Прочетох следното в анализ в списанието "А-спекто", което се очертава като Епицентър на лявата интелектуална мисъл. "Ревизия на българската геополитическа ориентация не се предвижда освен при драматична дестабилизация на световната конюнктура. Преориентацията е възможна само в ядрен облак. Сиреч невъзможна. Каква им е тогава Хекуба на русофобите, защо този трепет и защо този Путин? Има само един отговор. Русофобията е идентификационен репер. Без Путин българската десница е немислима. Без Путин десните са нищо. Нула."
Едно е сигурно - публикациите в този журнал имат претенции да водят общественото мнение и да предлагат опорни или отправни точки за разбиране на света, който ни заобикаля. Като да кажеш - друг Крим не се предвижда. Вярвайте. Внушение на равнище религиозна мантра като в прословутию Тютчев стих "Россию умом не понять ... в Росиию нужно только верит". Прекрасно, но само за хора, които са свикнали да вярват без да се съмняват. А това са повечето европейци, дори вярващите - те си имат Бог. Статутът на божество на Русия не се полага.
Критиката на политиката на Путин не е равно на русофобия - това не е особено интелектуално предизвикателство, дори и за неизкушения в политика човек. Умишленото смесване на двете категории издава преднамереност. Целта е огледална - да не критикуваш Путин, защото той е равнозначен на Русия.
Нищо ново в българската история. Подобни статии са се появявали и при други "царе" в Кремъл, дори по съветско време. Заместе в по-горния цитат Путин с Брежнев, Сталин, Александър Трети и ще получите съотвествуващата за времето си мантра. Примерно "Без Александър Трети, българския Стамболов, Захари Стоянов и т.н. е немислим". Без Николай Втори, българския генерал Иван Колев е немислим.!?
Критиката на Путиновия режим не е екстремизъм или крайност, а новата нормалност, която в България изглежда екстремна на фона на отклонения от европейските стандарти исторически дисбаланси вследствие на манипулации на историята ни от русоцентричните ни политици. В същност в русофилството няма грам идеализъм, то е димна завеса, фасадата зад която се краде българския народ - справка последните грабежи - активите на КТБ, енергийния шлем и т.н.
Темата също е засегната агитационно - "без Путин десните са нищо"!? Путин е на власт от 2000 година, преди това не е имало десница ли? Скудоумие. Никаква дълбочина. Това изречение е на ниво квартален агитпроп.
Да се върнем към формалната логика и връзката причина-следствие. Да, не е изгодно на леви от всякаква улица на мисълта да признаят, че сме обект на хибридна война. Те отричат изобщо, че Путин е отключил най-мощната информационно-пропагандна манипулация в най-новата история на човечеството. .
Не българската или която и да е десница или европейска социалдемокрация промениха Русия, анексираха Крим, нападнаха Източна Украйна, реализираха Белене, Южен поток и т.н., и всяка година извличат монополна рента от нефт и газ продажби далеч отвъд пазарните стандарти.
Както и при съветската власт, когато потъва и няма опора в реалните факти на живота, съвременна русоцентрична политика прибягва на внушенията на "текущи" Кашпировски.
Но е признание, че левите се чувстват уязвими на тема геополитическа преориентация и русофилската карта не носи дивиденти - няма как да съвместиш лоялността и вярата в Путин, с декларираната евроатлантическа посока в развитието ни. Огън и вода. И понеже сами не могат да се оправят, са призовали на помощ поливалентния доктор.
На него всички могат да разчитат, за всичко, по всяко време. Няма кауза или конюнктура, която да не може да обслужи. Новата стабилност.
Ако генерал Колев, по аршина на Николай Михайлов е русофоб, то с радост се присъединявам към тазз елитна група.
В същност единственият въпрос който си струва да зададем е - какво направихме за Отечеството, за да спрат да го ограбват и да може да има поне толкова шанс, колкото имат и другите европейски народи, да станем по-богати, по-сигурни и по-мъдри. Да мерим патриотичността през отношението към други "царе" е мизерна цел.
В същност единственият въпрос който си струва да зададем е - какво направихме за Отечеството, за да спрат да го ограбват и да може да има поне толкова шанс, колкото имат и другите европейски народи, да станем по-богати, по-сигурни и по-мъдри. Да мерим патриотичността през отношението към други "царе" е мизерна цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар