сряда, 31 октомври 2018 г.

Фактор: Путин, Вучич, катедрален храм, Александър Невски - гравитацията на евразийството

Винаги съм се чудил откъде и дойде на България тази "благодат" да бъде ощастливен главния и катедрален храм с името на светия на Руската православна църква. Свикнал съм с всякакви ексцесии на русофилството или русораболепието у нас - централните ни улици да носят имената не на български, а на руски царе, генерали, дипломати, политици, най-големите и най-централно разположени паметници да бъдат на руски или съветски войни. Но все ми убягва логиката на Свети Александър Невски като име на главния храм на България.
Руски светец, който няма нищо общо с България?! А има светци общи за двете църкви, като Светите Братя Кирил и Методий, например /за РПЦ са Св.Св. Методи и Кирил/ които са общи. Но изборът на Кремъл и РПЦ попада именно на този светец, което издава нещо друго, извън братството, славянството - там Александър Невски отсъства като общ знаменател - ако щете извън добронамереността. Нещо, което има скрит код, като послание за дълго време.
Тези дни Путин награди сръбския президент Вучич с третия по значимост за Русия орден "Александър Невски" и в това също има определено послание.
Няма да правя пространни исторически екскурзии, ще се спра само на това, което е съотносимо към случай Александър Невски - България и Сърбия.
Има различни истории около този руски княз, който си има свое запазено място в руската история като пазител на руските земи. Владимир Путин също "събира" земите.
Въпросът е от какво ги е опазил Александър Невски не е много изясне, защото очевидно това не е Златната Орда, която е владяла "руските земи" - това което се нарича татаро-монголско владичество? 
Русия има много интересна история, но корените са в Киевска Рус, едва след това идват московските княжества, които трудно могат да се определят като прародител на съвременна Русия.
Владимир Путин днес определено влиза в "обувките" на княз Александър Невски, не случайно награждава най-верните си съратници в Русия с орден, с който удостоява и президента на най-верния си съюзник на Балканите - също Александър, но Вучич. Няма никакво съмнение, че Кремъл губи позиции на Балканите и в Европа, и стои все по-далеч от мащабите на влияние на Съветския съюз и отчаяно залага на Сърбия в усилията да спре процеса на разширяване на ЕС и НАТО в Западните Балкани. 
Ако бях класически български политик, от времето преди Втората Световна Война, със сигурност щях да потривам ръце от задоволство, защото този геополитически избор на Белград, не предвещава нищо добро за сръбския народ. В онези времена мантрата е била - колкото по-зле за сърбите, толкова по-добре за българите и обратното. На този терен - "колкото по-зле за българите", се подвизават редица руски царе, генерали и политици. 
Днес подобни примитивни матрици на играта с нулева сума с дихотомията "победа-поражение", са най-малкото неуместни.
Но защо все пак именно с този орден Владимир Путин награждава сръбския президент?
Историята тръгва от причините, поради които Руската православна църква, обявява княз Александър Невски за светец през 16 век. Основната "заслуга" на княза не е някакво чудо, което е извършил, не е дори това че е "защитил руските земи", а че с помощта на "татаро-монголите" е спрял разпространението на католицизма в руските земи. Той отказва да сключи съюз с тевтонците, които са свързани с Рим, а предпочита да бъде васал на хан Батий /Бату/, не на последно място, защото хановете оставяли място за приетото православие, ако се плащат данъци.
Александър Невски избрал да обърне народа си към Изтока, а не към Запада, за да съхрани различността си от Европа, като положи основите на това, което днес се представя като руска самобитна цивилизация, базирана върху православието. 
В същност понятията Запад или Изток в онези времена са били силно условни, но подчинението на Рим и Константинопол не. Исторически факт е че Александър Невски използва войските на Златната орда и на хан Батий за да завладее "руски" земи, под управлението на братята си. В този смисъл претенциите за принципност, която съвременните историографи в Русия се опитват да придадат на неговата политика, силно куцат.
Шлемът на княз Александър Невский
Много се спори дали преди да умре князът приема исляма, или просто в знак на подчинение пред Златната Орда приема на бойния му шлем да стои текста от Корана "зарадвай верните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа". Съвременните руски историци хвърлят достатъчно усилия за да изместят на заден план символиката във факта, че руски княз носи боен шлем, който го идентифицира с текст от Корана, като отбелязват, че това било просто дипломатически подарък. На толкова много "творчески" интерпретации след 2000 година съм бил свидетел в Русия, че днес можете да чуете всякакви версии за всичко, стига те да обслужват нуждите на великоруския шовинизъм и имперското възраждане. Помня един известен руски академик в първите години от управлението на Владимир Путин написа статия в стила на Брежневските времена на цяла страница във водещ всекидневник, в която убеждаваше, че съвременна Русия има по-стари и най-важното независими корени извън Киевска Рус, именно в някакви древни руси. Нали се бяха скарали с Киев и спешно трябваше да преместят епицентъра на историята си извън Киев. Някак неудобно се чувстваха руските московски политици в опитите да градят новото си имперско величие върху наследството на Киевска Рус, но без Киев. Още повече, че първите сведения за Москва са от средата на 12 век, а Киев датира от 7-8 век. 
Да се върнем към Русия и причините, поради които руските царе и църква ни "подаряват" името на катедралния храм в центъра на София - Свети Александър Невски. Посланието е, че България трябва да бъде различна от Европа и че е маркирана територия на руската православна църква и на евразийска Русия, символ на което е живота и делото на самия княз.
Това е и послаинето във връчването на третия по значимост орден в Русия от руския на сръбския президент - благодарност на Вучич за различността му от Европа и надежда, че ще държи Сърбия в евразийската орбита на Русия.
Ако си мислите, че Владимир Путин има много различни мотиви от предшествениците си, които са връчвали орден с името на руския светец, княз и войн на предишни сръбски управници и политици, дълбоко се лъжете.  В този смисъл, съвременният руски "цар" е в много по-голяма духовна близост с княз Александър Невски, отколкото с Петър Първи, Столипин или Горбачов. Евразийството е естествената му среда, негово убежище след провалите му да се наложи над чуждия му Запад, а Изтокът - единствената идейна територия, на която може да се почувства значим и силен.
Нашият общ проблем със западните ни съседи е, че като част от гравитационното поле на руското евразийство, двете ни нации нямат никакво бъдеще. 
Слава богу, ние разбрахте това по-рано от сърбите и избрахме ЕС и НАТО. Те излизаха от Югославия, ние от съветската география.

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Клуб З: Ако цените на горивата във вашия град са високи, питайте кмета и депутатите защо

Пиша тези редове с ясното съзнание, че мнозина няма да харесат интерпретацията на темата за скъпите горива и връзката между политиците и регионалните различия в цени.
Пазарът на горивата има две плоскости, които си струва да бъдат разгледани. Едната е техническият анализ, който изследва веригата на стойността от вноса на суров петрол до бензиноколонката. Там вече е ясно, че най-ниският акциз на горивата у нас в сравнение с другите европейски страни, дава възможност за всякакви "оптимизации" надолу и нагоре по веригата. Казано направо – това, което кесарят или държавата не си вземат, го вземат фирмите и политиците.
За да не се ощетява бюджетът, трябва строг контрол от митниците и Националната агенция по приходите, която може да признава и да не признава разходи и приходи, може да оспорва размер на инвестиции, бизнес схеми, водещи до данъчна оптимизация за сметка на постъпленията в бюджета. Могат, но не го правят. Не защото данъчните не искат, напротив, вече са правени няколко проверки и ревизии със заключения за актове за стотици милиони, да не говорим за обвинения. Но всичко е потулено.
От години в публичното съзнание се насажда фалшива теза за наличието на картел при горивата. Тази теза е изгодна и за правителството, и за фирмите в този бизнес, тъй като картел няма или трудно може да се докаже. Видяхте колко издържа версията на КЗК при предишното ръководство "картел има", при новото ръководство, избрано от управляващите "картел вече няма". С едни и същи документи и доказателства. По българското законодателство доказването на картел е на практика невъзможна задача, особено при тези ограничени правомощия на КЗК и сменящо позициите си ръководство.
Координацията на цени между веригите бензиностанции оставя видими следи, особено при добавката на очевиден казус на злоупотреба с доминиращо положение.  Но законодателят удобно е пропуснал да санкционира ценовия паралелизъм, който има същия ефект върху пазара, както и картелното споразумение. 
Факт е, че има трудно за обяснения значителни разминавания в ценовите равнища на различните вериги в различни региони. Градове, които преди бяха с по-евтини горива, сега са вързани към общата тенденция. Първите реакции на фирмите и властите почти винаги са обяснения в техническата плоскост - или причината е в по-големия град, или в по-високите логистични разходи от най-близката база, или в по-високите административни разходи (по-скъпите за изграждане и ескплоатация бензиностанции имат и по-високи амортизационни разходи), в особеностите на опериране със собствени и отдадени под аренда бензиностанции, и така нататък.
Неоспорим факт е, че няма твърда връзка между цените на суровия петрол и крайните цени на дребно. Тежестта на суровината в крайната цена варира в зависимост от стойността на барел петрол. При цена на суровия нефт от 85 долара на барел, каквато беше допреди две седмици, суровият нефт като компонента в крайната цена е около 1,00 лев. Съответно при цена от 2,50 лева за литър, това прави 40% тежест, при цена от 2,19 лева (това са реални цени) е "само" 45%, което означава, че цената на суровия петрол е достатъчно значим фактор, още повече, че другите компоненти  - данъци, логистика, такси, печалби - са относително устойчиви.
Същото упражнение при текущите цени от 75 долара за барел, при същите крайни цени на горивата, които на практика не са променени - свалят компонентата на суровия петрол до 88-89 стотинки на литър, тоест появяват се едни допълнителни 11 стотинки, които се разпределят по веригата, без да предизвикат съответното намаление на цената. Тези "стотинки" се превръщат в стотици милиони левове разлика, която потъва някъде по веригата от рафинерията до бензиноколонката. Изглежда, това не интересува никого. Нито пък обстоятелството, че ножицата между най-ниската и най-високата цена при сравними като качества бензиностанции е вече повече от 40 стотинки (!?), които също потъват в нечии джобове, но се изваждат от моите и вашите.

На сайта bg.fuelo.com можете да сравните цените на горивата в цяла България. 
Пазарната трансмисия между външния пазар и крайния потребител при веригата суров нефт - преработка - крайно потребление не работи ефективно и в плен на много извънпазарни фактори. Междурегионалното разнообразие в цените на бензина и дизела няма нищо общо с реална конкуренция и пазарни битки, а с фактори извън търсене и предлагане. 
И все пак защо в различните градове бензиностанциите продават на различни цени?
Краткият ми отговор е - питайте кметовете, депутатите от управляващите партии и областните управители. Ако случайно не знаят, ги накарайте да питат шефовете си в София. 
Схемата не е особено сложна. Знае се, че търговците на горива и веригите бензиностанции, заедно с рафинерията, реализират и превръщат ценовия паралелизъм в свръхприходи – за премията между 10 и 45 стотинки на литър става дума. Те са възможни само в условията на съзнателно бездействие от НАП, митници, КЗК и други институции. Този ценови паралелизъм и координация между играчите на практика фиксира пазарните дялове и затваря достъпа до пазара на нови играчи. 
"Феноменът" Марешки съществува само в контекста на неговата политическа или партийна полезност. Колкото да покаже, че пазар у нас има. А в действителност е поредният прокремълски проект, финансиран с ценови популизъм, за който плаща хазната. 
Общото правило е, ако цените във вашия регион са по-високи от други региони, и за това няма логическо обяснение – по-големи разстояния от петролни бази, значи живеете на място, което по някаква причина е паднало в рейтингите на политическите инженери в София. 
Относително редовно пътувам до Стара Загора. Доскоро градът, заедно с Хасково, беше привилегирован с по-ниски цени на бензина и дизела от София - разликата беше около десет стотинки на литър. Помислих, че има някаква логика, защото градът се намира на трасето на продуктопровода от "Нефтохим" и логистиката е по-евтина. Освен това е достатъчно голям град, с относително голяма консумация.
Потърсих обяснение и момчето на бензиностанция сподели - всичко е благодарение на кмета - той се бил договорил. Продължи, че в Хасково нещата се още по-добре, защото „от горе“ – вероятно в негово съзнание това означава депутати и партийни шефове - са се договорили по-успешно. Тогава не обърнах внимание, защото мислех че е пиар за масова консумация, а и трудно можех да допусна, че един кмет или депутат, който и да е той, може да убеди веригите бензиностанции да облагодетелстват съгражданите му избиратели с по-евтини горива, като остави у тях значителен допълнителен финансов ресурс в порядъка на десетки милиони лева. Такива неща обикновено се случват около избори, когато са нужни гласове, но „привилегията“ продължи и в неизборно време.
Нещата са променени - старозагорци днес плащат софийски цени. Но хасковлии, благодарение на енергийните си „депутати“ и партийни шефове все още плащат с десет стотинки по-малко на литър. Което води до логическото заключение, че заралиите са загубили „рейтинг“, управляващите смятат, че градът им е в "кърпа вързан", което прави ненужно специалното му третиране.
В Хасково привилегиите продължават. Не че и там не плащат с близо двадесет стотинки повече от пазарно-справедливия репер, но едно е да плащаш 2,30, друго - 2,50 лева за литър.
Великотърновци се вдигнаха на протест и днешното сравнение на цените със съседните региони вече е в тяхна полза.
Не си представяйте, че някой "началник" в София, привиква представители на всички вериги на заседание, на което им връчва списъци с облагоделствувани региони и примерни цени. Няма нужда да се прави толкова тромаво. 
Както посочих, у нас действа ценови паралелизъм, тоест достатъчно е "водещата компания" да промени цената си и другите веднага следват  - доброволно, без формален външен натиск. Така и с намесата на политическо равнище - нужно е просто договарянето да бъде с „главния“ участник, който доминира пазара. Другите нямат опция, освен да се съобразят.
Няма особена пазарна логика цените на горивата да бъдат по-високи в Стара Загора, отколкото във Велико Търново или Хасково. Очевидно протестите и политиците имат някакво значение.
Иначе търговците на горива и веригите се съобразяват при ценообразуването с много фактори - платежоспособност на населението, конкуренция, особено ако наблизо има граница и възможност за пряк внос, специфични разходи, мащаб на продажбите, но най-много се съобразяват с властта, защото "пактът за стабилност", сключен от петролните компании, лесно може да се наруши, ако изпратят проверки от НАП, митниците, ако прокурорите изпратят спецразследващи, ако се възобновят дела в КЗК, ако задържат решение за нова бензиностанции, ако усилят еко или метрологичния надзор.  
„Ръчното“ управление на цените на горивата в регионите, особено когато цените са неоправдано високи, карат хората в повечето региони да се чувстват като жертва.
Единственото , което не се договаря - там компаниите са свободни да си определят цените - са магистралите и основните пътища с международен транзит.
Следете какво става с политическите реакции на протестите за горивата. Тъй като не могат да задоволят всички протестиращи, ще действат на принципа - първите печелят. Когато това не помогне, ще залеят недоволството с информационен поток от несвързани техническа специфика.
Едно е ясно - у нас функциониращ и конкурентен пазар на горивата няма. Плащаме два пъти - като потребители - по-високите цени, и втори път като данъкоплатци това, което бюджетът не получава - заради ниския акциз и бездействието на институциите
Ако забелязвате, все синхронизираме нивата на акцизите с европейските, но не пипаме акциза на горивата, за да могат фирмите да вземат своето, без крайния потребител да забележи. За това продължавам да предлагам – вдигнете акциза и това ще свие възможностите на посредниците да реализират свръхприходи. И току виж се окаже, че новите постъпления правят ненужна цялата тол система, финансиране на 1000 души нова администрация, разходването на двеста милиона "грешни" пари, защото тези тол такси пак вие ще ги плащате.

сряда, 24 октомври 2018 г.

Поредният лобистки закон мина през Парламента – снеха забраната за приватизация на имоти и активи от стратегическите предприятия в забранителния списък

Докато децибелите на спора около Симеонов се повишаваха през Народното събрание мина отхвърлянето на ветото на президента Радев по промените в закона за държавната собственост. 
Никой не разбра и не реагира на поредния лобистки закон, който обслужва олигархията.
Да припомним – в оспорваните поправки се предвижда възможност за заобикаляне на забраната за приватизация на стратегически предприятия, които са в забранителния списък за приватизация. Предвижда се имоти и активи от подобни предприятия да могат да се апортират в съвместни дружества през една несложна схема.
Помните апетитите на Пеевски към Дунарит и към други предприятия от Военно-Промишления комплекс., които не се получиха.
Схемата е проста – апортирате по занижена стойност  имоти и активи, няма ограничение колко значими те могат да бъдат. След известно време вдигате капитала, държавата „забравя“ да увеличи своята част и …. Имате приватизирано предприятия. 
Разбира се накрая остава „скелета“ в забранителния списък – но всичко ценно вече е изтърбушено. Ако следите сагата около Терем Варна – вече имате пример в тази посока. Един назначен от „купувача“ мениджър умишлено води предприятието към фалит. Тази част е необходима за да се оправдае спасителната мярка с апорта на имоти и активи, за да се получат някакви средства и заздрави финансовото положение – често подобни управленски действие се появяват в оздравителен план.
Какво е интересното?
Отхвърлянето на ветото на президента става с 145! Гласа, т.е. с гласовете и на ДПС.
И след това започваш да си обясняваш защо инициативата за подобна поправка идва от Икономическото министерство, от икономическия министър, който е под егидата на Пеевски и Сидеров. Нали не забравихте за неговата лична роля в обслужване на плановете на Пеевски за Дунарит.
Ето ви поредния опит.
Никой не разбра – как изпразниха от съдържание забраната за приватизация на стратегическите ни предприятия. Те вече са легитимна цел на олигарсите, които щяха да изкарват едни 20 хиляди души в защита на правителството.
Знаете ли защо го правят? Не им е достатъчно да стоят на входа и на изхода на държавните предприятия – схемата известна като Мултигруп, трябват им „съвместни“ предприятия за да минават през тях публични средства, които се предоставят без търг, покрай инвестиции в „национална сигурност“.
Уж инвестират в стратегически предприятия, ключови за национална сигурност, а парите отиват в джобовете на олигарсите. Найс,а?
Сидеров бил против Симеонов. Симеонов мълчи по този скандален законопроект. Шоуто беше разиграно – публиката приспана.

Не мога да си кривя душата – в този случая изцяло подкрепям Радев, който се опита да спре тази издънка. Не успя. Ние бяхме заети с друго.
Ето затова твърдя, че както ГЕРБ прибягва до всякакви гъвкави мнозинства за да реализира олигархичните лобистки проекти през Парламента, така и опонентите на тези „зулуми“ трябва да правим тематични коалиции между всички противници. Включително с президента Радев.
И не смейте да ми казвате, че предавам нещо или някого?
Тематично ми е… 

събота, 13 октомври 2018 г.

Сделката с бойните самолети – рубиконът на самоопределението ни

Последните новини за разкрити агенти на ГРУ в Западна Европа и САЩ, контрастират с тишината по същата тема у нас. Може да останете с измамното усещане, че у нас нещата са различни и тук е царството на разбирателството и уважението към националната ни сигурност. Защото службите мълчат, премиерът отказва да се присъедини с оценка и действие към вълната от разкрития и санкции срещу Кремъл заради кибератаки, отравяния с химическо оръжие и намеса в демократичните процеси. 
Сякаш не бяхме кибер атакувани в деня на избори, не бяхме и не сме атакувани почти ежедневно чрез армии от тролове, за да се промени общественото мнение, да се спират и блокират значителни и важни политики и проекти за националната сигурност. Да не говорим за безпредела на действие на руските специални служби на наша територия. Никой не каза и дума от "службите" за разкритията, че от наша територия агентите на ГРУ са доставили комуникационното оборудване на групата, която се опита да организира преврат и убие президента на Черна гора. Нито дума, грозно и страхливо мълчание. Няма разследване, няма разкрития, прокуратурата е на Бахамите.
Но всичко случило се до този момент ще бледнее пред това пред което сме изправени, особено до края на годината. 
Изцепките на Марешки в Парламента с искането за референдум е само началото. От тук нататък ще се излее такава помия, каквато трудно може да си представите. Поне три са

темите - от съдбоносна важност и за Кремъл, 

които включват последствия от решения на българското правителство или институции: проекти в енергетиката, модернизацията на армията, особено самолетите и разбира се - форсираният разкол в световната православна църква заради автокефалията на Украйна.
Всички активи на проруската политика у нас ще бъдат мобилизирани до краен предел. Причината е, че ако изберем американски самолети, това ще маркира преминаването на важен Рубикон  - откъсване от зависимостите на Русия, при това от светая светих за руската неоимперска политика - военната индустрия. Това би завършило прехода от съветската към западната цивилизационна орбита.
След самолетите ще дойде и индустриалното сътрудничество, което ще откъсне ВПК от зависимостта от технологии, резервни части и оборудване от Русия. След това ще дойде и покупката, наема или разполагането на зенитно-радарни комплекси и ще стане невъзможно или поне крайно рисковано за руските самолети да се тестват реакциите на българските и натовски системи за отбрана.
Не се чудете, че шахматистът-политик Анатолий Карпов вече успя да претопли Примаковата препоръка 

да излезем от НАТО и останем неутрални

След това ще ни обещаят вечно евтин газ и че Русия няма да ни напада със стратегически оръжия. Количеството фейк, което ще се излее около тази тема, ще е без прецедент. 
Вече започнаха - били стари самолетите /дори и чисто нови, пак за тях ще са стари/. След това е клишето: "много са скъпи, по-добре да не харчим за отбрана, а да даваме пари за социални нужди" или за нещо друго - за стадион, за ремонт на чинията на Бузлуджа, за каквото се сетите. Ако не могат да предрешат вота срещу Ф-16/18, ще се опитат да приложат стария трик с блокирането на сделката до "неуточнено бъдеще време" - това е тактиката на референдума. Вече повече от десет години отлагаме модернизацията на армията - още няколко години няма да попречат. 
Ако и това не помогне, ще опитат открити диверсии и номера със сплашването и истеризацията на масовото съзнание от времето на анти-шистовите диверсии - с всички класически характеристики на антиамериканизма и противопоставянето на ЕС и САЩ.
Да, това са чисто диверсионни похвати, приложени от целия спектър от влияние на Кремъл - от леви и екорадикали, до "десни" олигарси, платени от бюджета, пряко от Кремъл чрез някой от каналите за финансиране на кампании за влияние у нас - Фонда „Горчаков”, РИСИ, Фонд „Руски мир” и най-вече през структури на руския бизнес у нас.
Нямат сили за битка на улицата, за това ще се потопят там, където им е силата - задкулисните интриги и маневри - националистите, православните, олигарсите, медиите, корумпираните, прокуратурата, депутатите в Парламента. Съотношението между откритите форми на защита на кремълската политика и скритата картинка на операции за влияние е стряскащо - вероятно под едно към десет.
Ето и инициативата на "народния" герой  Марешки с референдума. Неговият политически капитал беше заработен чрез скрито финансиране през евтини горива, благодарение на което той стана първо "народен", а след това и "герой". Въпреки всичко 

той е приключен проект, просто "догаря"

и харчи последните си стотинки политически капитал. Уж се бори срещу картела в горивата, а гласува лобистки закони в негова полза. По същия начин стои и притчата за "народния търговец" на лекарствата. Но тя е напълно недостатъчна, за да го съхрани "на вода" като политик без горивата. Колко си мислите, че ще продължи с горивата, след като вече не им е потребен? 
Идеята на активирането му от страна на Кремъл е да компенсира ограниченията, които официалният статут на "управляващ" налагат върху поведението на Сидеров. Не случайно „Атака” се клонира, за да освободи периметър за действие, за да заложи на участие във властта при всеки вариант. 
В момента Кремъл инвестира в нови проекти за агенти за влияние, някои от които лесно се разпознават. Други са по-трудни, защото 

Москва просто купува хора с репутация на демократи, 

на прозападни хора, чрез които тихо и под сурдинка прокарва своите интереси. Не, тези хора няма от утре да започнат да критикуват Путин, те просто ще започнат да се съмняват в отделни аспекти на политиката на ЕС, ще се орбанизират, ще започнат да се вайкат, че доларът и западната финансова система ще се разпаднат, че България не трябва да влиза в еврозоната и Шенген и прочие хибридни опорки.
Ето и трите конкретни цели - енергетиката - проектите Южен поток Лайт и АЕЦ "Белене"; Българската православна църква да се присъедини към РПЦ в конфликта с Вселенската Патриаршия по темата автокефалия на Украйна /зад ъгъла е автокефалията и на Македонската православна църква/ и най-важната битка - осуетяването на покупката на американска военна техника след търговете за модернизация на армията и по-конкретно на самолетите Ф-16/Ф-18. 
Премиерът Борисов  се надява да успее да балансира, давайки на изток и на запад на всекиго по нещо - на Русия Южен поток Лайт, ремонта на СУ и МИГ, на САЩ - сделка със самолетите. Моите познания за руската военно-политическа мисъл изключва "договаряне" от този тип. Дори и официално да обещаят и да се въздържат, ще активират "частното" равнище - през частните разузнавателни структури, чрез бизнес, през агенти на ГРУ /те ще са най-активните, особено със "спящите си клетки"/, местни политици от русофилското крило /само 

наблюдавайте как БСП ще се радикализира
за отрицателно време по темата самолети и т.н. 

Сидеров вече маневрира зад кадър, включително с искането да получи министерството на вътрешните работи, но ще ескалира реакцията си публично само когато има конкретно движение в посока избор на самолет. 
Повтарям, за Кремъл всякакъв друг избор, освен американски самолет, е приемлив. Защото паниката е промяната в балансите на силите в небето над Черно море - днес американски самолети, утре индустриално сътрудничество, могат да се появят и технологично по-нови самолети и радари. Само по себе си това е технологично предизвикателство във военно отношение към Русия, качествено нов капацитет над сегашното равнище на българските ВВС и противовъздушна отбрана. Може и самолетите да не са много, но това което руските военни стратези си мислеха, че могат да направят спокойно - да прелетят над България, без да се съобразяват с възможностите на българските ВВС, остава в историята. Да не говорим, че идеята за военно-стратегически мост със Сърбия увисва във въздуха - просто защото при никакво обстоятелство руските самолети няма да могат да разчитат на прелитане над територия на натовска държава. Дори "приятелят" Орбан няма да помогне, защото там Украйна пречи.
Русия просто реално ще загуби възможността да проектира военна сила в Югоизточна Европа, да заплашва Балканите в момента, в който се затвори "мекия" вход в НАТО през България. 
Крайно време е да осъзнаем, че не сме сами в отблъскването на руските хибридни атаки, нито че за да ги избегнем трябва да се снишим. Едно е да се признаят права на руските компании да се конкурират на българския пазар по правилата на глобалната пазарна конкуренция, за да спечелят българския потребител, съвършено друго е да се правим на слепи за използването на същия този бизнес за прикритие на агенти на влияние, за реализация на операции на руските специални служби. Недопустими са институционални и политически заслони, като отделни политици в правителството и в Парламента, които открито се поставят в служба на тези диверсионни действия срещу националната ни сигурност. Накрая губим и в политическо отношение /независимост/, губим и икономически /от субоптимални решения и липса на конкуренция/ и като общество - защото оставаме на опашката на ЕС като доходи и перспектива. 
Може би ще се учудите, но именно такива са залозите в сделката със самолетите - много над търговските им измерения. В известен смисъл, изборът, който ще направим, е един от най-важните крайпътни камъни по пътя към скъсването с постсъветските зависимости и усвояването на пълния потенциал на интеграцията ни в ЕС и НАТО.

четвъртък, 4 октомври 2018 г.

Bulgaria Analytica: Тайните във визитата на Бургмистрова и Медведев в София


Линк към оригинала
Спекулативните интерпретации за тайния характер на пътуването на топ мениджърите на „Газекспорт“ в София миналия петък, без съмнение, се дължат на пълната липса на факти и подробности. Това е неизбежна последица, тъй като човек сравнява медийната екзалтация около посещенията на топ мениджърите в Газпром у нас преди.
Решението да се пазят в тайна срещите с „Булгартрансгаз“ отразява съдържанието и обхвата на разискваните теми. Класиката в жанра е, че „тайнствеността“ е взаимно изгодна и договорена – двете страни са се съгласили да запазят разговорите извън публичното внимание. Газпром и Булгартрансгаз като домакини нямат интерес да разкриват подробности, тъй като преговорите обхващат най-чувствителната тема – продължението на Турски поток през България.
Две събития помрачиха обичайно приповдигната атмосфера, при която нашенски политици и мениджъри се надпреварват да се хвалят за постигнатото. Този път те трябваше да се „потопят“ дълбоко, за да избягнат рисковете обществеността да научат за какво си говорят. Поуките от провала на „Южен поток“ и търканията по отговорността между Москва и София още отекват в пространството.
Първата линия на размисъл защо „Газекспорт“ се активира, макар и тайно, идва с решението на международни акционери в „Газпром“ да предявят съдебен иск срещу топ мениджмънта на компания за лошото управление на проекта „Южен поток“, което е довело до загуби от 2,2 млрд. долара, които трябваше да бъдат отписани. Това развитие добре обяснява защо г-жа Бургмистрова и г-н Медведев демонстрират такова пристрастие към проучването на възможностите, за поправяне на грешките от миналото, чрез съживяване в олекотена версия на Южен поток – South Stream Lite, именно през България, доколкото страната е незаобиколим фактор.
Вторият ред на мисли, който допълва мотивационната база на най-високо равнище в „Газпром“, е решението на компанията чрез дъщерното си дружество „Газпром Трансгаз Краснодар“ да отпусне заем от 1,9 млрд. долара на друга дъщерна структура – холандска компания „Газпром“ – „Южен поток“ Транспорт BV, която трябваше да реализира „Южен поток“. Това е ясен знак, че Кремъл форсира крайната фаза на намирането на решение за продължение на Турския поток.
Двете събития, разгледани във взаимовръзка, свидетелстват за повишените залози, които обясняват желанието за тайно посещение, включително за липсата на каквато и да било официална информация от разговорите на корпоративно и правителствено равнище в София. Списъкът с „мини“, пред които е изправен проектът за продължение на Турски поток през България до Сърбия, едва ли може да бъде по-стряскащ. Българската страна от своя страна също се нуждае от дискретност, тъй като задълженията, които трябва да поеме по олекотената верния на Южен поток, трябва да бъдат предварително изчистени с Европейската Комисия. Съгласно последните промени в законодателството на ЕС, всяка нова основна трансгранична инфраструктура за транзит на газ в ЕС се нуждае от задължително предварително съгласуване с Брюксел. Съдбата на оригиналният „Южен поток“ подхранва органичен песимизъм, тъй като ангажиментите, поети от българското правителство тогава, не бяха изпълнени.
Южен поток Лайт се нуждае от зелена светлина и от Вашингтон, тъй като заплахата от американските санкции все още виси над двата „потока“ на „Газпром“.
Българското правителство на премиера Борисов изглежда упорито вярва, че има по-добри позиции, ако успее да обвърже закупуването на американски изтребители за българските военновъздушни сили с по-снизходителен подход от американското правителство към „Южен поток Лайл“. Той не успя да говори по тези „горещи“ въпроси със самия президент Тръмп, но имаше шанс за по-дълъг разговор с държавния секретар Помпео. Изходът от тези разговори не е ясен, но секретността на посещението в София на топ мениджърите на „Газекспорт“ може да послужи за индикатор, че Вашингтон не е бил очарован от идеята.
Възможно е г-жа Бургмистрова и г-н Медведев съзнателно да са пренебрегнали посещението на главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов в Санкт Петербург, където са го приели по-нисши длъжностни лица, за да се отклони вниманието от по-критичното за тях посещение в българската столица.
Подписаните анекси към договора за доставка между „Газпром“ и „Булгаргаз“ са инициирани от „Газпром“. Те са буквално предварително запълнени формуляри за съответствие с поетите от задължения от руска страна, договорени в рамките на антитръстовото споразумение между ЕК и Газпром. Да припомним, че на руската компания бе даден шест месесечен срок за да предостави доказателства за съответствие, т.е. че е изпълнила ангажиментите. Анексите, посочени в прессъобщението на „Булгаргаз“, са точно това и нищо повече. По другите съществени условия  – няма съществена промяна в договора.
Новите преговори, по същество, са насрочени за месец ноември.
Газекспорт е, както обикновено, активната страна. Той вече е предложил собствен план за заместване на нефтоиндексираната формула на цената в договора, с микс от три репера на цена руския природен газ на три граници в ЕС – Франция, Италия и Германия, и три газови хъба – TTF, NBP и Baumgarten. Това е несръчен опит да се подмени нуждата от диверсификация на източниците и конкуренция на българския газов пазар, с диверсификацията в цената с монополния доставчик.
Това, което се представя като постижение – промяната в пунктовете за доставка, което бе старо желание на „Булгаргаз“, повтаря подобен документ, изпратен от Министерството на енергетика в края на месец април 2017 година, когато служебен министър е Павлов, до ЕК в отговор на искане на ГД „Конкуренция“ за становище по проект на „Газпром“ за уреждане на антитръстови дела.
Когато става дума за ценови нива, картината е още по-неясна. Макар да е вярно, че цените на природния газ на Газпром за България са сред най-ниските в ЕС (малко над 21,2 Eur / MWh) за 4 тримесечие на 2018 г., те не отразяват цялата картина на „даване и вземане“ между Булгаргаз / Булгартрансгаз, от едната страна и Газекспорт, от друга.
За разбирането на крайния ефект и съвокупния монетарен ефект, който по същество представлява нетната „цена“ на природния газ на Газпром, трябва да се отчетат различни фактори.
Именно целия баланс на тези отношения, който се пази в тайна от българското общество, показва че нетния резултат винаги е оцветен в „червено“ и се плаща от българските данъкоплатци и потребители. Което не може да се каже за конкретно ангажираните по цялата верига на стойността на руския природен газ до крайния клиент.
Какво ни спестяват от цялата картина?
  • А. Булгаргаз е една от малкото държавни газови компании в Централна и Източна Европа, която отказва да подаде иск срещу „Газпром“ за надплатени суми, заради по-високи от пазарните цени за природен газ от 2012 г. насам. До 2014 г. ценовата разлика между цените на германска граница (използвана като бенчмарк в арбитражните случаи), в определени моменти, надхвърляха $ 100 /хкм), което означава, че потенциалните претенции биха могли да бъдет измерени в стотици милиони долари надплатени суми. Повечето компании от Централна и Източна Европа и от ЕС, които преследваха тази линия на действие, успяха да получат значителни компенсации, които намериха израз в ценови отстъпки за бъдещи доставки. Тоест спестените искове към Газекспорт, са били не само задължителни, но почти рутинни като способ за постигане на по-ниски цени на природния газ. Тези надплатени суми също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • Б. Газекспорт се радва на безпрецедентна ниска тарифа за транзита на своя газ през България – най-ниската в ЕС. Докато Газекспорт плаща за трансграничния си транзит през България по старата тарифна система за пощенска марка около $ 6 за хиляда кубически метра до гръцка, македонска и турска граница, всички други компании, транзитиращи газ, включително „Булгаргаз“, плащат по новата тарифна система „вход-изход“. На базата „при равни други условия“ – едни и същи обеми, годишен срок – това прави разлика от най-малко $ 12 за хиляда кубически метра. Паричният еквивалент на тази изключителна „привилегия“ за Газекспорт, оценен като загуба на приходи за бюджета и компанията, надвишава сумата на общите годишни приходи на оператора на газопреносна система – „Булгартрансгаз“. Ето още стотици милиони неполучени приходи всяка година, които също трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ.
  • В. Накрая – Газекспорт получава третиране „червен килим“ и пълен 100% пазарен дял на газовия пазар в България – благодарение на постоянния отказ на Булгаргаз да купува газ от други източници – дори когато цените са конкурентоспособни. Този изкуствено поддържан монопол на Газпром, също има своите финансови измерения, които трябва да се добавят към „цената“ на руския природен газ у нас.
За да обобщим – макар и да е вярно, че цените на Газекспорт да са сред най-ниските в Европейския съюз – на нетна кумулативна основа – при отчитане на целия спектър от взаимоотношения – „даване и вземане“, включително неполучени приходи, в допълнение премия на монополното положение, стигаме до категоричен извод – цените на Газпром в България са минимум 25% над номинално обявените и са най-високите в ЕС.

За разликата между Тръмп и Рейгън

Без съмнение цените на суровия петрол престанаха да проследяват ключовите пазарни вектора - търсене и предлагане.  САЩ , Русия и Саудитска арабия добиват на рекордни равнища. Но цените се движат нагорe - до 87 щатски долара на барел. След премахването на забраната за износ на суров петрол от САЩ през 2015 година, дневния добив достигна 11 милиона барела, което позволи на САЩ да станат най-големия производител в света.
Цените обаче продължават да стоят високо - изключително под въздействието на политически фактори, сред които се откроява политиката на Тръмп.
Заблудата е да се твърди, че някой може да претендира, че се бори с Русия, докато предприема действия, които водят до наливането на допълнителни милиарди в касите на Кремъл. Това е голямата и фундаментална разлика между Рейгън и Тръмп. За да подчини и в разруши Съветския съюз - Рейгън просто срина цената на суровия петрол. Останалото бе следствие.
Не става дума само за санкциите на САЩ срещу Иран. Политиките на Тръмп определено нанасят щети в ЕС, като принуждават европейските потребители да плащат значително повече за енергия, отколкото техните американски конкуренти. Свидетелство за това е постоянно високия спред между Брент и WTI - водещите сортове на американския и европейския пазар..
Белият дом, очевидно не се притеснява да се конфронтира на много фронтове, но е добре да помисли върху обстоятелството, че освен парите, Путин ще получи и славата, защото веднага използва възможността да се представи като световен партньор и приятел на потребителите на енергия, като човек, който иска да намали сметките за енергия, докато Тръмп ги качва.
И това послание със сигурност ще бъде чуто от потребителите
в много страни.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

Референдумът в Македония не е нито провал, нито успех - просто етап в съзряването на страната

Както посочих в предишната си статия, провал на референдума в Македония би бил пагубен за цялостта на страната, но резултатите трудно могат да се определят еднозначно като провал. Дяволът не е само в детайли, а в различния знителен и аналитичен ъгъл. 

Първо, както казах резултатите не са еднозначни - в тях няма нито провал, нито труимф. Просто за пореден път се доказва тезата, че етапите в съзряването на една "ферментираща" нация, като Македония, трудно могат да се прескачат. Но точката на пречупване, т.е. началото на нейния разпад, бе отложена. Поне за известно време. 
Надеждите за "чиста победа" бяха откровено нереалистични - просто нямаше начин да се съберем активност над 50 процента, при положение, че противниците възприеха тактиката на бойкота, а привържениците не бяха хомогенни. След десетки години на югославизация и македонизация на съзнанието на македонските граждани, промяна за няколко месеца не е възможна. Още по-малко полезна, защото създава измамното усещане, че за Македония може да намери кратки пътища за влизане, като мимикрира европеизъм, докогато е дълбоко потънала в миналото. Номерът с политическото приемане в ЕС е тотално и окончателно изчерпан. 
Второ, шансовете за гласуване в парламента на поправките за името в конституцията не са нищожни, но отново, дори да минат, няма да променят най-важното обстоятелство - пътят на страната ще бъда труден и обратим на отделни участъци. В същност "югославия" в съзнанието на значителна част от северните македонци им попречи да изпреварят Сърбия по пътя към ЕС и НАТО, какъвто шанс Северна Македония имаше.
Трето, мнозина у нас силно желаеха бърз хепиенд - процесите там да се случат бързо и внезапно, но насила хубост не става. Всичко изисква своето време. Ние приемаме, че всички етнически албанци, също ще подкрепят по дефолт референдума. Но и сред тях има мнозина, които все още бленуват за Велика Албания, а влизането на страната в ЕС и НАТО означава край на тази мечта. Те не бяха сред гласувалите "против", а сред въздържалите се.
Въпросът е какво да се прави?
Политиката на мълчание е оптимално поведени, особено когато имаме работа със силно променливи обществени настроения и политическа среда. Дори и най-добрите подбуди и чисти помисли, могат да бъдат изкористени, особено ако попаднат в среда на крайно противопоставяне - каквато е ситуацията между управляващите и ВМРО-ДПМНЕ. Влизането в ЕС и НАТО, за добро или зло, не може да бъде само партийна кауза, тя трябва да бъде национална, а това на този етап е трудно постижимо пред вид на почти рефлексивното взаимно отрицание между двете най-големи политически партии.
Ориентирите на българската политика трябва да бъдат дългосрочни, защото конюнктурата в Македония не е самостойна, тя е част от променящата се среда в Западни Балкани, което я прави органично негативна - неизгодните събития се самослучват, докато позитивните изискват време, отрезвяване и търпение. Заблуда е, че трябва да говорим само със Заев - политиката ни трябва да бъде инклузивна на базата на принципи, не на целесъобразност.
Тъй като руската хибридна кампания ще използва резултатите от референдума, за да ги интерпретира като успех, който окуражава още по-радикални и по-активни действия срещу членството в ЕС и НАТО, включително чрез координирани действия със сръбските националисти и православна църква, е нужно постоянна ориентация на реакциите по общоевропейското и атлантическо равнище. С отчитане на мрежите за влияние на Москва вътре в ЕС и на първо място на орбански тип национализъм, който се родее с македонизма. Политиката на "на една ръка разстояние" от Македония е задължителна, особено в острата фаза на ферментация на настроенията.
Без корекция в отношенията ни с Русия и Сърбия, с оглед на подкрепата им за македонизма и противопоставянето на членството на страната в ЕС и НАТО, както и взаимодействие с регионалните ни партньори ще е трудно и невъзможно да провеждаме изолирана и самостоятелна политика.
Трябва да е ясно, че проблемът на избора на Пътя в Македония може и ще се реши, но без да се насилват процесите, а като са отдаде дължимото време за съзряване на ситуацията и за формиране на нужните обществени реакции.