Приятелят Виктор или когато принципите ги няма

Приятелят Виктор се оказа не толкова приятел. След канонада по медиите за големият политик Орбан и обхождания по телевизионните студия с внушения на съветника Георги Марков, че българските лидери трябва да вземат пример от унгарския премиер дойде и студения душ. Унгария е против влизането ни в Шенген.
Има ли изненада?
Няма и не може да има. Този тип национален, дори етнически егоизъм на Виктор Орбан с претенциите за чистота на унгарската нация трудно ще намери граници, в които да намери своят край. Омразата и недоверието срещу мюсюлманите бежанци се пренесе и върху всички други чужденци, дори граждани на Евросъюза. В опитите да постигне тотална победа на референдума духа на омразата бе пуснат на свобода. В такава обстановка да разчиташ на Виктор Орбан е повече от грешка или недоглеждане.
Превръщането ни в страна буфер е странично последствие от "приятелския" отказ да влезем в Шенгенската зона, защото ако сме вътре, бежанците свободно биха могли да се придвижват из територията на съюза. А Орбан не иска да споделя проблемите на другите страни членки, камо ли на България.
Нашите проблеми, включително с бежанците, които се стремят в Европа, са си наши. Орбан си е вожд на чистата от чужденци , бежанци и проблеми Унгария.
Следвайки логиката на неговите адепти у нас, вероятно трябва следващия път когато природен газ минава през България за Унгария, да поискаме той да спре у нас и да го пуснем само ако цената му е значително по-голяма за унгарците. Както се казва да отвърнем с евросолидарност по "орбански".
Подобни лидери извадени от нафталина на историята на националния държавен егоизъм, представляват по-голяма опасност за бъдещето на Европа отколкото бежанците или кризата в банките, защото засягат същностна страна на блокиращите механизми и капацитет за вземане на решения в Съюза.
Орбан не разочарова само Борисов, но и "своите" от Вишеградската четворка.
Разграничи се от общата позиция на страните от Източна Европа, че ще наложим вето върху договора за Брекзит, ако няма равноправно третиране на техните граждани във Британия след напускането и. Схемата е проста - Британия за британците, Унгария за унгарците, другите да се оправят "кой как може".
Всеки ден пристигат критики към унгарското правителство за дискриминационно и антихуманно отношение към бежанците. В репортаж от БНР живееща от десетилетия там българка сподели, че отношението към чужденците се променя.
Появиха се първите критики за антисемитизъм и анти-рома действия. Предложи и острови на които принудително да се заселват бежанците - дистанцията с хитлеровите концлагери не е невъзможна за покриване. Това не е само опасен популизъм, без задръжки, а престъпление.
Облаците се сгъстяват, а Орбан призовава унгарците да гласуват на референдума въпросите на бежанците да се уреждат на национално равнище чрез промени в Договора за ЕС, което е вън от съмнение,  ще блокира и задълбочи кризата.
След разочарованието от Орбан, българския премиер изведнъж реши, че
медийно трябва да изиграе ситуацията не като отказ от това да ни приемат в Шенгенската зона, а че за нас не е изгодно и ние не искаме. Трудно се обяснява на широката публика провала в мисията по очароване на "приятеля" Виктор. Но това са стандартите на българската политика - у нас лидерите не могат да грешат. Просто успехите понякога се отлагат от тактически съображения.
По същия начин се отнасяме към членството си в еврозоната, в банковия съюз, в ОИСР и т.н. Хем искаме, хем не искаме, но при всички случаи не се вижда стратегията за постигането на съответните цели и анализа на разходи-ползи. На повърхността изглежда, че дали едно или друго от посочените членства ще се случи зависи от настроението на премиера и късмета му да се срещне с правилния евролидер в правилното място, а не  в резултат от упорита, системна и целенасочена работа на всички институции.
Авторитарните черти в управлението стават прекалено много. Казах вече - веднъж живях в тоталитарна държава. Втори път няма да стане.