В пленената държава на пленените хора оптимизмът емигрира

Почти свикнах с примерите на мутренски цинизъм - горят складове, пожарникари наблюдават почти "на живо" подвалвачи, медиите предават, керванът си върви.

Пленената държава от мутри, олигарси и чалга политици.

Примери в изобилие. Спомняте ли си разрушаването на Хотел Вероника в Слънчев ден? Тъй като нямаше как да се освободи терен за ново строителство, изпратени хора разрязаха колони с флекс. Четирима загинаха за да възтържествува мутрокапитализма у нас. Сградата премахната - заръката на левият капиталист Гергов изпълнена. Виновни няма или дребните посредници. Днес Гергов е още по-главен вожд - държавата му подарява панаир, избран е във висшето ръководство на основната опозиционна партия БСП. Непоклатим и незаобиколим фактор. Държавата е негова, не наша.

В центъра на София част от културното богатство - къщата с ягодите я чака същата съдба.

Ами Захарна фабрика? Списъкът е безкраен - продължете го сами с Ваши познати и близки примери.

Тютюневите складове в Пловдив - архитектурно богатство, но пречи на мутрокапиталистите. За да се освободи терен трябва сградата да се саморазруши, най-добре самозапали за да се освободи терен за нова строителство. Представям си в какъв архитектурен шедьовър биха превърнали на Запад подобна историческа архитектурна основа. Богаство от историята превърнато в богатство за историята.

Тук гледаме безлики квадратните метри, текущия келепир, масовия поп който произвеждат молове и чалга. И следващите мутробаровци и бедност, защото построеното днес изчезва като стойност след 40-50 години за да отвори място за поредната чалга..

Давали ли сте си сметка защо когато отидете в Италия и виждате красота, хармония, пропорции, не само в общото, но и в детайли, всичко е органично и естествено, дори за самите Вас, които идвате от България с разрушената история. Там старата архитектура не се боядисва с нови бои, патината на времето грижливо поддържа наследството, за да не променят оригиналната естетика на предците си. Влезте в местния градски музей и виждате изключителни картини и предмети на изкуството, на които нашата Национална галерия ще завиди. Защо са лидери в света в дизайна, в архитектура, в изкуството, в културата, защо градовете им привличат най-много туристи, защо на местно занаятчийско изложение виждате изделия от които Ви спира дъха - често много над онова което Ви предлагат глобалните дизайнерски къщи.

Защото миналата и съхранена красота ражда бъдещата красота. Защото миналото богатство ражда бъдещото богатство.

А ние така и не убихме духа на хуните у нас - разрушаваме като езичници, без да сме направили ново и по-красиво.

Мрънкаме, че България е бедна на архитектурни паметници - крепостите и църквите разрушени, след толкова векове робство, градовете ни запалени.

А днес продължаваме да разрушаваме и малкото от историята върху които можем да стъпим за да се възродим. И като нация и като самочувствие. Назначени богати собственици, които ни диктуват какво да виждаме и какво да харесваме. Дори най-кадърния ни художник и естет не въздейства върху обществените стандарти за красиво и естетично, колкото един посредствен богат човек, който строи молове и се прекланя пред потребителския Версаче. Нито съд, нито прокуратура, нито правителство или парламент имат власт над тях.

Хотел "Маринела" - отново собственици рушат обект на световното архитектурно наследство на архитекта Кишо Курокава. И строителството продължава. Такива били законите, които "нашия" парламент приема.

Ако някой може, да сметне каква е бъдещата историческа стойност на оригинала на Курокава и каква ще бъде тя след намесата на колосите на съвременната българска естетика - Ветко и Маринела.

Нашият мулти министър на културата и Институт, който регистрира и пази културните и исторически паметници, удобно пасуват за да могат циничните собственици да тероризират обществото със своята посредственост и чалга манталитет. Ако го засегнеш на естетическо чувство - нали са скулптори и ваятели - ще вдигнат вой до бога. Но са по-ниски от банкнота ако трябва да отстояват обществения интерес пред меценатите си. Такава е и кохортата им, която също се издържа или разчита на тях.

Какво ще получим в замяна - обекти на потребителската архитектура с нулева историческа стойност?.

Къде е държавата? С олигарсите или в миманса.

Къде сме ние? Пишем безопасно за олигарси и властници - във Фейсбук. Възмущаваме се у дома, пред телевизора. И постепенно ставаме съучастници. Съгласихме се мутри да ни управляват и определят живота ни.

Сега ще спретнат някакъв кризисен пиар - както във Вероника - четири човешки живота си отидоха за да има един олигарх политик нов хотел.
Страх от Бога нямат - заради парите им хора загинаха.

Ще платят и напълнят удобните медии с истории от паралелната реалност.

И Гергов, Арабаджиев и сие ще си купят държавата. На живо предавано събитие като реалити по основните канали, със съответните клакьори. Сега Гергов си има и кандидат за президент. Има си и правителство.

Ние гледаме и псуваме, но ни смятат за безопасни за властта.

Никога не съм мислил, че ще напиша толкова песимистичен пост. Вече съм готов да премина закона в гнева си и да се саморазправям защото няма власт и съд. Струва ли си да търпим докато умираме бавно, неусетно почти.

Затова децата ни няма да бъдат до нас когато си отиваме, а ще бягат с всички сили, без да се обръщат.

Защото мълчахмe и се съгласявахме. И когато понечихме да изкрещим се оказа, че в дългото си мълчание сме загубили гласа си.