За сега ми прави впечатление различните интерпретации на случилото се в Куманово - Форин Афеърс говори за ислямски радикализъм за групи симпатизиращи на ИДИЛ и за растяща заплаха, поради пренебрежение на ЕК към Западните Балкани. И забравените напомнят за себе си.
Другата интерпетация е от наша страна, че истинските причини за свързани с управлението на Груевски - връзкарство, корупция и другите екстри на българския политически характер.
Няма непременно различие между двете линии на анализ, най-вероятно са двете страни на една и съща монета. Но за мен е важно, че от Косово се организират подобни атаки, а това е червена сигнална ракета, че това е територия извън контрол, т.е. там властите не могат да контролират екстремистите.
ЕК настоява за вътрешен диалог между управляващи и опозиция в Скопие за да се решат въпросите чрез консенсус. Но това е прекалено общо за да има стойност.
Какво ми прави впечатление - албанците от Македония, които по Охридските споразумения имат право на представителност в управлението независимо от изборните резултати мълчат. Това е тревожно защото тяхната интепретация е от същностно значение защото ще определи дали е ислямски фундаментализъм или друг националистически тип тероризъм - с който нормални политически сили не могат да се асоциират. Албанците трябва да внимават защото могат да се самоизолират от евроинтеграционните процеси и да се превърнат в "черна овца", ако не могат да обуздаят своите сънародници в Косово или "палят" фитила на Обединена Албания. Симпатията на света към Косово лесно може да се обърне в подозрение. Въпреки симпатии на влиятелни кръгове на Запад. В същност една от най-големите илюзии, които всички преживяхме беше с арабските пролети - достатъчно е да погледнем какво стана в Либия.
Но това не е основното. Има нещо повече в случващото се в Македония - един невидим, но по-важен контекст, който засега подозирам, но не мога да споделя.
Като бъда уверен ще Ви кажа.
На този фон нашата реакция трябва да бъде максимално внимателна и да не твърдим, че изпращаме армията на границата - защото това е знак за нервност и прибързана оценка, че ситуацията там ще ескалира непременно във военно отношение. А от друга, с подобна армия, с подобно въоръжение, само с ентусиазъм не представляваме сериозна заплаха или утеха в зависимост от гледната точка. Правителството още веднъж трябва спешно да преразгледа приоритети си и да осигури финансиране на спешни мерки по повишаване на бойната готовност и специфични умения за отразяване на хибриден тип заплахи. Както на армията, така и на антитерористическите части на МВР - в същност ни трябва интегрирано командуване.
Посланието на Борисов е смесено и изглежда нефокусирано, сякаш за да печели време. Хибридните войни на ИДИЛ - ако случаят е такъв - изискват обучени в специални тип бойни действия - улични и градски тип, включително партизански и антитероризъм които се изискват от спецчастите на полицията за ограничени операции в градския условия, но в случая е ставало дума за над 40 души терористи и спецчастите не са напълно адекватни на заплахи от по-големи формирования. Армията има своята незаменима роля, особено ако се наложи подкрепа от въздуха или друг вид огнева или друга поддръжка. Това си е война - както и да го наричаме. Тренират се специални умения - разузнаване, събиране и обработка на информация, умения по засади, високоточни операции по отразяване и терапия на заплахи, в това число снайперски части, и т.н. спирам до тук - цял арсенал от ресурси и умения които не е лесно да се разпознаят днес в нашите сили.
По случайност съм бил в такива войски в армията и макар да има огромна разлика от тогава, мога да преценя, че в момента нямаме обучени бойни съеднинеия, способни да водят хибридна война, с изключение на контингентите в Афганистан, Ирак и другите военни мисии зад граница и то под условие. Там уменията са главно да се опазиш, без идея за проактивни действия. За да бъдеш успешен антитерорист, включително да отразяваш заплахи от ислямски радикали, трябва да мислиш и действаш като тях, само, че от другата страна и изпреварващо.
Затова е загрижеността ми. Това което гледам в медийното и обществено пространство ме безпокои. Емоции, популизъм и липса на хладен разчет.
Нещата са много сериозни - и погледното това от което имаме най-малко нужда е бодряшки национализъм ала Божидар Димитров, който зове да участваме в разделение на Македония. Повтарям за да няма нечули или недоразбрали - Македония е ахилесовата ни пета и всеки път когато историци или националисти са се намесвали сме влизали в национална катастрофа.
Да напомня, че сме в ЕС и всякакви промени на границите са изключени. От юг има криза, от изток също. Сега и от Запад и трябва да направим това, което сме пропуснали да направим в миналото - да държим пауза достатъчно дълго и в конкретния случай като сегашния да се стремим да формираме политика на ЕС и да я реализираме като европейска, а не като българска. Географското разширение е последното, от което имаме нужда. В обединена Европа границите значат малко, благоденствието и сигурността много. Именно затова Европейският съюз настръхна срещу анексирането на Крим от Русия. Тези, които продкрепят Путин у нас са същите които палят фитила на присъединението на Македония, защото този примитивен тип национализъм ще убие европейското начала и дух в нашето обществото.
Едно е сигурно, Европа не може да остави без надзор и без перспектива Западните Балкани. Идеята, че те трябва да чакаме "докато са готови" /Западните Балкани/ за членство е абсурдна, защото предполага дистанцирано и пасивно отношение, докато кризите зреят и експлоадират. Проблемите на региона изискват проактивен ангажимент - надзор и присъствие - ако ЕС и светът не искат Балканите отново да стресират със своите новини.
Слагам темата на радара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар