За "приятелския огън", опитите за превръщане на президентската кампания в несъбитие. След избора на Трайчо Трайков

"Прителският" огън чрез тролове срещу Трайчо вече е открит и то по всички фронтове. Включително във форумите - приписват му сделката за Булгартабак /действително ако се разговори ще стане интересно, но не вярвам да го искат/, за енергийните проекти и всички други грехове на първото правителство на Борисов.

Нека да го кажа "право куме в очи", тъй като вярвам, че в ГЕРБ има сериозни политици. Тази линия е глупава и потенциално самоубийствена. Ако Трайков направи център на своята кампания съдебната реформа и най-вече грандкорупцията - текущите далавери и сделките по БТК, гориватата, КТБ, да не говорим в енергетиката Белене и Южен поток, като основната заплаха за националната сигурност - това е свръхпрезидентска тема, защото подкопават държавността - на много хора ще им стане твърде горещо, да не кажа жежко и тогава никакви тролове не могат да помогнат.

Аз съм скептичен, че зададения от самият Трайков конструктивен тон в отношенията с ГЕРБ - на който настояват участвуващите в управляващите в коалицията министри от РБ - ще бъде посрещнат със същото от ГЕРБ. Не говоря за хората там, които си взаимодействат с реформаторите на повече или по-малко постоянна основа - в правителството или в Парламента, а за кръга около парламентарната група - за партийците и политиците, които от време на време се изживяват като информационни войници. Не е проблем на нито една друга партия или обществена група, че ГЕРБ отложиха до последно обявяването на кандидата и до тогава ще гледат мач, който другите играят, а те са на трибуните. Конкуренцията в дясно може да се окаже много по-здравословна за демокрацията у нас, включително чрез ангажирането на избиратели, които не биха гласували за ГЕРБ или други партии.

Особено ако се осъзнае, че изборът за президент е съдбовен за страната, тъй като както каза и президента Плевнелиев, нарастват броя на политиците, които започват да се чувстват неудобно с членството ни в ЕС и НАТО. От една страна евросубсидиите ще бъдат спрени /далаверата отпада/, а ограниченията и ценностните бариери на евроатлантическата ни принадлежност им пречат да реализират "сделки" извън европейските стандарти на Изток.

Ако повече българи разберат, че въпреки, че на повърхността почти всички политически сили се изкарват евроатлантици, за по-голяма част от тях, това не е по-вътрешно убеждение, а като конюнктурен компромис, който може ако не да бъде директно конфронтиран, то тихомълком размит в приказки за "демилитаризация" на Черно море, докато Русия го напълни с войски и въоръжения на непознати дори по стандартите на Студената война равнища. Или пък ще засилим вербалните атаки срещу несолидарния Евросъюз и ще славим добрия Ердоган. Прилагателните постепенно могат да изядат съществителните в геополитическата ни ориентация.

От днес до 2 октомври ще бъдем свидетели на запълване на медийното пространство с всякакви махленски кавги, реалити формати /ВИП и по-нагоре/, "разследваща журналистика и неновини - кой открадна компотите на баба?/, шоу програми - за да разводнят и превърнат в несъбитие кампанията. Това е стратегията - правителството ще се включи със своята писта от ПР и антикампанийни елементи - от страха от бежанците до страха от война на нашата територия.

Издигането на кандидатурата на Трайков свърши и още една свръхполезна работа - силно намали възможността ГЕРБ да посочи "обединителна" кандидатура, която да импонира и на леви, и на националисти и на ДПС или ДОС - такива фигури, които наричам "тънки" атлантисти - толкова тънки, че като го разгледаш отблизо си личи свързаността с евразийството - с руски енергийни компании, корупционни схеми и т.н..

Представете си какво става с десните избиратели ако посочат Маргарита Попова за кандидат на ГЕРБ - нали тя също е "техен" министър, техен човек.? Как мислите дали Трайчо няма да спечели срещу подобен кандидат?

Така, че изборът му е напълно логичен, потенциално печеливш /в различните варианти на разбиране на успеха/ и ще допринесе за гарантиране на евроатлантическата ориентация на страната.

България има нужда от пълноценна кампания, с участието на всички гледни точки, интензивна и съдържателна дискусия, която да разкрие и тъмните ъгли и механизмите за пленяване на институциите, които ни пречат да вървим напред. ГЕРБ няма кого да винят освен себе си, ако утре в публичното пространство започнат да текат дебати между Трайков, Радев, Каракачанов, Дончева и мястото за техния кандидат е празно.