понеделник, 14 май 2018 г.

Наркотикът Белене - нова ударна доза за лобистите - скритите рискове

Темата "Белене" е като ударна доза наркотик за лобистите у нас. Политиците също са на първа линия, защото това им е бизнесът - да превръщат власт в пари.
Ето Ви няколко ключови щриха.
Първата, че има логическа обвръзка между оборудването, което вече е платено и бъдеща ядрена мощност. Водеща хипотеза за китайската страна е изкупуването на оборудването и използването му в техен проект в Китай или на друго място. В този смисъл отказът да разглеждаме като равностоен вариант просто продажбата на оборудването е чисто нашенско дело, не изискване на китайската страна. Ако продадем оборудването, всички лобисти остават "на сухо", защото всички планове за бъдещи комисионни и договори се изпаряват.
Така или иначе не би трябвало да има разлика между цената, която ще дадат китайците за него в различните хипотези - и да строят и да не строят Белене, защото те са заявили, че въпросът за новите реактори е отделен от този за наличния реактор. Продажбата, включително на кредит /там може не само да се постиген по-висока цена, но и да съучастваме в изграждането, ако е в трета страна/, е най-чистия вариант, и да се приключи с тази тридесетгодишна мъка.
Второ, че трябва отмяна на мораториума на НС за да се водят принципни преговори. Няма никакъв проблем да се водят преговори и получат необвързващи или под условие /на отмяната на мораториума/ предложения - т.е. да се навлезе детайлно в темата. Тази неточност върви ръка за ръка с другата неточност - че ще се обяви задължително търг. С един кон търг не може да има, още повече че тогава може да се получи, поне на теория, и руска оферта. Руснаците винаги са настоявали, че искат да финансират, притежават и експлоатират ядрена централа в ЕС, т.е. АЕЦ "Белене". Защо за китайците да може, а за руснаците не? Защото китайците да могат да притежават мажоритарно или напълно ядрена централа, а руснаците не ?! Това е клопката която Овчаров и Манчев са заложили, защото не е сигурно, че имат договорки с китайците за лобизъм или подизпълнение, но с Росатом нещата са отработени и то от години. И тогава ... Трудно може да се намери логика, но това няма значение за ангажираните. Важното е да текат едни договори и едни пари.
Трето, и в двете предусловия - да няма държавни гаранции и да няма дългосрочни договори за изкупуване има скрити уловки. Може да има скрити държавни гаранции, достатъчно е да поемем ангажимент да изградим и финансираме свързващата инфраструктура. Това са близо два милиарда. Другата уловка, за която Борисов загатна - да дадем гаранции и изведем от експлоатация въглищните централи, като "гарантираме" дефицит, т.е. място на пазара, към 2027 година. От това по-голямо предателство, здраве му кажи. Ще заменим местен източник с вносен - прекрасен ход укрепващ националната енергийна сигурност?! Ако ще заместваме въглищните централи, то трябва да го направим внимателно и постепенно, а най-вече да ги заместим с друг необвързан с геополитика и такъв голям риск източник, наличен на местния пазар. Ще нанесем "ядрен" икономически удар върху област Стара Загора и Хасково, като затворим основния работодател и генератор на доходи, за да решим нечие персонално бизнес уравнение.
И последно - трябва много внимателно да пипаме по темата, за да не влезем в менгеме - не е лошо да прочетат писмото на 28-те посланици на страни от ЕС в Пекин. И да си направят изводи. Срещата 16 плюс 1 е интересна възможност, но има доминиращ геополитически контекст, която следва да се отчита. Отношенията между ЕС и Китай са сложни и едва ли предполагат безпроблемни ядрена инвестиция от китайска страна.
И последно, от над десет години твърдя, че въпросът за ядрената централа не е само на политици или на ядрени инженери, в него има макроикономика ,бизнес, финанси, и геополитика. Всички тези, хора които искаха презглава да реализираме проекта и които нанесоха милиардни финансови щети на държавата, днес отново дават съвети.
Колко пъти човек трябва да се удря в една и съща стена, пред да разбере, че през нея брод няма!?
Бойко слуша Румен Овчаров. Колко ядрени или каквито и да централи е построил, инвестирал и върнал парите, за да има изобщо правото вместо лобист да се нарича експерт.
Най-лошото е, че действително има интерес от китайска страна, но умишленото форсиране на преговорите само в предпочитаната от лобистите посока за лично облагодетелстване, може да затвори възможността за продажба на оборудването и да принуди поредния сериозен инвеститор да се оттегли.

сряда, 9 май 2018 г.

T shirt

Този елемент бе предолжен за добавяне, като силна графика защо Европа е различна от Азия. Мисля, че трябва да се доработи с още една чертичка 2014 година - Крим


 1.

2.

понеделник, 30 април 2018 г.

Първа стъпка към успеха на демократичните сили до изборите - фокус върху съвремието и реалните опоненти

Ето и първият "съвет" към демократите за да не останат непредставени в следващия парламент и да спре плъзгането на страната на Изток. Правя разлика между "служебната" подкрепа за членството ни в ЕС и НАТО, което властниците ни декларират, за да останат на власт, и ценностната подкрепа на проевропейските кръгове.

Тръгвам от това, че няма несъгрешили по пътя. Тези, които искат да спорят с мен, да погледнат сегашното състояние на нещата. Ако виждат дори и еднично основание за самочувствие и гордост, да не четат по-нататък. Няма смисъл, такива хора са си самодостатъчни. За тях собствената им изключително и морална правота стоят над съдбата на България.
Бих нарекал предложението ми мораториум върху взаимните нападки. Всеки трябва да осъзнае, че неговата "истина" не е универсална и в много отношение противопоставянето е функция на съзнателни действия на чужди агенти на влияние, на незрялост, на неопитност и т.н. Между вашето неудовлетворение от сега и битката за миналото, задължително поставяйте граница. Дайте си сметка срещу какъв изключително мощен опонент се беше изправила демократическата общност през 90-те. Не забравяйте никога, че Западът легитимира Луканов и Лилов и остави БСП на власт.
Както казах и миналия път - дори и бегло сравнение между настоящето правителство и правителството на ОДС дава основание за самочувствие, разбира се и самокритичност. Трябва да съзнавате, че и сега много "доброжатели", особено онези, които не могат да излязат от битките покрай наследството, особено заемалите партийни позиции, сега работят за чужди интереси, волю или неволю.
Постоянната обцесия и самобичуване, колко грешки било направило правителството на ОДС, на фона на равнищата на самокритичност в БСП и ГЕРБ, е патология.
Винят ОДС, че дало икономиката на кръговете около БКП-ДС. А на кого да дадат предприятията, след като Те бяха единствени с парите, след фалитите на банките, от една страна, и след диктата на МФВ и СБ, след правителството на Виденов. Не можеш да спреш, докато намериш правилните и коректните инвеститори, защото те притискат с ръжена от МВФ и СБ. Трябва да си спасиш страната, без да имаш лукса да раздадеш правосъдие, а след това предприятия. Нямаш право на отказ, нито на забавяне. Който не си спомня за пресата над правителството на ОДС си е негов проблем, но тогава привлякохме и първите чуждестранни инвеститори, направиха се първите сделки, включително в банковия сектор.
Не твърдя, че нямаше грешки, включителни значителни. Но винаги гледайте контекста, сравнението и баланса. Виденов потопи България, но днес БКП си е в Парламента и претендира за власт. Да не говорим за ДПС, за ГЕРБ.
Докато се сражавате с вътрешния враг, помнете, че битката е не само за гласа на хората, които са обезверени и се чувстват без лидерство и непредставени. За голяма част от тях - "епичните" спорове сред демократите са само признак на неадекватност - от 2000 година до сега има две поколения, които изобщо не ги интересува кой е по по най в споровете за правителството на ОДС и след това кой е по виновен за разпада. Това изобщо не са теми, с които можеш да впечатлиш който и да избирател.
Не това е темата, върху която изобщо може да се създаде база за рационален разговор с избирателите и спечели доверието с конкуретна на сегашното управление "кризисна програма", такава върху която може да се постигне консолидация. Така или иначе, няма шанс който и да надделее в спора за "наследството" - всеки ще си остане със своята истина. Просто казвам - не допускайте "загрижените" от партиите в Парламента, да ви нашепват в ухото - Стоянов спря лустрацията, Костов даде икономиката. Всичко с времето си идва на мястото, по сегашните позиции можете да оцените и тогавашните. Къде са Сидеров, Бисеров и Цонев днес? Значи те и тогава са били "чужди", но никой не е разбрал.
На полето на миналото сме обречени на загуба и маргинализация. За това не искам да влизам в полемика, тя е самоубийствена и няма положителен изход.
Още веднъж - не се срамувайте за това, че сте били част от тази демократична вълна на промяната, която уплаши новата номенклатура и до ден днешен ги плаши, да не би да възкръсне. Нека се съсредоточим върху днешния ден, върху проблемите на обществото и да намерим общото върху което трябва да се стъпи - а това общо е опасността България да загуби Пътя и да деградира. Защото и за децата вече стана ясно - хората в Парламента не са устойчив фундамент за българската демокрация и за европейското и атлантическо бъдеще. Тяхното верую е незабавната материална изгода, която пък е променлива величина от текущата оценка на възможностите им да спечелят, да останат на власт, но не като рискуват и печелят чрез предприемачество, а като преразпределят в своя полза публичен ресурс и като ни рекетират. Именно нестабилната геополитическа конюнктура и генетичната им свързаност ги кара да сменят лоялността си спрямо всеки повей в глобалната среда.
Най-голямото достойноство на правителството на ОДС бе да върне доверието на партньорите ни след краха при Виденов и управлението на БКП. Именно тогава ни отвориха вратите към ЕС и НАТО. Това доверие вече е изчерпано и трябва да се възстанови, ако искаме да останем на пистата на евроатлантизма и най-вече да осигурим жизеноважните за страната членства в Шенген, Еврозоната, Банковия съюз и ОИСР. В противен случай, тази петорна коалиция в Парламента /спомнете си, че Станишев само преди два дни каза, че БСП не са алтернатива на ГЕРБ!?!/ ще си договаря сделки с Русия и с бюрократите на Запад, но такива, че постоянно да остава на власт и да се възпроизвежда - и нов Цацаров ви чака, и КОНПИ - фейк борба с корупцията, и несменяем и вездесъщ Пеевски, и нови КТБ - равнища на скандали и търкащи картончета на късмета народ.
За това, ако може до изберете да затаите дъх до изборите по темата вътрешния враг ще бъде безценно. И най-високата морална позиция не струва много, когато не си в състояние да спасиш страната - бидейки извън реалната власт.
Постоянните кавги раждат отровна среда, в която няма как да се роди минимално доверие и желание за съвместна работа, като се реализира потенциала на непредставените избиратели. За това да започнем с детоксикацията.
Знаете, че в старите формати успех не може да има. Не съм силен по партиите, но ги уважавам и оценявам че няма как новата общност да се изгради без или срещу тях.
Живеем в авторитарна система - без значение дали ще я наречете мека, но остава диктатура. Такава в която по медийна свобода, по неравенство /именно за това не наблягайте върху "дясното" като знаменател на единение, а върху порядъчността и желанието да се спре разграбването и пленяването на държавата от корупционните интереси.
Разберете, при това ниво на авторитаизъм, никакво нормално разделение на десни и леви няма смисъл, защото не може да провеждате нито десни, нито леви политики. На фона на опасността, а тя е непосредствена и смъртоносна за българската демокрация, всякакви различия трябва да почакат и просто да приемем, че от различността идва силата. Ако се върнем на полето на нормалността ще има място и за конкуренция на дясно, ляво и центристко. Сега има само нюанси на сивото под диктата на посредствеността и олигархията.
Работата трябва да започне от долу. Само с Фейсбук, Туитър и каналите, по които имаме възможност да се явим няма да стане. Битката изисква различен подход.
По реакциите на този пост ще разберете кой в кой отбор играе.
Защото у нас никой не е пророк - виждам задачата си да помогна на други да спечелят и най-вече на Отечеството. Имам това предимство, че винаги съм странял от партиите, но достатъчно дълго съм наблюдавал, без да търся партиен или административен пост.
Да опитаме.

петък, 20 април 2018 г.

Faktor: Финалният етап от плана Решетников - изваждането на България от ЕС и НАТО? Пора, ребята.

Предупреждавах, че този президент изпълнява плана „Решетников”. На срещата му с Нинова нещата бяха казани в прав текст - задачата за излизането на България от ЕС и НАТО е по-дългосрочна и минава през няколко етапа. След това дойде и разкрития таен план за спечелване на изборите, който същите РИСИ агенти бяха връчили на Нинова, за който стана реч в публикацията на Уол Стрийт Джърнъл. У нас всички медии се снишиха до подземни равнища - не посмяха да зададат елементарни въпроси на Радев и Нинова. 

Първият етап е изолирането на прозападните сили, 

махането на Плевнелиев, Ненчев и Митов. Случи се. 
Вторият беше спечелването на изборите и инсталирането на Радев в президентската администрация. Изпълнено. 
Третият, беше изключването на ярки пронатовски и проевропейски сили от Парламента. Постигнаха го. Ако утре Москва реши да мобилизира всичките си ресурси и ги постави пред ултиматум, включително като предяви всичките си "заеми" и "кредити", не е сигурно, че в Народното събрание може да се събере мнозинство от повече от 120 души в полза на НАТО и ЕС. Нинова, също изолира БСП от ПЕС и Европа.
Поредният, вероятно заключителен етап е стартирал в последно време и случилото се на заседанието на КСНС е просто част от екзекутива. Президентът Радев се готви да отиде в Москва изключително, за да представи детайлите на финалния етап - както казах - създаване на партийно-политическо пространство, което да мобилизира електората на проруските сили - БСП да прибере под  крилото си всички, които я напуснаха - АБВ, Движение 21, комунистически и леви партии, леви земеделци изобщо всички, които някога бяха с БСП в най-добрата й форма. След това отделна националистическа популярна структура около Радев - той формално не може да бъде начело, но ще осигурява политически нейните нужди. В края на уравнението, те трябва да могат да спечелят повече гласове от ГЕРБ. Останалото вече е уговорено - Пеевски е тотално блокиран заради проблеми към Москва и Близкия изток и подкрепата му е "в кърпа вързана". Медиите му обслужват тази кампания за "тих преврат" в държавата. Заедно с това той контролира финансово ДПС. Разчитат в деня Х Доган да няма друг изход. ДС генералите на върха на схемата също играят ключова роля, защото се очаква да контролират подопечните във властта, включително премиера. 
Това е едното от двете критични условия за успеха на финалното усилие от хибридната атака на Москва, а именно формалната процедура по излизането на България от НАТО /първо/ или блокирането на съдържателната страна на членството в Атлантическия съюз, последвано от обезсмисляне на членството в ЕС. Случаят Скрипал е изключително показателен. 
Сценарият е слабото звено - България, под диктовката на Москва, излиза и предизвиква

 шок от типа на Брекзит, но този път в НАТО

 Защото няма съмнение, че излизането дори само на една държава от НАТО, ще лиши организацията от ключова опора на нейната стабилност - липсата на прецеденти за напускане, т.е. същият режим на разклащане на ЕС след Брекзит - беше поставена на изпитание ключовата парадигма - никой не напуска организацията.
Към това трябва да се добавят и ухажванията на Русия към Турция и нейната игра на двата фронта - Анкара и Атина - в посока взаимно подбуждане на враждебност. Така както Москва прави в Западните Балкани.

Другото условие е тоталната анестезия на общество - довеждането му до състояние на безволие и нечувствителност, на фона на които, дори новина за искане на немислимото - излизане от ЕС и НАТО, да бъде възприета без особени вълни от протести и недоволство. 
Защо сега Радев и Москва са преценили, че вече е време за последния етап в схемата по излизането на България? Защото, най-напред, волята на обществото е парализирана. 
От една страна, Борисов и Радев говорят едва ли не за неизбежна глобална война, т.е. България трябва да се снишава и бяга от съюзи, които могат да я противопоставят на Русия. А това е класическа фейк постановка, която тотално обърква кой е агресор и кой се отбранява. България ли атакува чрез хакери сървърите на ключови институции на Русия? Наши ли самолети играят на ръба на въздушното пространство на Русия над Черно море? Ние ли дестабилизираме Русия чрез фейк новини в руски медии, чрез тролове и хибридни войници?  
Второ - медиите у нас са тотално пленени и блокирани, с пълен контрол на гостите в ключовите предавания и силово налагане на политкоректността от екрана. Социолозите на Кънчо бълват допитвания които "доказват" всяка теза, включително изключителната популярност на Радев, докато всички други "авторитети" в страната се сриват. Лошият Симеонов се срива, проруския Каракачанов качва точки.
Москва активира "своя" главен човек в България, защото съзнава, че времето работи срещу него. Радев беше маргинализиран тотално по време на европредседателството. Не го питат нито за позицията по Сирия, нито по Скрипал. Пълно пренебрежение. С времето тази маргинализация и безполезност само ще нарастват, докато се свиват популярността му и способността да влияе върху българската политика. 
Да хвърлим поглед върху проекта на Радев за становище на КСНС, както е публикуван на сайта на президентството. Радев е нямал друг изход, освен да го направи обществено достояние и то най-вече на партньорите от ЕС и НАТО, за да докаже несъстоятелността на тезата на Цветанов. Но ефектът може да бъде различен от желания.
Ако го сравните с подобни документи на НАТО, на ЕС, на нашите съюзници, в него отсъстват ключови позиции, включително тотално липсва Русия като заплаха и риск за сигурността на страната. Значи Радев, Каракачанов, Нинова, Сидеров не искат излизане от НАТО и ЕС, но заемат позиции кардинално различни от общата позиция на двете организации. Какво, според тях е членството, да говориш едно, а да правиш друго, вместо солидарност, да се конфронтираш със съюзниците си и действаш като прокси на Русия?
В проекто документа на Радев, 

буквално едно към едно се повтаря руската позиция,

 като се акцентира върху повишения риск от конфронтация в Сирия, забележете, заради ударите на САЩ, Обединеното Кралство и Франция, реализирани без санкция на ООН. Нито дума за първопричините - системната употреба на химическо оръжие, неизпълнението на резолюциите на СС на ООН, блокирането на решения на Съвета за сигурност от Русия, включително на женевския процес и геноцида срещу мирно население. Към списъка от грехове на тандема Асад-Путин, може спокойно да се включи и недопускането на екипа на ОЗХО до град Дума. 
В международното право има един неписан принцип - липсата на автоматизъм и абсолютизъм на нормите. Има йерархия на рискове и заплахите - когато иде реч за геноцид и използване на химическо оръжие или друг вид оръжие за масово поразяване, особено когато става дума за рецидив, международната общност е длъжна да реагира. 
Русия де факто не само осигурява самото химическо оръжие, но и безнаказаността на режима на Асад чрез ветото си в СС. Да изтъкваш, че няма резолюция, която да разреши ударите, съзнавайки, че именно Кремъл прикрива Асад е не само манипулативно, но и преднамерен цинизъм. По каква резолюция на ООН защитават Асад и ирански военни части и бойци от терористичната групировка Хизбула, или частната армия "Вагнер"? Не вярвам военното ни разузнаване, което в случая е водещо, да не е дало цялата картина на рисковия фон - най-вероятно просто експертите на президента, които са подготвяли публикуваното становище, са предпочели да не ги включват.
Абсолютно в същата посока на интерпретация е и рисковия анализ на ситуацията в Украйна, като че ли там изобщо няма оценка за "приноса" на Русия - пряк и непряк - за изостряне на рисковата ситуация и във връзка със случая Скрипал, в Сирия, Крим и Украйна и разбира се основната и роля за Западните Балкани. По същата схема се раглежда и конфликтът между Турция и Гърция - като че ли гръцките изтребители навлизат в турско въздушно пространство, а не обратно.
Отделен неупоменат в първоначалния документ ключов риск, който стои начело в рисковите анализи на НАТО и ЕС, е хибридната война, която разгръща Русия. Отсъствието и от първонамачалния документ, няма друго обяснение, освен волята на президента.
Да не говорим за тотално пренебрегнатия риск от "троянски коне" в българския парламент и правителство, като Волен Сидеров и Атака, които в епицентъра на конфронтация и ескалация на напрежението, сметнаха за необходимо именно от Крим да използват статута си на "управляващи" и да потвърдят закономерността на анексията на полуострова от Русия и да подкрепят руската позиция за непричастност към непознатата от близо 55 години криза в света. Не виждам позиция на правителството, на Патриотичния фронт, на президента, която да се разграничи от казаното от "управляващия" Сидеров, т.е. потвърждава се оценката за устойчива ерозия на евроатлантизма у нас.
Да спрем до тук - никъде в проекто-документа, разпространен на срещата, не личи, че това се прави от президент на страна член на НАТО и ЕС.
Вижте и сравнете проекта с крайния вариант и "намерете десетте разлики".
Разбира се, тихата ерозия на евроатлантизма и отказа ни от членство няма да дойде с фойерверки и на парадния вход. Няма да бъде съпроводен с официални декларации на БСП или президента, а реално се съпътства с европейско и атлантическо "говорене", с декларативен, но кух евроатлантизъм от страна на Радев и на БСП, докато успеят да направят процеса необратим и не променят съотношението на силите в страната. 
Тези хора не са глупави, те знаят, че ако българите бъдат заставени да избират днес, няма да се втурнат към прегръдките на Москва. Пък и на самия Кремъл изобщо не му е до това, да приема и най-вече да издържа като Съветския съюз, нови "братя" и "славяни". За това и руската стратегия към България и Западните Балкани е да създава и управлява 

чрез дестабилизация и хаос, свои сфери на влияние и контрол

 Така хем - няма нужда да харчи собствени пари, хем си гарантират "имперски данъци" /монополите върху нефт, газ, енергетика и по-високи цени/, хем финансира петата колона от българските данъкоплатци и потребители от евросредства. 
И така поколение след поколение. 
Вижте само заглавието във "водеща" наша медия - "най-лошия сценарий - България въвлечена в ядрена война с Русия", разбирай членството ни в НАТО ни "въвлича" в "ядрена война с Русия" - класическа теза на Москва. Тази хибридка, която няма нищо общо с журналистика, а с кеш, надгражда върху опорката "неизбежно предстои световна война" - фон на който стресираното и уплашено население трябва да изключи сетивата си, здравия разум и инстинкта си за самосъхранение. Не случайно след социолозите в групата имидж мейкърите на Радев се включиха и психотерапевти на масовото съзнание, работещи върху разработената писта на Ванга. Ако си спомняте Кремъл и родните адепти постоянно използваха пророчицата, казани и най-вече приписвани и думи, за свои пропагандни цели. Разбира се нищо не се прави безплатно. 
Ако не беше Цветан Цветанов да изнесе "кавгите от кухнята" едва ли щяхме да научим за потъването, подготвено от Радев. Разбирам, че подкрепата на толкова очевидни бинарни политически тези – „за” или „против” позиции, съзвучни със съюзниците ни с ЕС и НАТО, би трябвало да е отминал етап, но очевидно на заседанието на КСНС и министри от кабинета и представители на парламентарни сили са застанали зад тезата на президента Радев. 
Очевидно, докато обществото не заеме ясна позиция, дори на принципа "страх лозе пази", агентите на руско влияние постоянно ще местят червените линии, като разширят зоната на "недопустимото" и "възможното", включително като отварят кутия на Пандора в сферата на националната сигурност. 

петък, 13 април 2018 г.

Балансирането в политиката - между пропастта и скалата

След атаката на САЩ, Великобритания и Франция срещу военната инфраструктура на Сирия, която поддържа капацитета и да реализира химически атаки срещу мирно население, светът навлезе в "карибиски" етап от кризата между Запада и Русия. На този фон новината, че българският президент се кани да посети Москва, изглежда като изключителен пример за провал в преценката по трите ключови параметри - избор на формат, на време и на място.
Ако поискате президентът Радев да обясни крена си към Русия, със сигурност ще ви отговори, че се опитва да балансира за благото на българския народ. Нали каза, че докато други рушат, очевидно визирайки премиера, той 
ще гради в българо-руското поле

Почти същата е версията на Борисов в опитите му да примири различните фактори на интереси в българското общество, като осигури пространство за маневриране на властта, а най-вече политическото си оцеляване. И двамата търсят да реализират активни действия на външнополитическия фронт, защото очевидно във вътрешно политически план няма особен мегдан за позитивно мислене.

Да припомня, че проектът "Радев" е роден в Москва като застраховка за въздействие и контрол върху българското правителство - респективно ГЕРБ и Борисов, паралелно с операцията по заместването на саморазложилия се Реформаторски блок с Патриотичния фронт. Планът "Радев" беше възможен и благодарение на съгласието на Борисов и миграцията на "условно десен" електорат, който даде своя глас за новия президент. 
Днес балансирането продължава, но и премиерът, и особено президентът отдавна са напуснали "златната среда" в глобалната и регионална политика, в рамките на която България може да се чувства достатъчно далеч от крайни позиции, които могат да й навредят и са се устремили към маргинализация - собствената си и на страната. Тази златна среда, към която уж се стремят лидерите, няма нищо общо с провалената "специфична позиция" по случая Скрипал, която ни запрати в малцинство на маргинали в НАТО и ЕС, извън компанията на "семейството", включително и в Източна Европа. Истината е, че казусът Скрипал не раздели Европа - напротив обедини я, защото и Източна Европа и Западна и Северна и Южна бяха заедно. Отвън останаха неуверените, уплашени и зависими страни. Плюс Австрия - която играе като независима, но чийто пример е тотално неприложим за нас.

Не познавам съветниците на президента Радев, но очевидно не е спазил основния принцип - да избягва моновалетни и едностранни съвети, защото след тях няма как да балансираш, оказваш се страна в конфликт или прокси. Да вземем назначението на неговия съветник по външна политика за нов посланик в Русия - това не е силен ход, напротив. Защото вместо дискретен процес на съгласуване на кандидатури за посланик, Борисов даде да се разбере, че този посланик му е наложен. Да, Радев ще има "свой" човек в посолството в Москва, но значителна част от неговите функции и дейности ще протичат на фона на изостряща се конфронтация между Запада и Русия, в която няма място за много български посланици в Москва, нито за особено активна политика. Няма място и за поредния "приятел на Русия" в Москва в посолството на Мосфилмовская, а за представител на европейска и атлантическа България. Посланик Макаров достатъчно добре представлява руските интереси у нас. 
Изглежда анонсираната визита на Радев на 22 и 23 май т.г. е опит на президента да вземе инициативата в свои ръце и да излезе от изолацията, в която бе поставен по време на председателството на страната в ЕС. По време на посещението си той ще представи "своя" посланик на най-високо място /не съм сигурен, че процедурата по връчването на акредитивните писма ще е минала до тогава/ и ще удостовери своя личен канал за връзка. В същото време Борисов оставя "своя" човек Коцев в друга битност в Москва, с ясното съзнание, че банкер от него не се и иска да стане, но затова може да бъде "посланик в сянка".
Как мислите ще се отнесе Кремъл към подобна "надпревара" между президент и премиер и най-вече как ще се отрази това на позициите ни сред съюзниците. За сведение на читателите - поведението на дипломатите ни в Москва формира съществена част от оценките за степента на независимост и промяна на България към съветските си зависимости. Двата "канала" на представителност на Донкуков 1 и Дондуков 2 със сигурност ще ни поставят в унизително положение, да не говорим, че даваме силни козове на руската страна да играе на 

различията между институциите ни

Това не е от сега. И преди - Москва насърчаваше различните кланове и групи - и на Живков, и на Лилов-Луканов, и на ДС-Доган, да имат свои преки канали за взаимодействие, които с времето се превръщаха в канали за обратно руско влияние. Но за пръв път това се прави толкова публично.
Разбира се, Румен Радев ще се постарае да "балансира" с визита в Киев или в Брюксел - от тези, които остават само за протокола. Истинските договорености и ангажименти остават в Москва - отчет за свършеното и задачи за бъдещето. При сегашната конфронтация, особено след ударите в Сирия, България няма никакво поле за самостоятелни действия в двустранен план или за нещо съществено, особено във видимия спектър на значимост - като проекти и бизнес. Нито по Белене, нито по продължението на Турски поток, нито осигуряване на българска защита срещу санкциите срещу Русия. 

Румен Радев е особено ценен за руските си домакини като главнокомандващ по отношение на програмите за модернизация на армията, ВВС и флота. Но и в това отношение по-неудачно време за посещение трудно може да избере. А това говори за "качеството" на съветите, които получава. Да пропуснем епитетите  - отговорете си на въпросите и ще стигнете до собствена оценка за професионализма на съветниците на Радев:
От днес до датата на визитата в каква посока, според вас, ще се развиват отношенията между Запада и Русия - по-добра или по-негативна? Ако приемем, че сирийската криза тепърва ще се изостря, очаква се отговор на Москва, защото Путин е заложил целия си авторитет на способността да защити Асад,  какъв ще бъде геополитечският контекст на президентската визита и каква добавена стойност може да генерира за България? Отговорът не е труден, още по-малко сложен. Съгласете, че при особено остри фази на конфронтация няма никакво място за "посредници" без мисия и тежест.  Да, президентът Макрон не отложи, за сега, собственото си посещение в Москва, но едновременно с това, той потвърди и Франция участва в нанасянето на удар в Сирия и подкрепи безрезервно съюзника си Британия по казуса "Скрипал". Именно от позицията, която заема президентът Макрон, като важен представител на Запада, неговата визита "тежи" - защото ще може да обсъжда реални въпроси за деескалацията на напрежението, поне частично или просто ще потвърди от името на Запада решителността на позицията.
Какво на този фон може да направи Радев с коленопреклонната позиция на България - "свой сред чужди и чужд сред своите" в НАТО и ЕС. Той не може да говори от името на Председателството без санкция от правителството или от ЕС. Борисов поне това разбра, че Русия е висока топка и не може да повтори варианти на "тристранни" срещи ЕК-Русия с негово участие, както направи с Ердоган. Президентът Радев не може да говори от името на съюзниците ни от НАТО, защото не отива в Москва с мисия или по делегация на пълномощия. Нямат му доверие - доказателство за което е, че и съветниците му нямат достъп до класифицирана информация, не на последно място защото съществуват опасения че чувствителна информация може да намери 

път към посолството на Русия или пряко към Москва

Датата разбира се е избрана от Кремъл, но кой я прави публично достояние и създава очаквания, които не може да изпълни?
Да, макар и в много по-разреден график, но продължават визитите на западни политици в Москва, защото диалогът продължава - едни решават двустранни въпроси, други обсъждат и международни, включително по-горещи теми. Примерно холандският външен министър е в момента в Москва. Но никой няма съмнение относно твърдата принадлежност на Холандия към западния свят, относно солидарността и с Британия и позицията по сирийската криза, да не говорим след холандския доклад за свалянето от редовни руски бойни части на гражданския самолет МН-17?

Моят опит като дипломат недвусмислено показва - в Кремъл винаги е имало две врати за прием на гости - едните ги приемат, защото ги уважават заради "гръбнака" в политиката и ясните позиции. С тях говорят и преговарят от позиция на равни. И другата врата - за гости, които зависят от Русия и с които се преговаря от позицията на Царя-император, защото иде реч за подчинени или зависими пратеници.
С цялата отговорност на опита от позицията, която заемах като посланик в Москва, мога да твърдя, че съм представлявал евроатлантическа България. След като експулсирахме тримата дипломата преди седемнадесет години, отношенията ни не колабираха, а стъпиха върху здрава, макар и по-ниска основа, но изчистихме недоизказаното и недоразуменията. Нямаше излишен помп и фалш на епитетите "братски", "дружба", "общи корени", "славяни".  Разбира се - тогава и Путин беше различен, но поне позициите ни бяха ясни и не обещавахме повече, от онова за което можехме да поемем ангажимент. И имаше български фирми, които получаваха бизнес в Русия. Сега няма, след като се снишихме и направихме правителство и с проруски партии и имаме проруски президент.
Цялата "полезност" на Румен Радев за Москва е именно в тоталната му безполезност на евроатлантическото поле. Единствената писта за реализацията му е евразийската, която да разгърне с подобни посещения и инициативи в посока Изток и Москва. Разбира се, той остава един от центровете на номинална власт у нас - който постепенно се превръща в стълб на руското влияние, винаги готов да играе срещу правителството, да назначи свое служебно правителство, да помогне на БСП и на Москва. Но за да бъде уважаван в Москва и да си качи "цената" трябва да не се състезава с премиера, а да играят като един отбор, в полза на България, защото взаимно се отслабват и се превръщат във второстепенни играчи за "резервния" вход на Кремъл. Москва никога няма да заложи само на един кон, още повече когато там има толкова много различни групи от интереси - през Кремъл, бизнеса, регионите, клановете на властта, службите. 
До този момент Радев и Каракачанов успешно забавят програмата за модернизация на въоръжените ни сили - България де факто е без защита, "черна дупка" в отбраната на НАТО, до голяма степен именно благодарение на дългогодишни усилия в тази област, включително и от Румен Радев. В тази посока е и новият план на тандема на военния министър с президента за отлагане на реалните практични действия по избор на нов самолет, на нова бойна машина и нови фрегати - чрез стартиране на нова процедури и разширяване на кръга на възможен интерес. Представете си - с три оферти колко време изгубихме, сега със седем нещата се отдалечават в далечното бъдеще. Реалните поръчки и пари вървят към Русия - корпорация МИГ, дори се говори за модернизация на СУ-25 !? 
И забележете "тарикатските " доводи - много били скъпи?! С времето не стават по-евтини, нали? Колко "спестиха" за десет години нищоправене? Да не говорим за "убийствения довод"  - МИГ-29 можели да служат още десет години? Каракачанов очевидно разбира под "служба" 

да летят на паради и над България за обучение

Остават молитвите пред Господа да не ни нападат и да разчитаме на милостта на съюзниците ни да защитят небето и териториалните ни цялост. В случай на военен конфлик сме "слепи" и "боси" във военно отношение. Нито един, повтарям нито един от нашите самолети не е в състояние да изпълни каквато и да е бойна задача, с бойно снаряжение, без риск да не бъде незабавно свален или от съюзници или опоненти. И за какво служене тогава става реч? 
За тези си действия и "принос" Радев и Каракачанов със сигурност ще получат потупване по рамото в Москва. Лошата новина за тях е, че Западът и Русия този път са в клинч и няма вариант за разбирателство, което да остави Путин на власт още дълго време или с възможности да реализира операции за подкрепа на свои проксита в ЕС и на Балканите. Балансирането, което се превръща в алфа и омега на политиката при Борисов и Радев, има смисъл само тогава, когато България остава в "центъра", в групата на множеството държави в ЕС и НАТО, в Семейството, а не в периферията на комплексираните бивши сателити на Москва. 
Балансиране, което те изпраща в изолация, в периферията - е самоубийство.

понеделник, 9 април 2018 г.

Хибридните войни на социолозите - опиати и отговорности

Поредица от "допитвания" до общественото мнение, издържани в режим "експресни", за пореден път разкриват механизма на управление и манипулация на общественото мнение.
Галъп Интернашънъл или по-коректно BBSS, агенцията която вероятно има най-голяма заслуга за формиране на обществените нагласи и мнение през целия преход, пусна резултати от проучване, според което 88 процента от допитваните, горещо одобряват избора на правителството да "балансира" и да не се присъедини към огромното множество от страни на НАТО и ЕС, които изгониха руски разузнавачи под дипломатическо прикритие в знак на солидарност с Великобритания.
Тандемът Райчев-Стойчев изигра ключова роля за избора на президент, в пряко взаимодействие с Руския Институт за Стратегически Изследвания, до неотдавна част от Службата за външно разузнаване на Русия, под ръководството на генерал Решетников. Абонирани са за всякакви прайм тайм по медиите, което им позволява да преминат от етапа на отразяване на мнението - метриката, към формирането му.
BBSS - Галъп Интернашънъл се видяха принудени да се намесят, тъй като подгряващите социолози от "Барометър" - тези които "говорят" от името на ВМРО и Атака, не бяха достатъчно убедителни в пласирането на същите цифри на тодорживковска подкрепа и се наложи да се намесят по-голямокалибрената политсоциология.
За съжаление доста "десни" издания препечатаха без анализ данните им. Няма да правя пълен разбор - само няколко щриха, които трябва да се имат пред вид.
Вижте как е формулиран въпрос, на който уж 88 процента дават своя положителен отговор: "Много правителства на западни държави решиха да отстранят от страните си руски дипломати по случай Скрипал. Българското правителство реши засега да не отстранява руски дипломати. Вие лично одобрявате ли или не одобрявате решението на българското правителство?".
"Много правителства на западни държави" !? - това вече автоматично поставя питания българин в положение на изток, на не-Запад, като го отделя от групата на подкрепилите британското правителство. Това разбира се е опашата лъжа, защото почти цяла Източна и Централна Европа подкрепи Великобритания. В този смисъл, България избра да се присъедини към маргинална група от държави без особена географска идентификация, но с общ знаменател - зависимост от Русия. Задайте въпрос на българите - 27 държави подкрепиха Великобритания, на този фон България попадна в силно малцинствена група. Одобрявате ли тази позиция?  Гарантирам ви друг резултат. 
Следващата манипулация във въпроса е, че се гонят - отстраняват "дипломати". Действително да гониш без причина дипломати не е особено мъдра политика, но това няма нищо общо с казуса "Скрипал". Солидарните с Великобритания страни изгониха разузнавачи, които ползват дипломатическо прикритие, тоест използва се класическата формула "за дейност, несъвместима с дипломатическия статут". А това е в пълен синхрон с международното право и двете конвенции, които регламентират дипломатическите и консулските отношения. Тоест солидарността на ЕС и НАТО, която Великобритания поиска и получи, е просто начин да се покаже на Москва, че от тук нататук няма да бъде бизнес както обикновено и всеки да си направи преглед на дипломатите разузнавачи. Просто България трябваше да се придържа към "средната" линия в ЕС и НАТО и да не отива в периферията.
Ако си мислите, че в София няма разведки, които незаконно ползват дипломатически имунитет за операции не само у нас, но и в съседите, значи живеете в друга страна, в друго време. При това не такива, които само контраразузнаването ни "хваща", а такива, които медиите достатъчно ярко осветяват, та да стане невъзможно да си затваряш отчите. Дори министър Захариева, изглежда принудена да балансира между позицията на правителството и разочарованието сред нашите съюзници, постоянно напомня, че това не е окончателното становище и че правителството има предположение кои са руските шпиони в посолството на Русия, без да е сигурно. На български език това означава, че ДАНС има готови имена. Да напомня на читателите, че при експулсиране на дипломати за нерегламентирана със статута им разузнавателна дейност, към нотата или дипломатическия демарш не се прилагат доказателства. Аргументите на държавата остават дискретни и тя поема отговорност за преценката си без изобщо да е нужно да влиза в публичен режим на оправдаване.
Следващите резултати са още по-екстремни, не толкова като цифри, а като подразбиращо се внушение - 81 процента намират "представените доказателства" по казуса "Скрипал" за недостатъчни, 52 процента смятат, че за кризата е виновен Запада /да не забравяме, ние сме Изток/, а 54 процента изцяло подкрепят Русия. 
Някъде между редовете се прокрадва и уточнението, че сондираните мнения не могат да се считат за устойчиви, тъй като мнозинството от респондентите нямат достатъчно информация и не могат да формират твърдо мнение. Но тези "малки букви" няма да намерят място в заглавията на медиите, които обслужват статуквото и антиевроатлантическия крен на властите. Още повече в страна, в която службите все още не са наказали виновните за подобни операции като казуса "Скрипал" - убийството на Георги Марков, в сътрудничество със службите на Съветския съюз и по-късно Русия - тоест същите които сега са обвинявани. А българското правителство и парламент се намира под контрола на тези сили.
Социолозите от ноторно известната агенция завършват информацията за проучването си с внушението, което прокарват от няколко години за ГЕРБ и БСП гранд коалиция - преведено от скучния медиен език, че мнозинството "Решетников" трябва да затвори електоралния процес помежду коректни към Русия партии, да избере консенсусно правителство и фактически да фиксира България под постоянен свой контрол. Консенсусът е ключова опорна точка на този план, който произведе на последните избори парламент, в който де факто няма парламентарна сила, която да защитава евроатлантизма по ярък, и което е по-важно, разбираем за съюзниците ни от ЕС и НАТО начин.
Няма съмнение, че при настоящия медиен тоталитаризъм, при който достъп до обществена трибуна в главните медии имат само одобрени от властта социолози или политици, измерването на подобни "нагласи" сред населението изглеждат дори правдоподобно. Като се манипулира и настройва общественото мнение в удобна за Москва посока е нормално след това настройчиците да мери в своя изгода общественото мнение и да отчитат успехи.
Още по-странна е българската позиция на фона на казаното от посланик Красимир Костов, наш представител в Организацията за забрана на химическото оръжие, в Хага от името на ЕС, което се разминава съществено с официалната българска "разкрачена" позиция. От името на Европейския съюз, бъгарският дипломат посочва, че ЕС не одобрява предложения проект за резолюция от Русия по казуса и е "разтревожена, че Москва подготвя почвата за неприемане на работата на ОЗХО по инцидента в Солсбъри". И по-нататък призовава руското правителство да отговори на британското правителство и съдейства на ОЗХО. Да виждате много общо с позицията на българското правителство с недостатъчните доказателства и балансиращата позиция между ЕС и Русия ? Значи когато говорим от името на ЕС говорим по европейски, а когато мълвим от София се снишаваме до земята.
Манипулацията на BBSS продължава именно по линия на "недостатъчните доказателства", като че ли българското правителство е съд, а не орган, който трябва да определи политическата позиция на страната по ключов въпрос на международната сигурност с далеко отиващи последствия.
Както виждате следствието във Великобритания си върви, правят се нови разкрития, няма изгледи бащата и дъщерята Скрипал да искат нови доказателства, а напротив бягат от контакти с руски представители и най-вероятно ще живеят под нова самоличност в друга страна. За жертвите доказателсвата са достатъчни, но за българското правителство не. В същност да се чули някъде да сме казали какво точно очакваме като доказателство за да бъдем убедени. Сега и "пистолета" от престъплението да се внесе на заседание на правителството, пак ще кажат че не е достатъчно. Но за това пък ако Ердоган пожелае да му предадем поредния противник, ще прегазим закон и съд, и ще го доставим в границата в типичен за мафиотски филм сценарий. 
Огромната манипулация, която изигра своята роля при формирането на обществените нагласи, измерени от BBSS, бе че британската лаборатория не е установила кой е произвел използвания газ. А експертите от ОЗХО потвърдиха, че нейната работа и само да установи вида на използвания газ. 
Тези дни британското разузнаване посочи и конкретната тайна лаборатория и местонахождението и в Саратовска област. Това за нашето правителство разбира се няма никакво значение. Те чакат доказателството "Годо".
Агенцията BBSS в своето проучване назначава и виновни - Запада.
Вероятно ще потърсят защита зад приложената в експресното проучване методолия CATI - компютърно асистираната технология за интервюта, в които интервюиращите използват помощта на софтуер за да свият реакциите на интервюираните до резултати, които след това могат да бъдат лесно систематизирани и обработени. А сега си представете в условията на недостатъчна информация и неустойчиво мнение, какво означава да питате посочения по-горе въпрос с ярко поляризирани отговори?
Българските ни терзания не са нищо особено, а част от проблемите на пазара на социологически и пазарни проучвания в Европа и света. Статия в онлайн изданието на Шпигел от началото на февруари, озачаглавена "Как се фалшифицират резултатите от допитванията и как се лъжат клиентите"  започва със популярна след социолозите сентенция "не вярвай на статистика, която не си фалшифицирал лично". Въз основа на повече от 600 вътрешни документи и над 10 хиляди страници получени от редица агенции за социологически и пазарни проучвания след 2007 година, Шпигел прави извода, че това което изглежда като здание със солидна фасада на социалогичните агенции, се оказва че има нарисувани прозорци, без покрив, а стълбите водят към нищото.
Има си специални понятия за подобни креативни намеси в моделирането на въпросите и отговорите - нарича се "бърникане" (fumbling) или "плетене" (knitting).
За съжаление стандартите и саморегулацията в този бизнес, заедно с възможностите за манипулация в изгода на клиент стават все по-изтънчени и перфидни. В индустрията няма вътрешни надзорни органи, санкции, прегледи - всичко е на съвестта на собственици и мениджърите, плащащ-получаваш. Някой да има съмнение, че това проучване на BBSS е желано и търсено от клиенти, за които компанията работи - ако не по този, по други големи проекти?!
Не се разкрива и източника на финансиране.
Този експресен сондаж дори може за "пред хората" да се финансира от самата компания, в рамките на стратегическите отношения с много по-важни клиенти. Помните, че същите Галъп Интершанъл, действащи напълно в синхрон с медийните си аналози Спутник Интернашънъл и Рашъ Тудей, преди време бяха направили едно "представително" международно проучване, което постави България  в компанията на четири страни членки на НАТО, които при заплаха за сигурността си, предпочитат първо да се обърнат за помощ към Русия. Пар екселанс манипулирана социология, която се използва като оръжие в хибридните битки. А войната тепърва ще се разгръщат. Галъп Интернашънъл е острие на тези хибридни атаки, както в международен план, така и у нас. 
Няма съмнение, че акцията с експресния сондаж, публикуван в навечерието на най-светлия християнски празник, съвпада съвсем не случайно, с оповестяване на поредните метафизични проблясъци на повелителя на мълчанието от Дръндар, в които отново се внушава антиатлантическа и проруска линия. 
Господата Райчев и Стойчев имат интерес казаното от тях за нуждата от гранд коалиция БСП-ГЕРБ /идея от плана Решетников/ да бъде емпирично потвърдено с резултати от проучване. Не си спомням някога изказано от тях мнение, да не бъде потвърдено по-късно от социологията им. Двамата назначени от Луканов за социолози на прехода се притичаха със социолого-медийна бърза помощ на новото мнозинство "Решетников" в парламента и в правителството, което се чуди как да обясни коленопреклонното си решение по казуса "Скрипал"? Подобни сондажи намират широко отражение в главните медии в прайм тайм, но същите медии удобно притихват по казуса с получените милион евро от едни социолози, за които говори Цветан Василев!? Ще кажете, няма връзка - има и още как - пак става въпрос за много пари - и тези които са получени и тези които ще бъдат получени.
Остратата конкуренция и падането на цените на отделните проучвания, както и въвеждането на автоматиризирани компютърни системи за събиране и анализ на данните, съотнесени към разкритията от скандала Кеймбридж Аналитика за профилиране на избирателите, създават в комбинация мощно оръжие, което недобросъвестни политици и социолози могат и обръщат срещу интересите на обществото. Както и при медиите, така и при социолозите става все по-трудно да си вършиш работата професионално, честно и независимо, защото поръчките и публичните средства те заобикалят, насочени към послушните и сервилните.
За това следващия път като прочетете големите медийни заглавия - "българите масово подкрепят решение на правителството и се обръщат срещу Запада" - да ви светне червената лампичка, някой може да ви манипулира. Социологическият фейк /класически микс на истини, полуистини и лъжи/ се превръща в новинарски фейк, от когото следва и управленски фейк, който вие консумирате.
Тревожното е, че става все по-трудно да бъде защитено обществото от подобни "агенти на егоизма", защото технологиите за манипулиране изпреварват възможностите, а често и желанието на обществото да се защитава. "Силите на злото" са все по-добре заплатени, което разширява границите на допустимото за тях. 
Проекти за защита срещу манипулации в социологията, в медиите, дори в политиката често угасват в ленността и покварата на безразличието, в липсата на рефлекси и готовност на обществото да инвестира в защитата си. Фейк реалността в последна сметка съществува защото се толерира и насърчава от самите жертви. Далеч по-трудно е човек да се изправи срещу "морето от тревоги" с личната си отговорност и действие. По-лесно е да се самозалъжеш, че стореното е достатъчно а фейк опиатите - желано приспивателно..

понеделник, 2 април 2018 г.

България се провали на първия по сериозен тест за лоялност в НАТО - последствията

Мнозина не разбраха какво се случи в петък - България се провали не само като член на НАТО, като се постави във висящо положение по отношение на доверието и очакванията на съюзниците към нас, но най-вече в сигнала, който беше даден на българския народ относно ключовите задължения и права произтичащи от евроатлантическото си членство.
Не винаги нещата се казват в пряк текст. Например, водещата сила и опората на НАТО и по дефолт на нашата сигурност - САЩ намериха учтив, но недвусмислен начин за да изразят своето неудовлетворение. Държавният департамент просто заяви "горди сме, че Македония е с нас". Ще кажете дипломатическа вежливост, нищо повече. Не се заблуждавайте - партньорите ни отвъд океана не правят подобни становища за всеки, който е изгонил руски агент под дипломатическо прикритие. Всеки зрял човек, с минимален дипломатически опит зад гърба си ще ви каже - тези думи не са случайни и са адресирани към всяка страна в региона.
Българския евроатлантически скептик или по-скоро защитникът на решението на Борисов, защото няма никакво съмнение, че то е еднолично и под натиск, може да отвърне - какво от това, ние с тях продължаваме заедно, имаме Европейска програма за съвместни учения на САЩ, както по двустранна линия, така и в рамките на НАТО. Ключовият въпрос е - колко струват ангажиментите на американските, на британските ни съюзници в деня Х, когато настъпи събитието и ние имаме нужда от защита? Когато думите трябва да бъдат дела? Особено след отказа на Борисов да интегрира плътно отбранителната ни систаме с НАТО като изгради нови съвместни сили и най-вече модернизира ВВС и флота. Приказки слушаме от повече от десет години - резултат нула. Дори е по-зле - защото преди десет години имахме бъдеще, сега имаме мрачно настояще.
Да хвърлим поглед върху ситуацията около нас и преките заплахи, както и възприятията върху собствения ни капацитет за самоотбрана и колективна отбрана.
Както и да етикетираме източници на реални заплахи за нас - те са две - Русия и Турция. Има разбира се и бежанци, и тероризъм и ислямски радикализъм, но те са от т.н. недържавни фактори, за които имаме действащ международен механизъм.
Турция и Русия задълбочават стратегическо сътрудничество, обединени от противопоставянето на САЩ и Европа. Тоест живеем в свят, в който освен НАТО няма кой да ни помогне. Нито Русия ще ни помогне срещу Турция, нито Турция срещу Русия.
В същото време, поне във военно отношение, изглежда все по-вероятно, страните членки на НАТО, които са заплашени от Турция да получат допълнителни гаранции на двустранна основа, извън системата на алианса. Просто Турция премина "червените линии" и антиамериканската и реторика задейства предпазните механизми. Пентагонът изпрати американски военни кораби да защитават сондажните платформи на Ексън Мобил, в кипърски води.
Ердоган агресира до степен да се превърне в пряка военна заплаха за други страни членки на ЕС и НАТО. Не гръцки самолети прелитат над турска територия, а турски над гръцка. Колкото и Ердоган да е приятел на Бойко, нямайте съмнение - този човек е от генотипа на Путин, той създава и управлява противниците чрез страх. Схемата му е проста - ако не сте удобен, ставате терористическа заплаха и легитимна цел за атака. От всички възможни рискове за националната ни сигурност, рискът от непровокирано и непредсказуемо действие от негова страна, е може би сравним само с този от Русия. Нямаме никакъв проблем нито от Гърция, нито от Румъния, нито от Сърбия, нито от Македония.
Хората, които по принцип не могат да приемат Кремъл като източник на заплаха за нас, ще трябва да отговорят на няколко елементарни въпроси. Като процент от българското население не са малко - около 25-27 процента. Оценката за тяхната лоялност във време на остра конфронтация с Русия, на каквато сме свидетели, е тревожна. Ако приемем, че са продължение на кремълската политика, част от руската пета колона и потенциални съюзници в нова "Освобождение", то трябва да приемем, че консенсус не може да има или поне не може да се самослучи. Не е въпрос само да ги определим като проводници на чуждо влияние, а да рационализираме дебата с тях върху базата на интереси, но най-вече да мобилизираме проевропейските сили у нас, за да изключим повторение на сегашната ситуация, при която иначе маргиналният Сидеров решава какво да става у нас. Клетвите за вярност на НАТО и ЕС не убеждават никого, оценката за текущите ни способности да се защитим и допринесем към колективната система за сигурност е негативна.
Задава се буря и висока геополитическа турбулентност. Анализът на водещите центрове по оценка на риска в света сочат, че докато глобална война е малко вероятна, най-малко поради все още неопроверганата доктрина за взаимно гарантираното унищожение, има висока вероятност от интензивификация на конфликта в периферията и гореща хибридна война. Запомнете - конфликти в периферията. Къде според Вас е България след петък? Отговорът е - точно в периферията, самоиндентифицирала се като слабо звено и поканила Русия да разшири намесата си с ясното съзнание, че шансовете за успех на Москва са големи и нарастващи. Москва има все по-ограничен ресурс и е естествено да го съсредоточи по направления с максимално висок шанс на успех. България е идеалната цел. Не е сложно - слабият привлича агресора, а ние сме с компрометирана позиция и гаранции за сигурност.
На пръв поглед Кремъл действа срещу собствените си интереси - Патриарх Кирил критикува президента на България и симпатиите към Русия падат. По разни поводи Владимир Путин, Сергей Лавров и най-често говорителката на МИД не пропускат да унизят по някакъв начин страната ни. Нормалният човек, дори русофил, се чуди: защо им трябва на руските лидери да свиват влиянието си у нас чрез антибългарска реторика. Ето тук е разковничето за разбиране на руската имперска политика. За сегашните владетели на Кремъл ние не сме равностойни за диалог, а просто периферия в тяхната сфера на влияние. С нея се говори от позиция на силата, с назидание, с диктат.  Не им пука дали колатерално ще пострадат "техните" хора в България, защото са лесно заменими и уверени, че имат същите нямат друг избор освен да изпълняват волята на Москва.
Съвсем не случайно,  още в деня на решението не пропуснаха да унизят Борисов публично с твърдението, че ако косовските сърби бъдат атакувани, то руски самолети ще прелетят през България, без да питат за разрешение!? Това послание не е предназначено толкова за българската аудитория, а за правителствата на нашите съюзници - ние контролираме ситуацията. Реакцията на Москва е повече дипломатическата арогатност от определение на посланик Чижов за страната ни като "троянски кон".
У нас има хора, които още вярват сляпо в почтените и добри намерение на Кремъл. С времето този устойчив мотив се е откъснал от действителностт и нуждата да бъде доказван, като се е превърнал в религиозно вярване и мит
Нека още веднъж, въпреки непосилната задача, се опитаме да разберем историческата предопределеност на сегашната политика на Кремъл, От четири века Русия е в режим на експанзия, напада и приобщава територии и от малкото и слабо московско княжество се превръща в най-голямата по територия държава на света. Всяка държава, като установи границите си, започва да търси и да намери уравнението на вътрешната си кохезия, лепилото, която да я държи заедно. Става дума за много народи и страни, всеки един от които да намери причина за да остане в рамките на тази държава. Единият път е на колективното благосъстояние, което по-отделно народите и съставни републики, или не могат или могат но по-трудно да постигнат. Другият път е заради изгода за колективната сигурност, т.е. че всеки един от тези народи не може да са защити и има нужда от "чадъра" на сигурността на Кремъл. Това с благоденствието очевидно не се получава - на практика всички съседи, с изключение на Северна Корея и вероятно две или три от централно-азиатските републики, реализират изпреварващи темпове на развитие и благосъстояние, които естествено пораждат центробежни тенденции. Милитаризацията на обществения живот и опасността от външния враг, остават единствената опора на единството на страната. Има републики, като Чеченската, които на практика са постигнали това, което независимостта трудно би им подарила - подарено благоденствие. Сега над 85 % от бюджета на републиката са дотации от Москва - а това е завиден процент, дори за отношения "владетел - васал". Не е сигурно, че извън Русия, Кадиров и обкръжение биха могли да получат свободата хем да управляват, без да се съобразяват особено с Москва, хем да се къпят в бюджетни душове от Центъра. Но тази формула - да се купи цялостта на страната чрез дотации и субсидии от федералния бюджет е невъзможна за всички републики и автономни окръзи. И тук влизат военна истерия и образа на врага, репресията и ограничаване на правата на регионите, за сметка на Центъра. На фона на вътрешна хибридна война чрез контролирани медии.
Няма друга държава в Европа, която да зависи от дрънкането на оръжие и да издига в култ силата, а Русия извежда глобалния си статут, по думите на един от водещите и пропагандатори и по липса на друго основание, от способността да разруши света.
Питайте Лукашенко как се чувства, нищо че е най-верния, най-предания съюзник на Путин, след като даде указания на бизнеса да се ориентира към пазари извън Русия. Естествен инстинкт за самосъхранение, след като вижда, че Путин потъва и трябва да се откачи от него.
Проследете поведението на останалите съседи на Русия - как реагират и оценяват рисковете за сигурността си след руската инвазия в Грузия, Молдова, Украйна, след силовата поредица в централно-азитаските републики, да не говорим Сирия.
Ако не знаят българските читатели - рискът от война през 21 век между Китай и Русия, се оценява по-високо от война между САЩ и Русия, между ЕС и Русия.
Тук обикновено, адептите на Кремъл у нас изтъкват като контрааргумент, че Франция и Британия, заедно със САЩ са съсипали Ирак, Либия и Сирия. Не спорете, в момента разследват Саркози за корупция от Кадафи. Това дава цялата разлика - западните политици грешат, но демократичните системи, рано или късно, коригират политиките и наказват грешниците - или ги изхвърлят от власт или ги осъждат. Именно подобна система от сдържащи механизми и проверки няма в Русия. Путин може да направи каквото си иска, без никакви санкции и никой вътре в страната не може да го "сдържи". Единствената надежда на света е той да бъде опитомен отвън. Както виждате санкциите работят и то ефективно, защото го вадят от зоната му на комфорт.
Няма значение как оценявате действията на Москва, дали симпатизирате или не - фактите са си факти. Хибридната война, която става все по-гореща, е налице и от нея страда най-много периферията, в която България се самоопредели с решението по аферата Скрипал и малоумните тези, че може да бъдем посредници, т.е. да застанем между Запада и Москва. Не бъркайте сегашната ситуация със Студената война - при нея имаше правила и фронтове, днешната хибридна война няма нито фронтове, нито правила.
Тази една пета от българското население, която на практика е извън българската нация или гравитира около опората Кремъл, със сигурност ще приветства решението и евразийския крен на това правителство, без обаче да са готови да купуват лади и москвичи, да ползват руски телевизори и компютри. Това е малкият проблем - хладилникът винаги в последна сметка побеждава телевизора.
Големият проблем, че България се върна назад в развитието си и се срина като доверие в очите на партньорите си.  С този президент, премиер и военен министър, просто нямаме шанс да получим нито кредит на доверие, нито помощ, защото в този свят нищо не е безплатно. Как примерно госпожа Тереза Мей ще защити намесата на Великобритания на страната на България в британския парламент при атака срещу нас, а такава хипотеза съвсем не е за изключване тези дни? Може би ще иска доказателства от Борисов или Каракачанов?!
Курсът към снишаване е самоубийствен, не толкова като конкретен непосредствен резултат, а като тенденция и перспектива в българската вътрешна и най-вече външна политика.
Ето защо трябва спешно обединение на всички сили, на които е свидно запазването на евроатлантическата ориентация на страната - и десни от всякакъв вид, и леви, и центристи и Лютви Местан. Въпросът не е в това, което ни различава, а в това което може да ни обедини - спасението на България.