петък, 24 ноември 2017 г.

Клуб Z: Депутатите единодушно бламираха Борисов. Всички спасиха статуквото, което обслужва интересите на Газпром

Линк към оригинала в Клуб Z
Уважаеми данъкоплатци, избраният от Вас Парламент, току-що Ви натресе 200 милиона евро глоба от Еврокомисията, за да спаси от отговорност шефовете на БЕХ и Булгартрансгаз, за това, че са злоупотребили с монополното си положение и отказали услуги на клиент.
Някой си клиент. Това е решение на Народното събрание в поле, което вече има различно решение на Министерски съвет.
Депутати с пълно мнозинство 179 от 179 отказват да признаят отговорност и не са съгласни да се приватизират пакети от Булгартрансгаз /напомням няма компания в региона от страна членка на ЕС която да не е приватизирана или да се намира в процедура/. Това са европейските правила, които важат за всички, само не и за "националните достояния" - БЕХ и Булгартрансгаз.
Бламирано бе правителствено решение. Борисов за втори път го бламират, а заедно с него и министърката.
Една малка група, енергийно задкулусие от всички партии, са убедили депутатите - голяма част от които се нямат хал хабер от детайлите, че лошите от Еврокомисията са били заблудени от още по-лошите тук жалващи се и става въпрос за запазване на националното достойнство. За тези хора, то очевидно е несъвместимо с изпълненение на Директиви и общи правила.
А смисълът на упражнението е елементарен. Натресена глоба от 200 милиона нямаше как да не повдигне въпросът - Кой е виновен? Разследване, разпити, обвинения.
С малко повече късмет и съответен пиар - много обвинение, нито един осъден. Неприятното е, че ще лъснат схемите, в които се твърди, че участват и профитират политици.
Така с решение на парламента вече никой няма да бъде отговорен. Колективно отговорният Парламент гласува за своята колективна безотговорност.
Но пропускат да отбележат, че Парламентът няма пълномощия спрямо Европейските закони и правила.
Влакът напусна гарата и няма да се размине само с 200 милиона евро или толкова колкото комисията реши. Като откажат да изпълнят решение срещу БЕХ и Булгартрансгаз, ще започне процедура срещу държавата и така влизаме в спиралата - неизпълнение - по-високи глоби - още по-голямо неизпълнение - още по-високи глоби.
Имената на отговорниците - Делян Добрев, Жельо Бойчев, Таско Ерменков. В Парламента забележете има здрав съюз.
Да им напомня само какви ще бъдат последствията. Обжалването не може да произведе нищо освен потвърждаване на пълния или значителен размер на глобата. При всички случаи над това, което вероятно е било договорено. Плюс плащане на разходите по защитата. В момента има около десет /!?/ жалби, по които Дирекция Конкуренция ще стартира нови процедури. при това от различни български компании. Тук не трябва да има никакво съмнение в крайния резултат, защото работата на комисията е да налага единни правила по цялата територия на съюза. Тя няма друга възможност - защото иначе ще си останем остров на различността, в която не европравилата, а здравият съюз с Газпром диктува.
Нови жалби са подадени и по последните входно изходни тарифи, които дискриминират български и чуждестранни ползватели на услугите на Булгартрансгаз в полза на Газекспорт. Изобщо работата отива към милиарди лева потенциални щети.
А сега се запознайте с балансите на Булгартрансгаз и БЕХ и вижте как може да им се отрази тази глоба от 200 милиона евро. На компания, която има приходи от 140 милиона евро, да и наложиш глоба от 200 милиона евро - трябва незабавно да обяви неплатежоспосбност. Затова ще се намеси БЕХ, но той вече е на ръба на своята кредитоспособност, след поредицата от спасяванията на НЕК. През следващите години предстоят огромни плащания по облигационни заеми, с които се спасяваше енергетиката, Няма да стане с увеличаване на капитала, защото процедурата трябва да мине през одобрение за държавна помощ. Поне не лесно.
И пак спасение с парите на данъкоплатците. Решение, което дори ще пиарват като патриотично, защитаващо честта и достойнството, докато ни взема пари от джоба - по 70 лева на човек.
Тяхната, не нашата чест разбира се, но с нашите пари..
Истината, че с това решение всички спасиха статуквото, което обслужва интересите на Газпром и политици у нас, които са закачени на яслата на енергетиката. А те са много.
Но всяко зло за добро - Европейската комисия ще се прости с надеждите да "превъзпита" България.
Делян бил управляващ, Таско бил опозиция.
Да му мислят преговарящите от наша страна, които ще се чудят как да съчетаят арогантността на решението на Народното събрание с реалностите в Еврокомисията.
Добре започнахме българското Европредседателство. Да ни е честит новият български анти-европейски държавно-олигархичен полит-патриотизъм.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Faktor.bg : Граници и метаморфози на авторитаризма в Русия и у нас

Линк към оригинала във Фактор

Няма да губя време за дефнниции - само ще кажа, че авторитаризмът не е останал назад във времето на Леонид Брежнев и Тодор Живков. Той е в добро здраве и с огромни амбиции, но е обречен, не само и толкова защото е политически несъвместим с членството ни в ЕС и НАТО, но най-вече защото е неефективен до степен да се е превърнал в пречка на развитието, в собствен отрицател.
От тук нататък смяната му е неизбежна, като спорът може да бъде само колко бързо и колко радикално ще се развият процесите. 
Особеност на всеки „съветски тип“ авторитарен модел е неговата 

привидна устойчивост

 Колкото не можете да си представите смяната на Путин в Русия, толково трудно е да си представите смяната на модела у нас. Нито има достатъчно ясна и силна опозиция, нито пък има непосредствен подтик и хоризонт, който да очертае естествената точка на пречупване на тенденциите. 

Основната причина държавно-олигархичният модел да е обречен е неговата намаляваща обществена ефектичност и полезност дори за прослойки или групи, която са основни негови крепители и бенефициенти. С времето той неизбежно губи рефлексите си, престава да реагира гъвкаво на промени. Неизбежно стига до момент, в който се фосилизира, като настройва все по-големи групи от населението срещу себе си, които остават извън зоната на неговия комфорт. Нарушените социални баланси системно делегитимират управлението и управляващите. За това те неизбежно прибягват до все по-големи дози авторитаризъм, демагогия и медийна анестезия, които накрая произвеждат собствената им антитеза.

Това което ще срути режима на Путин и всеки друг авторитарен режим са крайните форми на групов егоизъм, които те въплъщават, екслузивният тип олигархичен капитализъм, който фокусира права и привилегии в малка социална група, изолирайки мнозинството.

Има редица „държавни“ олигарси около Путин, които са номинални собственици на огромни богатства. Контролираният от тях ресурс, обаче, придобит не в конкуренция и по пазарни начини и заслуги, а по волята на близостта към "клана" и към Вожда, вместо да подпомага, спъва възможностите Русия да остане конкурентна в глобалната среда. Това усилва центробежните тенденции както при елита, така и в страната. 
Вместо генерираните богатства да се трансформират в потребление и ресурс на развитие, като се управляват на корпоративно равнище, те се извземат или пленяват от държавата, за да бъдат насочвани към проекти по усмотрение на Владетеля в Кремъл. За това и приватизацията става мръсна дума, а държавната собственост се реабилитира. Президентът постепенно се превръща в  СЕО (главен изпълнителен директор, б.а.) на корпорацията Русия, във 

върховен повелител на ресурсите на държавата

Огромни части от националното богатство изтичат „в канала“ заради икономически несъстоятелни инициативи, които отнемат възможността на други, по-можещи и по-нуждаещи се, да превърнат същите тези ресурси и потребление в източник на индивидуално и колективно благополучие. Системата на властовият вертикал на Путин неумоливо загнива под тежества на крайния си егоизъм и затвореност към промяна и иновации. Изолацията на най-добрия човешки капитал от управлението на държавата, на най-добрите световни практики и идеи възпроизвеждат единствено вериги на добавена бедност.

Държавните олигарси - политици и бизнесмени, като правило, са хора със скромни интелектуални и делови качества. Тяхното главно достойнство е, че владеят изкуството да бъдат близо до Тялото, да отразяват неговата „светлина“, да не застрашават с критическата си мисъл и не оспорват решенията и действията му. 

Авторитарната власт и управление са последното убежище на провалени или корумпирани лидери, които с течение на времето губят основанията за своята контрол върху демократичните механизми в конкуренцията и битката за „сърцата и умовете“. 
Това стои в основата на закодирания и неизбежен фалит на Путинския модел, реализиран по модела Решетников. Политици, съдебна власт и бизнес – заедно владеят ключовите лостове на властта, контрола върху финансовите ресурси и медиите, с които задушат алтернативите и конкуренцията. Хората гласуват за статуквото най-вече поради страх от неизвестното, от репресии, както и непознаването на алтернативите.

Българската версия

 на руския вертикал на властта има европейска фасада – всичко е гарнирано с много евроетикети и коректни за демокрация словосъчетания. 
Опасното при директното копиране на модела от Русия в България е обстоятелството, че "се преливат" разточителство, корупция и непотизъм от оригинала, преливат се и „руски“ ценности, които са дълбоко чужди на българската народопсихология. За този ценностен сблъсък говори Достоевски, когато описва завистта на руските войници при освобождението на поробената от отоманците България. Този вопъл на разочарованите освободители казва много: "Ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя... и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия... ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, гледат ни накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

Агресивността, високомерието и погледът към „чуждото“ винаги са били лепило на руската имперска политика в продължение на векове. Антизападният крен е бил неин неизменен знаменател, подхранван от също толкова неизменен конфликт между завистта към постиженията към Запада и отказът да се приемат неговите ценности. Обратно, у нас, българското Възраждане е имало за постоянен свой ориентир идеите на Просвещението, на техническите революция, на водещите бизнес и управленски практики на Запад. За това и днес „гледаме криво“ на съвременните опити чрез Путиновия модел 

да ни "освободят" от евроатлантическото „робство“,

което съществува само в руските медии и представите на крайните руски националисти.

Руският екстензивен модел пренесен върху България като страна членка на ЕС, стои като чуждо тяло, като пришит и непоносим имплант. Както и в Родината си, така и у нас, той залага на иррационалната кремлинофилия, която предполага блокиране на всеки опит да развиваме конкуренция и алтернативи в сферите на износ и зависимост от Русия, включително при добива, преработката и търговията с нефт, нефтени деривати и газ.

Всеки български успех по пътя към пълноценната евроатлантическа интеграция, означава откъсване от влиянието на Кремъл, респективно силно ограничаване на възможностите му за извличане на финансови ползи и имперски ренти. За това лансираха проекта Решетников, който предполага "пленяване" на българската политически система през прокуратура, специалните служби и държавната олигархия, както и дискредитация, отстраняване и лишаване от ресурси на прозападния елит. 
Планът на Решетников се самофинансира, той не предполага толкова пряк трансфер на парични потоци от Русия към България, колкото самообслужване през парите, които се генерират в страната от корупция през злоупотреба с монополно положение /само при горивата са близо 1 милиард лева/, обществени поръчки и най-вече при преразпределение на ресурси през бюджета.

Отделните по-малки партии губят самостоятелното си значение, ако нямат достъп до държавни субсидии и дял в преразпределителението. Точно както партиите в Русия нямат основно значение като центрове на власт и влияние, така и у нас те постепенно губят самостоятелната си тежест и започват да функционират като част от транспартийни и трансинституционални мрежи, обслужващи властовия модел.  
Моделът на авторитарната държава, отдавна е стигнал своите граници на самоотрицание, там където и най-добре финансирания пиар и тоталната пропаганда са безсилни да решат два основни въпроси - за липсата са социални баланси и справедливост, както и за субоптималните темпове на развитие.

Относително високият икономически растеж през 2017 година в България – около 4 % ръст при БВП, генерира нарастващо богатство и ресурси на развитието, които при други условия биха били достатъчни за балансиран и устойчив тип развитие. Корупцията и собствените разходи по поддържане на авторитарния модел, изяждат значителната част от новосъздадените ресурси, които отиват за потребление, а не за инвестиции и капиталообразуване. Те изтичат по веригата на управление, маргинализирайки и отчуждавайки все по-големи групи от обществото. 
Така уж високи темпове на растеж, не водят до догонване на другите страни от ЕС, а само фиксират статута на страната на най-бедна, най-изостанала държава в Съюза. Това не е просто констатация, а депресираща оценка за провал на политическия елит при решаване на ключови проблеми, включително оцеляването като нация при тази демографска катастрофа, както и при връщането на България на позициите, които тя е заемала преди „освобождението“.

Не се заблуждавайте - спадът в нетния баланс на миграцията от България се дължи само на невъзможността да се поддържат предишните изходящи нива и на изтощаване на емигрантския потенциал. Отдавна потънахме под критичният минимум, при който може да се реализира елементарно икономическо и социално възпроизводство в по-голямата част от регионите на страната. Няма инвестиции, няма предприемачи, няма управленци и политики, няма работна ръка. 

Освен изходящата миграция и липсата на насрещна работоспособна имиграция, имаме огромен брой неактивно и нарастващ брой население, което зависи от сива икономика и механизмите на социалната защита. Те пък гълтат все по-голяма част от новосъздаденото богатство на нацията, което отива в потребление, стимулиращо вноса, но не в инвестиции в нова локална добавена стойност.

Внесеният модел и очертаващият се българския аналог на кремълския вертикал на властта узурпира възможности и перспективи на младото поколение - ако искаш известност и богатство е почти задължително да вземеш асансьорите на властта, а не да поемеш по пътя на личната инициатива, риска и битките на пазарната конкуренция. Вместо пионерски и предприемачески дух, изграждане на професионална и социална конкурентноспособност, за младите хора е много по-лесно да се присъединят към  мрежите за власт и влияние. 

По "трудния" път, шансовете определено не са равни, още по-малко високи, както по отношение достъп до възможности, до кредити, поръчки, субсидии, включително по европрограми.

Така се пленяват и държат в подчинение 

интелект и квалификация, медии, партии, общество

Средства на европейските данъкоплатци купуват влияние и поддържат модел, който обслужва руски интереси.

За това няма да прочетете в докладите на Европейската комисия, защото не е политкоректно.

понеделник, 13 ноември 2017 г.

Ригзоун: Нефтената и газовата индустрия се нуждаят от по-добро самоопределение


by  Matthew V. Veazey|Rigzone Staff| October, 2017

Нефтената и газовата индустрия трябва да работят по-добре в посоката да се представят пред  обществеността, за да се противопоставят на продължаващата опозиция от различни анти-индустриални сили, казаха няколко сенатори от три щата, произвеждащи енергия, по време на панелна дискусия във Вашингтон.

"Опозицията е постоянна", заяви Henry Cuellar, D-Texas, по време на Северноамериканския газов форум (NAGF) на Energy Dialogues LLC. "Това трябва да е постоянно общуване, постоянно говорене за дейностите."

Cuella е единственият демократ на петчленния панел, отбелязан като "про-енергия, про-търговия". Той представлява район от Южен Тексас, простиращ се от Сан Антонио до американско-мексиканската граница, място на шистовата формация Eagle Ford. Той каза, че един от начините вътрешната нефтена и газовата индустрия да може по-добре да информира обществеността, е да разпространява факти, които отслабват широко разпространеното възприятие, че това е “Big Oil” /име, което се използва, за да се опишат седемте или осемте най-големи публични компании за петрол и газ, известни също като „суперголеми“/.

"Трябва да им какажете правилните неща, да им разкажете точната история, защото хората просто мислят, че нефтът и газът са големите компании, но 88% са малки и средни компании", каза Cuellar.

Двама от журналистите, републиканците Скот Типтън от Колорадо и Бил Джонсън от Охайо, посъветваха индустрията да локализират своите информационни дейности.

"Обяснете на хората, че това, че това не е голям защитен бизнес", каза Типтън, добавяйки, че индустрията в родния му щат ефективно използва този подход, като разказва истории за действителни "хора, които работят в подкрепа на семействата си".

Локализираните информационни дейности с акцент върху управлението на околната среда в отрасъла, също може също да са от полза и са много важни, отбеляза Типтън.

"Хората в Колорадо са чувствителни към проблемите на околната среда и по този начин ще трябва да ги запазим за индустрията", каза Типтън.

Джонсън, чийто източен и южен район на Охайо покрива находищата на шистите Marcellus and Utica, препоръчва индустрията така да изчисти своята информация и говорене /да са достъпни/, че семействата да могат да ги обсъждат около масата за вечеря.

"Не мисля, че ангажираме достатъчно обикновените хора", каза Джонсън, като отбеляза, че използването на прекалено технически концепции и термини в обществената информация се превръща в пропуснати възможности за разширяване на обществената подкрепа за индустрията и за изграждане на защитни сили срещу противниците. „Такива разговори трябва да правим в трапезарията“.

За да разработи идеята си, Джонсън очертава следния възможен сценарий, в който индустрията може да направи посланието си по-достъпно за обществеността: двойка родители могат по-лесно да си позволят да изпратят детето си в колеж, защото заводът, в който работи един от тях, позволява на служителите си да увеличат спестяванията си, защото плащат по-малко за природния газ.

Републиканецът от Тексас Джо Бартън, бивш председател на Комисията по енергетика и търговия, който понастоящем е заместник-председател, каза пред участниците в Северноамериканския газов форум (NAGF), че индустрията трябва да бъде "ангажирана в общността" и да се "среща с реални хора".
„Бъдете ангажирани“ - каза Бартън. "Кажете истината. Следвайте закона. Бъдете добри съседи.“

Blake Farenthold, от региона на Coastal Bend, Тексас напомни на присъстващите, че медиите обикновено се фокусират върху нефтената и газовата индустрия, когато "нещо се обърка".

Farenthold предположи, че нефтената и газовата индустрия би било добре да напомня на американците, че те обикновено получават добра стойност за нефтените и газовите продукти.

"За нашите автомобили ние плащаме половината за бензина, спрямо това от преди няколко години, но това е вече е загубено", каза Farenthold.


ТЕКСТЪТ НА СТАТИЯТА   МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

неделя, 12 ноември 2017 г.

Клуб Z - Тайната операция срещу социалните мрежи - от контрол към дискредитация

Върви мощна кампания за манипулация и дискредитация на социалните мрежи. Факт е, че те са далеч от идеалистичната представа на първопроходците. От среда за общуване се превърнаха в среда за информационни войни, за операции за влияние на тайни служби, контролиращи армии от тролове. А хората, които общуваха свободно постепенно осъзнаха, че заедно с добронамереността нахлу хейтърството и користта.
Част от проблемите са реални, както става ясно от разкритията в САЩ по повод на намесата на Русия в изборите и във вътрената политическа, медийна и бизнес среда . Но другата част от мотивите за операция "анти социални мрежи" е заплахата, която те представляват пред авторитарните режими.
Русия се намесва пряко в България, включително в интернет простраството. Пръкнаха се доста сайтове напоследък с явни и полускрити фалшиви новини, като Радан причакал Иво Христов. Другите са на ръба на достоверността - заглавието интригуващо, но вътре съдържанието манипулативно. Примерно Досиетата от Рая разкрили Борисови къщи и сметки за милиарди. Някои анти-истаблишмент издания, водени от рефлекса да публикуват новините, които централните медии пропускат, се хванаха на въдицата. Тъй като новината не е официално пътвърдена - неизбежно ще послужи в последващ момент, евентуално ако действително излезе нещо. Тогава хората около ББ просто ще кажат - колкото бяха вярни "онези" новини, толкова и "тези". Игра на "опережение" по жаргона на руските спецслужби и медийни инженери..
Не е изключено тези новини да се пускат от спонсорирани от Русия сайтове защото те искат да дестабилизират правителството или поне да му управляват страховете. А е известно, че премиерът не е от безстрашните и се огъва. В момента пък изобщо е изключил от вътрешните теми и работи началник на Европа.
За дискредитацията на социалните мрежи допринася и блокирането на акаунти на известни лидери на мнения и "работници" на Истината. Възмущението се насочва към Фейсбук шефове в Индия, в САЩ и навсякъде другаде, а не към хората, които организират атаките за блокирането. Просто се използва известни на всички черти на "лицевата книга".
Големият проблем на руско-българските инфоконтрольори със социалните мрежи е, че троловете и фалшивите новини вече не им помагат достатъчно за да контролират информационната среда. Сутрешните блокове и вестници във все по-голяма степен форматират информационния си поток спрямо случващото се в социалните мрежи. Като не могат да ги контролират трябва да ги дискредитират. Анестезията, която държи голяма част от обществото изолирано от активно участие в политическия процес, може и да престане да действа.
Формално се контролира всичко - печатните медии са на ръчно управление - не само при издателите, а при разпространението. Вижте съдбата на Прас Прес - изданието, които при неутрална дистрибуция би било не само успех, но и самофинансиращо се. Пеевски е на входа и на изход и с това пазара бе изключен. Ако чакате КЗК да се намеси - живеете в паралелна реалност.
Централните електронни медии клекнаха пред държавното субсидиране и финансиране, като и осигуряваните от държавата медийни бюджети. Ние нямаме свободен пазар на словото у нас, а държавно олигаргична медийна среда.
Пеевски влияе въху инфополитиката в БТВ. Стигна се дотам, че дори БНТ е по-балансирана. Нова се стреми да се деполитизира - реалити и чалга, след като Кой? не успя да я купи. Там принципа е, като не можем да я вземем, ще я неутрализираме.
В медиите, точно както по Татово време има списъци - кой може и кой не може да бъде поканен и да говори..
Можете да имате критика към социалните мрежи, да четете за опити на руски и други служби да инвестират в тях като метод да ги контролират, но засега те остават неотменимо и единствено място алтернатива на контролираната от авторитарни режими среда, в която може да се общува и получава информацията за "другата истина".
Факт е, че мнозина предпочитат да протестират в мрежата, да си стоят в къщи, вместо да излязат на улицата.
Но новините от Букурещ показват, че не мрежите са виновни за това, а анестезията и медийните опиати на властта, както и слаби политици.
В последна сметка социалните мрежи са само среда, но те не могат да заместят отсъствието на послания, на активни граждани и качествени политици..
.

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Дир.бг: Русия ни провокира заради Западните Балкани

Линк към оригинала

stat
Мисията на България за интеграция на Западните Балкани в ЕС е недопустима политическа загуба за Москва, затова е провокацията със спасяването на евреите.
Това заяви в интервю за Дир.бг бившият български посланик в Русия Илиян Василев, който преди две години беше включен в списък с още 89 души от ЕС със забрана да влизат в страната.

- Г-н Василев, като дипломат и познавач на руската политика, как анализирате неочакваното твърдение на Москва, че Съветската армия е спасила българските евреи по време на Втората световна война?
- Още когато Мария Захарова (говорителката на Външно министерство на Русия - б.р.) направи този коментар, ми направи впечатление, че чете предварително подготвен текст. Това ме постави в съмнение дали няма нещо по-значимо зад тези очевидно леки за оборване обвинения от страна на руската страна и този елементарен повод - надраскването на паметника на Съветската армия.

Сега се оказва, че това по-скоро трябва да се интерпретира в контекста на заиграването на Русия с македонската карта и опит за развитие на външно-политическа инициатива върху чувството за вина, което България, според Русия, трябва да изпитва за депортацията на евреите от Македония (страната ни не успява да спаси и тях .б.р.).

Русия търси начин да дестабилизира етнически, национални и други хармонии в България. Няма да се учудя, ако се стъпи и върху етническата карта с други малцинства, върху религиозната карта... И причина за това е, че България, при всичките й кусури във външната политика, догодина ще бъде европредседател и  постави в основата на своето председателство интеграцията на Западните България в ЕС, което за Русия е недопустима политическа загуба.

Затова и България е цел на тази хибридна дестабилизираща операция. Търси се начин за международно дискредитиране на България смесвайки в един гювеч - депортацията на евреите, влиянието на българските власти, всеобхватната валидност на победите на Русия - това не е случайно изпусната фраза, а ще видите, че допълнително ще се развие. Очаквам опит за мобилизация на други руски институции, за да защитят тази незащитима кауза. Защото у нас няма различия между президент, управляващи и политическа класа по този въпрос, това е мисия, с която България е натоварена и от ЕС, и от САЩ и тази мисия е равностойна на намаляване на влиянието на Русия.

- Тоест, това не е никакво непознаване на историята, както допуснаха някои, а чиста проба провокация?
- Аз много се съмнявам, че тази операция е измислена от Външното министерство на Русия, работил съм с тези хора, те са професионалисти. Самите дипломати в руското посолство у нас се чудят как да балансират между това да реализират политика и очевидно тази операция, която е зададена. Което е чиста провокация на тези, които имат други задачи извън дипломацията...

Друг е въпросът дали този замисъл е реализиран по добър начин, защото очевидно ефектът в самата България е пряко противоположен на търсения, както се казва - с няколко подобни реакции от руска страна и няма да останат много ярки русофили в България. Така че трябва да благодарим на г-жа Захарова и подобни провокации.

- Очевидно не очаквате планът на Москва да успее?
- Разбира се, че няма да успее. Виждате и реакцията на хора, които симпатизират на Русия - те изпитват огромни проблеми да съвместяват симпатиите си с необходимостта от защита на националното достойнство на България от тези абсурдни до наглост връзки между победите на Червената армия и някакви абсолютно несвързани събития.

- А как оценявате позицията на президента Румен Радев, обвиняван, че е русофил - той директно каза, че това може да е провокация?
- На фона на предишни негови изказвания, мисля, че може би не реагира обилно, но прилично, все пак не може и да се очаква президентът да реагира по-обхватно на изказвания, които са минали на ниво говорител. Изобщо това е големият проблем на българската реакция - трябва винаги да реагираме ниво на ниво, и ако има дебат, той да е в гражданското общество. Той се опита да заеме балансирана позиция, защото не може безкрайно да защитава незащитими позиции на Русия, още повече, когато става дума за очевидна провокация, това е и срещу него.

- Не трябваше ли премиерът Бойко Борисов да има подобна реакция, или поне някаква реакция?
- Борисов никога не е заемал остри позиции, това е част от неговия политически натюрел. Той не е биткаджия, а гледа да държи властта и да балансира. От него ярки изказвания по отношения на Русия никога няма да чуете, дори ако погледнете назад, ще видите, че критиките му към САЩ и ЕС са много по-значими, отколкото тези към Москва.

- А каква трябва да е всеобщата реакция?

- От Русия могат да наводнят информационното ни пространство с подобни хибридни операции и ако тръгнем за всяка да консумираме прекомерно много обществена енергия, те ще си постигнат целите си. Затова е хубаво, с ирония и сарказъм, да дублираме работа по историческите факти. В социалните мрежи вече има доста успешни опити. Не трябва да допускаме негативната енергия да ни разруши, а по-скоро да бъде мотив за по-добри действия.