петък, 12 януари 2018 г.

Пир на Мултигруп по време на Европредседателството - сделката с Общинска банка

Да, стана както подозирах според песимистичния сценарий. Европредседателството е най-удобната фасада за извършване на всякакви зулуми и корупционни сделки. Одобряването на сделката по приватизацията на Общинска банка в БНБ е тържество на задкулисието и новата политическа организирана престъпна група, която е на власт. Не се чудете, че Доган подкрепи Борисов и изоставиха днес БСП сама да гласува против антикорупционния закон и вот на недоверие. Патриотите са бек вокал, също в схемата.
Първата червена лампичка светна, когато скоротечно решението за приватизация на банката мина през СОС. Няма никаква спешна нужда да се приватизира тази банка. Никаква. Нетният ефект за общинския бюджет е мижав. Като публична институция СОС бе длъжен да се заинтересова кому продава, защото от там щеше да излезе и отговорът на въпроса "Защо продава"? Първата линия на отбрана на публичния интерес бе превзета лесно и бързо. Включително от "дясно". Има две обяснения - корист или заплаха. Вие преценете кое е по-достоверно.
Вярвах, че БНБ ще бъдат "железни", защото натрупаха лош опит с амбиции на политици и партии в банковата сфера. Но и тази линия бе превзета. Отново скоротечно. Форсирана заплаха, удобен външен фон - улисията около Евротемите и Парка Пирин, и ...... екшън.
Ръководството на БНБ е било подложено на същия масиран и груб натиск, на какъвто беше подложен УС в края на юни 2014 година, след като нахлуха спецчасти в офисите в сградата на КТБ. Съвършено правилно БНБ не дава нови лицензи за банки на български бизнесмени след фалита на банките по времето на Жан Виденов и консолидацията при Костов. Тези загуби платихме всички - заедно.
Консолидацията на банковия сектор изискваше задължително му изчистване от риск свързан с политически обвързания български бизнес. До 11 януари - вчера - когато дадоха "зелена" светлина на сделката по придобиване на Общинска банка.
В банковата ни система се настани нов огромен политически риск.
По закон БНБ кандидатстващия купвач е длъжен да разкрие т.н. ултимативен собственик. В допълнение самата банка е длъжна да разкрие по свои канали - не е задължително това да бъде само ДАНС, дали това е така. Като човек, който е работил в тази сфера, мога категорично да заява - няма начин да се скрие собственост - въпрос е на усилия и средства. БНБ има средства, остава желанието.
ДАНС трудно може да бъде оправдание.
Затворили са си очите - под натиск, защото когато заплахите става лични и засягат близък кръг е трудно да си принципен. Още повече, когато се стреля по улиците на София, падат убити и държавни служители и никой нищо не разкрива.
Няма да се впускам в разсъждения относно новия "собственик" - очевидно той сам нищо не би могъл да направи без благословията "от горе". Аз вярвам на генерал Танов, не на българската правосъдна система по въпроса. Той плати с живота си.
От момента на инициирането на тази сделка през СОС до вчера - всичко е под диктовката на силови групировки и политическото съглашателство на тримата - Цацаров-Пеевски и Борисов.
Както много пъти съм твърдял - Костов разби Мултигруп или поне го ограничи. Днес Мултигруп тържествува. Мутрите станаха политици, министри, топ шефовете, но нравите им са същите.
Та това е дами и господа истинският дневен ред за който си струва да се протестира. Аз не смятам, че ще застроят Пирин, извън втория лифт, но че ще убиват все повече хора, включително и по нареждане на силните във властта, за това, че ще има нови КТБ /защото политическия риск се пренася в други банки, които пак държавата ще трябва да спасява/, за това, че начело на Евроредседателска България стоят мутри във всякакъв смисъл - това е сигурно.
Европредседателството е техния пир по време на нашата чума. Не ме разбирайте погрешно - копнея да съм позитивен, да се радвам на успехите на страната си, на вниманието от вън. Но не мога да се включа в хора от възклицания, докато убиват духа и бъдещето на моята държава.
За това следващия протестен марш трябва да има конкретни адреси - БНБ, БНТ, прокуратурата, Министерски съвет - този който разрешава всичко това да се случи.
Никак не ми е европредседателско. За това днес и сега трябва да поискаме оставката на това правителство и на този парламент, които не само остават глухи, тихи и невъзмутими, но и съучастват към поредното грандпрестъпление в държавата.
Само това може да придаде смисъл на усилията и на енергията на улицата.

сряда, 10 януари 2018 г.

Клуб Z: Агонията на модела Кой? - властта парализирана, подземният свят се активира

Алфа и Омега на управлението на Борисов е "балансирането", между интереси, между партии, между опасности и рискове, между сила и зависимости. Опита се да договори "мир" по време на европредседателството за да си свърши работата и натрупа точки в края на този срок, които да му помогнат да увеличи рязко дистанцията от другите партийни лидери и на практика да предреши въпроса за властта през следващите четири-пет години. Има всички предпоставки за това - бюджет в, който като в брашнян чувал винаги има по няколко десетки, дори стотици милиона, който да купят спокойствие и да погасят поредния пожар.
На практика няма опозиция, поне системна. Плахите опити на БСП да се представи като алтернатива винаги се разбиват в плахостта на лидера и към основния му съюзник - тандема Цацаров - Пеевски. Най-вече защото суинг фактор в българската политика - ДПС беше неутрализиран.
Борисов формулира стабилността като основно постижение и цел, но се оказа, че това е не само нереалистично, но и измамно. Системният дефицит на реформи на практика правят "балансирането" на дефицити несъстоятелна задача, тъй като балансираните елементи са растящо неефективни, непредсказуеми като поведение, дори опасни за социалните и политически баланси.
Формално има повече средства, които се наливат в нереформираните сектори, но проблемите растат експоненциално. Заедно с това недоволните, на фона на свиващата се егоистична група на "печелившите" от Кой?, се радикализират и търсят други несистемни решения. Системата се оказва запушена, което прави еволюционната и промяна невъзможна. И тогава идват крайностите.
Истаблишментът кипи и ври като вулкан. Политиците изчерпват търпението си, защото електоралният авторитаризъм не дава шанс за смяна на властта. Днес, никой не може да смени ГЕРБ. Бизнесът негодува, защото егоизмът на Кой? и тоталното му доминанта над управлението, постоянно увеличават административните рискове и разходи. Скоро разбрах, че бизнесмен е бил принуден да плати огромна сума на посредник за да може министър да реши негов проблем. От една страна ти създават проблем с бездействието си, от друга се появяват посредници за да те рекетират. Но котелът кипи и налягането се качва.
Вместо информационен покой, новинарските ленти бълват стрес след шок - убийство след убийство. Западната преса де факто срина имиджа на България в навечерието на старта на европредседателството. Борисов може да вини за това "местните" предатели колкото си иска, но не може да не си дава ясна сметка, че в ЕС страните и ЕК имат много повече източници на информация, отколкото "недоволните" от това правителство. И това е обяснимо, защото в последна сметка става въпрос за обща сигурност, за споделени рискове и заплахи между страните членки на ЕС.
При подобна информационна и медийна база на старта на българското европредседателство, каквито и новини да произведе българския премиер, съмнението, скепсиса и недоверието ще си останат главен белег в реакцията на Запада. София ще си остане евростолица на бедността, на корупцията, на убийствата, въпреки, че има достатъчно дълъг списък от теми, с които да се гордее..
Дори да приемем, че всичко това е част от злонамерена кампания към България и лично към премиера, към правителството и партията му, обективната основа за подобни унищожителни критики съществува и не е трудна за откриване и доказване.
Съгласен съм, че през дългите години на управление, ГЕРБ и Борисов, си "спечелиха" значителна група от външни и вътрешни недоброжелатели. Но важното е, че заради "балансирането" за сметка на отказа от реформи, изчерпиха търпението и загубиха симпатизиращи му в началото групи.
Борисов така и не разбра, че колкото и успешно да се договаря с противниците си, винаги ще има достатъчно устойчива група от посветени и радикални опоненти, които да го атакуват. Всяка отстъпка и компромис, води до нов проблем, не до решение, особено когато общият знаменател е корупцията. Даваш поръчка, договор, лицензия, концесия, пост, на всекиму по нещо, плащаш си един вид данък спокойствие, всеки да бъде доволен от собствената си корупция и те оставят на мира. Но се оказа, че хора в неговата партия просто узурпират тези права и не дават кислород на другите партии и икономически групировки.
Споровете у нас никога не са били чисто политически или партийни. В повечето случаи доминира сблъсъка на икономическите интереси, защото зад всяка партия или политици има бизнес, който от своя страна е свързан с един или друг вид организирана престъпност. Това беше генетично заложен код от архитектите на прехода - те създадоха и официалната опозиция, утвърдиха и статута на БКП в прехода, както и контролирани от тях суинг партии - ДПС, националистическия и патриотични формации, включително си запазиха "резервните" лостове за контрол през организирана престъпност.
Политиците не стрелят, но те винаги могат да ангажират или активират подземния свят, който понякога дори не е подземен. Политическият мир е мираж, защото методите за натрупване и преразпределение на публично и частно богатство най-често са извън закона. През последните години имаше относителна, но бременна с напрежение и непримиримост тишина, особено след разрушенията на тайфуна Цацаров и Пеевски в кризата КТБ, в която пострадаха мнозина "силни" и "силови" играчи. Но беше ясно, че рано или късно ще се започне да се стреля.
Създавайки стабилност базирана на корупция, Борисов успяваше дълго време да осигури постоянно високо равнище на корупционните разходи, които да подсигурят стабилността. А нещата взеха друга посока - капиталовите разходи в бюджета, особено по усвояване на евросредствата буксуват, а това означава, че по веригата има все повече "гладни" - при това не такива, които са свикнали да се сражават за място под слънцето с пазарни методи. И когато "баницата" става по-малко, а кандидатите повече - се получава късо съединение и някой посяга към пушката, защото се чувства лишен от келепир.
Пеевски и Борисов сметнаха, че с Цацаров може да се "репресира" всеки проблем и всеки противник. Пропуснаха да забележат, че моделът Кой? отслаби държавните механизми за разкриване и възмездие, т.е. подкопаха основите на своята власт. От толкова много "целесъобразност" правоохранителните и правосъдните органи загубиха способността да разкриват тежки престъпления, да влияят и държат под контрол организираната и неорганизирана престъпност. Не само защото не могат, но и защото не искат, тъй като егоизмът на Кой? предполагаше ясно разграничение между "обслужвани" и "обслужващи". Цацаров може да се репчи пред медиите и в Парламента, но на практика е кръгла нула, ако трябва да защити подопечните политици срещу оранизирани местни и международни крими мрежи, често действащи в тандем или под опеката на чуждестранни специални служби.
Маргините и Митьо Очите вече дори не се крият, когато наемат на концесия плажовете по морето. Брендо купува хотел в центъра на София и никой не пита за произход на средства, особено "специализираната" КОНПИ. Направиха си антикорупционен орган, който разпредели ролите - едните, близки до Кой? се позиционираха като обвинители, а всички други получиха ролята на потенциални обвиняеми. И крехките баланси, зад които се прикриваше Борисов изведнъж се сгромолясаха. Тук никакъв Цацаров не може да помогне. Да не говорим МВР, жандармерия или армията с нейните танкове и хеликоптери.
Цацаров може да бъде полезен на Кой? само срещу политици, и то само на къси разстояние и за кратко време. Но прокуратурата, полицията, следствени органи, демонстрират безсилие срещу организираната престъпност, най-вече защото отдавна са инфилтрирани от агенти на престъпния и корумпирания свят. За бъдет ефективни, трябва да имат независимост спрямо разследваните субекти и гаранции за ненамеса на политици и най-вече да се ползват с доверието на широката общественост. Видяхте какво стана с репутацията на тези органи при разследването на "горския" човек.
Няма никакво съмнение, че поредицата от убийства в началото на европредседателската година, не са нито изолирано, още по-малко случайно явление.
Сега Борисов може да осъзнае тоталната несъстоялност на своята политика на балансиране и договорки, за сметка на действителни реформи. Моделът Кой? е егоистичен и спрямо ползващите го - не може да гарантира нито личната сигурност, нито тази на натрупаните богатство. Ако бяха проведени нужните реформи, сега държавните органи щяха да имат ресурса и респекта на обществеността, и най-вече на онези, които поискат да прекрачат закона. А Борисов избра да играе по правилата на задкулисието и неизбежно загуби. НСО вероятно може да осигури неговата, на Пеевски, на Цацаров и Доган, и на други ключови фигури, сигурност, но няма гаранции. Снайперисти има много.
Когато съдебната система не работи и справедливост няма, когато Пеевски и Цацаров блокират естествените процеси на уравновесяване на интереси въз основата на правила и закони, тогава на дневен ред идва джунглата и оцеляването.
Скептик съм, че Борисов, ГЕРБ и посоката на движение на сегашния политически истамблишмънт може да се промени, доказано не се учат от грешките си. Дори под тежестта на убийства и атентати. Агонията ще продължи.
Силите, които издигнаха Борисов ще го свалят от власт - прекалено много власт акумилира..
Като не могат да го смъкнат с избори, ще го сторят през насилие от криминалния свят, дестабилизирайки България.
Моделът Кой? не може да гарантира нито сигурност, нито стабилност, особено спрямо сили, на които е подчинен..
Промяната, включително властова, безкомпромисната борба с корупцията и радикалните реформи са единствения път за постигане на динамично равновесие на множество, често конфликтуващи интереси. .

.