Ако Турция рекетира ЕС с бежанците е абсурдно България да се ангажира с каузата на рекетиращия

Този път ще се огранича само до тезисно изложение и анализ на тезите на господин Борисов след срещата в Истанбул. 
Посредничеството, което българският министър председател се стреми да реализира между Турция и ЕС, е достойна, но изключително трудна задача, изискваща изключителни дипломатически умения. 
Защото е много лесно посредникът, да остане с "контрите" от влошените отношения и да "изгори" като бушон. Да не забравяме, че ние не сме страна между Турция и ЕС, а сме членове на ЕС, т.е. сме от едната страна. За това Борисов трябваше да си спести откритите критики срещу европейската политика преди да се е срещнал с колегите си. Иначе излиза, че рупорната дипломация от Истанбул е за пред медиите и не цели прогрес по същество.
Основно правило при изкуството да посредничиш е да си господар на своето мълчание. Ако с изявите си в Турция Борисов е дал напразни надежди на Турция, бъдете сигурни, че няма да увеличи приятелите си в нашата съседка, нито в ЕС. 
Голямата му слабост е, че като види камери и не може да се сдържи да блесне медийно. Това у нас минава, не и зад граница, не и пред дипломати и политици, за които всяка дума, всеки жест има значение.. 
Накрая може да се окаже - нито Турция доволна, нито партньорите ни по ЕС, особено ако действително настоява за премахване на визите.
Първо, нека се опита да защити тезата си в полза на премахване на визите за турските граждани в българското Народно събрание и в Брюксел. Ще бъде интересно преживяване. 
Вие преценете - в момента тече програма на турското правителство за даване на турско гражданство на пребиваващите в бежанските лагери, като цифрите варират между "избрани" - 300 хиляди и всички 2,7 милиона. На този фон да настояваш за отмяна на визите за турските граждани, означава да си поканиш бедата в къщи. Вече като турски граждани, без визи, потоците ще тръгнат без шанс да можем да ги спрем, дори на границата. Умно решение, нали? 
Второ, да каже господин Борисов на българското и европейското общество какво правим с политическите емигранти от Турция - които скоро ще станат повече от бежанците. Ако ще ги връщаме, както направихме с Бююк и кюрдите, ще ни изгонят от ЕС. Не се шегувам - ако нещо може да ни спечели необратими негативи - това е именно това.
Трето, това, че плаши българското общество и Европа с война - е вече за съд. Ако не му издържат нервите, да си вземе почивка. Едно е да предаваш желания и надежди на турските управници, но да си останеш българин европеец, друго е да им бъдеш пратеник. Решенията по българската политика не могат да се вземат в Анкара или Истанбул - и това е консенсусна позиция в България..
Ще го кажа още по пряко - има граница на гъвкавостта отвъд което губиш лице - не своето, а на нацията, която представляваш. 
Война няма да има и Турция никога няма да тръгне ва банк по темата с бежанците. 
Качествата и недостатъците на държавниците се проявяват именно в трудни мигове - под стрес и под натиска на време и обстоятелства. 
Вие преценете дали Борисов се справя..