Животът Днес: Какво ще спечелим, ако българин покори върха на ООН

Линк към оригинала в Животът Днес

Улисани в дискусии и конспиративни теории около нашата кандидатура за генерален секретар на ООН, забравихме въпроса какви ще бъдат конкретните ползи за страната ни, ако българин, без значение как се казва, поеме глобалния и наднационален пост. С този въпрос се обърнахме към един от най-добрите анализатори в родната дипломация – Илиян Василев.
Ако българин стане генерален секретар на ООН, ползите ще бъдат многоизмерни.
Първо, разбира се, от гледна точка на международния престиж на страната. Не трябва да забравяме, че така България ще излезе от едно състояние на изолираност в дългите години след 9 септември 1944 г. Още през 1989-а ние успяхме да изпратим в системата на организацията на ООН неголям брой български представители. Те обаче не бяха толкова представителни от гледна точка на идеи, на поколения, на квалификация, докато сега имаме възможност действително да направим доста голям пробив.
Генералният секретар на ООН е участник в глобална политика на най-високо равнище, на каквото България много рядко участва. Подобно ниво, и то частично, сме реализирали по време на мандата си в Съвета за сигурност. Вероятно много малка част е осъществена по линия на Еврокомисията или на други позиции, които българи през времето са заемали.
Но толкова високо равнище означава, че у нас ще може да се издигне качеството на информираност. Заедно с генералния секретар естествено ще се отворят позиции и за други българи. Вероятно ще се отдаде възможност наши дипломати и неправителствени организации, изобщо на повече български граждани, работещи в международни или български организации, да реализират по-активно участие по линия както на програми на ООН, така и на други, свързани с тях. В тоя смисъл те могат да си заработят така нареченото глобално CV, което да им позволи по-нататък да работят и на други места.
Съвсем наскоро примерно кандидат на Словения стана президент на УЕФА. Има много такива организации. Зад всяка една такава позиция стои доста изчистен от политически и други драми процес на определяне и издигане на кандидатурата и защитата й. И това предполага възможност ние да лансираме такива кандидатури.
Самият факт, че Жан-Клод Юнкер направи, и то в адреса си и след него, такова силно послание по отношение на Кристалина Георгиева, а и другият факт, че имаме генерален секретар на ЮНЕСКО, достатъчно добре говори за това, какво България вече е успяла да направи.
В този смисъл аз много се надявам, че във вътрешен план един такъв успех, колкото и да е на този етап условен, би могъл най-накрая да ни накара да започнем да мислим прагматично. Да оценяваме шансовете предварително и да реализираме печеливши кампании, кандидатури, да имаме вътрешна консолидация. Това не го виждам към момента.
Позитивната възможност не би се реализирала, ако отново се затворим във вътрешния си политически процес и забравим за възможностите, които тази позиция разкрива.
Много се надявам вътрешният процес на издигане на подобни кандидатури да се нормализира, тъй като оттук нататък България влиза в друга лига.
Самият факт, че бихме имали генерален секретар, няма да промени нищо във вътрешен план, ако ние не си свършим домашната работа. Нито ще доведе до повече инвестиции, нито ще доведе до реформи, нито до подобряване благосъстоянието и по-голяма сигурност.
Всички тези неща са домашното на българския избирател, на българския гражданин, на българските партии и елит.
Факт е, че изборът на един генерален секретар е процес на селекция. Той не е функция на способността на отделните страни да генерират подкрепа, а на мрежите, които двамата кандидати могат да мобилизират. Това са мрежи примерно в рамките на Европейската комисия, на партията на Европейските социалисти, на Европейската народна партия, на други мрежи. Примерно не е никаква тайна, че госпожа Бокова мобилизира максимално ресурса, който успя да генерира около позициите си на генерален директор на ЮНЕСКО.
Изобщо това е игра, която е „наднационална топка“ или равнище. Тоест позицията на генерален секретар на ООН сама по себе си не отваря врати, но тя е предпоставка да се реализират добри стратегии.