1. Како ја анализирате постетата на рускиот претседател Владимир Путин во Атина, минатиот викенд, зошто сега и која е целта?
Посещението на президента Путин в Гърция е едно от най-големите несъбития в последно време. То беше натоварено с огромни очаквания, но не произведе почти нищо. Очакваха се големи сделки в енергийната сфера и в приватизацията на стратегически активи. Това е обективната страна на процес в който Русия няма какво да предложи, а Гърция и другите страни няма какво да поискат.
Гърция си има своите инфраструктурни проекти, гарантирани приходи и не вижда причини да се отказва от тях за да запази привилегированите позиции на Русия в енергийната сфера. Още повече, че страната на практика няма друг спонсор във финансовата област освен Запада. Няма никаква логика при това ниво но конфронтация, което Русия налага на ЕС и НАТО след Крим, при обезценката на енергийното оръжие /Гърция има съизмерими със Западна Европа нива на зависимост от руски газ/ да прави отстъпки.
Православната част на визитата също е затормозена от разногласията между Вселенската Патриархия и Руската православна Църква относно Вселенския Всеправославен събор.
Затова преобладаваше протокола.
2. Претпоставувам дека сте во тек со случувањата на Балканот, односно протестите во Република Српска, речиси исти како оние во Македонија, а веќе има најави за провокации и предизвикување протести и во Србија... Руските тајни служби алармираа кај српските дека се можни сцнарии на немири со цел да се дестабилизира дополнително Балканот, и тоа поттикнати од Западот... Како вие ја гледате оваа слика? Зошто ова се случува?
Поставете се на мястото на Москва. Нейното вътрешно развитие, задълбочаваща се криза в икономиката, намаляващ, дори сриващ се жизнен стандарт на практика я лишават от финансов и икономически ресурс за "позитивна" външна политика. Такава, в която тя да може да предложи осезаеми ползи на своите партньори - политически и бизнес. Затова прибягва до негативна сила - връща се към времена на студена и хибридна война, в която материалното отстъпва на идеологическото. Какво да предложи на Западните Балкани - бизнес, търговия, технологии, дори туристи вече не могат да идват, защото руските власти търсят възможности да ограничат износа на валута и пътуванията зад граница.
Традиционните партньори на Русия в Западните Балкани осъзнават свитите перспективи на задържане на властта чрез връзките си с Москва, защото те трябва да бъдат преведени в разбираеми за обществото ползи, а не такива които се ограничават до отделни групи на елита. Понеже не може да плати "голямата" сметка за "позитивна" политика, Кремъл започна да използва ограничените си ресурси за да дестабилизира страните и ги държи в състояние на тревожност и нестабилност за да ги превърне в несъстояли се или фалирали членки или кандидат членки на ЕС и НАТО. Европейският съюз и НАТО в момента са претоварени от вътрешни проблеми и надеждата на Москва е да намали желанието на евроатлантическите политици, както и на западната общественост да приемат или се занимават с "проблемни" държави.
Вижте какво стана в Черна гора, в Сърбия, в Република Сръбска. Колкото и на думи да са балканските лидери с Москва, животът изисква своето и управляващите трябва да се променят, ако не за друго, то поради нуждата да предложат на управляваните от тях работеща алтернатива на "стратегическите връзки" с Кремъл. Пътят към Евразия не никакъв път.
Затова се обърнаха руските дипломати и специални служби се обърнаха към хибридния тип политика, която има две отличителни черти. От една страна страхуват обществеността и политиците с намесата на Запада /която в повечето случаи е неизбежна, поради достигнатото равнище на интеграция/ и най-вече с революции от тип Майдан. Като не можеш да признаеш, че недоволството на хората се дължи на провала на икономическата политика търсиш "външната сила" и оправдание за собствените си успехи. Дори в Киев никога да не беше ставал Майдана - хората по света винаги щяха да се надигат и да търсят своите права чрез протести и да свалят правителства през избори и улицата.
3. Верувам дека ја следите и ситуацијата во Македонија, многу поблиску... Веќе се објавени и имиња на граѓански организации финансирани од Џорџ Сорос кои стојат зад протестите на „Шарената револуција“... Што според вас и се случи на Македонија?
Не съм запознат с детайлите на случващото, но подозирам общия почерк . те и в Русия и у нас приписват всяка проява на гражданското общество на тъмните сили на Сорос. Така е по-лесно, отколкото да признаеш, че хората са на улицата защото си допуснал тежки управленски грешки. Дори и да има някакво финансиране от Запад, ако имате успешни институции и политика, икономически развитие и функционираща демокрация, никой няма да протестира. Да не говорим, че всяко финансиране от Запад е нищожно, ако го съизмерим с финансовите потоци, които се преразпределят през държавата и олигархичните структури в полза на близките до властите медии и неправителствени организации. В България съотношението е близо десет към едно в полза на финансите от държава и олигарси. Единствената причина те да не печелят битката за сърцата и умовете на хората е, че са ноторно неефективни.
4. Сметате ли дека Македонија можеше да им се спротивстави на надворешните фактори на дестабилизација?
Със сигурност - нека Вашите управляващи да си направят сметката - да видят резултатите от визитата на президента Путин в Гърция. Това не е някой друг, а най-близкия до Русия политик в ЕС. Просто лидерите трябва преди всичко да си гледа интересите на своя народ, на своята икономика, защото рано или късно властта свършва. Проблемът е, че системата трябва да бъде разградена - иначе хората ще си останат бедни. Ще Ви дам пример - Македония в момента купува най-скъпия газ в Европейския съюз. Ако по това мерихте симпатиите на Москва трябваше да Ви бъде най-голям враг. И отговорите са в Скопие, там се прави избора. Можете да си решите проблема буквално в рамките на няколко месеца. А от там да натоварите газопровода си и да направите разклонения до Косово и да получавате от транзит допълнителни приходи. Можете да имате природен газ на значително по-ниски цени. Знаете ли колко подобни "депа" на нереализирани ползи или корупцията имате, от които се финансира този неефективен модел на управление. Не искам да давам рецепти - като консултант и аналитик съм се научил да не давам непоискани съвети и да предупреждавам за рисковете от "окончателни" мнения. Всичко е в развитие, а информацията никога не е предостатъчна.
5. Дали доколку Македонија беше членка на Европската Унија ова немаше да ни се случува?
Със сигурност перспективите пред страната Ви щяха да бъдат различни. Не за друго, а защото веднъж в тези съюзи Вие постепенно започвате да осцилирате в друга координатна система и когато някой местен политик се самозабрави идва задължителната намеса отвън. Защото местния проблем е станал общностен. Тогава калпавите местни политици започват да говорят за лошия Брюксел, който разбира се далеч не е идеален, но за страни в преход намесата му е почти винаги за добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар