Списание Мениджър: За българските бизнес интереси в Русия, размразяването и ледената вода

Похвално е намерението на премиера да активизира отношенията ни с Москва в търговско икономическата област, като изпрати поредица от делегации там.

Но е важно да уточним понятията, защото у нас "топенето на ледовете" се възприема по различен и често странен начин. Защото размразявайки ги, можем да попаднем отново в леден води.

Действително имаме нужда от проправяне на път за нашия бизнес в Русия, тъй като през последните десет години играем само на една врата - тази на интересите на руския бизнес, най-вече енергийни проекти у нас.

Насрещният ни износ гравитира около 550-600 милиона долара и няма изгледа за радикална промяна. Българските фирми бяха съзнателно и системно изтикани от бизнеса, който генерира Олимпиадата в Сочи. Само няколко успяха да се вредят като под на подизпълнители и то в крайната фаза, за да спасят закъснения и лоша работа в последния момент. Което е поредния добър атестат за нашите.

Погледнете и попитайте какво стана с големите договори на български строителни компании в Русия, какво получихме срещу това, че сключихме бизнес за милиарди с очевадна изгода за руските компании. Сравнете го с това, което получават турски и сръбски компании например.

Поредица правителства изобщо забравиха да търсят път и ниши за нашия бизнес в Русия. Уж "необятен" пак пазар за нас няма. Напълно логично е всеки да си търси пистата за времето след като санкциите паднат. Нормално е пострадалите и разчитащите на бизнес с Русия да използват всяка възможност - особено след посещението на Кери в Сочи, което се тълкува като сигнал за промяна в отношенията на Запада с Русия.

Няма логика при такива сигнали и други страни да не търсят своята двустранна писта. Всеки със своята сделка. Така се разсъждава, защото българо-руските отношение в търговско-икономическата област и политическия интерес към тях се е свеждал най-често до "нашенска" битка кой да представлява или посредничи на руските фирми у нас, а не да развие възможности за бизнес на български компании в Русия.

Основният проблем на българските фирми е високия политически риск от правене на бизнес с Русия както поради непредсказуеми действия на руските власти - пример за което са санкциите в следствия на анексията в Крим и Източна Украйна. Никой не може да изключи нова непредсказуема ситуация, която да принуди ЕС и НАТО да реагират.

Руските власти твърде често прибягват до избирателни наказателни действия срещу компании от страни, за които руското правителство прецени, че не провеждат достатъчно приемлива за Кремъл политика. Примерно не сме се съгласили с някакъв руски интерес и веднага се оказва, че нашите продукти не отговарят на някакви санитарни стандарти. За съжаление не можем да влияем върху тези процеси, но страдат реално нашите фирми износителки. Попитайте ги за трудностите - то не бяха измислени стандарти от Онищенко за нашите хранителни продукти, не бяха административни пречки и игри с обработката на митническите товари.  Сега има и допълнителни проблеми от нестабилната рубла и произволните привилегии за продукти на европейски компании, за които се прецени, че правителството има изгода да заобиколят собствените им санкции.

Някой ден трябва да разкажем истината за края на българския монопол върху износа на цигари за Съветския съюз и на практика изчезването ни от руския пазар на цигари. Или за това как Русия пропусна да ни възмезди за нашия дял от имущество на СИВ. Или за сагата с модернизацията на МИГ-29 - цялата палитра от възможни и невъзможни пречки за да не стане. Дефиниция за братски отношения.Не за друго, а за да няма илюзии в обществените кръгове, които още смятат, че не се работи активно по руското направление.

Добре е да се придържаме към талвега на европейската политика, за да не се окаже, че бягаме пред вятъра и създаване нереалистични очаквания, а след това за неслучването им да обвиняваме партньорите ни в ЕС и НАТО.

Канцлерът Меркел и другите западни ръководители, които понасят много по-големи от нашите щети поради санкциите, показа характер и определи пред Путин и камерите на руските телевизии анексирането на Крим за "престъпен и незаконен" акт. Ако не Ви е ясно, това означа, че скоро размразяване на отношенията няма да има. Трябва да се ориентираме по нейната позиция. Ако дадем основание на нашите западни партньори да тълкуват посещенията на наши делегации в Москва като опит за търгуване на позиции пред важните решения през юни за санкциите отново ще попаднем в пресата между желаното и възможното.

Джон Кери разчиства терен за предстоящите избори в САЩ и опипа възможността Русия да съдейства в критични за американските избиратели като проблемите в Близкия изток.

Не говоря да заобикаляме санкциите, а за готвене на планове в случай, че те паднат, макар, че вероятността не е голяма. Но е важно какви цели си поставяме - дали да увеличим износ и съкратим търговския дефицит, който е над 4,5 милиарда лева, или да разширим бизнес присъствието на наши фирми. Защото досега много министри "проправяха" път за общото благо, а пък се оказа, че за пореден път са стремяли да се позиционират при посредничество по руски проекти у нас.

Докато не се преборим за равноправно третирани на българските компании в Русия и за балансиран търговско -икономически обмен битката сред политиците у нас ще бъде за това кой повече и по-най да посредничи, а не да се бори за интересите на българския бизнес и икономика там.

Не вярвайте на апокалиптични картини и загубени милиарди за България. Не твърдя, че загуби дори от десетки милиони не са големи, особено за хората и компаниите, които ги губят. Но санкциите са осъзната и единствено възможна политика на реакция на ЕС на предприетите действия от Русия в Украйна. Колкото и странно да звучи, но именно защото присъствието на компании от Източна Европа в Русия е несъразмерно по-малко от това на западно-европейските им аналози, днес Източна Европа търпи много по-малки загуби от санкционния режим. Достатъчно е да погледнем към обемите на нереализирана търговия и бизнес в Западна Европа, особени на филиалите на европейски компании в Русия, или на изтеглените средства на руски комапнии от банки в Западна Европа за да смирим апокалиптичния си поглед към пропуснатото или загубено в бизнеса с Русия.

Много често в миналото сме тръгвали с голямата кошница за ползи за всички и за българския бизнес там, а сме завършвали с ползи за малцина, а дългове за всички.