Преди решението по Белене в Парламента

Тъй като се задава "малка" буря по темата Белене утре в парламента - нека споделя някои съображения. Ограничавам се в коментарите, защото не мисля, че трябва да разискваме в детайли по форуми.

Решението е в режим кризисно реагиране, а това е изключително опасно. Без стратегия всяко решение може да доведе до последващи или нескончаеми загуби.

Стратегията за решение на проблема изисква холистичен подход, в който евентуалното плащане е само част. Без договор с АСЕ можем да останем с платени пари, без оборудване и в очакване на Годо.

Трябва да се проучат в дълбочина - не просто академично, а с реални действия - вариантите за монетизация на платеното оборудване. Те не са един или два, но всички са с различна степен на риск - включително и от хипотезата руската страна да не достави оборудване, което ние да предлагаме на трети страни или да развиваме страни.

Последно без контраигра решение няма. Но без гръбнак битки не се печелят.

Още по-малко без изолация на инициаторите и авторите на батака по Белене. Те постоянно ще торпилират усилията по уреждане на кризата. Арогността им е единствената форма на защита. Когато Първанов се хвали, че не "останал валат", но ни остави дългове за милиарди, а Овчаров назидава "който чупи, купи" без да се припознава като чупещия и длъжния да купи, значи не сме достигнали "дъното" за да се отласкаме.

Уязвими сме не само по Белене, но и по Южен поток, защото близо 200 милиона "изчезнаха", а трябва да се връщат.
Идеята на Борисов "да изчистим проблемите" пред новите проекти, е нов голям шлем, или поне подготовка за това. Той си иска Южен поток и газовия хъб и е готов да ни потопи в нови милиарди дълг.

Засега толкова.