Патриарх, Цар, Президент, Премиер - църковният протокол не може да пренебрегва, още по-малко да замести държавния

Българската Православна Църква изглежда съзнателно се вкара в проблем, който е недопустим при ясната и точна регулация на отношенията между нея и държавата. И то на събитие, което, макар и да отразява православния календар - извежда своята значимост именно от решението на българската държавата да приеме християнството, което е белег за принадлежността ни към Европа.

Нещата не са особено сложни, ако приемем, че църковните правила, в това число и църковния протокол не могат да пренебрегват или обезсилват държавния. 

За да избегне конфуза при подреждането по протокол при който царя стои отдясно на държавния глава, тоест излишно поставя въпроса за старшинство, и за да запази достойнството на царя, до този момент винаги е имало значително разстояние между зоната в която стои той и светската зона - там където начело стои държавния глава. Да подреждаш Цар и Държавен глава в република е абсурд, освен ако някой не иска да използва събитието за да унизи държавния ни глава. Независимо от подбудите, това действие на Патриарха издава неуважение и незачитане на държавната власт. 

За да не останат никакви съмнения, че това не е случайност, щрихите бяха сгъстени и от преднамерения отказ на Синода да пропусне президента при наградите по случай знаменателната годишнина.

Нека обясня как стоят нещата от протоколна гледна точка - държавата и църквата отбелязват 1150 години от момент в който държавата България приема християнството и дава подслон на християните. Тоест по никакъв начин църквата не може да пренебрегне и да забрави да почете по достойнство и достолепие текущия глава на съвременната държава България, включително като му присъди най-високата си църковна награда за светско лице. Тя просто няма право на лично отношение по темата, защото никой не и позволява да пренебрегва символите на държавността.

В България действа цезаропапизмът и Синодът на БПЦ по никакъв начин не може да оспорва, пренебрегва или нижепоставя държавния глава, като предпочита друг по свое усмотрение. Църквата не може и не трябва да награждава заради лични заслуги едни или други представители на държавата, преди и без да награди държавния глава - респективно Президента. Църквата действа и съществува по волята и се подчинява на законите на светската власт. Религиите са равнопоставени и освен християнството има и други вероизповедания и всеки върховен религиозен водач е длъжен да изрази своето уважение към държавния глава, включително и по отношение на протокола.

Не искам да влизам в политически по-ярки интерпретации /не съм политик/  във връзка с подчертаната разлика с която патриарха третира премиера от една страна и президента от друга. Нито на внушенията в последно време за стремежа на определени кръгове да използват Царя в съвременните политически уравнения.

Не е тайна, че президентът, заедно с военния и външния министър, са постоянни обекти на преднамерена и целенасочена атака от страна на Москва. Не са тайни и мотивите. Влиянието на руската православна църква, която е подчинена на Владимир Путин, върху нашата е извън всякакво съмнение. За хора, които се занимават с политика, няма да бъде трудно да направят връзката и заключенията. Без задължително да са прави, ефектът на разделението от тази стъпка на Църквата е очевиден. Само това е достатъчно за да поиска Патриарха прошка от своя народ.

Дори и да не забелязваме не особено тънката линия между пренебрежителното отношение към президента и топлото отношение към премиера и Царя - и без значение дали и доколко одобряваме дейността на президента - този опит за неговото дезавуиране не може да бъде оценен освен като опит за намеса в светската власт и в чувствителни политически баланси. В чия полза, оставям читателите за преценят.

Нарочно в този анализ оставям без коментар ролята на Царя, най-вече защото не е централна.