Линк към оригинала във Фактор
Идеята Борисов да се кандидатира за президент се спряга от доста време от политинженерите, обслужващи кръга, който го лансира в политиката.
Тези хора знаят със сигурност, че с традиционни средства и без катаклизми техен ляв или националист кандидат няма шанс да спечели. Не е сигурно доколкото готвените от ГЕРБ кандидати могат да мобилизират подкрепа в дясно.
Забележителното изречение в този сеанс на политическа хипноза спрямо премиера е, че за Борисов това е последния път, когато може да стане президент. След 5 години при тази динамика няма да има шанс.
Това безспорно работи върху естествената му човешка суета.
Съвременните лидери се намират под силен стрес защото се сринаха стандартите и ролевите модели на политика. Русия анексира Крим, Британия гласува за излизане от ЕС, Тръмп заяви, че няма нужда от НАТО. САЩ при Обама се оттеглиха от активна роля, но светът от това не стана по-сигурен.
Русия готви поредното унижение на Вашингтон с обсадата и превземането на Алеппо. Посланието е към съюзниците - Обама няма да Ви защити, договаряйте се с нас.
Русия готви поредното унижение на Вашингтон с обсадата и превземането на Алеппо. Посланието е към съюзниците - Обама няма да Ви защити, договаряйте се с нас.
Няма котви, няма опори - нито идеологически, нито лидерски. Внушението към публиката е, че това е изключително опасно време, в което няма място за предварителни рецепти, тъй като промените се случват прекалено рязко и на прекалено широк фронт. Всичко зависи от качеството на преценката, на реакцията, от качеството на характера. Да се чували напоследък тези думи?
Не, не мислете, че целта е чрез устойчиви внушения да се стигне до състояние на самостресиране. Когато вдигате котвите на следвоенния ред, когато чрез поръчкова социология можете да внушите, че два пъти повече българи предпочитат Русия пред САЩ, като пътьом пропускате 3-те милиона българи зад граница, социологията на българската емиграция и не вниквате нарочно в "технологията" на манипулациите чрез допитване, получавате общество в анестезия.
Никой лидер в Кремъл не може да нанесе по-голямо поражение отколкото самовнушенията и паниката, които сами си причиняваме.
Не са само събитията в политическата област, които предизвикат тревога. Всички световни лидери и пазари очакват напрегнато поредната глобална финансова криза, която този път може да дойде от Китай. Или от Европа, или от САЩ.
По всичко изглежда, че лошите сценарии стават базисни, а обществото ни е разделено на проруска, протурска и прозападна част, а има нужда от базисен национален консенсус.
Идва времето на генералите, защото ни чакат трудни времена, дори война. Това е внушението. Само не уточняват, че класическата или гореща война е малко вероятна - там където генералите са силни. Чака ни информационна и психологическа война, игра с непредсказуемост и "мръсни" номера, включително чрез активизиране на петата колона и радикалните елементи.
Междувременно Ви заливат със поръчкова социология, която дава първото място на Слави при президентски избори.
Истината е, че нито един кандидат за президент няма да посмее да постави начело на платформата си добрите отношения с Русия, защото ще се маргинализира.
Първо, защото няма нормален български политик, който да може да продаде на гласоподавателите поредната илюзия, че от Москва ще дойдат ползи и бизнес. След краха на енергийния шлем и близо петте милиарда загуби, българите разбраха посланието на предците ни :"не щем ни меда, ни жилото".
Второ, защото последното нещо, което излъчва днешна Русия е стабилност и увереност.
Това Ви дава отговор колко е "мощен" аргументът, че следващият президент трябва да бъде задължително приемлив за Кремъл. Но облъчването на тази тема ще продължи.
Борисов няма да посмее да потърси отговорност от виновните за милиардите загуби, защото нишката може да се разплете в нежелана посока. Единствената гаранция, че в процеса на търсене на отговорност даден политик няма да бъде засегнат, е той да бъде на власт и по възможност с имунитет.
Не, не мислете, че целта е чрез устойчиви внушения да се стигне до състояние на самостресиране. Когато вдигате котвите на следвоенния ред, когато чрез поръчкова социология можете да внушите, че два пъти повече българи предпочитат Русия пред САЩ, като пътьом пропускате 3-те милиона българи зад граница, социологията на българската емиграция и не вниквате нарочно в "технологията" на манипулациите чрез допитване, получавате общество в анестезия.
Никой лидер в Кремъл не може да нанесе по-голямо поражение отколкото самовнушенията и паниката, които сами си причиняваме.
Не са само събитията в политическата област, които предизвикат тревога. Всички световни лидери и пазари очакват напрегнато поредната глобална финансова криза, която този път може да дойде от Китай. Или от Европа, или от САЩ.
По всичко изглежда, че лошите сценарии стават базисни, а обществото ни е разделено на проруска, протурска и прозападна част, а има нужда от базисен национален консенсус.
Идва времето на генералите, защото ни чакат трудни времена, дори война. Това е внушението. Само не уточняват, че класическата или гореща война е малко вероятна - там където генералите са силни. Чака ни информационна и психологическа война, игра с непредсказуемост и "мръсни" номера, включително чрез активизиране на петата колона и радикалните елементи.
Междувременно Ви заливат със поръчкова социология, която дава първото място на Слави при президентски избори.
Истината е, че нито един кандидат за президент няма да посмее да постави начело на платформата си добрите отношения с Русия, защото ще се маргинализира.
Първо, защото няма нормален български политик, който да може да продаде на гласоподавателите поредната илюзия, че от Москва ще дойдат ползи и бизнес. След краха на енергийния шлем и близо петте милиарда загуби, българите разбраха посланието на предците ни :"не щем ни меда, ни жилото".
Второ, защото последното нещо, което излъчва днешна Русия е стабилност и увереност.
Това Ви дава отговор колко е "мощен" аргументът, че следващият президент трябва да бъде задължително приемлив за Кремъл. Но облъчването на тази тема ще продължи.
Борисов няма да посмее да потърси отговорност от виновните за милиардите загуби, защото нишката може да се разплете в нежелана посока. Единствената гаранция, че в процеса на търсене на отговорност даден политик няма да бъде засегнат, е той да бъде на власт и по възможност с имунитет.
В условията на устойчива и ескалираща непредсказуемост има два типа реакции - единият е на затваряне, за да се ограничи влиянието на дестабилизиращите фактори.
Другият е на отваряне, за да се мобилизира външната свързаност в невралгичните зони на уязвимост за балансиране.
Колкото и да гледаме с тревога на международната обстановка, най-голямата опасност за страната не е външната опасност, а несвършената вътрешна работа, липсата на цялостна визия, стратегия за развитие и отлагането на реформите.
Там, където е постигнат напредък е от типа "прекалено малко, прекалено късно".
Единствената котва в размирни времена е икономическото развитие, реформите и иновациите, които раждат едновременно гъвкавост, резистентност и ресурси за реагиране.
Ние избираме лидерите си заради вярата, че в труден миг и под натиск, те ще вземат правилното решение и няма да се подадат на емоции. В този смисъл новият президент трябва да бъде предсказуем и решителен, защото твърде често зоните на уязвимост се откриват именно поради колебания в оценките на събитията, които се интерпретират от зложелателите ни като покана за атака и дестабилизация. Ако не затворим каналите за манипулация отвън на общественото мнение, няма да реализираме оптималния избор на 6 ноември.
Досега лидерът на ГЕРБ правеше всичко възможно да маргинализира фигурата на българския президент. Изведнъж този пост стана най-важния в страната. Нищо особено не се е променило за две седмици, от времето в което ни убеждаваше от екрана, че евроатлантическата ориентация и сигурността се определят от правителството.
Доста неща остават зад кадър, в това число и маневрите на задкулисието, което силно зависи от поддържането на отворени канали за преливане на бизнес, пари и влияние от Русия.
В този смисъл не е само и толкова важен въпроса дали Борисов ще се кандидатира за президент, а какво става с правителството и парламентарното мнозинство.
Един от големите недостатъци на "големите" лидери, на техния "вертикал на властта", че около тях не могат да израснат конкурентни и съпоставими заместници. Не става само с медии.
Не трябва да бързаме да отписваме ГЕРБ с Борисов президент, особено с неговата способност да управлява с неформални мрежи.
България със сигурност ще премине през трусове, чиято дълбочина не може да бъде прогнозирана. На фона на непредсказуема външна среда и лошите сценарии за избори без стабилно управление, новият проект Борисов - президент може да ни остави с усещането, че трансферите във властта няма да произведат благополучие и сигурност.
А само поредния пример за доминанта на личния интерес и груповите сметки.
Другият е на отваряне, за да се мобилизира външната свързаност в невралгичните зони на уязвимост за балансиране.
Колкото и да гледаме с тревога на международната обстановка, най-голямата опасност за страната не е външната опасност, а несвършената вътрешна работа, липсата на цялостна визия, стратегия за развитие и отлагането на реформите.
Там, където е постигнат напредък е от типа "прекалено малко, прекалено късно".
Единствената котва в размирни времена е икономическото развитие, реформите и иновациите, които раждат едновременно гъвкавост, резистентност и ресурси за реагиране.
Ние избираме лидерите си заради вярата, че в труден миг и под натиск, те ще вземат правилното решение и няма да се подадат на емоции. В този смисъл новият президент трябва да бъде предсказуем и решителен, защото твърде често зоните на уязвимост се откриват именно поради колебания в оценките на събитията, които се интерпретират от зложелателите ни като покана за атака и дестабилизация. Ако не затворим каналите за манипулация отвън на общественото мнение, няма да реализираме оптималния избор на 6 ноември.
Досега лидерът на ГЕРБ правеше всичко възможно да маргинализира фигурата на българския президент. Изведнъж този пост стана най-важния в страната. Нищо особено не се е променило за две седмици, от времето в което ни убеждаваше от екрана, че евроатлантическата ориентация и сигурността се определят от правителството.
Доста неща остават зад кадър, в това число и маневрите на задкулисието, което силно зависи от поддържането на отворени канали за преливане на бизнес, пари и влияние от Русия.
В този смисъл не е само и толкова важен въпроса дали Борисов ще се кандидатира за президент, а какво става с правителството и парламентарното мнозинство.
Един от големите недостатъци на "големите" лидери, на техния "вертикал на властта", че около тях не могат да израснат конкурентни и съпоставими заместници. Не става само с медии.
Не трябва да бързаме да отписваме ГЕРБ с Борисов президент, особено с неговата способност да управлява с неформални мрежи.
България със сигурност ще премине през трусове, чиято дълбочина не може да бъде прогнозирана. На фона на непредсказуема външна среда и лошите сценарии за избори без стабилно управление, новият проект Борисов - президент може да ни остави с усещането, че трансферите във властта няма да произведат благополучие и сигурност.
А само поредния пример за доминанта на личния интерес и груповите сметки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар