Клуб Z: Атлантизмът на Борисов тънък, че чак прозрачен

Линк към оригинала в Клуб Z

Цялата сага около "флотилията" бе разиграна от премиера. Той реши да озвучи своята интерпретация на предложение на президента на Румъния, което е било направено в същия вид и на срещата с Плевнелиев. Но президентът не счете за необходимо да свиква пресконференции и да разгласява нещо, което е в процес на обсъждане между съюзници. Докато не стане формалност и докато не се обсъди в рамките на НАТО. Но премиерът реши да тръби тревога. Имал въпроси и вместо да вдигне телефона и се разбере с президента, министъра на отбраната и на външните работи, веднага на прес конференция.
Борисов не е наивник - той много добре знае, че в неговия прочит /непотвърден от никой друг/ инициативата на ключов наш съюзник - Румъния, особено в интерпретацията "срещу Русия" ще получи незабавна негативна реакция от Москва, което ще му послужи да изпъкне като противник на твърдата политика на НАТО и ЕС и да натрупа "червени" точки. Те са му необходими не само, защото го е страх да не му спретнат нов февруари 2013 година /това е тривиалното обяснение/, а най-вече защото има много бизнес с руснаците, който обаче все не става, защото не зависи само от тях.
Мога да предположа само, че всичко което стана тези дни "с флотилията", с театъра "не искам война" е предварително отработена сцена, предвестник на това което ще се случи у нас на президентските избори. Дали самият премиер ще участва в тях е второстепенен въпрос. Важното е, че се готви мащабна промяна в стратегическата ориентация и най-вече смяна на профила на президента от подчертано евроатлантически, към достатъчно проруски - толкова, че да може да превърне в България в стоп бутон на действия на НАТО срещу Русия. Дори Кремъл да предприема агресия срещу страна членка на НАТО - ние ще пасуваме.
Всички които твърдят, че са изненадани, са неискрени към себе си. Нашият "атлантически премиер" има в арсенала си всичко - и признанието, че Русия има право да анексира Крим, че Русия има право да строи Южен поток и неговия постоянен рефрен, че сме против санкциите срещу Москва. Сега го допълни, че Русия "исторически" не можела да нападне България - с което зачеркна цялата история и примери на нападения срещу нашата страна и битките, които сме водили на бойните и политически полета.
Като доказателство на своя "атлантизъм" Борисов изтъква, че е спрял енергийните проекти и че напоследък се съгласи /след дълго протакане/ да се увеличи военния бюджет и модернизира армията.
Нито един от проектите не е бил прекратен по начин и по време, по който да сме минизирали загубите си. По всички продължава задкулисната работа, наливат се средства - или публични, или зад кадър. Това е типичното "двойно" говорене, което цели постоянно да държи вратата отворена за всякакви сделки.
Дори проектът Бургас-Александруполис възкръсна и вече не желаем да ликвидираме компанията. Текущата сметка е близо 25 милиона евро дадени без да получим нищо в замяна. За непростветени да кажа, че топ шефовете на Лукойл бяха против проекта Бургас-Александруполис и това изигра ключова роля за неосъществяването му.
По АЕЦ "Белене" достатъчно е да питате министър Трайков - дълго време Борисов търсеше начин да намери път към реализация на обречен проект. По времето на президента Първанов синхронът между тях, включително по отношение на политическите договорки с Владимир Путин, беше изключителен. Спря го едва тогава, когато видя, че трябва да започнем да наливаме милиарди евро, а това щеше да потопи управлението в дългове. Загубите и днес са огромни и най-лошото, че сагата не е завършила - тепърва ще има загуби и дестабилизация около напъните на същата тази група, която получи стотици милиони долари "ползи", вместо да бъде в затвора за злоупотреба. Те ще опитат да реанимират проекта под всякакви благовидни предлози, включително като го харижат за доизграждане на Росатом. .Нетната загуба е над два милиарда лева. Засега, но това далеч не е края.
Следователно атлантизмът на Борисов по сделката с Белене е вторичен, производен и в никакъв случай не безспорен. Когато го устройва, той е атлантик, когато не е националист. Дори да приемем, че има заслуга за спирането на проектите по енергийния шлем, много имаше какво да се желае, за да го направи по начин, по който да не продължаваме да губим.
Премиерът уволни Трайчо Трайков за да угоди на негодуващите от неговите позиции руски политици и техните български проксита
Ако "бръкнем" в сферата на природния газ - нещата също не клонят към бляскави "атлантически" оценки. Премиерът може да си вярва, че се е опълчил срещу Русия, но фактите говорят за друго. Днес България е по-зависима от всякога от вноса на руски природен газ. Премиерът продължава да не взема мерки за премахване на монопола на Газекспорт върху транзитните капацитети на страната, с което обрича икономиката на всички интерконектори и нови проекти за пренос на газ, включително собствената си идея за газов хъб. Поставете се на мястото на енергийна компания, която иска да пренесе газ и да се възползва от нашия газоразпределителен център. Как да вярвате, че сте желан клиент, като няма никаква история на пренесен или продаден неруски газ в България?
Формално Борисов говори, че защитава монопола на Булгартрансгаз, но в действителност става реч за монопол на Газекспорт. Думи много, прилагателни още повече - фактът е факт - България не внася и не транзитира през своята територия неруски газ. Нула конкуренция на доставчици, нула конкуренция на маршрути, нула диверсификация. Всичко е в бъдеще. Обещаващо, с надежда, но необозримо бъдеще.
Предстоят интересни развития в българо-руските отношения, които са много важни за българския премиер. И тъй като разчита на добрата воля на Москва по редица сделки е толкова чувствителен към теми, които могат да провалят "бизнеса".
Нека му зададем няколко въпроса?
Да, разбираме ли, съгласно думите ми, че нашите ангажименти към НАТО /защото това е солидарна работа/ изключват взаимодействието с нашите съседи, включително Турция и Румъния, в случай, че те или ние бъдем нападнати? Ако има условности в тази базова ценност - това е член 5 /той не е автоматичен, а изисква решение на НАТО, който да го активира/ е редно да ги информираме, за да се оправят сами? Съответни и ние да се оправяме сами и "снишавайки" се да се опитаме да изпросим милост от Путин.
Премиерът ни вкара в едва ли не спиритичен сеанс, като базира действията си върху собствената си оценка /тя си е само негова/, че Русия не може да ни нападне поради "исторически" доводи /!?/ С един мах зачеркна цялата история на атаките - открити и прикрити на Кремъл срещу българската държавност и повече от 45 години "доброволно" домакинство на Съветската армия и на съветските режими. Това вече не е шега, а системен риск и проблем от стратегически характер за държавата, тъй като Борисов не е поредния политик, снишил се пред Путин. Той е министър председател, който взема важните решения относно нашата сигурност и геополитическата ориентация.
Аз и Вие трябва да му вярваме, че в трудни времена, които могат или не могат да настъпят, той ще вземе правилните, а не емоционалните решения /искам яхти, не искам война/. Тази моя вяра, а до този момент съм му вярвал, че по-важните теми винаги ще бъде на правилната страна, вчера беше разклатена. Премиерът за пореден път доказа, че под натиск започва се огъва и започва да действа ирационално. Изречението "ще пратя Ненчев и Митова да воюват срещу Русия" издава не само недопустим управленски стил, но и неуважение към ключови министри, защото те не си правят своя политика, а съгласуват и работят в рамките на екип, което предполага солидарност, нищо, че той е премиер, а те са министри. Популисткото заиграване с тяхната репутация, подкопава тяхната увереност, че имат подкрепата му, за да могат реализират политики в трудни времена. Само защото някой се е обадил по телефона и е споделил, че Путин е ядосан.
Така, още през септември 2009 година, му спретнаха една ранна среща с руския лидер във Варшава, на която Борисов усети целия "чар" на компанията на руския президент. Срещата беше уредена именно от сили, които бяха заинтересовани още неопитния нов български премиер да бъде "натиснат" и да получи комплекс, за да се съобразява с "гнева" на Владимир Путин. Помните, от тази среща бе фразата, че "или слушаш или ще мръзнете през зимата".
Сега му пробутват същата схема със смесица от моркови - обещания за бизнес и тояги - заплахи.
Той може да иска яхти, сини небеса и всемирна любов - но това не е реалния свят, в който живеем и в който трябва да вземаме трудни решения и да избираме между различни лоши варианти.
Ако за разлика от НАТО и съюзниците ни не разпознаваме Русия като източник на опасност и заплаха за колективната сигурност, значи сме част от друга координатна система и търсим индивидуално договаряне с Путин. А това означава, че превръщаме страната си в "мека цел" и компрометираме способността си да изпълним ангажименти по договорите, които сме поели. Да не се заблуждаваме - отбраната на една страна е неделим процес и холистична система - не може да имаш сигурност на сущата и в небето /там имаме съвместни операции с нашите съюзници/, а в морето да разчитаме на себе си. Ако не знае какво е съотношението на силите между нашите ВМС и руските да пита. Несъразмерността е стряскаща и нямаме друг шанс освен да интегрираме отбранителните капацитети с единствено възможните съседи членки. Тази интеграция може да бъде функционална - чрез редовни и системни учения, без да е задължително да правим общи формирования.
Дори и да имаме резерви спрямо Турция, абсурдно е от това да правим пиар и да злепоставяме страната в очите на партньорите по НАТО и поканваме напрежение в двустранните отношения, които могат да ни излязат "солено". При това не само по темата бежанци, която сама по себе си изисква и дипломация и доверие.
Нашите съюзници не са ирационални същества. Ако ние няма да ги подкрепяме и отказваме да си взаимодействаме по съвместна отбрана, включително по време на учения, те също няма да тръгнат да си пращат войниците да умират в изпълнение на член 5, ако бъдем нападнати. Страните-членки на НАТО не горят от желание да валидизират гаранциите за сигурността на Турция, ако Ердоган направи някаква глупост. Да си припомним, че веднага след инцидента със свалянето на руския самолет от Турция, НАТО изпрати своя мисия на границата за да не позволи на Турция да развива ситуацията извън контрола на военните структури на алианса. Не за друго, а за да не бъдем зорлем вкарани във война с Русия.
Ако изключим десетте кораби миночистачи в българските ВМС, защото те не са проактивен елемент на отбраната, имаме цифром и словом три фрегати, един стражеви кораб, два малки противолодъчни кораби и катери. С това ли ще пазим България, господин премиер? При текущата ситуация, случайната поява или присъствието на военни кораби на съюзници в териториалните ни води може само да усили усещането за сигурност на туристите. Плановете за нови кораби са прекрасни, но това няма да стане нито днес, нито утре, а след няколко години. В най-добрия случай.
С какво ще се зашитаваме от подводници, например?
Да посоча, че когато се оценяват рисковете за сигурността, няма значение дали са малки или големи - те се дефинират и терапират. Това е работата на военните, а не да ги вкарвате в собствени светоусещания за един възможен, но не случил се идеален свят на хармония.
Оценките за руската опасност не са абстракция - те са записани в най-важните документи на НАТО и ЕС и стъпват върху споделена и потвърдена от множество различни източници, разузнавателна и аналитична информация, включително реалните факти на анексия на Крим и нахлуването в Източна Украйна, де факто анексирането на части от Молдова, Украйна, Грузия /Абхазия и Южна Осетия/.
Ако не знае Борисов да пита, как сме дефинирани като членове на НАТО във военната доктрина на Русия? Като страна с туристически плажове или като военна цел, включително на стратегическите ядрени ракети.
Изглежда само премиерът не знае, че у нас под ръководството на руски инструктори се обучават бойни групи със сумарна численост от няколко хиляди души, под шапката на националистически структури и уж с цел борба с бежанци или турската опасност. По темата тактически мълчим, но имаме проблем с общите учения в морето.
Подобни канали за влияние има и след ултрасите на редица футболни отбори, включителни и любимия на премиера. Слава богу, че в тези клубове имаме и истински фенове, които не са петимни да играят под чужда свирка.
Не е страшно, че има различни виждания за заплахите за сигурността и начините за тяхното терапиране.
Страшното, когато те излизат на повърхността в суров вид и вместо да се обсъдят между отговорните фактори излизат в черно-бял и пиар вид, с което демонстрираме своята слабост. Става дума за сферата на външната политика и сигурността, в която има правила, процедури и отговорност, която изключва импровизации. Ако премиерът има лични страхове, да си ги запази за себе си или да ги сподели дискретно с близките си.
За един ден вчера се прояви цялата двусмисленност на българския преход. Видя се, че атлантизмът на някои наши лидери е толкова тънък, че чак е прозрачен.
Видяхте какво се задава на изборите за президент и кой към какво ще стреми на тях.
Когато предупреждавам, че някои се опитват да флиртуват по живковски с геополитическата карта и да търсят нова договореност със Запада за да продължат модела на Луканов, като предварително се договорят с Кремъл, ме обвиняват, че съм спекулирал.
Предупредих за да няма изненади какво ни очаква през есента.
Русия и Европа са разделени - неотвратимо и дълбоко, а лидерите не могат да преодолеят тежките противоречия. Идеята, че можем да минем между капките и да балансираме, може да ни постави незащитени и в самоизолация.
Както много пъти в историята ни.