събота, 27 май 2017 г.

Faktor: Протестният марш. И вървя народът възроден.

Радостен съм от това, че участвах в Марша организиран от Правосъдие за всички. Както обещах бях с Черния. Дано са разбрали и неговото послание - скачаме и хапем.
Изпитвам чувство на удовлетворение и съм сигурен, че мнозината на протеста го споделят.
Първо, защото бяхме повече отколкото се надявах. Вижте пасквилите в Труд - очакваха двеста-триста души. След толкова много неуспешни демонстрации да видиш близо 4-5 хиляди души в центъра в поход е постижение. Дава кураж, дава надежда, че следващият път ще бъдем повече..
Второ, радостен съм защото зная как реагират Кой? и обслужващите го институции. Страх, първичен атавистичен страх и производната ненавист. Знаят, че тези публични изяви на Улицата с искания за реформи и оставки на главния прокурор - рязко ограничават възможностите им да твърдят, че могат да опитомят всяка проява на деструктивна за модела на управление обществена енергия. Като всяка авторитарна власт - отстрани тя изглежда солидна, непоколебима, непобедима, а при първата съпротива се срутва изведнъж, разпада се като като кула от карти.
Те са в глуха отбрана и освен чрез Пеевските и присъдружни медии да сипят хули и клевети, друго действие нямат. Наричат участниците в марша "кърлежи", "безсрамници", "путчисти" - това е ярък признак на безсилие, конвертирано в омраза и низост. 
Вече са загубили инициативата. Не само защото не могат да изкарат на улицата хора в защита на своята кауза, без да лъсне търговския или наемния характер на събитието. Плакатите са израз на отчаяние. Такива са им съветниците, скъпоплатени пиар "експерти", с идиотската идея да печатат анонимни плакати за да омаскарят несъгласните с Цацаров във ВВС. Съветниците си получават тлъстите възнаграждения, а ефектът е точно обратен на очаквания. 
Сблъскаха се два свята.
Единият, на хората които не можеш да купиш. Когато са несъгласни или недоволни, те просто си остават в къщи, не протестират. Ако иде реч за вот - не гласуват, но колчем някой тръгне да им "купува" волята им с типичната за Кой? арогатност, получа презрение. Смятат правото си на глас и лично мнение за ценност без цена. Хиляди осъзнати и възродени граждани, които са отделили от времето си, за да променят страната си към по-добро и да спрат плъзгането към пропастта на личната и безгранична власт на войнстващата и незаконно обогатена посредственост.
Другият свят на Кой? и антуражът от анонимни автори, финансирали плакатни войни и медийни пасквили "зад кадър", защото ги е страх да излязат в открит дебат и публичен сблъсък. Затова действат от засада, анонимно - чрез редакционни материали.  
Всеки от другата страна калкулира пряк или непряк финансов интерес. Всяка мисъл, всяко действие има своя паричен еквивалент - като започнете с "редакционните" статии за да скрият авторите, през плакатите и информационното покритие в електронните медии, където разтевожени за финансовите си постъпления - реклами, необезпечени и невърнати кредити, инжекции и достъп до публичен ресурс от Кой? продуценти предпочитат да насилят истината за това колко хора излязоха на протест. Вместо за хиляди, говорят за стотици. Всички, повтарям всички, се кланят на финансово силния, но посредствен авторитет с власт.
Тези хора не могат да определят дневния ред на обществото, защото няма сетива за обществената болка, за тревогите, за възможностите, които Светът ни отваря и като личности и като нация. Те знаят едно - как да трупат лично богатство и как да държат власт. Техният модел е несъвместим с европейския цивилизационни ориентири, заради който започнахме Промените преди двадесет и седем години. Всички, които ни радват с "високия изказ" и "естетика" на определения като "кърлежи" и "безсрамници" от страниците на поръчковите медии, са със съзнанието и психиката на наемен персонал. Техните господари са наркотично завсими от модела, олицетворяван от главния прокурор Цацаров - централизираната система за публичен контрол, която има свой аналог само в Русия. Единствената им морална и материална опора е оцеляването на Путиновия режим и неговия европеизиран хибриден отпечатък у нас.
Те могат да владеят финансов, институционален и медиен ресурс, но не владеят и не определят тенденцията и бъдещето. Стигнаха до там журналистите да не искат да подписват със своите имена сквернословията в техните издания, та се налага да се крият зад "редакционни" материали.
Трето, хората, които присъстваха взаимно се окуражиха. Заедността ражда особен тип солидарност за бъдещето. Следващият път ще дойдат повече хора - бъдете сигурни.
Радвам се, че бях на протеста и защото много от виртуалните ми приятели във фейсбук станаха реални.
Не очаквайте, че медиите ще отразяват обективно протеста. Още по-малко, че журналистите в тях ще заемат гражданските позиции, които заемаха от зората на демокрацията, от Виденовите зими или дори Пеевския поход към ДАНС. Кой? успя да подчини свободната и незавасима журналистика и да ограничи възможностите и извън бюджетните средства и строго контролираните рекламни приходи. Малките острови на друга журналистика или са плод на инат инвеститори или на финансиране с чуждестранен произход. Не че няма български бизнесмени, които могат и биха искали да подкрепят свободното слово, но колчем го сторят и Кой? веднага праща след тях потерите на прокуратурата и данъчните.
Това, че медиите на Пеевски се опитаха да маргинализират протеста е линеарно поведение. Няма никаква иновация или въображение.
Казаха, че сме били малко хора. След това ще твърдят, че протестът не е представителен за преобладаващите обществени настроения, че София не е страната. Като им посочат, че протест имаше във Варна и Пловдив, ще доуточнят - България не е големите градове.
След това ще се опитат да дискредитират протеста като го пришият към пъклените замисли на олигарси, политици, съдии и т.н. Обичайните словесни матрици -  протестът е платен. Посъветвах колеги по протест да не отричат слухове, а да ги абсурдизират, примерно всички сме взели по двеста лева, защото американци, европейски и олигарси са ни платили. Нали сме си алчни. С движени от корист люде е безмислено да спориш за морал.
Ще засилят ударите срещу Панов, Калпакчиев, но ще знаят, че на Улицата ги чака протест и недоволство, което може да ги измете, въпреки властовите им "гаранции".
Сега ни трябват фокусирани кампании и още протести с публичен натиск по всички ключови пунктове на пътната карта на съдебната реформа. Неудовлетворените и потенциално протестиращите обикновени хора, трябва да свържат своята бедност и усещане за социална несправедливост с пленената държава, липсата на ефективна съдебна система, с гранд корупцията.
Това беше възгласът на марша - Реформи, Реформи.
Сигурен съм, че ги е страх. Защото светът и българските граждани видяха, волята за публичен протест - срещу статуквото и властимащите, не е прекършена..
Фасадата на сплотеност, на стабилност и спокойствие се пропука.

петък, 12 май 2017 г.

Фактор: Приватизацията забранена - назад към времената на Г-13 и Мултигруп


Линк към оригинала във Фактор

Ако още си мислите, че казаното от новият министър на икономиката е случайност, дълбоко се лъжете. То отразява стратегическо направление във философията на управление на настоящето правителство, или поне на патриотичната му част, което води своето начало от ранните години на 90-те, в мисленето на назначените за милионери от БКП и ДС кръг хора.
Тогава те бяха заявили в прав текст - "България е за българите", т.е. приватизацията е само за вътрешно тяхно ползване в обеми и темпове, които тях ги устройва. Чуждите инвеститори не са добре желани или там къде влизат да не създадат конкуренция на тяхния бизнес.
Отправени бяха и груби заплахи към сигурността на чуждестранните мениджъри и семействата им.Това роди и Българската Асоциация на Международния Бизнес - БИБА - като организация за самозащита от мутри и мутренска държава.
Тогава набра сила и се реализира моделът Мултигруп, чиято концепция се реализира и днес, с видимо лице Пеевски. Основната идея беше номенклатурата - партийна, военна, полицейска, съдебна, ДС и т.н. - да създаде паралелна държава - власт в сянка, чрез която да контролира основните икономически и финансови лостове - гарантиращи възпроизводство на публичната власт.
Всички или почти всички основни играчи в сегашното властово съзвездие имат своите проекции в онова време - те реализират мисия и колективно дейстиве, което е съгласувано, координирано и не допуска радикални отклонения от доктрината на Мултигруп.
Ако си мислите, че цялата формална власт е и реална - дълбоко се лъжете.
Не е Бойко Борисов властелинът на пръстените в това правителство, не само защото няма този ресурс и абсолютна власт, но и защото системата на прехода не предвижда да има един всесилен, а много формални центрове на власт, които се конкурират и неутрализират, но действат в рамките на зададена мрежова матрица с ключови външни контролни точки.
Стана ясно, че ще спират приватизацията, която и без това я няма никаква. Това е друг начин да Ви кажат, че държавната собственост им е скъпа и нужна. Не им трябва конкуренцията на чуждестранни инвеститори или прозрачни пазарни механизми, които да излагат олигарсите на ненужни рискове и отговорност на собствеността.
Както виждате чуждестранните инвеститори достатъчно масово водят арбитражни дела срещу държавата и още по-масово обмислят изнасяне от България. Европейската Комисия е на път да ни глоби с едни 200 милиона евро, защото не искаме да приватизираме.
На стоящите на входа и на изхода на държавинте предприятия не им трябва конкуренция от легитимния и нормален български бизнес, защото, за разлика от тях, той е възникнал от нищото и може да управлява по-ефективно своята собственост. А това създава публичен дискомфорт на политическите олигарси.
За Тях държавната собственост и особено държавните монополи са източник на неограничен властови и финансов ресурс, което автоматично прави приватизацията и демонополизацията неприемливи.
Едва ли ще чуете тези думи. Ще Ви кажат, че тази държавна собственост е критично важна за националната сигурност, за достойнството на нашата нация, за гордостта на децата и т.н. Чуете ли тези "ключови" думи - бъдете сигурни - става дума за много, много пари за източване. Точно както в Русия - моделът на управление зависи от достъпа до публични ресурси, включително през частни ръце.- справка руските олигарси, които са получили на концесия от Властелина отделни части от държавната собственост за управление.
Ако не сте усетили, вече беше задействана психооперацията за промяна на публичните нагласи срещу приватизацията, като Ви разказват фейк или хибридни истории за сделките по раздържяваването и най-вече Ви подлагат на коктейл от ежедневен стрес - убийства, катастрофи, насилие, от една страна и националистическа пропаганда, неувереност, дори страх и недоверие към съседи и партньори от друга..
Приватизацията, тази анонимната и абстрактната, твърдят мултаците, била ограбила прехода, а не конкретните посочени в списъци висши кадри на номенклатурата и службите. Огромната маса от тези хора нямаха и продължават да нямат и понятие от корпоративно управление, което би и причината да загубят много или всичко от нашите пари.
В същност истниският проблем на прехода не бе  в липсата на желаещи да станат собственици, а в отсъствието на достатъчен брой качествени корпоративни управленци с опит в пазарна конкуренция. Вместо темата за качеството на управление на държавните активи, номенклатурната класа се погрижи преди всичко да реши в своя полза въпроса за собствеността.
Не случайно дадох пример с Г-13 от 90-те години. Нито един от новите олигарси не бе самонаправил се човек - всички до един бяха назначени за милионери. Те нямаха и продължават да не търсят конкуренция на пазарна основа, каквато откритата и прозрачна приватизация предполага. Ако си спомняте формулата на техния успех бе проста - контрол на на входа и изхода на предприятието. Собствеността е държавна - приходите за тях, загубите за бюджета.
Много критикуват, често с основание, правителството на СДС за начина по който протече приватизацията. Разбирането на отговорността на синьото правителство е невъзможно без контекста на това което предшествуваше по време на правителствата на Беров и Виденов, пък и преди това. Накратко - финансовият ресурс вече беше преминал от държавата и държавните предприятия в частни ръце, т.е. тези които можеха да участват и да придобиват държавни активи като собственост вече бяха назначени. В допълнение и за да няма никаква възможност за алтернативно поведение, правителството на Иван Костов пое България, която практически беше лишена от икономически суверенитет - всичко се движеше под диктовката на МВФ и Световната банка, които поставяха, в замяна на единствено възможните траншове от финансова помощ от тях, списъци и срокове за приватизация на ключовите държавни предприятия. "Не"-то не беше опция за отговор.
Ако някой мисли, че е било възможно да не се изпълнят препоръките на двете международни финансови институции, спешно трябва да посети лекарски кабинет. Не изпълняваш, няма следващ транш и държавата спира. Смея да твърдя, че единствената причина, поради която номенклатурата и службите допуснаха това правителство, беше нуждата някой друг да извади горещите кестени от огъня и да поеме отговорността за форсираната продажба на активи, които пак същата тази номенклатура изкупи.
Не се наемам да твърдя, че е нямало користни сделки, но те винаги са били функция на три основни групи порока на приватизацията, които сега удобно се премълчават.
Първата е че много от предлаганите активи бяха престанали да бъдат жизнени, т.е приватизацията беше вместо погребение - прекалено късна мярка. Вместо приватизация трябваше да има процедури по фалит. Дори в началото на приватизационната процедура да държавните активи от тези предприятия да имаха някаква стойност, влизането им във фризера на приватизационната процедура, ограниченията върху разпореждания със собственост и инвестициите на практика унищожаваха и малката останала стойност. Справка - авиокомпания "Балкан", която често влиза в политическите дебати като христоматиен пример за "златно" предприятие продадено за "жълти" стотинки. Няма как, ако продаваш актив с огромни дългове, да търсиш мащабно инвестиционно търсене. Факт е, че в конкретния случай не случихме на инвеститор и на приватизиращи, но основната беда бе в системното лошо управление на компанията и натрупания дълг.
Втората, качеството на приватизационната среда, в която се продаваха активите на държавата. Пак поради посочената причина по-горе - новите олигарси, зад които стояха бившите комунистически величия и специалните служби - не можеха да спечелят в открита и прозрачна конкурентна борба с чуждестранни инвеститори. Затова много от активите бяха продадени чрез спорни, непрозрачни и откровено нагласени процедури, включително и по схеми на работническо-мениджърска приватизация, без в тях да има никакви мениджъри или работници. Спомнете си колко много убити имаше, свързани с приватизационните сделки, включително висши политици.
Такава бе и процедурата за приватизация на Булгартабак, нагласена, договорена предварително, включително и с участието на чужди служби и компании. Не Бритиш Америкън Табако да участва в началото и да приватизира, като ползите отидат в държавата, а Пеевски да го вземе в комбинация с мрежа от Остап Бендеровци, които след това да го препродадат и кешират премиите. България - минус, Пеевски - плюс - публиката гневна на приватизацията.
Третата причина приватизацията да не се възприема като явление с положителен резултат е, че като форсирана мярка тя не можеше да породи балансирано търсене. По същото време, в което България продаваше своите активи, цяла Централна и Източна Европа изкараха на тезгяха своето "семейно сребро". За съжаление, повечето страни от региона можеха да си позволят лукса да не бързат да предлагат "всичко и веднага", а да структурират по-добре сделките по начин, който да не издава припряност и спешност. Все обстоятелства, които работят в полза на купувачите и намаляват цените. В повечето случаи стойността на тези активи, особено тези чийто основен пазар е българския, е пряка функция от стойността на пазарния им дял. А каква е стойността на този дял измерен през инфлационен и валутен шок, със сринато и най-вече непредсказуемо потребление?. Прогнозите за бъдещите приходи са изкуствено занижени, а заедно с тях потъва и цената на приватизираните активи.
Можехме ли да забавим този процес? Категорично не. Защото просто МВФ и Световната банка щяха да престанат да финансират държавата. Тази част на уравнението на истината удобно се премълчава.
Защо сега отново повдигат популистки въпроса за забрана на приватизацията?
По същите причини поради която през 90-те години - няма нищо по-лесно от това да източваш публичен ресурс през държавни активи. В хода на прехода България създаде една огромна непроизводителна сила - т..н класа на посредниците, която не произвежда нищо освен власт и преразпределение. Тя изисква за своето съществуване все повече и повече средства. А държавните компании дават все по-малко и по-малко. Дълго време гранд проекти и публичния ресурс в пътната и комунална инфраструктура покриваха жизнената им сметка. Но дойдоха трудни години - парите от Брюксел все по-трудно се "усвояват". На всичкото отгоре пак Брюксел настоява за приватизация на енергийните дружества, а това е "червена линия" защото се губи реалния контрол върху паричните потоци и много схеми.
Но не само заплаха от съкращаване на преразпределяните пари мотивират забраната за приватизация. Огромната посредническа класа не може да се лиши от възможността да кадрува в тези предприятия и чрез "кадрите" да ги източва.
Факт е, че има забранителен списък. Част от компаниите в този списък трудно могат да бъдат причислени към пазарните икономически субекти, защото съществуват за да обслужват основно публична потребност - примерно армията, полиция или други държавни институции. Забрана за приватизация е безсмислена, защото те трудно могат да излязат от забранителен списък, така или иначе.
Друга част от тези активи - като НЕК, Булгаргаз или Булгартрансгаз - действуват в пазарна среда - т.е. те губят своите привилегии или сигурни пазарни ниши. При тази обстановка да се твърди, че те могат да оцелеят при силна външна конкуренция, без ефективен корпоративен мениджмънт, без стратегия и инвестиции - които държавата не може да им осигури е пълно безумие. Тоест тази "патриотарска" забрана е или откровена глупост или зле прикрита корист. Ако някой си мисли, че със закон или вътрешен акт ще може да отмени изискванията на общоевропейски регулации и закони, значи не е в час.
Много по-важния проблем е обаче е за ефективното управление на държавните активи - а това е неразривно свързано с преструктуриране на държавната собственост по начин, който да вкара и най-добрите управленски практики, включително за отчетност, и да изолира корпоративните лидери от политически рискове.
При това управление да се очаква подобно развитие е просто наивно.
Затова и съдбата на подобен напън на новия министър на икономиката, който между другото управлява и Банката за развитие, е словесен фойерверк, призван да впечатли не толкова политическата класа, колкото публиката.
Има и още една причина, поради което приватизацията или раздържавяването не могат да бъдат отнемени, забранени или спряни. По силата на обективни процеси държавата, поне тази която е нормално функционираща, постоянно придобива активи, от които трябва да се освобождава. В нормална държава, тя трябваше да сложи ръка върху всички активи на КТБ или Виваком, да ги придобие за известен период и след това продаде. Подобна схема става все по-вероятно и когато държавата придобива активи, когато спасява банки или предприятия.
Полезната стойност на историята със забраната е, че тя дава изключително добра, макар и тревожна представа, за мисленето на управленците ни.
Те казват, че така сме гласували и за това имат право.