Bulgaria Analytica: Геополитически спор за Южния коридор - посещението на Путин в Атина

Линк към оригинала в Bulgaria Analytica

Посещението на президента Путин в Гърция не беше изненада, претоварено с геополитически нюанси, свързани предимно с енергия и потенциала за придобиване на гръцки държавни стратегически активи. И все пак то не се превърна в събитие - пълно с очаквания, но късо откъм резултати.

Русия успешно подкопа Набуко и други опити от страна на Запада за осигуряване на алтернативни газови доставки и маршрути за страните от Южна и Източна Европа, оставяйки ги беззащитни срещу руския енергиен шантаж. Реален факт е, че днес България се е върнала към сто процента зависимост от Газпром за доставките си на газ, докато преди шест години, беше  по-малко от 90%.

Историята изглежда дори скучно в своя рутинен затворен цикъл.

Когато TANAP и TAP влязоха в играта, Гърция започна да смята значителни приходи от транзитните такси.

Влошeните отношения с Турция лишиха Москва от ключов лост  при  изпълнение на оригиналната й стратегическа триада на възпрепятстване на конкурентите си след  присъединяването си към газовия пазар в ЕС - при източника; при критичните инфраструктурни транзитни и входни точки; и при последната точка на крайния потребител – пазарите на Централна, Източна и Югоизточна Европа.

При източника, свидетели сме на промяна на политиките от откровено сплашване до очарователни офанзиви. В първите дни на състезанието Набуко срещу TAP, Газпром прибягна до откровено изнудване, заплаха да дестабилизира президента Алиев и да подкрепи на неговата опозиция.

Кремъл също се възползва от стратегическата зависимост на международен енергиен гигант в сделката му с Роснефт,  да осигури така необходимата ликвидност за покриване на пасивите, зейнали в нейните баланси след петролния разлив в Мексиканския залив.

След като TAP беше избран пред Набуко, като по този начин се прекъсна достъпа на Централна Европа до алтернативни доставки на азерски газ, Русия започна да блъфира с топли и студени оферти да купува значителни количества от азерски газ, с надеждата да се намалят оставащите потоци за износ към Европа през Южния коридор. Баку в замяна предложи да купи руски газ за вътрешно потребление, за да освободи по-големи обеми за износ от местния добив на газ. Кремъл не пести време и усилия, за да подкопае доверието към възможностите за транзит на каспийски газ през Грузия и наскоро спекулираше с влиянието на нестабилността в Турция върху бъдещия газов транзит.

И все пак TANAP стартира навреме и строителството му е в разгара си.

Терористичните атаки срещу критична газова транспортната инфраструктура в Турция в наши дни не са рядкост, особено в райони, контролирани от кюрди или използвани за ответни удари от ислямска държава срещу режима в Анкара.

Големите газови открития в Източното Средиземноморие допълнително разшириха отбранителните линии на Газпром, където той се опитва да измести конкурентите си от навлизане на газовите пазари в Централна и Югоизточна  Европа.

Ситуацията стана неудържима с Гърция, която е привлекателен център и ключов фактор в контранастъпление, което се обсъжда в мозъчните тръстове в Москва. Най-малкото, това е планът за игра.

Смята се, че загрижеността от пълноценна газова война със Запада за газовия пазар в Южна и в Централна Европа е изиграла важна роля в обосновката за военната операция на Русия в Сирия и установяването на постоянно военно присъствие - военноморска и въздушна база. Тези нови военни активи трябва, поне на теория, да дадат възможност на Кремъл да осъществува мониторинг и, където е възможно, да попречи на достъпа на газ, добит от газовите полета на Източното Средиземноморие до Турция и по-нататък към Европа. Руският контрол над сирийската икономическа зона идва на ум, всеки път, когато се има предвид транзитни маршрути до Турция за газ от Източното Средиземноморие.

Началото на строителството на TANAP и TAP принуди Кремъл да действа незабавно,  да разбърква и смесва реални и виртуални политически действия в Гърция и Италия. Въпреки цялата медийна буря и спекулациите, че Путин ще си купи евтино достъпа до гръцката транспортна инфраструктура и ключа към газовата транспортна инфраструктура, включително терминала за втечнен природен газ в Александруполис и подводната инфраструктура в Адриатическо или Йонийско море, Москва признава границите на своите финансови и политически възможности да обръща теченията в модерната европейска политика.

Все пак Кремъл може да причини значителни щети и да принуди регионалните политици да се съобразяват с неговите думи и действия.

Докато управляващият в Кремъл не е в състояние да изпълни своите обещания - Русия вече не може да разстила финансови червени килими - като майстор на играта на ръба в дипломацията, Путин все още разполага с някои силни карти, за да играе и забърква проблеми в рамките на Европейския съюз, като подкопае основните стълбове на неговите политики за енергийна сигурност.

Желанията на руския президент потенциално биха могли да бъдат чути в Гърция и Италия, най-вече от  политически настроени бизнесмени, които се надяват допълнително да натоварят капацитета на TAP, възраждайки проекта Посейдон (или поне да се говори за него) и най-важното - да контролират гръцки терминали за регазификация на LNG, като по този начин се отреже достъпа по море на американски шистов газ за Югоизточна Европа и  до газовия пазар в ЦИЕ.

Медийната истерия около новия прочит на Южен поток може да предизвика допълнителен натиск в отношенията в ЕС, предлагайки на транзитните страни допълнитела порция пресни, фалшиви надежди, че те ще бъдат в състояние да участват в края на увлекателно разказаната история с нови стратегически инициативи.

Посещението на Путин в Гърция отекна във всички части на управляващия елит в Югоизточна Европа, особено близките до Русия, по най-малко два начина - публично се изведоха напред любимите теми на Кремъл за отпадане сакциите на ЕС и за привличане на максимална подкрепа за бизнес интересите на Газпром и защитата на пазарните му дялове като първи точки в дневния им ред.

Дори и ако не друго, в края на краищата българските и другите регионални симпатизанти на Русия ще са изкушени да демонстрират показно лоялността си към Кремъл, като биха могли, поне на теория, допълнително да разводнят кампанията за диверсифициране на газовите доставки и в крайна сметка да забавят и дори да блокират конкурентните доставки от Каспийско море, Близкия изток, Източното Средиземноморие и LNG потока в Централна и Източна Европа.

Газпром ще бъде в състояние да насити пазарите на Южния коридор с достатъчни количества газ на конкурентни цени преди изобщо да се случи диверсификацията, като се възползва от привилегировани продажби и транзитни договори, подкрепени с междуправителствени споразумения, като постоянно повишават разходите при навлизане в регионалния пазар на своите конкуренти.

Някои биха могли да отнесат решението на президента Плевнелиев да не се явява на нови избори, след отказа на подкрепа на неговата партия ГЕРБ, на някои умели, изкусни маневри на старата енергийна коалиция около Големия шлем.

Руският президент знае много добре, че предварителната нагласа в ЕС към проект Южен поток-2 от политически спорния Крим ще убие всяка възможност за съдържателен дебат. И все пак той може да задържи проучването и експлоатацията на всеки нов район от значение за уязвимостта на енергийния щит, защитата на Югоизточна Европа и ЕС като цяло.

Газпром няма да пропусне шанса да разиграе картата с привилегированите си отношения с основния си гръцки партньор Copelouzos Group, когато се обмисля хипотезата за контрол на достъпа на FSRU /плаващи съоръщения за съхранение на газ и за регазификация/ в Александруполис, което да затрудни достъпа за американски или друг LNG до Южния коридор. Същото важи и за потенциала за използване на IGB /проекта за междусистемна газова връзка Гърция – България/ в реверсивен режим за руски газ през Южен поток-2 за включване в ТАР.

По време на пътуването на Путин в Атина геополитиката като че ли бе на преден план в любимите му опити да разделя и противопоставя едни членове на други в ЕС. И все пак, по време на това  пътуване Путин трябваше да се изправи пред нова реалност - дори най-близките съюзници, като Ципрас, не могат да не се съобразят с реалността на намаляващата икономическа и политическа тежест на Русия.

Руският президент изглежда нямаше какво да предложи и в замяна не получи нищо.