azeri, Iraqi, Israeli, Egyptian, Cypriot, Qatari, US and any other gas could help balance off regional demand and compete with Gazexport, but could concurrently help Russian gas accommodate the 50% capacity cap or third parties access requirements. Such quantities should first emerge in Turkey, then be redundant in order to seek exit and transit routes to Italy via TAP or appear at the Bulgarian-Turkish border bound for the northern routes.
The fact that the Azeri SOCAR and Bulgartransgaz have entered into a cooperation agreement should not be overlooked – Baku does not have additional spare quantities of natural gas above those declared by Shah Deniz – 2. Analysts draw attention to the import of Russian gas in Azerbaijan, which seems essential in freeing quantities from the domestic market for export contracts.
The assumptions on the project map of the Balkan Gas Hub for locally produced Black Sea gas inputs are too speculative to be considered. In the Khan Asparuh block there is not yet to a second well, which is expected to be drilled in October. In the Silistar block, Shell is still evaluating seismic data – again a long shot before anything could be assumed.
If we test the viability of the Balkan Hub as a commercial project, the first and foremost condition would be to engage in a full set of feasibility studies – market, financial, economic, commercial, legal, technological, etc. Once a financial model has been prepared and the deal gets a structure, then judgments can be passed. Not now.
The Balkan Gas Hub project has been developed as an in-house work within Bulgartransgaz, without the involvement of external independent consultants or investors.
Similar assumptions to the ones made in the BGH map above could hardly find place in a professional report, without a clear argumentation base and indicated sources.
The project presentation begs a serious investigation of the non-Russian alternative to feed the Balkan Gas Hub.
To start with, there is a genuine chance to load up and utilize the direct and backhaul capacity of the Trans-Balkan gas pipeline with gas produced in Romania’s offshore area, and the 2 billion cubic meters indicated seem more than credible, even modest. One needs to incorporate into the potential supply base of the BGH the excess gas that could emerge in the gas systems of Slovakia, Ukraine and Romania after 2020, which might seek clients in Turkey and along the TAP.
The gas arriving in the BGH from Greece alone is not specified - LNG or pipeline, yet it could easily exceed 3-4 billion cubic meters, mainly via the IGB. Moreover, more than half of the fixed direct and reverse capacity of the interconnector has been booked. There is not a word on that in the Balkan Gas Hub illustrative map, nor on the major source for fresh gas liquidity from the new LNG terminal at Alexandroupolis.
Key shortcomings of the Balkan gas hub project include the absence of a market test and its static and schematic nature. The concept does not account for dynamic shifts in the gas market and infrastructure developments, driven by demand, rather than supply. In its present format the Balkan gas hub project is Gazprom biased, not neutral to the diverse alternative options for gas flows and traders. The BGH has been carefully calibrated mainly and almost exclusively to service Gazprom and its attempts to retain market shares in the CEE gas market.
There is a huge loophole in identifying the potential sources for substantial gas flows to Bulgaria and via the Balkan gas hub from the Caspian Sea, the Middle East, the Eastern Mediterranean and the global liquefied natural gas market to the CEE region.
Developments plans and investments in the Bulgarian gas transmission system should not be driven by the idea to serve any exclusive supplier or trader. The BGH project, judged against the backdrop of projected additional capacity of 120 billion cubic meters for transmission in Europe by the year 2023, with declining occupancy rates for current transmission and transit capacities (around 40 percent), invites a troublesome conclusion  – that project grandeur often ends up in heavy losses and unredeemed investments.
Another potentially critical weakness of the Balkan hub project is that there is no relevant Bulgarian gas company that could feature an expanding and diversified business geography and gas services portfolio, functioning as a genuine regional-scale player that could undertake the role of a project anchor and consolidator. On the contrary, Bulgargaz is further bound to lose market share and reduce traded volumes and remote interest in the hub idea.
Even one billion cubic meters per annum gas purchase under the Shah Deniz-2 contract presents a challenge for the company’s management.
It is hard to conceive how Bulgargaz could play a significant role as a business and market maker for the gas hub “Balkan.”
The BTG’s idea of an isolated transit pipe serving Russian gas as an extension of Turkish Stream into the EU, crossing Bulgaria without connection to the transmission or transit network in Bulgaria is absurd and implausible.
Bulgaria’s national gas champion – Bulgargaz – is the only gas supplier in the SEE that sees no other role for itself beyond the classic routine – one supplier, one contract, one route – which in time, will inevitably lead to the company’s self-marginalization.
BTG’s argument that Bulgaria should invest for the hub’s sake, driven by a vision and an insight to attract future gas flows by the allure of a wide range of services and capacities, sounds not only superfluous, given the company’s track record in managing projects and success in attracting non-Russian gas clients, but dangerous, as these investments serve as an expense base when determining high tariffs.
Investments in interconnectors have been dragging on for years, with the saga of the ‘eternal’ laggard – the Chiren UGS expansion – inspiring even less confidence.
Bulgaria has been slow to develop and introduce a trading platform for short-term gas. In general the TSO is behind schedule with everything that constitutes the soft infrastructure of the Balkan gas hub, especially in comparison with processes in neighboring countries.
The planned investments in the development of the gas transmission system and the new connections with the Romanian gas transmission system at Oryahovo are necessitated by the push to resurface the South Stream project with Russian gas under one form or another.
Unless the authorities are secretly breastfeeding a new darling to replace Bulgargaz directing cashflows via inflated projects costs, there is no logic to stake over € 2 billion on speculative schemes without market verification.
The argument that we need to invest “to boost capacity” — given that our transmission system has a lot of unused capacity, that there are no built-in and functioning interconnectors with any of the neighbors, that there is no expanded gas storage in Chiren USG, and especially that there is no real trading platform that offers gas outside Gazprom’s terms — is a sure sign of future losses and especially of a lack of direction.
BTG’s pride – the bidirectional gas compressor stations (GCS) – are essential for short-term trading with direct or reverse flow capacities trailing fluctuations in gas demand. However, in parallel to the demise of long-term fixed contracts and the declining security of revenues, excess or underutilized capacity in compressor stations can easily become a liability, since there is no demand for these services or income from the business from which to recover investments. And these developed and fixed operational costs at low occupancy rates again end up in higher earnings projections, i.e in higher tariffs applicable only to Gazprom’s competitors.
Without securing a backhaul or reverse flow capacity via the Trans-Balkan Pipeline at Negru-Voda (fixed reverse capacity is not offered) Bulgartransgaz will effectively dump the chance for any significant quantity of gas originating in the Southern Gas Corridor to reach markets in the CEE, as the only ‘option’ would be the low-capacity interconnector at Rousse-Giurgiu.
Bulgartransgaz has yet to master the necessary skills of corporate governance, needed to make the Balkan gas hub a reality. With projected earnings of just over € 140 million and a roughly identical record for project scale involvement, the company will hardly convince banks and clients to manage or provide funding for a project over two billion euros. Suffice to allude to the recent looping Lozenetz-Nedyalsko with net cost (without land alienation and permits) of 51 million leva for 20 km for 3 years!? These costs ultimately are covered via the customers.
After October 1st, the system operator, BTG, will replace the post stamp with the entry-exit tariffs system. Although the regulator still approves the company’s annual business plan and earnings, the level of tariff rates, including all additional service charges, will be determined by the TSO at its discretion in accordance with a methodology approved by the regulator. This makes possible, in view of the company’s history, the discrimination between entry and exit tariffs at different points in the gas system, including reverse and reverse flows. Changing the tariff model entails a reciprocal shift in tariff structure with a higher share weight for short-term, three-month and one-month tariffs, which are more expensive. Against the backdrop of rising fixed costs on lower occupancy rates, higher tariffs may be a serious impediment for new shippers.
Higher entry tariffs for gas imports via interconnectors or on reverse routes from Turkey or Greece via Siderokastro Kulata or Lozenetz-Kirklareli can easily discourage gas flows from the Southern gas corridor to the north, including LNG via the terminals and through the interconnector Greece-Bulgaria (at an entry point in Stara Zagora), which could seriously undermine their economic viability - especially in the absence of free capacity and sustainable back flow in TBP.
According to BTG, after October 1, when the new entry-exit system will come into effect, the new system will not apply to Gazexport.
 The transit of Russian gas will continue to be subject to the terms of the old contract and the old tariffs. On a cumulative basis, BTG provides Gazexport with a non-market advantage of a minimum of 12 dollars per thousand cubic meters, and this is just on the territory of Bulgaria at the expense of Bulgargas, the Bulgarian customers and all other shippers and traders, which get charged more. This is difference in the access and transmission costs for gas entering Bulgaria via Siderkastro-Kulata for any shipper and the transit charges for Gazexport gas.
BTG’s approved annual earnings are BGL 277 million, which is roughly Euro 140 million. The share of earnings from Gazexport for booking 17 bcm transit capacity is roughly USD 111 million. The 8.5 % depreciation of the US dollar denominated transit tariff rates has effectively shrunk the Russian transit proceeds in the last year in the BGL earnings base of BTG – which is approved by the regulators – by BGL 18 million. Respectively the transmission system earnings – that will have to cover the difference in the BTG total earnings base, i.e. until BGL 277 million approved by the Regulator, will have to be reflected in the entry-exit tariffs, after October 1, and paid by Bulgargaz and all other traders and shippers. Whereas the transmission services of BTG had generated in 2016 only BGL 70 million, in the next ‘gas’ year the figure jumps to BGL 95 million (a 35% increase!?) on 3 billion cubic meters of natural gas sold in Bulgaria. While BTG could claim that for annual product – the cumulative entry and exit tariffs – things won’t change much, shorter term products – for one and three months – that will be most in demand, the shippers will take the brunt.  The net effect is that the spread between Gazexport tariffs on one side and Bulgargaz and all other traders is further widening with the Bulgarian gas users being asked to pay the bill.  All this is garnished with the usual EU-to-blame verbiage and an almost pious inculcation that BTG is eternally and intrinsically bound to ’cooperation’ with Gazprom.
These facts contradict the claims of the Bulgarian government that it is pursuing a common European energy security policy to protect Bulgarian and EU consumers and seeks the success of the Southern Gas Corridor.
Natural gas suppliers and consumers have already interpreted these actions by the Bulgarian government and the TSO as a deliberate attempt to shield Gazprom’s interest and market shares in the region.
If the Balkan gas hub ever stands a chance, the policy and the message behind it have to be altered. Instead of servicing and adapting to Gazprom’s strategy as a junior partner, BTG should start implementing EU policy – attract and facilitate gas flows from all possible directions, effectively mediating between the Southern Gas Corridor and the gas systems of countries in Southeastern, Central and Eastern Europe, encouraging competition to Russian gas.
Instead of succumbing to the political glamour associated with the Balkan gas hub, efforts should be focused on achieving practical and immediate results – without much hassle, quietly and gradually substantiating the content of what is generally understood as a “hub” – high capacity occupancy rates, large quantities of gas shifted in different directions and high volumes of gas traded at competitive and affordable tariff rates.
Changing the tariff model implies a change in the structure, with a higher share of short-term, three-month and one-month term tariffs, which are more expensive. And against the backdrop of low occupancy and high fixed costs, the change could be a serious impediment for shippers.
The to-do list starts with connecting the Bulgarian transmission and transit system with Serbia, completing the regional interconnection on the initial level and gradually upscaling to the level needed.
Second, as it is unlikely that Bulgargaz will change its management pattern, i.e. by adopting a more expansionist and independent policy, instead of persisting on acting as a local Gazprom representative, Bulgaria will need to attract the energy majors in Europe to provide a corporate anchor or promote the Balkan gas hub project. They could balance off and serve as a counterweight to Russian gas dominance. Instead of picking favorites or winners, the government should seek to apply rules and equal treatment.
Third, the government must accelerate the liberalization and diversification of the Bulgaria gas market by freeing up transmission capacities and redefining national interests in the field of energy security. Instead of providing security of supply through a public supplier, the mode should be shifted to guaranteeing security through functioning markets and enhanced competition. The idea of a public supplier of last source is worn out as the market has long since moved from a state of natural gas deficiency to sustainable and substantial gas abundance.
Bulgargaz is trying to tie the hands of consumers by imposing on them ‘voluntarily’ advance booking  for gas purchases with long lead time, which is an antithesis to the liberal market. The government should simply stop trying to shield Bulgargaz from healthy market competition and by default protect Gazprom’s interests.
The Bulgarian Government should speed up any project that leads to material diversification – from local gas extraction to leasing capacity at LNG terminals and improved capacity management.
Fourth, the terms of use of the transmission and transit grid should be harmonized and the exceptions made for Russian gas immediately revoked as contravening European Law. Gazexport should not be entitled to guaranteed capacities, while all other companies have to bid for often limited capacities at auctions, or wait until Gazexport frees up space in the pipe.
If all “competitors” of Gazprom have to overpay two or more times for access or long-term capacity, direct and reverse, both fixed and interruptible, the market is captured. Gazexport at the moment would pay annually for transport – access and transmission – to ship gas from Negru-Voda to Bulgaria slightly more than 9 leva ($ 5.8) per 1000 cubic meters. For any competitors to Gazprom gas from the entry point in Siderokasto-Kulata, the cost skyrockets to 30 leva ($18.6) per 1000 cubic meters. Competing with Gazprom then becomes a mission impossible.
In practice this amounts to unlawful state aid that deprives Bulgarian and other consumers in SEE and CEE, both individual and corporate, from the benefits of price competition and the best market terms of trade.
What’s even more absurd, not only is Gazexport spared due competition by being exclusively granted the lowest tariffs and guaranteed transmission capacities through Bulgaria, but the TSO sits idle while the Russian company offers transit services to its European partners, depriving Bulgartransgaz of legitimate earnings.
Fifth, the work on bundling, integrating and harmonizing tariffs and on cooperation agreements between system operators in Greece, Turkey, Romania, Hungary, Serbia, Ukraine and others is sine qua non. Preferential treatment, when possible, should be granted on a reciprocal basis. Arbitrarily high tariffs for transmission by the Greek DESFA – well above $ 24 per 1000 cubic meters, in practice, kill the competitiveness of alternative gas supplies originating at the Revithoussa LNG terminal across Greece to and beyond Bulgaria. This seems odd against the low average occupancy rates at the terminal and in the transmission system.
Bulgartransgaz should immediately stop double charging for the use of the transit (backhaul from Greece) and the transmission systems.
Sixth, Bulgaria could hardly hope to attract significant gas flows for transit and provide sufficient liquidity as the gas hub at these low levels of local gas demand. There is a significant “sleeping” potential for a substantial increase in local consumption through gas power generation, increased use in the chemical industry and mass gasification.
The critical watch list on the Balkan gas hub is probably two or three times longer.
The European market slowly but irreversibly moves towards full integration and harmonization of national gas segments, which would marginalize the notion of national gas “hubs”.
In gas trading these days, gas prices could be referenced to relatively remote EU hubs such as the TTF. Tomorrow the price benchmarks could move even further – across the Atlantic – to the Henry Hub in the United States. Such processes will intensify alongside with the globalization of the gas market.
Therefore, it will be too naive to expect that the Balkan gas hub will ever reach a status of a regional price benchmark.
Some things just will not happen, at least anytime soon.
With the paradigm of serving “only” or “mostly” Russian gas, the Balkan gas hub seems a fiction. By stubbornly pursuing serving Gazprom’s interests in the region, instead of becoming a bridge between the South Gas Corridor and the CEE and SEE markets, Bulgaria might become a genuine barrier. And the EU will not let that happen.



Уточн