понеделник, 10 декември 2018 г.

Газекспорт информира че спира транзита през България - какво следва?

Неотдавна Булгартрансгаз, по твърдение на ръковоството му, бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония.
Сумарните количества през годините са варирали около 16-17 милиарда кубически метра, както и приходите от 80 до сегашните 107 милиона долара, или 185 милиона лева, по сегашен курс. Те представляват над 64 процента от приходите на БТГ, което на практика я поставя пред екзистенциална криза, доколкото транзитните услуги силно надвишават услугите, които предоставя по националната преносна система.
Не вярвам да има изненадани, този ход на Москва се очакваше, макар че не съм сигурен, дали уведомлението носи задължителните правни атрибути за прекратяване на ползването на услуга по сега съществуващия договор за пренос.
Какво направи досега БТГ за да неутрализира, в степента на възможното, тази заплаха?
Почти нищо, или поне не толкова колкото можеше да направи за да разнообрази географията и разнообразието на своя портфейл от услуги, както в страната /чрез инвестиции в разширяването на мрежата/, така и зад граница - участие в мрежи в Западните Балкани и свързани услуги.
Сега, вече в режим на кризисно реагиране, след толкова проспани години, се правят опити за представяне на крайни и спешни решения, които трудно могат да намеря бързо и най-вече безусловно одобрение.
Мнозина разчитаха на "свещенния" характер на договора за транзит, който е валиден до 2030 година и включва клаузата "ship or pay" - "пренеси или плати". Проблемът, който изникна и за който поредица от ръководства на Булгарнтрансгаз, на Българския енергиен холдинг и на Енергийното министерство са си траяли през годините, е че правната защита на този договор е близка до нищожна. Договорената през 2006 година под ръководството на Румен Овчаров арбитражна клауза е убийствена - при спор двете страни отнасят спора до ....... Арбитражния съд на Руската Търговско-Промишлена Палата в Москва, тогава ръководена от Евгений Примаков.
Ако си спомняте, предоговарянето на договорите за доставка и транзит между Булгаргаз и Газекспорт стана по изричното настояване на руската страна, като това беше една от причините да помоля да не ми продължават договора за посланик в Руската Федерация през май 2006 година. Още тогава беше ясно, че отказът от обвързване на цената на доставка с цената на транзита не е в наш интерес и че ще загубим много пари. Не знаех тогава точно колко, но беше ясно че ще бъдат много. Сега знаем, че щетите са за повече от 1 милиард долара само от по-високата цена на природния газ, който сме платили! В допълнение са щетите причинени от субсидираните изкуствено по-ниски тарифи за пренос са Газекспорт, който са между 30 и 70 процента по-ниски от среднопазарните за региона. За тези 12 години това прави нови между 400 и 900 милиона долара.
Оказва се, че щетите нямат крайна дата и днес продължаваме до консумираме плодовете на "енергийния шлем" на Първанов и Овчаров. Нали разбирате, че шансовете за справедлив арбитражен съд в РТПП, са близки до нула и това се е знаело още тогава, когато са подписвали договорите. След 12 години никой от министрите и шефовете на енергийните компании, включително на БТГ не е сметнал за нужно да предоговори тази явна несправедлива клауза. Това е предателство извън всякакви условности на партийни, политически и човешки пристрастия.
Но да се върнем към практичното поле в рамките на което БТГ може да намери компенсационна политика.
Първо, приходите на БТГ, като оператор на националната газопреносна система, би трябвало да зависят най-вече от потреблението в страната и от развиване на мрежата. Потреблението на природен газ на глава от населението у нас е далеч под средните равнища, което предпоставя огромен неизползван потенциал за свързване на нови населени места към мрежи за дистрибуция на газ. Което е още по-негативно, че дори и там докъде има изградени мрежи, потреблението на природен газ е нищожно, основно поради ниската цена на електрическата енергия. Има икономическа логика, пред вид на устойчивата тенденция за ръст на цената на електроенергията, особено в контекста на диктума на климатичните промени, да се предполага, че отоплението и ползването за битови нужди на газ ще бъдат не само изгодни, но и необходими, за да не покрият по-високите нива на енергийна бедност.  Не е достатъчно само да правим умозрителни прогнози за ръст на потреблението до 5-6 милиарда до 2030 година, трябват синхронизирани бизнес планове - на търговци, потребители и БТГ.
Второ, вместо да хвърля всичките си усилия в руско направление, крайно време е БТГ да разгледа по-широки възможности за обслужване на транзитни потоци през страната извън тези на Газпром. Като имаме пред вид, че силно субсидираните тарифи на Газекспорт генерират 107 милиона долара, т.е. средно 6,7 долара на 1000 кубически метра пренесен газ, а новите входно-изходни тарифи са значително по-високи /между 2 и 3 пъти/, то може да се предположи БТГ може да постигне сравними приходи при много по-ниски равнища на използване на транзитната си мрежа.
Идеята, че след писмото на Газекспорт, трансбалканския газопровод ще остане празен е абсурдна, не само защото в ЕС няма празен газопровод, а защото още сега могат да се идентифицират различни значими потребители на транзитни услуги, както в посока север-юг - от Украйна, от Румъния - офшорния добив в Черно море, така и особено посока юг-север - от Южния газов коридор и нов вход на Втечнен природен газ през терминали в Турция и Гърция. Прогнозните количества са достатъчни за да осигурят плавен преход, дори при прогнозиран неуспех при арбитражни спорове с Газекспорт в Москва. Да припомним, че Газекспорт е силно зависим от намирането на продължение на Турски поток през България, което трудно може да се реализира през Гърция по трасето на ТАП, защото италианския пазар е преситен.
Още повече, като се отказва от договора за транзит през България от Украйна, Газекспорт губи и привилегированите си тарифи за транзитен пренос и ще трябва да се съобразява с текущия входно-изходен модел.
По-големият проблем на БТГ е, че нагласата на ръководството и на компанията е да обслужва пренос по-дългосрочни договори за пренос, докато основния пазар ще бъде за търговия с краткосрочни капацитет и продажби на природен газ. А това изисква съвършено друга нагласа.
В този смисъл стратегията за развитие на компания, трябва по-прецизно и плътно да отчита пазарните сигнали и тенденции, а не да обслужва пост-травматичните терзания на неслучилия се Южен поток и паниката по загубата на преноса на руски газ.
Добър индикатор за това са и добрите резултати от необвързващите оферти по пазарния тест по проекта за газов хъб Балкан. Играчи, които искат да работят на българския пазар, има достатъчно. Въпросът е да инвестираме само там, където има доказан пазарна логика и икономически смисъл.

Когато военното разузнаване стане повече политическо, отколкото военно

Кончината на шефа на руското военно разузнаване Игор Коробов едва ли изнeнада някой. Особено след последните гръмки провали на агентите на Генералното управление на Генералния щаб или както е по-известно ГРУ. Да не говорим в контекста на внезапните кончини на редица висши военни и служителите на руското разузнаване. Особено смъртоносна е работата в ГРУ по времето на Елцин, така и особено сега при Путин. Като се започне от 1996 година - генерал Ломанов, 1997 година - генерал Шипилов, 1999 - генерал Шалаев, през 2002 - генерал Колесник, 2010 - генерал Юрий Иванов, 2014 - генерал Гудков, 2016 - Генерал Сергун, като бройката на генералите от армията е в пъти по-голяма.
ГРУ е най-силното звено на руското разузнаване в света, най-многобройно, най-финансирано и най-мащабно представеното - както във видимия, така и в по-малко видимия спектър.

Поредицата от провали на ГРУ с разкритата операция по отравяне с нервно-паралитичен газ "новичок" на семейство Скрипал, както и шумния провал със залавянето на четирима агенти при операция за проникването в информационните системи на Организацията за забрана на химическото оръжие, а преди това замесването им в операции по спасяване на "честта на нацията" след разкритията за масови допингови измами по време на Зимните олимпийски игри, издават тенденция за дългосрочна и хронична криза. 

Военните разузнавачи на Русия все повече изпълняват политически поръчки, включително "мокри",

 и все по-малко се занимават с класическата ми работа, да търсят и намират военни тайни, заплахи и да информират за тях ръководството на Русия.

ГРУ и структурите, които се занимават с кибер атаки, станаха визитната картичка на новия тип военно разузнаване. За класическия тип военни разузнавачи звучи странно да се занимаваj с проникване в информационните системи на Демократическата партияq за да намерят злепоставящи информация на един от претендентите за избори в САЩ. Поръчката идва от най-високото ниво на Кремъл, което определя новите акценти в работата на ГРУ.
В най-добрите традиции на Путин, Коробов се изпраща с почести, като герой на Русия. Още от началото на управлението на Владимир Путин, което дойде след няколко операции на специалните служби - терористически взривове /не е тайна за никой в Москва кой стои зад тях/ с идеята, че от една страна ще стреснат народа, а от друга ще дойде Спасителят. По странен начин започнаха да загиват видни политици и военни, с потенциал за независима от новия цар позиция. Спомням си генерал Александър Лебед, който започна да "стърчи" над общия пейзаж и беше с голям авторитет в армията, стотиците случаи на странна смърт на "предатели" зад граница - от Борис Березовски до Литвиненко, за което се подозират агенти на ГРУ.
Ако мислите, че новите власти в Русия са измислили ползването на агенти за мокри поръчки дълбоко се лъжете. Още от времето на убийството на Троцкий в Мексико от агент на НКВД през 1940, и особено убийствата и изпращането в лагери на руски генерали и офицери през 30-те и 40-те години - в руската политическа традиция е изпадналите в немилост

 да бъдат отстранявани по "естествен начин"

Путин наруши основен принцип в битката между разузнаванията по време на Студената война - веднъж разменени или с разрешение да емигрират, агентите се оставят на мира. Той си позволи да нареди демонстративно отстраняване на "предателите" с оръжия за масово поразяване, които поставят под заплаха и други мирни граждани - Литвиненко с радиоактивен полоний, а Скрипал с нервно-паралитичния газ - новичок. Преди това, Путин изпробва подобно химическо оръжие у дома, при атака срещу терористите в театъра "Норд-Ост".

Не искам да спекулирам относно причините за смъртта на Коробов. Напълно е възможно всички версии да са достоверни и коварната болест и унищожителният стрес на срещата с Путин в средата на месец септември да са комбинирали своето действие. След посочената сеща по сведения на журналисти, шефът на ГРУ вече не е бил на себе си.
Прави впечатление, че в руската столица се лансират взаимно изключващи се версии, включително едновременно скоропостижната и внезапна кончина и продължителната болест. Но това е в реда на нещата, когато става реч за Русия и Москва.
Със сигурност обаче този терминален екзит на шефа на ГРУ беше предизвестен. Още от времето, в което той след едномесечно забавяне зае поста от предишния ръководител - Игор Сергун. Краят на Сергун беше обвит в недоисказаност, след като стана ясна версията, че е загинал по време на тайна операция в Бейрут. Въпреки това, Москва пусна свои вариант за скоропостижна смърт в Москва.
Това стана в началото на 2016 година, когато операцията по намесата в изборите в САЩ е в пълен разгар. Кибергрупите на ГРУ добиват компрометираща или чувствителна информация, изпращат я на Джулиан Асандж за разпространение през Уикилийкс или предават като "услуга" на заинтересовани политици и посредници. 
Още в онзи момент, ГРУ знаят, че рано или късно, операцията им ще бъде разкрита, защото кибер възможностите на САЩ и Русия са несъизмерими. Но Кремъл иска резултати, днес и сега, без да се смятат жертвите и страничните щети.
Друг генерал от СВР, известен с операциите си на Балканите, Леонид Решетников, в интервю за Царьград ТВ, даде да се разбере, че стратегическото ръководство и планове на задграничните операции се 

контролират и решават единствено и само в Кремъл,

 от хората на Путин, които държат цялата информация и знаят цялата картина. Различните клонове на разузнаването просто реализират своите задачи, като използват своите канали и реализират волята на "царя", включително по скрити и открити бизнес /частни армии, частни разузнавания/ и дипломатически канали. 
Не е тайна, че ангажират ГРУ в изпълнение не само на "тайни" операции като Скрипал, но и по проникване в тайните на ОЗХО или на допинг лаборатории, но и в реализацията на бизнес задачи на определени олихархични групи, през които действа Кремъл. 

Още от началото на своето управление, стана ясно, че Путин ще заложи на специалните служби, най-вече на ФСБ, защото авторитетът му сред военните, включително военното разузнаване, по данни на руските медии, не беше особено висок. За това, поставяше начело на министерството на отбраната свои доверени лица, извън армията. До идването на Сергей Шойгу, контролът му не беше стопроцентов, включително и спрямо ГРУ. Мнозина смятат, че провалите на военното разузнаване са предизвестени, защото агентите се хвърлят в нетипични за тях задачи.
Факт е, че при разкриването на последните провали, западните служби демонстрираха превъзходство и способности за тотален мониторинг и проследяване.
Именно виждайки, че плановете му ще бъдат разкрити, и може да се стигне до публично унижение в сфера, която е архичувствителна за егото на Владимир Путин, той изпрати през месец февруари тази година в САЩ всички шефове на специалните си служби - на ФСБ, на СВР и на ГРУ, за да се опитат да стъпят върху темата за борбата с тероризма и да убедят своите колеги, че ползата от сътрудничеството е по-голяма от ползата от съперничеството. Преценката на Путин бе, че неговите планове за сближаване с Тръмп нямат да имат никакъв шанс, докато американските специални служби не бъдат опитомени и са по петите на неговите хора и операции. Именно опитите за договаряне и изолиране на американските спецслужби, колкото и това да изглежда наивно, се провалиха при тази среща. И последваха санкциите. Тъй като господарят на Кремъл не може да бъде виновен по принцип, отговорността отнесоха тримата шефове на спецслужби и особено Коробов, доколкото основните операции в САЩ бяха под негово ръководство.
Друга вина на Игор Коробов, бяха 

частните армии и спецформирования, 

включително разузнавателни компании, които свършиха огромна работа при анексията на Крим, и които като идея и реализация изцяло бяха под контрола на Кремъл. Но зачестиха провалите, включително загубата на стотиците частни войници от военната групировка Вагнер в Сирия. Това по никакъв начин не намалява очакванията на руското ръководство към ГРУ, както към открити операция на спецназ частите за завладяване на територии по модела на анексиране на Крим, така и в реализацията на операции зад граница, включително при изпълнение на стратегически планове за подпомагане на съюзници, както е случая в Либия.
Но и това не е новост, спецназът на ГРУ взема най-активно участие във войната във Виетнам, след това в операция "Дунав" - при нахлуването в Чехословакия през 1968 година те извършват ключовите акции при овладяване на инфраструктура, в Ангола - през 70-те, през 1979 година при овладяване на двореца на Хафизула Амин в Афганистан, в 1985 година в Ливан. За цялото време на съществуването на спецназа на ГРУ театър на бойни действия са били десетки страни в Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и разбира се Европа. Последните по-известни видими операции бяха в Грузия 2008, Украйна 2014, Черна гора 2016, в САЩ 2016 и Англия 2017. Да припомним, че при операцията за сваляне на правителството на Черна гора и за убийство на президента, бяха задействане агенти през четири държави, включително и България. У нас агенти на ГРУ, действащи в Пловдив, по информация от прокуратурата в Подгорица, бяха доставили комуникационната техника.
ГРУ контролира почти всички частни военни групировки, които в края на 2016 година са повече от 10. Операциите му са особено 

активни на Балканите и в Централна и Източна Европа

Намесата на ГРУ припокрива почти във всички случаи операции по хибридни атаки в казуса Брекзит, в Испания, Германия, както и последните протести във Франция. Именно през агентите на ГРУ бяха финансирани и използван софтуер за кампании за влияние през социалните мрежи, през известна руска нефтена компания, при изборите за президент на Чехия. Има достатъчно доказателства, че този софтуер вече се използва в България.
У нас и в Централна и Източна Европа в рамките на операциите на ГРУ се изграждат и тренират редица паравоенни групировки, чиято задача е да бъдат използвани както в мирно време - като мрежа за организирани на анонимни акции - несвързани с партии и без ясен идентитет на лидери и организационни връзки. В тях все по-голяма роля играят частни бизнес структури, НПО, и частни инвеститори /в имоти/. 
През киберструктурите на ГРУ, които атакуваха САЩ, беше атакувана и България няколко пъти, включително сайтове на ключови институции, и то в критични етапи като референдума за електронно гласуване, за да демонстрира неговата ненадежност. Вън от съмнение и че сегашният консенсус в парламента между всички партии издава свързаността между Русия и модела на контролирана демокрация през избори, които поддържа сегашния елит на власт. И в този процес агентурата на ГРУ, която е проникнала на почти всички нива на властта е гарант, че промяна не трябва да има.
Особено опасна е мрежата за влияние и спящите клетки, включително паравоенни структури, влиянието на ГРУ в армията и специалните служби. ГРУ е ангажирана в битката срещу модернизацията на българската армия и ВВС. Сами можете да разпознаете "говорителите". 
Хакерските атаки на кибервойниците на ГРУ у нас не нанесоха значителни щети, но демонстрираха безнаказаност и потенциал. В допълнение, много под радара на обществено внимание минаха подобни "опипващи" хакерски операции на ГРУ срещу обекти на инфраструктурата, включително енергетиката, както на нива генерация, така и мрежите за пренос както в Украйна, така и други страни на Източна Европа, включително и у нас.  Няма никакво съмнение, че при това равнище на контрол от Кремъл върху реализирания чрез руските спецслужби бизнес зад граница, почти на всяко място където има значителна руска инвестиция от инвеститор, който зависи от руската държава, или местни свързани с руски интереси компании, мрежите за влияние, включително и на ГРУ действат.   

В края на 2016 година в Русия действаха вече повече от 10 частни военни групировки, които номинално са в мрежата на ГРУ. Но някои излязоха извън контрол. И сега върви процес на дисциплиниране, който винаги е свързан с повишена леталност.
По-голяма част от обществото не свързва повишените нива на активност на киберструктурите на ГРУ с разрастващото равнище на конфликтност, на пропагандни и идейни битки, които разделят обществото през фейк информационни потоци. Пропагандата, обаче не е просто дезинформация, тя е диверсия, подривна дейност, особено когато е допълнена от грандкорупция, шпионаж и игри с национализма и етническите малцинства. 
Само слепец може да си помисли, че гранд корупцията или разкритите депа на оръжия не са свързани с някакво външно съзнателно усилие, организация и план за действие. Очаква се паравоенните структури да бъдат събудени за истинска дейност в случай на рязко повишаване на напрежението, на открити военни действия на Русия срещу страни на НАТО, включително в случай на война в Украйна и при по-широк конфликт, за да се извършват диверсии в "тила" на врага, да се блокират възможностите за използване на военни активи на алианса разположени и опериращи от територията на България. .
В плановете на ГРУ влизат и операции по използване на спецназ за завладяване на чужди по модела „Крим” и повторение на това, за което много известни дейци на наследниците на комунистическата партия желаят:

 нов 9-ти септември и нов Народен съд

Подобни планове за мобилизиране на руската пета колона е имало винаги, защото България не е излизала от сферата за влияние на Москва. Но никога равнището на присъствие не е било толкова значимо, толкова всеобхватно и толкова всепроникващо.
Посоченото по-горе не трябва да се приема нито като сензация, нито като новост. Проблемът е, че ръководството на страната отрича да има проблем, службите не работят - почти всичко, което се разкрива не е плод на местни разработки, а информация по каналите на обмен с партньорските служби. Нещо повече, няма яснота дали българските топ политици възлагат задачи на службите да работят за неутрализиране на влиянието на руските спецслужби на територията на страната, за опазване на суверенитета ни, включително при икономическото разузнаване и киберпрестъпността, а в срещи с лидерите на западния свят отричат изобщо да има заплаха от Русия. 
Представете си каква може да бъде реакцията на западен ръководител, който е добре информиран от своите служби и дипломация за състоянието на нещата при подобно отричане на очевидното - в добрия случай - снизходително мълчание, в най-вероятния - оценка за степента на плененост и зависимост, което срива доверието и снижава рязко обмена на чувствителна информация.
И в двата случая проблемът не е толкова ГРУ, колкото системите за разпознаване и терапия на заплахите, което руските служби, представляват за националната сигурност. 
Иначе в Русия след странния край на двама игоровци, начело на ГРУ е поредния Игор.


Защо доходите растат, но усещането за бедност остава

Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс - относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.
Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределение. Дадох и пример с това, че ако направите общо замерване на динамиката в доходите на хиляди души като Вас и това на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка - олигархичен бизнес /бизнес паразити/ и разбира се раздутата държавна администрация, начело с елит, който се обогатява чрезмерно по каналите на гранд корупцията и пленените преразпределителни механизми..
Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за периода юли-септември 2018 година /забележете месеците на активна сезонна заетост!?!/, които илюстрират именно тези негативни тенденции.
Увеличението на доходите, основно от заплата и самостоятелна дейност, се движи между 8,4-9,4 процента. Не всичко разбира се зависи от икономиката, защото бюджетните разходи могат силно да повлияви от внезапен ентусиазъм на правителство и депутати.
Това, което е по-важно, обаче, че процентите с които растат основни групи разходи са по-високи.
При това не става дума само за групата на луксозното потребление, а на базисни неща като храна и безалкохолни - с цели 9,8%. Тук обикновено обяснението е, че това са пазарни реалии, често свързани с международна конюнктура - динамика на борси, на ключови пазари, политическа турбулентност. Истината е, че разходите растат и/или заради ръст в потреблението и заради ръст на цените /инфлация:/ и в нашия случай ръстът на цените е определящия.
Разходите за здравеопазване - нарастват с цели 10,2%, а хората нямат усещане за по-добро, по-качество здравеопазване. Тези дни изпращаме млад приятел, който си отиде от този свят заради стандартната - ВБИ - вътрешно-болнична инфекция. И обяснението сигурно пак ще бъде - няма пари. Кошмарът е пълен защото данните на НСИ показват, че колкото повече държавата налива пари в този нереформиран сектор, толкова повече той гълта и от нас по частна линия. Опитите да се представят като радикална реформа промените през бюджетните закони - трудно ще променят ситуацията. Ако "ламята е гладна" няма ниво на задоволяване. Тя трябва да бъде просто убита - чрез системни, радикални, безкомпромисни и най-вече структуро-преобразуващи действия. Настройки в управлението на паричните потоци е важен спомагателен фактор, но не и заместител на съдържателна, дълбока реформа.
Това е типичен пример за псевдо или ерзац реформи "по Цацаров" - за да се съхрани Системата, създавате видимост през спецзвена или фасадни промени, но фундамента трябва да остане същия.
Още по-тежка е ситуацията при повишението на разходите за транспорт - 11,4 процента ръст. Прогнозите никак не са утешителни - не само заради разходите заради по-високи цени на горивата. Тези дни на страницата на Министерски съвет се появи проект на Наредба, чрез която се въвежда правото на АПИ да събира такси за ползване на платена пътна инфраструктура - пътища, тунели, мостове. Това е прелюдия към въвеждането на тол системата, която трябва да напълни бюджета на АПИ от сегашните 380 милиона лева, на над един милиард. За да се финансира изграждането на новите магистрали, скоростни пътища и поддържа републиканската мрежа.
Досега приходите от акцизите от горивата отиваха в държавния бюджет и нямаха пряко отношение към строителството и експлоатацията на пътната мрежа, т.е. германският модел на неплащане за ползване на пътната мрежа, се реализира без германска система на финансиране. Прекъсната връзка между акциза на горивата и финансирането на пътната мрежа дава възможност чрез отсъстие на конкуренция при потиснат акциз, т.н. "картел" да завзема по-голяма част от стойностната верига до крайната цена. В допълнение потребителите не могат да правят връзка между качеството на пътната инфраструктура и цените на горивата, които плащат, защото иначе щяха да бъдат много по-критични към взаимодейстивето между рафинерия-търговци-държава при превръщане на техните пари в некачествени пътища.
С други думи - тези 11,4 процента ръст на разходите ви за транспорт са само началото на дълга поредица от по-високи разходи за транспортни услуги, които вие тепърва ще плащате. Този нов милиард, който планират чрез въвеждането на платена инфраструктура, няма откъде другаде да дойде освен от нас. Приказките, че основните потърпевши ще бъдат транзитно преминаващите МПС са наивни - ако само в равнището на таксите на границата беше проблема, те и сега можеха да ги вдигнат без да се променя системата..
Така че лошите вести при прогнозите за ръст на разходите за транспорт тепърва предстоят.
Друго перо, при което разходитеизпреварват ръста на доходите - което е абсолютно сигурен индикатор за отсъствие на реформи - е в сферата на образованието и свободното време - ръст с близо 20%. Ако разходите за образование се увеличават значително над темповете на ръст на доходите, при спад на учащите си, значи нещо фундаментално е сбъркано. Още повече че рязко нараства недостига на квалифицирана работна ръка, при това до размери, които поставят под съмнение изобщо растежното развитие на страната, да не говорим за технологичния ъпгрейд на икономиката и институциите. Което означа, че повече пари не произвеждат нужните равнища на квалификация.
Има една цифра, обаче, която най-много тревожи - и това е, че едно от най-значителното превишение на разходите над доходите идва от ръста на данъците и социални осигуровки - с цели 13,3%. С други думи - държавата и общините - вземат от вас по-голям процент от доходите ви и е логично и нормално вие да не усещате крайния благоприятен нетен ефект на повишения си жизнен стандарт или благосъстоияние.
Играта със статистика не помага на никой, защото след творческите интепретации винаги идва грозното лице на реалния свят.
Иначе топ политиците ни със сигурност има за какво да се радват - доходите са им по-високи от разходите, и могат да спестяват. Не са само политиците - висши държавни служители, прокурори, съдии, шефове на държавни фирми.
Когато следващия път ви убеждават, че трябва да изпитате удовлетворение от новината за общия ръст на БВП с 3,5 процента, като маркер на личната ви стабилността и просперитет - прочете този пост и тази публикация.
Заключение - макар и да увеличаваме националното богатство с високи темпове, именно корупционните преразпределителни механизми, които произевждат безпрецедентно за ЕС социално неравенство, превръщат общите данни за благополучие в лични истории на неудовлетворение, което прераства в протест. сметки на неудовлетвореност и желание за протест.

Хайде този път да опитаме нещо различно в дясно

Идва времето на поредните избори и на поредните надежди за мъдрост и прозрение в лидерите и избирателите в дясно. Шансовете за повече от същото не трябва да се подценяват, но и възможностите за различно поведение са не по-малки.
Преди всичко да започна с личните уговорки - не съм член на партия, нямам претенции за нищо, няма предпочитания към нито един кандидат - изразеното по-долу е просто добронамерена препоръка.
Да започнем с очевадното - никой в дясно няма безспорен авторитет и не е в положение да определя сам Пътя напред. Веднъж защото всички са съгрешили и то достатъчно много и често. Втори път, защото нито една от тези партии не е самодостатъчна, освен като политически маргинал. Миналото е славно, но не струва много при избора на правилните решения днес.
Договорянията в партийни формати, между ръководствата, неминуемо изпитват гравитацията на тежката близка история и ще доведат до същите резултати. Има толкова много междуличности наслоявания, недоверие, че дори и малките спънки се превръщат в извън мащабни бариери. Дори и при добро желание на лидерите, то пак последователите и избирателите няма да разпознаят като свое послание "от горе".
Логиката, че накрая десния избирател, поради липса на алтернатива, ще гласува дисциплинирано, без значение от процедури и личности, доказано не работи.
Да погледнем фактите - социологическите агенции дават между 8 и 10 процента потенциален електорат на дясно и дясно центристки избиратели от всякакъв спектър, извън ГЕРБ. Ако погледнем какво дават дори на най-големите партии в дясно, става ясно, че те трудно могат да мобилизират по-широка от обичайната си твърда подкрепа. А това е далеч от минималната достатъчност за възстановяване на потенциал за въздействие върху политиката.
Един от уроците, който участието на реформаторския блок произведе бе, че няма как с малко депутати, да реализираш голяма политика, да не говорим за реформи.
Тази цифра - десет процента - остава нереалистичен мираж, тъй като значителна част от избирателите отдавна са преминали в режим на вътрешна емиграция, като са изключили каналите за връзки с партийни послания. Те доброволно са се самомагринализирали и за да се възстанови доверие и свързаност с тях, трябват откритост и нови подходи, а не да ги бомбардират с класическите партийни мантри, като се излезе от традицонните предизборни щампи - моят десен кандидат е по-добър от твоя, в условията на постоянни крамоли.
Колкото и да критикувате Патриотичния фронт - националистите у нас постигната някаква форма на взаимодействие, дясното не успя. Разбира се, не е сигурно, че подобно фалшиво единение струва много, но поне ражда умение да се ориентираме по значимото и важното.
Въпреки, че ориентир са европейските избори, малцина се съмняват, че ще имаме и извънредни парламентарни избори. С други думи едва ли, може да се експираментира, с утешението, че това са евроизбори.
Шансът десните избиратели отново да се окажат непредставени в следващия европейски и български парламент никак не е малък, но това е по-малкия проблем. Този минимализъм убива дясното, защото го изважда от състояние да може да формира дневния ред на обществото, да лидира и определя бъдещото на нацията.
Ако оставим партиите да се договарят за общи кандидатури, в или извън коалиции, съдейки по близкото минало, вероятността от неразбирателство е значителна. За това едно от възможните и достъпни решения са предварителните избори, които първо ще определят зоната на потенциална електорна самоидентификация в дясно, както и да реализират първичен дебат за посоката, вътре в рамките на съмишленици в едрия план, без предварителни условия и. Така не само в процеса на кампанията за предварителните избори ще се катализира енергията на солидарността и заедността, и то върху важни и предметни теми на европеизма и бъдещето на ЕС, които отсъстват в ежедневието ни, но съпричастността може да генерира доверие към кандидатите, като им гарантира подкрепа и на самите евроизбори.
Разбирам, че в рамките на ДаБГ има вече извършена подготовка за подобни вътрешни избори. Не вярвам да съществуват особени пречки за разширяване на обхвата, както с повече кандидати, така и с предварителната регистрация и гласуването. Освен всичко друго ще се демонстрира възможностите на електронното гласуване във време, в което институции съзнателно не изпълняват законите за неговото въвеждане.
Предварителната регистрация е важна част, за да могат освен партийните членове и твърдите ядра, да се приобщят и гражданските квоти и всеки, който смята, че балансите в обществото и политиката са нарушени. Да не забравяме, че огромна част от този "десен" електорат беше загубен през годините и проблемите на индетификацията на новите избиратели не е решен.
Още веднъж - тези евроизбори не са обикновени. Мобилизацията на Путиновата кохорта - сред националисти, радикали, евроскептици, включително мащабите на фиансиране, основно през руски и свързан с Русия местен бизнес, е на безпрецедентно равнище. Поставената задача е в следващия Европарламент една трета от депутати да бъдат симпатизанти на Кремъл.
След регистрация за участие, която става по електронен път, идва етапът на издигане на кандидати. Няма никаква причина да се поставят ограничителни условия за регистрация, но си мисля, че е добре да има графи, които да дават възможност за посочване на партийна принадлежност, гражданска квота или друго сдружение.
Издигането на кандидатите може да е от партия или гражданско сдружение, но за да не се претовари списъка с национални кандидати /защото евроизборите са такива/ трябва да се въведе "отсичаща" граница от примерно 5 хиляди души за независим кандидат. /цифрата е условна. Подписките за подкрепа също могат да бъдат електронни.
След което се съставя национална листа на кандидати, която е предмет на предварителните избори.
Има доста технически подробности, които могат да се изчистят в рамките на добронамерена дискусия и целта на този призив не е да опиша в подробности процедурата, а посоката..
На пръв поглед може да изглежда, че предварителни избори поставят традиционните партии в неблагоприятно положение, тъй като изваждат от тяхното поле на изключителност правото да посочват за кого да гласува десния избирател.
Но времената са други. Партийно определени кандидати не могат да стигнат до по-широк кръг от потенциални избиратели. Без да участват в предварителни избори те трудно ще бъдат припознати като общи десни кандидатури.
Освен това крайно време е да се даде възможност за открита политическа конкуренция, а не предимство на кандидати, които познават по-добре вътрешно-партийните механизми, където съсредоточават усилията си, но колчем излязат на пазара на националната политически пазар, в чужда, често враждебна среда, губят състезанието за умовете и сърцата. Трябват ни хора, които умеят да се борят, които са независими бойци, който владеят изкуството на убеждението, на дебата, които не само имат визия за бъдещето, но и умеят да откроят алтернативата на днешния крен към популизъм и национален егоизъм, като в същото време знаят да бранят своите ценности - демокрацията, човешките права и свободи.
Това е, според мен, пътя на единодействието и базисната солидарност в дясното пространство.
Силните кандидати ще се откроят сами и в процеса на предварителните избори ще генерират тяга, която ще им бъде необходима за да ги изведе в по-висока орбита на реалните избори през следващата година.

Има ли живот за ГЕРБ след Борисов - кой ще го наследи?

Не бързайте да се разделяте с Борисов, но започнете да свиквате с идеята, че живеем в края на неговото управление. Идва времето след Борисов. Остава да видим дали ще бъде време след ГЕРБ. Защото мнозина смятат, че без харизмата на Борисов ГЕРБ няма бъдеще.
Самият той знае, че това е последният му мандат. Изчерпан е, голяма част от проблемите вече се дължат на дезинтересоваността му от вътрешната политика, която е досада и умора за него. Беше логичен и нормален екзит от премиерското кресло, което е горещо и се работи нон стоп, да се оттегли в президентска позиция. Но пусто его. Пропусна случая и сега въпросът е не дали, а кога ще освободи премиерското място.
В отворените от неговата политическа апатия ниши се наместиха всякакви импровизатори от патриоти до герберисти - лобисти под наем на всеки, които има "работа за свършване". За това и Парламентът се превърна в кеш енд кери политическо средище. То какво ли им е наред - юристите ли, икономистите ли, финансистите ли?
Но тъй като след повече от десет години на власт ГЕРБ искат да живеят и след "епохата" Борисов, започна битката за наследството, задкулисни маневри, кой да го замени. И най-вече кой ще определи заместника - дали самият Борисов ще успее да се наложи. Отначало се мислеше, че това ще е Томислав Дончев /Цветанов по обясними причини не става/, но той толкова се обезличи от обслужване и близост до Главния, че загуби пол позицията си и собствено излъчване. На всичко отгоре не се приема от Цацаров и Доган.
Дами и господа, посрещнете Заместникът - Влади Горанов. Започна разкрутката му - идеален е за Пеевски и ДПС, разбира се с Цацаров и Цветанов, има ключови позиции в парламентарната група и другите министри се кланят пред него - защото е министър на финансите и "одобрява" харчове.
Много бързате ако си мислите, че не може да преживее скандала с "безвъзмездния" апартамент от Домусчиев. Борисов с какво по тежко минало оцеля.
Моделът иска нови лица - Горанов пасва идеално.
Цацаров тръгва - идва нов Цацаров.
Борисов си тръгва - идва нов "Борисов" - Горанов.

понеделник, 3 декември 2018 г.

Дебати.БГ : Енергийната политика на България - тъжна гледка - за потоците и Мариците

Г-н Василев, от една седмица пред българското общество изникна с нова сила въпросът за „Турски поток”. Ще има ли според Вас тръба към България, или не? 

Въпросът е на две части: Какво може да бъде реализирано през България и какво не може. Да се реализира вариантът „Турски поток”, продължен през България, и целият газ да бъде руски, няма да стане, защото това е в пряко противоречие с Третия енергиен пакет и със задължението на предоставящия транзитни услуги да ограничава всеки един от ползвателите до 50% от капацитета. 
В момента капацитетът в реверсивен режим на Трансбалканския газопровод е 17 млрд. куб. м, т.е. за да пренесе 16 или 17 млрд. куб. м капацитетът му трябва да бъде 34 млрд. куб. м. Правят се едни игри, че руският газ може да влезе в България като газ на други хора чрез суапови сделки, но това пак е заобикаляне. Има голям проблем за този вариант, който днес беше гласуван в Народното събрание като промяна в Енергийната стратегия и за който аз много се чудих защо променят енергийна стратегия за нещо, което си е работа на „Булгартрансгаз” и изобщо не е необходима санкцията на парламента. 
Работата е в това, че всичко е заради последното изречение, в което фактически се дава индулгенция на „Булгартрансгаз” да преструктурира, забележете думата е преструктурира, съществуващия договор с „Газпром” и принуждава „Булгартрансгаз” да не търси неустойки на „Газпром Експорт” за това, че прекратява договора за транзит през България. Това е очаквано. Въпросът е, че много хора в България не си дават сметка за какво става дума. Става дума за опити на „Газпром” да блокира капацитети, да блокира възможността за значителни количества от Южния газов коридор да навлязат в пазарите на Източна Европа, т.е. да създадат конкуренция на „Газпром” там, където той се изтегля поради това, че прекратява транзита през Украйна. И ние в България в момента играем в полето на Русия, за да задушим Украйна. 

Как ще коментирате големия размах на енергийния министър Теменужка Петкова, с който тя обяви, че България ще даде 2,8 млрд. лева за изграждането на „Турски поток”, това не са ли прекалено много пари и за какво ще бъдат изхарчени? 

Вижте, ако някой ми беше казал, че в частния бизнес някой може да си позволи подобни абсурдни разсъждения – защото да не губите 100 млн., инвестирате 2 млрд., това е малоумие. Но в публичния сектор правителствата и изобщо политиците могат да си правят всичко, защото това не са техни пари. Това са пари на данъкоплатеца. А данъкоплатецът в момента е анестезиран, никой няма да тръгне да протестира, че от данъците му някой инвестира такива пари. Разбира се,  ще спретнат всякакви истории за голяма доходност. Ами като е голяма доходността, защо всичките тези депутати не си дадат своите пари и не инвестират собствените си ресурси, като е толкова печеливш проектът и да не ни занимават? Само че никой от тях няма да даде и един лев от личните си пари, но от общите ще рискуват всичко. 
От г-жа Петкова съм много разочарован в някои отношения, но ролята на министъра на енергетиката е много особена. Той не е министър и управляващ, той е един брокер. Всъщност има доста противоречащи си лобистки интереси и тя се опитва да балансира. На нейно място, разбира се, нямаше и ден да бъда в тази роля, но аз не съм нея. 

Как ще коментирате избухналите протести в ТЕЦ „Марица” – очевидно всички политици подкрепят миньорите, а сякаш никой нищо не казва за хората в района, които дишат изключително замърсен въздух? 

В това има няколко етапа. 
Първо, това е големият въпрос за климатичните промени. Климатичните промени, освен рационална и добра част – да се борим за качеството на въздуха, който дишаме и т.н. – се превърнаха в политика, от която някои хора правят пари. Проблемът е в това, че ЕС в момента остана сам в целия свят в опитите си да наложи стандарти и той се самонаказва с една абсурдна политика, която не води толкова до промяна на качеството на въздуха и водата на хората, но дава възможност примерно на спекуланти да играят на борсата на емисии и за една година, не от търсене и предлагане, т.е. реалните потребности на замърсяващите да купят емисии, а от игри на спекулантите, които купуват и продават - купиха на 10 евро, продадоха на 25 евро – перфектен бизнес. Защо? Ми защото никой не може да докаже, че с пазарни инструменти тази абсурдна климатична политика може да се поддържа. Ние си затваряхме очите много години и изгубихме време за създаване на съзнателна умна политика, която да отговаря на изискванията, /като ограничим щетите/.. Защото утре можем да кажем с Вас, че искаме да забраним всичко, само че щетите ще са огромни и когато са разпределени неправилно, значи има проблем. Да кажеш, че ще махнеш Мариците и ще затриеш два региона, защото без тях Старозагорска и Хасковска област са загинали, това е тотален абсурд. Но можеш да направиш стратегия за управляем изход от въглищата и да видиш какви нови технологии има. 
Първо трябва да се види какво може да се направи за пречистване на въздуха – такива нови технологии има и такива инвестиции има. Но забележете: нашите депутати казаха в петък, че могат да инвестират 3 млрд., за да задоволят нечий интерес за транзит, а нямаме 1 млрд., за да си оправим въглищните централи. 
Второ, трябва да се намерят решения и алтернативи извън въглищата. Примерно блоковете на централите един по един да преминат на газ, все пак от там минава интерконекротът. 
Третият вариант е да се направят допълнителни или съпътстващи мерки. Примерно на териториите на централите да се изградят големи ВЕИ инсталации, защото там има огромни площи, която не се използва. Това е един смислен, логичен, балансиран подход. 
Това, което се получава сега е, че ще има протести. Протестите ще принудят правителството вербално да отстъпи. Тази ситуация се получи заради две неща. 
Първото нещо е, че те убиха де факто ТЕЦ „Марица-изток” 2, за да направят Ахмед Доган инвеститор в ТЕЦ Варна. Взеха един студен резерв, който е 35 млн. сигурни пари и ги дадоха на г-н Доган. Тъй като ТЕЦ „Варна" не е изгоден да служи за резерв, тъй като в момента, в който системният оператор нареди да се включат блоковете, те работят на подгряване с газ. Това е супер неизгодно. Поради тази причина и Енергийният системен оператор (ЕСО) е посъветван да ги включва, но не толкова често, за да може да не намалява печалбата на г-н Доган. Но за да се покрие този абсурд, един блок в ТЕЦ „Марица-изток” 2 постоянно поддържа готовност, за да се включи в резерва – без да му се плаща. 
Е, кажете сега, това не е ли тотален абсурд? Каква е тази енергетика, какво е това управление? Това е тотален разпад не само на елементарните правила за професионално управление, защото управлението не е в това да дадеш  заслон на един човек, за да стане богат извън своя опит, инициатива и риск. 
Един от водещите лидери на работодателските организации каза, че проблемът в България е, че хората са бедни, ама и богатите са бедни. Представяте ли си? А тя цялата работа е, че богатите са бедни, защото не са богати като Илън Мъск или като Бил Гейтс, т.е. да са направили бизнес, който да расте. Тяхното богатство е функция на способността им да отделят нещо от общото, от данъците, да присвоят. И тъй като "зад общото" стават все повече тези хора, които разпределят, но все по-малко "общо", те се оплакват, че няма какво да се разпределя. Така България няма как да се развие, затова аз предвиждам все повече стачки и все по-голяма дестабилизация, защото толкова неумно управление България никога не е имала. 

Виждаме, че протестите на миньорите стават повод за грозно антиевропейско говорене и наливат вода в мелницата на противниците на европейското развитие на България. Ще може ли настоящата политическа класа да реагира адекватно на това предизвикателство? 

Много е странно, че  популистите в България станаха политически елит. Като погледнете в историята на България какви хора, какви исполини е имало и сега като погледнете тези юнаци… Има съзнателно бездействие. От друга страна, управляващите казват, че АЕЦ „Белене” трябва да се изгради, но няма логика, тъй като пазарът има излишък на мощности. За да освободят ниша в пазара, изведнъж ядрените лобисти се съюзиха с еко-юнаците и изведнъж се оказа, че въглищните централи вече са излишни и те ги потискат. Сега управляващите пак нищо няма да правят. Ще се стигне до там, че лошият ЕС, който няма да даде безсрочна дерогация /за въглищните централи/, защото такова понятие като безсрочна дерогация няма. Има дерогация за определен период, в рамките на който страната трябва да вземе мерките, които не е могла да вземе поради по-ниска икономическа база за развитие, ресурси, които не достигат и т.н. Най-накрая се получава така, че има съзнателно бездействие, изкуствено напомпване на евроскептични чувства и най-накрая на този фон България трепне в очакване как големите юнаци ще инвестират 3 млрд. лева, за да осигурят на „Газпром експорт” спешен достъп до пазарите, които той опразва, поради липсата на транзит. Той се отказва от транзит и поради тази причина всичките пазари – Словакия, Румъния, Молдова, Унгария и т.н. започват да зависят от други източници. И те ще си намерят много бързо субститут /на руския газ/. Газ в момента има колкото искате, ние бързаме да помогнем на „Газпром” случайно да не изпусне тези пазари и на всяка цена да му помогнем на г-н Путин да доубие Украйна. 

Това е България от 2018 г. – много тъжна гледка.

копирано от: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ilian-vasilev-energiynata-politika-na-balgaria-e-mnogo-tazhna-gledka-video/

петък, 30 ноември 2018 г.

Кризата в Азовско море и реакциите на Запада - потвърдени и отказани срещи с Путин

Предстоящата среща на Г-20 и реакциите на кризата в Азовско море разкриха степента на отклонение на западните лидери от базисните ценности, които характеризираха западните демокрация в продължение на десетки години, по време и след Студената война. Достатъчно е да се спрем на анализа на реакциите на Доналд Тръмп, Емануел Макрон и Анжела Меркел на азовския инцидент, като го съпоставим с техните велики предшественици - Рейгън,Тачър и Кол.
Важни са не само вербалните измерения - какви думи избират за да характеризират действията на руските власти. Направи впечатление, че първата реакция и на ЕК и на европейските правителства, беше доминира от дипломатическата опаковка, липса на категоричност или ясен изказ, които са типични за неувереност вследствие на недостиг на достатъчно информация и детайли - призивът и двете страни да не ескалират ситуацията. Франция, Германия и Европейската комисия не счетоха за нужно да квалифицират действията на руската страна в категорични термини. Макар че ситуацията не е от типа "черен лебед", защото бе предшествувана от прецеденти и постепенна ескалация на агресивното поведение на Русия. Тя изгради мост в международни води, с което едностранно промени режима на навлизане в пролива Керч и Азовско море. След това даде да се разбере, че влизането и излизането от Азовско море ще бъде предмет на уведомление, след това контрол и на практика прекрати свободния достъп за украински кораби до украинските пристанища Бердянск и Мариупол.
И тук тръгват големите разлики.
Меркел търси тих начин за деескалира ситуацията. Тя поиска среща с Путин. 
На икономическата среща Германия-Украйна в Берлин, тя се задоволи с общи констатации за това, че липсва военно решение на проблемите. В същност, за Меркел кризата я поставя в изключително неловка ситуация, тъй като е във финалната фаза на пуск на Северен поток-2 и агресивните действия на Москва, включително пленяването на украинските кораби и ареста на моряците, на практика я поставя в неловка ситуация едновременно да  защитава стратегически проект на Путин и да убеждава, че подкрепя Украйна. В тази шизофренна ситуация Доналд Тръмп допълни утежни шизофренната позиция на Меркел, като "натовари" Меркел с мисията да умиротвори ситуацията, съзнавайки че тя трябва да избира между Северен поток -2  и подкрепа на Украйна. Междувременно Порошенко покани кораби на НАТО в пристанище Маруипол. И Меркел нямаше ход, освен да откаже.В тази партия на  политически шах със съкратена контрола Тръмп отказа среща на Путин на Г-20, като го уведоби с туит, като изтъкна като причина факта, че украинските моряци не са освободени. 
Можете да критикувате Доналд Тръмп от сутрин до вечер, но показа характер и класа в общуването с Путин. Първо, принуди Кремъл да се изпусне информация за срещата между лидерите на САЩ и Русия, като анти-кризисен пиар по азовската криза. В смисъл вие критикувате Путин за арестуването на корабите и моряците, но ние сме се разбрали с Тръмп и Киев не може да стори нищо. Оказа, че Доналд Тръмп има ход и го направи точно, когато бе най-болезнено за Москва. 
Обратно, Макрон и Меркел поискаха да си говорят с Путин. Отново с идеята да се договорят, да поискат милост за украинските моряци и кораби от руския президент. Както Саркози по време на грузинската криза. Но накрая Грузия загуби огромни част от своята територия, благодарение на посредничеството на тогавашния френски президент. 
Сега Меркел поисква среща с Путин, потвърждава подкрепата си за Северен поток-2 , отказва да даде военна подкрепа на Киев, потвръждава срещата с руския президент в Буенос Айрес и накрая остава в безтегловност като лидер на Европа. За да "балансира" позицията си, ще предложи някакъв бизнес или утеха на Украйна, без да разбира, че когато става реч за защита на честта и цялостта на една държава, единственото което има значение са реалните действия, с военна сила и военна подкрепа. Порошенко иска подкрепа от Меркел, а получава общи фрази.
Макрон също потвърди срещата си с Путин.
Отказът на Тръмп от срещата с Путине не е доказателство само и толкова за личните му предпочитания или политики, а на това че в Америка има разделение на властта, има институции и железобетонни демократични традиции, които са в състояние да се противопоставят на всякаква хибридна атака на Путин. Което не може да се каже за ЕС, за Германия и Франция, ако се съди по реакциите на техните лидери.
В аналите на историята ще остане само кратък запис - американският президент Доналд Тръмп отмени срещата си с Владимир Путин в знак на солидарност с Украйна и нейните моряци. Макрон и Меркел се срещнаха.
Това казва всичко.

петък, 9 ноември 2018 г.

Клуб З: ЧЕЗ - сделката на задкулисието. Кой стои зад Гинка Върбакова?

На пръв поглед истериката около сделката с „ЧЕЗ България“ е трудно обяснима, особено ако се съизмери с лекотата, с която се реализира подобна политико-олигархична схема с ТЕЦ „Варна“, която сполучливо бе наречена ТЕЦ „Доган“.
Човек се пита, ако Доган и Пеевски стояха зад Гинка, досега да сме забравили за придобиването. Значи е някой друг, много, но недостатъчно влиятелен и който не може да повтори упражнението на инвеститора Доган - да строи в една редица министерства, държавни компании, регулатори, КЗК, да осигури заслон от медии, ДАНС и прокуратурата.
По-важен е другият въпрос - кой от „Големите“ стои зад нея, защото е ясно, че тя е лице и фасада.
Недоверието  към институциите расте, задкулисието доминира практически всяка по-голяма бизнестрансакция. Ако се поровите в историята на госпожа Върбакова като „инвеститор и мениджър“, трудно ще намерите дори и елементарно основание да ѝ вярвате. Сделката по придобиването на „ЧЕЗ България“ не е от нейния мащаб и от всичко, което зная за подобни трансакции, самата тя е най-значимият и неуправляем риск в уравнението по придобиването. Ясно е също, че зад нея стои мрежа от политици, бизнесмени, заинтересовани лица, които са реалните господари. Не става дума за обикновена пазарна сделка, а за битка между политически лобита с олигархични метастази.
Възраженията срещу сделката са от икономически и финансов характер, но най-вече от репутационен характер - от гледна точка на посланието, което тя изпраща към българската общественост - в контекста на въздейстивето върху националната енергийна сигурност, и към света - за бизнессредата у нас. Тези, които търсят отговори защо държавата трябва да се интересува от сделка между частни субекти, забравят, че тя не само има право, но е длъжна да се намеси активно, защото става въпрос за критична инфраструктура, която има значение за сигурността и живота на над 3 милиона български граждани, както в домовете, така и в компаниите потребители.
И не е само това - става дума за над милиард и половина приходи, стотици милиони постъпления в държавния бюджет, осигуровки на хиляди работници, които зависят от управленските решения на собственици и управители. А те са безименни, неизвестни.
Без да се разкрие реалният собственик на „Инерком“, ние няма да знаем кой ще избира управителите на дружеството, кой ще определя стратегическите насоки и политики, ще одобрява бюджетите, ще формира и доказва цени на пренос, на достъп, на обем и структура на инвестициите, ще взима ключови кадрови решения... Дори да приемем, че има политически игри между различни лобита, тревогите на клиентите на ЧЕЗ у нас са закономерни и логични извън политическия и олигархичен контекст. 
Следя сделката от доста време и мога с нарастващо безпокойство да твърдя, че госпожа Гинка Върбакова не може да изпълни функцията на „инвеститор“. Тя вероятно играе ролята на бившия транспортен министър Данаил Папазов в сделката за ТЕЦ „Варна“. Зад нея стоят политици, бизнесмени, банки - които ние не знаем, а това е опасно, защото с него винаги вървят съмнения за произход и пране на пари, за потенциални престъпления и проблеми в енергопреносната и разпределителна система.
Разбирам „ЧЕЗ“ - хората са си в правото да си търсят парите, защото подобна цена трудно ще получат от някой друг стратегически инвеститор. Не само заради текущата оценка на активите и бизнеса, но и заради условията, при които компанията трудно излиза от страна с висок политически риск. 
Проблемът за мен е, че докато идентичността на продавача не предизвика съмнение, то структурата на сделката е функция на сложна схема от скрити актьори. Ако бяха стратегически инвеститори, те в никакъв случай не биха имали нужда от посредничеството на госпожа Върбакова. Също и ако бяха известни финансови инвеститори от големи инвестиционни банки и фондове. 
При тези затегнати условия за кредитиране в еврозоната и в България, след като приехме външния банков надзор, не виждам как европейски банки ще дадат стотици милиони кредит за придобиване на собственост в енергоразпределително дружество само срещу залог на акциите, без да се интересуват от достоверен бизнесплан, гаранция за приходи и, разбира се, значителни собствени средства – от порядъка на 150-200 милиона евро. Дори по сметки в същите банки удобно да депозират сравним финансов ресурс. 
Госпожа Върбакова очевидно няма нито достоверен управленски опит, който да впечатли западни банки (а без тях сделка няма), нито има собствените средства, които са предусловие за трансакцията. Нали утре от дивидентите трябва да се покриват кредитите за придобиването на компанията, а те не са сигурна величина, а функция на добро управление.
„ЧЕЗ България“ има остра и огромна нужда от стотици милиони лева в закъснели инвестиции в модернизация на мрежата, в намаляване на енергийните загуби, в оптимизацията на дейността. Дори реалните играчи зад Гинка да не управляват пряко по-ниските звена на компанията, те ще правят избор на хората, които ще го правят. 
Политическите заигравания на партиите със сделката с „Инерком“ не трябва да изместват погледа от последствията за обществото и потребителите като цяло, извън политика и партийни интереси. Още повече, когато зад интереса и патоса на отрицание на БСП може да се крие друг „техен“ инвеститор, който поставя същите, ако не и по-големи, тревожни въпроси.
За мен няма съмнение - от гледна точка на историята на политическите намеси в работата на „ЧЕЗ България“, че основните играчи и сега имат български адреси. В битката за по-голям кокал те използват Комисията на защита на конкуренцията, която излезе със смехотворни мотиви да спре сделката. Нормално и логично бе на някакъв етап лобитата на най-високо място да започнат пряка битка помежду си за по-голямо влияние и достъп до публичните ресурси. След КТБ няма праг на смирение или приличие, които да не може да бъде преминат.
След десет години власт всеки иска да кешира и да се събуди олигарх със стотици милиони и милиарди. Проблемът е, че тези милиарди трябва да се управляват и че се вземат от обществото, от потребителите, които имат праг на търпимост.
В тази надпревара за повече власт и пари, ще спечели този, който пръв осъзнае, че по-важен е не абсолютният размер на заграбеното богатство, а само онази част, която може да се управлява устойчиво, смислено и ефективно, без да създава проблеми.

сряда, 31 октомври 2018 г.

Фактор: Путин, Вучич, катедрален храм, Александър Невски - гравитацията на евразийството

Винаги съм се чудил откъде и дойде на България тази "благодат" да бъде ощастливен главния и катедрален храм с името на светия на Руската православна църква. Свикнал съм с всякакви ексцесии на русофилството или русораболепието у нас - централните ни улици да носят имената не на български, а на руски царе, генерали, дипломати, политици, най-големите и най-централно разположени паметници да бъдат на руски или съветски войни. Но все ми убягва логиката на Свети Александър Невски като име на главния храм на България.
Руски светец, който няма нищо общо с България?! А има светци общи за двете църкви, като Светите Братя Кирил и Методий, например /за РПЦ са Св.Св. Методи и Кирил/ които са общи. Но изборът на Кремъл и РПЦ попада именно на този светец, което издава нещо друго, извън братството, славянството - там Александър Невски отсъства като общ знаменател - ако щете извън добронамереността. Нещо, което има скрит код, като послание за дълго време.
Тези дни Путин награди сръбския президент Вучич с третия по значимост за Русия орден "Александър Невски" и в това също има определено послание.
Няма да правя пространни исторически екскурзии, ще се спра само на това, което е съотносимо към случай Александър Невски - България и Сърбия.
Има различни истории около този руски княз, който си има свое запазено място в руската история като пазител на руските земи. Владимир Путин също "събира" земите.
Въпросът е от какво ги е опазил Александър Невски не е много изясне, защото очевидно това не е Златната Орда, която е владяла "руските земи" - това което се нарича татаро-монголско владичество? 
Русия има много интересна история, но корените са в Киевска Рус, едва след това идват московските княжества, които трудно могат да се определят като прародител на съвременна Русия.
Владимир Путин днес определено влиза в "обувките" на княз Александър Невски, не случайно награждава най-верните си съратници в Русия с орден, с който удостоява и президента на най-верния си съюзник на Балканите - също Александър, но Вучич. Няма никакво съмнение, че Кремъл губи позиции на Балканите и в Европа, и стои все по-далеч от мащабите на влияние на Съветския съюз и отчаяно залага на Сърбия в усилията да спре процеса на разширяване на ЕС и НАТО в Западните Балкани. 
Ако бях класически български политик, от времето преди Втората Световна Война, със сигурност щях да потривам ръце от задоволство, защото този геополитически избор на Белград, не предвещава нищо добро за сръбския народ. В онези времена мантрата е била - колкото по-зле за сърбите, толкова по-добре за българите и обратното. На този терен - "колкото по-зле за българите", се подвизават редица руски царе, генерали и политици. 
Днес подобни примитивни матрици на играта с нулева сума с дихотомията "победа-поражение", са най-малкото неуместни.
Но защо все пак именно с този орден Владимир Путин награждава сръбския президент?
Историята тръгва от причините, поради които Руската православна църква, обявява княз Александър Невски за светец през 16 век. Основната "заслуга" на княза не е някакво чудо, което е извършил, не е дори това че е "защитил руските земи", а че с помощта на "татаро-монголите" е спрял разпространението на католицизма в руските земи. Той отказва да сключи съюз с тевтонците, които са свързани с Рим, а предпочита да бъде васал на хан Батий /Бату/, не на последно място, защото хановете оставяли място за приетото православие, ако се плащат данъци.
Александър Невски избрал да обърне народа си към Изтока, а не към Запада, за да съхрани различността си от Европа, като положи основите на това, което днес се представя като руска самобитна цивилизация, базирана върху православието. 
В същност понятията Запад или Изток в онези времена са били силно условни, но подчинението на Рим и Константинопол не. Исторически факт е че Александър Невски използва войските на Златната орда и на хан Батий за да завладее "руски" земи, под управлението на братята си. В този смисъл претенциите за принципност, която съвременните историографи в Русия се опитват да придадат на неговата политика, силно куцат.
Шлемът на княз Александър Невский
Много се спори дали преди да умре князът приема исляма, или просто в знак на подчинение пред Златната Орда приема на бойния му шлем да стои текста от Корана "зарадвай верните с обещание за помощ от Аллах и скорошна победа". Съвременните руски историци хвърлят достатъчно усилия за да изместят на заден план символиката във факта, че руски княз носи боен шлем, който го идентифицира с текст от Корана, като отбелязват, че това било просто дипломатически подарък. На толкова много "творчески" интерпретации след 2000 година съм бил свидетел в Русия, че днес можете да чуете всякакви версии за всичко, стига те да обслужват нуждите на великоруския шовинизъм и имперското възраждане. Помня един известен руски академик в първите години от управлението на Владимир Путин написа статия в стила на Брежневските времена на цяла страница във водещ всекидневник, в която убеждаваше, че съвременна Русия има по-стари и най-важното независими корени извън Киевска Рус, именно в някакви древни руси. Нали се бяха скарали с Киев и спешно трябваше да преместят епицентъра на историята си извън Киев. Някак неудобно се чувстваха руските московски политици в опитите да градят новото си имперско величие върху наследството на Киевска Рус, но без Киев. Още повече, че първите сведения за Москва са от средата на 12 век, а Киев датира от 7-8 век. 
Да се върнем към Русия и причините, поради които руските царе и църква ни "подаряват" името на катедралния храм в центъра на София - Свети Александър Невски. Посланието е, че България трябва да бъде различна от Европа и че е маркирана територия на руската православна църква и на евразийска Русия, символ на което е живота и делото на самия княз.
Това е и послаинето във връчването на третия по значимост орден в Русия от руския на сръбския президент - благодарност на Вучич за различността му от Европа и надежда, че ще държи Сърбия в евразийската орбита на Русия.
Ако си мислите, че Владимир Путин има много различни мотиви от предшествениците си, които са връчвали орден с името на руския светец, княз и войн на предишни сръбски управници и политици, дълбоко се лъжете.  В този смисъл, съвременният руски "цар" е в много по-голяма духовна близост с княз Александър Невски, отколкото с Петър Първи, Столипин или Горбачов. Евразийството е естествената му среда, негово убежище след провалите му да се наложи над чуждия му Запад, а Изтокът - единствената идейна територия, на която може да се почувства значим и силен.
Нашият общ проблем със западните ни съседи е, че като част от гравитационното поле на руското евразийство, двете ни нации нямат никакво бъдеще. 
Слава богу, ние разбрахте това по-рано от сърбите и избрахме ЕС и НАТО. Те излизаха от Югославия, ние от съветската география.

понеделник, 29 октомври 2018 г.

Клуб З: Ако цените на горивата във вашия град са високи, питайте кмета и депутатите защо

Пиша тези редове с ясното съзнание, че мнозина няма да харесат интерпретацията на темата за скъпите горива и връзката между политиците и регионалните различия в цени.
Пазарът на горивата има две плоскости, които си струва да бъдат разгледани. Едната е техническият анализ, който изследва веригата на стойността от вноса на суров петрол до бензиноколонката. Там вече е ясно, че най-ниският акциз на горивата у нас в сравнение с другите европейски страни, дава възможност за всякакви "оптимизации" надолу и нагоре по веригата. Казано направо – това, което кесарят или държавата не си вземат, го вземат фирмите и политиците.
За да не се ощетява бюджетът, трябва строг контрол от митниците и Националната агенция по приходите, която може да признава и да не признава разходи и приходи, може да оспорва размер на инвестиции, бизнес схеми, водещи до данъчна оптимизация за сметка на постъпленията в бюджета. Могат, но не го правят. Не защото данъчните не искат, напротив, вече са правени няколко проверки и ревизии със заключения за актове за стотици милиони, да не говорим за обвинения. Но всичко е потулено.
От години в публичното съзнание се насажда фалшива теза за наличието на картел при горивата. Тази теза е изгодна и за правителството, и за фирмите в този бизнес, тъй като картел няма или трудно може да се докаже. Видяхте колко издържа версията на КЗК при предишното ръководство "картел има", при новото ръководство, избрано от управляващите "картел вече няма". С едни и същи документи и доказателства. По българското законодателство доказването на картел е на практика невъзможна задача, особено при тези ограничени правомощия на КЗК и сменящо позициите си ръководство.
Координацията на цени между веригите бензиностанции оставя видими следи, особено при добавката на очевиден казус на злоупотреба с доминиращо положение.  Но законодателят удобно е пропуснал да санкционира ценовия паралелизъм, който има същия ефект върху пазара, както и картелното споразумение. 
Факт е, че има трудно за обяснения значителни разминавания в ценовите равнища на различните вериги в различни региони. Градове, които преди бяха с по-евтини горива, сега са вързани към общата тенденция. Първите реакции на фирмите и властите почти винаги са обяснения в техническата плоскост - или причината е в по-големия град, или в по-високите логистични разходи от най-близката база, или в по-високите административни разходи (по-скъпите за изграждане и ескплоатация бензиностанции имат и по-високи амортизационни разходи), в особеностите на опериране със собствени и отдадени под аренда бензиностанции, и така нататък.
Неоспорим факт е, че няма твърда връзка между цените на суровия петрол и крайните цени на дребно. Тежестта на суровината в крайната цена варира в зависимост от стойността на барел петрол. При цена на суровия нефт от 85 долара на барел, каквато беше допреди две седмици, суровият нефт като компонента в крайната цена е около 1,00 лев. Съответно при цена от 2,50 лева за литър, това прави 40% тежест, при цена от 2,19 лева (това са реални цени) е "само" 45%, което означава, че цената на суровия петрол е достатъчно значим фактор, още повече, че другите компоненти  - данъци, логистика, такси, печалби - са относително устойчиви.
Същото упражнение при текущите цени от 75 долара за барел, при същите крайни цени на горивата, които на практика не са променени - свалят компонентата на суровия петрол до 88-89 стотинки на литър, тоест появяват се едни допълнителни 11 стотинки, които се разпределят по веригата, без да предизвикат съответното намаление на цената. Тези "стотинки" се превръщат в стотици милиони левове разлика, която потъва някъде по веригата от рафинерията до бензиноколонката. Изглежда, това не интересува никого. Нито пък обстоятелството, че ножицата между най-ниската и най-високата цена при сравними като качества бензиностанции е вече повече от 40 стотинки (!?), които също потъват в нечии джобове, но се изваждат от моите и вашите.

На сайта bg.fuelo.com можете да сравните цените на горивата в цяла България. 
Пазарната трансмисия между външния пазар и крайния потребител при веригата суров нефт - преработка - крайно потребление не работи ефективно и в плен на много извънпазарни фактори. Междурегионалното разнообразие в цените на бензина и дизела няма нищо общо с реална конкуренция и пазарни битки, а с фактори извън търсене и предлагане. 
И все пак защо в различните градове бензиностанциите продават на различни цени?
Краткият ми отговор е - питайте кметовете, депутатите от управляващите партии и областните управители. Ако случайно не знаят, ги накарайте да питат шефовете си в София. 
Схемата не е особено сложна. Знае се, че търговците на горива и веригите бензиностанции, заедно с рафинерията, реализират и превръщат ценовия паралелизъм в свръхприходи – за премията между 10 и 45 стотинки на литър става дума. Те са възможни само в условията на съзнателно бездействие от НАП, митници, КЗК и други институции. Този ценови паралелизъм и координация между играчите на практика фиксира пазарните дялове и затваря достъпа до пазара на нови играчи. 
"Феноменът" Марешки съществува само в контекста на неговата политическа или партийна полезност. Колкото да покаже, че пазар у нас има. А в действителност е поредният прокремълски проект, финансиран с ценови популизъм, за който плаща хазната. 
Общото правило е, ако цените във вашия регион са по-високи от други региони, и за това няма логическо обяснение – по-големи разстояния от петролни бази, значи живеете на място, което по някаква причина е паднало в рейтингите на политическите инженери в София. 
Относително редовно пътувам до Стара Загора. Доскоро градът, заедно с Хасково, беше привилегирован с по-ниски цени на бензина и дизела от София - разликата беше около десет стотинки на литър. Помислих, че има някаква логика, защото градът се намира на трасето на продуктопровода от "Нефтохим" и логистиката е по-евтина. Освен това е достатъчно голям град, с относително голяма консумация.
Потърсих обяснение и момчето на бензиностанция сподели - всичко е благодарение на кмета - той се бил договорил. Продължи, че в Хасково нещата се още по-добре, защото „от горе“ – вероятно в негово съзнание това означава депутати и партийни шефове - са се договорили по-успешно. Тогава не обърнах внимание, защото мислех че е пиар за масова консумация, а и трудно можех да допусна, че един кмет или депутат, който и да е той, може да убеди веригите бензиностанции да облагодетелстват съгражданите му избиратели с по-евтини горива, като остави у тях значителен допълнителен финансов ресурс в порядъка на десетки милиони лева. Такива неща обикновено се случват около избори, когато са нужни гласове, но „привилегията“ продължи и в неизборно време.
Нещата са променени - старозагорци днес плащат софийски цени. Но хасковлии, благодарение на енергийните си „депутати“ и партийни шефове все още плащат с десет стотинки по-малко на литър. Което води до логическото заключение, че заралиите са загубили „рейтинг“, управляващите смятат, че градът им е в "кърпа вързан", което прави ненужно специалното му третиране.
В Хасково привилегиите продължават. Не че и там не плащат с близо двадесет стотинки повече от пазарно-справедливия репер, но едно е да плащаш 2,30, друго - 2,50 лева за литър.
Великотърновци се вдигнаха на протест и днешното сравнение на цените със съседните региони вече е в тяхна полза.
Не си представяйте, че някой "началник" в София, привиква представители на всички вериги на заседание, на което им връчва списъци с облагоделствувани региони и примерни цени. Няма нужда да се прави толкова тромаво. 
Както посочих, у нас действа ценови паралелизъм, тоест достатъчно е "водещата компания" да промени цената си и другите веднага следват  - доброволно, без формален външен натиск. Така и с намесата на политическо равнище - нужно е просто договарянето да бъде с „главния“ участник, който доминира пазара. Другите нямат опция, освен да се съобразят.
Няма особена пазарна логика цените на горивата да бъдат по-високи в Стара Загора, отколкото във Велико Търново или Хасково. Очевидно протестите и политиците имат някакво значение.
Иначе търговците на горива и веригите се съобразяват при ценообразуването с много фактори - платежоспособност на населението, конкуренция, особено ако наблизо има граница и възможност за пряк внос, специфични разходи, мащаб на продажбите, но най-много се съобразяват с властта, защото "пактът за стабилност", сключен от петролните компании, лесно може да се наруши, ако изпратят проверки от НАП, митниците, ако прокурорите изпратят спецразследващи, ако се възобновят дела в КЗК, ако задържат решение за нова бензиностанции, ако усилят еко или метрологичния надзор.  
„Ръчното“ управление на цените на горивата в регионите, особено когато цените са неоправдано високи, карат хората в повечето региони да се чувстват като жертва.
Единственото , което не се договаря - там компаниите са свободни да си определят цените - са магистралите и основните пътища с международен транзит.
Следете какво става с политическите реакции на протестите за горивата. Тъй като не могат да задоволят всички протестиращи, ще действат на принципа - първите печелят. Когато това не помогне, ще залеят недоволството с информационен поток от несвързани техническа специфика.
Едно е ясно - у нас функциониращ и конкурентен пазар на горивата няма. Плащаме два пъти - като потребители - по-високите цени, и втори път като данъкоплатци това, което бюджетът не получава - заради ниския акциз и бездействието на институциите
Ако забелязвате, все синхронизираме нивата на акцизите с европейските, но не пипаме акциза на горивата, за да могат фирмите да вземат своето, без крайния потребител да забележи. За това продължавам да предлагам – вдигнете акциза и това ще свие възможностите на посредниците да реализират свръхприходи. И току виж се окаже, че новите постъпления правят ненужна цялата тол система, финансиране на 1000 души нова администрация, разходването на двеста милиона "грешни" пари, защото тези тол такси пак вие ще ги плащате.