събота, 24 февруари 2024 г.

Медийната пролет приключи, преди да е настъпила

 

Не искам да бъда груб, но целият този буламач със Спас Русев и Петков беше именно да замъгли истинската картина, че пролетта в големите медии приключи пред да е настъпила
. Вече го виждате по гостите, по темите, по въпросите. Особено потърпевша е Нова ТВ, но и БТВ я следва. За БНТ там нищо не се е променило, просто в скалата на политкоретност се работеше в по-ниските регистри. Първата тема, която ще бъде смачкана са разследванията и работата на комисията около Нотариуса - защото опряхме до политическия чадър, а там е забранено да се пипа. Втората тема е сглобката. Ще видите рязък скок на дискредитиращите ППДБ репортажи, анализи и т.н. Лесно е да се види по гостите и въпросите на водещите.

Не случайно назначават не толкова известни лица за шефове на новините и правят смени по върховете - известните могат и да не са толкова податливи на влияние, пък и привличат внимание. На Пеевски и Борисов им трябва пчелички, които да работят зад кадър.
Най-вече следете промяната в тоналността, ще видите промяна в нивото на критичност спрямо главните герои - Пеевски и Борисов. Научиха се да го правят по-перфидно - формално дават гледната точка и на ППДБ и на реформаторите, но в каква последователност, с какви акценти - като с 24 тия кадър внушения.
И разбира се, черните списъци от Бойково време ще бъдат извадени най-отгоре. Свикнал съм. Бойко ме вкара преди осем години, веднага след като ме обявиха за персона нон грата в Русия. Още от времето на Венелин Петков, след това Хекимян.
Вярвам, вече ви е станало ясно защо Спас Русев вкара Кирил Петков в медийния капан с онази снимка, за да можете вие да си помислите - ами там всички са маскари, и да лепнат петно върху Петков, така че да неутрализират всяка негова критика срещу сделката и решението на КЗК за сделката на Виваком. Чуя ли инвеститор от Залива, веднага се досещам за Оманския фонд в КТБ. Парите на Пеевски и Борисов са в Залива, няма къде другаде да бъдат, само там могат да бъдат на относително спокойствие от САЩ и ЕС. Но само относително - за това им трябва да купят "снизходителността" на САЩ със сделки. За тови искат да махнат и Тагарев - бюджета за отбрана става много милиарден и покупките на американско оръжие е най-прекия път към сърцата на американския истаблишмент. Виваком пък се контролира от парите на ВТБ вкарани през Юнайтед Груп.
Запомнете формулата на политическо им оцеляване - колкото повече арогантност има в корупционните им сделки с руски корени, колкото повече трябва да легалиризират награбеното през годините, респективно нарастват нуждите да приспиват бдителността на американските и европейски служби, толкова по-високи ще бъдат децибелите на техния турбоатлантизъм, както и нуждата от сделки като тези с АР1000 - да купиш с публичен ресурс "любовта" на съюзниците ни. Не случайно напазаруваха с публични пари през частни български фирми услугите на лобистки фирми в САЩ.
Знаете ли кога точно ще пуснат кокала КЗК? Точно никога. Изобщо контролът върху регулаторите. За това им трябва и тотален монопол върху наратива какво става в България -. комисията по външна политика в НС, министерство на външните работи, и дипломатическа служба - върху всички официални канали и информация, която излиза от България.
Е, няма да им се получи. Ако помогнете на другите медии, като Алтернативата да съществуват и да усилват обхвата на влияние, нямат шанс. Защото нито могат да ни купят, нито могат да ни хванат в капани. Или поне ще им бъде много по-трудно.

петък, 2 февруари 2024 г.

Интервю за аудиокаста на радио Фокус: Илиян Василев: Заплахата милитаризирана Русия да ни нападне е вече много осезаема

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

ЦС: Какво се случва в българската енергетиката, та бившият енергиен министър Росен Христов бие тревога. Според него в ресора е настанал мрак, абсолютно нищо не се обяснява, пазарният дял на „Булгаргаз“ се свива, тъй като фирмите, които внасят руски газ, предлагат по-конкурентни цени. Христов твърди, че „Булгаргаз“ губи позиции за сметка на посредници, защото купува изцяло неруски газ, а големи гръцки фирми продължават да търгуват с гръцки газ – както известно Гърция няма такива залежи. По темата поканих Илиян Василев – бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор. Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, посланик Василев.

ИВ: Добре заварили.

ЦС: Защо отказването ни от руски газ вместо да излезе по-евтино, сякаш се оказва по-скъпо?

ИВ: Ексминистърът Росен Христов е най-малко човекът, който може да говори на тая тема, защото той общо взето бяга пред вятъра. Действително ситуацията на „Булгаргаз“ е  много тежка, но тя е тежка именно заради неговите действия по време на министерстването му, особено във връзка с договора на "Боташ" и „Булгаргаз“, при който всеки ден „Булгаргаз“ ползва ли или не ползва, процентът на ползване вероятно е по-малък от 25% за всичкото време на капацитетите, които той е ангажирал от "Боташ", но затова всеки ден плащаме по половин милион за ангажиране на капацитета. Тези средства източват „Булгаргаз“ и то по драматичен начин. Второто нещо, той беше министър, и то дълго време беше министър, а по негово време се случиха нечувани неща. Първо, в „Булгаргаз“ след като смени всичките ръководства там, които имаха, и президентът си сложи негов човек, „Булгаргаз“ отначало имаше проблем с ангажирането на слотове на терминал в Ревитуса, след това получи три слота за цялата година, които обаче не използва, и продължи по негово време да вкарва руски газ. И за да не излезе, че той го вкарва, го вкарва през гръцки фирми. Тая схема той я направи. И сега да се възмущава, е лицемерие. Тежки са проблемите, действително руски газ влиза в България, внася го фирмата на „Литаско“ и един български известен бизнесмен – те вкарват уж за нуждите на рафинерията, но обемите, които вкарват, са много по-големи. И сега тук идва проблемът със ситуацията на „Булгаргаз“ и на българските потребители: защо газът е скъп. Ами ето, 1/3 от природния газ влиза от Азербайджан. Това е най-евтиният природен газ и при него цените са устойчиво под 30 евро на мегаватчас. 30 евро означава под 60 лева. За да направи регулирана цена, забележете, регулирана цена на КЕВР би трябвало да бъде цена, която защитава потребителя, а се оказва, че докато на борсата цената е 56-58 лева, т.е. борсата вече се е интегрирала и синхронизирала със западните борси, особено холандската, която използва за  газовите договорите Ти Ти Еф, то регулираната, защитената цена, която КЕВР ни дава, е над 70 лева. И единственото логично обяснение е: след като имаме компонентата 1/3, което е азерски газ, другият газ, който „Булгаргаз“ купува, е много над борсовата цена.

ЦС: Защо не можем да използваме договорът с „Боташ“ и той се оказва вреден за България? Оказва се, че плащаме стотици хиляди на ден за нищо. Защо не използваме пълния му капацитет?

ИВ:Ами този договор не е никога имал реалната, практичната цел основно да увеличи вариативността, гъвкавостта на снабдяването у нас с втечнен природен газ. Неговата основна цел беше да помогне стратегически, защото нашият президент се занимава с геостратегия, геополитика. Той в търговските дела не е изкушен, още повече когато назначи за шеф на „Булгаргаз“ човек, който няма особен опит в тая сфера. И основната цел беше: в последна сметка в този тристранен протокол, който направиха с „Булгартрансгаз“ да се позволи на „Боташ“ да има достъп за допълнителни количества руски газ през България до пазарите на северозапад от нас, като се започне: Сърбия, Унгария, Германия, Австрия и т.н. При отсъствието на междусистемно споразумение между БТГ и Боташ, когато се подписваше договора на Булгаргаз, то естествено, че няма никаква конкуренция, и сега освен „Боташ“, който контролира капацитетите на изхода от Турция, само той и Сокар Енерджи имат право да изнасят газ от Турция. Говорим за природен газ, който да излезе от турската газопроносна система, не по специализираната тръба на „Турски поток“. Поради тази причина, г-н президентът просто се изкуши като много политици преди него да прави геополитика през природния газ. То това е проблемът с „Булгаргаз“, затова казвам, че докато не се приватизира, компанията постоянно ще бъде играчка на политици да се занимават с газов бизнес.

ЦС: Възможно ли е да се развали договорът с “Боташ”? И макар че за това се говореше усилено през последните седмици, след посещението на турския външен министър Фидан Хакан тази тема изчезна.

ИВ: Тя изчезна, защото просто Турция държи силните карти. Той договорът е толкова неравностоен, че всяко нарушаване означава, че трябва да платим до края на 13-годишния период цялата сума, която би трябвало да платим и това са някъде към 2,5 млрд. И няма такъв човек, който да плати такива милиарди. Договорът се разследва в Европейската комисия, но и там едва ли ще постановят прекратяване, по-скоро ще ни наложат бъдещи ангажименти. Общо взето мерките на Европейската комисия ще засегнат  само страната-членка на Европейския съюз, тоест “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” и правителството. И в това отношение ние отново ще бъдем губещи. Да не говорим, че има и една много опасна и ескалираща тенденция: “Боташ” да си сключва нови договори за пренос на газ през България в Австрия, в Унгария и т.н. И ако прекратим този договор с Боташ, ще отворим място за турската компания да предяви претенции освен тези по директния договор и претенции за щети и загуби по нереализирани други. Защото този договор ще падне, но остават нереализирани възможности за пренос на договорени вече количества руски газ през Турция за Централна Европа, които не могат да се реализират без България.

ЦС: Проекти на стойност половин милиард евро за увеличаване на капацитетите на две от старите газови връзки на България с Гърция и Румъния обявиха вчера газовите оператори на трите държави: българският “Булгартрансгаз”, гръцкият “ДЕСФА” и румънският “Трансгаз”. Чрез тях се очаква да се вдигнат мощностите на връзките Кулата-Сидирокастро на границата ни с Гърция и Кардам- Негру вода на тази с Румъния. Какъв търговски интерес ще предизвикат тези разширения?

ИВ: Тясното място на тази връзка, наречена вертикален газов коридор, не са капацитети между КС “Кардам” до “Негру вода”, там достатъчни капацитети съществуват. Проблемът е в едни 63 км, които са в частта между КС „Странджа“ и КС „Провадия“. Те са тясното място, след като беше пуснат “Турски поток”. Защото “Турски поток” трябваше да използва и използва част от инфраструктурата  на Трансбалканския газопровод. И когато използва и натовари тази инфраструктура, той де факто обезсмисля и рязко намалява разполагаемия капацитет за конкурентни газови потоци, по трите тръби, които минават от “Кардам” до “Негру вода”. И сега трябва да направим не нещо толкова по тези три тръби, колкото най-накрая “Булгартрансгаз”, който обеща и това беше ангажимент, за да не компрометира възможностите на вертикалния газов коридор, да направи именно тази връзка. Докато сега започнат да я правят, докато я реализират, битката ще е: кой ще изпревари да натовари и използва все пак не безграничните капацитети за пренос през България. И тази битка засега се печели от „Газпром“, чиито природен газ влиза през Турция, това компрометира и възможностите за натоварване на вноса от Гърция. Между другото, при проекта за интерконектора с Гърция капацитетът също ще се разшири до 5 млрд., и там нещата много бързо вървят. Но капацитетът на Сидирокастро-Кулата трябваше да се увеличи отдавна от 1,5 млрд. до 5 млрд., но очевидно не става. И като добавим и че се забавя и терминала в плаващата платформа в  Александруполис, тя трябваше да тръгне във втората половина на февруари, картината на геополитическата игра зад кадър изплува. Доколкото разбирам, пускът на Александруполис, се отлага за края на април. Разбирате, че е една много сложна игра, в която няма толкова търговия и пазар, или конкуренция, колкото има геополитика. Тоест, евентуално тези мощности през Гърция ще се натоварят, но те се намират в подчинено отношение спрямо мощностите, които се товарят с природен газ, който влиза от Турция. Защото да не забравяме, че там е и основният дългосрочен договор с Газекспорт, който пък определя жизнената способност на “Булгартрансгаз” да оцелее, защото дългът по “Турски поток” още не е изплатен. А в момента, в който се компрометират приходите по него, “Булгартрансгаз” е нагълтал вода.

ЦС: Като обобщим казаното от вас, какво се случва реално в енергетиката, в газовата й част?

ИВ: В енергетиката сега в момента консумираме резултата на години на намеса на политици, които се упражняват да правят бизнес през енергетика, природен газ, и електроенергия и т.н.,  каквото се сетите. В резултат на което “Булгартрансгаз” естествено ще губи позиции, тъй като няма как да ги задържи  при положение, че регулираната цена, която той предлага и природният газ, който предлага, е много по-скъп от природния газ, който е на борсата. Просто пазарен принцип. И в момента, в който се каже, че трябва да се приватизира, защото това е единственият начин, при който корпоративните съображения ще надделеят над политиците, картината ще стане друга. Ами вие само вижте, откакто се помним, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” се управляват от  президенти, премиери, министри на енергетиката, депутати и други, по руски образец, и е естествено, че няма как да оцелеят. Компанията се декапитализира и ще продължава до един момент, в който най-накрая ги приватизираме, но вече в условията на техния недоимък. Същата работа е и с електроенергетиката. Там влязоха много политици, които са и лично заинтересовани от много сделки, които се реализират, особено в сферата на ВЕИ, но не само. И като видите, че от 240 депутата, примерно повече от половината имат някакви интереси във ВЕИ, как да се управлява тази система, когато трябва да се вземат радикални мерки, така че да се поддържат и начините за съхранение на устойчивостта на системата, за регулиране на честотата, балансиране и т.н. Когато влизат все повече и повече мощности от ВЕИ и като добавим и тази идея за нова ядрена мощност, очевидно уравнението става невъзможно за балансиране. Затова се надявам, че ще съумеем да направим по-плавен преход, именно като окастрим крайните и екстремни политически моди, и най-вече интересите на политиците и оставим експертите да си вършат работата. Все пак тази система ни служеше толкова много години и беше направена от експерти и по-малко от политици. И се оказва, че дори преди 1989 г. е имало повече експертност в управлението на енергетиката, отколкото сега. Много е странно, но е така.

ЦС: За първи път България сега внася ток от страни, които доскоро е снабдявала - Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония. Защо се получи така, заради не балансираната система ли?

ИВ: Естествено се случи това, та вие натоварвате въглищните централи със стойността на емисиите, те стават неконкурентни. В същото време никой не е стимулирал газовите централи в България. И в момента ние вкарваме ток от газовите централи на Турция и Гърция, тъй като и природният газ като цена падна. И емисиите при газовите централи са 40% от тези, които са при въглищните и това конкурентно предимство просто няма как да се компенсира. В същото време никой не предприема някакви мерки за съхранение на въглищата, защото те в момента са единственият сигурен местен енергиен източник на базова енергия, който не се внася. И като такъв, те няма как да бъдат заместени като опора на националната енергийна сигурност. Утре може да стане всичко, може да се компрометират както физическите доставки, така и някой да направи цените на тези доставки прекалено високи. И ако ние през това време си затворим мините, затворим въглищни централи, затворим всички други способности да генерираме енергия, независимо от събитията извън нас, то тогава ще имаме проблем. И това се очертава.

ЦС: След като климатичните политики на Европейският съюз бяха пряко свързани с избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия – тогава сделката й беше със Зелените, за да получи необходимите гласове за избора на втори тур, съответно бе наложена и такава климатична насока.  И сега, каква е гаранцията, че при нейното преизбиране след изборите през юни, ще бъдат ревизирани тези климатични политики?

ИВ: Урсула фон дер Лайен не беше точно знамето на климатичните политики. Знамето им беше Франс Тимерманс, нейният заместник. Той напусна. На вчерашното заседание на Европейския съвет, това е най-висшият орган, беше взето много важно решение, а именно акцент на Европейския съюз в следващите години да бъде отбраната и сигурността. Което означава, че част от тези средства, които отиваха да поддържат климатичните политики, ще се пренасочат към отбрана, просто защото преди да спасяваме планетата трябва да спасим самият Европейски съюз и териториалната цялост на неговите членки. Тъй като всички страни вече приемат, че заплахата милитаризирана Русия да ни нападне е вече много осезаема. Сега, процентите не са над 50, но при всички положения тази опасност расте. И доколко може да се вярва на  Русия, след като всички от Путин надолу точно в навечерието на войната в Украйна уверяваха, че това е невъзможно, че това е безумие да се нападне Украйна, и я нападнаха.

ЦС: Доколко е възможно Русия да предприеме такива действия и към  Европейския съюз? Вие сте доста добър познавач на политиката на Кремъл.

ИВ: Вижте, има две неща - апетитът идва с яденето. Една свръх милитаризирана, защото в момента, за да оцелее Русия тя се милитаризира - икономика, общество, всичко. И това, когато вече мине една граница, в която балансите между разум, рационалност, интереси се нарушат, то може да се очаква всичко. Русия няма спирачки. Не случайно всички основни страни Британия, Германия, Полша, Франция, Италия ревизират плановете си именно, за да увеличават въоръжаването си въз основа на оценката за нарастваща опасност от голяма война. Провокирана и в следствие на Русия и не само на Русия, има и други агенти които могат да се включат. Днес пускам една статия по този повод, стратегията на Русия е да глобализира украинския конфликт и да ни ангажира в една глобална война. В която се  намесват с техните интереси, съответно и някои други регионални автократични сили, които са антизападно настроени, против Европейския съюз и НАТО. В този смисъл Европейският съюз, след като се преориентира към отбрана, вероятно ще започне, не само вероятно, а със сигурност ще започне да прави политика, която е много по-близка до тази, която се провежда в САЩ и Канада, Северна Америка. По-балансирана политика, която ограничава зависимостта си от внос. Ето виждате конфликт в Червено море, той не е случайно избухнал там с хутите. Хутите не случайно атакуват танкери, които се насочват към Европейския съюз. Всичко това е част от глобален план и в него основна роля играе като архитект именно Москва. И като играе тази роля, очевидно заплахата за цяла Европа става все по-реална. Пак казвам, тук не е необходимо човек да се паникьосва, а трябва да вземе мерки, и това е начинът, по който се планира отбранителната способност. Трябва много хладнокръвно да преценим какви мерки трябва да предприемем както в областта на модернизацията на армията, така и в пренастройване на отбранителната промишленост с новите възможности. Както и разбира се, да  се прегледат мобилизационните планове, тъй като най-голямото престъпление, което може да се направи е в условията на очевиден консенсус за нарастваща заплаха от война, ние да оставим по-голяма част от подлежащите на мобилизация български момчета и момичета без никаква военна подготовка.

ЦС: И на финала на нашият разговор искам да ви задам още един въпрос от аспектите на енергетиката. И той се отнася за идеята за построяване на електроцентрали в акваторията на Черно море. Това поредната модна панацея ли е? Правят се брифинги, пресконференции, телевизионните студия са изпълнени с интервюта в тази посока.

ИВ: Единственото положително, което там виждам, са тези офшорните паркове, за които мина законодателството или би трябвало вече да е минало. Сега, по принцип единствената разумна политика е при изключително волатилен, тоест колебаещ се пазар: както от гледна точка на източници на енергия, така и на други свързани с енергетиката обстоятелства като емисии, достъп, достъпност на цени, физически маршрути и т.н. човек трябва да си остави отворени всички възможности. И вече да остави политиците да се отдръпнат от намесите в енергетиката и в пазара, за да може пазарът да балансира и да награди тези, които доставят най-добрия микс между различни опции. Дали ще бъдат плаващи централи, дали ще бъдат офшорни паркове, това вече е друга история. Оставете пазарът да реши кой трябва да оцелее и бизнесмените пък да си направят своите сметки. Тези брутални намеси, дирижистки уклони от страна на управляващите България - това ще бъде, онова няма да бъде, ни доведоха до днешното състояние. Това очевидно трябва да се преразгледа.

ЦС: Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Гостува ни Илиян Василев, бивш посланик на Българя в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор.