Защо мълчи Плевнелиев по случая Бююк?

При цялото ми уважение към президента Плевнелиев, а то е изразявано неведнъж, отсъствието му по темата Бююк е напълно неоправдано и необяснимо. Отношението на институциите към турския гражданин разкрива с особена острота системен проблем за националната сигурност.

Отсъствието на държавания глава по тема от подобно естество е меко казано разочароващо. Той не е водещ по темата, нито пък може да промени ситуацията, при положение, че операцията е под надзора на премиера, но е важно от най-високо място да прозвучи оценка за работата на държавните институции и върховенството на закона.

Излиза, че позицията на вицепрезидента е единствено валидна за президентската институция. От това, което каза госпожа Попова, лъха не само институционален хлад, но и откровен цинизъм. Докато целият свят знае, че господин Бюют е търсен по политически причини и го грози преследване в неговата държава, тя не била достатъчно убедена.

Мълчанието на господин Плевнелиев може да се тълкува като съгласие с казаното от неговия заместник. Ако това е така значи е налице системна грешка и функционален отказ на ключова институция в държавата.

Евроатлантическата ос на развитие не се отстоява само в отношението с външни партньори и кризи, но и по отношение работата на институциите у нас под диктовката на режима на Ердоган.

Президентът Плевнелиев пропусна възможността да заяви позиция извън комфортната зона и да потвърди привържеността си към европейските традиции при защитата на правата на човека и независимостта на българската вътрешна и външна политика.
Това е сърцевинна същност на евроатлантическите ценности.

Фактът, че няма да се кандидатира за втори мандат не отменя задължението му до края на мандата да остава на висотата на очакванията за държавник на неговия пост.

Изчаках доста дни - реакция няма. Повече толеранс не е уместен.