Линк към оригинала в Мениджър
Похвалното е да слушаме новини за модернизирани компресорни станции, които усилват капацитета и възможностите на газопреносната ни система да обслужва различни потоци в различни посоки.
Действително поредната нова добавка към арсенала на Булгартрансгаз е в особено невралгична точка на свързаност между гръцката и българската газопреносни системи, която прави, поне на теория, възможни доставките на природен газ през терминала за втечнен газ в Ревитуса, до Атина.
3 милиона кубически метра на ден съвсем не е огромен обем, но напълно съразмерен за да обслужва междусистемна свързаност.
Остава открит въпросът защо газовия реверс не се случва. Очевидно не е защото хардуерът отсъства. Липсва междусистемно споразумение между двата оператора, което да уреди процедури и протоколи за балансиране.
Трудно е да се предположи, че при тези ниски цени на природния газ от Газпром - в момента е най-ниската референтна точка назад във времето, което ще смъкне допълнително цените за летния период -, някой ще тръгне да купува газ от конкурентите му, още по-малко на спот база, още по-малко през терминал.
Защото е знайно, че за да получиш ниски цени от глобалния пазар на втечнен газ - трябва да купуваш обеми и да купуваш случаен "спот", който веднага след това да разтовариш и съхраниш. А това упражнение, за да се отработи са нужни не "сухи", а "мокри" тренировки, и доста години опит и координация, включително съвместно с други купувачи в региона.
Основният проблем при нашата газопреносна система е нейната затвореност, измерена през реални договори, както като входни и изходни точки, така и като газосъхранение. Извън договорите с Газекспорт няма друга компания, която да е успяла да договори с Булгартрансгаз пренос на свой газ през българска територия.
Това което се спряга като пречка - договорите с Газекспорт - отдавна бе опровергано от Европейската комисия, която постанови, че свободните и неизползвани капацитети следва да се освободят за ползване от трети страни и в арбитражни спорове именно становищата на комисията защитават подобни действия на националните оператори. Но защитата на ЕК не може да замести липсата на воля за промяна..
В българската вътрешна газпреносна система има приблизително 4 милиарда кубически метра незает преносен капацитет. Още толкова има и по транзитната мрежа.
Докато бранят изключителните права на Газекспорт върху преносната ни система, руската фирма предлага и реализира преносни услуги през договорите с Булгартрансгаз за други международни фирми.
Само можем да гадаем какви са пропуснатите ползи, но не е трудно да изчислим вероятните им граници, като стъпим върху приложената тарифа, която е в пъти по-ниска от среднореперните за регионалния пазар.
Винаги съм се чудел как едновременно се съчетава претенцията и амбицията ни да бъдем хъб на региона и фактът, че системата ни реално е затворена за газ на трети страни.
Но нещата се променят - в правилната посока. Новините от Петрич го потвърждават. Логичното най-накрая се случва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар