Пиша тези редове, защото за двадесет и пет години не престанахме да се залъгваме, да не задаваме истински въпроси и да не търсим истински отговори за престъпността. Днес сме се вперили в вестите от реанимацията на една болница и кълнем медицинските власти, че пращат специалисти за да спасят нечий човешки живот. Това, че не го правят за всеки, не отменя важността хората в бели престилки да се борят за живота на този пациент. Медицината, както и правосъдието трябва да бъдат сляпи. Включително за нашите страсти.
Никой не обелва дума за загиналото преди това момче - просто статистика. Също има родители, също има близки и в никакъв случай зад неговата гибел не стои личната му грешка. А по-скоро е изтеглил късата клечка и е имал лош късмет да обслужва "господарите", които стоят на върха на системата.
Днес обикновеният българин мрази "мутрите" по подразбиране, но забрави за това как се родиха, как злоупотребиха с тях и как накрая ги "убиват" или "самоубиват". А "господарите" остават и на тях никой не търси отговорност. И ние мълчим.
Първите "мутри" бяха обикновени момчета спортисти, ангажирани по различните линии на спортната слава на социалистическа България и за една нощ станали непотребни, защото вече нямаше огромни спортни бюджета. И тогава архитектите на прехода решиха да ги употребят по няколко направления - най-интелигентните станаха олигарси, но не защото са изключително способни, а защото разчитаха да управляват дадените им "техни" пари без да задават излишни въпроси и най-важното на свой риск, но в полза на господарите зад кадър. Други спортисти от по-нисш ранг се заеха със силовия бизнес със страха на хората, трети изпаднаха от милост и станаха "момчета за всичко" - охранители, обслужващ персонал, бодигардове. Помпаха мускули и плащаха с живота си за да опазят поредния "господар".
От време на време се правеха операции по разистване, в които загинаха стотици млади момчета. Вече дори ни си спомняме за това, но тези младежи бяха наети и загубиха живота си за да обслужват избрания модел на прехода. Те са жертва на прехода и на модела, а не дежурен обект на омраза, отклоняващ вниманието от чужди грехове. В момента, в който станаха ненужни ги похарчиха.
Чух или по-скоро видях в медиите злобата на хора, които желаеха смъртта на човек, който не познават, без изобщо да си дават сметка къде са истинските виновници. Този човек, вероятно е продавал дрога, може бе и убивал, защото такава е ролята, която му е била отредена. Загубил е вероятно най-скъпите си преди близо 15 години и днес отново е "на път" към тях. Той ще си отиде, но бизнеса с наркотиците, който господарите покровителстват и от който печелят ще си остане. В веригата на порока за която говорим, Митьо Очите е само посредник, изпълнител, калфа.
Битката не е за паркоместа, а за място под слънцето на престъпността и конкуренция в схемите, които обслужват господарите.
Недосегаемите имат полза да купуваме тяхната версия за "мутрите".
Престъпността съществува само защото така искат "господарите", много от които са висши политици, магистрати и бизнесмени. Политиците побързаха да се разграничат от "мутрата" в интензивното чрез дежурното "няма политически чадър". Истината е, че тези "мутри" нямат нито чадър, нито гаранции, че утре ще бъдат живи. Те не са върха на престъпната пирамида, а част от хранителната верига.
Но там никой не иска да бръкне. Достатъчно е да мразим човек, който не познаваме и желаем да му изключат животоподдържащите системи. Съвсем по християнски.
Колко млади момчета си загубиха живота за да ги има господарите. Колко майки, съпруги, деца останаха без синове, съпрузи и бащи? И това стана възможно и благодарение на нашето съгласи да съучастваме в тази манипулация и жестока игра.
Точно казано, но ...керванът си върви а кучето ...
ОтговорИзтриване